Безполезна ли е сегашната образователна система?

[Петър_Пейчев]

А защо сме на посредно място, като по олимпиади по точни науки обикновено сме много напред? Защо Русия е на същия хал като нас, че и по-зле, а там химията и физиката в средното образование са на по-високо ниво от бакалавър в други страни?

Истината е, че нищо от това, което се учи не ни служи за нищо. Децата ходят на училище за да търкат чиновете, а най-зле са тези, които учат, защото от тях не става нищо и даже мечтите им са сведени до това да си намерят работа в общината или на държавна копанка.

Ние сме бедни не защото нямаме учени, в БАН е пълно с тях, а защото нямаме образование, което да произвежда работещи хора. След като то не може да изкара читав автомонтьор защо губи времето на децата? Защо въобще се учат двигатели с вътрешно горене, при положение, че ремонт на двигател се прави от няколко престарели майстори? Защо 4 години се учат глупости, когато навсякъде се сменя цял детайл и даже главният конструктор на Мерцедес няма представа как се ремонтират 90% от детайлите? Защо се учи диагностика, когато тя се прави по инструкция на производителя само от компютър? Всеки карал кола по времето на соца, а и на запад преди десетилетия, знае какво имаше в багажника - две гедорета, чук, наковалня, вулканизатор, по възможност струг и фреза. Хора си сменяха гарнитура на двигател по пътя, сега това се прави в специализиран сервиз. Тогава започвахме да учим автомеханика в гимназията с веднъж седмична практика в автотранспорта, където демонтирахме двигатели и мостове.

Защо продължава да се учи това, което се е учило преди 50 години, при положение, че завършил оперно пеене започва работа в автосервиз и след 6 месеца отваря собствен в гаража? След като за 6 месеца ставаш достатъчно добър за да работиш сам, защо учениците губят 4 години от живота си в глупости? За тези 4 години те могат да овладеят още 7-8 специалности, но олигофрените в министерството живеят с мечтите как все някога ще се намери такъв зрелостник, който след това да стане инжинер и направи  Булгарлимузин, най-добрия автомобил в света. Само дето не знаят, че тези двигатели с вътрешно горене които този гений е изучавал 9 години вече не се произвеждат, а колите са с двигатели, които юнакът дори не знае с какво гориво работят.

Бедни сме защото сме учени!

[nik1]

Преди 11 часа, Atom said:

Една амбициозна дългосрочна цел като "обръщане на тенденцията",  съпроводена с текущи положителни промени  ( настигнахме Македония по покупателна способност на минималната заплата..,  изпреварихме Сърбия, че и Черна гора!)  може наистина  да забавят процеса. Кой знае.

Една амбициозна дългосрочна цел като "обръщане на тенденцията"?

Каква, и кой ще постави "правилната" такава? (въпросите според мен важат за всяка тема и област, където бихме искали обръщане)

С хеликоптерните пари, и отказа от приватизация на неефективните и  губещи държавни предприятия и бизнеси (вкл. и отказа от концесии за инфраструктурните проекти и дадености) само се надува инфлацията и покупателната способност  пада 

Забележка: В началото на 2021 година минималната заплата от 650 лева ,оценена по паритет отговаряше на 619 евро (на предпоследно място е ЕС- пред Латвия, която беше последна),  Днес същатата ,минималната заплата от 650 лева, оценена по паритет отговаря  на 600  евро

Добре, минималната работна заплата ще се вдигне със закон - но от това няма да последва "самоиздърпаване" при средната и общо при паритета

А как ще се действа и (кой  ще го действа) в образованието?

А при съдебната реформа?
(дори за коалицията, за която гласувах съм скептичен, че могат да направят подходящата  и правилна съдебна реформа).

Ти казваше че имаме "мрежи" и можем да повлияем на политиците. По принцип е така, но мисля   трудно що се отнася за "тежките" и големи въпроси, още по-малко когато имаме коалиционни управления и коалиционни формации

На това писмо, г-жа Иорданова, вече министър  (с която сме имали плодотворни и добронамерени разговори в мрежата в качеството и на депутат) не ми отговори нищо.

 

Hello Mrs. Yordanova

As a methodologist (concentrationist) and auditor of quality management systems in another field, I can say where I see the problems of the judiciary and suggest some solutions:
In the judiciary, in my opinion, the "Venetian" criteria for
1. Independence (of magistrates) and
2. Legal certainty/predictability,
in particular in the prosecution and the investigation have not been reached.

In my opinion, for their approach in our country, it would be necessary:
1. The Prosecutor General must be removed from the SJC (in his place in the SJC there must be, for example, two maximally independent prosecutors, this is exactly the case in the Netherlands). Why? Prosecutors are not independent. Rhetorical question: Can we have an independent judiciary (prosecutor's office in particular) if magistrates are dependent?
I understand that this is a constitutional issue, and I am inclined to think that political parties in 1991 deliberately tried this model - Chief Prosecutor of the SJC, fully subordinate, and after the changes in the JSA in 2011 - depend on career and administrative prosecutors and investigators.

2. The overall independence and fitness of magistrates (and elected members of the SJC) should be ensured through annual "integrity tests". (Simply put, lie detector tests performed by two or three independent organizations.) This will be a guarantee that the SJC and the investigation and prosecution system will not include "held" and dependent people. In Germany, for example, prosecutors fill out monthly declarations that they have had no contact with businessmen and politicians. Here a solution could be sought at the legal level.
Yes, the Prosecutor General is not an elected member of the SJC, but if he is a former prosecutor or investigator, he will probably not have been "dependent" or "held" at the time, and has maintained and proven his integrity

3. In connection with the legal certainty - the Methodological guidance provided by the Prosecutor General!
The methodologies for defining the best standards and practices (and in some cases by legal obligation) must be written and cover all activities. A text in the law or a special law is needed to regulate the methodological guidance provided by Ch. Prosecutor
Why? It is close to the "mind" and especially to our existence and culture, I think:
So that the work of the Prosecutor's Office and the investigation do not depend on the whims of the Chief Prosecutor or the "Lord over him" (Mr. "КОИ").

Congratulations and good luck!

 

Редактирано 5, 2022 от nik1

[Atom]

Преди 2 часа, nik1 said:

Една амбициозна дългосрочна цел като "обръщане на тенденцията"?

Каква, и кой ще постави "правилната" такава? (въпросите според мен важат за всяка тема и област, където бихме искали обръщане)

Не казвам, че ще е лесно.  Нямам предвид цел на правителството (което и да е то), а обща "национална" цел.   Т.е. обществото да я знае, да я подкрепя и да я преследва (всичко се прави в името на тази цел).   

Ние българите (като индивиди) и българското обществото най-вероятно не може да живеем без "голяма цел".  На индивидуално ниво например това може да е - да се осигури образование или дом на потомството;  - да стана най-големия патрон в града и т.н.  На национално сме имали най-различни цели - обединяване на отечеството, построяване на комунизма и т.н.  

Някак не може да живеем нормално, като се кефим да дребните неща които постигаме.  Например да си подредим къщата, двора, околното пространство или града в който живеем.  Всичко това за нас е "малко и безсмислено". Ако нямаме голяма цел се отпускаме и ставаме мърлячи. 

След десети ноември обществото ни като цяло нямаше голяма цел. За едни това беше 45 години стигат, за други целта беше за заграбят колкото може повече активи, а половината не знаеха къде се намират.  След 97-ма, целта взе да се оформя - да влезем в ЕС и НАТО. Това наистина беше национална цел и се подкрепяше от всеки един политически субект с някакво що-годе влияние.  За жалост я постигнахме много бързо, при това до голяма степен незаслужено, без да направим важни реформи, които трябваше да направим. 

Преди време смятах, че необходимостта от съдебна реформа, равенство пред правото, спазването на правилата и т.н. се разбират от цялото общество и  това може да бъде голямата "национална цел", но вече не съм убеден в това.  Това нито се разбира, а още по-малко пък ще се приеме като цел на нацията. Обаче тази реформа може да се извърши, както и редица други (в образованието, здравеопазването и т.н.) през лозунга:   "нацията ни загива - да обърнем тренда".  Няма политически субект който да каже "ние сме против".    А тези реформи наистина трябва да се извършат за да не "изчезне нацията".  Иначе е пътник. 

Цитирай

Добре, минималната работна заплата ще се вдигне със закон - но от това няма да последва "самоиздърпаване" при средната и общо при паритета

Минималната заплата би трябвало де се разглежда в цялостния контекст на голямата цел (да обърнем тренда) и в комплект с останалите необходими реформи.  Според  МВФ БВП по покупателна  способност на глава от населението в България е 25471 долара.  Същият показател при сърбите е 19231 (75.5% от нашия), а в Македония 16927 (66.5% от нашия).  При това положение има ли някой икономист който да може да убеди българите, че заслужено получават  15-20% по-ниски заплати по покупателна способност от македонците и сърбите?  Хайде със запада минава номера с "производителността на труда".  А в сравнението със Сърбия и Македония има ли номер? Хората не са глупаци, пътуват насам натам, щъкат и ги виждат тези неща. 

В номинално изражение е същата работа. Нашите макро показатели са доста по-добри и от сърбите и от македонците.  Тяхната минимална нетна заплата обаче е 300 евро, а  нашата ще стане 280 през април. 

Редактирано 5, 2022 от Atom

[nik1]

Преди 1 час, Atom said:

Не казвам, че ще е лесно.  Нямам предвид цел на правителството (което и да е то), а обща "национална" цел.   Т.е. обществото да я знае, да я подкрепя и да я преследва (всичко се прави в името на тази цел).   

Ние българите (като индивиди) и българското обществото най-вероятно не може да живеем без "голяма цел".  На индивидуално ниво например това може да е - да се осигури образование или дом на потомството;  - да стана най-големия патрон в града и т.н.  На национално сме имали най-различни цели - обединяване на отечеството, построяване на комунизма и т.н.  

Някак не може да живеем нормално, като се кефим да дребните неща които постигаме.  Например да си подредим къщата, двора, околното пространство или града в който живеем.  Всичко това за нас е "малко и безсмислено". Ако нямаме голяма цел се отпускаме и ставаме мърлячи. 

След десети ноември обществото ни като цяло нямаше голяма цел. За едни това беше 45 години стигат, за други целта беше за заграбят колкото може повече активи, а половината не знаеха къде се намират.  След 97-ма, целта взе да се оформя - да влезем в ЕС и НАТО. Това наистина беше национална цел и се подкрепяше от всеки един политически субект с някакво що-годе влияние.  За жалост я постигнахме много бързо, при това до голяма степен незаслужено, без да направим важни реформи, които трябваше да направим. 

Народопсихологичната особеност, според която на индивидуално ниво не сме щастливи и търсим нещо "по-гопямо", е съчетана с "мрачни" посестрими - ниски нива на доверие към авторитетите и техните мнения (вижте например ваксинационните нива), и ниски нива на доверие към другите:

Резултатът от този "микс" е описан от Райко Алексиев през 1933 година (една година преди 1934)
(Ние като че  си си го знаем този микс, бо рядко ги описваме)

"За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано - България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва както намери. 

6 милиона мнения 
 

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление. 

Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници. 

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.  

Има добри и уредени прави пътища, но поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците - с телефончета.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.

"Боже, пази България"

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже, пази България“. В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно защото другите са заети да си пазят частните интереси.

[nik1]

Преди 3 часа, Atom said:

Минималната заплата би трябвало де се разглежда в цялостния контекст на голямата цел (да обърнем тренда) и в комплект с останалите необходими реформи.  Според  МВФ БВП по покупателна  способност на глава от населението в България е 25471 долара.  Същият показател при сърбите е 19231 (75.5% от нашия), а в Македония 16927 (66.5% от нашия).  При това положение има ли някой икономист който да може да убеди българите, че заслужено получават  15-20% по-ниски заплати по покупателна способност от македонците и сърбите?  Хайде със запада минава номера с "производителността на труда".  А в сравнението със Сърбия и Македония има ли номер? Хората не са глупаци, пътуват насам натам, щъкат и ги виждат тези неща. 

В номинално изражение е същата работа. Нашите макро показатели са доста по-добри и от сърбите и от македонците.  Тяхната минимална нетна заплата обаче е 300 евро, а  нашата ще стане 280 през април. 

Съгласен съм.

Ще отбележа и нещо друго -  нисък праг (или липсващ праг ) на минимална работна заплата може да се прилага хипотетично успешно като  някаква мярка  за страни със затворени граници и най-вече за развитите страни (той е формулиран в такова време) . За ЕС обаче това е по скоро противопоказно както за по-бедните страни, така и за общността като цяло.
За второто: вътрешната  миграция в ЕС създава фундаментален проблем на общността - разделението между  страните на Юга и Север, вместо да намалее, се увеличава..

 

[deaf]

Преди 1 час, nik1 said:

нисък праг (или липсващ праг ) на минимална работна заплата може да се прилага хипотетично успешно като  някаква мярка  за страни със затворени граници и най-вече за развитите страни

Развитите страни са с отворени граници...

[dora]

Преди 5 часа, nik1 said:

Народопсихологичната особеност, според която на индивидуално ниво не сме щастливи и търсим нещо "по-гопямо", е съчетана с "мрачни" посестрими - ниски нива на доверие към авторитетите и техните мнения (вижте например ваксинационните нива), и ниски нива на доверие към другите:

Резултатът от този "микс" е описан от Райко Алексиев през 1933 година (една година преди 1934)
(Ние като че  си си го знаем този микс, бо рядко ги описваме)

"За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано - България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва както намери. 

6 милиона мнения 
 

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление. 

Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници. 

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.  

Има добри и уредени прави пътища, но поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците - с телефончета.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.

"Боже, пази България"

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже, пази България“. В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно защото другите са заети да си пазят частните интереси.

Сега добавихме и това, за което говори Азимов в една своя статия от осемдесетте.

 

(Линк към цялата статия: https://aphelis.net/wp-content/uploads/2012/04/ASIMOV_1980_Cult_of_Ignorance.pdf)

 

[Atom]

Разгледах още веднъж класацията на университетите в QS.   От региона има 50 университета.  Първи в класацията е Атинската политехника, която е на 421 място в световната ранглиста. СУ, заедно с университета в Любляна е на седмо място (591-600 в световната класация), което е доста прилично. За сравнение университетите на Атина и Загреб са след СУ, но все още в топ 1000, докато тези в Букурещ и Белград са класирани в диапазона 1001-1200, а университетът в Сараево на позиция 1200+

От тези 50 университета България и Босна участват с по един. Словения има два. Сърбия и Хърватия участват с по 4 университета всяка, макар само университетът в Загреб да влиза в първите 1000 (конкретното му класиране е в диапазона 751-800).   Гърция има 6, като от тях един е извън първите хиляда. Румъния участва с 11.  Три от тях са класирани в диапазона 1001-1200, а останалите в диапазона 1200+.  Турция участва с 21 университета.

Таза класация показва ясно, че основният въпрос не трябва да бъде защо СУ  не е класиран по-напред в класациите, а къде са останалите български университети.  На фона на  регионалните особености и финансовите ограничения с които работят местните университети, представянето на СУ е съвсем прилично и достойно.  Няма обяснение обаче защо липсват други български имена. 

Редактирано 6, 2022 от Atom

[gmladenov]

По повод разговора дали нашата учебна програма в средното училище е "академично"
натоваварена, направих кратка справка за това какво учат в САЩ.

Както се оказва, те нямат общ федерален стандарт, а всеки щат определя какво се учи
в средното училище. За моята справка си избрах щата Калифорния, където се намира
Силициевата долина ... от която аз като програмист съм се интересувал.

Ето я страницата на тяхното министертво на образованието (Department of Education)
за средното училище: https://www.cde.ca.gov/ci/gs/hs/

У нас МОН задава какво се учи в средното образование и тази информация може да се
намери тук: https://www.mon.bg/bg/28

Та, какви са основните разлики между двете системи ... специално спрямо научните
дисциплини: химия, биология и физика.

Първото нещо, което прави впечатление, е организацията на учебния материал. У нас
ученето е по предмети (химия, биология, физика), докато в Калифорния материалът е
организиран по "науки":

• Жива наука = биология
• Физическа наука = физика + химия
• Инженерен дизайн
• Наука за земята и космоса = астрономия и космология

Калифорния също така заявява цялостна философия и концепция за тяхното средно
образование, което у нас го няма. Ето част от техните общите препоръки:

• да се задават въпроси и да се дефинират проблеми/задачи
• да се развиват и използват модели
• да се планират и провеждат разследвания
• да се анализират и тълкуват данни
• да се въвличат в спор въз основа на налични доказателства

И сега по въпроса за натовареността:
По закон в Калифорния за завършване на средно образование се изискват общо два
едногодишни курса по наука: единият биология, а другият физическа наука.

У нас в 8-ми, 9-ти и 10-ти клас се учат по три .. или общо шест ... от научните предмети.
Значи в БГ научната програма е три пъти по-натоварена отколкото в Калифорния.

От любопитство погледнах какво се учи у нас в 9-ти клас по химия и ми стана лошо:

• Записва с химични формули алкани, алкени, алкини с до пет въглеродни атома
  в молекулата на съединението по дадено наименование.
• Съставя наименования на алкани, алкени, алкини с до пет въглеродни атома в
  молекулата на съединението ...
• ...
• Разпознава  химични  реакции, изразени  с химични  уравнения:  горене, 
  заместване  при  алкани и  бензен, присъединяване при алкени и алкини,
  полимеризация, естерификация.

За сравнение, в Калифорния имаме: 

• Използва периодичната таблица като модел да предвиди относителните свойства
  на елементите въз основа на броя и енергийните нива на електроните на атома
• Създава и редактира обяснение за изхода на проста химична реакция въз основа
  на енергийните нива на електроните на атома, подредбите в периодичната таблица
  и знания за химичните свойства.

Какви са общите изводи от представената дотук информация: 

Цялостната концепция на средното образование в Калифорния е да създаде умения за
справяне с проблеми: да се задават въпроси, да се правят модели, да се прави
разследване и анализ ... и да се спори въз основа на доказателства.

За сравнение, у нас МОН не заявява цялостна концепция, но негласно тя е:

• образвание = наливане на енциклопедични знания в главата на ученика

Значи като цяло докато тъпите американчета ги учат да се справят с проблеми, ние
тормозим нашите деца със сложни академични знания.

Тъпите американчета ги учат на принципи (изходът на химичната реакция зависи от
мястото на елементите в периодичната таблица и техините химични свойства) ... а ние
тормозим нашите деца с формули и химични уравнения.

Това са базовите разлики между системата у нас и системата в Калифорния.

В идеалния случай, нашата система произвежда енциклопедисти: хора, които имат добри
знания в няколко дисциплини. На практика, обаче, тя работи само за читанките - или тези,
които в свободното си време предпочитат да четат вместо да гледат Тикток и Ютюб.

Калифорнийската система, от друга страна, учи децата на принципни положение и на това
как как да справят с проблеми ... без да ги тормози с енциклопедични знания.

За съжаление трябва да се съглася с Пейчев, че нашата система е безполезна в днешния
живот. Енциклопедичните знания са "на един клик разстояние" в чичко Гугъл ... докато
уменията да се спрявяш с проблеми там ги няма. Трябва да се те научили.

Редактирано 6, 2022 от gmladenov