Руско-украинската война 2022 година.

[Петър_Пейчев]

Преди 5 минути, deaf said:

Дори и на теория не е имало опасност от война. Нима мислиш,че ако Турция и България бяха се сбили,НАТО и Варшавският договор щяха безучастно да ги гледат отстрани? Точно затова тогава България и Турция не са имали думата. Всичко се е решавало от САЩ и СССР,а те тогава и през ум не им минавало да започва световна война. На Горбачов вече му е било ясно,че СССР е загубил Студената война,а Вашингтон си е правил сметки как да постъпи когато СССР и СИВ се разпадне. Дори и ако София и Анкара бяха почнали война помежду си,Щатите и Кремъл много бързо са щели да им охладят мераците.

Това не е вярно. СССР както обикновено застана зад Турция, а КГБ беше сред организаторите на протестите. Техни агенти се залавяха на почти всички митинги и след това се освобождаваха. Предстанителя на СССР в ООН изрично заявява, че спорът е между България и Турция и те няма да се месят. Горбачов видя начин да свали Тодор Велики и я използва, но българската армия по това време беше прекалено силна и Турция подви опашка. Не знам защо не четете източниците, а демокрация и Дума?

Как например СССР щеше да охлади мераците, ако след мобилизацията извършена от двете страни и наречена за куртуазия "скрита", на границата беше станала престрелка или изселващи се бяха направили патаклама с милиционерите и граничарите на Капъ Куле?

България никога не се съобразявала особено с политиката на СССР, има нарочно писмо на Тодор Велики до Брежнев в което му пише, че за разлика от другите социалистически страни България има особени отношения с Югославия и Румъния (в смисъл враждебни) и тя разбира защо съюзниците й не споделят българската позиция, но тази позиция няма да се промени. В друо писмо Живков пише, че ние нямаме проблеми с режима в Гърция, напротив отношенията са ни изключително добри и не смятаме да ги променяме, заради останалите, като за нас не Гърция, а Югославия е проблем.

Колкото и странно да звучи за някой във форума единствената българска партия водила последователна националистическа политика е БКП.

[новорегистриран2]

Преди 4 часа, Петър_Пейчев said:

Идва един момент когато вече решават не политиците от двете страни или тези зад тях, а дяволите. Сега вече може само да се гадае дали ще има война между републиките и украйна или Русия и Украйна, защото нещата постепенно влизат в област, където определящи са случайни събития.

Както повечето случаи България постъпи мъдро, защото щеше да е малко неудобно да ни заварят яхнали магарета и с кухненски ножове в ръце на украино-руската граница, докато САЩ, НАТО и ЕС тръбят как няма да воюват, ако ще свиня в джамия да влезе.

България е членка на НАТО. Като такава тя може да получи помощ от съюзниците си. Беше й предложена, но отказа с мнимия довод за суверенитет и бла бла. Изобщо не става въпрос за воюване с който и да било, а за ясен външнополитически намек.

[новорегистриран2]

Ако руснаците не променят локациите на струпване се очертават две главни посоки за настъпление:

1. Между Чернигов и Суми в посока Киев

2. Харков или източно от него в посока удар в гръб на украинската групировка в Донбас.

До скоро в Донбас бяха съсредоточени около половината от украинските сухопътни войски. Бързият разгром на тази най-голяма украинска групировка ще означава де факто край на украинската армия.

Вероятно руските сили в югоизточен Беларус ще се ползват за обкръжаването на Киев от запад, а войските в югозападен Беларус ще се ползват за овладяването на по-големите градове в западна Украйна, за да не може да се превърнат в центрове на съпротива при смяната на режима в Киев.

За Крим мисля, че е писано предостатъчно през годините, така че няма смисъл да се обсъжда.

[Orbit]

Ако не беше трагично, щеше да е комично.

А украинските воинските части защо не са показани на картата ?

Време е да увлонят този украински стратег който е съсредоточил по голяма част от украинският военно-технически потенциал в Донбас. Според тази карта на руска територия, пред Донецк и Луганск,  има две военни групировки с численост не  повече от 5 000 - 10 000 единици. Поради това струпване на украински военни в Донбас  са оголени много по важни и стратегически позиции.  Съсредоточаване на по голямата част от украинският военно-технически потенциал в Донбас е самоубийствено, освен ако плановете са различни от отбранителните .

Редактирано 20, 2022 от Orbit

[новорегистриран2]

При обща численост на СВ между 70 и 80 000 души, вкл. наборниците, украинците и да искат няма как да прикрият всичките си граници, камо ли да изградят пълноценна отбрана. Например, границата се Беларус се прикрива от т.нар. национална гвардия. Затова са решили да използват численото си превъзходство на Донбас като коз, при евентуално/предстоящото руско нападение.

Там позициите им са окрепени от 7 години насам. Макар че се повтаря 1 към 1 случая с Армения. Липсват по-сериозни фортификационни работи, все едно, че са застинали по времето на ПСВ. https://t.me/anna_news/20848

Не бих се учудил, ако след време се окаже, че са били отделени много пари за този проблем, но те са се оказали в нечии джоб...

Из интернет могат да се срещнат някакви фантастични числа на хиляди танкове, БМП-та и БТР-и на въоръжение в украинските СВ, но и спрямо тази информация съм много скептичен.

Пропагандата бълнува за някаква мистична териториална отбрана, т.е. народно опълчение. Но и там положението е много зле от към снабдяване с каквото и да било, а и от към намиране на доброволно пушечно месо.

Във ВВС, ПВО и флота положението е още по-зле от към техника.

Редактирано 20, 2022 от новорегистриран2

[новорегистриран2]

What if Russia Wins?

A Kremlin-Controlled Ukraine Would Transform Europe

 

When Russia joined the ongoing civil war in Syria, in the summer of 2015, it shocked the United States and its partners. Out of frustration, then President Barack Obama claimed that Syria would become a “quagmire” for Russia and Russian President Vladimir Putin. Syria would be Russia’s Vietnam or Putin’s Afghanistan, a grievous mistake that would eventually rebound against Russian interests.

Syria did not end up as a quagmire for Putin. Russia changed the course of the war, saving Syrian President Bashar al-Assad from impending defeat, and then translated military force into diplomatic leverage. It kept costs and casualties sustainable. Now Russia cannot be ignored in Syria. There has been no diplomatic settlement. Instead, Moscow has amassed greater regional clout, from Israel to Libya, and retained a loyal partner in Assad for Russia’s power projection. In Syria, what the Obama administration failed to anticipate was the possibility that Russia’s intervention would succeed.

In the surreal winter of 2021–22, the United States and Europe are once again contemplating a major Russian military intervention, this time in Europe itself. And once again, many analysts are warning of dire consequences for the aggressor. On February 11, British Minister of State for Europe James Cleverly predicted that a wider war in Ukraine “would be a quagmire” for Russia. In a rational cost-benefit analysis, the thinking goes, the price of a full-scale war in Ukraine would be punishingly high for the Kremlin and would entail significant bloodshed. The United States has estimated as many as 50,000 civilian casualties. Along with undermining Putin’s support among the Russian elite, who would suffer personally from the ensuing tensions with Europe, a war could endanger Russia’s economy and alienate the public. At the same time, it could bring NATO troops closer to Russia’s borders, leaving Russia to fight a Ukrainian resistance for years to come. According to this view, Russia would be trapped in a disaster of its own making.

Nevertheless, Putin’s cost-benefit analysis seems to favor upending the European status quo. The Russian leadership is taking on more risks, and above the fray of day-to-day politics, Putin is on a historic mission to solidify Russia’s leverage in Ukraine (as he has recently in Belarus and Kazakhstan). And as Moscow sees it, a victory in Ukraine might well be within reach. Of course, Russia might simply prolong the current crisis without invading or find some palatable way to disengage. But if the Kremlin’s calculus is right, as in the end it was in Syria, then the United States and Europe should also be prepared for an eventuality other than quagmire. What if Russia wins in Ukraine?

If Russia gains control of Ukraine or manages to destabilize it on a major scale, a new era for the United States and for Europe will begin. U.S. and European leaders would face the dual challenge of rethinking European security and of not being drawn into a larger war with Russia. All sides would have to consider the potential of nuclear-armed adversaries in direct confrontation. These two responsibilities—robustly defending European peace and prudently avoiding military escalation with Russia—will not necessarily be compatible. The United States and its allies could find themselves deeply unprepared for the task of having to create a new European security order as a result of Russia’s military actions in Ukraine.

Many Ways to Win

For Russia, victory in Ukraine could take various forms. As in Syria, victory does not have to result in a sustainable settlement. It could involve the installation of a compliant government in Kyiv or the partition of the country. Alternatively, the defeat of the Ukrainian military and the negotiation of a Ukrainian surrender could effectively transform Ukraine into a failed state. Russia could also employ devastating cyberattacks and disinformation tools, backed by the threat of force, to cripple the country and induce regime change. With any of these outcomes, Ukraine will have been effectively detached from the West.

 

If Russia achieves its political aims in Ukraine by military means, Europe will not be what it was before the war. Not only will U.S. primacy in Europe have been qualified; any sense that the European Union or NATO can ensure peace on the continent will be the artifact of a lost age. Instead, security in Europe will have to be reduced to defending the core members of the EU and NATO. Everyone outside the clubs will stand alone, with the exception of Finland and Sweden. This may not necessarily be a conscious decision to end enlargement or association policies; but it will be de facto policy. Under a perceived siege by Russia, the EU and NATO will no longer have the capacity for ambitious policies beyond their own borders.

The United States and Europe will also be in a state of permanent economic war with Russia. The West will seek to enforce sweeping sanctions, which Russia is likely to parry with cyber-measures and energy blackmailing, given the economic asymmetries. China might well stand on Russia’s side in this economic tit for tat. Meanwhile, domestic politics in European countries will resemble a twenty-first-century great game, in which Russia will be studying Europe for any breakdown in the commitment to NATO and to the transatlantic relationship. Through methods fair and foul, Russia will take whatever opportunity comes its way to influence public opinion and elections in European countries. Russia will be an anarchic presence—sometimes real, sometimes imagined—in every instance of European political instability.

 

Eastern member states would have NATO troops permanently on their soil.

Cold War analogies will not be helpful in a world with a Russianized Ukraine. The Cold War border in Europe had its flash points, but it was stabilized in a mutually acceptable fashion in the Helsinki Final Act of 1975. By contrast, Russian suzerainty over Ukraine would open a vast zone of destabilization and insecurity from Estonia to Poland to Romania to Turkey. For as long as it lasts, Russia’s presence in Ukraine will be perceived by Ukraine’s neighbors as provocative and unacceptable and, for some, as a threat to their own security. Amid this shifting dynamic, order in Europe will have to be conceived of in primarily military terms—which, since Russia has a stronger hand in the military than in the economic realm, will be in the Kremlin’s interest—sidelining nonmilitary institutions such as the European Union.

Russia has Europe’s largest conventional military, which it is more than ready to use. The EU’s defense policy—in contrast to NATO’s—is far from being able to provide security for its members. Thus will military reassurance, especially of the EU’s eastern members, be key. Responding to a revanchist Russia with sanctions and with the rhetorical proclamation of a rules-based international order will not be sufficient.

Imperiling Europe's East

In the event of a Russian victory in Ukraine, Germany‘s position in Europe will be severely challenged. Germany is a marginal military power that has based its postwar political identity on the rejection of war. The ring of friends it has surrounded itself with, especially in the east with Poland and the Baltic states, risks being destabilized by Russia. France and the United Kingdom will assume leading roles in European affairs by virtue of their comparatively strong militaries and long tradition of military interventions. The key factor in Europe, however, will remain the United States. NATO will depend on U.S. support as will the anxious and imperiled countries of Europe’s east, the frontline nations arrayed along a now very large, expanded, and uncertain line of contact with Russia, including Belarus and the Russian-controlled parts of Ukraine.

 

Eastern member states, including Estonia, Latvia, Lithuania, Poland, and Romania, will likely have substantial numbers of NATO troops permanently stationed on their soil. A request from Finland and Sweden to gain an Article 5 commitment and to join NATO would be impossible to reject. In Ukraine, EU and NATO countries will never recognize a new Russian-backed regime created by Moscow. But they will face the same challenge they do with Belarus: wielding sanctions without punishing the population and supporting those in need without having access to them. Some NATO members will bolster a Ukrainian insurgency, to which Russia will respond by threatening NATO members. 

Ukraine’s predicament will be very great. Refugees will flee in multiple directions, quite possibly in the millions. And those parts of the Ukrainian military that are not directly defeated will continue fighting, echoing the partisan warfare that tore apart this whole region of Europe during and after World War II.

The permanent state of escalation between Russia and Europe may stay cold from a military perspective. It is likely, though, to be economically hot. The sanctions put on Russia in 2014, which were connected to formal diplomacy (often referred to as the “Minsk” process, after the city in which the negotiations were held), were not draconian. They were reversible as well as conditional. Following a Russian invasion of Ukraine, new sanctions on banking and on technology transfer would be significant and permanent. They would come in the wake of failed diplomacy and would start at “the top of the ladder,” according to the U.S. administration. In response, Russia will retaliate, quite possibly in the cyber-domain as well as in the energy sector. Moscow will limit access to critical goods such as titanium, of which Russia has been the world’s second-largest exporter. This war of attrition will test both sides. Russia will be ruthless in trying to get one or several European states to back away from economic conflict by linking a relaxation in tension to these countries’ self-interest, thus undermining consensus in the EU and NATO.

Europe’s strong suit is its economic leverage. Russia’s asset will be any source of domestic division or disruption in Europe or in Europe’s transatlantic partners. Here Russia will be proactive and opportunistic. If a pro-Russian movement or candidate shows up, that candidate can be encouraged directly or indirectly. If an economic or political sore point diminishes the foreign policy efficacy of the United States and its allies, it will be a weapon for Russian propaganda efforts and for Russian espionage.

Much of this is already happening. But a war in Ukraine will up the ante. Russia will use more resources and be unchained in its choice of instruments. The massive refugee flows arriving in Europe will exacerbate the EU’s unresolved refugee policy and provide fertile ground for populists. The holy grail of these informational, political, and cyberbattles will be the 2024 presidential election in the United States. Europe’s future will depend on this election. The election of Donald Trump or of a Trumpian candidate might destroy the transatlantic relationship at Europe’s hour of maximum peril, putting into question NATO’s position and its security guarantees for Europe.

Turning NATO Inward

For the United States, a Russian victory would have profound effects on its grand strategy in Europe, Asia, and the Middle East. First, Russian success in Ukraine would require Washington to pivot to Europe. No ambiguity about NATO’s Article 5 (of the kind experienced under Trump) will be permissible. Only a strong U.S. commitment to European security will prevent Russia from dividing European countries from one another. This will be difficult in light of competing priorities, especially those that confront the United States in a deteriorating relationship with China. But the interests at stake are fundamental. The United States has very large commercial equities in Europe. The European Union and the United States are each other’s largest trade and investment partners, with trade in goods and services totaling $1.1 trillion in 2019. A well-functioning, peaceful Europe augments American foreign policy—on climate change, on nonproliferation, on global public health, and on the management of tensions with China or Russia. If Europe is destabilized, then the United States will be much more alone in the world.

NATO is the logical means by which the United States can provide security reassurance to Europe and deter Russia. A war in Ukraine would revive NATO not as a democracy-building enterprise or as a tool for out-of-area expeditions like the war in Afghanistan but as the unsurpassed defensive military alliance that it was designed to be. Although Europeans will be demanding a greater military commitment to Europe from the United States, a broader Russian invasion of Ukraine should drive every NATO member to increase its defense spending. For Europeans, this would be the final call to improve Europe’s defensive capabilities—in tandem with the United States—in order to help the United States manage the Russian-Chinese dilemma.

 

The nuclear superpowers would have to keep their outrage in check.

For a Moscow now in permanent confrontation with the West, Beijing could serve as an economic backstop and a partner in opposing U.S. hegemony. In the worst case for U.S. grand strategy, China might be emboldened by Russia’s assertiveness and threaten confrontation over Taiwan. But there is no guarantee that an escalation in Ukraine will benefit the Sino-Russian relationship. China’s ambition to become the central node of the Eurasian economy will be damaged by war in Europe, because of the brutal uncertainties war brings. Chinese irritation with a Russia on the march will not enable a rapprochement between Washington and Beijing, but it may initiate new conversations.

 

The shock of a big military move by Russia will likewise raise questions in Ankara. President Recep Tayyip Erdogan’s Turkey has been enjoying the venerable Cold War game of playing off the superpowers. Yet Turkey has a substantial relationship with Ukraine. As a NATO member, it will not benefit from the militarization of the Black Sea and the eastern Mediterranean. Russian actions that destabilize the wider region could push Turkey back toward the United States, which could in turn drive a wedge between Ankara and Moscow. This would be good for NATO, and it would also open up greater possibilities for a U.S.-Turkish partnership in the Middle East. Rather than a nuisance, Turkey could turn into the ally it is supposed to be.

A bitter consequence of a wider war in Ukraine is that Russia and the United States would now encounter each other as enemies in Europe. Yet they will be enemies who cannot afford to take hostilities beyond a certain threshold. However far apart their worldviews, however ideologically opposed, the world’s two most significant nuclear powers will have to keep their outrage in check. This will amount to a fantastically tricky juggling act: a state of economic warfare and geopolitical struggle across the European continent, yet a state of affairs that does not allow escalation to tip into outright war. At the same time, U.S.-Russian confrontation can in the worst case extend to proxy wars in the Middle East or Africa if the United States decides to reestablish its presence after the catastrophic Afghanistan withdrawal. 

Maintaining communication, especially on strategic stability and cybersecurity, will be crucial. It is notable that U.S.-Russian cooperation on malicious cyber-activities continues even during the current tensions. The necessity of maintaining rigorous arms control agreements will be even greater after a Ukraine war and the sanctions regime that follows it.

No Victory is Permanent

As the crisis in Ukraine unfolds, the West must not underestimate Russia. It must not bank on narratives inspired by wishful thinking. Russian victory in Ukraine is not science fiction.

But if there may be little that the West can do to prevent a Russian military conquest, it will be able to influence what happens afterward. Very often the seeds of trouble lie beneath the veneer of military victory. Russia can eviscerate Ukraine on the battlefield. It can make Ukraine a failed state. But it can do so only by prosecuting a criminal war and by devastating the life of a nation-state that has never invaded Russia. The United States and Europe and their allies and other parts of the world will draw conclusions and be critical of Russian actions. Through their alliances and in their support for the people of Ukraine, the United States and Europe can embody the alternative to wars of aggression and to a might-makes-right ethos. Russian efforts at sowing disorder can be contrasted to Western efforts at restoring order.

Much as the United States retained the diplomatic properties of the three Baltic states in Washington, D.C., after they had been annexed by the Soviet Union during World War II, the West can put itself on the side of decency and dignity in this conflict. Wars that are won are never won forever. All too often countries defeat themselves over time by launching and then winning the wrong wars.

 

[Orbit]

Това не е сериозно. 

Има един такъв виц, питат един дето търси нещо през ноща под една улична лампа : какво търсиш ? Той отговаря : часовника си. Пак го питат : къде го изгуби ? Той отговаря : на 50 метра от тука . Питащияш се учудва : еми защо го търсиш тука ? Отговор : защото тука е по светло !

Обясненията за това че украинските войски се струпват там където са най укрепени позициите са същите като в този виц. При широкомаштабна отбрана се покриват ключови позиции а не тези които са най добре укрепени.

 Как ще го използват този коз : това струпването на военните ресурси в Донбас ? Ако украинските стратези са толкова прости , това не значи че руските са също толкова прости че да тръгнат челно срещу това струпване на воинския потенциал и укрепени позиции. Струпването на войските си срещу противник с по голям потенциал във всяко отношение е самоубийство. Още повече на такава удобна за обкръжение позиция. 

Цялата надежда е на тези с дървените автомати. 

Това е бред.

Единственото логично обяснение за струпването на над половината част от украинският военен потенциал в Донбас е военно решение на проблемите с ЛНР и ДНР.

 

Редактирано 20, 2022 от Orbit

[Sekynda_69]

Аз мисля че Путин ще си вземе пая, каквито и санкции да му налагат. Всъщност той държи коза със газта, сега да ги видим краварите и блюзяците от ЕС как ще се дизерфицират. На Путин му е през еня че руските транзакции няма да минават през европейски или американски банки, той търгува успешно с азия и близкият изток, пък и Русия стана анклав по износ и внос, произвеждат си всичко и не им е нужен кой знае какъв износ или внос на стоки.

[Orbit]

Преди 9 минути, Sekynda_69 said:

Аз мисля че Путин ще си вземе пая, каквито и санкции да му налагат. Всъщност той държи коза със газта, сега да ги видим краварите и блюзяците от ЕС как ще се дизерфицират. На Путин му е през еня че руските транзакции няма да минават през европейски или американски банки, той търгува успешно с азия и близкият изток, пък и Русия стана анклав по износ и внос, произвеждат си всичко и не им е нужен кой знае какъв износ или внос на стоки.

За Путин са много важни икономическите отношения с Германия. Но американците успяват малко по малко да раздалечват Русия и Германия. Този конфликт в Украина има една от целите да вкара Русия в тази каша за да я отдалечи от Германия. 

[deaf]

Преди 7 минути, Orbit said:

За Путин са много важни икономическите отношения с Германия. Но американците успяват малко по малко да раздалечват Русия и Германия. Този конфликт в Украина има една от целите да вкара Русия в тази каша за да я отдалечи от Германия. 

За Путин сто пъти по-важно е да анексира Крим и да направи васална Украйна. А икономическите отношения с Германия - както дойде.

[Sekynda_69]

Преди 39 минути, deaf said:

За Путин сто пъти по-важно е да анексира Крим и да направи васална Украйна. А икономическите отношения с Германия - както дойде.

Да но не може да получи и двете заедно, или икономически отношения с Германия, или васална Украйна. Най вероятно второто, но мисля че украйна ще бъде разделена помежду запада и Русия.

[deaf]

Преди 3 минути, Sekynda_69 said:

мисля че украйна ще бъде разделена помежду запада и Русия.

Запада,по-точно САЩ и Англия няма да се съгласят Крим и Донбас да (о)станат руски...

[Sekynda_69]

Преди 20 минути, deaf said:

Запада,по-точно САЩ и Англия няма да се съгласят Крим и Донбас да (о)станат руски...

И какво следва от това., ще посмеят ли да се сбият с Русия......  само със санкции ли ще минат ?

[Sekynda_69]

А защо янките не щат Крим и Донбас да станат Руски. Просто, заради сферата на влиание.

[nik1]

https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/sonja-dimitrova-martinjuk-ot-kiev-ne-stava-vapros-samo-za-provokacija-strelja-se.html?fbclid=IwAR0lYUO2Ew_l6XaBky_htiPOL-nf7XiaSU5LHamnK-YDxCZSLIO7Yf5OTC8

[Петър_Пейчев]

Преди 27 минути, nik1 said:

https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/sonja-dimitrova-martinjuk-ot-kiev-ne-stava-vapros-samo-za-provokacija-strelja-se.html?fbclid=IwAR0lYUO2Ew_l6XaBky_htiPOL-nf7XiaSU5LHamnK-YDxCZSLIO7Yf5OTC8

Това са глупости, които слушаме от 7 години. Пропуснато е само, че опълченците стрелят не само по украинските войски, а основно се занимават с изтреблението на собствените си жени и деца и как любимото им занимание било след сутришното кафе да изкарат оръдията от градовете си и да започнат да ги обстрелват. Опълченците не правят провокации, защото каквото и да стане на запад ще са на страната на Украйна, по простата причина, че живота на славяните и православните няма цена.

 В случая обаче има индикации, че е станало нещо друго, Западът се наигра и стигна до най-дебелата червена линия, позволи си немислимото, вместо кратко да избива руския народ и си пие самогона с путин, реши да застраши властта на сатрапа. Вероятно е имало събитие за което не знаем, възможно е Путин да се е стреснал, че поредния му отказ да признае републиките може да провали преизбирането му, не знаем, но винаги когато властта на сатрапите е била застрашена армиите на противниците му са били унищожени, а руската е изпивала алкохола на Европа.

[kirasirrav]

Моето виждане от военна  (и др. ) гледни точки : Като гледаме картата - На Запад това малко червено петънце е проруската Приднестровска реп. , там може да се действа с малки заградителни сили.

На Юг към Крим - би трябвало досега да се изгради нещо подобно на укрепените линии на финландците в Зимната война - мястото е много удобно за тази цел, така с малко сили може да се удържи ( или да се забави настъплението на противника, докато се реши конфликта ) / както някой спомена по-горе, може вече да са поокрали парите за такива цели /.

На Изток срещу Русия и републиките, ако се придържаме към изказванията на Украйна че не искат война и те не предизикват инцидентите там, и не нагнетяват обстановката, би трябвало по границите да има само усилени гранични войски и по значителни гарнизони в Харков и Полтава. Основната линия на отбраната трябва да минава по Днепър.

На Север е по-сложно със дългата граница с Беларус, използван като огромен плацдарм. Там отбраната би трябвало да се съсредоточи в района на Киев, като евентуално западните райони да се неглижират - по тези места има значителни полско и унгарски малцинства и ако руски сили навлезат там, може да се очаква реакция от Полша и Унгария. Да добавим че тези малцинства мразят искрено руснаците ( е не харесват твърде и украинците - имало е натиск за асимилация, културна и всякаква, но съм слушал техните мнения,  че те не са украинци и не искат да се бият за интересите на Украйна, или на някаква крадлива върхушка )

Редактирано 21, 2022 от kirasirrav

[resavsky]

Със сигурност ще има някакъв локален сблъсък - най вероятно на територията на запад от Донецк.

[новорегистриран2]

Малко руски политически реализъм.

 

[Петър_Пейчев]

Абе хората вече спасяват отечеството, вие злословите от къде ще нахлуят в Украйна?!?

 

Русия: Унищожихме украински бронирани машини и военни на наша територия

[Петър_Пейчев]

Преди 1 час, новорегистриран2 said:

Малко руски политически реализъм.

 

Баш! Всичко се решава в САЩ и според разрешението на САЩ, Русия е пасивен обект, който чака мълчаливо или явно одобрение от Великия хан за да действа, а Украйна е дупка от геврек. Предател е Путин, карикатура на политик, казано от интервюирания "сволоч, идиот" и т.н. Не слушах до края, но предполагам, че може да е споменато и Противостоянето на Угра, което става когато на русите няма къде да ходят и ситуацията при което е като сега. 

Политическият реализъм не е малко и не е от сега, това се знае от 2014 г., но обвързаността с краставото куче в Кремъл с украинските олигарси и Запада беше толкова голямо, че живота дори на няколко милиона руснаци не би имал значение. западът обаче преигра, реши да застраши това нищожество и ще бере ядове.

На русофилите ще кажа, ако това беше народ отдавна да е отрязал главата на Путин, да я я набил на бойното знаме и да е нахлул в Украйна. Никога не разчитайте на тях, те не защитават своите, а вие чакате да защитят нас.

Редактирано 21, 2022 от Петър_Пейчев

[Б. Киров]

Ами сега??

 

[Петър_Пейчев]

Републиките са признати! Бог с тях!

[новорегистриран2]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Ами сега??

 

След всичките снощни фанфари има два варианта:

1. Подготвя се населението за широкомащабна война с Украйна

2. Отиваме към деескалация и на широката публика се дава хляб да се радва, докато реално путиновия блъф се е провалил.

[resavsky]

Аз поне не виждам вариант да бъде избягната войната.Единственото за което се моля е локалния конфликт да не прерасне в глобален.