Безполезна ли е сегашната образователна система?

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Освен това по твоята логика защо всички не отиват директо в 10-ти клас? Няма ли да им подейства
стимулиращо на всички?? За какво тогава си губим времето с "нестимулиращи" класове.

Ти как ще отидеш в десети клас ако не можеш да четеш и да разбираш прочетеното? То за това е цялата градация и класове, за да се придобият знанията постепенно, в някаква връзка, и тази връзка да се запази, иначе имаш дефрагментирано и безполезно знание.

Навремето е имало разделно обучение, мъжки гимназии и девически училща. Там е можело да има различно темпо, но по ред причини са се отказали от тая схема. Което не пречи на сегашната да върши добре работа.

За натоварената учебна програма може да се спори, затова и често се променят програмите в търсене на някакъв оптимум. Но прекалено олекотена програма също не е добре - няма да развиеш смислени умения в децата, и смисъла се губи. Тя идеята на образованието е да създаде и развие тези умения, които не са вродени, а те хич не са малко, и времето преди и в пубертета е най-подходящо за това. След пубертета мозъкът започва да се учи много по-трудно, и ако не си създал нужните връзки преди това, майка ти жалка примерно в университета... А уменията искат последователност и време, времето значи е малко, и от тука конфликтът в баланса свързан с натоварването.

[gmladenov]

Преди 14 минути, scaner said:

За натоварената учебна програма може да се спори ...

Напълно си прав ... и аз за това споря.

Например, аз лично смятам, че решаването на химически уравнение е прекалено
специализирано, за да се преподава в общо средно образование. То не е едно от
базисните умения ... каквито умения са в сферата на общото средно образование.

Специализираните училища са съвсем отделен въпрос.

Редактирано Януари 30, 2022 от gmladenov

[Atom]

Преди 42 минути, scaner said:

За натоварената учебна програма може да се спори, затова и често се променят програмите в търсене на някакъв оптимум. Но прекалено олекотена програма също не е добре - няма да развиеш смислени умения в децата, и смисъла се губи.

Каквато и да е програмата  - натоварена или олекотена, тя трябва да се спазва.  В противен случай не изпълнява предназначението си, а може да нанесе и вреди.  Има училища в които по определени предмети има натоварени часове и сравнително високи изисквания, но за да се "компенсира" натоварването, обучението по някои от другите предмети е пародия. Например някъде това са часовете по информационни технологии, които на практика са свободен час. Децата си цъкат на телефоните или на компютрите и толкова. Другаде същата функция изпълняват часовете от философския цикъл.  Ако училището не е "елитно" и се предлага втори чужд език, то в 90% с случаите това пак е "свободен час" и т.н.

Това е много порочна практика.  Ако няма да се изисква дори елементарен минимум, по добре този час да го няма изобщо.  В подобни "свободни часове" единственото което правят децата е да придобиват отрицателни "умения".  

 

Редактирано Януари 30, 2022 от Atom

[scaner]

Преди 10 минути, gmladenov said:

Например, аз лично смятам, че решаването на химически уравнение е прекалено
специализирано, за да се преподава в общо средно образование. То не е едно от
базисните умения ... каквито умения са в сферата на общото средно образование.

По какво едно химично уравнение се отличава от алгебрично такова? Единствено по това, че е свързано с практиката, с реални обекти, докато алгебричното е само с абстракциите. А това е полезно, да свържеш абстрактните знания с практическо приложение, усвояването е много по-добро. Балансирането на химичните уравнения те учи на пропорции, а това нататък е полезно къде ли не.

Преобразуването на формулите е също работа с уравнения, и когато тези формули се свържат с практиката, усвояването им е много по-плодотворно, защото добавяш и пространственото мислене в друг аспект към чорбата. При нас в девети клас учехме машинно чертане, базово смятане на шкафче и воден кран, това са все прилагане на форма на уравнения към практиката. Ако няма тази връзка, накрая децата наистина ще са съвсем безпомощни, само с абстрактни знания. За какво са им такива? Интегралите в десети клас също, това е просто друга версия на езика, показва други възможности за връзки, т.е. пак стреля в нужното направление. Но не се задълбава на него, защото така и така време няма за останалото, а и само с това си изиграва ролята.

[gmladenov]

Преди 39 минути, scaner said:

По какво едно химично уравнение се отличава от алгебрично такова?

По нищо не се различава. Затова ако си учил алгебрични уравнения, няма нужда да те мъчат с химични.
Няма да развиеш повече когнитивни способности, но със сигурност ще се затормозиш.

Повторението е майка на знанието ... и баща на затъпяването, както върви приказката.

[scaner]

Преди 47 минути, gmladenov said:

По нищо не се различава. Затова ако си учил алгебрични уравнения, няма нужда да те мъчат с химични.
Няма да развиеш повече когнитивни способности, но със сигурност ще се затормозиш.

Ако беше толкова просто, химичните уравнения нямаше да са ти проблем и сега нямаше да повдигаш въпроса

То същият въпрос възниква и с това - след като сме решили една алгебрична задача, защо продължаваме да решаваме други. Че и в най-различни разцветки...

[Петър_Пейчев]

Преди 6 часа, scaner said:

То същият въпрос възниква и с това - след като сме решили една алгебрична задача, защо продължаваме да решаваме други. Че и в най-различни разцветки...

 А това защо да го правим? Със сигурност на 99,99% от завършилите никога не им се налага да решават химични или алгебрични уравнения. За останилите е достатъчен един университет и по няколко средни специализирани училища във всяка област.

[Петър_Пейчев]

Преди 7 часа, Atom said:

Каквато и да е програмата  - натоварена или олекотена, тя трябва да се спазва. 

Тя трябва да се избута и след това децата да се развиват правилно, по правилата на живота. Въпросът е защо се търпи система от която няма никаква никаква полза, а вредите са очевидни за всеки. Безспорно и от казармата е имало някаква полза, но не виждам смисъл да загубиш 2 години от живота си за да придобиеш някакви минимални умения и навици. В сегашния му вид училището е вредно, там не се учи нищо полезно, което да оправдава загубеното време.

[Петър_Пейчев]

Преди 13 часа, dora said:

Тези, които полагат усилия, печелят от престоя си в системата с времето. Колкото по-дълго се задържат в нея, толкова повече ще спечелят. Тези, които не полагат усилия, отпадат - това също е житейски урок.

Това не е вярно. Остатък от миналото когато нищо не се променяше с десетилетия, векове и хилядолетия. Аз съм изумен как има хора, които като минимум могат да пишат, а нямат елементарна представа от света в който живеят. Единственото умение което интересува германския работодател при назначаване на чужденец е владенеето на немски език. Дори да го говориш много добре, ако не може да пишеш нямаш шансове за по-висока длъжност, ако ще да си ядрен физик. Само за това, че говоря португалски и разбирам добре испански за по-малко от две седмици подготвих за една българска мандра цяла технология за един продукт и то на ниво, което тукашните отичници трудно разбираха, защото го бях взел от 15-20 дисертации от техни университети и специализирани институти. Аз коза не съм пипал, имат рога и не им знаеш акъла, но съм събрал рецеппти за десетки кози сирена и съм ги адаптирал към нашите условия и търсене, пак само на база езика и елементарни познания за млякото, получени на стари години. Говориш му на тиквеника какво да пусне, а той ти отговаря, че учил в Стара Загора ветеринарния и затова да не му давам акъл, знаел как се прави козе сирене. Ти може да знаеш, но не правиш козе сирене, а бяло саламурено сирене от козе мляко, като за 1 кг. от него хабиш 7 литра мляко, а в Испания и Португалия от толкова правят 2 кг. козе сирене, което на пазара е 3 пъти по-скъпо от бялото саламурено, т.е. печалбата им от литър е 6 пъти по-голяма. Постоянно споря с архитекти за сантиметри, защото като направят един коридор 140 см. той отговаря на изискванията, но това не е коридор а писта за кънки, за коридор е широк, а за коридор с вграден гардероб е тесен  и му трябват още 20 см. Затова се научих да робатя на ауто кад, архитектите правят основата, аз след това правя разпределението на обекта съгласно зададените от конструктора колони и шайби, за да няма кухни на 8 метра от прозореца или във входното антре. Нищо от това не съм научил в училище, учих тъпизми, които никога за нищо не ми потрябваха, а шебека Опарин да внимава много при срещата ни на ония свят.

[scaner]

Преди 57 минути, Петър_Пейчев said:

А това защо да го правим? Със сигурност на 99,99% от завършилите никога не им се налага да решават химични или алгебрични уравнения. За останилите е достатъчен един университет и по няколко средни специализирани училища във всяка област.

Така е, вероятно няма да им се налага да решават конкретно такива уравнения в явна форма. Но решаването на уравнения развива способността да формулираш какво търсиш и как да го намериш, да разрешаваш и проследяваш проблеми с един или повече неизвестни фактора в непознат контекст, а това най-малкото открива нови хоризонти в инициативността, извън природно заложеният алъшвериш.

Ние живеем във физически свят, в който взаимодействието на обектите има и количествено измерение. Математиката е езикът, с който говорим тези количествени връзки. Приемете уравненията като нужен език, без който не може да просъществувате в природата. И вместо да го напипвате смисъла му с проби и грешки, образованието ви дава съкратена схема с която да го научите в достатъчна пълнота. Както английският например. Само трябва да си седнете на буквите и да се постараете.

Вземете един първокласник и един десетокласник, и им дайте някаква количествена практическа задача, кой ще се справи по-добре? Това, че вие като човек, минал през образованието и развил тези способности не ги осъзнавате макар да може да ги ползвате, има ли някакво значение за случая?

Образованието за това е общо, защото не се знае кой с какво ще се занимава после, за да се набляга само на неговите заложби. Като се научи да мисли и си стъпи на крака и знае къде го сърби, може да специализира, вече има нужният инструментариум да се справи.  Като учите чужд език, защо учите голям набор думи и правила, а не само една две готови фрази? Тук е съвсем същото. Решаването на всякакви задачи и уравнения само изгражда и развива тоя инструментариум. Затова го правим така, а като се развие машинно-мозъчният интерфейс, може да го правим и по друг начин, ама за сега само този е известен.

Ако мислите за математиката като необходим език, всичко ще си дойде на мястото. Който знае повече езици, ще има повече възможности, питайте внучката си за това.

[Малоум 2]

Преди 56 минути, Петър_Пейчев said:

Преди 8 часа, Atom said:

Каквато и да е програмата  - натоварена или олекотена, тя трябва да се спазва. 

Тя трябва да се избута и след това децата да се развиват правилно, по правилата на живота. Въпросът е защо се търпи система от която няма никаква никаква полза, а вредите са очевидни за всеки. Безспорно и от казармата е имало някаква полза, но не виждам смисъл да загубиш 2 години от живота си за да придобиеш някакви минимални умения и навици. В сегашния му вид училището е вредно, там не се учи нищо полезно, което да оправдава загубеното време.

Ами като те чета, виждам, че си избутал - правилата на живота са уличните правила от нашето детство. Сегашните деца - нямат "улично" възпитание. (тогава беше: който хване другия за носа - той е прав?!)

От школото си Научил най-важното - начин на проучване на информацията. Това на улицата не се учи. Научил си терминология и класификация - първите уроци от всеки предмет за обучение... Това и сега е така.

...

 

[Atom]

Преди 14 минути, Петър_Пейчев said:

Нищо от това не съм научил в училище, учих тъпизми, които никога за нищо не ми потрябваха, а шебека Опарин да внимава много при срещата ни на ония свят.

Ами браво. Значи е имало някакъв ефект - придобили сте универсални умения.  В Харвард например в бакалавърските курсове не се преподава нищо "практично" или пък "професионално".  Цялата програма е съставена от "тъпизми" и теория. На студентите още от началото им се казва, че не ги подготвят за нещо конкретно, а им помагат за създаването на широк кръг универсални умения които да им помогнат при всякакви непредвидени ситуации.  

Разликата е, че там още в началото им казват какво правят и защо, а на теб никой не ти е казал  подобно нещо. 

[dora]

Преди 10 часа, scaner said:

конфликтът в баланса свързан с натоварването

Натоварването също учи. На това човек бързо да организира и систематизира информация.

Леле, колко много имам за четене означава само едно: не съм развил способността да отсявам важното от маловажното, за да прочета и осмисля нещо бързо и ефективно, а тя се развива.... с много четене.

Защо когато нашите родители са били ученици - или ние, не сме леели крокодилски сълзи колко сме натоварени? Техният детски мозък да не би да е бил нещо различен от този на днешните деца?

Това ми прилича силно на двете снимки на детски площадки.

Така като гледам, никой от нас не е пострадал заради това, че е решавал уравнения.

Не виждам как би пострадало от четене или решаване на уравнения което и да било дете.

Е, да. Ако в първи клас е трябвало всеки ден да чете по една страница, за да може до четвърти клас да е приучило мозъка си да изчете без затруднение цяла книга, а не го е правило, то в осми клас няма да може да прочете по един урок по шест предмета на ден.

Но тогава не трябва да се оплаква, че не може да ги изчете и програмата е твърде "натоварена", защото трябва да е развило умението отдавна.

Сега, ако едно дете не иска да решава задачи по химия (защото това не му е интересно), то други три в класа му ги решават, или защото им е интересно, или защото са приучени да го правят. У кого тогава е топката? Програмата е виновна?

Има и по-натоварени програми - тези в т.нар. "елитни" училища, както и в повечето частни училища на света (там цензът е финансов, не интелектуален). Защо тогава други деца се справят с още по-натоварена програма, да не би да са от друг биологически вид?

Не. Но са полагали усилия през цялото време, докато прилагането на всяко умение стане лесно.

Редактирано Януари 31, 2022 от dora

[discounts]

Образователната система както всяка друга система трябва да се променя и адаптира спрямо промените. За съжаление без план и ясна визия промените както виждаме не са особено ефикасни. Навярно причините не са една и две, но това е отделен въпрос.

Трябва да се отбележи, че повечето от частните учебни заведения очевидно успяват да се настроят много бързо към промените, щом са все още на пазара и продължават да бъдат желана дестинация. Отделно нека не забравяме и спонсорираните паралелки/учебни заведения в които се подготвят кадри според изискванията и нуждите на спонсора. 

 

[Atom]

Преди 1 час, discounts said:

Трябва да се отбележи, че повечето от частните учебни заведения очевидно успяват да се настроят много бързо към промените, щом са все още на пазара и продължават да бъдат желана дестинация.

Малко са, затова и успяват. За масово образование частните училища или университети не са най-доброто решение.  В САЩ например частните университети с идеална цел изпълняват много добре функциите си като елитни институции. Частните for-profit университети, които се стремят да се намърдат в масовия сегмент са много, мнооого зле. 

Редактирано Януари 31, 2022 от Atom

[dora]

Преди 10 часа, gmladenov said:

По нищо не се различава. Затова ако си учил алгебрични уравнения, няма нужда да те мъчат с химични.
Няма да развиеш повече когнитивни способности, но със сигурност ще се затормозиш.

Ще развиеш. Нарича се "трансфер". Никое умение не се счита за развито, ако не може да се прилага самостоятелно многократно, независимо от контекста - и да се адаптира към нови области.

В колкото повече области го прилагате, толкова повече го развивате. Затова уравнения (задачи изобщо) трябва да се решават по колкото се може повече предмети.

Иначе се научавате само да прилагате една формула, без да се научите как се решават уравнения (как се прилагат множество формули, в които елементите, към които се прилагат, са различни).

Това е като да се научите да вървите по улицата, но да не можете да вървите по мост, в коридор, по наклонена повърхност, назад и примерно докато вървите, да разговаряте с някого, без едното да пречи на другото.

Явно не ме четете.

Редактирано Януари 31, 2022 от dora

[Петър_Пейчев]

Преди 3 часа, Atom said:

Ами браво. Значи е имало някакъв ефект - придобили сте универсални умения.  В Харвард например в бакалавърските курсове не се преподава нищо "практично" или пък "професионално".  Цялата програма е съставена от "тъпизми" и теория. На студентите още от началото им се казва, че не ги подготвят за нещо конкретно, а им помагат за създаването на широк кръг универсални умения които да им помогнат при всякакви непредвидени ситуации.  

Разликата е, че там още в началото им казват какво правят и защо, а на теб никой не ти е казал  подобно нещо. 

Аз не съм казал, че тамошното образование е добро, а че нашето за нищо не става.

[Петър_Пейчев]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

От дискусията стана ясно, че системата дава НЕЩО, т.е. не е вярно, че от нея "няма никаква никаква полза". Вредите не са съвсем очевидни за всеки. Ето, не можем да се спогодим кое да се махне. При това, тази система изпраща ученици в европейските университети и те се справят добре.

Кои са "очевидните" вреди от системата? Кой дефект у внучето е от системата?

 

Кое ви кара да мислите, че Европа е цъфнала и вързала? Освен това ние сме изостанали и не може следвайки техния път да ги настигнем, трябва да правим нещо с много изпреварващи темпове, а това няма как да стане докато главната задача на училището е да отврати децата от ученето. На вас ще ви бъде ли интересно да ви губят време с правене на каменни брадви, защото точно с това се занимава нашето училище и не може да се оправдаваме, че в Европа това го учат в университетите. С кое ка ангажира учениците един учител по география, с определение за това какво е време, учена в четвърти клас и автоматично забравено 10 минути след часа? Детето праща на баща си адреса в Дахомеей и бащата намира улицата и къщата на гугъл мапс и даже му дава акъл как да свари ракия от фурмите в двора. Преди като знаеш за Дахомей две изречения си добре образован, сега ти трябват няколко минути за да напишеш статия за кметските избори в някое село.

Всичко това в кошчето и да се минава на това, което трябва, ако има трета световна и след нея ще има нужда и от знанията ни за катапулти и лъкове, но сега ги зарязваме и минаваме на летящи таксита и доставка на презервативи с дронове.

[dora]

Преди 14 часа, Atom said:

Каквато и да е програмата  - натоварена или олекотена, тя трябва да се спазва.  В противен случай не изпълнява предназначението си, а може да нанесе и вреди.  Има училища в които по определени предмети има натоварени часове и сравнително високи изисквания, но за да се "компенсира" натоварването, обучението по някои от другите предмети е пародия. Например някъде това са часовете по информационни технологии, които на практика са свободен час. Децата си цъкат на телефоните или на компютрите и толкова. Другаде същата функция изпълняват часовете от философския цикъл.  Ако училището не е "елитно" и се предлага втори чужд език, то в 90% с случаите това пак е "свободен час" и т.н.

Това е много порочна практика.  Ако няма да се изисква дори елементарен минимум, по добре този час да го няма изобщо.  В подобни "свободни часове" единственото което правят децата е да придобиват отрицателни "умения".  

 

Именно. Това е типичният, как да кажа, български ексепционализъм. Понеже не правим нещо така, както трябва да се прави - скатаваме се, ерго, или го "побългаряваме", то почваме да твърдим, че то нещо е сбъркано и трябва да го сменим с някакво друго, което повече ни отива на мърлявщината, скатаването, старанието да се мине метър.

Не, принципът на Парето не е сбъркан, да речем (talent distribution studies, wealth studies)- той важи както в училище, така и на какви ли не други места, както и да се опитваме да си скрием главата в пясъка и да настояваме, че ние в България сме някаква специална порода хора, направо друг биологически вид, и за нас обикновените процеси (примерно на развитието на детето) не важат.

И това само и само да не правим нещата така, както трябва, а някак си по друг начин - все измекярски.

Eфектът "на кривата ракета и космосът и пречи", прилаган ежедневно, масово, на всички нива и във всички сфери

Напълно уместно пишете, че ако нещо не се изпълнява по предназначението си, то не носи очакваните ползи.

Винаги съм се смайвала на безкрайния ни стремеж да минем метър, все да сме на въпреки.

Ясно е, че ако иска изпрани дрехи, човек ги слага в пералнята (и използва необходимата за тях програма), а не в прахосмукачката.

Ние ще проглушим на Господ ушите какво тотално сбъркано нещо е прахосмукачката, след като не пере дрехи и че тя е напълно безполезна. Ми да, вината е в нея. А и ние винаги сме прали с прахосмукачка?!

Същото и с демокрацията.

Редактирано Януари 31, 2022 от dora

[gmladenov]

Преди 6 часа, Втори след княза said:

После момчетата дръпват и стават по- ...

... и така докато се оженят и спрат да са по-.

[gmladenov]

Преди 5 часа, dora said:

Явно не ме четете.

Ами няма полза, да ти кажа.

Вие със Скенер продължавате да ни обяснявата, че образованието е нещо
хубаво и че от всяко умение има полза.

Браво, колеги. Ще ми обясните ли сега надълго и нашироко как водата е мокра,
защото без вашите обяснения аз съм загубен.

[Малоум 2]

Преди 37 минути, gmladenov said:

Браво, колеги. Ще ми обясните ли сега надълго и нашироко как водата е мокра,
защото без вашите обяснения аз съм загубен.

Дефинирай "мокра"?!

"Пътешествие в H2O

Кокошката изчезна. Преди секунди тя бе стояла доверчиво на подставката на микрофикатора, опитала се бе дори да клъвне пръста на една от лаборантките, а сега я нямаше.

„КОКОШКАТА ИЗЧЕЗНА“. Това заглавие гръмна във всички световни вестници. Населението на земното кълбо след няколкодневно очакване на резултата от този опит най-после си отдъхна. Опитът е успешен. Сега остава да се свърже с практиката, да се направят изводите и да се помисли за приложение на откритието. В историята на микрокосмоса се разтваряше нова, светла страница.

Младшият научен сътрудник Пенчо Дундев отново беше нещастен. Първо, и неговото име се появи във вестниците, а сами можете да си представите как звучи Пенчо Дундев успоредно с великия Хаваралашим Даринданданавари. И кой би повярвал, че именно Дундев, а не Даринданданавари е дал гениалната идея да се увеличи напрежението в микрофикатора със седемнадесет милиона волта? Второ — лаборантката Мария (защо всички лаборантки се казват или Марии, или нещо още по-скучно?) и днес не отговори на въздишката му. Трето, и то беше най-важното, Пенчо завиждаше на микрофицираната кокошка. Какво ли става с нея в момента? Къде ли се намира тя сега? Жива ли е или се е превърнала в абсолютна единица? Решението не дойде внезапно в главата му, а на отделни порции. Но когато всички порции бяха налице, Пенчо Дундев веднага пристъпи към консумирането им

В лабораторията нямаше никого. Овалните плоскости на микрофикатора побляскваха зловещо. Пенчо се покатери трескаво на подставката, огледа се за последен път, каза едно мислено „Сбогом!“ на недостъпната Мария и включи реостата. От напрежение цялото му лице се обля в пот. Дори една капка се плъзна по носа му и увисна там. Именно тази капка за малко щеше да се окаже фатална.

По някакви неизвестни още физически закони това минимално количество човешка пот не попадна под действието на мощните енергетични потоци на апарата и не намали своя обем. Пенчо не почувствува своето намаляване, но видя как на носа му се появи едно кълбо с вода, което растеше все по-бързо и по-бързо. В следващия миг той вече плуваше в неприятно солена течност. Отначало абсолютно прозрачна и чиста, тя внезапно започна да помътнява, за миг заприлича на супа с топчета, след това супата изчезна и останаха само топчетата.

— Молекули — помисли си с присъщото му хладнокръвие Пенчо Дундев. — Ето — това е натриев хлорид, това — обикновена вода, това пък тук ми прилича на някакъв йодид, а това... нима е възможно? Една единствена молекула деутерий! Нима и в потта има тежка вода?

Нямаше повече време за мислене. Молекулите започнаха да стават все по-големи и прозрачни, в тях се чувствуваше някакво бързо движение. Пенчо Дундев успя само да помисли:

— Докога ще намалявам, бе дявол... — и вече попадна в света на атомите.

Около него с бясна скорост летяха електрони. Отначало му беше трудно да ги избягва, но с присъщия си аналитичен ум той скоро успя да открие орбитите им и започна успешно да се движи между тях. Някъде в далечината беше атомното ядро. Той се опита да приближи към него, но температурата наоколо започна твърде много да се повишава. Затова Пенчо избра един електрон, който впрочем вече бе станал голям колкото нормален тролейбус, и се качи на него.

Събитията започнаха да се развиват още по-бързо. Пенчо вече се намираше върху грамадно кълбо, което продължаваше да расте. Атомното ядро изгря, обля го с ярки лъчи и бързо изчезна от другата страна на хоризонта. Между краката му започнаха да се очертават непознати континенти, океани, планински вериги. Той застана на пръсти, за да не причинява големи вреди и загуби. Планините се издигаха все по-бързо към него, океанът изчезна далече зад хоризонта и накрая сред трясък от счупено стъкло той се озова в някаква просторна светла зала сред група хора, които го гледаха учудено. Един от тях, вероятно началникът им, приближи до Пенчо Дундев, постави ръка на гърдите му и попита:

— Вие пък откъде се появихте?

Пенчо успя да разбере въпроса му благодарение на джобния си универсален транзистор, който случайно беше взел със себе си. Той се опита да отговори, но междувременно пак се мръкна и хората легнаха да спят. Другият ден дойде точно след три минути и тогава Пенчо се опита да развие теорията си за микро- и макросветовете. Още при увода обаче отново се мръкна и хората пак отидоха да спят. На следващия ден (след нови три минути) те решиха, че няма да се разберат с него, и го приеха като природно чудо. Обясниха му, че се намира в планетата Е5 от голямата тройна звезда Н2О. Ето — това, което в момента изгрява, е Н, а двете О-та са по-далеч и се забелязват само при космически пътешествия. Попитаха го защо не яде. За тях беше невероятно, че той цели пет денонощия (четвърт час) не е поставил нищо в устата си. След това пак легнаха да спят...

Заживя Пенчо Дундев в новия свят. Хората бяха културни, имаха дори някои технически усъвършенствувания, за които на Земята още само мечтаеха, говореха единен космичен език, който само по произношение се отличаваше от галактичния език, занимаваха се с музика, изкуство и изследване на безмерните разстояния в неговата капка пот. Живееха много интензивно. Едно тяхно денонощие траеше цели три минути, а годините бяха по-къси от земните.

Пенчо започна да обхожда новооткритата планета. Той посети рудници, фабрики, картинни галерии. Запозна се дори с една девойка, която много приличаше на неговата Мария. Тя го гледаше влюбено и той вече започна да се двоуми дали да не я направи своя жена, но забеляза, че от минута на минута тя остарява. На следния земен ден красивата девойка почина на 75 години...

И падна Пенчо пред смъртното й ложе. И горко зарида той. Че винаги беше такава съдбата му. Едната Мария не го забелязваше. Другата го забеляза и умря. А той... той...

А той изведнаж почувствува, че отново започва да расте. Огледа се, видя около себе си някакви джуджета. В следващия миг проби с главата си покрива, а следващия.. в още по-следващия... накрая младшият научен сътрудник се озова яхнал подставката на микрофикатора. Около него стояха колегите му. В ръцете на един от тях пърхаше с криле възстановената кокошка.

— Вие пък откъде се появихте? — попита го шефът с думите на жителите на планетата E5.

Пенчо Дундев скочи от подставката, заекна два пъти, след това видя в очите на Мария сияние, което можеше и много да значи, и извика:

— Аз бях там!

— Хайде, бе! — вдигна вежди професорът.

— Честна дума! Аз микрофицирах... и търсих кокошката... и бях в H2О... и срещнах хора... и после пак се...

Не му повярваха."

...

Самите учени са недоверчиви, а какво остава за обикновения българин. Всеки чужденец, който е минал от тук го е лъгал, бил, грабил и т. н. - става: недоверие всекиму.

...

[gmladenov]

Преди 6 часа, Втори след княза said:

От дискусията стана ясно, че системата дава НЕЩО, т.е. не е вярно, че от нея "няма никаква никаква полза". Вредите не са съвсем очевидни за всеки.

Съвсем очевидно вредни познания или умения няма. Всичко научено е полезно за човека.
Въпросът е какви да са приоритетите в средното училище.

Когнитивни способности не са "все и вся"  - или върховната цел на средното образованието,
както някои тук дълбоко вярват.  Има и други важни умения, които сисетмата трябва да възпита.

Целта на средното образование не е да дресира роботи, които могат да се справят с всяка
поставена им задача ... а за съжаление точно това постига една акедемично-натоварена програма.

Трябва да има баланс.

Средното училише трябва да учи на социални умения, умения за работа в колектив, моралност,
гражданско съзнание и отговорност, интерес към други области от живота (не само работа) и т.н..

Нито едно от тези умения не се постига с решаването на химически уравнения или други
когнитивни упражнения.

[dora]

Преди 1 час, gmladenov said:

Ами няма полза, да ти кажа.

Вие със Скенер продължавате да ни обяснявата, че образованието е нещо
хубаво и че от всяко умение има полза.

Браво, колеги. Ще ми обясните ли сега надълго и нашироко как водата е мокра,
защото без вашите обяснения аз съм загубен.

Не се опитваме да обясним това, но ето, накратко.

Ако ще си слагаме дрехите в прахосмукачката, а ще се чудим защо не пере, то проблемът е в нас, не в прахосмукачката.

Редактирано Януари 31, 2022 от dora

[Orbit]

Преди 1 час, gmladenov said:

Ами няма полза, да ти кажа.

Вие със Скенер продължавате да ни обяснявата, че образованието е нещо
хубаво и че от всяко умение има полза.

Браво, колеги. Ще ми обясните ли сега надълго и нашироко как водата е мокра,
защото без вашите обяснения аз съм загубен.

На руски има едно много точно определние за това,казва се : "словоблудство"

Беше ми любопитно, колко ли дълго ще издържиш на това .