Мисленето "или-или"

[skiahtro]

Преди 9 минути, Втори след княза said:

Ама тези работи са познати.

Познати, но за жалост, недостатъчно осъзнати!

[skiahtro]

Преди 12 минути, scaner said:

Що бе?

Другото използване на "или" е при изброяване на алтернативи, тогава не визира крайности или взаимни изключения, например:

"Вода в съд се налива или с чаша, или с черпак, или от купа, но не с цедка"

Това е еквивалентно на "и":

"Вода в съд се налива и с чаша, и с черпак, и от купа, но не с цедка"

 

Кое е еквивалентно?

Водата с чашата или водата с черпака? Или може би всъщност черпака е купа, ама с дръжка?

Забележи, кога се ползва "и" и кога "или"!

Искаш да ги разграничиш преди да ги обединиш или си ги обединил още преди това?

Редактирано Януари 13, 2022 от skiahtro

[dora]

Преди 53 минути, Втори след княза said:

Продължавам да настоявам, че класирането в две категории или- или не е патологично. Няма такава болест. То е полезно и е напредък в развитието на човека.

Не само това, децата се учат да мислят в дихотомии. Има помагала в които да казват понятието на другия полюс по стимул- противоположното. Като кажеш "малко", да отговори с "голямо". 

Другото е, че "или- или" е само звено от дългата верига "или- или- или- и т.н" Това също се учи. Виолетовото не е опозиция на червеното, то е част от поредицата на цветовете на дъгата. Обаче това е очевидното.

Лично аз нямам критерий по който да вместя хомосексуалистите между мъжете и жените, макар да имам идея за хермафродитите. Явно това трябва да се учи, както идеите за кълбовидната земя. Може пък просто да е една номинална скала, едно изреждане на обектите. Знам ли?!

Toва, за което говори авторът на темата, не е структурализъм* (Фердинанд де Сосюр), или организацията на езика и изграждането на смисъла посредством бинарни опозиции - нещо като базисна референтна схема, нито е еднократна логическа грешка (за което дадохте линк с примери).

Това е когнитивно изкривяване. Te НЕ са случайни грешки (човекът нещо сбъркал в преценката, защото приложил грешна логика), а патология, защото представлява възприемане (imput phase), анализ (elaboration phase) и заключения/действия (output phase) (в отговор) на цялата постъпваща от околния свят информация на основата на патологични, негативни  или силно изопачени схеми. Един от симптомите на депресия, тревожно разстройство, параноя, шизофрения и един ред други заболявания. Oт това не може да се излезе, като просто посочите на човека логическата грешка, която е допуснал (и той да каже "ей, верно бе, леле къф съм тъп").  Защото няма когнитивна пластичност, когнитивно ригиден е. Независимо какво му казвате, и особено ако му казвате нещо, което не му харесва, той просто ще ви включи в порочната схема, през чиято призма гледа на всяка постъпваща информация.

Ето:

https://en.wikipedia.org/wiki/Cognitive_distortion#:~:text=A cognitive distortion is an,individuals to perceive reality inaccurately.

"A cognitive distortion is an exaggerated or irrational thought pattern involved in the onset or perpetuation of psychopathological states, such as depression and anxiety.^[1]"

Kогнитивна ригидност, прочее, има и при обсесивно компулсивното разстройство (https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20580836/). Колкото по-тежка е тя, и колкото по-патологични са конгитивните изкривявания, толкова по-голяма е вероятността от самоубийство. Когнитивната ригидност е и основен фактор терапиите за депресия да не работят.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5450979/

Когнитивната ригидност, съчетана с импулсивност е сериозен фактор за самоубийство при пациентите с маниакална депресия/биполярно разстройство.

^----

Структурализъм: https://en.wikipedia.org/wiki/Structuralism

 

Редактирано Януари 13, 2022 от dora

[gmladenov]

Преди 12 минути, dora said:

Това е когнитивно изкривяване. Te не са случайни грешки (човекът нещо сбъркал в преценката, защото приложил грешна логика), а патология ..

Няма спор, че когнитивното изкривяване е паталогия.

Темата, обаче, поставя въпроса по-общо и по-философски. Ето цитат от първоначалния постинг:

• Догматично-религиозният ум търси еднозначни обяснения и решения, често се произнася
  едностранчиво, невярно, антинаучно, нелогично ...

Значи тук не говорим непременно за паталогия, а за склонността у хората към догматизиъм и
екстремизъм ... дори да не са поставени под стрес или някакъв друг натиск.

Паталогичните случаи са ясни. Въпросът е защо имаме склонност към черно-бяло мислене ... без
да се намираме в екстремна ситуация.

Редактирано Януари 13, 2022 от gmladenov

[dora]

Преди 1 час, gmladenov said:

Няма спор, че когнитивното изкривяване е паталогия.

Темата, обаче, поставя въпроса по-общо и по-философски. Ето цитат от първоначалния постинг:

• Догматично-религиозният ум търси еднозначни обяснения и решения, често се произнася
  едностранчиво, невярно, антинаучно, нелогично ...

Значи тук не говорим непременно за паталогия, а за склонността у хората към догматизиъм и
екстремизъм ... дори да не са поставени под стрес или някакъв друг натиск.

Паталогичните случаи са ясни. Въпросът е защо имаме склонност към черно-бяло мислене ... без
да се намираме в екстремна ситуация.

Това е резултат на тревожност.

Екстремизмът също.

Вече има изследвания, които посочват връзката примерно между религиозния фундаментализъм, радикализацията, и тревожността/депресията, когнитивните изкривявания, свързани с тях и т.н.

Догматично мислещият човек не мисли догматично, защото изповядва определена религия, а защото гледа на всичко  - вкл. на религията - през призмата на своята собствена патология.

Тези, да речем, които се опитват да вербуват младежи, за да ги правят терористи, обикновено не се насочват към обиковените момчета - и момичета. Те търсят там, където вече съществува някаква слабост. Тревожност, депресивност. Търсят слабото. И после го brainwash-ват.

Защо? Защото използват  onset-a (началните симптоми) на когнитивно изкривяване (свързани с тревожността и депресията), за да ги доразвият в параноя и иррационална омраза, както и в какви ли не иррационални идеи. Колко е после да го хвърлиш това нещастно, объркано дете да направи нещо ужасно - peanuts.

Малко хора се замислят, че тези младежи са от проблемни, бедни семейства, семейства с някакви лични трагедии - понякога, примерно болен от рак родител, невъзможност на родителите им да се грижат за тях и да им осигурят и някакво елементарно за едно дете чувство за сигурност и спокойствие - оттам високата тревожност. И готово, само му трябва един грешен гуру на това дете...

После всички познати, роднини, изпадат в ужас: какво му стана на това добро, мило, симпатично, свито и деликатно момче, така добре се учеше, ми той добър, вежлив, поздравява всички. Това го гледаме всеки път, когато при роднините и съседите после дотичат журналисти. И шокът им на тези хора е действителен - не са очаквали. Ами, това му стана. Ако детето няма resilience, то е поддатливо на тревожност. Ако е интровертно, свито, има несъразмерни за възрастта си грижи, то няма да потърси помощ.

Затова и проповедниците на крайни идеи са толкова опасни.

Вкл. тези, които внушават на хората крайното мислене, посочено от автора на темата: ако не си върл патриот, значи си предател.

Ами, то е същото: ако изповядваш безполезния, умерен ислям на родителите ти (който вижда нюансите между нещата и не залита в крайности), значи си изчадие, враг на Бог, само фундаменталният ислям ще те спаси (за да докажеш, че не си нищожество, я иди убий ей тази неверническа сган там и ще отидеш в рая).

И само "патриотизмът", ще те спаси, хъхъ (това пак препратка към първия постинг). Пазете се от крайни гурута като от огън... и пазете най-вече децата си...

Изобщо не е безобидно това.

Дори когато те не търсят връзка с конкретното тревожно дете лично. Дори когато просто му говорят идиотиите си през телевизията. През фейсбук. Влиза, всичко влиза у това дете и удря там, където е слабото.

Пазате децата си.

Редактирано Януари 13, 2022 от dora

[gmladenov]

Преди 2 минути, dora said:

Вече има изследвания, които посочват връзката примерно между религиозния фундаментализъм, радикализацията, и тревожността/депресията, когнитивните изкривявания, свързани с тях и т.н.

Хубаво. Но като се има предвид колко масови са тези явления, ще излезе, че всички хора са паталогични случаи.
Само ако някаква характеристика е обща за всички хора (или поне за болшинството), тя в същност е нормална ... а не паталогична.

[Димитър Йорданов]

Преди 10 минути, dora said:

Това е резултат на тревожност.

Екстремизмът също.

Вече има изследвания, които посочват връзката примерно между религиозния фундаментализъм, радикализацията, и тревожността/депресията, когнитивните изкривявания, свързани с тях и т.н.

Догматично мислещият човек не мисли догматично, защото изповядва определена религия, а защото гледа на всичко  - вкл. на религията - през призмата на своята собствена патология.

Тези, да речем, които се опитват да вербуват младежи, за да ги правят терористи, обикновено не се насочват към обиковените момчета - и момичета. Те търсят там, където вече съществува някаква слабост. Тревожност, депресивност. Търсят слабото. И после го brainwash-ват.

Защо? Защото използват  onset-a (началните симптоми) на когнитивно изкривяване (свързани с тревожността и депресията), за да ги доразвият в параноя и иррационална омраза, както и в какви ли не иррационални идеи. Колко е после да го хвърлиш това нещастно, объркано дете да направи нещо ужасно - peanuts.

Малко хора не се замислят, че тези младежи са от проблемни, бедни семейства, семейства с някакви лични трагедии - понякога, примерно болен от рак родител, невъзможност на родителите им да се грижат за тях и да им осигурят и някакво елементарно за едно дете чувство за сигурност и спокойствие - оттам високата тревожност. И готово, само му трябва един грешен гуру на това дете...

Затова и проповедниците на крайни идеи са толкова опасни.

Дора, а има ли някакви изследвания тези хора с тази симптоми дали са много по-склонни да станат религиозни или вярващи ( правя разлика между двете ) ?
Дали те се привличат от вярата в нещо по-велико или от различни религиозни практики за да облекчат някои от симптомите, които имат (и доколко има ефект ) или просто са по-лесни жертви на различните врачки, баячки, гурута и религиозни водачи ? И като цяло вярата/религиозните дейности могат ли да им бъдат от полза или само задълбочават проблема и нанасят още повече вреда?
О.Т. За връзката вяра-намалено логическо мислене и намалена критичност при получаване на информация вече съм чел. Най-вече, ако тази информация противоречи на вярата, то тя буквално се отхвърля като невярна, грешна или като лъжа и дори не се прочита или изслушва, камо ли да се направи опит да бъде осмислена и анализирана.

[dora]

Преди 18 минути, Димитър Йорданов said:

Дора, а има ли някакви изследвания тези хора с тази симптоми дали са много по-склонни да станат религиозни или вярващи ( правя разлика между двете ) ?
Дали те се привличат от вярата в нещо по-велико или от различни религиозни практики за да облекчат някои от симптомите, които имат (и доколко има ефект ) или просто са по-лесни жертви на различните врачки, баячки, гурута и религиозни водачи ? И като цяло вярата/религиозните дейности могат ли да им бъдат от полза или само задълбочават проблема и нанасят още повече вреда?
О.Т. За връзката вяра-намалено логическо мислене и намалена критичност при получаване на информация вече съм чел. Най-вече, ако тази информация противоречи на вярата, то тя буквално се отхвърля като невярна, грешна или като лъжа и дори не се прочита или изслушва, камо ли да се направи опит да бъде осмислена и анализирана.

Да. Има и изследвания, което показва, че хората със склонност към пристрастяване (търсене на решение за тревожостта в алкохол, опияти, и т.н.) са склонни към религиозен фанатизъм. Просто сменят едното неработещо решение (алкохол, наркотици) с друго, без да премахнат причината за своята тревожност.

Редактирано Януари 13, 2022 от dora

[dora]

Преди 29 минути, gmladenov said:

Хубаво. Но като се има предвид колко масови са тези явления, ще излезе, че всички хора са паталогични случаи.
Само ако някаква характеристика е обща за всички хора (или поне за болшинството), тя в същност е нормална ... а не паталогична.

Не са масови. Хората всички сме поддатливи на всичко в някаква степен, но това не значи, че всички сме фанатици. Само че на проявите на крайно мислене следва да се гледа сериозно.

[Димитър Йорданов]

Преди 3 минути, dora said:

Да. Има и изследвания, което показва, че хората със склонност към пристрастяване (търсене на решение за тревожостта в алкохол, опияти, и т.н.) са склонни към религиозен фанатизъм.

Благодаря ти. А за другите ми въпроси към теб?

[dora]

Преди 3 минути, Димитър Йорданов said:

Благодаря ти. А за другите ми въпроси към теб?

Ъ, извинявам се, нещо не съм прочела нагоре? Ще погледна утре, че трябва да приключа с нещо служебно.

[dora]

Преди 24 минути, Димитър Йорданов said:

Благодаря ти. А за другите ми въпроси към теб?

Ако е за това вярата (имам предвид религиозността) помага ли - да.

Дава сила да се понася ежедневието, нормалните за хода на човешкия живот  - неизбежни - трагедии (като ги прехвърля в друга парадигма, починалият, за когото скръбта може да е смазваща, го няма, но някой ден душите ни ще се срещнат завинаги - това също е cognitive restructuring - да престанеш да мислиш за загубата си в една парадигма и да започнеш да я осмисляш в друга, където тя далеч не е толкова безнадежно болезнена), да се поддржа морален интегритет, като се взимат правилните от гледна точка на съответната (религиозна) етика решения (така се поддържа собственото самочувствие, че си добър човек), тревожността изчезва, защото локусът на отговорността за ненадейните обрати става свръхестествената сила, упованието в която е достатъчно, за да може човекът да бъде спокоен, че каквото и да стане, всичко е в добри ръце. Или ако стане нещо лошо, то това е било закономерно от гледна точка на промисълта. За какво да се тревожи тогава човекът, когато всичко е ясно и сигурно? Трябва му само смирението да приеме, че нищо - или твърде малко - зависи от него. Защо наричат Бог Баща? Защото това позволява същата връзка като родител и дете  - родителят е отговорният за всичко в света, детето следва само смирено да го слуша и да живее според повелите му. Ето ви.

Но тук говорехме за крайностите.

И сега изчезвам

Редактирано Януари 13, 2022 от dora

[gmladenov]

Преди 16 минути, dora said:

Защо наричат Бог Баща? Защото това позволява същата връзка като родител и дете  - родителят е отговорният за всичко в света, детето следва само смирено да го слуша и да живее според повелите му. Ето ви.

Смятам, че е прекалено опростенческо вярата да се интерпретира единствено като
когнитивно преструктуриране.

Такава интерпретация инсинуира, чe вярващите са тревожни и като цяло неадекватни,
докато "нормалните" хора нямат нужда от вяра. Тоест, вярата е лек срещу заболявяне,
от който нормалните хора нямат нужда.

Както казах, това е прекалено опростенческо - а оттам и тенденциозно.

Редактирано Януари 13, 2022 от gmladenov

[esox22]

Здравейте, не съм писал отдавна . Основно чета за природата.

Разделянето Или -или е напълно нормално , биологично и природно.  То е   като основа на всичко. Който го е подценил  - винаги губи. Имам много опит по нашето море като почивка или работа.

Или си млад или стар, или грозен или хубав, или богат или беден. Или те обичат или не. Никой не може да излъже на морският бряг и затова много го отбягват за да се скрият в това сиво, което не е черно бяло. Ако не се учиш да хванеш основата -  ще загубиш време, пари, чувства, нерви и самочувствие.

Орангутана учи малкото 8 г. ако е мъжко и 9 ако е женско. И го учи на конкретни неща. Малко хора могат да го достигнат .

Разходете се малко в София. И ми покажете поне едно нещо в човешките отношения което да не е абсолютно конкретно и пресметнато.

Илюзиите се замениха с  реални сметки, общите приказките и оплакванията замениха мечтите...писна ми от любов, в истината аз не вярвам, и за подвизи не съм готов..

Редактирано Януари 13, 2022 от esox22

[Шпага]

On 11.01.2022 г. at 20:24, Марин Йорданов said:

   Мисленето "или-или" е разединяващо и /б/еднозначно. Мисленето "и-и" е обединяващо, многозначно...
   За съжаление, малцина могат да разсъждават широко, просторно, без егоцентризъм, без религиозен фанатизъм, със стремеж към обективност и истинност...
 

Така е. Но от друга страна:

Колкото по-интелигентен е човекът, толкова по-"широко и просторно" разсъждава и върху двете възможности, открива във всяка от тях множество плюсове и минуси, така че трудно взема решения, колебае се и в доста случаи започва да се лута в собствените си преценки.

За разлика от по-ниско интелигентия индивид, който обикновено е и с по-високо самочувствие, което също му помага да прави избор и съответно да взема решения без особени колебания. Дали решенията са правилни, или погрешни, е отделен въпрос...

Но е факт, че поради гореспоменатите причини повечето лидери - особено в политиката! - не са от "интелектуалния елит". За съжаление

[Кухулин]

Преди 20 минути, Шпага said:

Но е факт, че поради гореспоменатите причини повечето лидери - особено в политиката! - не са от "интелектуалния елит". За съжаление

А може причината да е, че съставът на "интелектуалния елит" слабо зависи от интелекта.

[dora]

Преди 9 часа, gmladenov said:

Смятам, че е прекалено опростенческо вярата да се интерпретира единствено като
когнитивно преструктуриране.

Такава интерпретация инсинуира, чe вярващите са тревожни и като цяло неадекватни,
докато "нормалните" хора нямат нужда от вяра. Тоест, вярата е лек срещу заболявяне,
от който нормалните хора нямат нужда.

Както казах, това е прекалено опростенческо - а оттам и тенденциозно.

Разбира се, че не е само когнитивно преструктуриране. Лични убеждения е, но въпросът касаеше това доколко вярата помага. Помага определено. Вярващият човек има упование. Нещо, което много уважавам. Уважавам много и силата на духа - това да не се разколебаваш в това смирено да следваш упованието си. Смирението е най-трудното нещо на света

Редактирано Януари 14, 2022 от dora

[deaf]

Преди 1 час, Шпага said:

повечето лидери - особено в политиката! - не са от "интелектуалния елит". За съжаление

Лидерът,политикът няма нужда от интелектуалността,защото инстинктът му уверено го води напред и му помага да вземе правилното решение. Ако лидерът почне да "мисли",с него е свършено и най-вероятно ще вземе погрешно решение...

Един парадокс. В разузнаването колкото повече информация получавате,толкова повече нараства възможността да сгрешите когато вземете решение основано на тази многобройна информация. Добре е казано от големият стратег Николо Макиавели:

"Владетелят винаги трябва да се съветва с други,но тогава,когато той желае това,а не когато това желаят другите:той трябва да спира всеки,който се опитва непопитан да му дава съвети."

Тоест,Макиавели съветва лидерът да ограничава информацията стигаща до него. За да не сгреши когато взима решение...

 

[dora]

Преди 1 час, deaf said:

защото инстинктът му уверено го води напред

Tвърде много вярвате на това, което наричате "инстинкт".

Историята е пълна с примери на погрешни решения, взети вследствие на логическа грешка, недостатъчна информираност, неотчитане на важен фактор, тунелно мислене,  groupthink (да игнорираш тревожните сигнали, че нещата ще се прецакат тотално и да действаш, защото имаш дргуги съображнения) и какво ли не още

Вкл. политическата история.

Eто ви класически пример за groupthink грешка (катастрофата с Чаленджър също е точно резултат на такава грешка):

https://en.wikipedia.org/wiki/Bay_of_Pigs_Invasion

Редактирано Януари 14, 2022 от dora

[dora]

Преди 4 часа, Шпага said:

Така е. Но от друга страна:

Колкото по-интелигентен е човекът, толкова по-"широко и просторно" разсъждава и върху двете възможности, открива във всяка от тях множество плюсове и минуси, така че трудно взема решения, колебае се и в доста случаи започва да се лута в собствените си преценки.

За разлика от по-ниско интелигентия индивид, който обикновено е и с по-високо самочувствие, което също му помага да прави избор и съответно да взема решения без особени колебания. Дали решенията са правилни, или погрешни, е отделен въпрос...

Но е факт, че поради гореспоменатите причини повечето лидери - особено в политиката! - не са от "интелектуалния елит". За съжаление

Toва би означавало, че навсякъде другаде по света, където политическото лидерство е част и от интелектуалния елит, те не могат да вземат решения

Не е до лутането или нелутането, а до компетентността/некпмпетентността и желанието да се поема политическа отговорност (нашите хем бягат от отговорност, хем правят глупости) - но няма да продължавам, че се отплесваме...

[Шпага]

Преди 22 часа, dora said:

Toва би означавало, че навсякъде другаде по света, където политическото лидерство е част и от интелектуалния елит, те не могат да вземат решения

Зависи кой какво разбира под израза "интелектуален елит". Пък и би било доста пресилено, ако започнем да твърдим, че повечето от решенията, които вземат полит. лидерите по света, са проявление на висока - елитарна - интелигентност 

 

[deaf]

Преди 23 часа, dora said:

нашите хем бягат от отговорност, хем правят глупости) -

Да де,такива са интелектуалците на власт. Всички управляващи България през Прехода са интелектуалци,без Цар Симеон - той е аристократ. Включително и Борисов е интелектуалец. Доктор на науките е.

Има родени хора на съдбата (политиците и лидерите),и хора на каузалността,(интелектуалците). Същински живият човек,селянинът и воинът,държавникът,пълководецът,търговецът,всеки който иска да заповядва,да властва,да се бори и дръзва,организаторът и предприемачът,авантюристът,боецът и спортистът,са разделени с цял един един свят от "духовният" човек,тоест интелектуалеца,светеца,жреца,ученият,идеалиста и идеолога.

Дейният човек е цялостен човек. У интелектуалецът един-единствен орган (умът) иска да действа без и въпреки тялото. Но досега нито една от теориите на интелектуалците ни най-малко не е променила живота. Те само ни внушават да мислим иначе за живота. Противоположността между живот и мислене интелектуалецът я подменя с тази между мислене и живота и мислене върху мисленето.

Животът на света върви по свои пътища и не го е грижа какво се мисли за него. И не е лишено от смисъл презрението с което войникът и държавникът във всички времена са гледали на драскачите и книжните червеи.

Грамадна заблуда на интелектуалците е вярата им,че мястото им е на върха,а не в ариегарда на великите събития. Това е напълно погрешна преценка за ролята,която са играли софистиците в Атина или Волтер и Русо във Франция. Държавникът често "не знае" какво прави,но това не му пречи да върши с увереност тъкмо правилното. Политическият доктринер (интелектуалецът) винаги знае какво трябва да бъде сторено:въпреки това дейността му е най-безуспешна и най-незначителна в историята. Със своите принципи и програми,интелектуалеца принадлежи на историята на литературата,на никоя друга!

За действащият човек няма "или-или". Той прави това,което внезапно е решил. Ако седне да мисли,тогава почти сигурно ще сбърка.

 

[dora]

Преди 1 час, deaf said:

За действащият човек няма "или-или". Той прави това,което внезапно е решил. Ако седне да мисли,тогава почти сигурно ще сбърка.

За такъв тип действащи хора има награди Дарвин

Или награди за хората, които вследствие нелепите си хрумвания, изпълнени импулсивно на мига, са допринесли за човешката еволюция, като са се отстранили от последващо предаване на гените си посредсредством собствената си, предизвикана от тъпотията си, смърт.

Някои са иронични, други са си съвсем истински случаи на монументална импулсивна тъпотия.

https://darwinawards.com/rules/

Там пише:

The Darwin Awards commemorate individuals who protect our gene pool by making the ultimate sacrifice of their own lives: by eliminating themselves in an extraordinarily idiotic manner, thereby improving our species' chance of long-term survival. In other words, they are cautionary tales about people who kill themselves in really stupid ways, and in doing so, significantly improve the gene pool by eliminating themselves from the human race.

Nominees significantly improve the gene pool by eliminating themselves from the human race in an obviously stupid way. They are self-selected examples of the dangers inherent in a lack of common sense, and all human races, cultures, and socioeconomic groups are eligible to compete. Actual winners must meet the following criteria:

Reproduction
   Out of the gene pool: dead or sterile.
Excellence
   Astounding misapplication of judgment.
Self-Selection
   Cause one's own demise.
Maturity
   Capable of sound judgment.
Veracity
   The event must be true.

Редактирано Януари 15, 2022 от dora

[Б. Киров]

Преди 1 час, dora said:

Някои са иронични, други са си съвсем истински случаи на монументална импулсивна тъпотия.

През 1982 г. Лари Уолтърс, жител на Лос Анджелис, решава да изпълни една стара мечта – да лети, но не със самолет. Той измислил свой собствен начин да пътува във въздуха. Уолтърс завързал за удобен стол четиридесет и три пълни с хелий метеорологични балона, всеки с диаметър метър. Той седнал на един стол, като взел запас от сандвичи, бира и малокалибрен пистолет. По сигнал приятелите му развързали въжето, държащо стола. Лари Уолтърс планирал да се изкачи плавно само на тридесет метра, но столът му излетял като снаряд на пет километра. Напълно вцепенен, Уолтърс не посмял да стреля в балоните на такава височина, че да се спусне. Нещастният балонист дълго време се носел в облаците, докато накрая радарите на летището в Лос Анджелис го открили.

Там влязъл в контакт с REACT, организация за радионаблюдение на гражданските полети, която записала разговора им:

REACT: Каква информация искате да съобщя на летището в момента относно вашето местоположение и затруднение?

Лари: А, трудността е, ъъъ..., това беше неразрешено изстрелване на балон и, ъъъ, знам, че съм във федерално въздушно пространство и, ъъъ, сигурен съм, че моят наземен екипаж е предупредил съответните власти. Но просто им се обади и им кажи, че съм добре.

Накрая Уолтърс все пак решил да простреля няколко балона и успял да се спусне към земята, но кабелите, на които висели изпуснатите балони, се оплели във високоволтови проводници, което предизвикало късо съединение. Цял район на Лонг Бийч останал без ток.

Когато Уолтърс се приземил, той веднага бил арестуван. На въпроса на полицаите: „Защо направи това?“, той отговорил:

„Е, човек не може да седи без работа“.

/“A man can’t just sit around,” Larry Walters explained to a reporter when asked what made him decide to take a patio chair aloft./

https://www.smithsonianmag.com/air-space-magazine/flying-lawn-chair-180972974/

Преди 2 часа, deaf said:

Да де,такива са интелектуалците на власт. Всички управляващи България през Прехода са интелектуалци,без Цар Симеон - той е аристократ. Включително и Борисов е интелектуалец. Доктор на науките е.

Има родени хора на съдбата (политиците и лидерите),и хора на каузалността,(интелектуалците). Същински живият човек,селянинът и воинът,държавникът,пълководецът,търговецът,всеки който иска да заповядва,да властва,да се бори и дръзва,организаторът и предприемачът,авантюристът,боецът и спортистът,са разделени с цял един един свят от "духовният" човек,тоест интелектуалеца,светеца,жреца,ученият,идеалиста и идеолога.

Дейният човек е цялостен човек. У интелектуалецът един-единствен орган (умът) иска да действа без и въпреки тялото. Но досега нито една от теориите на интелектуалците ни най-малко не е променила живота. Те само ни внушават да мислим иначе за живота. Противоположността между живот и мислене интелектуалецът я подменя с тази между мислене и живота и мислене върху мисленето.

Животът на света върви по свои пътища и не го е грижа какво се мисли за него. И не е лишено от смисъл презрението с което войникът и държавникът във всички времена са гледали на драскачите и книжните червеи.

Грамадна заблуда на интелектуалците е вярата им,че мястото им е на върха,а не в ариегарда на великите събития. Това е напълно погрешна преценка за ролята,която са играли софистиците в Атина или Волтер и Русо във Франция. Държавникът често "не знае" какво прави,но това не му пречи да върши с увереност тъкмо правилното. Политическият доктринер (интелектуалецът) винаги знае какво трябва да бъде сторено:въпреки това дейността му е най-безуспешна и най-незначителна в историята. Със своите принципи и програми,интелектуалеца принадлежи на историята на литературата,на никоя друга!

За действащият човек няма "или-или". Той прави това,което внезапно е решил. Ако седне да мисли,тогава почти сигурно ще сбърка.

Сложих ви знак, че ми харесва, защото сте го написал добре като за есе. Уви, убеждавам се колко далече от реалността е формата на есето, па макар и добре написано. Дизраели е бил човек на перото и държавник, Макиавели е съветвал държавник, без никога да е бил човек на действието. Примери безкрай и в двете посоки, подкрепящи или отричащи тезата ви в това есе, което единствено доказва безполезността на есето като инструмент за изследване.

 

[deaf]

Преди 21 минути, Б. Киров said:

Дизраели е бил човек на перото и държавник,

Човек на перото,но само като лично занимание. Нещо като хоби. Човекът на действието винаги знае от коя страна на барикадата е. За него действието е първото... Да вземем за пример нашият Цар Борис Покръстител. Да,владетел може да бъде дълбоко религиозен и да се самозатвори в манастир като Цар Борис,но за него властта е на първо място. Когато синът му Расате се опитва да върне езичеството,Цар Борис без да се колебае напуска манастира,сваля от трона сина си и без да му мигне окото го убива по особено зверски начин. Противоположният пример е на поп Кръстьо. Той се включва дейно в борбата за освобождение на България,но предимно с цел да помогне на БПЦ да се отскубне от опеката на султана и стане независима. Веднага след Освобождението той се връща в лоното на БПЦ.

Редактирано Януари 15, 2022 от deaf