Истината е блудница, прелъгана от всеки!

[Слов]

Истината винаги е излъгана, тя е и лъжещата ни, че може да е пълна, че може да е ... тя! Истината е хоризонт на случване, който никога не е пълен, който винаги е непълен, що значи всъщност и че е неистина, че е неслучена (и неслучима): че е лъжа! Следователно: Колкото и ближни да сме на нея, сме и също толкова отдалечени от нея! Как се случва с приближенията и раздалеченията от хоризонта! Тя просто ни придвижда напред, дава ни основание и цел, прави ни да бъдем в пътност, да бъдем в устременост, да преживяваме света със смисъл, което и го прави той да бъде свят - двусмислено свят - за нас!

 

***

 

Ето защо - далеч не само негативно и саркастично, и иронически погледнато:

Истината е ... светица - светицата, която все пак трябва да бъде ... потъмнена от всички ни: .... та да засветим!

[Марин Йорданов]

А това, което си написал, истина ли е?...

[Слов]

Преди 14 часа, Марин Йорданов said:

А това, което си написал, истина ли е?...

Обожавам да ме критикуват со финес: браво! Дълбок поклон!

Естествено, че всякое едно твърдение за истината, което малко или пък в повече се усъмнява във възможността на истината да е истина, съдържа в себе си и имплицитно противоречие, и потенцията за самоотречие на себе самото! В това е бъгът или слабостта на скепсиса, на нихилизма и на релативизма въбоще! То произтича от диалектиката, която е пропита и в гноесологията, а не само в онтологията на Съзидание Мира: пътят на отрицанията е обречен на самоотрицание - да привърши своето пътуване вътре пътя на желанията, тъй как този на желанията - да възжелае свойто нежелание и да предохи восред пътя на отрицанията; а понявга даже и - в отрицанията на пътя!