Размисли (отправени към приятел, но счетени за достатъчно важни, та да бидат и прочетени на общо основание)

[Слов]

Знаете ли, Сартр ричаше на времето, че сме осъдени да бъдем свободни! Аз мисля, че не си е давал сметка какво изрича, защото тая присъда е много по-всеобхватна от едната там свобода! Свободата е функция на съзнателността, оттам - и на волевостта! Тя е творечски импулс на Бога вътре борческия пулс на света! Творецът е богът на своето творчество! А всякое едно съзнателно деяние, словение ил дори мислование е именно ... творчество! Няма значение дали ще безчинстваш, или ще пишеш поема - ти си творец, защото го правиш по собствена воля и в статуса на съзнателността!

 

Оттам - колкото си по-съзнателен, колкото по-голяма свобода има твоя дух, толкова и по-голям обхват има творчеството на делата ти, на словата ти, на твоите мисли! ... Толкова повече симулации на връзките от причини и последици може да обеме ума ти, ... полагайки себе си, своето "си", като първа или арх-причина на цялата таз каузална верижност!

 

Разбира се, че божествеността, свободността, креативността е свързана с безкрайна тревога поради отговорността на твоята субектност пред обектността на случващото (или на неслучилото) се пред тебе! Отговорността и виновността за действителността, коя ... натворяваш - или поне за чието сътворяване способстваш - стават ... неимоверни, неимоверно непоносими!

 

И при все това, никога, колкото и голяма творческа сила да притежаваш, каквито и месиански заряди да обладаваш, реалността не може да бъде подредена по твоя образ и в твоето подобие! Ти си само нота от симфонията, помислила се за неин творец!

 

Но тази нота е изящна и прелестна именно в своята мисъл, че е ... нещо повече! Дори собствено - в тая си мисъл тя да биде вече и ... нещо повече!

И двете идеи - за реда и за хаоса (който е всъщност само познавателен, а в действителност е просто неразбрания ред на нещата) и двете идеи са прелестни в своето равнище на уместност! Но съзнателността изисква, задължава - обрича - да бъдеш ... бог ........ въпреки своите неизбежни провали в това начинание; напреки неизбежността да си останеш ти само и единствено: бог ... - но с малка буквица!

[deaf]

Преди 9 часа, Слов said:

Свободата е функция на съзнателността, оттам - и на волевостта!

"Свободата е да не чувстваш новите окови" - Ницше

[laplandetza]

Преди 11 часа, Слов said:

Знаете ли, Сартр ричаше на времето, че сме осъдени да бъдем свободни! Аз мисля, че не си е давал сметка какво изрича, защото тая присъда е много по-всеобхватна от едната там свобода! Свободата е функция на съзнателността, оттам - и на волевостта! Тя е творечски импулс на Бога вътре борческия пулс на света! Творецът е богът на своето творчество! А всякое едно съзнателно деяние, словение ил дори мислование е именно ... творчество! Няма значение дали ще безчинстваш, или ще пишеш поема - ти си творец, защото го правиш по собствена воля и в статуса на съзнателността!

 

Оттам - колкото си по-съзнателен, колкото по-голяма свобода има твоя дух, толкова и по-голям обхват има творчеството на делата ти, на словата ти, на твоите мисли! ... Толкова повече симулации на връзките от причини и последици може да обеме ума ти, ... полагайки себе си, своето "си", като първа или арх-причина на цялата таз каузална верижност!

 

Разбира се, че божествеността, свободността, креативността е свързана с безкрайна тревога поради отговорността на твоята субектност пред обектността на случващото (или на неслучилото) се пред тебе! Отговорността и виновността за действителността, коя ... натворяваш - или поне за чието сътворяване способстваш - стават ... неимоверни, неимоверно непоносими!

 

И при все това, никога, колкото и голяма творческа сила да притежаваш, каквито и месиански заряди да обладаваш, реалността не може да бъде подредена по твоя образ и в твоето подобие! Ти си само нота от симфонията, помислила се за неин творец!

 

Но тази нота е изящна и прелестна именно в своята мисъл, че е ... нещо повече! Дори собствено - в тая си мисъл тя да биде вече и ... нещо повече!

И двете идеи - за реда и за хаоса (който е всъщност само познавателен, а в действителност е просто неразбрания ред на нещата) и двете идеи са прелестни в своето равнище на уместност! Но съзнателността изисква, задължава - обрича - да бъдеш ... бог ........ въпреки своите неизбежни провали в това начинание; напреки неизбежността да си останеш ти само и единствено: бог ... - но с малка буквица!

Дядо ми беше образовън и мудър. Обичаше да казва, че хората са  като ножа, сабята на  Убиеца, за да съшествуват трябва да бъдат насилвани, окървавявани, огъвани, удряни, но и чистени, галени с любов. Няма ли тези  екстремности и противоричиво Битие, те Умират ! Според него така Работи Космос спрямо Разума...............

[Слов]

Преди 4 часа, deaf said:

"Свободата е да не чувстваш новите окови" - Ницше

Като чувство..., но като воляизявление тя е именно в: ... избора, вътре съзнателния ни избор, на нови окови! 

[Петър_Пейчев]

Ако излезем от многосмислените брътвежи на философите как бихме определили свободата? Свободата е относителна, българинът е свободен когато може да прави всичко в своя двор и над него е само Бог, германецът - когато изпълнява стриктно наредбите и законите. За повечето южни народи доносителството пред властта е висша форма на робство, за северните - апотеоз на свободата. Кой е по-свободен, социалистическия труженик който цакаше карти и жулеше пърцуца на работното място, но се страхуваше колегите да не го натопят, че на пияно е псувал партията или американецът, който свободно псува властта, но трепери да не закъснее с 5 минути за работа?

 

[Шпага]

Преди 13 минути, Петър_Пейчев said:

Ако излезем от многосмислените брътвежи на философите как бихме определили свободата? Свободата е относителна, българинът е свободен когато може да прави всичко в своя двор и над него е само Бог, германецът - когато изпълнява стриктно наредбите и законите. За повечето южни народи доносителството пред властта е висша форма на робство, за северните - апотеоз на свободата. Кой е по-свободен, социалистическия труженик който цакаше карти и жулеше пърцуца на работното място, но се страхуваше колегите да не го натопят, че на пияно е псувал партията или американецът, който свободно псува властта, но трепери да не закъснее с 5 минути за работа?

Тук е клуб Философия. Защо да излизаме от "многосмислените брътвежи на философите" и да навлизаме в безсмислените брътвежи на политиканите?

https://www.talkoven.com/значение-политикан

[Петър_Пейчев]

Преди 5 минути, Шпага said:

Тук е клуб Философия. Защо да излизаме от "многосмислените брътвежи на философите" и да навлизаме в безсмислените брътвежи на политиканите?

https://www.talkoven.com/значение-политикан

Аз съм вероятно от малкото българи общували дълго с един от световно известните философи и той не плещеше даже двусмислици, да не казвам многосмисленици. С двама от българските философи пък сме били сътрапезници толкова време, че може без да знам да имам докторат по философия. Когато тримата спореха се намесвах рядко защото разсъждаваха само за глупости, самата философия е такава, но винаги по някое време някой от тях отпиваше от чашата си, обръщаше се към мен и казваше: "Сега да чуем гласа на разума"?

[gmladenov]

Преди 4 часа, Петър_Пейчев said:

Свободата е относителна ...

Това е точно така.

Ако нямаш капитали и се налага да продаваш труда си, тогава свободен ли си?
Май свободата ти се състои единствено в това да избереш при кой чорбаджия да
работиш (ако не броим свободата да ходиш гол и бос и да гладуваш).

Колко струват гражданските свободи, ако си закрепостен с две работи, за да
изхранваш семейството си?

Редактирано 12, 2022 от gmladenov

[deaf]

Преди 2 часа, gmladenov said:

се налага да продаваш труда си,

Струва ми се,че този социален табиет да се продава трудът го има само през последните два века от историята на човечеството...

[Слов]

On 12.02.2022 г. at 8:50, deaf said:

"Свободата е да не чувстваш новите окови" - Ницше

Това е фиктивната и склонна на афекции свобода! Истинската опира до избора на нови(те) окови! 

[Слов]

On 12.02.2022 г. at 10:59, laplandetza said:

Дядо ми беше образовън и мудър. Обичаше да казва, че хората са  като ножа, сабята на  Убиеца, за да съшествуват трябва да бъдат насилвани, окървавявани, огъвани, удряни, но и чистени, галени с любов. Няма ли тези  екстремности и противоричиво Битие, те Умират ! Според него така Работи Космос спрямо Разума...............

Но човекът не е само "Космоса спрямо Разума", а и - Обратното; дори по-скоро да е: Обратното! 

[Слов]

On 12.02.2022 г. at 13:30, Петър_Пейчев said:

Ако излезем от многосмислените брътвежи на философите как бихме определили свободата? Свободата е относителна, българинът е свободен когато може да прави всичко в своя двор и над него е само Бог, германецът - когато изпълнява стриктно наредбите и законите. За повечето южни народи доносителството пред властта е висша форма на робство, за северните - апотеоз на свободата. Кой е по-свободен, социалистическия труженик който цакаше карти и жулеше пърцуца на работното място, но се страхуваше колегите да не го натопят, че на пияно е псувал партията или американецът, който свободно псува властта, но трепери да не закъснее с 5 минути за работа?

 

Абсолютна, безапелационна и безгранична свобода няма - свободата е функционално състояние на целеполагане-то из едни окови во други: слабите я възприемат като такава само, когато не осъзнават своята обреченост на някаква робия; силните избират своето робство! 

[Слов]

On 12.02.2022 г. at 14:01, Петър_Пейчев said:

Аз съм вероятно от малкото българи общували дълго с един от световно известните философи и той не плещеше даже двусмислици, да не казвам многосмисленици. С двама от българските философи пък сме били сътрапезници толкова време, че може без да знам да имам докторат по философия. Когато тримата спореха се намесвах рядко защото разсъждаваха само за глупости, самата философия е такава, но винаги по някое време някой от тях отпиваше от чашата си, обръщаше се към мен и казваше: "Сега да чуем гласа на разума"?

Философията никак не може да бъде впечатлена ... от имена/конкретика! 

[Слов]

On 12.02.2022 г. at 17:13, gmladenov said:

Това е точно така.

Ако нямаш капитали и се налага да продаваш труда си, тогава свободен ли си?
Май свободата ти се състои единствено в това да избереш при кой чорбаджия да
работиш (ако не броим свободата да ходиш гол и бос и да гладуваш).

Колко струват гражданските свободи, ако си закрепостен с две работи, за да
изхранваш семейството си?

Свободата е най-малко външна такава! 

[Шпага]

Не знам дали е уместно свободата да бъде степенувана - "по-свободен", "най-свободен", - но ако приемем, че е уместно, ето някои от вариантите, над които опитвам да се замисля:

- Най-свободни са тези, които не усещат/не осъзнават, че са с окови.

- ... тези, които доброволно са приели да бъдат оковани.

- Колкото по-интелигентен и чувствителен е човекът, толкова по-малко е свободен. За него десетки морално-етични задръжки играят ролята на окови.

- Колкото по-малко искаш, толкова по-свободен се чувстваш.

- Дървото... или "дървото" е напълно свободно, именно защото няма никакъв избор. И даже ако гръм го удари, поне вината няма да е негова

 

[Слов]

Преди 1 час, Шпага said:

Не знам дали е уместно свободата да бъде степенувана - "по-свободен", "най-свободен", - но ако приемем, че е уместно, ето някои от вариантите, над които опитвам да се замисля:

- Най-свободни са тези, които не усещат/не осъзнават, че са с окови.

- ... тези, които доброволно са приели да бъдат оковани.

- Колкото по-интелигентен и чувствителен е човекът, толкова по-малко е свободен. За него десетки морално-етични задръжки играят ролята на окови.

- Колкото по-малко искаш, толкова по-свободен се чувстваш.

- Дървото... или "дървото" е напълно свободно, именно защото няма никакъв избор. И даже ако гръм го удари, поне вината няма да е негова

 

- Първото е субективна, фиктивна свобода! 

- Второто може да бъде признак на свободност, на (зряща) изборност, но и на несвободност, на (сляпо) покорство!

- С третото съм дълбоко несъгласен, защото интелигентният човек - нека чувствителния го оставиме настрана засега, понеже това е егалитарно, а не елитарно определение! - та интелектуалецът възприема етосите като едно необходимо зло, което - макар и да не е потребно нему - е важно за функционирането на хората и на обществото като цяло: той знае какво ще последва, ако неготовите за свободата (си) - я получат! 

- Четвъртото е дълбока мъдрост, състояща се в много учения и сентенции от Изтока, но и доста добре изразена от, смея да твърдя, бащата на западната философия, мисъл и култура - Платон, който казва в своя диалог "Държавата", че (ще цитирам по смисъл -  понеже паметта ми, подобно на жена, накрая се оказ/в/а нещо ... твърде невярно, хех): "Недоволната душа е недоволна винаги - независимо къде и кога, и в кое тяло пребивава тя!" А. Дюма пък ще каже, че: "По-хубавото е враг на хубавото!" Основа на нирваничното блаженство в Будизма е отказът от цикъла на желанията, на притежанията и в последна сметка - на присъствията! Цялата работа, обаче, може се изрази полукомично с великата сентенция на Мечо Пух, че - максимата на човешката хедона да биде: "Колкото повече (искаш ... да имаш/бъдеш), толкова повече (ще искаш ... да имаш/си)! Безкрайната субстанция на абсолюта не ни предоставя това удобство на праг и бряг - както за знанията, тъй и за нашите желания; а прочее: и за осъщественията/осъщностенията(случванията) ни ... вътре света (... на съня)! 

- Дървото е точно толкова свободно, колкото моята котка е щастлива - тя изпитва всички блаженства, които аз ... не никога, ала скоро няма да изпитам: без да си дава и капчица сметка за това! Колко пък да е щастлива/свободно!? 

[Петър_Пейчев]

Преди 19 часа, Слов said:

Абсолютна, безапелационна и безгранична свобода няма - свободата е функционално състояние на целеполагане-то из едни окови во други: слабите я възприемат като такава само, когато не осъзнават своята обреченост на някаква робия; силните избират своето робство! 

Не може да се даде определение на свободата, защото тя има различни измерения. Има лична свобода, има свобода на групата - род, племе, народ, политическа, икономическа и т.н. Тя е обективна в определени изяви, но в болшинството случаи е субективно възприятие на действителността. По тези причини не може да се говори за свобода изобщо, а конкретни проявления на свободата, според обективния свят и вътрешното възприятие на субектите. Във философията има залитане към обобщения и тези обощения определят отделните философски направления, но в живота не е така, правите линии са малко.

[Петър_Пейчев]

Преди 19 часа, Слов said:

Философията никак не може да бъде впечатлена ... от имена/конкретика! 

Аз не смятам, че филисофията може да се впечатли от нещо, нейния проблем е, че тя самата вече не впечатлява никой. Тя остана без визия за бъдещето. Видях едни абстракции за "Бъди бъден", но философията трябва да търси отговори на въпроси за това какво е било миналото, какво е настоящето и какво ще е бъдещето. За съжаление 20 век не роди философи визионери, с малки изключения отнасящи се краткосробно бъдеще и повече в политически аспект, което предопределя и упадака й. В съвремения свят липсват безделници, които да висят по агорите и да бистрят мъдростите на земляка дошъл в града и представил се за философ.

[Шпага]

Преди 10 минути, Петър_Пейчев said:

Аз не смятам, че филисофията може да се впечатли от нещо, нейния проблем е, че тя самата вече не впечатлява никой. Тя остана без визия за бъдещето. Видях едни абстракции за "Бъди бъден", но философията трябва да търси отговори на въпроси за това какво е било миналото, какво е настоящето и какво ще е бъдещето. За съжаление 20 век не роди философи визионери, с малки изключения отнасящи се краткосробно бъдеще и повече в политически аспект, което предопределя и упадака й. В съвремения свят липсват безделници, които да висят по агорите и да бистрят мъдростите на земляка дошъл в града и представил се за философ.

Така е. За съжаление

[laplandetza]

Преди 22 часа, Слов said:

Но човекът не е само "Космоса спрямо Разума", а и - Обратното; дори по-скоро да е: Обратното! 

За мен Човек е един от безбройните възли на локално фоново натрупване в материя, имам в предвид вашата цивилизация. Тя съществува да бъде консумирана , да захрани локалния ток, както всички други биха споделили тази съдба.Не е разумно цялото ви съществуване да се вкопчи със зъби и нокти вув вашето оцеляване, давайте Напред , време е за нови Главни роли и продукции.............

[Слов]

On 15.02.2022 г. at 8:57, Петър_Пейчев said:

Не може да се даде определение на свободата, защото тя има различни измерения. Има лична свобода, има свобода на групата - род, племе, народ, политическа, икономическа и т.н. Тя е обективна в определени изяви, но в болшинството случаи е субективно възприятие на действителността. По тези причини не може да се говори за свобода изобщо, а конкретни проявления на свободата, според обективния свят и вътрешното възприятие на субектите. Във философията има залитане към обобщения и тези обощения определят отделните философски направления, но в живота не е така, правите линии са малко.

Не само във философията, но и въобще имаме склонност за обобщение! Забележете, че само понятието, като основа на мисълта, на логическото ни възприятие за света - що е и строго човешкото, като такова - е един вид: обобщаване, генерализиране! Да, на базата на някаква относително широка индуктивна опитност, но все пак си биде: дедукция по допускане!

Математиката се ситуира връз аксиоми, които нямат доказателственост за самите себе си, но служат кат такава за всички последъчни тям теореми и задачки-закачки на аритметичното и на геометричното изкуство! 

***

И като кажете, че "не може да се даде определение на свободата, защото тя има различни измерения", и като в последствие допълните и че "във философията има залитане към обобщения и тези обобщения определят отделните философски направления, но в живота не е така" - вие всъщност струите своята мисъл и строите словото си отново в режим на заключение, но го наричате: киритика към заключенията и апология на изключението! 

***

Накратко: 

Ако човек не заключава, той и не мисли - той и не слови, следователно: и вече той не е човек! 

Редактирано 17, 2022 от Слов

[Слов]

On 15.02.2022 г. at 9:04, Петър_Пейчев said:

Аз не смятам, че филисофията може да се впечатли от нещо, нейния проблем е, че тя самата вече не впечатлява никой. Тя остана без визия за бъдещето. Видях едни абстракции за "Бъди бъден", но философията трябва да търси отговори на въпроси за това какво е било миналото, какво е настоящето и какво ще е бъдещето. За съжаление 20 век не роди философи визионери, с малки изключения отнасящи се краткосробно бъдеще и повече в политически аспект, което предопределя и упадака й. В съвремения свят липсват безделници, които да висят по агорите и да бистрят мъдростите на земляка дошъл в града и представил се за философ.

Философията е на първо място метафизика, оттам - и транстемпорална (извънвремева), и трансцендентна (отвъдпространствена и надсетивна), тоест: и тя е абстрактна на всякоя една нашенска предметна - природна или пък социална - действиетлност! И чак когато има това, разполага с тая работа за и като свое верую, за и като своя първична причина и същностна цел на съществуването си, тя може и да завива - от време на време - към функцията си на някаква полезност ,на някаква тукашна практичност: на нещо си - кое да е от нас и за нас си! 

 

И който приравнява философията со социологията, с политологията и въобще - с прагматичните интереси на своето си малко, жалко и нищожно битие, а дори и да го сравнява с битието на ближни, на социуми, на планети, на вселените ....  - да: той толкоз и да разбира от философия! (Простете рязкостта!)

Редактирано 17, 2022 от Слов

[Слов]

On 15.02.2022 г. at 10:42, Втори след княза said:

Какво ново съдържание влагате в "словение", та не е говорене и в "мислование", та не е мислене? Ако няма ново съдържание, то насочва към предвзетост и желание да сте различен, без нищо творческо. Простете.

Веднага отговарям: Ритъмът е не по-маловажен от значението на коя да е дума или пък мисъл! 

При поетизирането на логоса смислите на мислите (и думите) танцуват! 

Но с тая интуиция - за този танц: или се раждаш одарен, или - не! 

Няма средно положение - ако не се чувства: има да се извърви още път ... до там! 

***

Другото важно нещо, което обуславя богатството да се борави с понятийна база отвъд общоприетата - с жаргона на философията, на отделните науки, с архаиката и посредством строене на неологизми (мисля, че е самоочевидно, но да го кажеме): това дава възможност да се избегнат ненужните повторения и да се изрази по-цялостно идеята - нека подчертая, че иде реч за цялостност, а не за разбираемост на тази идея - в хода на съответното там въжделение (може да се нарече и - изричане, а не въжделение или пък ... речение, разбира се, хех)! 

Редактирано 17, 2022 от Слов

[Малоум 2]

On 14.02.2022 г. at 13:29, Шпага said:

Не знам дали е уместно свободата да бъде степенувана - "по-свободен", "най-свободен", - но ако приемем, че е уместно, ето някои от вариантите, над които опитвам да се замисля:

- Най-свободни са тези, които не усещат/не осъзнават, че са с окови.

- ... тези, които доброволно са приели да бъдат оковани.

- Колкото по-интелигентен и чувствителен е човекът, толкова по-малко е свободен. За него десетки морално-етични задръжки играят ролята на окови.

- Колкото по-малко искаш, толкова по-свободен се чувстваш.

- Дървото... или "дървото" е напълно свободно, именно защото няма никакъв избор. И даже ако гръм го удари, поне вината няма да е негова

 

Бая отдавна сме го приказвали, ама да припомня: "Свободата е осъзната необходимост!".  Презентира реалността - зависими сме от ограниченията на физическите процеси - закони. "Свободната воля" е дали ще ги ползваме ... за кво да е - изисква интелигентност: падащата вода да прави ел.ток в ползу роду.

Истинската свобода е  само свобода на духа!... (лети свободно с неограничени скорости!, извисява се над "физическото")... Другите "свободи" са псевдо- и са субективни като усещания.

...

[Слов]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Не дава възможност за избягване на повторения, но наистина може да се изрази, формулира, по- точно идеята. Обаче това става когато термините са добре дефинирани. 

Прим. ако под деятелен разбирате целящ да се слее с бога (dei), това ви улеснява. Обаче преди това трябва да се даде дефиницията. Самоцелно използване на неологизми обърква, защото при други съждения ще ползвате други, общоприети думи, т.е. няколко термини, които може у читателя да нямат едно и също значение. 

Зная, че мнението ми няма да ви промени, поради това няма не влизам в противоречие с вас, но да знаете: на друго мнение съм. 

Уважение!!!

По въпроса за значенията - философията още не е стигнала до категоричен отговор:  дали преводността от една знакова система - на една култура или на един език, вътре друга знакова система - на друга култура и на друг език, всъщност предава реалното значение на думите, на понятията, или по-скоро го изопачава и пречупва през призмата на съответния ценностен и винаги заподозрян в етноцентризъм мироглед! 

Има го риска у различните читатели различните думи да имат различно значение! Естествено, че този риск нараства, ако броят на непривичните словеса - като самото това, кое изрекох току-що, "словеса" - расте: но има такива идеи в словото, които няма как да бъдат достояние на всички или дори на повечето! А тия, що умеят съответните съдържания, ще ги разпознаят във всякоя една достояща на тях езико-смислова форма за изразяване! Пък останалите - каквито и дефиниции да им дадеш, каквото и опрстяване да сториш за тях: няма да вденат! А и да вденат: няма да го приемат! А и да го приемат: няма да им понесе ... за дълго! 

Аз ценя мнението Ви изключително много и, прочее, при все етимологичната препратка на "деятелността" към Божествената Такава, тя далеч не е функция и прерогатив само и единствено на Божеството; наопаки: ние сме звани и призвани да бъдем субекти, активатори - деятели, и в последна сметка - богова на своята орис! А няма по-висша проява на Богостойност (дефиниция: божествена стойност, що има за идеен ек и Богостоенето/Богостоежът, което първом може да е Достоенето или Представането на Престола Господен, ал послем си биде и Востоенето и Ставането на Този Престол!  ) из Отказа ни, от нашия Съзнателно и Волево Избран като Такъв ... Отказ: да бъдем Богове - за и во Имего Правото на Богът ... Да Бъде !!! 

Когато си висок - следва да паднеш, да се наклониш и поклониш: към ниския, до низкия - та да може той ... да възходи! 

И Небесният Татко - как би сторил Всеки Татко - Се Скланя и Низхожда до Своя Паднал Син: за да Го Въздигне и да Го Стори ... Небесен (Татко)! 

Кой баща би останал прав!? И кой родител би бил правият тука: останалият прав или вече не-правият?! 

Редактирано 17, 2022 от Слов