Живеем във виртуална реалност

[kipen]

Така, както прочитам темата, вече мога отново да си задам въпроса.

 

On 3.02.2022 г. at 17:26, Малоум 2 said:

On 3.02.2022 г. at 11:30, kipen said:

Защото, според мен, съответства на метафизичната представа за статично време-пространство, което е отвъд сетивните ни възприятия. А пък на тази метафизична представа, антиподът й е, че няма статично разположени частици, че няма изобщо частици, а всичко възниква с наблюдението. И поне така, както аз към момента си го обяснявам, качествената и смислена разлика, на база която може да се даде предимство на една от двете метафизични представи се състои в това дали принципите на реализирането на елементарните събития, които установяваме в наблюденията ни са статични(т.е. съществуват в трансцендентната област) или се продуцират в самият акт на наблюдаване, т.е. са производни на разумния наблюдател. Малко като "опитът с двата процепа"...

Малко ми е "мешавица" и за това за това повдигам въпросите в темата. 

Expand  

Самите етер*частици са това, което считам за пространство -с проявление като стационарно поле, заради непрестанното образуване на зрънцата на място. В честотата им на образуване, като цяло зрънце, е "скрито" времето. Те са етер*частици, сдвоени бримки, взаимно перпендикулярни (подобно двойка звена на обикновена метална верига). Само общият момент на импулс - токът на едната бримка създава поле, което индуцира-създава ток на другата и така, "съществува" ту едната, ту другата бримка - векторът общ момент на импулс  се променя по големина и посока в геом. център на образуванието като цяло

Ще си позволя да напиша, че май не си ме разбрал.

В моделът на статично време-пространство "времето" е резултат от "движението" на инерциална система по оста на времето в континуума.

А в представения от теб модел има:

1. Проявление.

2. Непрестанно образуване.

3. Честота на образуване.

4. Създаване на поле.

5. Индуциране на ток.

6. Промяна на вектора...

И това на основата, че в честотата на образуване е "скрито времето".

Така "в хронологията" на моделът ти се стига до ...

On 4.02.2022 г. at 11:22, Малоум 2 said:

Плътни, в смисъл, че имат характеристика "маса" - общоприето: маса върху обем е плътност... Поле (полева структура) не виждаме пряко, а косвено - има промяна на отразеното от обвивки на тела. А излъченото - е в непрекъснат спектър за Изследовател при Големите структури, видими в средните мащаби.

....неоснователно "заместване" на Наблюдател с Изследовател.

Ако сме "в" Изследователя, то би следвало да "виждаме" не косвено, ами пряко, потенциали на етер*-частиците, с незавършени слоеве. Идентично с това да "виждаме" Бозе-айнщайнов кондензат, което е логично, при положение, че не се "движим" по остта на времето, т.е. няма и tемпература(ентропия) и съвсем естествено- няма обособени "граници" в "пространството" между частиците(както е при Б-а кондензата и както успяха наскоро да синтезират и да изследват такъв "суперфлуид" в лабораторни условия - течен хелий).

Обаче, ако "начислим" и движение във времето на инерциалната ни с-ма(Изследователя), то изброените по-горе 6 манифестации, които са залегнали в модела ти, ще бъдат налични. И тогаз Изследователя ще се "припокрие" с Наблюдателя. Ще наблюдаваме "квантово механичната пяна".

Цялата дандания дето списвам е щото, според мен, ако сменим леко парадигмата ще се получат "съвпади" с някои математически обекти и съвременни модели.

Самата "лека промяна" в парадигмата се състои в начислението на движение във времето, а така Изследователя няма да е неподвижна инерц.с-ма. Изказаната като "неправилна представа" за "външно налягане"

On 8.02.2022 г. at 11:52, Малоум 2 said:

Това е неправилна представа,, че действа външно за обекта "налягане" (приет е в момента, заради идеите на Казимир), а в междината на примерно два обекта това налягане е по-малко. В хипотезата - Не е налягане, а подреденост (суперпозиция и хаос) на външната и междинна полева структура...

...няма да е "неправилна" и "външна", а ще е характеристика на средата, манифестираща се като следствие от "движението" във времето и субективно(за Изследователя), условно  диференциране между две състояния(ред и хаос).  А проявлението на гравитация ще е идентично с това "налягане". В този "ред" Хигс-бозонът ще е гравитонът.

Също така, ще има някаква параленост с два съвременно разработвани модела - Причинно-динамичното триангулиране и Усуканата пяна

Обаче ще имаме задължение, при това построение, да добавим към характеристиките на твоите етер*-частици и параметри, описващи други теоритични частици -Тахионите... също и "движение" със свръхсветлинна скорост.

Евентуално - да добавим и Хиперсферата като мат.обект, според мен, де.

 

Редактирано Март 3, 2022 от kipen

[kipen]

Преди 24 минути, kipen said:

както е при Б-а кондензата и както успяха наскоро да синтезират и да изследват такъв "суперфлуид" в лабораторни условия - течен хелий).

Strange Quantum Object Successfully Created in The Lab For The First Time

[Малоум 2]

Преди 21 минути, kipen said:

В моделът на статично време-пространство "времето" е резултат от "движението" на инерциална система по оста на времето в континуума.

А в представения от теб модел има:

Оста на времето е хипотетична и започва от наблюдател, който се приема за неподвижен, баш заради относителност на движението. Преди това - трябва да се обоснове защо съществува "инерциално движение на обекти", но ... това е "Защо?.." само и единствено за Изследовател - наблюдател+съзнание. (принципно, всички частици са наблюдател).  Затова, редът на модела е малко по-друг:

Стационарно поле-етер*частици - непрестанно образуване+честота. (за Изследовател- няма проявление което да се установи експериментално - затова е хипотеза... завинаги)

Векторно поле - вектор "момент на импулс" - собствен, променлив по посока и големина с честотата на образуване на етер*частица - хипотеза, докато експериментално не се "направи" електрон-позитронна двойка от гама-лъчение, във вакуум - засега се ражда такава двойка "близо" до наличен "тежък" вещеви обект. Това ще е проявлението му. Същевременно показва движение на обекти с маса - но, ускорително движение.

Така. От векторното поле - следват флуктуации на вакуума - частични подреждания от сфазиране на трептенията и вероятност за образуване на "пространствени начупени линии" и пренос на разлика от импулс по тях. Ако тези линии се "затворят"- краят им съвпада с началната точка -се образува обект с характеристика "маса". Има собствен геом. център, форма на обвивка и скорост - по-малка от скорост на светлина- и собствена честота на образуване. Тези обекти се движат инерциално - не може да се "хване" в експеримент времето за ускорителен процес в геом. им център. Честотата на образуване е по-малка, заради закъснителните процеси от образуване на външната обвивка (еквипотенциални повърхнини).

Изследовател "вижда" с прибори, а те също са вещеви обекти, т. е., ако не е направена структура от вещеви частици и/или обекти - изследовател е сляп като "къртик" - по поговорката. И, "работи" само с предположения за "тъмното".

...

[kipen]

Преди 11 часа, Малоум 2 said:

Оста на времето е хипотетична и започва от наблюдател, който се приема за неподвижен, баш заради относителност на движението.

Ами то хубаво, че оста на времето е хипотетична, но вече хич не е хипотетично, че ние не сме единствения център на Вселената.

"Приема се за неподвижен", а пък галактиките се разбягват от нас, но не и една от друга... Като ще е относителност да е, че става "хаос навън, за да има ред у нашия двор"...нагласация, предположения в "тъмното". А всъщност въвеждаш независимо, и относително "време" -

Преди 11 часа, Малоум 2 said:

Векторно поле - вектор "момент на импулс" - собствен, променлив по посока и големина с честотата на образуване на етер*частица - хипотеза,

, защото "променлив" и "честота" са функция на времето, за което "пространството"- етер*частица се "образува". Още повече без размерност, ни за времето, ни за пространството, едномерни ли са, тримерни ли са, 10-мерни ли са. Хипотеза, ама доста "постна", а би трябвало да има задоволяване на критерия за устойчивост и предвидимост на проявлението. Иначе е метафизично въвеждане на неопределеното, което си е почти религиозно-догматичен похват.

Също така - оста на времето не започва от наблюдател, а оста на времето за съответен наблюдател започва от него. Обаче има налична синхронност на проявление, което е атестат, че има налична и обща ос на времето, т.е. еднопосочност(и проследима хронология), т.е. съвпад на осите на времето("времеви поток") за Vнаблюдатели в инерциалната система, която за нас хората и другите живи организми (с много малки разлики, поради отношението "разстояние/скорост на светлината") е Земята. Не знам дали има неква форма на разум в неживата природа и не коментирам. Също и има ли други и колко оси на времето, но пък в линка за тахионите към статията на Ваня Милева, си има цитирани изследвания на Макс Тегмарк за устойчивостта на проявлението при различни модели с повече от една ос на времето.

 

Точно заради този съвпад на осите на времето използвам не Наблюдател, а Изследовател...и приветствах това въвеждане.

Преди 11 часа, Малоум 2 said:

Преди това - трябва да се обоснове защо съществува "инерциално движение на обекти"

Ами освен да се позова на Големия взрив какво друго да използвам за обосновка?!? Обосновка за изначален импулс от възникване на ГВ би била форма на самопозоваване - има го щото го има.

Но, пък имаме изначално състояние и развитие на елементарното събитие във времето и пространството. Ако разглеждаме оси(измерения) на неква n-координатна система, то общата начална точка е "там" за времето и за пространството, коорд.с-ма ще се явява меродавна, но и относителна спрямо Наблюдател в сегашен момент. Обаче нали сме "В" Изследователя при моделирането? За какво "оставаш" в границите на "Наблюдателя в сегашен момент, тук на Земята", постулирайки че Изследовятеля е неподвижен?

За инерцията в повече от четири измерения вече си има и продукт - Стандартния модел, които е установен при използване на 10 измерни пространства, за които вече писах при привидялата ми се аналогия с твоя модел и струнната теория. 

За изискването да се запазва инвариатността на законите си има теорема на Ньотер.

За пресмятането на различните местоположения едно спрямо друго, във време-пространството, си има Лоренцови трансформации.

А в твоя модел въвеждаш независимо време, дето "разделя" Вселената на хипотетичен свят на етер*частиците и въздействието му върху некакви отношения на знание, които чрез действията си изобщо не осъществяват ОВ и така изобщо не се реализира взаимодействие. Доста изкуствено синтезиран холизъм.  ( извън системно време, не бива да сме в коридорите за програми-админи на Матрицата  , тъз зелена виртуална реалност) 

 

Преди 11 часа, Малоум 2 said:

но ... това е "Защо?.." само и единствено за Изследовател - наблюдател+съзнание

Е, "съзнание" след като е просто информация(отношение на инфо/инфо), то и въпросът "защо" е също информация. Всичко е само информация...и етер*частици.

Преди 11 часа, Малоум 2 said:

(за Изследовател- няма проявление което да се установи експериментално - затова е хипотеза... завинаги)

За разум извън моментно развития човешки има само хипотетично основание за съществуване? За това ли Изследовател "трудно се отлепя" от Наблюдател.

Пък и Изследовател не е Наблюдател+съзнание, щот не измерва, а мисли. Вероятно не съм те разбрал при въвеждането на Изследовател. 

Редактирано Март 3, 2022 от kipen

[Малоум 2]

Преди 11 часа, kipen said:

...Хипотеза, ама доста "постна", а би трябвало да има задоволяване на критерия за устойчивост и предвидимост на проявлението. Иначе е метафизично въвеждане на неопределеното, което си е почти религиозно-догматичен похват...

Не бих спорил, щото: Този "похват" е приложен и към ТГВ - затова е "любим" и на "религиозно-догматичните". И, въобще - всички хипотези за начална основа на възникване, са предположения ... "в тъмното". Важно е по-нататък - как се обясняват резултати от експерименти. Разните хипотези имат различни Тълкувания. От ТГВ - не е известно как се получават частици, приемат се за даденост след интервал-време на разширяване ... на нещо. Как и защо частиците придобиват свойства и кога и колко са собствени, и т. н.

Постна е, щото сравнително лесно показва правилните тълкувания на факти от експерименти. В по-раншни постове съм описвал кое, как. Помага непрестанното образуване на обектите, Има и Обратната Връзка ( ОВ - явно не си чел по-раншни постове) при неживата материя, а при живата е доказана, наличието на "маса" - коефициент на съпротива при принудителна промяна на скорост. Какво е "сила", "спин", защо няма свободни "кварки", пак и т. н. Разкрити са параметри (собствено време, честота, липса на постоянен геом. център - липса на безкрайни енергии, обвивки - непрестанно променящо се в такт/отношение, към честота на образуване), които обуславят квантово поведение и вероятностни мат.модели. Пета сила - от подобие в "среда". Отпадат и множество фантасмагории - телепортация, откривания на извънземен разум, вечен живот и др. холивудски преживявания... Съжалявам, но сегашните модели: ТГВ, Стандартен, че Хигс-бозон "давал маса", сингулярности и др., официално възприети както и струнната теория, и невъзможността й за доказване с експеримент - макар и отчасти да са верни, не обясняват Света и живота. Затова съществуват и множество други хипотези, които ... все нещо могат да допълнят. (интересно виждане има Пенроуз:https://www.youtube.com/watch?v=wqZntFxPVD0&t=33s

 

...

[kipen]

On 4.03.2022 г. at 11:27, Малоум 2 said:

Не бих спорил, щото: Този "похват" е приложен и към ТГВ - затова е "любим" и на "религиозно-догматичните". И, въобще - всички хипотези за начална основа на възникване, са предположения ... "в тъмното".

Аз също не изгарям от желание да споря, но пък "начална основа на възникване" какво му е по-различното от "етер*-частиците" ти?!?

Само това, което постулираш - сегашен, а не минал момент, с някаква, неподвижна инерциална с-ма. Избегване на Антропния принцип на разглеждане, но и постулиране на "собствено време" за въображаеми частици, които "изследовател( а не наблюдател?!) не може "да види" с прибори. Не иронизирам, а изразявам недоумението си, щото принципно има аналогичност в построението с "началната основа на възникване", макар и като противотези.

Въпросът с 

On 4.03.2022 г. at 11:27, Малоум 2 said:

лесно показва правилните тълкувания на факти от експерименти.

се свежда до това, че "има нещо там"(етер*-частиците), което е основата за физическото проявление на пространство, време и фунд.взаимодействия.

А моето мнение, с което просто изразявам допълващо предположение към модела ти, е че има "движение на инерциалната с-ма "Земя"(като зона с идентично време за всеки наблюдател в зоната) в 4Д, в Континуума". Пък било то и относително, спрямо участък (който е бил колкото примерно футболна топка, за да не зацикляме в началните фази), в "центъра" на време-пространството на Вселената.

Не става изобщо въпрос за "обясняване на света и живота", а за модела ти. (И в никакъв случай не омаловажавам модела ти, ами дори силно му симпатизирам)

Защото

On 4.03.2022 г. at 11:27, Малоум 2 said:

Разкрити са параметри (собствено време, честота, липса на постоянен геом. център - липса на безкрайни енергии, обвивки - непрестанно променящо се в такт/отношение, към честота на образуване), които обуславят квантово поведение и вероятностни мат.модели.

"разкритите параметри", обуславящи квантово поведение, изобщо не се променят като начин на проява, а се явяват ефект от наблюдаване от подвижна инерциална с-ма в Континуума. Също така, описаната ти характеристика на етер*-частиците - да бъдат "нови", няма да е щото са "нови", а щото са "други", "следващо разположени" в определена структура в Континуума. (като това положение много по-"плътно" пасва на "виртуална реалност")

И основната разлика е в статичността на Наблюдателя.

С квантуването на времето се получават отношения и темпове във времето, тамън като тези, за които една етер*частица се образува, и които са "трудни за засичане с прибори" от Наблюдателя, но пък Изследовател може да ги синтезира като модел. За това дадох примерите с "причинно-динамичното триангулиране" и "усуканата пяна".  Верно, изисква се многомерност(повече от 1) на времето и като следствие "различни времеви потоци", а и се пораждат повече въпроси, на които с досегашни експерименти не може да "се отговори". Но пък са доста по-опростен "отговор" от модела ти с "неподвижността", дето се налага да се смята в 10 измерения, за да излезне нещо устойчиво, а не само в четири и с проекции от една физическа среда към друга идентична, но "разположена" в друг сектор от време-пространството. Едва ли може да се твърди, че винаги ще остане хипотеза, но към момента си е просто хипотеза с ниска научна стойност, щото не дава нищо ново, а интерпретира по друг начин.

Ала все пак един неутрон, ако се "погледне" от друг ракурс е протон. Симетрията от една страна, може да е идентична симетрия от друга страна, но да "се виждат" "различни картини".

И едно предположение като предложение - "движението" със свръхсветлинна скорост на елем.частица в четиримерно пространство има свойството да се манифестира в 3Д пред Наблюдател като две частици (а всъщност една), като "едната" се вижда като приближаваща се, а другата като отдалечаваща се. Т.е. ако твоите етер*-частици са това, което им придаваш като значение, то би следвало да могат да манифестират и поведение на частица, движеща се със свръхсветлинна скорост. И при това положение, от "образуването" на "структурите" им би се отделяла и енергия за физическото манифестиране на елем.частици, което би било "забавяне" до светлинна скорост на трептенията им, съответно обуславянето на нуждата от различни слоеве в зависимост от скоростта, апропо проявата във времето.

 

п.п. квантовите ефекти могат спокойно да се дължат на взаимодействащи си "класически" Вселени...друга хипотеза, която не "показва правилните тълкувания на факти от експерименти", а дава други интерпретации: "С помощта на компютърна симулация, в която взаимодействат 41 вселени, те показали, че моделът възпроизвежда грубо няколко квантови ефекти, включително и траекториите на частиците в експеримента с двата процепа. Когато броят на световете се увеличи интерференчната картина се приближава до реалната. Тъй като предвижданията на теорията се различават в зависимост от броя на световете, обяснява Уайзман, може да проверите дали е верен моделът на мултиплициращите се вселени - тоест, че няма никаква вълнова функция, а реалността работи по класическите закони.", https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kakvo-vsashtnost-e-realnostta-otgovaria-kvantovata-fizika_31250.html , както и статията "Quantum Phenomena Modeled by Interactions between Many Classical Worlds", Michael J. W. Hall, Dirk-André Deckert, and Howard M. Wiseman,Phys. Rev. X 4, 041013 – Published 23 October 2014

п.п.2 "Телепортацията" на макро растояния вече е реализирана и за класически обекти като молекули. А пък течният хелий, както е описано и в цитираната от мен статия проявява "странно поведение", както всеки суперфлуид - електрическо поле не въздейства както обикновено, а в срещуположна посока. Също както и при други "холивудски фантасмагории", свързани със свръхпроводници. Примерно анти-гравитационни генератори, дето може и да не са сюжет на филм - едно интервю с Подклетнов - "Eugene Podkletnov’s New Gravity Modification Experiment & Video". 

 

[Малоум 2]

Преди 12 часа, kipen said:

"разкритите параметри", обуславящи квантово поведение, изобщо не се променят като начин на проява, а се явяват ефект от наблюдаване от подвижна инерциална с-ма в Континуума. Също така, описаната ти характеристика на етер*-частиците - да бъдат "нови", няма да е щото са "нови", а щото са "други", "следващо разположени" в определена структура в Континуума. (като това положение много по-"плътно" пасва на "виртуална реалност")

Обектите-частици, без наличие на "странични" фотони от други частици, да - не променят начинът си на проява, но..., винаги взаимодействат с фотоните на неподвижното ЕМПоле. Заради непрестанното си образуване геом. им център е всеки път на ново място, а той "дърпа" и обвивките им. Така частицата се движи инерциално, като едно цяло, сърфирайки върху несмутена пространствената вакуумна решетка. Независимо от това - те запазват "рождените " си характеристики - повтарят себеобразуването си.

При наблюдаване (облъчване с фотони от други обекти) частиците могат да придобиват нови свойства - по-скоро, променят някои от рождените си свойства - устойчиво направление на спин, маса - различна от установена експериментално и "теоретична", заради промяна формата, размерите на обвивката и скоростта (и заради възможен резонанс). Например, електронът значително променя масата си с електромагнитен произход. В магн. поле - фиксира направление спин. Протонът (и мезонът) получава "очички" по обвивката си (наречени кварки) - тоест,"вижда" се мястото на отразяване на фотони от  изпитващото поле. Това пък води до измисляне на модел на  кварки с дробен заряд и несъществуващи собствени маси. Това са все "ефект от наблюдаване" - неутриното също, а се чудят има ли маса или няма, а просто, поради промяна на формата на обвивката на при разпад на неутрон масите се променят и в сумата трябва да се вкл. енергия за фотон-неутрино.

...

[Малоум 2]

On 5.03.2022 г. at 19:22, kipen said:

За това дадох примерите с "причинно-динамичното триангулиране" и "усуканата пяна".  Верно, изисква се многомерност(повече от 1) на времето и като следствие "различни времеви потоци", а и се пораждат повече въпроси, на които с досегашни експерименти не може да "се отговори". Но пък са доста по-опростен "отговор" от модела ти с "неподвижността", дето се налага да се смята в 10 измерения, за да излезне нещо устойчиво, а не само в четири и с проекции от една физическа среда към друга идентична, но "разположена" в друг сектор от време-пространството. Едва ли може да се твърди, че винаги ще остане хипотеза, но към момента си е просто хипотеза с ниска научна стойност, щото не дава нищо ново, а интерпретира по друг начин.

Ала все пак един неутрон, ако се "погледне" от друг ракурс е протон. Симетрията от една страна, може да е идентична симетрия от друга страна, но да "се виждат" "различни картини".

Не бързам с въвеждане  размерностите - те са мат.модели, за удобство и ако описват реалност - биха били добре и са правилно достижение. Но ... къде е причината да описват реалност, дадените примери с други хипотези - не се справят с изначалните свойства на частиците - от къде са се взели, примерно, как се променят и защо. Имало Огъване, кривене и др. геом. характеристкии на пространството (проекции от една физическа среда към друга идентична) , а какво от него/в него се "криви" - не е ясно. Затова и Айнщайн не се е отказал от изначалния етер - той е нужен, върху неговите части да стават изменения, които пък да определят някакви изменения на свойствата на телата. (реално, ние "виждаме" отделно пространство и отделно време именно, заради Липса на симетрии при взаимодействия.)

Няма "поглед от друг ракурс", който да "прави" неутрона протон. Доста по-други са нещата - известно е, че противоположно заредените частици могат да анихилират. Но - анихилират самите зарядови характеристики, когато електрон се "хване" за протон. И поради непрестанното образуване на електрона (малка честота на образуване на центр. му част, спрямо центр. част на  протона) - обвивните полета взаимодействат, като електронът се образува на повърхността на обвивката на  протона - радиално потъвайки-изплувайки на различни места по обвивката, а не обикаляйки протона като по орбита. (има филмче - показва "просветвания" на места, където се образува електронът). Общо между двете частици "действа" фотон за връзка, като "пружинка". Така, електронът се движи ускорително (и протонът, но е по-инертен, малко му се мини скоростта) с непрестанно образуване,  а излъчването от двете частици се затваря  в обема на водорода. Преди захващане - има полета от ускорителни движения на двете частици, падайки една към друга, а след захват - няма такова излъчване на зарядова характеристика от обема на водородния атом...

Знае се, че при разпад на неутрона се отделя енергия (маса) за два електрона. Да, но опитите показват - един протон, един гама-фотон + антинеутрино... Би трябвало да се отделя електрон-позитронна двойка, примерно... Сам неутрон - не се разпада. Трябва втори, със значителна относителна скорост, спрямо първия. Тогава - обвивното поле на неутрона се изкривява така, че при поглъщане на фотон от околното ЕМПоле - се формират условия за образуване на масова-частица с характеристика заряд. Останалата част от обвивката - се излъчва като гама-фотон, а новата обвивка се променя - спрямо старата, тълкуване като  "излъчване на неутрино" - масата на новото - протон - олеква с маса на две частици. (може да става и с анти-частици, затова не фиксирам вида на заряд).

...

[Малоум 2]

Ето на "тъгъдък" (бързо бягане, като на кон) разказано. Уж симетрията "спасява" Вселената, а се оказва, че "спонтанното нарушение на симетрията" е това, което сме и което виждаме, реално. (по-горе съм писал "несиметрия"- не държа на термина - и тя е в основата на разнообразие на развитие на  формите, видовете и ... развитието въобще. Законите за запазване ги считам като гранични-гаранция ... за да не се прекалява)

...

...

[Малоум 2]

...

В коментариите - мисъл на Айнщайн: «Теория — это когда все известно, но ничего не работает. Практика — это когда все работает, но никто не знает почему. Мы же объединяем теорию и практику: ничего не работает... и никто не знает почему!» Альберт Эйнштейн"

Превод: „Теория е, когато всичко се знае, но нищо не работи. Практиката е, когато всичко работи, но никой не знае защо. Съчетаваме теория и практика: нищо не работи... и никой не знае защо!”

...

...

[Шпага]

Преди 22 минути, Малоум 2 said:

...

В коментариите - мисъл на Айнщайн: «Теория — это когда все известно, но ничего не работает. Практика — это когда все работает, но никто не знает почему. Мы же объединяем теорию и практику: ничего не работает... и никто не знает почему!» Альберт Эйнштейн"

Превод: „Теория е, когато всичко се знае, но нищо не работи. Практиката е, когато всичко работи, но никой не знае защо. Съчетаваме теория и практика: нищо не работи... и никой не знае защо!”

...

...

Съвсем до скоро бях само Путинофоб, но и русофил, а сега като чуя руска реч започва да ми се гади Не успях да изгледам клипа, въпреки че навярно е интересен

[scaner]

Преди 44 минути, Шпага said:

Съвсем до скоро бях само Путинофоб, но и русофил, а сега като чуя руска реч започва да ми се гади Не успях да изгледам клипа, въпреки че навярно е интересен

Какво му се е променило на руският език в последно време? Той е само инструмент.

Не е виновен ножа, а този който го ползва...

[Малоум 2]

Преди 1 час, Шпага said:

Съвсем до скоро бях само Путинофоб, но и русофил, а сега като чуя руска реч започва да ми се гади Не успях да изгледам клипа, въпреки че навярно е интересен

Поговорката: Покрай наш Петър, намразихме свети Петър! Като че ли "езикът" стана символ на война..., ама, макар и като  "органическо отвращение", ще го преодолеем. Руснаците са хубави хора, освен една върхушка около Путин - щото някой ги е излъгал, че при световен ядрен конфликт - можело да оцелее човечество... Това което ще оцелее, няма да има потомство от човеци... Животът на човеците свършва докато измрат и тез дето са се скрили "под земята", в обзаведени бункери... (субективно мнение, ама доста вероятно... Ще ми се, никой да не пробва дали е обективно, щото ... няма да има на кого да разкаже. Лошо, значи - тъжно ми е  и ... това е!)

...

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Kvantovata-mehanika-izkliuchva-li-svobodnata-volia-video_182393.html

Квантовата механика изключва ли свободната воля? (видео)

Супердетерминизмът, радикална квантова хипотеза, казва, че нашите „избори“ са илюзорни

Предположението, наречено супердетерминизъм, очертано преди десетилетия, е отговор на няколко особености на квантовата механика:

• привидната случайност на квантовите събития;
• тяхната зависимост от човешкото наблюдение или измерване и
• привидната възможност измерване на едно място да определи незабавно резултата от измерване на друго място, ефект, наречен нелокалност.

Айнщайн, който се е присмивал на нелокалността като „призрачно действие от разстояние“, е настоявал, че квантовата механика най-вероятно е непълна - трябва да има скрити променливи, които теорията пренебрегва.

Супердетерминизмът е радикална теория за скритите променливи, предложена от физика Джон Бел. Той е известен с теорема от 1964 г., сега кръстена на него, която драматично разкрива нелокалността на квантовата механика.

Бел казва в интервю за Би Би Си през 1985 г., че загадката на нелокалността изчезва, ако се приеме, че „светът е супердетерминистичен, като в това е включена не само неживата природа, работеща като задкулисен часовников механизъм, но и нашето поведение, абсолютно предрешено, включително вярата ни, че сме свободни да изберем да направим един експеримент, а не друг."

В скорошно видео физикът Сабине Хосенфелдер (Sabine Hossenfelder) отбелязва, че супердетерминизмът елиминира очевидната случайност на квантовата механика.

„В квантовата механика“, обяснява тя, „можем да предвидим само вероятността на резултатите от измерването, а не самите резултати от измерването. Резултатите са неопределени, така че квантовата механика е недетерминистична. Супердетерминизмът ни връща към детерминизма."

„Причината, поради която не можем да предвидим резултата от квантово измерване“, обяснява тя, „е, че ни липсва информация“, тоест скрити променливи.

Супердетерминизмът, отбелязва тя, се отървава от проблема с измерването и нелокалността, както и от случайността. Скритите променливи определят предварително как физиците провеждат експериментите. Физиците може да си мислят, че избират една опция пред друга, но не го правят. Хосенфелдер нарича свободната воля „логически непоследователни глупости“.

Хосенфелдер прогнозира, че физиците може да са в състояние да потвърдят експериментално супердетерминизма.

„В един момент“, коментира тя, „ще стане очевидно, че резултатите от измерването всъщност са много по-предвидими, отколкото казва квантовата механика. Наистина, може би някой вече разполага с данните, просто не ги е анализирал по правилния начин.”

Хосенфелдер защитава супердетерминизма по-подробно в научна статия, написана с физика Тим Палмър (Tim Palmer).

Отдадеността на Хосенфелдер към детерминизма я поставя в добра компания. Айнщайн също е вярвал, че специфичните причини трябва да имат специфични, неслучайни ефекти и се е съмнявал в съществуването на свободна воля. 

„Ако Луната, в акта на завършване на своя вечен път около земята, бе надарена със самосъзнание, тя щеше да се чувства напълно убедена, че пътува по своя път по собствено желание“, пише Айнщайн.

"Въпреки това съм озадачен от супердетерминизма, независимо дали е обяснен от Хосенфелдер или друг известен привърженик, нобеловият лауреат Жерар т'Хофт. Когато чета аргументите им, имам чувството, че нещо пропускам", пише авторът Джон Хорган на статията в Scientific American.

"Аргументите ни въртят в кръг: светът е детерминистичен, следователно квантовата механика трябва да е детерминистична."

"Супердетерминизмът не уточнява какви са тези скрити променливи на квантовата механика. Той просто постановява, че те съществуват и че те уточняват всичко, което се случва, включително моето решение да напиша тези думи и вашето решение да ги прочетете".

Хосенфелдер и авторът на статията в Scientific American Джон Хорган (John Horgan) спорят за свободната воля в разговор миналото лято. Той посочва, че и двамата са избрали да си говорят. Техният избор произтича от психологически фактори на „по-високо ниво“, като нашите ценности и желания, които са подкрепени от, но не могат да бъдат сведени до физика. Физиката не може да отчита избора и следователно свободната воля, възразява Джон Хорган.

Позоваването на психологически причини „не отменя законите на физиката“, строго отвръща Хосенфелдер. „Всичко е физика. Ти си направен от частици."

Гледните точки на двамата тотално се разминават. За нея един недетерминистичен свят няма смисъл. За Хоган свят без избор няма смисъл.

Други физици настояват, че физиката оставя достатъчно място за свободна воля.

Джордж Елис (George Ellis) се застъпва за „низходяща причинно-следствена връзка“, което означава, че физическите процеси могат да доведат до „възникващи“ феномени, особено човешки желания и намерения, които от своя страна могат да окажат влияние върху нашето физическо аз.

Математиците Джон Конуей (John Conway) и Саймън Кочен (Simon Kochen) отиват още по-далеч в своя документ от 2009 г. „Теорема за силната свободна воля“ (“The Strong Free Will Theorem”). Те представят математически аргумент, който наподобява теоремата на Джон Бел за квантовата нелокалност, че имаме свободна воля, защото частиците имат свободна воля.

Според Хоган дебатът дали физиката изключва или позволява свободната воля е спорен. Това е като да цитирате квантовата теория в дебат дали Бийтълс са най-добрата рок група за всички времена (което очевидно са). Философите говорят за „обяснителна пропаст“ между физическите теории за съзнанието и самото съзнание. На първо място, разривът е толкова голям, че наистина може да се нарече пропаст. Второ, пропастта се отнася не само за съзнанието, но и за цялата сфера на човешките дела.

Физиката, която проследява промените в материята и енергията, няма какво да каже за любовта, желанието, страха, омразата, справедливостта, красотата, морала, смисъла. Всички тези неща, разглеждани в светлината на физиката, могат да бъдат описани като „логически непоследователни глупости“, както се изразява Хосенфелдер. Но те имат последствия. Те променят света.

Физиката като цяло, а не само квантовата механика, очевидно е непълна. Както философът Крисчън Лист (Christian List) казва, хората „не са просто купища взаимодействащи частици“. Ние сме „преднамерени агенти, с психологически характеристики и психични състояния“ и способността да правим избор. Физиците са признали границите на своята дисциплина. Филип Андерсън (Philip Anderson), лауреат на Нобелова награда, твърди в есето си от 1972 г. „Повече е различното“, че тъй като явленията стават по-сложни, те изискват нови начини на обяснение; дори химията не се свежда до физика, да не говорим за психология.

Бел, изобретателят на супердетерминизма, изглежда е на противното мнение. Той може би предлага супердетерминизма като reductio ad absurdum (довеждане до абсурд), което да подчертае странността на квантовата механика. Той не е бил във възторг от нито една интерпретация на квантовата механика, като веднъж ги описа като „подобни на литературни фикции“.

"Защо дебатът за свободната воля и супердетерминизма е важен? Защото идеите имат значение. В този момент от човешката история много от нас вече се чувстват безпомощни, на милостта на сили извън нашия контрол. Последното нещо, от което се нуждаем, е теория, която засилва нашия фатализъм", закючава Хоган.

^{Авторът Джон Хорган (John Horgan) ръководи Центъра за научни публикации в Технологичния институт Стивънс. Сред книгите са "The End of Science" ("Краят на науката"), "The End of War" ("Краят на войната") и "Mind-Body Problems" ("Проблемите на ума и тялото"), достъпни безплатно на mindbodyproblems.com. Дълги години той пише популярния блог Cross Check за Scientific American.}

Източник: Does Quantum Mechanics Rule Out Free Will?, John Horgan, Scientific American

...

...

Принципно, въпросите за "свободна воля" са с философски отговори. Както се казва по-горе - физиката си знае границите - само факти от експеримент са с доказателствена сила за причинно-следствени интерпретации.

(На пръв поглед, частиците нямат свободна воля, в по-широк смисъл на думата: дали имат право на "избор на поведение", при въздействия върху тях. При хипотезата за непрестанно образуване на частиците - те са "топка, с изместен център на тежестта" във всеки един момент от образуването си като цяло - мястото на център, в реда на образуване на обвивката, "издърпва" обвивката, но релаксацията на обвивката създава ново място на "център" около който се образува частица като цяло. И всичко това с огромна честота на образуване на централната част - около 10^(26)Hz за протон и неутрон. Въздействията на околните полета са върху обвивките и така частиците Реагират на измененията им, явно със закъснение по време, спрямо образуването на центъра си. Няма свободна воля при неживото - има реагиране на изменения.

Така, локалността се проявява в самото образуване на частиците на "познатата" ни материя, тая, с характеристика "маса". Последователно във времето и пространството частицата се образува от едно място на друго - "нещо изтича от една точка и се натрупва в съседна" и пак е със същите физически свойства на новото място, и т. н. - предполага траектория. (скрит параметър е непрестанното образуване). Същото е и с фотоните, но техните характеристики яко се влияят от полетата на приборите за изследване, от структурата им, включително и понятието за траектория на фотон. Вплетените фотони, средно, носят и част от "рождената" си характеристика - затова в експеримент, вероятността "спин нагоре-надолу" ще се отклонява от 50%. Този резултат не може (еднозначно) да се тълкува като доказателство за нелокалност на въздействията - еднозначен пренос на информация на голямо разстояние с надсветлинна скорост.)

Така, супердетерменизмът е в сила за неживото от света. Само Човек с разум може да проявява свободна воля за поведение -"на инат", разбира се. Всичко останало само реагира на изменения на полетата, доколкото физически и/или химически му е възможно.

...

[Gravity]

Лично аз намирам супердетерминизма за изключетелно незадоволетелен. И неразбирам увлечението по него (за опортюнисти като Хозенфелдер донякъде го разбирам, но за нобелисти като 'т Хуфт!). В крайна сметка, той не предлага нито ново обяснение нито нови методи за решаване на проблеми.

[Шпага]

Как мислите, хипотезата за Паралелните светове съвместима ли е с детерминизма, или напротив - подкрепя идеята за свободната воля?

Брайън Грийн даваше пример, свързан с хипотезата на Хю Еверет, според която всъщност се реализират абсолютно всички възможности, но всяка от тях в различна вселена. Най-елементарно казано:

Ако един човек трябва да избира между чаша кафе и чаша чай, щом избере в една от вселените чашата с чай, в друга вселена ще избере чашата с кафе. Е, свободна воля ли е това? Или детерминизъм?

П.П. https://www.vesti.bg/tehnologii/syshtestvuvatli-paralelni-svetove-i-kak-izglezhdat-6136275

Редактирано Март 29, 2022 от Шпага

[Gravity]

Преди 26 минути, Шпага said:

Как мислите, хипотезата за Паралелните светове съвместима ли е с детерминизма, или напротив - подкрепя идеята за свободната воля?

Брайън Грийн даваше пример, свързан с хипотезата на Хю Еверет, според която всъщност се реализират абсолютно всички възможности, но всяка от тях в различна вселена. Най-елементарно казано:

Ако един човек трябва да избира между чаша кафе и чаша чай, щом избере в една от вселените чашата с чай, в друга вселена ще избере чашата с кафе. Е, свободна воля ли е това? Или детерминизъм?

П.П. https://www.vesti.bg/tehnologii/syshtestvuvatli-paralelni-svetove-i-kak-izglezhdat-6136275

Няма свободна воля в нито един от вариантите. Просто при единия само една от възможностите се реализира, при другия всичките.

Ако имаме детерминизъм, тогава поначало има само една възможност за реализация.

[scaner]

Преди 28 минути, Шпага said:

Как мислите, хипотезата за Паралелните светове съвместима ли е с детерминизма, или напротив - подкрепя идеята за свободната воля?

Брайън Грийн даваше пример, свързан с хипотезата на Хю Еверет, според която всъщност се реализират абсолютно всички възможности, но всяка от тях в различна вселена. Най-елементарно казано:

Ако един човек трябва да избира между чаша кафе и чаша чай, щом избере в една от вселените чашата с чай, в друга вселена ще избере чашата с кафе. Е, свободна воля ли е това? Или детерминизъм?

Ако имаше само две паралелни вселени, и то насилствено свързани като комплементарни (демек зависими), тогава да, нещата изглеждат като липса на свободна воля, поне за едната вселена.

Само че идеята на Хю Еверет е малко по-различна. Тя не предполага свързани вселени, а предполага, че всички квантовомеханични възможности се реализират в мултивселената, т.е. в някоя независима паралелна вселена. Тоест, всеки който направи своят избор, ще се нмира в такава вселена. Независимостта е много важно качество, тя елиминира зависимостта от избор в някоя друга вселена - всеки сам прави своят избор. Демек ако ти вземеш решение за чаша чай, ще има вселена, в която ти ще си взела решение за чаша кафе. И вселена, в която си размислила. И вселени с всички останали възможи варианти.

Всеки е във вселена, в която е взел сам съответното решение. Може да изглежда странно, но е така при условието че вселените са независими. Както и странно изглежда положението, че това не става едновременно (в един и същи момент), защото "едновременност" няма смисъл в случая.

 

[Gravity]

 

 

 

 

[Шпага]

Преди 3 часа, scaner said:

Ако имаше само две паралелни вселени, и то насилствено свързани като комплементарни (демек зависими), тогава да, нещата изглеждат като липса на свободна воля, поне за едната вселена.

Само че идеята на Хю Еверет е малко по-различна. Тя не предполага свързани вселени, а предполага, че всички квантовомеханични възможности се реализират в мултивселената, т.е. в някоя независима паралелна вселена. Тоест, всеки който направи своят избор, ще се нмира в такава вселена. Независимостта е много важно качество, тя елиминира зависимостта от избор в някоя друга вселена - всеки сам прави своят избор. Демек ако ти вземеш решение за чаша чай, ще има вселена, в която ти ще си взела решение за чаша кафе. И вселена, в която си размислила. И вселени с всички останали възможи варианти.

Всеки е във вселена, в която е взел сам съответното решение. Може да изглежда странно, но е така при условието че вселените са независими. Както и странно изглежда положението, че това не става едновременно (в един и същи момент), защото "едновременност" няма смисъл в случая.

 

Според мен, ако хипотезата за Мултивселената е вярна, все пак би трябвало да има някви връзки/взаимодействия/ между отделните вселени. По-вероятно е ние все още да не сме открили тези връзки, отколкото вселените в Мултивселената наистина да са напълно независими една от друга.

П.П. Ето и още една научно-популярна статия за Паралелните светове:

 https://www.168chasa.bg/article/4705354

Но ако на някого попадне материал от Макс Тегмарк по тази тема, нека го сподели тук

[scaner]

Преди 1 минута, Шпага said:

Според мен, ако хипотезата за Мултивселената е вярна, все пак би трябвало да има някви връзки/взаимодействия/ между отделните вселени. По-вероятно е ние все още да не сме открили тези връзки, отколкото вселените в Мултивселената наистина да са напълно независими една от друга.

Значи, във физиката се сещам за поне два типа паралелни вселени.

Единият вид е този за който говори Хю Еверет - вселени, в които се реализират всички квантовомеханични състояния. При тях всяко събитие създава толкова вселени, колкото квантовомеханични състояния го характеризират. В нашият случай, примерно две. При това двете вселени не си взаимодействат, те се различават само по състоянията характеризиращи определеното събитие (ако си взаимодействат, това би пораждало безпричини събития, които допълнителни биха създавали делене). В случая няма вселена която да определя избора, и вселена която да е подчинена, в която състоянието да се определи от първата - двете вселени са напълно равностойни. В тази схема вселените не си взаимодействат. Може да гледаш на нещата и така: преди изборът всички такива вселени са били в суперпозиция, изборът ги разделя на самостоятелни състояния. Така по-добре се вижда липсата на взаимодействие между тях.

Друг вид паралелни вселени са тези, които участват в космологичните модели свързани с инфлацията. Там има един модел на Алан Гут, наречен "непрекъсната инфлация", вечна инфлация, който е най-адекватен за момента. В този модел непрекъснато и навсякъде протичат "големи взривове", ГВ не е само един както ни се струва. По тази причина тези вселени могат да изпитват някакво взаимодействие, някак "да се бутат" една друга, което би предизвикало определени астрономични ефекти във всяка от тях.

Трети вид, нещо като обобщене на модела на Алан Гут, дава струнната теория. Там геометрията е такава, че вселените примерно могат да заемат едно и също тримерно пространство, различавайки се по другите измерения. Пространствата на Калаби-Яо, които описват подобни геометрии, дават модел на вселената като "брана". Докато "струна" е едномерна конструкция, "брана" е многомерна. Самата вселена може да е брана, но от брани може да бъдат изградени и други конструкции, зависи от много неща, най-вече от размерността (имаше добър идеализиран модел на черна дупка от брани, разрешава проблемите със сингуларността). В тази геометрия вселените-брани на практика се съвместяват в едно пространство, но поради вариацията в другите си параметри не можем да ги наблюдаваме - електромагнитното взаимодействие е разположени само върху браната, затова не можем да "видим" други брани. Можем само чрез гравитационо взаимодействие, но за това са нужни много тънки експерименти, които още не можем да проведем заради лошата точност в момента. В този смисъл, две вселени могат да си взаимодействат гравитационно, един вид "да се удрят", и от тези удари могат да възникнат наблюдаеми космологични артефакти. Има публикации в които се обсъждат определени струпвания на галактики чрез такъв модел. Нещо повече, самите "удари" има възможност да се интерпретират като Голям взрив. Тук има доста варианти, но материалът е много сложен и за това нещата напредват много бавно...

Вероятно може да се изгради комплекс между третият и първият вид, за да е пълна квантовата механика, не знам тук...

Но паралелните вселени на Хю Еверет не си взаимодействат.

[Малоум 2]

Преди 19 часа, Шпага said:

Как мислите, хипотезата за Паралелните светове съвместима ли е с детерминизма,

Според мен - не, не е съвместима с детерминизма. Самата хипотеза произтича от ... "въздигане в култ" знанията на Изследовател за Природата, като че ли, това е единственото поведение на обективната реалност и, като че ли само той е критерий за поведение. Това е грешно тълкуване на "докато не измерим, ние НЕ ЗНАЕМ...". Не е възможно всичко "пристигнало" в главата от сетива на Изследовател да е Образ (идеален, разбира се), който да е осмислен в съзнанието - осмислянето се съпровожда от "опит-грешка" и ако няма детерминираност, всичко е грешка. Не знаем "нещо", не означава "несъществуващо нещо", доколкото вече сме открили законите по които действа материята - а те, предполагат, без изключения от тях, причинно-следствени резултати от взаимодействия.  Ние не знаем в кой момент от атом ще се излъчи фотон, който да задейства механизма с отрова, поразяваща котката на Шрьодингер, но НИЕ сме предпоставили условия за двойнствен изход от нещо (затова е измислен този мислен опит), до което не проникваме и физически не  разбираме. Не защото не знаем, че е възможно излъчване в произволен за нас момент време, а защото Природата не ни е дала сетива ... за "всичко", умишлено (еволюционно) е скрила част от всичко, за да е възможна еволюционна структура Главен мозък - нещо с мно-о-ого връзки за комбиниране на памет на структура с резултат идеални образи, които могат да се сведат близко до реално съществуващи обекти. Няма съзнателно мислене, ако няма инфо за отделно време и отделно пространство. "Едновременността" е вдълбана за процеси в микрото и е "скрита" за Изследовател в дуализъм вълна-частица... Това води до грешния извод "докато не измерим..." Философски пък, такава постановка води до НЕПОЗНАВАЕМОСТ на Света, с което науката едва ли е съгласна.

https://www.youtube.com/watch?v=GYEINnbxfFg

...

[Gravity]

Преди 3 минути, Ниkи said:

Няма ли детерминизъм, точните науки (физика, математика...) "загиват"

Защо? Голяма част от тези науки се занимават точно със задачи при които няма детерминизъм.

[Малоум 2]

Преди 2 минути, Ниkи said:

Има ли детерминизъм, няма съзнание. Няма ли детерминизъм, точните науки (физика, математика...) "загиват"

Доколкото съзнанието е отношение (не участва във взаимодействия - както реални обекти) - не може да се "включи" към природен детерминизъм с действия.

Ако си успял да гледаш видиото - там е споменато - "абстрактните образи са мътни, неясни", докато  съзнанието не ги "изглади" по образ и подобие за наглед в придобит опит. Тоест - неточността в измервания е характерна за "виждането ни"... точните науки това казват - имат знания, доколко са неточни.

...

[scaner]

Преди 14 минути, Ниkи said:

Има ли детерминизъм, няма съзнание. Няма ли детерминизъм, точните науки (физика, математика...) "загиват"

Какво разбираш под детерминизъм?

- всеки резултат има определена причина;
или
- всяка причина предизвиква точно определен резултат?

Щото двата варианта са доста различни.

А съзнанието каква връзка има, освен да отразява съответното състояние?