Славянски светилища и храмове

[Марин Йорданов]

Светилища

Светилищата (на старобългарски свентило) са познати от дълбока древност и биват използвани векове наред, бидейки широко разпространени сред всички славянски племена. Това са места на открито (обикновено в гори, на закътани поляни), където са разположени идоли на почитаните от местните родове божества, олтарни камъни и различни символи. Уредени са съвсем просто с няколко характерни компонента:

• Обект на почитане – идоли или фетиши;
• Жертвеник – висок четвъртит камък или каменна плоча;
• Жертвени ями – изкопи където се полагат принесените върху жертвеника жертви;
• Свещени символи или реликви, познати от митологията – рогове, мечове, щитове и т.н.

Храмове

Храмовете на славяните наподобяват по устройство светилищата на открито. В крайна сметка те са просто техни наследници, тяхно идейно доразвитие, поради което са наричани и със същите наименования – капищьница, кумирьница, трэбище. Представляват кръгли или правоъгълни дървени постройки оградени с крепостни валове и ровове. Стените им са с богата дърворезба, изобразяваща сцени от славянската митология, божества и герои. Когато стените са измазани с глина, резбите се заменят с многоцветни рисунки. Вътре, в центъра на храма гори крада (на старобългарски – огнище, клада, жертвен огън) – вечен огън, символ на безсмъртието на боговете и несекващата им сила. В близост до централното огнище често се забива и главният кумир, изобразяващ бога, комуто е посветено капището и чието име носи. Около стените са разположени останалите свещени идоли, пред които са разположени каменни жертвеници и жертвени ями, където се хвърлят требите след приношението. В много случаи в жертвените ями също горят огньове. Всичко което вече е било върху требника и в ямите придобива сакрална същност и магическа сила. Ето защо въглените, пепелта, камъните, костите, съдовете и всичко друго, извадено от жертвените ями, се посипва върху оградните валове, в рововете и дори в специални траншеи около храма, с цел той да бъде по-добре защитен чрез свещените свойства на пожертваното. Храмовете най-често са в големи градове или на свещени места, достъпни за всички околни племенни общности, защото биват посещавани от по-голям брой поклонници. В това се проявява и разликата им от откритите светилища, които имат предимно местно, родово значение.

Идоли

Идолите в южната и източната славянска традиция се наричат кумирь или капище (от тюркското кэп – образ, изражение), поради което самите светилища се наричат кумирьница или капищьница. Идолите са дървени или, по-късно, каменни и се подреждат в различни форми според обстоятелствата и йерархията.

/.../

Фетиши

Има светилища, обаче, в които липсват идоли. Те служат на фетишистките култове и са устроени около обожествяван природен обект на поклонение – на старобългарски блъванъ – фетиш. Фетиши могат да бъдат свещени извори, свещени дървета, свещени камъни. Всъщност езичеството не почита самите фетиши заради собствената им материя, а заради свръхестествената им сила, която е проявление на божественото присъствие. С други думи, според основния езически принцип на пантеизъм, свещената същност на боговете се намира във всяка материя, а фетишизмът допълва този принцип с вярването, че определени предмети-фетиши концентрират по-голямо количество от божията енергия. Т.е. почитта към фетишите сама по себе си е почит към божествената същност, а оттам – към самите божества. Така фетишите представят боговете и около тях не са нужни идоли – те взаимно се заместват.

Жертвеник

В светилищата винаги се поставят жертвеници, върху които се принасят жертвите към боговете. На старобългарски жертвоприношението се нарича жрьтиіе. Езическата жертва се нарича жрьтва (от жрьти – жертвам, принасям в жертва), оброкъ (т.е. нещо обречено) или трэба, откъдето идва и наименованието на жертвения камък (трэбник) и на цялото светилище (трэбище). Жертвеникът е каменен – висок куб или плоска плоча. На него не само се жертват живи животни, но и се оставят всички пожертвования – тестени храни, месо, ястия, пари, напитки... Требникът се поставя или в центъра на светилището – пред идолите, или се полага по един пред всяка група кумири, особено ако са подредени на различни места из светилището.

Реликви

Реликвите се поставят край идолите – всекиму според легендите. Например бог Даждбог е представян с огромен кръгъл светещ щит, представляващ самото слънце. Поради това около идола на Даждбог се очаква да има облегнат голям позлатен щит.

Жреци

Всяко светилище е в землището на определен род, на определена задруга и е посещавано от членовете ѝ по време на езически празници и други случаи. С боговете общуват родоначалниците на задругата, старейшините, така наречените старци, деди. У повечето славяни жреческо съсловие липсва. Това се дължи на родовия характер на религията и на териториалното разпределение на славянските племена – те живеят в малобройни разпръснати родови общности. Жреци и храмове в които да служат се появяват исторически доста късно и само сред някои славяни – там където живеят в по-големи селища или се пази прочут фетиш – обект на поклонение на множество племена.

Жреците в старобългарския език са наричани жьрьць, а също влъхвъ (жрец, магьосник, гадател), откъдето идва и влъхвованиіе (езическо служение, гадаене, магьосничество), и влъшьба (вълшебство, магия). Видно е че славянските жреци не само са служели на боговете, но и са се занимавали с магия, гадаене и лечителство.

Археология

Археологическата наука днес е проучила голям брой останки от древнославянски капища по териториите на Русия, Украйна, Беларус, Полша, Чехия, Словакия, Сърбия, Северна Македония, България и Германия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Капище

ПП: Антиславянстването е съвременно антибългарско и антинаучно явление,

разрушаващо българската народностна и национална идентичност...

М. Тачков

[Марин Йорданов]

Някои археологически находки на древнославянски светилища:

Германия

• Аркона, остров Рюген – градено светилище от 9-12 век, разположено на най-източния нос на острова. Разкопките се провеждат през 1921, 1930 и 1969 – 1971 г. Разчистени са концентрична площадка, ограждащ я вал и свързващи ги траншеи с ширина 1 м. Във вала са установени 3 строителни периода и са открити слоеве с обгорена глина, камъни и въглени. От вътрешната и външната страна на вала преминават по-плитък и по-дълбок плоски ровове, като цялата защитна система отделя носа от останалия остров. В една от траншеите е открита каменна плоча, а под нея – 11 силно повредени мъжки черепа, животински кости, вещи и керамични отломки от 10-12 век. При северния склон на градището има голям водоизточник, в чиито околности са разположени 14 поселения и огромна погребална могила.
• Бранденбург – култова площадка, разположена редом с градище, възникнало в 8 век. Според преданията това е светилище на бог Триглав. В основите на хълма му, има „нежилищен“ културен слой, т.е. мястото е било посещавано, но не обитавано.
• Бродовин – площадка-капище, намираща се на най-високата част на езерен полуостров. Окръжена е с ров с ширина 5 м, дълбочина 80 см и диаметър 25 м. На склона на хълма е разположено поселение от 9-13 век. На това място през 1258 г. построяват манастир.
• Грос Раден, Шверински окръг – дървен храм разположен извън стените на поселение от 10-13 век. Градището е правоъгълно (12,5 х 7 м), със стени от греди, със схематично издялани човешки глави в краищата. Под прага са открити череп на зубър, глинен куб и отломки от съдове от 9-10 век. В северната част са изкопани 6 конски черепа, а под южната и източната стена лежат двойки копия. Храмът е ограден с ограда от дървесни стволове.
• Зааринген, окръг Бранденбург – около курган (погребална могила) от 7-12 век се намира кръгла площадка (диаметър 20 м), окръжена от концентрични ровове с ширина 2 и 3 м.
• Тауфелсберг – градище разположено на висок хълм, ограден с палисада и двоен вал с ров. На края на кръглата площадка (диаметър 30 м) е открит слой състоящ се от въглеста почва и големи камъни. Намерени са черепи, кости и зъби на животни.
• Фелдберг – останки от дървен храм, разположен на нос, отделен с полукръгъл плосък ров с ширина 2 метра. Оснвите на храма са прорязани от траншеи, свързващи коритовидни вдлъбнатини и голяма яма в центъра, пълна с пепел и въглени. Храмът е бил правоъгълен, разделен на две и се датира към 7-9 век.
• Фишеринзел – в селище от 11-13 век са намерени два полуизгнили дървени идола. В близост е полуостров, ограден със символичен ров.
• https://bg.wikipedia.org/wiki/Разкрити_капища

[Марин Йорданов]

Полша

• Волин – на най-високото място на стария град е разкопана дървена постройка 5 х 5 м, окръжена с ограда. Съществувала е от втората половина на 9 век до началото на 12 век. В околностите е намерена бронзова фигурка на кон, няколко дървени статуетки, една от които е четирилика. Разкопана е яма с два човешки черепа, а черепни останки са намерени и по склона на възвишението, заедно с животински кости.
• Вишеград – на възвишение по десния бряг на река Висла се намира кръгла площадка, в чийто център има следи от стълбове, четириъгълни постройки и черепи на бикове. По краищата на площадката са наредени камъни, а край тях – олтар, плосък каменен жертвеник и човешки скелет. Под калдаръмения път, водещ към храма, са изкопани два сърпа и кости от човек. Храмът е ограден с ров, в който са намерени въглени, животински кости и парчета керамика, датираща от 10-12 век. В близост е селище – 6-11 век.
• Хелмска гора, около Кошалин – на върха на възвишение са открити останки от култова сграда 2,5 х 4,5 м. По краищата ѝ има ями с въглени. Намерен е нож, кости от животни и риби, посуда от 10-13 век.
• Дембно – градище в Свентокжицката планина. Площадката на градището е овална (15 х 26 м), окръжена с вал и ров. В рова са намерени обгорени камъни, въглени, парчета глинена мазилка.
• Добжешово – градище в Свентокжицката планина на висок хълм. Овалната площадка (40 х 80 м) е оградена с три концентрични вала. В центъра лежи голям камък с издълбани кръгове, а на различни места по площадката и валовете лежат заоблени камъни-жертвеници. В западния край има постамент на олтар, а около него – керамика от 8-9 век. От същия период са и близките селища.
• Лиса гора – градище на висок залесен хълм в Свентокжицките планини. Върхът на хълма е ограден с валове от камък, със следи от огнища и черепи в тях. В близост има водоизточник, край който е открит дървен идол.
• /.../

https://bg.wikipedia.org/wiki/Разкрити_капища

[makebulgar]

Според арабския историк и географ Ал-Мас’уди (X в.) българите (бурджаните) били огнепоклонници, които изгаряли починалите си съплеменници, а склавите (сакалибите) били съставени от няколко народа като едни били християни, а други били поклонници на огъня и Слънцето, и изгаряли душите си в огъня.

Според Ал-Мас’уди един от сакалибските (славянски) храмове се намирал на върха на висока планина, издигнат бил с вещина, с умело разположение на използваните камъни и с разнообразие от цветове, като в храма били направени отвори, които произвеждали ефекти при изгрева на Слънцето. В друг техен храм бил поставен огромен идол с формата на мъж, пред който хората се кланяли.

 

[Марин Йорданов]

Преди 13 минути, makebulgar said:

Според арабския историк и географ Ал-Мас’уди (X в.) българите (бурджаните) били огнепоклонници, които изгаряли починалите си съплеменници, а склавите (сакалибите) били съставени от няколко народа като едни били християни, а други били поклонници на огъня и Слънцето, и изгаряли душите си в огъня.

Според Ал-Мас’уди един от сакалибските (славянски) храмове се намирал на върха на висока планина, издигнат бил с вещина, с умело разположение на използваните камъни и с разнообразие от цветове, като в храма били направени отвори, които произвеждали ефекти при изгрева на Слънцето. В друг техен храм бил поставен огромен идол с формата на мъж, пред който хората се кланяли.

 

Благодаря! Навярно при различните прабългарски племена /групи/ е имало различни обичаи...