Тракийският език наистина ли е изчезнал?

[Tomata]

Преди 11 минути, Кухулин said:

Далеч е, защото езиците се променят във времето. PIE, това е да речем думата преди пет хиляди години. Старобългарската форма е примерно на хиляда години. Нормално е да се различават много. Човек трябва са отчита и тези неща, ако търси родство между думите.

 

Именно. Славянските езици не са критерий, също и немския. Данните за тях са отскоро, а и чуждото влияние е огромно. В зяпам може да става въпрос и за образно сраввнение, захласнат, с отворена уста. Съгласен съм.

[tantin]

Преди 8 часа, Кухулин said:

Далеч е, защото езиците се променят във времето. PIE, това е да речем думата преди пет хиляди години. Старобългарската форма е примерно на хиляда години. Нормално е да се различават много. Човек трябва са отчита и тези неща, ако търси родство между думите.

 

На 1000 и нещо е само записаното... А говоримото можем спокойно да предположим че е на 2000г. и повече. 

[tantin]

Преди 8 часа, Tomata said:

"Очи"има съвпадение в почти всички палео езици. Проблем има с руското "глаза" единственото близко съвпадение е с нем. "Glass",-стъкло- PIE root *ghel- (2) "to shine,.

Глаза - можеш наистина да го свържеш със glass... но не знаем доколко това е автентично. 

 

Цитирай

Этимология

Происходит от др.-русск. глазкы стекляныи ‘стеклянные шарики’ (Ипатьевск. летоп. под 6622 г.). Связано, очевидно, с польск. głaz ‘камень, скала’, głaźny ‘гладкий; ловкий’, niegłaźny ‘неловкий; ухабистый’, макед. Глазна река ‘букв. Каменка’. Вероятнее первонач. знач. «шар» или «камень». Знач. «глаз, око» ср. с русск. диал. ‘ша́ры’ мн., также «глаза́», польск. gały ‘глаза́’ и др. Возм., слав. glazъ «шарик» связано с русск.-цслав. глезнъ, глезно ‘лодыжка’, др.-сканд. klakkr ‘ком’, швед. klakk (из *glog^no-). Затруднительно в морфологическом отношении возведение к *glad-zъ, ср. gladъkъ русск. гладкий.

В общи линии - глаза - го свързват със стъклени топчета.  Или това което е на други езици: globe . Сфера.  Стъклена сфера. Някак си не успавам да го свържа това глобе - със кълбо... би трябвало да не е проблемно това .. globe - кълбо... 

[tantin]

Цитирай

Reconstruction:Proto-Germanic/klumpô

From Proto-Indo-European *glembʰ- (“clasp; mass”), from *gel- (“form into a ball; ball”).

 

• Old High German: *klumpo (Central German)
  • Middle High German: *klumpe (attested 15th c.)
    • German: Klumpen (reinforced by Low German)
    • Hunsrik: Klumpe

 

From Proto-Indo-European *gel- (“form into a ball; ball”). Cognate with Latin glaeba, glomus, Sanskrit ग्लुन्थ (gluntha, “lump”), and Proto-Germanic *klumpô (“mass, lump, clump; clasp”).

Това е аналога на нашето "кълбо". 

[Кухулин]

Преди 2 часа, tantin said:

На 1000 и нещо е само записаното... А говоримото можем спокойно да предположим че е на 2000г. и повече. 

А имаме ли основания за такова предположение?

[tantin]

Преди 1 минута, Кухулин said:

А имаме ли основания за такова предположение?

Естествено.. Когато е записан старобългарския - българските славяни са се изнесли дълбоко на юг. Минали са към 300- 400 години откак са се преселили тези славяни на Балканите.   А другите славяни горе до Балтика и те говорят почти същия език.  Значи че езика се е формирал не през 10 век  и дори не през 4 век, а много по-рано. 

[Кухулин]

Преди 5 минути, tantin said:

Естествено.. Когато е записан старобългарския - българските славяни са се изнесли дълбоко на юг. Минали са към 300- 400 години откак са се преселили тези славяни на Балканите.   А другите славяни горе до Балтика и те говорят почти същия език.  Значи че езика се е формирал не през 10 век  и дори не през 4 век, а много по-рано. 

Много дупки има в това съждение, тантине. Какво значи "да се формира" езикът? Какво значи "почти същия" език? Какви са разликите?

Пренеси тези общи разсъждения върху конкретната дума.

[Кухулин]

Преди 3 часа, tantin said:

Някак си не успавам да го свържа това глобе - със кълбо... би трябвало да не е проблемно това .. globe - кълбо... 

Едва ли е ИЕ. По-скоро някаква субстратна лексика, вероятно земеделска (EEF  ).

https://bg.wiktionary.org/wiki/кълбо

[tantin]

Преди 1 час, Кухулин said:

Много дупки има в това съждение, тантине. Какво значи "да се формира" езикът? Какво значи "почти същия" език? Какви са разликите?

Пренеси тези общи разсъждения върху конкретната дума.

Съвсм скорошно беше разглеждането за пчела / оса.  Но каквато и дума да хванеш - корените на славянските думи са горе долу еднакви. 

[Tomata]

"Еднакъв произход със залог, срв. сръб. залогај „залък“, т.е. „нещо заложено (в устата)“. *zalogъ > *zalъk с редукция o > ъ в неударена сричка като в мънисто"
 или от-  зIок,- хапя, кълва(човка) >зобя?
ФАЙДА̀ ж. (араб.). Разг. 1. Полза, облага, изгода.
- или от "пайда болаж"> пай, да, бол> (part, paar, дял, pay) >пари? pay (n.)
c. 1300, paie, "satisfaction, liking; reward, reprisal," from pay (v.), or else from Old French paie?
"барт бар",- сделка >>barter (v.)
"to traffic or trade by exchanging one commodity for another," mid-15c., apparently from Old French barater "to barter, cheat, deceive, haggle" (also, "to have sexual intercourse"), 12c., which is of uncertain origin, perhaps from a Celtic language (compare Irish brath "treachery"). Connection between "trading" and "cheating" exists in several languages. Related: Bartered; bartering.
Greek baros "weight," which is related to barys "heavy," from PIE root *gwere- (1) "heavy." Нем. "bar"- keш
Етимология
"От нгр. μουσούνα „муцуна“, заета от итал. musone „нацупен човек, сърдитко“, произв. на muso „муцуна, зурла“ със съответствия във фр. museau (> англ. muzzle), исп. muso, прованс. mus, от къснолат. *musa, вероятно от герм. произход."  или от  "муцъар" (паст, морда, муцуна) ?
"Ма1а циск"; к1аца; циска (котка),->  маца, мацка.
 Кесия, от перс. през тур. kese. или от  "киса"(джоб)?
"чош",- коси, косми, вълнен косъм-> вчесвам; "чошк (я)" ,-четка;
 "кхо" и "чиш",- (по нужда) ; е*ае,- размножавам и мн. др.

[Tomata]

Преди 6 часа, tantin said:

В общи линии - глаза - го свързват със стъклени топчета.  Или това което е на други езици: globe . Сфера.  Стъклена сфера. Някак си не успавам да го свържа това глобе - със кълбо... би трябвало да не е проблемно това .. globe - кълбо... 

Да, има логика нпр. във рус. "взгляд">гледам.
Мен все пак ме притеснява "зяпам". От "зея"(отворен) става "зявам"(прозявам) > зина> зейна> отзява>>отвор>(окно)>>прозира >прозорец >прозрачен.. Не е задължително май да е отворена непременно устата.  Защо не широко очите? Или и двете? Трябва май също да проверя облещен и ококорен 

[tantin]

Преди 1 минута, Tomata said:

Мен все пак ме притеснява "зяпам". От "зея"(отворен) става "зявам"(прозявам) > зина> зейна> отзява>>отвор>(окно)>>прозира >прозорец >прозрачен.. Не е задължително май да е отворена непременно устата.  Защо не широко очите? Или и двете? Трябва май също да проверя облещен и ококорен 

[tantin]

Съвсем добре са го обяснили хората за "зея".  

Древната ИЕ форма е ginven . При нас идва в пълна форма като "зинвам" 

[Tomata]

Преди 11 минути, tantin said:

Съвсем добре са го обяснили хората за "зея".  

Древната ИЕ форма е ginven . При нас идва в пълна форма като "зинвам" 

Ок, значи е нашенско изобретение. Явно не ме разбираш. Казвам, че и "вратата зява" или земята и т.н. Ще добавя ЗВЀРЯ СЕ, -иш се, мин. св. звѐрих се, несв., непрех. Разг. Ирон. Гледам с учудване, с изненада нещо, което обикн. не мога да разбера.
кизга,- зеркало, стекло, стеклянный>>зеркалньi>>взирам се, зверя се в огледалото? Как мислиш, дали идва от звяр или от взор?

 

[tantin]

Преди 16 минути, Tomata said:

взирам се, зверя се в огледалото? Как мислиш, дали идва от звяр или от взор?

[Tomata]

Преди 6 минути, tantin said:

Е, този е супер! Ако може и сложи линка, искам да го прегледам. Види ми се много интересен.
 

[tantin]

Преди 2 минути, Tomata said:

Е, този е супер! Ако може и сложи линка, искам да го прегледам. Види ми се много интересен.
 

https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/733/mode/1up

https://ibl.bas.bg/ber/

[Tomata]

Преди 7 часа, tantin said:

Това е аналога на нашето "кълбо". 

klumpô,> -пумпал, комбал
гергал,- (сфера)- пергел> кръг >чарк>търкало> кълбо>глобус

 

[makebulgar]

И какво общо имат всички тези думички с тракийския език?!

[Tomata]

В надписа от Езерово имаме доста повече информация за възможното му тълкование. Вероятно имаме церемониален пръстен, три метални пластини и счупена гривна. Това подкрепя съмнението ми за отрязаните вени, при което гривната се е счупила. В Кьолмен също имаме малка подсказка, защото надписът е обърнат навътре, т.е не означава типично проклятие спиращо грабителите и е използвана прото-фризийската лява азбука. Освен евентуално личните имена и възрастта на починалия, интересна ми се струва и последната част върху плочата, а именно "ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ". От нея е изведен "Балбан", каменна скала, ст.б. балванъ,-статуя, идол.
За сравнение гръцкото βλάβη,- щета.
Ето и моето предположение:
"Прикован във вечен сън от(под) тази плоча"
"ан",- над, граница,област  >> ΑΝ ;  "ан зув Iург",- въздушно пространство над определена част от терена, където при промяна на времето се наблюдават локално мъгла или облаци, а зоната на тяхното разпространение често има доста ясни граници.

"гIаба",- верига, окови>>ΓΗΑΒΑ ;  >>"гIа" (да),- сън; "гIа дайнад сона",- присъними се, съновидение
 

"лаба" (я),- козирка на шапка, навес>>ΛΒ ; >>"лабанкхера",-  каменна-арка, свод

"н",- на>>Ν ; на (при обозн.срока на който се распостр.действието); към (доб., сумма) итта нена пхиъ тIатоха към I0 приб. 5

Като че ли съвпада изцяло като фонетика, а и не нарушава смисъла на другите две тълкования на думата ΒΑΛΒΝ.

[Tomata]

Преди 16 часа, Tomata said:

В надписа от Езерово имаме доста повече информация за възможното му тълкование. Вероятно имаме церемониален пръстен, три метални пластини и счупена гривна. Това подкрепя съмнението ми за отрязаните вени, при което гривната се е счупила. В Кьолмен също имаме малка подсказка, защото надписът е обърнат навътре, т.е не означава типично проклятие спиращо грабителите и е използвана прото-фризийската лява азбука. Освен евентуално личните имена и възрастта на починалия, интересна ми се струва и последната част върху плочата, а именно "ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ". От нея е изведен "Балбан", каменна скала, ст.б. балванъ,-статуя, идол.
За сравнение гръцкото βλάβη,- щета.
Ето и моето предположение:
"Прикован във вечен сън от(под) тази плоча"
"ан",- над, граница,област  >> ΑΝ ;  "ан зув Iург",- въздушно пространство над определена част от терена, където при промяна на времето се наблюдават локално мъгла или облаци, а зоната на тяхното разпространение често има доста ясни граници.

"гIаба",- верига, окови>>ΓΗΑΒΑ ;  >>"гIа" (да),- сън; "гIа дайнад сона",- присъними се, съновидение
 

"лаба" (я),- козирка на шапка, навес>>ΛΒ ; >>"лабанкхера",-  каменна-арка, свод

"н",- на>>Ν ; на (при обозн.срока на който се распостр.действието); към (доб., сумма) итта нена пхиъ тIатоха към I0 приб. 5

Като че ли съвпада изцяло като фонетика, а и не нарушава смисъла на другите две тълкования на думата ΒΑΛΒΝ.

Ето защо смятам, че ексклузивното разглеждане на склавинския език единствено и само по критерии, повече емоционални или политически, отколкото разумни и логични, води до грешни изводи. Както и да го погледнем, напр. скитското племе саки> сакалиб(арб.) спокойно може да значи бели, светли, ("са"-светлина вероятно в смисъл-руси). Кога е настанала дифузията в ИЕ е трудно да се каже, но определено има вторични лексикални наслагвания. Понеже колегите недоумяват каква е връзката, ще опитам пак да обясня:

В примера с кьолменският надпис, "лаба" (я),- козирка на шапка, навес>>ΛΒ ; >>колиба.
гIаба",- верига, окови>>ΓΗΑΒΑ ;  >>"гIа" (да),- сън; "гIа дайнад сона",- присъними се, съновидение>>гIа+ дат+ел> гадател, тълкувател на сънища. "Сона" значи "со",-аз и "на",-мен (дат.п. на мен). Дали оттам не е фонетично адаптирано сона като "сън" в славянските езици, не знам. Дават му друго обяснение. Продължаваме със същият корен "гIа" > "г1ов",- (чете се подобно на "хръ"-ов,- пр. както в "хъркам", френско "R") ,- стена, торс,  фигура, стан на човека>>Ако е комбинация с гIа,-сън, става място за сън(вечен)>>гхров (grаve)> гроб. От там "над-гробен" камък> място за поклонение>Балванъ.

За да няма съмнения и в предишният пример- Гергал> грг> кръг> рк (арка)> рг> радуга> дг> дъга(радуга),- "села Iад".
"Iад",-(чети "хръ"-ад)  прашка,  лък> дъга> Нем. Rad (колело), радиус, градус на ъгъл и т.н . "села" допускам светъл, пъстър,"са"-светлина . Смятам, затова е и фонетичната близост на тракийските надписи и съвременният български. Смисълът обаче, вярвам трябва да се търси през нахските наречия.

 

[miroki]

Не видях да се писали "Брия"

На тракийски значи град.

Страбон кн. 7-6

Цитирай

после е Месемврия, колония на мегарците, наричана първоначално Менебрия, сиреч „града на Менас”, защото основателят й бил Менас, докато „брия” е думата за „град” на тракийски език. По същия начин градът на Селюс се нарича Селюбрия361, а Енос362 се е наричал някога Полтюмбрия363

 

[skiahtro]

Μεσημβρινός - меридиан.

Μεσημβρία - най-високата точка на слънцето по обяд.

[Atom]

Μεσημβρινός произлиза от месимери.    За името на града етимологията е друга.

Автоматичен превод:

Етимологията на думата "Месимврия" е предоставена от древни писатели. Така Страбон съобщава, че първоначално градът се е наричал "Меневрия", тоест е градът на някой си Мена, който е и негов основател. След това същият автор добавя, че думата „врия“ на тракийски означава „град“.10 Друг, по-късен писател, Стефанос Византиос, е запазил подобна информация. По-конкретно той споменава, че Месимврия дължи името си на някой Мелса, очевидно Тракия, 11 и така Месимврия е град Мелса.12 Тази версия изглежда се потвърждава от епиграфско свидетелство.13 По този начин древните гърци заселници поставят своето селище под закрилата на героя, цар и бог Мелса.14

източник: http://blacksea.ehw.gr/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=10723

[skiahtro]

Точно така! Месимери - обяд, месимврия - най високата точка на слънцето!

Това е само мнение. 

Ти не твърдеше ли, че всичко трябва да се подлага на съмнение?

Страбон писал, ами ако е бъркал, кво правим?

Прочети първа точна от източника който си дал!

Редактирано 6, 2022 от skiahtro