"Една конституционна криза и съучастническо мълчание"

[nik1]

Съдия оспори легитимността на Теодора Точкова като главен съдебен инспектор

Главният инспектор Точкова и инспекторите в Инспектората към ВСС повече от година и половина упражняват функции при изтекъл мандат, актовете им са нищожни

 

 

  7 декември 2021 12:01

 Съдия Петко Петков, който оспорва легитимността на Теодора Точкова като главен инспектор    ©  Анелия Николова

 

Теодора Точкова неправомерно си приписва длъжността главен инспектор на Инспектората към ВСС. На 9 април 2020 г., т.е. преди година и половина, тя е престанала да бъде главен съдебен инспектор и от този момент нататък няма такива правомощия и не може да изпълнява неговите функции.

Това твърди по същество съдията от Софийския районен съд (СРС) Петко Петков в жалбата си до СРС, с която иска отмяна на наложената му глоба от 300 лева, задето е забавил подаването на годишната си декларация за имущество и интереси. Нещо повече, Петков прави искане до съдията по делото да предложи на Върховния касационен съд (ВКС) - чрез председателя му, да сезира Конституционния съд (КС) с въпрос дали мандатът на главния инспектор може да се удължава - изрично или мълчаливо, и дали Точкова след изтичането на мандата ѝ може да упражнява власт. (Същите въпроси, впрочем, важат и за инспекторите в инспектората, които повече от година и половина упражняват функциите си при условията на изтекъл мандат.)

За какво получават заплати Точкова и инспекторите

Отговорът на този въпрос е от изключителна важност не само с оглед компетентността на Теодора Точкова да издава наказателни постановления, но и с оглед основанието, на което тя получава заплата и допълнителни възнаграждения, ползва ведомствено жилище, и изобщо - основанието да упражнява власт в качеството си на главен инспектор, сочи Петко Петков.

Теодора Точкова бе избрана за главен съдебен инспектор с решение на парламента от април 2015 г., мандатът й, както и тоза на останалите инспектори от Инспектората към ВСС, изтече през април м.г.

 

Въпросът обаче далеч не се изчерпва със заплатите, които Точкова (а и инспекторите в инспектората) получават без основание, защото преди година и половина им е изтекъл мандатът, а те продължават да заемат длъжностите, с мотива, че парламентът не е избрал нови хора на тяхното място, а службата не можела да остане без хора. По същество това е конституционна криза, която засяга Инспектората на ВСС, един важен орган в съдебната система, създаден с промени в Конституцията при присъединяването ни към ЕС през 2007 г. със задача да следи администрирането на делата и работата на съдебните органи, да преценява нарушенията на магистратите и да предлага на ВСС да налага наказания. До момента този орган създаде много скандали и основателни съмнения в слугинаж на задкулисието, което поддържа статуквото в съдебната система. Инспекторатът например отказа да види нарушенията на предишния главен прокурор Сотир Цацаров в скандала "ЦУМ гейт", но пък започна куп измислени проверки срещу председателя на ВКС Лозан Панов по всевъзможни поводи. Инспекторатът, макар и в предишния си състав, е един от органите, който стои в основата на скорошното осъдително решение на Съда в Страсбург. Той постанови, че дисциплинарното наказание, наложено на бившия председател на Съюза на съдиите в България съдия Мирослава Тодорова, е всъщност отмъщение за изказани публични позиции, както и форма на натиск, за да я накара да замълчи. Този състав на Инспектората пък допусна "да изтекат" лични данни на съдия Тодорова при обстоятелства, които оставят съмнение, че това е част от тенденциозен тормоз.

РЕКЛАМА

 

 

Глобата като един добър повод

Глобата, която е наложена на Петков, не е висока за стандарта на един съдия. На практика това е най-ниската глоба за подобно нарушение със забавяне подаването на декларацията. Съгласно чл. 480а от Закона за съдебната власт, магистрат, който не подаде декларацията си в срок, се наказва с глоба в размер от 300 до 3000 лв. Друг е въпросът, че в случая става въпрос за закъснение само от 12 дни на декларация, подадена по пощата от Косово - съдия Петков в момента е в неплатен отпуск от СРС и изпълнява ангажимент в чужбина. Инспекторатът обаче не е приел възражението на Петков за маловажен случай. Всъщност Софийският районен съд и Административният съд София-град масово отменят санкциите, които Инспекторатът налага дори и за ден закъснение при подаването на декларацията, с мотив, че нарушението е маловажно, а подходът на Инспектората е формалистичен, писа още през 2019 г. сайтът lex.bg. Което не пречи на Инспектората да продължава в същия дух.

Една конституционна криза и съучастническо мълчание

Жалбата на съдия Петков поставя един сериозен и принципен въпрос, чието решаване може да промени противоконституционната практика, която продължава много дълго със съзнанието и съучастието на всички институции. Един нелегитимен орган с изтекъл конституционен мандат повече от година и половина упражнява власт без да има каквито и да е правомощия, по тази причина неговите актове са нищожни. Това е публична тайна, през последните месеци много юристи, общественици и политици коментираха този проблем, породен от неспособността и нежеланието на няколко парламента да изберат нов състав на Инспектората. В основата на проблема обаче стои и отказът на Теодора Точкова и инспекторите от ИВСС да преустановят дейността си с прекратяване на мандата им.

Ситуацията има всички белези на конституционна криза - един конституционно установен орган (парламентът) с действия или бездействие блокира дейността на друг конституционно установен орган (като Инспектората при ВСС) до степен той да не може да си изпълнява функциите.

Ана Караиванова остана на поста повече от година и половина след края на мандата си

 

Това не е първият случай, в който Народното събрание не открива навреме процедура за избор на нов състав на ИВСС. Мандатът на предишния главен инспектор Ана Караиванова изтече през януари 2013 г., но тя остана на поста повече от година и половина след това. Подаде оставка все пак през октомври 2014 г., а след това процедурата за нов избор тръгва на два пъти. В началото на 2014 се стигна дотам, че по дело на съдия срещу дисциплинарното му наказание Върховният административен съд (ВАС) постанови с определение, че главният инспектор в оставка и с изтекъл мандат Ана Караиванова няма представителна власт по отношение на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС).

Проблемът е, че изборът на съдебни инспектори тече много трудно заради заложеното в Конституцията изискване инспекторите да се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите, т.е. с поне 160 гласа.

Очевидно за всички

"Г-жа Точкова неправомерно си е приписала длъжността "главен инспектор на инспектората към ВСС", която твърдя, че не заема", се казва в жалбата на Петков, с която оспорва наложената му глоба. Действително, на 2 април 2015г. Точкова е избрана на тази длъжност и е встъпила във функциите си на 9 април същата година. Тази длъжност обаче е с мандат от 5 години, определен в Конституцията. Мандатът на Теодора Точкова е изтекъл на 9 април 2020 г. и на тази дата тя е престанала да бъде главен инспектор на инспектората към ВСС, сочи Петко Петков. "Макар това тълкуване да е очевидно за всички, с изключение на г-жа Точкова, то освен всичко друго е и задължително.", коментира съдия Петков.

Ключова в случая е фразата "това тълкуване да е очевидно за всички".

Мандатът на главния инспектор и на инспекторите в ИВСС е конституционно уреден, а не в специален закон, както е с други мандатни длъжности. Това означава, че за главния инспектор и за инспекторите в ИВСС не може да се запише в закона, че продължават да изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им докато бъдат избрани нови членове и нов главен инспектор. Подобен похват е широко използван при други регулаторни и контролни органи с мандатни длъжности, което на практика е завоалиран начин за удължаване мандата на угодните за властта членове и да ги поставя в различни зависимости.

Такова заобиколно удължаване на мандатите обаче не може да се приложи в случаите, когато мандатът е уреден в конституцията. И това е ясно казано в няколко знакови решения на КС, в които мандатността се определя като основен принцип за органите на публичната власт - те упражняват своите правомощия само за определен срок, а с изтичането му тези правомощия се прекратяват, без да е необходимо конституиращият орган да постановява изричен акт в този смисъл. Най-категорично КС се произнася в Решение №4/2005 г. за опита да се въведе със закон възможност председателите на върховните съдилища и главният прокурор да продължат да изпълняват длъжността си и след изтичане на седемгодишния им мандат, ако дотогава ВСС не е избрал нов титуляр за длъжностите им. Към онзи момент това можеше да бетонира Никола Филчев незнайно колко време на върха на прокуратурата. КС обаче се произнесе категорично: както намаляването, така и увеличаването на конституционния мандат е нарушение на конституцията. С изтичане на 7-годишния мандат на всеки от тримата големи, техните правомощия се прекратяват и по-нататъшното им упражняване е недопустимо, защото би означавало заобикаляне на конституцията. По-късно в практиката на КС този принцип бе изведен в различни дела по отношение на всички съдебни началници на всякакви нива, както и за самите конституционни съдии. "В обобщение, трайната практика на КС не допуска установените в Конституцията мандати да бъдат удължавани - нито изрично, нито мълчаливо", пише в аргументацията си съдия Петков.

 

Най-добре е изразил смисъла на това ограничение покойният съдия Румен Янков в становището си по едно от тези дела от 2005 г. в един знаков абзац, цитиран неизменно по темата за мандатите:

"Кое е основанието Конституцията да определя период от време, след изтичането на който властта не може да бъде упражнявана?

По правило демократическите тенденции, осъществявани при стремежа към власт, са средства за постигане на успех и щастие за всички. Наред с това историята е показала, че човешката личност след определен период от време престава да осъществява по-високи ценности. Самолюбивият интерес, присъщ на човека на власт, е да дава предимство на собственото си желание за значимост и по правило е склонен да залага делото в името на властта. След време "тя става цел на естествените му егоистични импулси". В крайна сметка човешкият опит е показал, че трайното упражняване на власт от едно лице може да има за последица постигането и на негативни резултати. Тези в общи линии са основанията Конституцията да определя различни по време периоди от време, през които властта може да бъде упражнявана от едно лице. Като най-сериозна гаранция срещу поменатите негативни тенденции животът е показал, че това е подмяната."

Дали установеният в Конституцията мандат на главния инспектор при ИВСС може да бъде удължен (изрично или мълчаливо) и може ли да се приеме, че главният инспектор разполага с материална компетентност да упражнява власт след изтичане на времевите параметри на овластяването ѝ - това са въпросите, на които съдия Петков очаква отговор от КС. Те отдавна трябваше да бъдат зададени на КС, но никой не го направи - нито управляващи, нито опозиция, нито върховните съдилища, главен прокурор, президента, който щеше да предлага конституционни промени, свързани със съдебната власт и т.н.

Инспекторатът на ВСС е една от темите, която бе обсъждана при преговорите за управленска коалиция в сектор "Правосъдие".

Конституционна жалба

В този контекст на преден план излиза и въпросът за индивидуалната конституционна жалба, който е може би най-консенсусния политически въпрос и най-трудния за осъществяване - буквално всички парламентарни партии обявяват, че са за разширяване на достъпа на гражданите до Конституционния съд, но за това трябва промяна в Конституцията. На свой ред отварянето на конституцията неизменно ще повдигне и други въпроси, свързани със съдебната реформа, затова за конституционно мнозинство трудно ще се преговаря.

Редактирано 9, 2022 от nik1

[nik1]

Съдебно решение: Теодора Точкова не е главен съдебен инспектор, актовете й са незаконни

 

 

Софийският районен съд (СРС) отмени като незаконен акт на главния съдебен инспектор Теодора Точкова, защото прие, че мандатът й е изтекъл и сезира прокуратурата, че самоволно е извършила действие, което е в кръга на служба, която не заема.

 

Това съобщава сайтът news.lex.bg, позовавайки се на решение на съдия Мирослав Петров от СРС по жалба на бившия съдия Методи Лалов. Той е глобен с 400 лева заради неподадена в срок декларация пред инспектората.

 

В решението съдът говори за узурпиране на власт и констатира, че правният нихилизъм на Народното събрание е довел до конституционна криза в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано.

 

Теодора Точкова беше избрана за главен съдебен инспектор на 2 април 2015 година. Мандатът й е петгодишен и е изтекъл на 2 април 2020 г. Месец по-рано - март 2020 година, са изтекли мандатите и на останалите 11 членове на инспектората. Оттогава се смениха три парламента, а сега почна мандатът и на четвърти, но нов състав на ИВСС така и не беше избран.

 

През това време инспекторатът не е спирал да изпълнява функциите си.

 

Актът на Точкова, с който на Методи Лалов е издадено наказателно постановление, е от 29 март 2021 година, с което се налага глоба от 400 лева. На 20 октомври 2020 година на Лалов е съставен акт за административно нарушение заради това, че не е подал в срок имуществената си декларация.

 

Наказателно постановление е предмет на делото, по което СРС констатира, че Точкова вече не е главен съдебен инспектор и следователно всичките ѝ актове след 2 април 2020 г. са незаконосъобразни. Лалов напусна съдебната система през септември 2019 година, впоследствие стана общински съветник в София от "Демократична България".

 

"Мандатът на главния инспектор на ИВСС е петгодишен, който извод произтича от изричния нормативен регламент на чл. 132а, ал. 2 КРБ, като в процесния случай същият е изтекъл на 2 април 2020 г., имайки предвид, че неговото начало не е обусловено от момента на встъпване в длъжност. При това положение е повече от очевидно, че към датата на издаване на наказателното постановление - 29 март 2021 г. лицето Теодора Точкова не е притежавала посоченото длъжностно качество, респективно не е разполагала с властнически правомощия да санкционира въззивника Лалов, досежно твърдяното административно нарушение", пише в решението съдия Мирослав Петров.

 

Съдебният инспекторат твърди по делото, че Точкова има право да заема длъжността, защото липсва акт, въз основа на който тя да е освободена от длъжност. Съдия Мирослав Петров категорично отхвърля тези доводи. Той заявява, че цялата нормативна уредба показва, първо, че мандатът на главния инспектор не може да бъде продължен, и, второ, че правомощията му се прекратяват с неговото изтичане и не е необходим никакъв акт на парламента.

 

Съдия Петров приема, че "правомощията на главния инспектор и инспекторите се прекратяват ex lege, т.е. по силата на закона с изтичането на срока на техния мандат или пък предсрочно, при изчерпателно изброените хипотези на чл. 48, ал. 1 ЗСВ, при които се провежда нов избор, поставящ началото на нов мандат. И в двата случая обаче не е предвидена правна възможност за изричното или имплицитно продължаване на срока на мандатите, като именно от момента на прекратяването (в широк смисъл) се поражда и правото им по чл. 50, ал. 1 ЗСВ - при изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите, подали молба до съответната колегия на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от деня на изтичане или предсрочно прекратяване на мандата, могат да бъдат възстановени на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора", пише още в решението на районния съдия.

 

Съдът подчертава, че мандатът е предвиден в обществен интерес, предотвратява трансформацията на държавната власт в диктатура и е своеобразна гаранция за независимост на държавния орган при осъществяване на функциите му.

 

В решението си съдия Мирослав Петров приема, че срещу Лалов е извършена "недопустима държавна принуда от страна на лице, неразполагащо с властнически правомощия, поради изтеклия му мандат като главен инспектор на ИВСС и което на практика съзнателно, самоволно и целенасочено извършва действия, попадащи в кръга на посочената служба, без да има право да я заема, считано от 2 април 2020 г..

 

Затоа съдът приема, че не може да бъде "безмълвен констататор" на наличните данни и изпраща препис от наказателното постановление на прокуратурата за преценка дали не е извършено престъпление от страна на Точкова по член чл. 274, ал. 1 Наказателния кодекс - "който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема, се наказва със",

 

Според съдия Петров Лалов може дапретендира обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за евентуалните вреди, които му е причинила "упражнената спрямо него репресия".

 

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/12/09/4291923_sudebno_reshenie_teodora_tochkova_ne_e_glaven_sudeben/