Живеем във виртуална реалност

[Малоум 2]

Докъде може да достигнат "извращенията" във философското разбиране за съзнанието :

Так выглядит твоё сознание

...

Ясно е, че поради липса на дефиниране на това: "Що е съзнание?", става почти невъзможно (по-горе, във видеото) да се обясни с научен подход.

В стари теми съм обяснявал, общо, какво разбирам за "съзнание" - Съзнанието е отношение, съотнасяне на налична информация, наричана знание. Малко по-подробно: това е възможност за Отношение-връзка на: памет на био-структура, към памет-други био-структури, които са в нарочна Обратна Връзка (ОВ)..., Съ-отнасяне на информации, благодарение на възможност за управление (генетично придобита) на механични колебания на налягането в мозъка на Човек.

В този формален смисъл, проявление на съзнанието (за евентуално поведение), може да се онагледи с "дроб" (делене): Знанието в числител е единица и/или по-голямо число - съответно на интелект, а в знаменател - знание от 0 до по-голямо от единица число.

Нулата в знаменател директно обяснява наличие на чувствата - в Природата нула няма, но "знания нула" има - проявява се само при човек. Не съвсем определено поведение (мислене), чувства извън обичайния комфорт в уж позната ситуация - чувство за любов, страх от непознато и др.. (черен екран на клипчето)

В числителя - ако е единица или много близко до единица, в смисъл, най-вероятен абсолют(?!) на реалност - считаме го реалност. Но колкото повече се увеличава знаменателят, толкова повече намалява близостта до "абсолютна реалност" и става лутане в мисленето и тълкуването на установените неща - факти предимно от естествените науки.

...

Редактирано Януари 24, 2022 от Малоум 2

[Малоум 2]

Ако ще се захващат за обяснения на  "тънка настройка" на константи - без етер*, зрънчев вакуум, с неподвижни по място "зрънца" - няма да се мине. Всичката реалност, която усещаме със сетивата си, е създадена от структури-подреждания на непрестанно образуващи се конструкти, от подреждане на една характеристика на зрънцата - вектор "момент на количество на движение" ("момент на импулс"). Поради огромната честота на себе образуване, тези -обекти-конструкти са устойчиви във времето, а всякакво предизвикано изменение върху тях, с последващото си себеобразуване, се елиминира, дори и самото причиняващо измененията се "нулира" като ефект, поради неподвижността на етер*частиците по място в пространствената им решетка - това е постоянност във времето. Така, стават обясними и "С", и "резонансни" частици като Хигс-бозон, и "време на живот" на протон и електрон, дори и защо проявленията на полевите им характеристики зависят от константи. Самите етер*частици са кванти на вакуума. В теория - могат да имат безкрайно голяма "маса" (няма с какво да ги местим -да ги  задвижим по решетката), или с "маса" нула, но с огромна енергия от огромната честота на вълновата им характеристика на себеобразуване.

...

[kipen]

Интересно, а кой гледа филма в таз "виртуална реалност"?

Щото съзнание без самосъзнание е просто информация. Без наблюдател за какво "движение" може да става въпрос?

"Формулата" ти може би има смисъл, щото ако интелектът е 0, то остава само чувство, а чувството е таман отношение на наблюдателя към реалността. И поне дава неква форма на това, дето по-презумпция е необяснимо - ирационалното.

Редактирано 1, 2022 от kipen

[kipen]

Явно въпросът ми за "кой гледа филма" не е достатъчно конкретен, та да получи и такъв отговор, ще си позволя да задам друг. 

On 26.01.2022 г. at 17:42, Малоум 2 said:

Всичката реалност, която усещаме със сетивата си, е създадена от структури-подреждания на непрестанно образуващи се конструкти, от подреждане на една характеристика на зрънцата - вектор "момент на количество на движение" ("момент на импулс").

"Структури-подреждания", за да може да достигне инфото за подобен обект от средата до сетивата ни, то би следвало до има някаква статична(макар и за определен времеви период) форма, която да бъде възприета. "Непрестанно" разбирам, че е като с неква "скорост на проява" на тези "структури" във времето, което може да бъде отчетено от наблюдателя при възприемането на инфото. При огромната честота на случване на наблюдаемите елементарните събития на "себеобразуване" на обектите - "структури- подреждания" - те са устойчиви форми на подредба във времето, на "неподвижни места".

Дотук нямам проблем с представата на изказаното от теб. Но следващото малко ме обърква-

Щом се реализира въздействие от тях върху наблюдателя (инфото достигнало до сетивата ни), то значи че съществуват, но пък има и "нулиране" на ефекта от това въздействие във времето. Хем се постулира обективна физическа реалност, хем се внася и конкретност във време-пространството на реализирано елементарно събитие. Обаче при следващ времеви момент вече има и "нулиране", връщане към предишно състояние на наблюдателя(измервателната система), предполагам до "следващ" времеви момент по оста на времето, което пък е свързано и с различно местоположение във време-пространството. А това комбинирано с постулираната "неподвижност" на "зрънцата" извиква като условие, според мен, "преместване" на "гледната точка" на наблюдаване.

Интересува ме дали са правилни изводите и предположенията ми, според вложеното от теб като смисъл в постовете ти?

Питам, щото от изискването за "движение" в континуума на самия наблюдател, и че това, производно постулира статичност на време-пространството и същност на времето като ефект от това "движение" в четиримерното, то самото "придвижване" вече би следвало да не се описва като "класическо движение"(едномерна траектория), а като сума от възможни траектории съобразно path integral formulation-а. А така се получава, че от множество възможни "места" за наблюдение се реализира само по едно за всеки последователен времеви момент във време пространството, но "нещо" определя самата траектория (дори може да е аналогично на "колапса" до една траектория), което на мен ми е доста интересно за размисъл като следствие от разсъжденията и евентуалното физическо значение на подобна хипотеза.

Редактирано 2, 2022 от kipen

[Малоум 2]

Преди 3 часа, kipen said:

On 26.01.2022 г. at 17:42, Малоум 2 said:

Всичката реалност, която усещаме със сетивата си, е създадена от структури-подреждания на непрестанно образуващи се конструкти, от подреждане на една характеристика на зрънцата - вектор "момент на количество на движение" ("момент на импулс").

"Структури-подреждания", за да може да достигне инфото за подобен обект от средата до сетивата ни, то би следвало до има някаква статична(макар и за определен времеви период) форма, която да бъде възприета. "Непрестанно" разбирам, че е като с неква "скорост на проява" на тези "структури" във времето, което може да бъде отчетено от наблюдателя при възприемането на инфото. При огромната честота на случване на наблюдаемите елементарните събития на "себеобразуване" на обектите - "структури- подреждания" - те са устойчиви форми на подредба във времето, на "неподвижни места".

Да, но взетото изречение се отнася само за етер*-частиците - недосегаеми за наглед от ... какъвто и да е наблюдател. (когато все още няма частици с "маса", няма и наблюдател) .

Следващите структури-подреждания са от изменения: сфазиране по характеристика вектор-момент на импулс и подреждането им ... в редичка, примерно, пространствена начупена линия. Като при това изменение по линията се пренася разлика от импулс-"старо-ново" състояние, а новото цялостно образувание е вече различно по форма и големина от етер*частиците (нов пакет) и е със собствени физични характеристики, например честота на повтаряне на себе си. Това е пакет-фотон - неподвижен по място (вакуумна пяна). При сфазиране на тези образувания със съсед(и) - пак разликата в пренасяния импулс се разпространява, но вече "се проявяват" (при наблюдател) вълновите характеристики - това е в електромагнитна вълна. Тоест - движат се разлики от пренасян импулс. Скоростта на този пренос зависи от големината на етер*частиците, като "стъпка" по тях, нещо като сърфиране на разлика. (подобно перисталтика, обаче - наблюдавана при вълнов фронт на сферични ЕМвълни).

При "завиване" на пространствената линия, така че краят й да съвпадне с началото - става затваряне на импулс около моментен (време) център. Това е вече вещева частица с "маса". (масата е коефициент на съпротива, при принудителна промяна на скоростта - вектор)

Чак сега може да говорим за това, което е в мозъка.

Преди 4 часа, kipen said:

Щом се реализира въздействие от тях върху наблюдателя (инфото достигнало до сетивата ни), то значи че съществуват, но пък има и "нулиране" на ефекта от това въздействие във времето. Хем се постулира обективна физическа реалност, хем се внася и конкретност във време-пространството на реализирано елементарно събитие. Обаче при следващ времеви момент вече има и "нулиране", връщане към предишно състояние на наблюдателя(измервателната система), предполагам до "следващ" времеви момент по оста на времето, което пък е свързано и с различно местоположение във време-пространството. А това комбинирано с постулираната "неподвижност" на "зрънцата" извиква като условие, според мен, "преместване" на "гледната точка" на наблюдаване.

До всяка частица, до която достигат фотони на какво да е поле - е наблюдател. Човек е наблюдател с разум. Честотите, които разграничава като "отделни" са около 12 херца. А честотите на "работа" на мозъка,като наблюдател, са във видимия спектър - тоест всички обекти които "вижда", за него са плътни образувания (имат някаква плътност, форма и размер и са с частици, образуващи се с огромна честота). В мозъка - има два вида памет: временна и условно постоянна (най-просто казано). Временната - образувана от структури в ликвора, под влияние на фотони, възприети от сетива. Условно постоянна - на мястото на ликвор-структура се образува белтъчна макромолекула - нещо като "твърда памет". При това - "записват" се символи - части от най-различни реални образи (точка, тире, запетайка и др). Важен етап при образуване на абстрактен образ е Връзката, възможната Връзка из между символите - пренос на фотони на ЕМПоле. Но - механично (от промяна в налягане) се задвижват множество излъчвания, от най-различни символи и ги структурираме до познат от опит абстрактен образ, повечето пъти - целенасочено, управляемо. Демек - съзнателно.  Затова казвах, че се съ-отнасяме към абстрактен образ - тоест, отношение като към  математически символ "дроб".

Възможно е да не може с "известното" в мозъка, да се структурира ясен абстрактен образ по подобие с реалността(!?), което нарекох "делене на нула", а не в смисъл: има  ли го няма ли го въобще, съществува ли, като събитие. Не съотнасяме реално наблюдавани събития, а абстракциите за тях, във вид на информация. (психична информация - брой възможни вероятности за получаване на абстрактен образ - принципно, неограничен и отделно от физична информация)

...

 

[Orbit]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Да, но взетото изречение се отнася само за етер*-частиците - недосегаеми за наглед от ... какъвто и да е наблюдател. (когато все още няма частици с "маса", няма и наблюдател) .

Следващите структури-подреждания са от изменения: сфазиране по характеристика вектор-момент на импулс и подреждането им ... в редичка, примерно, пространствена начупена линия. Като при това изменение по линията се пренася разлика от импулс-"старо-ново" състояние, а новото цялостно образувание е вече различно по форма и големина от етер*частиците (нов пакет) и е със собствени физични характеристики, например честота на повтаряне на себе си. Това е пакет-фотон - неподвижен по място (вакуумна пяна). При сфазиране на тези образувания със съсед(и) - пак разликата в пренасяния импулс се разпространява, но вече "се проявяват" (при наблюдател) вълновите характеристики - това е в електромагнитна вълна. Тоест - движат се разлики от пренасян импулс. Скоростта на този пренос зависи от големината на етер*частиците, като "стъпка" по тях, нещо като сърфиране на разлика. (подобно перисталтика, обаче - наблюдавана при вълнов фронт на сферични ЕМвълни).

При "завиване" на пространствената линия, така че краят й да съвпадне с началото - става затваряне на импулс около моментен (време) център. Това е вече вещева частица с "маса". (масата е коефициент на съпротива, при принудителна промяна на скоростта - вектор)

Чак сега може да говорим за това, което е в мозъка.

До всяка частица, до която достигат фотони на какво да е поле - е наблюдател. Човек е наблюдател с разум. Честотите, които разграничава като "отделни" са около 12 херца. А честотите на "работа" на мозъка,като наблюдател, са във видимия спектър - тоест всички обекти които "вижда", за него са плътни образувания (имат някаква плътност, форма и размер и са с частици, образуващи се с огромна честота). В мозъка - има два вида памет: временна и условно постоянна (най-просто казано). Временната - образувана от структури в ликвора, под влияние на фотони, възприети от сетива. Условно постоянна - на мястото на ликвор-структура се образува белтъчна макромолекула - нещо като "твърда памет". При това - "записват" се символи - части от най-различни реални образи (точка, тире, запетайка и др). Важен етап при образуване на абстрактен образ е Връзката, възможната Връзка из между символите - пренос на фотони на ЕМПоле. Но - механично (от промяна в налягане) се задвижват множество излъчвания, от най-различни символи и ги структурираме до познат от опит абстрактен образ, повечето пъти - целенасочено, управляемо. Демек - съзнателно.  Затова казвах, че се съ-отнасяме към абстрактен образ - тоест, отношение като към  математически символ "дроб".

Възможно е да не може с "известното" в мозъка, да се структурира ясен абстрактен образ по подобие с реалността(!?), което нарекох "делене на нула", а не в смисъл: има  ли го няма ли го въобще, съществува ли, като събитие. Не съотнасяме реално наблюдавани събития, а абстракциите за тях, във вид на информация. (психична информация - брой възможни вероятности за получаване на абстрактен образ - принципно, неограничен и отделно от физична информация)

...

 

Всичко е супер. Само това дето го описваш може наистина и да е така както си го представяш , а може и да няма нищо общо с реалността.  Ти си изградил хипотеза на таково ниво което е непроверимо на практика. Да не говорим че е трудно за разбиране само като се чете. Т.е на базата на какво може да се изгради дискусията ? Пак и виждам че разсъжденията ти произлизат от  "логиката" на класическа механика. Докато на "нивАта" които ти описваш е по приложима вълнова механика или квантова механика.

 Едно от малките неща за които мога да се закача от цитираното е твърдението ти че обекти са плътни образувания. Защо да са плътни ? Това че са с различна плътност от полето в което се на намират , или по скороо от полето което са изградени , да. Но защо избра да са с по голяма плътност от полето , а не с по малка плътност ? Аз предполагам , защото това е логиката на класическа механика, ние "усещаме" обектите "плътни". Но релано физически ние усещаме само силите (електромагнитни) между телата. Това е сила , което усещаме а не някакво уплътнение в полето. Всъщност то може и да е уплътнение (с по голяма плътност) но може и да е с по малка плътност. Защо по малка плътност да не създава електромагнитни сили които човекът ще усеща като предмет и инертните му свойства?.  На мен повече ми харесва обектът да има по низка плътност. Всяка "елементарна" частичка в основата си има една малка черна дупка (пространство с по низка плътност от заобикалящо го поле) . И когато се съберат много такива частички в едно място се получава една голяма черна дупка .

Редактирано 2, 2022 от Orbit

[kipen]

Ще си позволя да помоля за малко по-ниска скорост в предлагането на хипотезите, че е очевидно че не съм лаик, но съм близо до това ниво....и може да ми изпуши тимбата докато обработвам инфото.

Във връзка с горното ми се иска да върнем дискусията до

Преди 16 часа, Малоум 2 said:

При "завиване" на пространствената линия, така че краят й да съвпадне с началото - става затваряне на импулс около моментен (време) център. Това е вече вещева частица с "маса". (масата е коефициент на съпротива, при принудителна промяна на скоростта - вектор)

, което има, според мен, връзка и с това

Преди 15 часа, Orbit said:

Защо по малка плътност да не създава електромагнитни сили които човекът ще усеща като предмет и инертните му свойства?.  На мен повече ми харесва обектът да има по низка плътност. Всяка "елементарна" частичка в основата си има една малка черна дупка (пространство с по низка плътност от заобикалящо го поле)

Доколкото съм чел и разбрал нещо от популярна литература по въпроса, повдигнатите казуси са разработвани в теорията на стуните. Където "завиването на пространствената линия" - отговаря на "затворена струна". А "в основата си има малка черна дупка" - отговаря на "нагънатите" 6-мерни мат.пространства на Калаби-Яу"+времето(като измерение) и това комплексно(6+1 пространство) е "разположено"(в основата) на 3-мерното физическо пространство на нашата сетвно възприемаема част от реалността.

А пък в сумарно полученото (6+1+3) 10-мерно хипотетично пространство (отговарящо и изразяващо различните теории на полето, чрез които е изграден и "стандартния модел") Уайнман е "добавил" още едно "измерение" -11-то, та се е засилил отново интереса към теорията за струните. И 11-тото като физическо значение отговаря на целокупната среда(мат.пространство, manifold), в която се "развива" описанието на реалността на М-теорията. За 12-мерната друга теория не мога да вдена за значението на 12-тото.

Та желанието ми да се върнем в дискусията към началните постулирания е заради това, дето Малоум 2 описва като основа - "етер-частиците" разположени на "неподвижни места" в някакво пространство. Защото, според мен, съответства на метафизичната представа за статично време-пространство, което е отвъд сетивните ни възприятия. А пък на тази метафизична представа, антиподът й е, че няма статично разположени частици, че няма изобщо частици, а всичко възниква с наблюдението. И поне така, както аз към момента си го обяснявам, качествената и смислена разлика, на база която може да се даде предимство на една от двете метафизични представи се състои в това дали принципите на реализирането на елементарните събития, които установяваме в наблюденията ни са статични(т.е. съществуват в трансцендентната област) или се продуцират в самият акт на наблюдаване, т.е. са производни на разумния наблюдател. Малко като "опитът с двата процепа"...

Малко ми е "мешавица" и за това за това повдигам въпросите в темата. 

[Малоум 2]

Преди 4 часа, kipen said:

Та желанието ми да се върнем в дискусията към началните постулирания е заради това, дето Малоум 2 описва като основа - "етер-частиците" разположени на "неподвижни места" в някакво пространство. Защото, според мен, съответства на метафизичната представа за статично време-пространство, което е отвъд сетивните ни възприятия. А пък на тази метафизична представа, антиподът й е, че няма статично разположени частици, че няма изобщо частици, а всичко възниква с наблюдението. И поне така, както аз към момента си го обяснявам, качествената и смислена разлика, на база която може да се даде предимство на една от двете метафизични представи се състои в това дали принципите на реализирането на елементарните събития, които установяваме в наблюденията ни са статични(т.е. съществуват в трансцендентната област) или се продуцират в самият акт на наблюдаване, т.е. са производни на разумния наблюдател. Малко като "опитът с двата процепа"...

Малко ми е "мешавица" и за това за това повдигам въпросите в темата. 

Самите етер*частици са това, което считам за пространство -с проявление като стационарно поле, заради непрестанното образуване на зрънцата на място. В честотата им на образуване, като цяло зрънце, е "скрито" времето. Те са етер*частици, сдвоени бримки, взаимно перпендикулярни (подобно двойка звена на обикновена метална верига). Само общият момент на импулс - токът на едната бримка създава поле, което индуцира-създава ток на другата и така, "съществува" ту едната, ту другата бримка - векторът общ момент на импулс  се променя по големина и посока в геом. център на образуванието като цяло. Моментните полета образуват обвивка в такт с образуването на сдвоената частица. Всички етер*частици се "допират" с обвивките си - така заемат вселенското пространство, а при локална промяна формата на обвивката - пространството може да се "криви" в смисъла на ОТО. Промяна на формата - при структуриране заради сфазиране по съседство (има такава вероятност - множество флуктуации) - по тази пространствена решетка (етер*частиците са приети за точки) се образуват обектите фотон-пакети, наименовани за различните полета: глюонно, гравитационно, електромагнитно и др. Заради непрестанното образуване на обектите, в околното им пространство има информация за вид и начин на образуване на ... нещо. Всички сили - привличане, отблъсване - са с ентропиен произход: начин на подреждане на частици в обекти и разпределение обектите в пространството.

Това, че обектите възникват "с наблюдението", е едно от неправилните тълкувания на резултати от КМ и някои изследвания за работата на мозъка - по време-закъснителни процеси в интерпретация на връзките в мозъка. При мен - заради непрестанното образуване на частиците с огромна честота на образуване (скрито време) - във всеки един "човешки" момент-време, частиците са "нови" (не дишаме въздуха на динозаврите). Така, при изменения на полетата, тези изменения могат да влияят в организацията на обектите от частици и да включат променени части от частици, а това са нови свойства на обекти, като цяло. Става възможно, пренос на информация от минало към бъдеще, съдържащо промени - еволюция на образуванията.

(Абстрактни образи в мозъка могат да се "продуцират" и без наблюдаване на обекти, без факт за съществуването им. )

...

[Малоум 2]

On 2.02.2022 г. at 19:00, Orbit said:

... Само това дето го описваш може наистина и да е така както си го представяш , а може и да няма нищо общо с реалността.  Ти си изградил хипотеза на таково ниво което е непроверимо на практика. Да не говорим че е трудно за разбиране само като се чете. Т.е на базата на какво може да се изгради дискусията ? Пак и виждам че разсъжденията ти произлизат от  "логиката" на класическа механика. Докато на "нивАта"

които ти описваш е по приложима вълнова механика или квантова механика.

Каквито и хипотези да се измислят, те трябва да следват "принцип на съответствието" (Бор). Тоест - да се обясни съществуването ни (на Изследовател) в "средните" мащаби, по дължина на ЕМВълни (по логаритмична скАла сме - съществуваме физически - в средата на скАлата: около 0,5-1-2 метра дължина на вълна). Правилно забелязваш: В началото по размер - "кванти": предполагаем зърнест модел+полево проявление на действие + флуктуации и вероятност за сфазирания. Следва възможно структуриране: по "линия"-пренос на импулс и/или затваряне на линия към "център", като обектът се самоповтаря, движейки се по инерция със скорост в момента на "раждането си". Важно е, че организацията на обемен обект, като цялостна структура е "на слоеве" от полета, изграждани под диктат на честотата на образуващите фотони. Но - честотата на образуване на слоевете намалява радиално, заради закъснителни процеси по пренос на импулс по/през съседи. Бързината на образуване на обвивка - намалява спрямо бързината на образуване на "център" (керн, зърно). Да, обаче, за да стане "видим" за Изследовател такъв обект, то от него трябва да се отразят фотони, които да достигнат Изследовател (и/или приборите му), т. е., размерът на обвивката е решаваща - сумата от обвивки при съставни тела: дали е в рамките на микрото - видимо с прибори и тълкувания с постулатите на КМ, или във видимия спектър на ЕМПоле - класическа механика.

On 2.02.2022 г. at 19:00, Orbit said:

Едно от малките неща за които мога да се закача от цитираното е твърдението ти че обекти са плътни образувания. Защо да са плътни ? Това че са с различна плътност от полето в което се на намират , или по скоро от полето което са изградени , да. Но защо избра да са с по голяма плътност от полето , а не с по малка плътност ? Аз предполагам , защото това е логиката на класическа механика, ние "усещаме" обектите "плътни". Но релано физически ние усещаме само силите (електромагнитни) между телата. Това е сила , което усещаме а не някакво уплътнение в полето. Всъщност то може и да е уплътнение (с по голяма плътност) но може и да е с по малка плътност. Защо по малка плътност да не създава електромагнитни сили които човекът ще усеща като предмет и инертните му свойства?.  На мен повече ми харесва обектът да има по низка плътност. Всяка "елементарна" частичка в основата си има една малка черна дупка (пространство с по низка плътност от заобикалящо го поле) . И когато се съберат много такива частички в едно място се получава една голяма черна дупк

Плътни, в смисъл, че имат характеристика "маса" - общоприето: маса върху обем е плътност... Поле (полева структура) не виждаме пряко, а косвено - има промяна на отразеното от обвивки на тела. А излъченото - е в непрекъснат спектър за Изследовател при Големите структури, видими в средните мащаби. Проблемът: как от прекъснат спектър излъчвания на частици "виждаме" непрекъснат спектър - се решава от декохеренция на полетата на множество не еднакви излъчватели - сумарни обвивки, включващи и несобствени фотони от околното пространство - каквито са сравнително големите тела.

...

[Orbit]

Преди 10 часа, Малоум 2 said:

Каквито и хипотези да се измислят, те трябва да следват "принцип на съответствието" (Бор). Тоест - да се обясни съществуването ни (на Изследовател) в "средните" мащаби, по дължина на ЕМВълни (по логаритмична скАла сме - съществуваме физически - в средата на скАлата: около 0,5-1-2 метра дължина на вълна). Правилно забелязваш: В началото по размер - "кванти": предполагаем зърнест модел+полево проявление на действие + флуктуации и вероятност за сфазирания. Следва възможно структуриране: по "линия"-пренос на импулс и/или затваряне на линия към "център", като обектът се самоповтаря, движейки се по инерция със скорост в момента на "раждането си". Важно е, че организацията на обемен обект, като цялостна структура е "на слоеве" от полета, изграждани под диктат на честотата на образуващите фотони. Но - честотата на образуване на слоевете намалява радиално, заради закъснителни процеси по пренос на импулс по/през съседи. Бързината на образуване на обвивка - намалява спрямо бързината на образуване на "център" (керн, зърно). Да, обаче, за да стане "видим" за Изследовател такъв обект, то от него трябва да се отразят фотони, които да достигнат Изследовател (и/или приборите му), т. е., размерът на обвивката е решаваща - сумата от обвивки при съставни тела: дали е в рамките на микрото - видимо с прибори и тълкувания с постулатите на КМ, или във видимия спектър на ЕМПоле - класическа механика.

Дано да не ви преча с Kipen  да изяснявате хипотезата ти. Все пак аз съм само любител.

Не мисля че трябва в случая да се обяснява съществуването ни. Важното в случая е да се има предвид същесвтуването и взаимодействието на изследователя с "картинката" която се опитва да "види" същия този изследовател. Това че изследовател усеща със сетивата си определни въздействия от ЕМВ с определни параметри съвсем не означава че той няма възможност да "познава"  в по широк диапазон ЕМВ и други природни проявления.

 Функцията на езика е : предаването на образа (картинката) от разказващият към слушателят. Е, в твоят случай имаме добре звучащи думи, но без образ, без картинка. Поне аз не мога да я формирам тази картинка в главата си, още повече да я накарам да работи като "ДВГ" (например). За мен това е набор на красиво звучащи думи, нищо повече.  Това ми напомня моите опити да слушам книгата на Емануел Кант - критиката на чистия разум , в момента в който я слушах тази книга всичко разбирах, но след 5 минути нямах си на идея за какво се говореше в тази книга. Допускам че не съм дорасъл за нея (умствено)  , не знам. 

Та , нивАта върху които ти строиш хипотезата представляват "бульон" от енергия, тям няма никакви взаимно-перпендикулярни верижки или въобще някаква структура. Това са само енергии хаотично "булбукащи". Затова на такива нива се работи с квантова механика или поне с вълнова механика. Но по никакъв начин с класическа механика. 

Не си единствения който си има модели/хипотези за умозрителната реалност. Аз също си имам своята, но нямам желание да я споделям. Аз започнах с гравитацията , и ми отне известно време да си изградя предства за това взаимодействие. След което, много повече време ми отне да разбера електромагнетизмът, така че да се съчетая това взаимодействие с гравитационното. Защо го казвам това ? Ами защото това е начина да се провери някаква хипотеза, чрез нейното проявление, чрез нейните взаимодесйтвия. Затова ще ти кажа че не ме интересува толкова много представата ти за това как изглеждат нещата, а ме интересува представата ти как се проявяват. Обясни ми какво е гравитацията, какво е електромагнетизъм и общото между тях с твоята хипотеза ? 

Преди 10 часа, Малоум 2 said:

Плътни, в смисъл, че имат характеристика "маса" - общоприето: маса върху обем е плътност... Поле (полева структура) не виждаме пряко, а косвено - има промяна на отразеното от обвивки на тела. А излъченото - е в непрекъснат спектър за Изследовател при Големите структури, видими в средните мащаби. Проблемът: как от прекъснат спектър излъчвания на частици "виждаме" непрекъснат спектър - се решава от декохеренция на полетата на множество не еднакви излъчватели - сумарни обвивки, включващи и несобствени фотони от околното пространство - каквито са сравнително големите тела.

:), Какво е маса ? Коя маса ?  Дори тези класически въпроси могат да вкарат повечето хора в "ступор" от противоречия в източниците на масовата информация.  Но ние не говорим за това, става въпрс за плътност или отрицателната плътност на полето, която ще създава  същите ефекти на наблюдаваната материя. Аз те питам защо изборът ти е положителната плътност пред отрицателната плътност ?

Редактирано 4, 2022 от Orbit

[Малоум 2]

Преди 19 часа, Orbit said:

Дано да не ви преча с Kipen  да изяснявате хипотезата ти. Все пак аз съм само любител.

Не мисля че трябва в случая да се обяснява съществуването ни. Важното в случая е да се има предвид същесвтуването и взаимодействието на изследователя с "картинката" която се опитва да "види" същия този изследовател. Това че изследовател усеща със сетивата си определни въздействия от ЕМВ с определни параметри съвсем не означава че той няма възможност да "познава"  в по широк диапазон ЕМВ и други природни проявления.

Добре, аз също съм любител. И съм се спрял на философското: Взаимодействам, следователно съществувам. Така, обобщено, съществуване на нещо се доказва с взаимодействие. "Картинката" е, че всичко "живо" е потопено в ЕМПоле и "вижда" (реагира) само само на измененията му. Нещо повече - и механичните движения са предизвикани от тези изменения.

Преди 20 часа, Orbit said:

Та , нивАта върху които ти строиш хипотезата представляват "бульон" от енергия, тям няма никакви взаимно-перпендикулярни верижки или въобще някаква структура. Това са само енергии хаотично "булбукащи". Затова на такива нива се работи с квантова механика или поне с вълнова механика. Но по никакъв начин с класическа механика.

Това съм обяснил: как от бълбукащата квантова пяна стават "класически" обекти.

Преди 20 часа, Orbit said:

Затова ще ти кажа че не ме интересува толкова много представата ти за това как изглеждат нещата, а ме интересува представата ти как се проявяват. Обясни ми какво е гравитацията, какво е електромагнетизъм и общото между тях с твоята хипотеза ? 

Съжалявам: Не става така - моята представа гради обекти от фотони, които имат всички физически свойства. Едно от тях е, че от керна  се излъчва в околното - (като обвивка на центр. част на частицата) - непрестанно се излъчват гравитони. Колкото по-голяма е честотата на излъчване, толкова "по-тежко" е образуванието като цяло (обяснява проявление: като електрон и мезон - еднакви частици, но с различна маса). Тези гравитони са отговорни за гравитационното взаимодействие по Нютон. Проявяват се като сила (тегло) на привличане, тъй като пробната частица се образува с предимство върху падащият към нея гравитон с минимална енергия за образуване - стъпка към гравитон - образуване - излъчване на собствен гравитон. Средно - пробното тяло се движи към източника на гравитони - привличане. Така броят на гравитоните за двете тела не се увеличава, нито един гравитон не се губи за участие в движението. Изяснява се свободното падане в грави-поле: двете тела, все едно, са едно цяло и само когато са в покой - силата на привличане е най-голяма (подобно опита на Нютон с ведрото - когато водата и ведрото са в покой, менискът е най-голям..., т. е., силата на водата върху ведрото е най-голяма!)

За електричеството и магнетизма - показвах вече (в др. теми) как "тече" токът и как се образува магнитно поле - и пак: моята представа е за направа на частиците на слоеве (напр. как се проявява свойството заряд) - съжалявам, не мога да ти обясня, нещо различно. Многократно в др. теми съм обяснявал. Сериозната разлика между двете сили по големина 10^(43) се получава, заради голямата амплитуда на участващите фотони.

Преди 20 часа, Orbit said:

Какво е маса ? Коя маса ?  Дори тези класически въпроси могат да вкарат повечето хора в "ступор" от противоречия в източниците на масовата информация.  Но ние не говорим за това, става въпрс за плътност или отрицателната плътност на полето, която ще създава  същите ефекти на наблюдаваната материя. Аз те питам защо изборът ти е положителната плътност пред отрицателната плътност

Какво считам за маса съм писал в по-преден постинг: Тук: Маса при покой. Освен плътност в термодинамиката има параметър  - обратното на плътност -"специфичен обем" - обем за единица маса. Отчита "празнина" - неплътност в класически смисъл.  Затова говоря за обвивки - съдържат представа за обем - това е проявлението на обвивките: сферичен, елептичен, пурообразен и др. Доколко плътен е обемът (или локално пространство) не прави непременно отрицателна плътност (само на жаргон - вакуумът може да се счита за отрицателно налягане и това е относително атмосферата)

...

[Orbit]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Съжалявам: Не става така - моята представа гради обекти от фотони, които имат всички физически свойства. Едно от тях е, че от керна  се излъчва в околното - (като обвивка на центр. част на частицата) - непрестанно се излъчват гравитони. Колкото по-голяма е честотата на излъчване, толкова "по-тежко" е образуванието като цяло (обяснява проявление: като електрон и мезон - еднакви частици, но с различна маса). Тези гравитони са отговорни за гравитационното взаимодействие по Нютон. Проявяват се като сила (тегло) на привличане, тъй като пробната частица се образува с предимство върху падащият към нея гравитон с минимална енергия за образуване - стъпка към гравитон - образуване - излъчване на собствен гравитон. Средно - пробното тяло се движи към източника на гравитони - привличане. Така броят на гравитоните за двете тела не се увеличава, нито един гравитон не се губи за участие в движението. Изяснява се свободното падане в грави-поле: двете тела, все едно, са едно цяло и само когато са в покой - силата на привличане е най-голяма (подобно опита на Нютон с ведрото - когато водата и ведрото са в покой, менискът е най-голям..., т. е., силата на водата върху ведрото е най-голяма!)

За електричеството и магнетизма - показвах вече (в др. теми) как "тече" токът и как се образува магнитно поле - и пак: моята представа е за направа на частиците на слоеве (напр. как се проявява свойството заряд) - съжалявам, не мога да ти обясня, нещо различно. Многократно в др. теми съм обяснявал. Сериозната разлика между двете сили по големина 10^(43) се получава, заради голямата амплитуда на участващите фотони.

 

Добре, има такъв модел с хипотетични частици гравитони : https://bg.wikipedia.org/wiki/Гравитон . Има ли разлика м/у този модел и твоят модел на това взаимодействие ?

Това с гравитоните, е една от силите . Въвеждането на гравитони определя спецификата н а тази сила. Да видим как тази сила се съчетава с другите три.

Цитат от википедия  : "Хипотезата за съществуването на гравитони се появява благодарение на успеха на квантовата теория на полето (и особено на Стандартния модел) при моделирането на останалите фундаментални взаимодействия с помощта на подобни частици: фотоните в електромагнитното взаимодействие, глуоните в силното взаимодействие, W и Z бозоните в слабото взаимодействие. По аналогия, за гравитационното взаимодействие също трябва да има частица."

 Дай да видим в твоята хипотеза как "работят" другите три взаимодесйтвия ? И има ли разлика с цитираното ?

 В електромагнетизма да видим как се получават магнитните полюси ( положителен и отрицателен) . Това е другата реална сила която ние наблюдаваме пряко .

[kipen]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Добре, аз също съм любител. 

Е то ти ако си любител, на мен ми е неудобно да се самоопределя! Стремежът ми да си обясня как стоят нещата от позиция на съвременните научни достижения във физиката са основани, както и при двама Ви с Orbit, на някаква метафизична макрорамка, която съм си изградил(дето в доста положения съвпада с твоята, поне според лаическият ми анализ). В смисъл, че аз не само, че съм любител, ами и съпоставено с професията ми - горски, даже е малоумно преследване на смисли, при положение, че е по-важно да се науча да мога да пия и да кълча ръцете на хората за дърва. Обаче в мисловната дейността и нейните продукти, като ги представяме важи критерия и за прагматизъм при оценките. И в това отношение

Преди 1 час, Малоум 2 said:

И съм се спрял на философското: Взаимодействам, следователно съществувам. Така, обобщено, съществуване на нещо се доказва с взаимодействие.

този аспект с "взаимодействие" нещо ме обърква. При положение, че в модела ти по презумпция няма взаимодействие, щото има условие за етер-частиците, касаещо еднопосочно въздействие. Още в по-предния ти пост го описа това положение.

On 2.02.2022 г. at 17:53, Малоум 2 said:

Да, но взетото изречение се отнася само за етер*-частиците - недосегаеми за наглед от ... какъвто и да е наблюдател. (когато все още няма частици с "маса", няма и наблюдател) .

В смисъл, че в макрорамката си заложил, че реалността е недостижима за пряко наблюдаване(и предполагам за това въведе "Изследовател", да замени "Наблюдател").  В смисъл, че изключваш от картинката обратната връзка - "въздействан-въздействащо", за да има "взаимодействие". На какво основание?

[kipen]

 

п.п. Опсс, то Orbit постна. Извинявам се, щото моя въпрос пак връща към етапа на основното постулиране. 

[Orbit]

 Да, ние тука така си общуваме, "многопосочно". Сигурен съм че "Малоум 2" ще отговори на въпроса.   Всъщност, ако искате може да ви оставя да общувате двамата.

Редактирано 5, 2022 от Orbit

[kipen]

В никакъв случай(това е молба, де)

Комуникация между двама е линия, а наличието на трети вече е равнина...едно измерение в повече. 

Спомена, че си имаш и ти представа...колкото и да съм любопитен каква е, напълно покрепям решението ти да не я споделиш към момента и се надявам да е доста различна. Така ще можеш да изпълниш ролята на "котва" в дискусията, нещо като "заземяване на тока".

[Малоум 2]

Преди 20 часа, Orbit said:

Добре, има такъв модел с хипотетични частици гравитони : https://bg.wikipedia.org/wiki/Гравитон . Има ли разлика м/у този модел и твоят модел на това взаимодействие ?

Това с гравитоните, е една от силите . Въвеждането на гравитони определя спецификата н а тази сила. Да видим как тази сила се съчетава с другите три.

Цитат от википедия  : "Хипотезата за съществуването на гравитони се появява благодарение на успеха на квантовата теория на полето (и особено на Стандартния модел) при моделирането на останалите фундаментални взаимодействия с помощта на подобни частици: фотоните в електромагнитното взаимодействие, глуоните в силното взаимодействие, W и Z бозоните в слабото взаимодействие. По аналогия, за гравитационното взаимодействие също трябва да има частица."

 Дай да видим в твоята хипотеза как "работят" другите три взаимодесйтвия ? И има ли разлика с цитираното ?

 В електромагнетизма да видим как се получават магнитните полюси ( положителен и отрицателен) . Това е другата реална сила която ние наблюдаваме пряко .

Има разбира се. Да кажеш, че "по аналогия" с полева форма на материя, се интерпретира, не е достатъчно. Трябва да се покажат свойствата и резултатите от тях, както съм го направил. (излъчва се само от център на частица с "маса при покой", по форма съответства на сдвоените образуващи фотони - (затова - спин 2), образува се при всеки такт на направа на център, т. е., честотата на излъчване съвпада с честота на образуване на керна, съдържа ляво и дясно завихряне-трептене винаги "едновременно" за Изследовател, това е възможно най-малкото "по размер" трептене и с възможно най-малката амплитуда,т. е., по сила на привличане при действие,ще съответства на най-слабата привличаща сила и др. от по-преди писано)

Другите три взаимодействия също са с фотони, полева форма на материята. Почти всичко е известно, само се добавя: има фотони с ляво завихряне и фотони с дясно завихряне. Формират се от най-външният слой на частици с характеристика "заряд" - това е слой, който "се затваря" за цялостно формиране на частица, като ползва фини фотони от цялото околно пространство на частицата - електрон или протон, примерно. Биха били неустойчиви във времето, ако са съставни и има на какво по-дребно да се разпаднат (мезон,например се разпада до електрон и фотони) - но не е така - протонът и електронът  са устойчиви във времето. Електронът създава ляво завихрящи фотони, а протонът - дясно. При "среща" на тези трептения в междучастичното пространство - те взаимно се усилват (подреждат хаоса на ЕМПоле) и частиците падат една към друга - привличане. При едноименно заредените - хаосът се засилва - частиците се отблъскват (бягат една от друга). Ако го нямаше непрестанното образуване на частиците - нямаше да ги има тия възможности. По-важното - вижда се, че гравитационото взаимодействие не може да се обясни с електромагнитното - съвсем различни принципи на време-действие - грави, в керн (ситно, невъзможно за наблюдаване и за управление), а елмагн - на най-голямата част - външната обвивка, която е с размер около ангстрьом: 10 000 пъти - разлика в размер.

Магнитната сила е интересна с това, че благодарение на насочване-подреждане на "спин" на група частици в една посока, то структурираното вакуумно пространство, върху което се образуват непрестанно частиците, излиза извън обема на тялото - структура, позната от т. нар. "силови" линии. Тогава, в пробно тяло, поставено в подреденото, поради това, че неговите частици също се образуват непрестанно, предпочитано направление на спин е противопосочно на създаващото го. Заради индуциране на токове: електроните в еднопосочните токове  поглъщат-излъчват поле - и леви или десни да са - в междината структурират ефективно - сила на привличане. Разнопосочните токове - в междината създават хаос в ЕМПоле - сила на отблъскване.

...

[Малоум 2]

Преди 22 часа, kipen said:

On 5.02.2022 г. at 17:26, Малоум 2 said:

И съм се спрял на философското: Взаимодействам, следователно съществувам. Така, обобщено, съществуване на нещо се доказва с взаимодействие.

този аспект с "взаимодействие" нещо ме обърква. При положение, че в модела ти по презумпция няма взаимодействие, щото има условие за етер-частиците, касаещо еднопосочно въздействие. Още в по-предния ти пост го описа това положение.

On 2.02.2022 г. at 17:53, Малоум 2 said:

Да, но взетото изречение се отнася само за етер*-частиците - недосегаеми за наглед от ... какъвто и да е наблюдател. (когато все още няма частици с "маса", няма и наблюдател) .

В смисъл, че в макрорамката си заложил, че реалността е недостижима за пряко наблюдаване(и предполагам за това въведе "Изследовател", да замени "Наблюдател").  В смисъл, че изключваш от картинката обратната връзка - "въздействан-въздействащо", за да има "взаимодействие". На какво основание?

Преди много време съм описвал: Винаги съм разграничавал: ВЗАИМОдействия и ВЪЗдействия. И, даже - изяснявал съм взаимодействията са "на една вълна" разстояние (водороден атом), а въздействията ... от фенерчета и  космическите лъчи пресилено. "Разкрил" съм - Обратна Връзка (ОВ) при неживата природа, а не само при живата. ОВ е, самото непрестанно образуване - център+слой+междинен слой, примерно + външен слой и ... докато не се формира най-външният слой, не се счита че частицата е "завършена". Следва обратно - поради закъснителните процеси за направа на междинни слоеве и външния слой, то той е с "изместен център" от центъра на частицата - по ОВ - издърпва центъра по посока да съвпаднат центрите. (имаше "занимавка" - футболна топка с изместен център на тежестта)

За Изследовател - да - наблюдател с гл. мозък при Човек. Взаимодействията посредством ЕМПоле се реализират с обмен на фотон(и) за връзка. Затова на една вълна разстояние.

...

[Orbit]

Преди 8 часа, Малоум 2 said:

Има разбира се. Да кажеш, че "по аналогия" с полева форма на материя, се интерпретира, не е достатъчно. Трябва да се покажат свойствата и резултатите от тях, както съм го направил. (излъчва се само от център на частица с "маса при покой", по форма съответства на сдвоените образуващи фотони - (затова - спин 2), образува се при всеки такт на направа на център, т. е., честотата на излъчване съвпада с честота на образуване на керна, съдържа ляво и дясно завихряне-трептене винаги "едновременно" за Изследовател, това е възможно най-малкото "по размер" трептене и с възможно най-малката амплитуда,т. е., по сила на привличане при действие,ще съответства на най-слабата привличаща сила и др. от по-преди писано)

Ок, връщаме се пак към гравитационното взаимодействие. Че нещо ме обърква в това което прочитам.

Кое въвеждаме ?

Гравитон като посредник на гравитационното взаимодействие ? Ако е така, то не ни трябва полева форма на материя за пренос на това взаимодействие. 

Или въвеждаме самата полева форма , която ще играе роля на посредник на гравитационното взаимодесйтвие ? И в тази полева форма имаме разпространение на "импулс" след всяко образуване на керна ?

Преди 8 часа, Малоум 2 said:

Магнитната сила е интересна с това, че благодарение на насочване-подреждане на "спин" на група частици в една посока, то структурираното вакуумно пространство, върху което се образуват непрестанно частиците, излиза извън обема на тялото - структура, позната от т. нар. "силови" линии. Тогава, в пробно тяло, поставено в подреденото, поради това, че неговите частици също се образуват непрестанно, предпочитано направление на спин е противопосочно на създаващото го. Заради индуциране на токове: електроните в еднопосочните токове  поглъщат-излъчват поле - и леви или десни да са - в междината структурират ефективно - сила на привличане. Разнопосочните токове - в междината създават хаос в ЕМПоле - сила на отблъскване.

 

Да не бързаме, и да изясняваме взаимодесйтвия едно по едно. 

Електромагнитното : Да вземем магнит. Имаме два полюса. Нека да не взимаме пробното тяло и това което ще се индуцира в него. Да работим с един или два магнита. 

Може ли малко по подробно как се получават двата полюса. Имаме ляв и десен спин които съответстват на отрицателен и положителен заряд ? Спинът на фотоните как е разположен в пространството ?  Посредством фотоните ли се осъществява електромагнитното взаимодействие , или ? 

Редактирано 6, 2022 от Orbit

[Orbit]

Преди 8 часа, Малоум 2 said:

Другите три взаимодействия също са с фотони, полева форма на материята. Почти всичко е известно, само се добавя: има фотони с ляво завихряне и фотони с дясно завихряне. Формират се от най-външният слой на частици с характеристика "заряд" - това е слой, който "се затваря" за цялостно формиране на частица, като ползва фини фотони от цялото околно пространство на частицата - електрон или протон, примерно. Биха били неустойчиви във времето, ако са съставни и има на какво по-дребно да се разпаднат (мезон,например се разпада до електрон и фотони) - но не е така - протонът и електронът  са устойчиви във времето. Електронът създава ляво завихрящи фотони, а протонът - дясно. При "среща" на тези трептения в междучастичното пространство - те взаимно се усилват (подреждат хаоса на ЕМПоле) и частиците падат една към друга - привличане.

След като падат една към друга, защо не се "сблъскват" ?

[Малоум 2]

Преди 10 часа, Orbit said:

Кое въвеждаме ?

Гравитон като посредник на гравитационното взаимодействие ? Ако е така, то не ни трябва полева форма на материя за пренос на това взаимодействие. 

Или въвеждаме самата полева форма , която ще играе роля на посредник на гравитационното взаимодесйтвие ? И в тази полева форма имаме разпространение на "импулс" след всяко образуване на керна ?

Гравитон - квант на грави-поле. (Поле - част от пространството "наситено" с предполагаеми "символи-свидетели": носители на  числа-скалари и/или вектори, които може да се променят от една точка в друга точка)

Има една стара закачка: Ако изчезне Слънцето, кога ще се усети, кога ще разберем. Обикновено, за светлината - след 8 минути. Но, ..., по-страшното: ако е "кривина", с липсата на маса - моментално се изглажда, няма кривина, дори и да се изглажда със скоростта на светлината. Тогава Земята ще се движи по права, тоест по това движение, веднага ще узнаем - за нула време, че слънцето е изчезнало. Но, ако е поле с гравитони, - то те се движат с С и заедно със светлината - няма проблем, за 8 мин ще узнаем. Тоест - гравитационно поле е нужно.

Преди 10 часа, Orbit said:

Да вземем магнит. Имаме два полюса. Нека да не взимаме пробното тяло и това което ще се индуцира в него. Да работим с един или два магнита. 

Може ли малко по подробно как се получават двата полюса. Имаме ляв и десен спин които съответстват на отрицателен и положителен заряд ? Спинът на фотоните как е разположен в пространството ?  Посредством фотоните ли се осъществява електромагнитното взаимодействие , или ? 

Още при етер*-частиците - описах: сдвоени са, като две халки-звена от метална верига, които съдържат момент на импулс . При подреждане в структури - променят формата си по посока "подреждане" - издължават, примерно от начална сферична в елептична, пурообразна и др. Чак когато от тези се изгради структура със свойства на вещева частица с маса при покой, започва да се проявява сравнително устойчива посока на вектор момент на импулс - там моментно е мястото на свойството "заряд". Тоест при измерване, вероятностно, придобива устойчивост на проекцията на вектора върху ос "Z". Преди измерване - се предполага, че тази посока е алтернативна във всички посоки. С измерването (облъчване частицата с фотони от измервателно поле) се фиксира с много по-голяма вероятност една предпочитана посока на проекцията. Това е спин. Фотоните нямат спин, а поляризация.

При веществата - магнитен момент имат и "електроните на орбита" (старо). В желязото - хаотично разположени вектори. При пропускане на ток - полето от тока подрежда някои области (домени) с форма, подобно на игла - считай структурата като бобинка върху игла - движението на "свободните" електрони по повърхността, създава предпочитана посока (промяна в обем) - наричана север-юг.

...

[Малоум 2]

Преди 15 часа, Orbit said:

След като падат една към друга, защо не се "сблъскват" ?

Предполагам, ако питаш за фотоните - се наслагват при насрещни движения. Суперпозиция. Взаимно усилване или отслабване на амплитуда по вълнова характеристика. Вълните са напречни и "участието" на вакчастици в преноса при "среща" само се допълват Е и Н - напречно на линията на пренос.

Ако питаш за разноименно заредени частици с маса при покой - "сблъскват" се с полетата си, може да има частично проникване на полетата, но веднага се проявяват сили на отблъскване. На една вълна разстояние от най-външните им слоеве се формира фотон за връзка от зарядовите им характеристики и заедно образуваното тяло е електрически неутрално - фотони от него навън, не се излъчват. Напр. водороден атом. Прилича на анихилация на зарядова характеристика. Ускорителните движения на двете частици преди "сблъсъка", се затварят в много по-малък обем - обем на атом. Но обвивката му е ЕМПоле - винаги сума от характеристиките на двете тела.

...

[Orbit]

Преди 9 часа, Малоум 2 said:

Гравитон - квант на грави-поле. (Поле - част от пространството "наситено" с предполагаеми "символи-свидетели": носители на  числа-скалари и/или вектори, които може да се променят от една точка в друга точка)

Има една стара закачка: Ако изчезне Слънцето, кога ще се усети, кога ще разберем. Обикновено, за светлината - след 8 минути. Но, ..., по-страшното: ако е "кривина", с липсата на маса - моментално се изглажда, няма кривина, дори и да се изглажда със скоростта на светлината. Тогава Земята ще се движи по права, тоест по това движение, веднага ще узнаем - за нула време, че слънцето е изчезнало. Но, ако е поле с гравитони, - то те се движат с С и заедно със светлината - няма проблем, за 8 мин ще узнаем. Тоест - гравитационно поле е нужно.

 

Тотално се връщаме към гравитационното взаимодействие. Няма смисъл да преминаваме към други взаимодействия , ако не сме се разбрали за най елемнтарното - гравитационното.

 Сега ти въвеждаш още едно поле - гравитационно. До сега имахме - гравитон, полева форма на материя, а сега и гравитационно поле.  Не съм човекът който да критикува твоята хипотеза , но ми изглежда че смесваш моделите. Ще се опитам да обясня.

Първи модел ( чрез гравитони) : Частица която притежава маса ( в покой) излъчва гравитони във всички посоки едновременно. Нещо като реактивна сила на космическа ракета. Но понеже гравитоните се излъчват във всички посоки, частицата не си променя местоположението. Но ако същата частица приеме друг гравитон от някаква друга частица , то реактивната сила се нулира в точката в която е попданал този гравитон. Така че получаваме движение на частицата поради липсваща реактивна сила в дадена точка. Ти си описал по рано нещо подобно в началните постове. Точно как се получават нещата не е важно в случая, важното че имаме работещ механизъм. И най важното е че не ни трябва някакво поле чрез което да става това взаимодействие, защото самите гравитони са носители на това взаимодействие.  И при гравитон не виждам възмможно да говорим за някакво квантуване.

Втори модел : (чрез гравиполе/поле преносител на гравитационното взаимодесйтвие) : Пак имаме частица която има маса в покой. Но тя не излъчва нищо , тя само "рита" във всички посоки едновременно. Например при образуването на керна, получаваме удар (импулс) в гравиполето. След което в това гравиполе започва разпространението на този импулс във всички посоки . И гравиполето в случая е преносител на гравитационното взаимодействие. При достигането на този импулс до друга частица  (по същия начин както и в горния случай) импулсът койото пада върху частицата елеменира "ритащия" ефект на същата частица. При което получаваме дисбаланс на "ритането" и частицата се измества по посока на идващия импулс -привличане. 

Трети вариант : (чрез изкривеното пространство) . Отново часица с маса в покой. Тази частица изкривява пространството около себе си. Скорост на изкривяването на пространството е равна на скорост на светлината. Ако частицата е само  една, то тя изкривява пространството около себе си симетрично. Когато частиците са две , то в пространството между двете частици имаме взаимно изкривено пространство , така че нито една от двете частици не могат да постигнат пълната симетрия около себе си. Само когато те започват да се движат една към друга , тогава се постига отново симетрията, затова и възниква движението - привличането. В този вариант изкривеното пространство е преносител на гравитационното взаимодействие.

Има и други варианти...

 Аз те питам : Твоята хипотеза към кой модел спада ? Ясно че не и към геометричния. Но не ми е ясно към първия или към втория, защото ми изглежда че ги смесваш и двата. А това не е много "здравословно" за твоята хипотеза.

Редактирано 7, 2022 от Orbit

[Малоум 2]

Преди 13 часа, Orbit said:

Тотално се връщаме към гравитационното взаимодействие. Няма смисъл да преминаваме към други взаимодействия , ако не сме се разбрали за най елемнтарното - гравитационното.

 Сега ти въвеждаш още едно поле - гравитационно. До сега имахме - гравитон, полева форма на материя, а сега и гравитационно поле.  Не съм човекът който да критикува твоята хипотеза , но ми изглежда че смесваш моделите. Ще се опитам да обясня.

Понятието за поле е помощна абстракция. От нея се ползва класиката - математически се показва, защо гравитационната сила е пропорционална на 1/R^(2) - тоест, защо за консервативна система - централно излъчване на нещо, важи "теория за обратните квадрати". В дълбочина - важи и за елементарните частици... Има, разбира се спор - тежката и инерционната маса едно и също ли са?.. Приемат се за еднакви или поне отношението им е постоянно.

Преди 14 часа, Orbit said:

Първи модел ( чрез гравитони) : Частица която притежава маса ( в покой) излъчва гравитони във всички посоки едновременно. Нещо като реактивна сила на космическа ракета. Но понеже гравитоните се излъчват във всички посоки, частицата не си променя местоположението. Но ако същата частица приеме друг гравитон от някаква друга частица , то реактивната сила се нулира в точката в която е попданал този гравитон. Така че получаваме движение на частицата поради липсваща реактивна сила в дадена точка.

Не - реактивна сила няма. Има преместване на мястото на образуване на частицата, погълнала гравитон - движение с възможно най-малка "стъпка" към падащия към нея гравитон. Това е сила на привличане. Този "механизъм" в хипотезата се ползва за всички видове сили - погълнатият фотон определя ново място на образуване на обект. "Привличане-отблъскване" зависи от това, накъде е енергийно по-изгодно себеобразуването на обекта.

Преди 14 часа, Orbit said:

Втори модел : (чрез гравиполе/поле преносител на гравитационното взаимодесйтвие) : Пак имаме частица която има маса в покой. Но тя не излъчва нищо , тя само "рита" във всички посоки едновременно. Например при образуването на керна, получаваме удар (импулс) в гравиполето. След което в това гравиполе започва разпространението на този импулс във всички посоки . И гравиполето в случая е преносител на гравитационното взаимодействие. При достигането на този импулс до друга частица  (по същия начин както и в горния случай) импулсът койото пада върху частицата елеменира "ритащия" ефект на същата частица. При което получаваме дисбаланс на "ритането" и частицата се измества по посока на идващия импулс -привличане. 

Не ползвам такъв модел. Това е неправилна представа,, че действа външно за обекта "налягане" (приет е в момента, заради идеите на Казимир), а в междината на примерно два обекта това налягане е по-малко. В хипотезата - Не е налягане, а подреденост (суперпозиция и хаос) на външната и междинна полева структура...Затова, раздалечените галактики, според мен, се разбягват.

Преди 14 часа, Orbit said:

Трети вариант : (чрез изкривеното пространство) . Отново часица с маса в покой. Тази частица изкривява пространството около себе си. Скорост на изкривяването на пространството е равна на скорост на светлината.

Описвал съм чрез наличие на етер*-зрънчев модел на вакуум, какво е изкривяване - формата и размерите на частиците се диктуват от това дали са участници в структура - наличие на фотони на различни полета (ако няма кривина в подредбата, в  1 куб метър има примерно N  на брой зрънца. При наличие на кривина в подредбата - също N на брой зрънца, но фигурата е с криви ръбове на куба. Това кара фотоните на ЕМВълна  да се "движат" по тези криви (геодезични), че и телата се движат по тях. Само ако принудително (външна сила) се отклоняват от движение по геодезичните - на тях им действат сили... Става ясно от къде произлиза "свободното падане" в грави-поле.

...

 

 

[Orbit]

Опитвам се да разбера твоята хипотеза. Затова колкото по малко абстракции от други модели ползваш, толкова по добре. 

Последно: Гравитационното взаимодействие в твоята хипотеза се осъществява посредством гравитони. Значи гравитоните нямат общо с полева форма на материята от която се състоят самите частици които имат маса в покой ?