Демография, доходи и производителност

[Янков]

Преди 3 часа, Р. Теодосиев said:

Тази статия е от 2022 година, а този проблем се задълбочава:

Все повече компании в България наемат хора от чужбина. Откъде и как

Попълненията са основно от Киргизстан, Узбекистан, Турция

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pazar-na-truda/2022/10/21/4404510_dobre_doshli_na_rabota_v_bulgariia/ 

Не съм абонат на Капитал и не можах да прочета цялата статия, но първите няколко реда са достатъчни да се каже че вече не е актуална. Поради простата причина че вече имаме и работници от Узбекистан бягащи от България. И така ще продължава докато не започне да се плаща на час (поне според мен). За съжаление в България е масова практика не само осигуровки на минимална заплата, но и извънредно работно време, което не се заплаща, отпуски само на хартия и т.н. Да не говорим за практиката да се пускат работници в неплатен отпуск без тяхно знание, за да се спести от осигуровките. В момента е вече идва трето поколение български работници, които ще получават минимална пенсия, защото работодателите ги осигуряват на минимална заплата.

И после - нямало работници. Работници в България има, скъпи и мили работодатели, будалите свършиха.

[Р. Теодосиев]

Преди 27 минути, Янков said:

И после - нямало работници. Работници в България има, скъпи и мили работодатели, будалите свършиха.

Да, съгласен съм, че има много лоши работодатели и на много места нямаш избор, но това "нямам избор" си е пак избор.

Има достатъчно читави работни места и достатъчно работа стига да си конкретен специалист и да имат конкретни знания и опит. Тук нямам предвид работа без образование. Образование, опит и специализация си трябват. Просто да отидеш и да се правиш, че можеш нещо - не става.

Аз съм имал опит и в двете посоки, бил съм служител и съм бил работодател. Мога да кажа, че и на двете места хора няма. 

[Янков]

Преди 30 минути, Р. Теодосиев said:

Да, съгласен съм, че има много лоши работодатели и на много места нямаш избор, но това "нямам избор" си е пак избор.

Има достатъчно читави работни места и достатъчно работа стига да си конкретен специалист и да имат конкретни знания и опит. Тук нямам предвид работа без образование. Образование, опит и специализация си трябват. Просто да отидеш и да се правиш, че можеш нещо - не става.

Аз съм имал опит и в двете посоки, бил съм служител и съм бил работодател. Мога да кажа, че и на двете места хора няма. 

Познавам човек който си намери работа в държавната администрация. Шефът му звънна едно телефонче и взеха друг човек вместо него. Още си е на старата работа.

В големите градове може да имаш избор, но в малките? Какъв избор имаш? Да смениш стария кенеф, с нов. Нов, ама пак кенеф. И си седиш в стария, че в него поне си свикнал на вонята. В новия трябва тепърва да свикваш. Така че или търпиш, или се евакуираш. Или се правиш на ударен.

Според теб в един малък град, колко бизнеси има, в които трудовото законодателство е пожелателно, а не задължително?

 

[Р. Теодосиев]

Да, съгласен съм. Избора е да се махнеш от малкия град и да тръгнеш към големия, но това до колко е правилен избор всеки сам си го оценява по различен начин.

[Atom]

По-рано тази година НСИ ревизира демографските данни от предходното десетилетие.  Жените в репродуктивна възраст (15-49 години) през 2020 са били общо 1309358.  Десет години по-рано (през 2010) жените в тази група (15-49) са били с 364865 повече или общо 1674223. С други думи за десет години (2010-2020) имаме спад от 21.8% на жените способни да раждат деца.  Този спад обаче не се дължи само на ниската раждаемост  през годините.  Същите жени, които през 2020 влизат в групата 15-49, десет години по-рано (през 2010г.) са отчетени в групата 5-39. Тогава  броят им е бил 1486363. Т.е. за десет години групата на тези конкретни жени е намаляла със 177005 или с 11,91%.  Това са млади жени и в тази възрастова група смъртността е изключително ниска. Единственото обяснение е, че огромната част от тези 177005 жени са мигрирали извън България.

Другото което промени ревизията е, че благодарение на по-ниската база (по-малък брой жени) коефициентът на плодовитост за 2022 скочи рязко до 1,78, а за 2023 НСИ отчетоха 1,81.   За сравнение през 2010 същият коефициент е бил 1,49.   Тази промяна поставя редица въпроси. Едно от обясненията би било, че благодарение на ръста на икономиката младите хора са чувстват по уверени и раждат повече деца.  Другото обяснение обаче (което е по-вероятно) е, че за тези 10 години силно се е изменил етническия състав на жените във фертилна възраст. Пак от НСИ (но друга публикация) четем следното:

"Разпределението по етническа принадлежност показва, че единствено при жените, самоопределили се към ромската етническа група, средният брой деца е достатъчен за просто възпроизводство - 2.25 деца. Значително по-младата възрастова структура и ниското образователно равнище са фактори, които определят по-високата раждаемост сред тази група. По-висок от средното за страната е този показател при турската етническа група - 1.79. 
Средният брой живородени деца при жените, самоопределили се към българската етническа група, е 1.41."

Да приемем горните числа за етническите групи за верни. Да приемем също, че средният коефициент за страната е 1,79 (а не 1,78 или 1,81). По този начин може да изключим турската общност, която има същия коефициент от 1,79 и не променя картината.  При това положение, разпределението на жените в детеродна възраст при останалите две групи - българи (с коефициент 1.41) и роми (2.25) трябва да е почти изравнено, някъде в съотношение приблизително 55:45 в полза на българките за да се получи среден коефициент от приблизително 1,79.   Коефициент обаче не стои на 1,79, а вероятно ще нараства (за 2023 е 1,81). Т.е. в рамките само на няколко години (до 5) броят на жените в детеродна възраст от ромски произход ще стане по-голям от броя на жените в детеродна възраст от български произход. 

Горното са само спекулации на база на данните от НСИ.  НСИ нямат изследване което да е фокусирано върху резкия скок на TFR и което да се опита да обясни това явление. Дали причините се дължат на културни промени при младите хора по отношение на семейството и децата. Дали причината е  усещане у младите хора за по-високо благосъстояние и  по-голяма сигурност или има промяна на етническия състав на жените в детеродна възраст към момента не се знае. 

 

Редактирано Октомври 8 от Atom

[tekotaka]

Преди 1 час, Atom said:

По-рано тази година НСИ ревизира демографските данни от предходното десетилетие.  Жените в репродуктивна възраст (15-49 години) през 2020 са били общо 1309358.  Десет години по-рано (през 2010) жените в тази група (15-49) са били с 364865 повече или общо 1674223. С други думи за десет години (2010-2020) имаме спад от 21.8% на жените способни да раждат деца.  Този спад обаче не се дължи само на ниската раждаемост  през годините.  Същите жени, които през 2020 влизат в групата 15-49, десет години по-рано (през 2010г.) са отчетени в групата 5-39. Тогава  броят им е бил 1486363. Т.е. за десет години групата на тези конкретни жени е намаляла със 177005 или с 11,91%.  Това са млади жени и в тази възрастова група смъртността е изключително ниска. Единственото обяснение е, че огромната част от тези 177005 жени са мигрирали извън България.

Другото което промени ревизията е, че благодарение на по-ниската база (по-малък брой жени) коефициентът на плодовитост за 2022 скочи рязко до 1,78, а за 2023 НСИ отчетоха 1,81.   За сравнение през 2010 същият коефициент е бил 1,49.   Тази промяна поставя редица въпроси. Едно от обясненията би било, че благодарение на ръста на икономиката младите хора са чувстват по уверени и раждат повече деца.  Другото обяснение обаче (което е по-вероятно) е, че за тези 10 години силно се е изменил етническия състав на жените във фертилна възраст. Пак от НСИ (но друга публикация) четем следното:

"Разпределението по етническа принадлежност показва, че единствено при жените, самоопределили се към ромската етническа група, средният брой деца е достатъчен за просто възпроизводство - 2.25 деца. Значително по-младата възрастова структура и ниското образователно равнище са фактори, които определят по-високата раждаемост сред тази група. По-висок от средното за страната е този показател при турската етническа група - 1.79. 
Средният брой живородени деца при жените, самоопределили се към българската етническа група, е 1.41."

Да приемем горните числа за етническите групи за верни. Да приемем също, че средният коефициент за страната е 1,79 (а не 1,78 или 1,81). По този начин може да изключим турската общност, която има същия коефициент от 1,79 и не променя картината.  При това положение, разпределението на жените в детеродна възраст при останалите две групи - българи (с коефициент 1.41) и роми (2.25) трябва да е почти изравнено, някъде в съотношение приблизително 55:45 в полза на българките за да се получи среден коефициент от приблизително 1,79.   Коефициент обаче не стои на 1,79, а вероятно ще нараства (за 2023 е 1,81). Т.е. в рамките само на няколко години (до 5) броят на жените в детеродна възраст от ромски произход ще стане по-голям от броя на жените в детеродна възраст от български произход. 

Горното са само спекулации на база на данните от НСИ.  НСИ нямат изследване което да е фокусирано върху резкия скок на TFR и което да се опита да обясни това явление. Дали причините се дължат на културни промени при младите хора по отношение на семейството и децата. Дали причината е  усещане у младите хора за по-високо благосъстояние и  по-голяма сигурност или има промяна на етническия състав на жените в детеродна възраст към момента не се знае. 

 

Виж, имали начин да се свърже за 2023 колко жени имат висше образование и,или са студентки  и колко от тези жени в интересуващата се възраст -колко деца имат.  За ражданията- пак такива жени с висше или студентки колко деца са родили за дадения период-примерно за 2023-и това ще е много близо до раждаемост на <българката> . 

[Atom]

Преди 14 часа, tekotaka said:

Виж, имали начин да се свърже за 2023 колко жени имат висше образование и,или са студентки  и колко от тези жени в интересуващата се възраст -колко деца имат.  За ражданията- пак такива жени с висше или студентки колко деца са родили за дадения период-примерно за 2023-и това ще е много близо до раждаемост на <българката> . 

Няма такива данни. Дори и има някъде обаче, те са пръснати на многобройни места и не е ясно доколко могат да се ползват заедно.  Проблемът е, че демографските данни са текущи и след всяко преброяване НСИ е длъжен да ги ревизира, като ревизията обхваща цялото предходно десетилетие.  В момента в НСИ са извършили частична ревизия и все още една голяма част от данните не са ревизирани. Например коефициентът за плодовитост (TFR) между 2011 и 2021 все още не е ревизиран. 

Дори и там където е извършена ревизия обаче, тя не е отразена във всички таблици публикувани от НСИ, а те са множество на брой.  Това затруднява изключително много ползването на тези данни. Когато се анализират например времеви редове е много важно всички данни от съответния времеви ред да бъдат калибрирани. Сега обаче не винаги е ясно дали е така. Ако една част от тях е ревизирана, а друга не, се получава "манджа с грозде". 

Ето например картинка за TFR за 2000-2023. Тя е генерирана на база данните на Инфостат (публичната система на НСИ).  В момента обаче тази диаграма не е съвсем вярна, тъй като данните за периода 2011-2021 тепърва трябва да се ревизират.

Редактирано Октомври 9 от Atom