Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Тракийският език наистина ли е изчезнал?


Препръчано мнение

  • Потребител
Публикувано
  On 4.02.2022 г. at 16:34, Кухулин said:

Далеч е, защото езиците се променят във времето. PIE, това е да речем думата преди пет хиляди години. Старобългарската форма е примерно на хиляда години. Нормално е да се различават много. Човек трябва са отчита и тези неща, ако търси родство между думите.

 

Expand  

Именно. Славянските езици не са критерий, също и немския. Данните за тях са отскоро, а и чуждото влияние е огромно. В зяпам може да става въпрос и за образно сраввнение, захласнат, с отворена уста. Съгласен съм.

  • Потребител
Публикувано
  On 4.02.2022 г. at 16:34, Кухулин said:

Далеч е, защото езиците се променят във времето. PIE, това е да речем думата преди пет хиляди години. Старобългарската форма е примерно на хиляда години. Нормално е да се различават много. Човек трябва са отчита и тези неща, ако търси родство между думите.

 

Expand  

На 1000 и нещо е само записаното... А говоримото можем спокойно да предположим че е на 2000г. и повече. 

  • Потребител
Публикувано
  On 4.02.2022 г. at 16:06, Tomata said:

"Очи"има съвпадение в почти всички палео езици. Проблем има с руското "глаза" единственото близко съвпадение е с нем. "Glass",-стъкло- PIE root *ghel- (2) "to shine,.

Expand  

Глаза - можеш наистина да го свържеш със glass... но не знаем доколко това е автентично. 

 

  Цитирай

Этимология

Происходит от др.-русск. глазкы стекляныи стеклянные шарики’ (Ипатьевск. летоп. под 6622 г.). Связано, очевидно, с польск. głaz камень, скала’, głaźny гладкий; ловкий’, niegłaźny неловкий; ухабистый’, макед. Глазна река букв. Каменка’. Вероятнее первонач. знач. «шар» или «камень». Знач. «глаз, око» ср. с русск. диал. ша́ры мн., также «глаза́», польск. gały глаза́’ и др. Возм., слав. glazъ «шарик» связано с русск.-цслав. глезнъ, глезно лодыжка’, др.-сканд. klakkr ком’, швед. klakk (из *glog^no-). Затруднительно в морфологическом отношении возведение к *glad-zъ, ср. gladъkъ русск. гладкий.

Expand  

В общи линии - глаза - го свързват със стъклени топчета.  Или това което е на други езици: globe . Сфера.  Стъклена сфера. Някак си не успавам да го свържа това глобе - със кълбо... би трябвало да не е проблемно това .. globe - кълбо... 

  • Потребител
Публикувано
  Цитирай

Reconstruction:Proto-Germanic/klumpô

From Proto-Indo-European *glembʰ- (clasp; mass), from *gel- (form into a ball; ball).

 

  • Old High German: *klumpo (Central German)
    • Middle High German: *klumpe (attested 15th c.)

 

From Proto-Indo-European *gel- (form into a ball; ball). Cognate with Latin glaeba, glomus, Sanskrit ग्लुन्थ (gluntha, lump), and Proto-Germanic *klumpô (mass, lump, clump; clasp).

Expand  

Това е аналога на нашето "кълбо". 

  • Потребител
Публикувано
  On 5.02.2022 г. at 1:03, tantin said:

На 1000 и нещо е само записаното... А говоримото можем спокойно да предположим че е на 2000г. и повече. 

Expand  

А имаме ли основания за такова предположение?

  • Потребител
Публикувано
  On 5.02.2022 г. at 3:09, Кухулин said:

А имаме ли основания за такова предположение?

Expand  

Естествено.. Когато е записан старобългарския - българските славяни са се изнесли дълбоко на юг. Минали са към 300- 400 години откак са се преселили тези славяни на Балканите.   А другите славяни горе до Балтика и те говорят почти същия език.  Значи че езика се е формирал не през 10 век  и дори не през 4 век, а много по-рано. 

  • Потребител
Публикувано
  On 5.02.2022 г. at 3:13, tantin said:

Естествено.. Когато е записан старобългарския - българските славяни са се изнесли дълбоко на юг. Минали са към 300- 400 години откак са се преселили тези славяни на Балканите.   А другите славяни горе до Балтика и те говорят почти същия език.  Значи че езика се е формирал не през 10 век  и дори не през 4 век, а много по-рано. 

Expand  

Много дупки има в това съждение, тантине. Какво значи "да се формира" езикът? Какво значи "почти същия" език? Какви са разликите?

Пренеси тези общи разсъждения върху конкретната дума.

  • Потребител
Публикувано
  On 5.02.2022 г. at 1:10, tantin said:

Някак си не успавам да го свържа това глобе - със кълбо... би трябвало да не е проблемно това .. globe - кълбо... 

Expand  

Едва ли е ИЕ. По-скоро някаква субстратна лексика, вероятно земеделска (EEF :) ).

164289512_Screenshot(2).png.5322fe82fd3c7dea9fb3b9931dcf302e.png

https://bg.wiktionary.org/wiki/кълбо

  • Потребител
Публикувано
  On 5.02.2022 г. at 3:22, Кухулин said:

Много дупки има в това съждение, тантине. Какво значи "да се формира" езикът? Какво значи "почти същия" език? Какви са разликите?

Пренеси тези общи разсъждения върху конкретната дума.

Expand  

Съвсм скорошно беше разглеждането за пчела / оса.  Но каквато и дума да хванеш - корените на славянските думи са горе долу еднакви. 

  • Потребител
Публикувано

"Еднакъв произход със залог, срв. сръб. залогај „залък“, т.е. „нещо заложено (в устата)“. *zalogъ > *zalъk с редукция o > ъ в неударена сричка като в мънисто"
 или от-  зIок,- хапя, кълва(човка) >зобя?
ФАЙДА̀ ж. (араб.). Разг. 1. Полза, облага, изгода.
- или от "пайда болаж"> пай, да, бол> (part, paar, дял, pay) >пари? pay (n.)
c. 1300, paie, "satisfaction, liking; reward, reprisal," from pay (v.), or else from Old French paie?
"барт бар",- сделка >>barter (v.)
"to traffic or trade by exchanging one commodity for another," mid-15c., apparently from Old French barater "to barter, cheat, deceive, haggle" (also, "to have sexual intercourse"), 12c., which is of uncertain origin, perhaps from a Celtic language (compare Irish brath "treachery"). Connection between "trading" and "cheating" exists in several languages. Related: Bartered; bartering.
Greek baros "weight," which is related to barys "heavy," from PIE root *gwere- (1) "heavy." Нем. "bar"- keш
Етимология
"От нгр. μουσούνα „муцуна“, заета от итал. musone „нацупен човек, сърдитко“, произв. на muso „муцуна, зурла“ със съответствия във фр. museau (> англ. muzzle), исп. muso, прованс. mus, от къснолат. *musa, вероятно от герм. произход."  или от  "муцъар" (паст, морда, муцуна) ?
"Ма1а циск"; к1аца; циска (котка),->  маца, мацка.
 Кесия, от перс. през тур. kese. или от  "киса"(джоб)?
"чош",- коси, косми, вълнен косъм-> вчесвам; "чошк (я)" ,-четка;
 "кхо" и "чиш",- (по нужда) ; е*ае,- размножавам и мн. др.

  • Потребител
Публикувано
  On 5.02.2022 г. at 1:10, tantin said:

В общи линии - глаза - го свързват със стъклени топчета.  Или това което е на други езици: globe . Сфера.  Стъклена сфера. Някак си не успавам да го свържа това глобе - със кълбо... би трябвало да не е проблемно това .. globe - кълбо... 

Expand  

Да, има логика нпр. във рус. "взгляд">гледам.
Мен все пак ме притеснява "зяпам". От "зея"(отворен) става "зявам"(прозявам) > зина> зейна> отзява>>отвор>(окно)>>прозира >прозорец >прозрачен.. Не е задължително май да е отворена непременно устата.  Защо не широко очите? Или и двете? Трябва май също да проверя облещен и ококорен  :)

  • Потребител
Публикувано
  On 5.02.2022 г. at 7:17, Tomata said:

Мен все пак ме притеснява "зяпам". От "зея"(отворен) става "зявам"(прозявам) > зина> зейна> отзява>>отвор>(окно)>>прозира >прозорец >прозрачен.. Не е задължително май да е отворена непременно устата.  Защо не широко очите? Или и двете? Трябва май също да проверя облещен и ококорен  :)

Expand  

image.png.0c201053d6d40d92af25bc462efab6b5.png

  • Потребител
Публикувано

Съвсем добре са го обяснили хората за "зея".  

image.png.6d5b08206a92d43fc6072587e3104d8a.png

Древната ИЕ форма е ginven . При нас идва в пълна форма като "зинвам" 

image.png.22543e9ce4730cda85d422d4d3565c62.png

  • Потребител
Публикувано
  On 5.02.2022 г. at 7:36, tantin said:

Съвсем добре са го обяснили хората за "зея".  

image.png.6d5b08206a92d43fc6072587e3104d8a.png

Древната ИЕ форма е ginven . При нас идва в пълна форма като "зинвам" 

image.png.22543e9ce4730cda85d422d4d3565c62.png

Expand  

Ок, значи е нашенско изобретение. Явно не ме разбираш. Казвам, че и "вратата зява" или земята и т.н. Ще добавя ЗВЀРЯ СЕ, -иш се, мин. св. звѐрих се, несв., непрех. Разг. Ирон. Гледам с учудване, с изненада нещо, което обикн. не мога да разбера.
кизга,- зеркало, стекло, стеклянный>>зеркалньi>>взирам се, зверя се в огледалото? Как мислиш, дали идва от звяр или от взор?

 

  • Потребител
Публикувано
  On 5.02.2022 г. at 7:50, Tomata said:

взирам се, зверя се в огледалото? Как мислиш, дали идва от звяр или от взор?

Expand  

image.png.282aa82a7faf4edb381dae4184ee8d20.png

  • Потребител
Публикувано
  On 5.02.2022 г. at 8:15, Tomata said:

Е, този е супер! Ако може и сложи линка, искам да го прегледам. Види ми се много интересен.
 

Expand  

https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/733/mode/1up

https://ibl.bas.bg/ber/

  • Потребител
Публикувано

Kiolmenski_nadpis.jpg.118a20cc50782fd07704748063764c38.jpg

В надписа от Езерово имаме доста повече информация за възможното му тълкование. Вероятно имаме церемониален пръстен, три метални пластини и счупена гривна. Това подкрепя съмнението ми за отрязаните вени, при което гривната се е счупила. В Кьолмен също имаме малка подсказка, защото надписът е обърнат навътре, т.е не означава типично проклятие спиращо грабителите и е използвана прото-фризийската лява азбука. Освен евентуално личните имена и възрастта на починалия, интересна ми се струва и последната част върху плочата, а именно "ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ". От нея е изведен "Балбан", каменна скала, ст.б. балванъ,-статуя, идол.
За сравнение гръцкото βλάβη,- щета.
Ето и моето предположение:
"Прикован във вечен сън от(под) тази плоча"
"ан",- над, граница,област  >> ΑΝ ;  "ан зув Iург",- въздушно пространство над определена част от терена, където при промяна на времето се наблюдават локално мъгла или облаци, а зоната на тяхното разпространение често има доста ясни граници.

"гIаба",- верига, окови>>ΓΗΑΒΑ ;  >>"гIа" (да),- сън; "гIа дайнад сона",- присъними се, съновидение
 

"лаба" (я),- козирка на шапка, навес>>ΛΒ ; >>"лабанкхера",-  каменна-арка, свод

",- на>>Ν ; на (при обозн.срока на който се распостр.действието); към (доб., сумма) итта нена пхиъ тIатоха към I0 приб. 5

Като че ли съвпада изцяло като фонетика, а и не нарушава смисъла на другите две тълкования на думата ΒΑΛΒΝ.

  • Потребител
Публикувано
  On 5.02.2022 г. at 18:16, Tomata said:

Kiolmenski_nadpis.jpg.118a20cc50782fd07704748063764c38.jpg

В надписа от Езерово имаме доста повече информация за възможното му тълкование. Вероятно имаме церемониален пръстен, три метални пластини и счупена гривна. Това подкрепя съмнението ми за отрязаните вени, при което гривната се е счупила. В Кьолмен също имаме малка подсказка, защото надписът е обърнат навътре, т.е не означава типично проклятие спиращо грабителите и е използвана прото-фризийската лява азбука. Освен евентуално личните имена и възрастта на починалия, интересна ми се струва и последната част върху плочата, а именно "ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ". От нея е изведен "Балбан", каменна скала, ст.б. балванъ,-статуя, идол.
За сравнение гръцкото βλάβη,- щета.
Ето и моето предположение:
"Прикован във вечен сън от(под) тази плоча"
"ан",- над, граница,област  >> ΑΝ ;  "ан зув Iург",- въздушно пространство над определена част от терена, където при промяна на времето се наблюдават локално мъгла или облаци, а зоната на тяхното разпространение често има доста ясни граници.

"гIаба",- верига, окови>>ΓΗΑΒΑ ;  >>"гIа" (да),- сън; "гIа дайнад сона",- присъними се, съновидение
 

"лаба" (я),- козирка на шапка, навес>>ΛΒ ; >>"лабанкхера",-  каменна-арка, свод

",- на>>Ν ; на (при обозн.срока на който се распостр.действието); към (доб., сумма) итта нена пхиъ тIатоха към I0 приб. 5

Като че ли съвпада изцяло като фонетика, а и не нарушава смисъла на другите две тълкования на думата ΒΑΛΒΝ.

Expand  

Ето защо смятам, че ексклузивното разглеждане на склавинския език единствено и само по критерии, повече емоционални или политически, отколкото разумни и логични, води до грешни изводи. Както и да го погледнем, напр. скитското племе саки> сакалиб(арб.) спокойно може да значи бели, светли, ("са"-светлина вероятно в смисъл-руси). Кога е настанала дифузията в ИЕ е трудно да се каже, но определено има вторични лексикални наслагвания. Понеже колегите недоумяват каква е връзката, ще опитам пак да обясня:

В примера с кьолменският надпис, "лаба" (я),- козирка на шапка, навес>>ΛΒ ; >>колиба.
гIаба",- верига, окови>>ΓΗΑΒΑ ;  >>"гIа" (да),- сън; "гIа дайнад сона",- присъними се, съновидение>>гIа+ дат+ел> гадател, тълкувател на сънища. "Сона" значи "со",-аз и "на",-мен (дат.п. на мен). Дали оттам не е фонетично адаптирано сона като "сън" в славянските езици, не знам. Дават му друго обяснение. Продължаваме със същият корен "гIа" > "г1ов",- (чете се подобно на "хръ"-ов,- пр. както в "хъркам", френско "R") ,- стена, торс,  фигура, стан на човека>>Ако е комбинация с гIа,-сън, става място за сън(вечен)>>гхров (grаve)> гроб. От там "над-гробен" камък> място за поклонение>Балванъ.

За да няма съмнения и в предишният пример- Гергал> грг> кръг> рк (арка)> рг> радуга> дг> дъга(радуга),- "села Iад".
"Iад",-(чети "хръ"-ад)  прашка,  лък> дъга> Нем. Rad (колело), радиус, градус на ъгъл и т.н . "села" допускам светъл, пъстър,"са"-светлина . Смятам, затова е и фонетичната близост на тракийските надписи и съвременният български. Смисълът обаче, вярвам трябва да се търси през нахските наречия.

 

  • Потребител
Публикувано

Не видях да се писали "Брия"

На тракийски значи град.

Страбон кн. 7-6

  Цитирай

после е Месемврия, колония на мегарците, наричана първоначално Менебрия, сиреч „града на Менас”, защото основателят й бил Менас, докато „брия” е думата за „град” на тракийски език. По същия начин градът на Селюс се нарича Селюбрия361, а Енос362 се е наричал някога Полтюмбрия363

Expand  

 

  • Потребител
Публикувано

Μεσημβρινός произлиза от месимери.    За името на града етимологията е друга.

Автоматичен превод:

Етимологията на думата "Месимврия" е предоставена от древни писатели. Така Страбон съобщава, че първоначално градът се е наричал "Меневрия", тоест е градът на някой си Мена, който е и негов основател. След това същият автор добавя, че думата „врия“ на тракийски означава „град“.10 Друг, по-късен писател, Стефанос Византиос, е запазил подобна информация. По-конкретно той споменава, че Месимврия дължи името си на някой Мелса, очевидно Тракия, 11 и така Месимврия е град Мелса.12 Тази версия изглежда се потвърждава от епиграфско свидетелство.13 По този начин древните гърци заселници поставят своето селище под закрилата на героя, цар и бог Мелса.14

източник: http://blacksea.ehw.gr/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=10723

Публикувано (edited)

🙂

Точно така! Месимери - обяд, месимврия - най високата точка на слънцето!

Това е само мнение. 

Ти не твърдеше ли, че всичко трябва да се подлага на съмнение?

Страбон писал, ами ако е бъркал, кво правим?

Прочети първа точна от източника който си дал!😉

Редактирано от skiahtro

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Вашето предишно съдържание е възстановено.   Изчистване на редактора

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

Научи повече  

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.