Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на влакът и релсите


Ниkи

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 5 часа, gmladenov said:

Сега го погледнах и за "произвольной ориентации осей" дават "страшната" формула, която
Скенер даде от самото начало.

Добре, но защо не прочете още малко по надолу. Там са посочени два способа за решаване на тази "страшна" матрица.

Преди 5 часа, gmladenov said:

Аз никога не съм я ползвал, но явно тя трябва да се ползва в твоята първоначална постановка.
Гаранция-Франция, обаче, че с нея също няма да излезе парадокс.

На 26 стр, аз и Сканер (по отделно) сме направили ЛТ по втория способ

Преди 6 часа, gmladenov said:

На мен лично ми изглежда по-лесно да представиш твоя пример като движение само по оста Х
и да ползваш простата/оригинална форма на ЛТ.

Това е по втория способ, но не както го правиш ти, да въртиш картинката, а се завърта коорд с-ма (както ти обясних по горе)

На 33 стр аз съм направил ЛТ (и Сканер го е приел за вярно) по първия способ

Ако беше следил темата, щеше да си наясно :) 

Преди 7 часа, gmladenov said:

Картинката като цяло изглежда правилна ... но за да е напълно правилна, трябва да се
направят сметките.

Така, че сметките са направени. От теб се иска да ги разгледаш, питай ако нещо не ти е ясно и да коментираме. Ще се радвам да го направиш

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Ниkи said:

Така, че сметките са направени. От теб се иска да ги разгледаш, питай ако нещо не ти е ясно и да коментираме. Ще се радвам да го направиш

За съжаление не ми се проверяват сметки ... но мога да ти кажа със сигурност, че ако си ги
направил коректно, всичко ще излезе както трябва.

Твоят пример е специален с това, че относителното движение между координатните системи
е по диагонал вместо по оста Х.

По тази причина простата форма на Лоренцовата трансформация  (ЛТ) не работи и се налага
използването на "страшната" формула на Скенер. Но ако приложиш тази формула правилно,
няма причина нещата да не излязат както трябва.

Аз вече ти показах какво трябва да се получи ако "нормализираш" твоя пример и направиш
движението да е по оста Х:

diag2.png.19500ac01f0ab347636ea58b49a1aad5.png

Ти не харесваш термина "разтягане", но ЛТ наистина е разтягаща трансформация.

Както се вижда на картинката, примовата система е разтегнат образ на стационарната система,
като разтягането е по оста на движение.

Така действа ЛТ и това я отличава от Галилеевата трансформация (ГТ): докато при ГТ имаме пълно
съответствие (едно-към-едно) между стационарна и примова системи, то при ЛТ примовата система
е разтегнат образ на стационарната система.

В твоя случай ако прилагаш правилно страшната формула, разтягането ще бъде по диагонал вместо
оста Х, но в крайна сметка пак ще имаш разтягане. Съответно парадоск няма откъде да се получи.

Аз имам чувството, че ти очакваш ЛТ да деформира само прътът/влакът (защото те се движат), а да
остави стената непокътната (защото е в покой) ... но ЛТ не работи така.

Най-простия начин да се опише действието на ЛТ е с термина, който ти не харесваш: разтягане.
С това описание знаеш какво да очкаваш като приложиш страшната формулата: примовата система е
разтегнато копие на стационарната система. Ако получаваш нещо друго, значи не прилагаш формулата
правилно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, scaner said:

Не ми давай за пример класическата кинематика, тук сме в друга Индия, със собствени правила.

Да ... но правилата не са такива, каквито ги описваш.

Ти го броиш така: в системата на стената, тя има нормални размери и ориентация ... защото
е в покой, а прътът ще "изтънее" и ще се изправи ... защото се движи.

Това не е коректно.

Лоренцовата трансфромация е разтягаща трансформация (виж ми горния постинг към Ники).
Всичко, което имаш в стационарната система, в примовата система ще бъде разтегнато по оста
на движение на системите.

Значи каквито и размери и ориентация да зададеш на пръта и стената в стационарана система, в
примовата система те ще са разтегнати по оста на движение. От разтягането и двата обекта ще се
наклонят (няма да е само прътът), като в същото време и двата ще "надебелеят".

Разтягането няма да промени взаимната ориентация на пръта и стената, така че ако те са успоредни
в стационарната система, в примовата те ще си останат успоредни.

Това е действието на ЛТ когато преобразуваш от стационарна към примова система.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

  

Преди 7 минути, gmladenov said:

ЛТ е разтягаща трансформация (виж ми горния постинг към Ники). Значи всичко, което имаш в
стационарната система, в примовата система е разтегнато по оста на движение на системите.

Каквито и размери и ориентация да зададеш на пръта и стената в стационарана система, в примовата
система двата обекта ще са разтегнати по оста на движение. От разтягането и двата обекта ще се наклонят
(няма да е само прътът) ... като в същото време ще "надебелеят".

Разтягане? Ами нямам нищо против в случая :D Макар че хем не четеш ккакво ти обяснявам последните няколко коментара, хем не се поучаваш от грешките си свързани със скъсяването...

Нека в случая да е разтягане. "Разтягането" на проекцията по Х на пръта пак ще го наклони, нали? По същата причина, по която и свиването би го наклонило.

Ти май си се заблудил, че и стената се движи? Не. Нали правим преобразувание от системата на пръта (където стената се движи) към системата на стената (където само пръта се движи). Е, резултатът от свиването (или разтягането) променя наклона на пръта спрямо стената, но не променя стената. Което повтаряме с Ники от началото, и което се получава като резултат от коректно проведените трансформации.

Повтарям, примовата система е системата на стената, и там само прътят се променя, защото само той се движи спрямо нея. Нещо ти се губи условието...


Това трябва да доведе до някакви поуки за тебе. Например, че три години не са достатъчни за лоренцовите трансформации? :)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, scaner said:

Е, резултатът от свиването (или разтягането) променя наклона на пръта спрямо стената, но не променя стената. Което повтаряме с Ники от началото ...

Ами точно тук се бъркате и двамата.

Лоренцовата трансформация (ЛТ) променя всичко наред ... без значение кой обект се движи
и кой е в покой.

Ето я формулата на ЛТ: ЦЪК. Там пише ли, че тя се отнася само за подвижни обекти? Щом не
пише, значи формулата важи за абсолютно всички обекти ... без излючение.

Както казах в предишен постинг: след прилагане на ЛТ от стационарна -> примова система,
примовата система завършва да е разтегнато копие на стационарната система. Всички обекти
от стационарната система са разтегнати в примовата по оста на движение ... независимо дали
се движат или не.

figs.png.383880177dc9a6d74cbd89662b4d0772.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, gmladenov said:

Ами точно тук се бъркате и двамата.

Лоренцовата трансформация (ЛТ) променя всичко наред ... без значение кой обект се движи
и кой е в покой.

Ето я формулата на ЛТ: ЦЪК. Там пише ли, че тя се отнася само за подвижни обекти? Щом не
пише, значи формулата важи за абсолютно всички обекти ... без излючениe.

Младенов, формулата е за координатите на събитията, а не за обекти. Кои събития ще избереш и какви изводи ще направиш относно обектите е друг въпрос.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Gravity said:

Младенов, формулата е за координатите на събитията, а не за обекти.

Обектите са съвкупност от точки, колега ... всяка от която има координати.
Трансформацията на обект е "масова" трансформация на множество точки.

Засега аз пренебрегвам времевите координати, защото обсъждаме дали
Лоренцовата трансформация запазва успоредността на два обекта.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 2 минути, gmladenov said:

Както казах в предишен постинг: след прилагане на ЛТ от стационарна -> примова система,
примовата система завършва да е разтегнато копие на стационарната система. Всички обекти
от стационарната система са разтегнати в примовата по оста на движение ... независимо дали
се движат или не.

Това за нашата задача няма никакво значение.

Нещата са много прости, и ти за сетен път демонстрираш как се спъваш дори на простите неща.

ОК, ще ти дам още по-простт пример.

В примованата система имаш неподвижна вертикална стена. В стационарната имаш неподвижен прът. Обаче прътът има наклон  спрямо Х под ъгъл F. Какво става в примованата система? Там проекцията на пръта по Х се скъсява. Следователно, наклонът му се променя, и става F' =/= F. Тоест, дори елементарната еднопосочна трансформация променя взаимният наклон спрямо обектите. Така че забрави примерите от класическата кинематика, тя не работи тук.

Сега схвана ли този свръхелементарен казус?

Но няма смисъл да се хвърлят усилия по този пример, защото пълната формула на лоренцовите трнсформации както и Wigner rotation ясно дават точният резултат, показвайки че този метод на такова просто завъртане не работи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, scaner said:

В примованата система имаш неподвижна вертикална стена. В стационарната имаш неподвижен прът.

Мисли го по този начин:

  • В стационарната система имаш и двете: и прът, и стена.
  • Като приложиш ЛТ, в примовата система пак ще имаш и двете: и прът и стена.
  • Както и да зададеш пръта и стената в стационарната система, в примовата система
    и двата обекта ще бъдат разтегнати по оста на движение на двете системи.

Ако прътът е успореден на стената в стационарната система, разтягането в примовата
система няма да промени успоредността на пръта и стената.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 13 минути, gmladenov said:

Мисли го по този начин:

  • В стационарната система имаш и двете: и прът, и стена.
  • Като приложиш ЛТ, в примовата система пак ще имаш и двете: и прът и стена.
  • Както и да зададеш пръта и стената в стационарната система, в примовата система
    и двата обекта ще бъдат разтегнати.

ОК.

Нека в стационарната система имаме наклонен спрямо остта Х под ъгъл F неподвижен прът и подвижна вертикална стена.

Прилагаме ЛТ, в примованата система ще имаме подвижен прът наклонен под ъгъл F' =/= F, и пак вертикална неподвижна стена.

Най-важното - не ни интересува разтягането, както си се вторачил, интересува ни наклона.

Повтарям, това дали са скъсени или разтегнати в случая няма никакво значение - габърчето е в наклона.

Пробвай с цифрички :)

Преди 13 минути, gmladenov said:

Ако прътът е успореден на стената в стационарната система, разтягането в примовата
система няма да промени успоредността на пръта и стената.

Тц. Ако прътът има и движение по Y както в задачата на Ники, ще се промени. Но ти не се оправяш с промяната на наклона в най-елементарния случай по-горе, бъркаш някакво разтягане вместо наклон, по-сложното движение ще е висша математика за тебе. А ти не си подготвен за такива катастрофи :)

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 16 минути, gmladenov said:

Както и да зададеш пръта и стената в стационарната система, в примовата система
и двата обекта ще бъдат разтегнати.

Хехе, сам си противоречиш.

Значи, стената в системата на пръта (стационарната) е подвижна. В примованата система, в която е неподвижна, ти казваш че тя ще бъде разтеглена, демек с по-голям размер? Значи от казаното по този начин следва, че когато стената се движи (в стационарната система), тя се скъсява? За да бъде в покой "разтегната". Точно както е по Айнщайн и противно на досегашните ти заявления. Защо тогава се очаква прътът да се разтегне в примованата система? :D

Язък ти за безполезно загубеното време по лоренцовите трансформации...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, scaner said:

Нека в стационарната система имаме наклонен спрямо остта Х под ъгъл F неподвижен прът и подвижна вертикална стена.

Прилагаме ЛТ, в примованата система ще имаме подвижен прът наклонен под ъгъл F' =/= F, и пак вертикална неподвижна стена.

Чакай сега. Тук си напълно прав ... но примерът на Ники е друг.

В примера на Ники прътът и стената са успоредни ... въпреки че прътът се движи
по диагонал спрямо стената. Ето я задачата на Ники.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, scaner said:

Хехе, сам си противоречиш.

Не си протовореча:

  • ЛТ от стационарна -> подвижна система = разтягане
  • ЛТ от подвижна -> стационарна система = свиване/съкращение
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 1 минута, gmladenov said:

В примера на Ники прътът и стената са успоредни ... въпреки че прътът се движи
по диагонал спрямо стената. Ето я задачата на Ники.

Знам я задачата на Ники. И тя се решава по начините по които сме я решили.

Защо не се решава коректно по твоят начин, сега ще ти обясня. Но като гледам как се луташ, измий си очите да виждаш и с повишено внимание.

При задачата на Ники имаме по условие прът разположен по остта Х, и стена също паралелна на остта Х в системата на пръта. В системата на стената прътът се движи по Х с една скорост Vx, по Y към стената с друга скорост Vy. Скоростта с която се сближават двете системи нека бъде V. Тук цялата хватка е в това, че тази скорост има различно направление във всяка система - за това по-долу. Следствието е, че в системата на пръта трябва да направиш завъртане на един ъгъл, така че да се получи твоята хоризонтална схема, а в системата на стената трябва да направиш завъртане под друг ъгъл. Само че и в двете схеми подвижният обект се движи по остта на сближаване с една и съща скорост, тоест в двете системи двата обекта ще са подложени на накланяне с един и същи скъсяващ/разтягащ проекцията по движението фактор, ккоето ще доведе до взаимни наклони на обектите в двете схеми. Ако в едната схема запазим паралелността им, сметките ще покажат, че в другата система тя се нарушава - както и показват по коректният метод.

Сега защо векторът на скоростта на сближаване има различно направление в двете системи? Това е разгледано прилично при Wigner_rotation и тук нещата са сравнително прости.

В системата на пръта прътът и стената ще контактуват в някаква точка, след време Т. Тогава дължината на изминатият път ще бъде V.T. По вертикалата ще бъде измината отсечка Vx.T, по хоризонталата Vx.T. Ще имаш един правоъгълник, в който Vx.T,Vy.T са стени, а V.T е диагнал. Тоест тук скоростите Vx,Vy са компоненти на скоростта V и следователно по тях може да се определи направлението и.

В системата на стената обаче поради скъсяването/разширяването на споменатите отсечки, както много пъти сме го смятали, те ще има скъсен/увеличено разстояние по Х и по Y съответно с коефициенти gamaY и  gamaX поради различните скорости Vy,Vx.  Това разстояние тук ще бъде изминато за време T', и правоъгълникът ще има стени Vx.T'.gamaX, Vy.T'.gamaY. Тези компоненти на скоростта на сближението ще доведат до различно направление спрямо предишната система.

Този резултат за наклона не е съвсем коректен, приближен е - по-горе въвеждам gamaX,gamaY от преди решавани едномерни задачки - а тук движението не е едномерно, и трябва да се ползват сложните формули. Но се надявам, че идеята ти е ясна, и не всичо дето лети се яде толкова лесно.

Преди 24 минути, gmladenov said:

Не си протовореча:

  • ЛТ от стационарна -> подвижна система = разтягане
  • ЛТ от подвижна -> стационарна система = свиване/съкращение

Сега нека да преименуваме системите, и от гледна точка на наблюдателя в подвижната система неговата да наречем "стационарна", а другата "подвижна" - нали са напълно равноправни. И да повторим трансформациите от новата стаационарна към новата подвижна. Какво, ще надебелеят още нещата?  :)

Я залягай да учиш материалната част!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, scaner said:

Тук цялата хватка е в това, че тази скорост има различно направление във всяка система ...

Това не е така и там се бъркате с Ники.

Направлението на движение на двете системи - тази на пръта и тази на стената - е едно
и също, от която и страна да го погледнеш.

Единственото нещо, което се променя между двете системи, е че в примовата система
и двете - и пръта и стената - ще бъдат разтегнати по оста на движение.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 5 минути, gmladenov said:

Направлението на движение на двете системи - тази на пръта и тази на стената - е едно
и също, от която и страна да го погледнеш.

Значи нищо не си разбрал. И линковете не си погледнал, дето това се използва по същество? А продължаваш да навиваш някакви предразсъдъци на пръст?

Не е ли тъпо така? Някакви пършиви декларации от нищото вадиш тука. А аргументи нъц? Ми не става така, има си правила в тая наука :)

Точно това е есенцията от цялата работа - че направлението се променя, и горе съм ти обосновал опростено защо - тука нема мърдане, ама трябва да си  махнеш капаците.

Опитай да подбутнеш някаква мисъл, освен тези съсухрени предразсъдъци.. И чети, хората всичко са си написали. Надявам се след още три години да ти просветне...

А противоречието с "разширяването" и него ли не схвана? И там си се омазал до ушите... Но не проумяваш. Изключително посредствено ниво демонстрираш.

Мъкааааа....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Парадоксалностите в СТО - като игра😎

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kakvo-bi-se-sluchilo-ako-skorostta-na-svetlinata-beshe-mnogo-po-niska_179338.html

Какво би се случило, ако скоростта на светлината беше много по-ниска?

1641565436_6_559x*.jpgКакво би се случило, ако светлината пътуваше много по-бавно? Кредит: Pixabay

Светлината е най-бързо движещото се нещо във Вселената. И така, какво би се случило, ако скоростта на светлината беше много, много по-бавна? 

Ако светлината се движеше много бавно, щяха да се случат странни неща.

Във вакуум скоростта на светлината е около 300 000 километра в секунда. Ако беше с порядък по-бавна, хората веднага биха забелязали.

Всеки геймър може да изпита този хипотетичен сценарий в компютърна игра, създадена под ръководството на Герд Кортемайер (Gerd Kortemeyer), директор на Образователно развитие и технологии в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих, университет за наука, технологии, инженерство и математика. В играта може да видите странните ефекти от промяната на цветовете и яркостта и дори промените в възприеманите дължини на обектите, които са резултат от много по-бавна скорост на светлината.

Бавните скорости на човека

Дори и при най-високите скорости, които могат да постигнат хората, са малки в сравнение със светлината.

„Най-високата скорост, с която е пътувал човек, е около 0,0037% от скоростта на светлината и трябва да сте в някакъв космически кораб, за да достигнете тези скорости“, отбелязва пред Live Science Филип Тан (Philip Tan), изследовател в MIT Game Lab - лабораторията за игри на Масачузетския технологичен институт (MIT). 

Слънчевата сонда на НАСА Parker, която предоставя важна нова информация за Слънцето и за да го направи, стана най-бързият обект, създаден от човека за всички времена - 532 000 километра в час. Но и тя е само 0,05% от скоростта на светлината.

Но чрез мисловни експерименти физиците са установили, че биха се случили необичайни неща, ако хората можеха да пътуват със скорост, близка до светлината, разказва Кортемайер, доцент по физика в Мичиганския държавен университет. Според Специалната теория на относителността на Алберт Айнщайн - която обяснява как скоростта влияе на масата, времето и пространството - времето ще се забави, ще измерваме обектите като по-къси, докато минаваме покрай тях и ефектът на Доплер ще стане видим за светлината, наред с другите промени.

Същите тези промени биха се случили, ако вместо хората да ускоряват, светлината се забави. И в двата случая ще се движим със скорост, близка до светлината.

По-бавна скорост на светлината

Докато Кортемайер работи като гост-професор в MIT, той, Тан и колеги от MIT Game Lab създават компютърна игра, за да илюстрират какъв би бил светът, ако скоростта на светлината беше достатъчно бавна, за да може ефектите на Специалната теория на относителността да станат забележими в ежедневието. В играта, пусната през 2012 г. и наречена „По-бавна скорост на светлината“ (A Slower Speed of Light), играчът контролира герой, който събира сфери, подобни на плажна топка. Всеки път, когато героят събере едно от 100-те кълба, скоростта на светлината се забавя.

Всъщност скоростта на светлината няма да се забави начина, по който го прави в играта. Скоростта на светлината във вакуум никога не се променя и е постоянна за всеки наблюдател. Скоростта на светлината обаче се променя в зависимост от материалите, през които преминава, но това не променя ефектите на Специалната теория на относителността или начина, по който ги възприемаме, обяснява Кортемайер.

Ако можехме да станем свидетели на Специалната теория на относителността обаче, щяхме да забележим промени в цветовете, времето, разстоянието и яркостта и екипът включва тези ефекти в играта.

( видео)

Промени в цвета

Когато скоростта на човешкото движение се доближи до скоростта на светлината, т. нар. релативистичен ефект на Доплер става забележим. За да разберете това, не забравяйте, че светлината действа едновременно като частица и вълна. Като вълна, тя се характеризира с дължината на вълната или разстоянието от гребен до гребен, което определя нейния цвят и честотата или колко гребена преминават за дадено време.

Подобно на начина, по който според ефекта на Доплер, когато източник на звук приближава неговата честота или височина изглежда сякаш се увеличава, тъй като гребените на вълната достигат до ухото ни по-бързо, придвижването към източник на светлина прави дължината на вълната ѝ да изглежда по-къса, измествайки видимият цвят на светлината към синия и виолетовия край на цветовия спектър, казва Кортемайер.

Отдалечаването от обект, от друга страна, измества видимия му цвят към червения край на спектъра. Накратко, „обект, който идва към вас, изглежда по-син, а обект, който се отдалечава от вас, изглежда по-червен“, обяснява Кортемайер.

1641580273_2_559x*.jpgЦветният спектър. Когато скоростта на човешкото движение се доближи до скоростта на светлината, релативистичният ефект на Доплер става забележим. Придвижването към източник на светлина измества видимия цвят на светлината към синия и виолетовия край на цветовия спектър. Отдалечаването от обект измества видимия му цвят към червения край на спектъра. Кредит: Wikimedia Commons

Промени във времето и разстоянието

Може би един от най-известните ефекти на Специалната теория на относителността е, че за човек, който се движи близо до скоростта на светлината, времето се забавя. В този сценарий човек, който се движи със скорост, близка до светлината, ще остарява по-бавно. Този ефект се нарича забавяне на времето.

В играта „технически изпитвате забавяне на времето, но без да имате с какво да го сравните, това всъщност не означава нищо“, коментира Тан. Забавянето на времето може да не се забележи по време на играта, но в края играчите виждат екран, който ги информира, че за тях е минало по-малко време, отколкото за неподвижен часовник, обяснява Тан. Забавянето на времето, подобно на другите ефекти на Специалната теория на относителността, се случва по време на играта, защото героят на играта се движи близо до скоростта на светлината.

Друг ефект на Специалната теория на относителността е, че дължините на обектите, движещи се близо до скоростта на светлината - или неподвижните обекти, докато минавате покрай тях със скорост, близка до светлината - се скъсяват. Това се нарича скъсяване на дължината. Но ефектът е сложен, отбелязва Кортемайер. Обектите, приближаващи се със скорост, близка до скоростта на светлината, може да изпитат скъсяване на дължината и може да са по-къси според измерванията на стационарен наблюдател, но всъщност ще изглеждат по-дълги за очите на този човек поради друг ефект на Специалната теория на относителността, наречен ефект на времетраене, разказва Кортемайер .

Например, да кажем, че към вас идва велосипед. Светлината от предната част на велосипеда има по-късо разстояние, за да стигне до очите ви, отколкото светлината от задната част на велосипеда. В резултат на това виждате предната част на велосипеда, каквато е била наскоро, и задната част на велосипеда, каквато е била по-далеч в миналото, когато велосипедът е бил по-далеч.

„Това като цяло прави велосипеда да изглежда по-дълъг“, коментира Кортемайер. Понякога същият ефект може да накара обектите да изглеждат изкривени.

С други думи, ако скоростта на светлината беше много по-ниска, обектите, движещи се близо до тази скорост, биха могли да изглеждат по-дълги и/или изкривени за неподвижните наблюдатели.

Промени в яркостта

Когато вървите в дъжда, може да забележите, че сте по-мокри отпред, отколкото отзад. Докато влизате в дъжда, срещате повече дъждовни капки, отколкото, ако бихте стояли на едно място, но предната част на вас защитава задната част от тези допълнителни дъждовни капки. Нещо подобно би се случило, ако се движите със скорост, близка до светлината, обяснява Кортемайер.

Това е така, защото светлината понякога се държи като група частици, наречени фотони, които са като малки капчици светлина. Докато се движите към обект в компютърната игра, той изглежда по-ярък, отколкото когато стоите неподвижно, защото се движите насреща на неговите фотони. Това се нарича ефект на прожектора.

Мистър Томпкинс в страната на чудесата

Кортемайер и Тан не са първите, които си представят свят с по-ниска скорост на светлината. През 1939 г. физикът Джордж Гамов публикува книга с картинки, наречена „Мистър Томпкинс в страната на чудесата“, в която главният герой кара колело през град със забавена скорост на светлината и изпитва релативистични ефекти. Айнщайн „много е харесал тази малка книжка“, разказва Кортемайер.

Как би реагирал великият физик на играта „По-бавна скорост на светлината“?

„Любопитството може да го накара да играе, тъй като, ако се вярва на историците, още на 16-годишна възраст той е питал какво ще видите, ако се движите върху лъч светлина – нищо, разбира се, не може да видите, но в играта можете да достигнете почти скоростта на светлината“, коментира Кортемайер. „Но тогава мисля, че просто щеше да играе видеоиграта до прилошаване – повечето физици обичат да играят.“

Източник: What would happen if the speed of light was much lower?
Ashley P. Taylor, Live Science.

 

 

 
 
 

...

...

От текста на статията: Друг ефект на Специалната теория на относителността е, че дължините на обектите, движещи се близо до скоростта на светлината - или неподвижните обекти, докато минавате покрай тях със скорост, близка до светлината - се скъсяват. Това се нарича скъсяване на дължината. Но ефектът е сложен, отбелязва Кортемайер. Обектите, приближаващи се със скорост, близка до скоростта на светлината, може да изпитат скъсяване на дължината и може да са по-къси според измерванията на стационарен наблюдател, но всъщност ще изглеждат по-дълги за очите на този човек поради друг ефект на Специалната теория на относителността, наречен ефект на времетраене, разказва Кортемайер .

...

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

Най-високата скорост, с която е пътувал човек, е около 0,0037% от скоростта на светлината 

Слънчевата сонда на НАСА Parker... Но и тя е само 0,05% от скоростта на светлината.

Аматьори!

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Друг ефект на Специалната теория на относителността е, че дължините на обектите, движещи се близо до скоростта на светлината - или неподвижните обекти, докато минавате покрай тях със скорост, близка до светлината - се скъсяват.

Това не е доказано и с голяма вероятност не е така.

 

Редактирано от Ниkи
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, Ниkи said:

Аматьори!

Това не е доказано и с голяка вероятност не е така.

 

Няма и да бъде доказано - извесно е защо😜. Но, важно е гледната точка: какво гледа наблюдателят - дали "случване на събития" или "регистриране на събития"! Затова извадих червеничкото изказване от статията, по-рано.

Желанието за Вярно "отражение на обективната действителност" - задължава: наблюдател да е неподвижен спрямо случването. Ако "го задвижим"- за придобиване на относителна скорост - говорим за регистриране на събития при наблюдаване... И, за да е "вярно...", ползваме ЛТ. (някъде бях писал, че геометричната точка може да се движи и с надсветлинна скорост - за гилотината, например, т. е. геометрията не е безусловен критерий за информация - информацията е във фотоните на различните полета, а те се движат с Ссреда - затова са и ограниченията за "виждане" във възможностите, при относително движещи се наблюдатели)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, gmladenov said:

Обектите са съвкупност от точки, колега ... всяка от която има координати.
Трансформацията на обект е "масова" трансформация на множество точки.

Засега аз пренебрегвам времевите координати, защото обсъждаме дали
Лоренцовата трансформация запазва успоредността на два обекта.

Не може да пренерегваш времевите координати, защото трансформираш събития а не точки. Затова и се объркваш. Получаваш краищата на пръчката в разлечни моменти. И ти се привижда я удължаване, я успоредност. 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 14 минути, Gravity said:

Не може да пренерегваш времевите координати, защото трансформираш събития а не точки. Затова и се объркваш. Получаваш краищата на пръчката в разлечни моменти. И ти се привижда я удължаване, я успоредност. 

Така е. В класическата кинематика може да се пренебрегват времевите координати, но тук е недопустимо - от това пренебрегване изскачат също куп "парадокси". Затова да забрави класическата кинематика и да почва от А-Б.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 8.01.2022 г. at 13:41, scaner said:

Аз и друг път съм си признавал, че имам проблеми с абстракциите, особено математическите. И за да ги разбера, всичките директни сметки свързани с подобни неща, ги правя на ръка върху примери, с общи числа. Така че съм умножавал N пълни матрици 4х4 и съм съобразявал компонентите на сумарните скорости, за да се уверя че кратко записаното доказателство е верно :) Спомням си, някога в казармата, когато в мислите ми беше тензора на Риман за кривината и уравненията на Айнщайн, в тетрадка съм записвал развитието и решението на тези уравнения като преобразувание на всички елементи от матрица 4х4х4х4 - 256 броя, по 16 уравнения. Една тетрадка 40 листа за развитие на решението на Шварцшилд. После втора такава тетрадка за проверка. И трета ако резултатите са различни :) Това преди да се появят програмите за символни изчисления... Можеш да ми вярваш. Така че това е добър начин и ти да се увериш, ако имаш желание.

Сканер, разглеждам Wigner rotation. Виж на какво видео попаднах

https://www.youtube.com/watch?v=mLJkow6gQWg

В казармата, да се беше прострелял в крака, по-малко да си се мъчил. Главата ми пуши. Това е извън мозъчно :) 

Редактирано от Ниkи
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Сканер, разглеждам Wigner rotation. Виж на какво видео попаднах

Само да поясня, че ротацията на Вигнер касае две последоватени приложение на
Лоренцовата трансфромация (ЛТ): първо за системите К->К', след което за К'->К".

Няма нищо общо с твоя пример ... освен ако не искаш още повече да го усложниш
и да го смяташ като влак->релса и след това релса->стена.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Gravity said:

Не може да пренерегваш времевите координати, защото трансформираш събития а не точки. Затова и се объркваш. Получаваш краищата на пръчката в разлечни моменти. И ти се привижда я удължаване, я успоредност. 

Ни най-малко не се обрърквам, колега. Ти явно още не си разбрал какво обсъждаме.
Или може би си го разбрал ... пък после си го забравил. Ех, старост-нерадост.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, gmladenov said:
Преди 7 часа, Gravity said:

Не може да пренерегваш времевите координати, защото трансформираш събития а не точки. Затова и се объркваш. Получаваш краищата на пръчката в разлечни моменти. И ти се привижда я удължаване, я успоредност. 

Ни най-малко не се обрърквам, колега. Ти явно още не си разбрал какво обсъждаме.
Или може би си го разбрал ... пък после си го забравил. Ех, старост-нерадост.

Георги, Гравити е прав. Ти получаваш координатите на различните точки в различни моменти. За това ти е разтегната картинката

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!