Безполезна ли е сегашната образователна система?

[dora]

изтрито заради дублиране (е стига, де един и същи постинг излезе пет пъти)

Редактирано 1, 2022 от dora

[dora]

Преди 17 часа, Втори след княза said:

Какво трябва да се направи, ако не съм доволен, че ученикът ми не е усвоил "компетентности за активна гражданска позиция и личностна реализация"? Всъщност, тези наредби са само пожелателни и изобщо няма начин да оценим ние работата на учителите. 

Задайте въпрос на Министерството на образованието, много ми е интересно какво ще ви отговорят

Къде е процедурата, по която проверяват дали децата са усвоили точно това, което се очаква от тях и каква е процедурата за подаване на обратна връзка, ако не са.

[dora]

Преди 17 часа, Втори след княза said:

Какво трябва да се направи, ако не съм доволен, че ученикът ми не е усвоил "компетентности за активна гражданска позиция и личностна реализация"? Всъщност, тези наредби са само пожелателни и изобщо няма начин да оценим ние работата на учителите. 

Задайте въпрос на Министерството на образованието, много ми е интересно какво ще ви отговорят

Къде е процедурата, по която проверяват дали децата са усвоили точно това, което се очаква от тях и каква е процедурата за подаване на обратна връзка, ако не са.

[Gravity]

Като стана дума за Пиза как точно се провеждат тестовете? Предполагам, че не тестват всички ученици и дори не всички училища. Как избират? Резултатите ще са много различни дори и само заради това, че са избрали едно училище, а не това през улицата. Дори и различните класове в едно училище ще дадат различни резултати. Предполагам, че се опитват да изберат достатъчно на брой и голямо разнообразие за да даде добра представа за нивото в дадена държава, но като ценик не мога да не питам как точно го правят. 
 
Другото което ми е интересно е как точно правият самите тестове. Преглеждайки примерни въпроси из интернет, не съм особено впечатлен от тях. Дори бих казал, че така както са направени дават предимство на някой държави. Но от друга страна, ако някой иска да е по-напред в класацията това не може ли да стане сравнително лесно, като се добавят часове за подготовка за подобни тестове? Може би това би било полезно за учениците независимо от калсациите. Може би въпросите са така подбрани, че да тества обща грамотност по математика, език, науки, която може да се предобие само при добро образувание в течение на достатъчно много време. Това също е интересно, кой и как изготвя тестовете?

Сигурен съм, че за това може да се намери информация, но ако някой знае може да ми спести време. 

[dora]

Преди 1 час, Gravity said:

Като стана дума за Пиза как точно се провеждат тестовете? Предполагам, че не тестват всички ученици и дори не всички училища. Как избират? Резултатите ще са много различни дори и само заради това, че са избрали едно училище, а не това през улицата. Дори и различните класове в едно училище ще дадат различни резултати. Предполагам, че се опитват да изберат достатъчно на брой и голямо разнообразие за да даде добра представа за нивото в дадена държава, но като ценик не мога да не питам как точно го правят. 
 
Другото което ми е интересно е как точно правият самите тестове. Преглеждайки примерни въпроси из интернет, не съм особено впечатлен от тях. Дори бих казал, че така както са направени дават предимство на някой държави. Но от друга страна, ако някой иска да е по-напред в класацията това не може ли да стане сравнително лесно, като се добавят часове за подготовка за подобни тестове? Може би това би било полезно за учениците независимо от калсациите. Може би въпросите са така подбрани, че да тества обща грамотност по математика, език, науки, която може да се предобие само при добро образувание в течение на достатъчно много време. Това също е интересно, кой и как изготвя тестовете?

Сигурен съм, че за това може да се намери информация, но ако някой знае може да ми спести време. 

В докладите я има написана методологията, как се подбират училищата.

Ето тук: https://copuo.bg/upload/docs/2013-12/PISA_2012.pdf

Редактирано 1, 2022 от dora

[Atom]

Тази година завършва първия  випуск на средните училища по най-новата, нова програма.   Смисълът на програмата беше да се раздели гимназиалния етап на два под-етапа. Първи от 8 до 10 клас включително и втори етап 11-12 клас.  До 10 клас се учат предмети от общообразователната подготовка, а през 11 и 12 профилирана или професионална подготовка.  Моделът беше замислен да даде възможност за хоризонтална мобилност след 10 клас, но още в началото тази опция беше на практика елиминирана. Профилирани предмети  има и в програмите за 8,9 и 10 клас и за да се осъществи хоризонталната мобилност след 10-ти училищата изискват приравнителни изпити. Естествено при наличието на свободни места.  С други думи на хартия има хоризонтална мобилност, но на практика няма. 

Още при въвеждането беше ясно, че и тази най-нова, нова система ще има проблемни места.  Причината е, че по замисъл второто  ДЗИ може да се положи само по профилиран предмет.  Миналата година родителите се усетиха, че децата им няма да могат да кандидатстват където желаят  (не могат да положат необходимия ДЗИ) и надигнаха вой. Решението което се измисли е да могат да се полагат до две матури (по желание) по непрофилирани предмети.  При това положение ето как се формира тази година състезателния бал в СУ за прием в специалност "софтуерно инженерство":

С коефициент 3,25:
1. ДЗИ¹ по математика
2. ДЗИ¹ по информатика
                                   ИЛИ
С коефициент 3:
3. изпит по математика
                           ИЛИ
С коефициент 2,75:
4. ДЗИ¹ по информационни технологии
                           ИЛИ
С коефициент 2,5:
5. ДЗИ² по математика

Или с други думи 6,00 на матурата по задължителна подготовка по математика се равнява на 5,00 изкарана на кандидат студентски изпит в СУ и 4,62 на матура по профилирана подготовка.  Нямам никаква идея как ще става кандидатстването в чужди университети и дали матурите от типа ДЗИ2 ще се признават за матури, макар и с по-малка тежест.  Самите чужди университети най-вероятно също не знаят, тъй като опцията за ДЗИ2 се измисли в последния момент.

Общо взето това е точно от типа на това което се иска - нагаждане на системата по желанията на обществените настроения. 

ПП.  Всички държавни зрелостни изпити (ДЗИ), положени в периода 2008 – 2021 г., се включват в балообразуването с коефициентите за държавните зрелостни изпити (ДЗИ1), положени през 2022

Редактирано 1, 2022 от Atom

[Gravity]

Преди 25 минути, Atom said:

Тази година завършва първия  випуск на средните училища по най-новата, нова програма.   Смисълът на програмата беше да се раздели гимназиалния етап на два под-етапа. Първи от 8 до 10 клас включително и втори етап 11-12 клас.  До 10 клас се учат предмети от общообразователната подготовка, а през 11 и 12 профилирана или професионална подготовка.  Моделът беше замислен да даде възможност за хоризонтална мобилност след 10 клас, но още в началото тази опция беше на практика елиминирана. Профилирани предмети  има и в програмите за 8,9 и 10 клас и за да се осъществи хоризонталната мобилност след 10-ти училищата изискват приравнителни изпити. Естествено при наличието на свободни места.  С други думи на хартия има хоризонтална мобилност, но на практика няма. 

Още при въвеждането беше ясно, че и тази най-нова, нова система ще има проблемни места.  Причината е, че по замисъл второто  ДЗИ може да се положи само по профилиран предмет.  Миналата година родителите се усетиха, че децата им няма да могат да кандидатстват където желаят  (не могат да положат необходимия ДЗИ) и надигнаха вой. Решението което се измисли е да могат да се полагат до две матури (по желание) по непрофилирани предмети.  При това положение ето как се формира тази година състезателния бал в СУ за прием в специалност "софтуерно инженерство":

С коефициент 3,25:
1. ДЗИ¹ по математика
2. ДЗИ¹ по информатика
                                   ИЛИ
С коефициент 3:
3. изпит по математика
                           ИЛИ
С коефициент 2,75:
4. ДЗИ¹ по информационни технологии
                           ИЛИ
С коефициент 2,5:
5. ДЗИ² по математика

Или с други думи 6,00 на матурата по задължителна подготовка по математика се равнява на 5,00 изкарана на кандидат студентски изпит в СУ и 4,62 на матура по профилирана подготовка.  Нямам никаква идея как ще става кандидатстването в чужди университети и дали матурите от типа ДЗИ2 ще се признават за матури, макар и с по-малка тежест.  Самите чужди университети най-вероятно също не знаят, тъй като опцията за ДЗИ2 се измисли в последния момент.

Общо взето това е точно от типа на това което се иска - нагаждане на системата по желанията на обществените настроения. 

Странно, защо матурата по профилирана подготовка е с по-голяма тежест от изпита!

[Atom]

Преди 1 час, Gravity said:

Странно, защо матурата по профилирана подготовка е с по-голяма тежест от изпита!

Дизайнът на изпита е направен така, че да може да обхване и двете категории.  До миналата година матурата по математика обхващаше само материала от задължителната подготовка. Ето защо в СУ имаше два изпита по математика - един съобразен с програмата за задължителна подготовка и друг с профилираната. Естествено двата изпита бяха с различна тежест.  

В момента материалът по профилирана подготовка е по-сложен от профилираната по старата програма. Сега май  в профила се учат (а не само споменават) интеграли, диференциали и т.н.  От друга страна задължителната е по-олекотена в сравнение със задължителната по старата програма. С други думи ножицата е отворена много повече в сравнение със старата програма. 

Конфликтният момент според мен е със старите матури.  Реалната картина може би е, че матура до 2021 би трябвало да се приравни на изпита през 2022.  Сега обаче ДЗИ-2021 се приравнява на ДЗИ1-2022, тъй като предните набори нямат възможност нито да се явят на по-сложната матура, нито да се явят  на по-сложен изпит.

Редактирано 1, 2022 от Atom

[gmladenov]

Преди 4 часа, Atom said:

Смисълът на програмата беше да се раздели гимназиалния етап на два под-етапа. Първи от 8 до 10 клас включително и втори етап 11-12 клас.  До 10 клас се учат предмети от общообразователната подготовка, а през 11 и 12 профилирана или професионална подготовка. 

Това, което чувам, ми харесва.

Както и тук обсъждаме, профилирането е начинът да се натовари програмата без да се
затормозяват учениците с "излишни" знания. Профилирането, обаче, идва със свой "багаж".
Така се завършва да се балансират противоречиви изисквания; няма две добри.

Но ги мислят нещата хората и това ми харесва. Дано да намерят правилния баланс.

[Atom]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

И сега обществата с по- интензивен живот налагат практическо образование, а тези, с по- умерен и спокоен- академична широта на знанията.

Аз съм останал с впечатление, че в момента е обратно. В САЩ  висшето образование е академично. Образованието по право  например се смята за нещо като "надграждане". Т.е. за да запишеш специалност право, трябва вече да имаш висше образование и да си придобил някаква бакалавърска степен в друга област, без значение каква. Същото нещо е и с медицината. Това е доста далече от практичност.   За САЩ обаче в никакъв случай не може да се каже, че животът е по-спокоен и не е интензивен. В Обединеното кралство университетите също са академични.

В Германия, Холандия, Дания и др. има два типа висши учебни заведения - академични университети и приложни университети.  Тези които са по-известни почти всички са академични. Не съм гледал статистика за това каква е реализацията на завършилите единия тип и завършилите другия,  но на пръв поглед тези с диплома от академичните се справят по-добре.  Това не е задължително да се дължи на това какво са учи в университета. Възможно е просто подборът на входа или цедката при самото следване при академичните университети да са по-големи  и тези които ги завършват да имат като цяло по-високи интелектуални качества, да са по-упорити и т.н.

Изборът академично или приложно образование е труден и всеки трябва да си го направи сам.  Дора би трябвало да познава холандската система и може да даде статистика как е там. Холандските университети, както академичните така и приложните, се смятат за едни от най-добрите в Европа (приложните в сравнение с останалите приложни и академичните с останалите академични)  и ще е интересно да се види какви са разликите при реализацията на студентите. 

Редактирано 2, 2022 от Atom

[dora]

Преди 1 час, Atom said:

В Германия, Холандия, Дания и др. има два типа висши учебни заведения - академични университети и приложни университети.  Тези които са по-известни почти всички са академични. Не съм гледал статистика за това каква е реализацията на завършилите единия тип и завършилите другия,  но на пръв поглед тези с диплома от академичните се справят по-добре.  Това не е задължително да се дължи на това какво са учи в университета. Възможно е просто подборът на входа или цедката при самото следване при академичните университети да са по-големи  и тези които ги завършват да имат като цяло по-високи интелектуални качества, да са по-упорити и т.н.

Да, цедката за академичното образование реално започва още в началното училище, което е малко гадно, защото за едно дете между 8-9 и 11-12 е много трудно да се прецени как ще се развие по-късно.

Ето я системата, вкратце.

Elementary school e начално/осново училище, което започва на 4-годишна възраст. VMBO - подготвително средно училище, което подготвя за изучаване само на практични дисциплини, с насоченост към трудовия пазар - без колеж, без висше образование, последвано от MBO, практично образование.

HAVO - подготвително oбщообразователно средно обрзование, което продължава във HBO - политехника. Политехника се водят всички специалности архитектура, финанси, инженернотехнически, мениджърски (среден мениджмънт). VWO - нещо като нашите гимназии. Подготвя за висше академично образование.

Вижда се и от кое образование човек може да се прехвърля към кое, но трябва да доучва. Напр. ако от политехниката човек иска да се прехвърли в академичното образование, трябва да се върне на средното ниво да си доучи и после чак към академичната форма на университетско образование. Цедката за академично образование е много сериозна, но сега нямам време да вадя статистика....

 

Редактирано 2, 2022 от dora

[Atom]

А горе-долу как се разпределят децата в различните средни училища - VMBO, HAVO и VWO.  Какъв дял от младежите избират (или пък попадат?)  в единия тип средно училище, в другия или в третия.

[dora]

Преди 28 минути, Atom said:

А горе-долу как се разпределят децата в различните средни училища - VMBO, HAVO и VWO.  Какъв дял от младежите избират (или пък попадат?)  в единия тип средно училище, в другия или в третия.

 

[Atom]

Преди 29 минути, dora said:

 

 

Имах предвид не цялото население, а децата.  Например колко процента от завършилите Elementary school през 2021, са записани през текущата учебна година и учат в VMBO, колко в HAVO и съответно VWO?  Разбира се ако го знаеш или имаш някаква приблизителна идея. Ако тази информация не е толкова лесно да се намери не се затруднявай да я търсиш - не е чак толкова важно.

[dora]

Преди 42 минути, Atom said:

 

Имах предвид не цялото население, а децата.  Например колко процента от завършилите Elementary school през 2021, са записани през текущата учебна година и учат в VMBO, колко в HAVO и съответно VWO?  Разбира се ако го знаеш или имаш някаква приблизителна идея. Ако тази информация не е толкова лесно да се намери не се затруднявай да я търсиш - не е чак толкова важно.

 

Eто сайт, на който всеки, който поиска, може да сравнява учища:

https://allecijfers.nl/basisscholen/amsterdam/

Това е за началните училища (напр. в Амстердам), сравнен общо с Нидерладия, също по училище, по провинция, има и средно какъв процент от учениците се насочват към какво средно образование.

Може да се търси за всяко населено място, за всяко училище.

В статистиката са вкл. всички училища, също и специалните (за деца с увреждания).

Редактирано 2, 2022 от dora

[Atom]

Преди 3 часа, dora said:

Eто сайт, на който всеки, който поиска, може да сравнява учища:

Благодаря. От това което видях може да се направи извод, че всички са прави. От една страна ти определено си права, но от друга Младенов и Пейчев също са прави. Естествено, всеки от неговата камбанария.

От справката се вижда следното
- около 22% от учениците в Холандия след основно образование отиват в училища за практическо обучение.  Процентът е много висок за да се приеме, че това са само деца с увреждания. Доколкото схванах в Уикипедия ги определят като "ученици, за които получаването на диплома по някой от учебните пътеки на VMBO е твърде амбициозно"
- 21% отиват във VMBO. 
- Останалите отиват в HAVO или VWO, но не става ясно какво е разпределението между тях.

Или ако трябва да се направи някаква аналогия тя е следната
- първото ниво отговаря на УТР или  "училище за трудови резерви". Такива е имало в България през 50 и 60-те на 20-ти век. Те са били ориентирани почти изцяло към практиката, като теорията е ограничена за базови неща без които не може да се осъществи практическото обучение.
- вторият тип или VMBO е нещо като СПТУ от 70-80 години на миналия век.  
- HAVO е неща като Техникумите от миналия век
- VWO е гимназия. 

Без приравнителни изпити, за висше образование могат да кандидатстват само деца завършили HAVO и VWO, като тези от HAVO имат достъп само до университети за приложни науки (за академичните и на тях им трябват приравнителни изпити)

Изглежда, че в Холандия има строга цедка и детето попада във вида училище, който отговаря на неговия потенциал. С други думи децата са "сортирани" и всеки попада в групата където ще може да се справи и ще има полза както за него така и за обществото. Около 44% от децата завършват средно образование което не им дава достъп до университет.  От останалите, тези с HAVO могат да кандидатстват директно само в  приложни университети и единствено децата с VWO могат да кандидатстват където желаят, без ограничения.   Или това е типична меритократична система.

В България в момента има три типа гимназии - професионални,  профилирани и такива по спорт или изкуство, но последните са много малко и на практика нямат значение за системата.  Всяко едно дете може да попадне в гимназия от първите два типа, независимо дали има или няма потенциал да се справи с програмата. Естествено има някакъв състезателен принцип, но той е само за конкретни гимназии, а не за това какъв тип е училището.  Например няма никакъв проблем дете завършило основно образование с 3,00 да се запише в математическа  гимназия, стига в самата гимназия да има свободни места.  Няма ограничения и 100% от децата завършили средно образование могат да кандидатстват и да учат където си искат. Разбира се око съответния ВУЗ ги приеме.  Или това е типична демократична система.

Тази "демократичност" обаче си има своята цена. Всички знаем, че скоростта на една система се определя от скоростта на най-бавното звено, че качеството на цялата машина не може да е по-високо от качеството на отделните детайли и т.н.  С други думи като изключим по 2-3 елитни гимназии във всеки областен град + още може би 10 в София, в останалите може да попадне всеки независимо от дизайна на програмата и дали тази програма е подходяща или не за конкретното дете.  Ако обаче имаме клас от деца с много различен потенциал и способности, крайният резултат ще е лош за всички деца от класа.  В случая няма значение какво ще се променя в програмата. Дали ще се увеличава или намалява броят часове, дали ще се усложнява или олекотява програмата е все тази. Прецакани винаги ще има.

 

 

 

 

[gmladenov]

Преди 8 часа, Atom said:

В САЩ  висшето образование е академично. Образованието по право  например се смята за нещо като "надграждане". Т.е. за да запишеш специалност право, трябва вече да имаш висше образование и да си придобил някаква бакалавърска степен в друга област, без значение каква. Същото нещо е и с медицината. Това е доста далече от практичност.

Според системата на САЩ правото и медицината са приложни образования ... за които,
обаче, се изисква висше образование като основа.

[gmladenov]

Преди 43 минути, Atom said:

Прецакани винаги ще има.

Това е неизбежно. Гледаме само да намалим техния брой.

За да няма прецакани, системата трябва да се усложни ... което автоматично
води до други  недостатъци. В по-проста (и демократична) система пък броят
на прецаканите е по-голям. Така че винаги е въпрос на баланс/компромис.

Холандската система изглежда доста смислена, но не се знае доколко е
приложима у нас. Не защото нещата у нас (винаги) са по-сложни, а защото
системата е съобразена с цялостната иокономика. Нашата иконимика не е
като холандската (за съжаление) и има други нужди.

Интересно в Португалия какво е положението. Те са много повече от нашата
черга отколкото Холандия.

Холандия със сигурност трябва да ни е пример за езиково обучение. Бях там
90-те години и ми направи впечатление, че добър английски имат всички,
включително фризьори, продавачи и всякакви други, които в БГ все още не
знаят друг език.

Редактирано 2, 2022 от gmladenov

[dora]

Преди 1 час, Atom said:

Процентът е много висок за да се приеме, че това са само деца с увреждания. Доколкото схванах в Уикипедия ги определят като "ученици, за които получаването на диплома по някой от учебните пътеки на VMBO е твърде амбициозно"

Toва е защото няма деца, отпадащи от образованието.

Образованието до 16 е задължително.

Децата със специални потребности са 4.5 процента (това са и деца с аутизъм, дефицит на вниманието - IQто им може да си е ОК)

За практичното образование, критериите са два:

Het praktijkonderwijs heeft de volgende toelatingscriteria:

1. Uw kind heeft een IQ tussen 55 en 80; - > умствено изоставане, IQ между 55 и 80*
2. Uw kind heeft een leerachterstand van drie jaar of meer op twee van de volgende domeinen

• inzichtelijk rekenen;
• begrijpend lezen;
• technisch lezen;
• spellen.
•  
• -> изоставане от три години в сравнение с връстниците по смятане, четене с разбиране, (техническо) четене - това е способността да се чете изобщо.

Хората не си избират практическо образование току-така, то е за деца, които иначе ще отпаднат от системата. Не само образователната, а изобщо.

Практическото образование се провежда в специализирани заведения, в малки групи, точно защото ако някое от децата/юношите има проблем със усвояването на информация, той има нужда от множество повторения и лично внимание (примерно двама учители на 10 ученика, по всяко време). Обучават ги на прости практични умения.

Praktijkonderwijs is een vorm van voortgezet onderwijs voor leerlingen die extra ondersteuning nodig hebben. Zo krijgen leerlingen veel begeleiding in kleine klassen. Een praktijkschool bereidt leerlingen voor op praktisch en eenvoudig werk. Of om verder te leren op het mbo. Na gemiddeld vijf jaar krijgen leerlingen een diploma praktijkonderwijs.

Понеже учениците в тези училища често имат комплексна проблематика, примерно агресивно поведение, или поведение, което е несъвместимо с ученето в друга среда, това по-скоро можем да го сравним с трудово-възпитателно училище.

Е, за разлика от нашата система, там никой няма да ги бие...

Taка че не, това не е практическото образование, което Младенов и Пейчев си представят.

Немалко от хората с това образование после живеят в контролирана среда (не могат да живеят сами, някой трябва да им определя структурата на деня, да ги проверява дали са си свършили ежедневните дейности, дали не правят нещо опасно за себе си, точно защото са с умствено увреждане. Но тук системата е такава, че трябва да работят нещо  - каквото могат, това. Трудова неправоспособност се признава много трудно.

---

*Като цяло, хората с умствено изоставане (IQ под 85) са 16 - 18% от световното население.

Редактирано 2, 2022 от dora

[Atom]

Преди 7 минути, dora said:

Образованието до 16 е задължително.

Същото важи и за България.  Тук обаче за тях  няма "специално място"  и те ще трябва да се запишат в стандартна професионална или профилирана гимназия.  Представи си ситуация  при която в един клас има 5 деца които отговарят за критериите за VWO, 5 за HAVO, 5 за VMBO и 5 praktijkonderwijs.  Каквато и да е програмата на този клас ефектът за всички деца ще е много по-лош от това което е в момента в Холандия.  

[gmladenov]

Преди 20 минути, dora said:

Taка че не, това не е практическото образование, което Младенов и Пейчев си представят.

Аз многократно уточних, че имам проблем с академичната натовареност на общото средно
образование. И както Атом посочи по-горе, профилиринето в последните класове на гимназиите
потвърждава, че цялостната ми позиция е напълно смислена.

Няма нужда всички да учат интегрално смятане и химични уравнения.  Не съм проверил, но
гарантирам, че и в Холандия е така ... независимо колко невероятни и чудодейни когнитивни
умения се развиват от интегралното смятане и химичните уравнения. 

[Atom]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Аз многократно уточних, че имам проблем с академичната натовареност на общото средно

Доколкото схванах в Холандия няма такова нещо като "общо средно образование", а три типа средно образование + отделни училища за около 22% от децата които иначе няма да могат да посещават училище от "стандартен тип".   Това е доста различна система. 

[gmladenov]

Преди 14 минути, Atom said:

Доколкото схванах в Холандия няма такова нещо като "общо средно образование", а три типа средно образование + отделни училища за около 22% от децата които иначе няма да могат да посещават училище от "стандартен тип".   Това е доста различна система. 

Според Дора и според теб, HAVO + VWO могат като цяло могат да минат за "общо" средно
образование, след като в тях отиват към 60% от учениците (което е болшинството).

Ловя бас, че в тези училища не се учат интегрално смятане и химични уравнения.

Подобни умения/знания трябва да се преподават и учат само в специализирани паралелки
(независимо от чудодейните когнитивни способности, които тези напреднали предмети
развиват ... дори в ученици, които хал хабер си нямат за какво става дума).

Редактирано 2, 2022 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 2 часа, Atom said:

 

В България в момента има три типа гимназии - професионални,  профилирани и такива по спорт или изкуство, но последните са много малко и на практика нямат значение за системата. 

Аз лично смятам, че това е много адекватна система за БГ ... особено като се вземе предвид
профилирането в горните класове, за което ти също писа.

В тази система само трявбва да се натаманят пропорциие за общи и профилирани предмети
и сме добре. Системата никога няма да е перфектна, но като цяло е смислена. Естествено се
стремим да я поддържаме смислена.

[Atom]

Преди 9 минути, gmladenov said:

Аз лично смятам, че това е много адекватна система за БГ ... особено като се вземе предвид
профилирането в горните класове

Системата не е перфектна. Това е побългарена версия на британска система. Там обаче профила се избира след 10-ти клас, а тук трябва да го избереш след  7-ми.