Умирай трудно на Балканите: Атентатите срещу Ахмет Зогу - първият и последен албански крал

[Warlord]

 

Балканските народи винаги сме изглеждали диви и екзотични в очите на другите европейци, но албанците специално изглеждат такива дори и в очите на останалите балканци. Уникалните чудатости на народопсихологията им неминуемо рефлектират и върху цялата историята на тяхната държавност. Нейното начало е поставено в резултат на Балканските войни и ликвидирането на османската власт по населяваните от тях земи.

Дейно участие в събитията от това време взима една особено колоритна личност, на име Ахмет Мухтар бей Зоголи, останал в историята като Зог I - президент, премиер и единствен крал на Албания.

 

По време на революционните борби, в родната му област Мат край град Бурел (в северна Албания), едва 17-годишен, той успява да организира огромен отряд от близо 2000 души, в борбата против турците. Оттогава се понасят легенди за неговата безстрашност и геройство. Впоследствие, в качеството си на главатар на гегски клан от областта Мат, той участва в подписването на декларацията за независимост на 28 ноември 1912 г. във Вльора.

 

Първата световна война заварва новообразуваната албанска държава все още неукрепнала и въпреки, че официално тя обявява неутралитет, останалите слабо се вълнуват от това и през територията ѝ преминават войските на различни държави и дори част от линията на Солунския фронт. По това време Зоголи взема участие във войната като доброволец на страната на Австро-Унгария.

 

След края на войната и завръщането си в Албания смело се впуска в политиката, заемайки в рамките на 4 години постовете: губернатор на Шкодра, министър на вътрешните работи, военен министър, президент, а на 27-годишна възраст става и най-младият премиер, който страната някога е имала. По това време формално сменя фамилията си от Зоголи (идваща от славянската дума “сокол”) на по-албанско звучащото Зогу.

 

В доскоро дивата и полусредновековна Албания, която тепърва започва съществуването си като независима държава, старите обичаи като този за кръвното отмъщение продължават да са в сила, поради което и политическите убийства бързо стават модна тенденция.

 

Още с първите години от издигането на Ахмет Зогу във властта, цяла плеяда албански пишман-атентатори се изреждат да правят неуспешни покушения срещу него по различни политически причини. Отделно се говори, че общо над 600 мъже в Албания са се били заклели по кръвното право да го убият.

 

Този средновековен обичай, наречен канун (който се практикува дори до днес в някои селски райони) гласи, че при убийството на член от едно семейство или друго тежко престъпление, конфликтът продължава с взаимни убийства неопределено дълго време. Семейството на убиеца дължи кръвнина на семейството на убития, а дългът се връща само ако те убият техен мъж, или момче, по-високо от една изправена пушка. Така пред страх от кануна често мъже и дори малки момчета живеят в пълна изолация, заради някое престъпление, извършено някога си от член на тяхната фамилия. Обикновено помирението между албански кланове трудно се постига и понякога се случва то да дойде чак след десетилетия на взаимни убийства.

 

Известно е, че веднъж когато нашият пакостник Ахмет Зоголи, се сгодил, но впоследствие размислил и зарязал момата, нейният баща Шефкед бей Верлачи, вече е имал правото и задължението да го убие според кануна. Поради което той е трябвало да бъде особено предпазлив и да ходи навсякъде със солидна охрана, съставена включително от членове на собственото му семейство, тъй като няма доверие в никой. Лично майка му пък опитва всяко едно ястие, преди той да започне да се храни, заради страх някой да не го отрови.
 

През периода когато той още е министър-председател, активистът на републиканското движение Бекир Валтери, стреля по него, не в някоя тъмна уличка, а в коридорите на парламента. При стрелбата премиерът е прострелян два пъти - в бедрото и в рамото, след което атентаторът се барикадира в тоалетните на сградата, като води оттам престрелка и срещу жандармерията, пеейки патриотични песни. В крайна сметка депутатите успяват най-накрая да го уговорят да се предаде и след като данданията от каубойския екшън стихва, редовното заседание на парламента се състои сякаш нищо не е станало. Простреляният с две огнестрелни рани Зогу, вместо да отиде на лекар, сяда на бюрото си, изчаква да му дойде реда за качване на трибуната и преди да продължи по дневния ред просто отбелязва, че понякога такива неща се случват в живота и никой не може да знае кога и как.

 

Мътен остава въпросът, как атентаторът е влязъл с оръжие в парламента, какви са били подбудите му, както и това, че скоро той е освободен от затвора и впоследствие Зогу дори се среща лично с него. След време Валтери става активист и на фашисткото движение, поради което при идването на комунистите на власт е осъден от специален съд през 1945 г. и разстрелян.

 

Като поръчител на покушението се подозира, станалият вече пословичен атентатор Авни Рустеми, който в биографията си има записани атентати срещу османски генерали още отпреди освобождението, срещу италианските окупатори през Първата световна война, както и срещу албанския политик Есад Топтани, убит от него насред Париж. Главният довод за това е, че само 2 месеца след атентата в парламента, със заговор, организиран от Зогу, самият Рустеми е застрелян на улицата в Тирана. Два дни по-късно той издъхва от раните си, а на погребението му се струпват огромни тълпи, чието недоволство ескалира в мащабни антиправителствени демонстрации, довели до държавен преврат през юни 1924 г. (наричан буржоазно-демократична революция от албанските историци) и идването на власт на Фан Ноли.

 

При избухването на революцията Ахмет Зогу бяга от страната в Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия). След което с поддръжката на Караджорджевичите и помощта на отряд от 108 руски белогвардейски емигранти, същата година той се завръща в Албания, като извършва контрапреврат и сваля демократичното правителство на Фан Ноли. Така той става едноличен лидер, от януари 1925 г. в качеството си на президент на републиката, а на 25 август 1928 г. се самообявява за монарх, като малко след това избраното учредително събрание го утвърждава като крал на албанците под гръмкото двойно име Зогу I Скендербег III.

 

Цялата статия - тук.