Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на метеорита и планетата


Recommended Posts

  • Потребител
Публикува
Преди 6 минути, gmladenov said:

А така, най-накрая изглежда, че имаме общо разбиране за ситуацията. Браво.

Сега проблемът/парадоксът:
Какъв е физическият смисъл на това едни точки от планетата да спрат преди други?
Планетата разтяга ли се докато едни точни са спряли, а други все още се движат?
Или може би нещо друго се случва?

Как ще обясниш това неедновремен но спиране на различните точки от планетата в
системата на метеорита ?

Хахах, не ви знам на какво мнение сте.

Нека да е по - просто. Само Докосване. Това е само Едно събитие за двете системи, независимо колко наброй наблюдатели от система Планета го отчитат, но Винаги е Само Едно Събитие, прост Факт. От тук не е ли по - лесно да изведеш Абсурдност в лоренц трансформации и концепцията едновременност?неедновременност?

  • Потребител
Публикува
Преди 1 минута, DonKihote said:

Винаги е Само Едно Събитие, прост Факт.

Ако е само едно събитие, тогава не можеш да покажеш никакъв абсурд. В едната
система събитието има едно време, а в другата - друго. Няма проблем.

Тукашният парадокс е за това, че две събития ... за които е физически безмислено
да са неедновременни ... според Лоренцовата трансформация са неедновременни.

Значи Лоренцовата трансформация произвежда физически-безсмислена ситуация.

Скенер най-накрая зацепи. Сега чакаме да ни обясни как няма никакъв проблем
единият край на планетата да спре преди другия. :ag:

  • Потребител
Публикува
Преди 14 минути, gmladenov said:

..

Надявам се разбра.

Екскрементоядеца пробва да вкара небивалици, за Планета за безбройните и часовници , събитието Докосване винаги е само Едно и се случва Винаги само в Един Момент, т.е Едновременно отчетено от всички часовници. Ако приемем множеството часовници да разложим на единични едентични системи, те имат Общо време и макар координатите на събитието се описват в собственна координатна система, безбройно такива, Винаги отетените моменти са Еднакви.

Разбра ли това?

  • Потребител
Публикува
Преди 2 минути, gmladenov said:

Ако е само едно събитие, тогава не можеш да покажеш никакъв абсурд. В едната
система събитието има едно време, а в другата - друго. Няма проблем.

...

Ами...........я дай пак!, мисли де , недей повърхностно.

В системата Планета имаш 2 ма наблюдатели и в системата си, Планета, те отчитат в Един момент, според Метеор и трансформирането относно планета, получаваме Различни моменти за двамата наблюдатели.  Има ли противоречие?................ как ти се струва? Нали целта на трансформациите е да няма противоречие, симетрична относителност.............. да , ама Не!

  • Потребител
Публикува
Just now, DonKihote said:

... получаваме Различни моменти за двамата наблюдатели.  Има ли противоречие?

Да. Ако съм те разбрал правилно, е точно това.

  • Потребител
Публикува
Преди 6 минути, gmladenov said:

...

Скенер най-накрая зацепи. Сега чакаме да ни обясни как няма никакъв проблем
единият край на планетата да спре преди другия. :ag:

Ами не спира преди близкия край, там където е удара. Нали ти казах, абсурдност, Планета не се движи, няма <спирачна вълна> но според Айнщайнова относителност трябва да има, инак става манджа с грозде !

  • Потребител
Публикува
Преди 2 минути, DonKihote said:

.., инак става манджа с грозде !

Извън темата............ не познавам друг , който готви с грозде, да готвя меса с грозде и стават прекрасни,............. стига да знаеш как и да разполагап с време и кефес............

Публикува
Преди 11 часа, gmladenov said:

Здравейте,

Представям ви поредния парадокс на Специалната Теория на Относителността (СТО),
с който (за пореден път) се демонстрира физическата несъстоятелност на концепцията
за относителност на едновременността.

Въпросната несъстоятелност се демонстрира нагледно с парадокса на ключалките, но там
имаше коментари за това доколко реалистична е постановката на парадокса.

По тази причина веднага намираме друго проявление на същия парадокс ... но този път
постановката е максимално реалистична: метеорит се удря в планета.

Ето цялостното описание на парадокса:

Нека имаме планета с диаметър 1с, в която се удря метеорит с размерите на топка за тенис.
Диаметърът 1с е приблизително два пъти по-голям от диаметъра на Юпитер, което е съвсем
реалистично.

Нека също така метеоритът да се движи със скорост 0,75с, при което коефициентът на Лоренц
излиза  (γ = 1,5).

Съвсем естествено когато метеоритът се блъсне в планетата, той няма да спре абсолютно
незабавно, а ще пропътува кратко разстояние докато се забива в планетата ... преди пълната
си дезинтеграция в резултат на удара.

Като вземем предвид, обаче, колосалната разлика между това кратко разстояние и размерите
на планетата, ние преспокойно можем да приемем, че метеоритът спира незабавно в момента,
в който той се сблъсква с планетата.

Това е единствената идеализация в нашия пример ... и тя е съвсем разумна.

Следната концептуална диаграма показва момента (t=0), в който метеоритът се сблъсква с
планетата и спира.

В ляво на диаграмата е стационарната система на планетата, а в дясно е примовата система на
метеорита:

planet.png.0b041b8a591bf63399bc1a5317cd51de.png

В системата на планетата метеоритът е този, който се движи и спира при техния взаимен сблъсък,
докато в системата на метеорита планетата е движещата се и съответно тя спира при сблъсъка.

Часовниците в стационарната система по условие са синхронизирани и в момента на сблъсъка
имат идентични показания: (t=0). Това означава, че левият и десният край на планетата имат
еднакви показания в момента на сблъсъка ... както е показано на диаграмата.

В системата на метеорита, обаче, това не е така. В момента на сблъсъка (t'=0), часовниците
имат различни показания ... както пак е показано на диаграмата.

Примовите времена в двата края на планетата са изчислени с Лоренцовата трансформация.
Времето в левия край е ясно (t'=0), докато за десния край получаваме:

  • t' (десен край на планетата) = γ (0 - (1c*0,75c)/cc) = -1,125
     

Какъв е физическият смисъл на тези показания?

Според Лоренцовата трансформация, когато в примовата система планетата се сблъска с
метеорита и спре в момент (t'=0), десният край вече е спрял: събитито "спиране на десния
край на планетата" се случва в момент (t'=-1,125), което е преди момент (t'=0).

Или казано по-обобщено: според СТО, десният край на планетата от нашия пример спира
движението си в примовата система преди левият край да се е сблъскал с метеорита.

От пръв поглед се вижда, че тук имаме два фундаментални проблема, причинени от
"относителността на едновремеността":

  1. Как е физически възможно десният край на планетата да спре преди левия?
  2. По важно: как въобще е възможно десният край на планетата да спре преди
    сблъсъка с метеорита? Той откъде знае, че предстои сблъсък с метеорит, за да
    може да спре предварително?

Въпроси като тези показват, че концепцията за относителност на едновремеността е
физически безсмислена. Тя не описва реалността, а е просто математическа манипулация
(шашма?), с която Лоренцовата трансформация запазва скороста на светлината постоянна
във всички отправни системи.
 

ПП. Идеята за този парадокс е на Ники ... и той получава пълен кредит за това. ;)

Георги Станимиров, програмист

 

Егати глупостите! Някой получава ли заплата за тези идиотии?

  • Потребител
Публикува
Преди 6 часа, Петър_Пейчев said:

Егати глупостите! Някой получава ли заплата за тези идиотии?

Айнщайн се брои за гениален и велик заради тези идиотии. 🙄

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 13 часа, Втори след княза said:

Ето как разбирам идеята за едновременност и наблюдатели:

Сетих за много прост пример за относителност на едновременността: парадоскът на ключалките.

locks.png.82e2ac5ae16bacb3246edcdf99296d9c.png

Имаме гаражна врата, която се отваря вертикално. В двата края на вратата има по една ключалка.
За наблюдател, който е в покой спрямо ключалките, те се отключват и заключват едновременно.
Същите тези операции са неедновременни за подвижен наблюдател.

Това се има предвид под относителност на едновременността в СТО: две събития, които са
едновременни за еден наблюдател за неедновременни за друг ... без никаква видима причина защо.
Така се изисква от теорията, а не че има някакъв физически смисъл.

В класическата физика двете събития са едновременни и за двата наблюдателя. Тоест, там
едновременността не зависи от движението ... както е изкушително да си помисли човек ... заради
всички подвеждащи примери по темата.

Редактирано от gmladenov
Публикува

А как ще се коментира от антирелативистите, следният факт. В колайдерите ускоряват частици до скорости близки до тази на светлината във вакуум, някой от тези частици са нестабилни и имат кратък живот преди да се разпаднат, но когато се движат със релативистки скорости техният разпад се забавя, и това е експериментално установено.

  • Потребител
Публикува
Преди 13 минути, Sekynda_69 said:

... но когато се движат със релативистки скорости техният разпад се забавя, и това е експериментално установено.

Да, но това не означава, че времето се забавя. Има някакъв друг фактор, който остава необяснен
... и вместо това забавеният разпад на частиците се обяснява със забавяне на времето.

Аз лично не се наемам да спекулирам какъв е този фактор ... но с абсолютна сигурност твърдя,
че не е забавяне на времето ... защото такова просто няма.

Нали затова ги пускам тези парадокси ... за да се види, че забавянето на времето е фикция.

Публикува
Преди 14 минути, gmladenov said:

Да, но това не означава, че времето се забавя. Има някакъв друг фактор, който остава необяснен
... и вместо това забавеният разпад на частиците се обяснява със забавяне на времето.

Аз лично не се наемам да спекулирам какъв е този фактор ... но с абсолютна сигурност твърдя,
че не е забавяне на времето ... защото такова просто няма.

Нали затова ги пускам тези парадокси ... за да се види, че забавянето на времето е фикция.

Зависи от гледната точка, за релативистката парадигма, времето се забавя, за противниците на тази парадигма, нещо друго е причина за по бавният разпад. За да е вярно релативисткото тълкуване,  времето трябва да се тълкува като една от субстанциите на материята, а не като отделна и независима абстракция. Всичко зависи от това що е то време и пространство. За сега емпирически не е установено дали е така или не.

  • Потребител
Публикува
Преди 10 минути, Sekynda_69 said:

За да е вярно релативисткото тълкуване,  времето трябва да се тълкува като една от субстанциите на материята ...

Хмм. Нека имаме парче радиоактивен материал с период на полуразпад 10 минути.
За подвжижен наблюдател, обаче, този период ще е 20 минути ... ако наблюдателят
се движи със скорост 0,87с спрямо материяла.

Значи периодът на полуразпад не е свойство на материала ... а е относително свойство,
което е различно за различните наблюдатели.

Как ти се вижда тази постановка.

Публикува
Преди 4 минути, gmladenov said:

Хмм. Нека имаме парче радиоактивен материал с период на полуразпад 10 минути.
За подвжижен наблюдател, обаче, този период ще е 20 минути ... ако наблюдателят
се движи със скорост 0,87с спрямо материяла.

Значи периодът на полуразпад не е свойство на материала ... а е относително свойство,
което е различно за различните наблюдатели.

Как ти се вижда тази постановка.

Ако приемем че времето е една от субстанциите на материята, защо да не е вярно . А ти мислиш ли че ако изчезне цялата материя, заедно с нея ще изчезне и времето, ако времето беше отделно от материята, тогава значи времето ще остане, но какво ще измерва то след като няма материя ( това не означава обаче че времето е материя или пък пространството ). Нютон си е представял времето като отделно и независимо от материята, това може да бъде вярно, само ако времето е измислица абстракция на действителността, но няма други начин да мерим материята освен чрез понятия като време или пространство.

  • Потребител
Публикува
Преди 1 минута, Sekynda_69 said:

А ти мислиш ли че ако изчезне цялата материя, заедно с нея ще изчезне и времето ...

Много сме говорили за времето. За мен то е човешка абстракция, която ние въвеждаме
като помощно средство за осчетоводяване на събития и мерене на продължителности и
скорости.

Всеки природен процес се характеризира с някаква продължителност. Времето е нашият
аршин, с който оценяваме тази продължителност. То не е свойство на материята; последното
е продължителността ... а времето е само мерило.

Според мен за да се брои нещо за съществуващо, то трябва да е материално (тук включвам
и радиацията). Вакуумът не е съществуващ; той е празнотата между съществуващи
материални тела. Времето без материя също е безсмислено като понятие, защото ако няма
материя, то няма какво да мерим с време.

Публикува
Преди 9 минути, gmladenov said:

Всеки природен процес се характеризира с някаква продължителност.

Много правилно мислиш, следва въпросът " продължителност във какво "  например обема на материята може да се тълкува като нейна продължителност в пространството, обаче ако липсва пространство, материята няма никъде да продължи. Същото е и с времето като понятие, само дето при него са продължителност на процесите в материята. Ако има материя лишена от процеси, време дали ще няма според теб, ами ако то съществува като Възможност за възникване на процеси в материята. Една аналогия с потенциалната енергия, няма я но има възможност да се появи енергия, защото същността на енергията е кинетичната и форма. Няма как да се установи обаче че съществува някакво време лишено от движение или пък материя, затова то се смята за абстрактно, и някои го смятат като атрибут на материята, без която тя не може да съшествува. Има модел на ТГВ която смята че материята е съществувала преди взрива и е била без времевата си характеристика, но като се е появило времето незнайно как, ( но има и квантов модел за произход на пространствовремето , наедряващи частици от пространствовреме, разграничаващи точковидните по сруктура частици на материята) са почнали процеси на взрив и разширение, то не само времето но и пространството се е появило така.

Публикува

Елементарните , истински елементарните частици, щото има и съставни от тях, така смята стандартният модел, са точковидни, или поне така се смята защото става най лесно за смятане от стандартният модел. Те при това условие нямат нито обем нито дължина нито ширина и височина. При това положение тяхната съвкупност трябва да е отново точка щото 0+0=0 , значи всички тела във вселената които са изградени от елементарни частици не трябва да имат обем, да ама не е така. Значи тези точковидни обекти нещо ги разграничава, полетата навярно, те ги държат на разстояние едно от друго, но даже и да нямаше полета, щом съществуват разстоянията между точковидните обекти, значи те именно ги разграничават една от други за да не са една единственна точка. А разстоянията са ограничено празно пространство от точка до точка. Мисля обаче че самото пространство не може да бъде съставено от точки както твърди геометрията, защото между самите точки на пространството няма да има пространство което да ги разграничава, така че да образуват геометрическото множество от точки представляващо самото пространство. Пространството би трябвало да е непрекъснатост континуум, което същевременно да обединява и разграничава точковидните частици на материята. Пространството може да е поле което е неутрално, но при дадени условия които ние не познаваме, то да се поляризира изкривява казано алегорично, не в истинският смисъл на изкривяване. Но това са само смели хипотези. ОТО има такава парадигма, значи ако се разкрие връзката Енергия> влиае на пространство времето>влиае на материалните точковидни частици. Значи тъмната енергия е енергията на самото пространство, то раздува частиците, като не им прилага сила, а само им модифицира подредбата, нещо като стъкълцата в калейдоскоп, карайки ги да се прегрупирват създават различни фигури, та мисълта ми е че както гравитацията която е всъщност скупчване на частици, един вид прегрупиране, така и електромагнетизма който освен скупчване има и свойството на разпръскване отблъскване на частици една от друга, така и разните други взаимодействия могат да се окажат функция от , подчертавам не геометрия на пространството, а неговата поляризация, един вид насищане на участъци от празното пространство с енергия и разреждане в други негови участъци..  Но това са само смели хипотези 😀

Публикува

Стигам до умозаключения които много преди мен са ги правили.  Най правилният подход в науката когато се търси истина, е да се пренебрегват празните философствания и да следваме строга емпирика и прагматика. Какво било пространството и времето или материята или частиците, кой знае, всичко е до убеждаване, един мираж ако не се знае че е мираж или пък няма обяснение за него, се приема за истина, един фокус на факир ако не се знае че е фокус се приема за истина. СТО и ОТО са само модели с някакво приближение до истината, но трябват многобройни преки доказателства за тези модели за да могат те да бъдат най близки до истината. За да е нестабилно нещо и да има кратко просъществуване, то трябва да е нестабилно поради някакви условия, например месото при стайна температура е нестабилно и се разлага, ама като го замръзим става стабилно, така и с краткоживеещите мюони, нестабилни са ама като ги засилим и стават малко по стабилни, защо е така, какъв е механизма със сигурност още не е изяснено на сто процента, СТО дава модел с пространствовремето обясняващ този факт, може да изникне друга теория обясняваща този факт по по различен начин от СТО. Този модел може да е с друга парадигма, ако той е по всеобхватен от СТО, значи е по добър от СТО или ОТО.

  • Потребител
Публикува
Преди 11 минути, Ниkи said:

Г=...

Защо трябва пак да си губим времето, повтаряме стари въпроси. Лоренцови трансформации са доказан булшитник, Първи постулат е разбит, Заличих и Втори постулат. Теорията е с лайнени крака, дрисливи. Умряла работа!:D

  • Глобален Модератор
Публикува
On 2.01.2022 г. at 11:15, gmladenov said:

Тукашният парадокс е за това, че две събития ... за които е физически безмислено
да са неедновременни ... според Лоренцовата трансформация са неедновременни.

Значи Лоренцовата трансформация произвежда физически-безсмислена ситуация.

Скенер най-накрая зацепи. Сега чакаме да ни обясни как няма никакъв проблем
единият край на планетата да спре преди другия. :ag:

Явно няма да дочакам да проумеете глупостите си...

Колкото е физически безсмислено да са неедновременни, също толкова е и безсмислено да са едновременни. Това безсмислие като схванеш, всичко си идва на мястото.

Две едновременни събития не са свързани с причинно-следствена връзка - едното не е следствие на другото. Следователно, толерансът в интервалът между тях, до тогава докато те са без причинна връзка, не нарушава нищо в реалността. Едновременността за тях е случайност, произволно условие (при това много малко вероятна), просто така сме нагласили отчитането на часовниците.

Е, след като не са свързани с причинно-следствена връзка и по тази причина могат да са както едновременни така и неедновременни без нищо да се промени, какво толкова те парализира, че ситуацията когато не са едновременни (пак без да са в причинна връзка) ти се привижда на парадоксална и безсмислена?  Безсмислена защото не си способен да вложиш смисъл в нея? :) Няма друго обяснение за тая безсмисленост...  Предразсъдъци и умствена слепота...

Трябва поне малко хигиена в мисленето, иначе не може да се излезе от подобен батак :) А като гледам, не е хигиенизирано от школските години още...

 

  • Потребител
Публикува
Преди 16 минути, scaner said:

Явно няма да дочакам да проумеете глупостите си...

Колкото е физически безсмислено да са неедновременни, също толкова е и безсмислено да са едновременни. Това безсмислие като схванеш, всичко си идва на мястото.

Две едновременни събития не са свързани с причинно-следствена връзка - едното не е следствие на другото. Следователно, толерансът в интервалът между тях, до тогава докато те са без причинна връзка, не нарушава нищо в реалността. Едновременността за тях е случайност, произволно условие (при това много малко вероятна), просто така сме нагласили отчитането на часовниците.

Е, след като не са свързани с причинно-следствена връзка и по тази причина могат да са както едновременни така и неедновременни без нищо да се промени, какво толкова те парализира, че ситуацията когато не са едновременни (пак без да са в причинна връзка) ти се привижда на парадоксална и безсмислена?  Безсмислена защото не си способен да вложиш смисъл в нея? :) Няма друго обяснение за тая безсмисленост...  Предразсъдъци и умствена слепота...

Трябва поне малко хигиена в мисленето, иначе не може да се излезе от подобен батак :) А като гледам, не е хигиенизирано от школските години още...

 

Пак питам, Какво правим когато Едно Единственно събитие е отчетено в различни моменти в Една система, т.е това събитие е Неедновременно за 2 различни наблюдателя, неподвижни по между си. 

Да ти се вижда Логично, дори по измисленяшката 100Логика?

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 1 минута, DonKihote said:

Пак питам, Какво правим когато Едно Единственно събитие е отчетено в различни моменти в Една система, т.е това събитие е Неедновременно за 2 различни наблюдателя, неподвижни по между си.

Правим лоботомия на съответният пациент :D

Защото събитието се характеризира с момент и координата, и по величините на тези моменти и координати събитията се различават. Например събития в един момент но различни координати са две различни събития, както и събития на една и съща координата но в различни моменти.

Когато се разбере тази част от фундамента на физиката, е добре да се спре с тъпите излагащи въпроси. А ако не се спре - решението съм го споменал в началото.

  • Потребител
Публикува
Преди 1 минута, scaner said:

Правим лоботомия на съответният пациент :D

Защото събитието се характеризира с момент и координата, и по величините на тези моменти и координати събитията се различават. Например събития в един момент но различни координати са две различни събития, както и събития на една и съща координата но в различни моменти.

Когато се разбере тази част от фундамента на физиката, е добре да се спре с тъпите излагащи въпроси. А ако не се спре - решението съм го споменал в началото.

Няма различни събития, само едно е , Голяма черна мамба влиза в дупката на сканирашия гризач, няма друго. Координатите за наблюдения са през дедовия за Космос. Когато системата е Неподвижна, имаме Еднакви моменти,  , когато за същата система описваме , трансформираме от друга неподвижна система, първата подвижна спрямо нея, имаме различни моменти за Едно Единственно събитие.

Простран. Координати са различни при всички случаи за конкретния пример, различни за вси1чки системи , за Двама Наблюдатели.

Извод, трансформациите са боклук, не е възможно да има такова Противоречие, целта на трансформациите е да са Достоверни и да показват Винаги или Едновременност или Неедновременност  в съгласие с гледната точка на приелата се за Неподвижна система.

Признай Провала на СТО !

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!