Бъди бъден!

[Слов]

В глагола "бъди" се прокарва идеята, че ти си субекта, активната страна на този процес, на дадения тип комуникация с останалостта на света: битието е обект, който е бъден от тебе!

 

Но в ролята си на "бъден" - и тук най-малко се визира някаква времева представа за дадена твоя бъдеща функция - ти вече доброволно като субект си решил да се превърнеш в обект - и в обект - на своето бъдене, но взето като едно всеобщо бидене за всички, що да бъдат през тебе: ти си обекта, бъден от битието!

 

Не битието е твое, а ти си на битието!

И знанието те знае, те има, и се знае и има чрез тебе!

 

Хората често казват "моята душа", "моят свят" и дори "моят Бог" - не, не и пак не: бъди техен - и чак в последствие - може и те твои да станат!

 

Бъди на Бога си раб! - Бъди на света огледало!! - И на душата си ти бъди тяло!!!

 

***

 

Бъди бъден ... от тях - от всички(те) тях: за да бъде бъденето ти ... цяло!!!

[Шпага]

Преди 52 минути, Слов said:

Бъди бъден ...

Ще бъдеш бъден само ако си сегашен

[Слов]

Преди 7 минути, Шпага said:

Ще бъдеш бъден само ако си сегашен

Да, но не бива да се бърка основанието - на клона, со целта - на полета! 

[Шпага]

Преди 14 часа, Слов said:

Да, но не бива да се бърка основанието - на клона, со целта - на полета! 

И клонът, и полетът са в сега-то. А бъденето е само в намеренията ни, в мечтите и най-често - в илюзиите.

Който е вторачен в бъденето, е сляп в сега-то. И никога не полита от клона... освен надолу, разбира се

[Слов]

On 15.02.2022 г. at 7:59, Шпага said:

И клонът, и полетът са в сега-то. А бъденето е само в намеренията ни, в мечтите и най-често - в илюзиите.

Който е вторачен в бъденето, е сляп в сега-то. И никога не полита от клона... освен надолу, разбира се

При все подчертаването на това - от моята страна - че най-малко да имах ази на предвид някаква темпорална перцепция (разбирайте - времева концепция) за-д понятието "бъден", то дори и така разгледано, смело можем да заключим, че: най-"сега"-шен е именно камъкът на неодушевената и безжизнена материя, тъй как, макар и с една идея по-"бъдещи" от камъните, се явява те и представляват тез раби на инстинкта във виталната природова вещественост: животните!

Онова, което опитвам аз да кажа, отговаряйки пряко на коментара Ви и що е строго антропологически анализ, а чак в последица - евентуално - и онтологичен такъв, се състои в обстоятелството, че: "Човекът не е това, което е, и е онова, което не е!" (Сартр). Той е: "Нищото на битието!" - или - "Битие по възможност (а не  - о десйтвителност)!" - (Хайдегер). Той е Платоновият Диалектик, обръщащ се от Света на Сенките къмто Тоя на Идеите, само за да се завърне Оттам, от Тяхно Име, на Тез Небесни Ейдоси, та да просветли ... и прокъса Техните Сенки със Светлината на Едното (Им) и Единно Божие Благо! Но Той е и Оня Дхармичен Бодхисатва, Будата, Що Буди Бога от Съня ил дори Пустотата - от Съня на Бога, от Съня, че е Бога: и от Съня Си - ЧЕ Е! 

Той е: "...и Пътят, (но) и Истината, (но) и Животът......" - (Интерпретативно по ... знаете Кой).

Той е: ...и Азът (Звярът /на Същността/), и Отецът (Богът /на Принципа/), и Едното (Строго Човекът на Единството ... по)между тях....... 

Та - да: 

Най-малко Човекът да е "сега"-шен(тукашен/насъщен) ... - разбира се: доколкото е Човек !!! 

[Слов]

On 15.02.2022 г. at 10:10, Втори след княза said:

В една друга тема, в която се коментираше несъстоятелността на днешната образователна система, авторът настояваше българският език да се изучава по- малко, защото всички си го знаем. Обаче от философска гл.т. езикът е основата на мисленето и различните езици водят до различно мислене. Значи граматиката трябва да се изучава, защото обяснява съчетаването на думите, а от там и съчетаването на обозначаваните неща.

Ето, в анонса към тази тема, авторът разглежда глагола "бъди", всъщност бъдеще време на глагола "съм"- "да бъда" в повелително наклонение. Като причастие глаголът може да е деятелно "бъдещ" или страдателно "бъден", т.е. в отношенията с битието можем да сме в активна или пасивна позиция. В този смисъл, аксиоматично даденото "Не битието е твое, а ти си на битието!" не е абсолютно. Усвоявайки битието, просто си в активна позиция, а бидейки пасивен, в страдателна. Активността в "бъденето"- правенето на бъдещето, ни е зададена чрез волята. "Променяме света, променяме и себе си"- Ст. Цанев. 

"Бъди бъден ..." пише Слов и избира като позиция пасивната, страдателната. Защитава я с афористични тези. Всъщност изборът на деятелна или страдателна позиция към битието е субективен. Аз не искам да съм "бъден", а "бъдещ", да променям света и себе си, а Слов, както иска.

 

Много ме зарадва Вашето включване! 

Велико е, че пасивната - че обектната - онтична локация /или - битиева рамка/ на дадено явление в лингвико-семантически план /ил - в езиковеден смисъл/ носи название (и звание): "страдателност" !!! Но дали Той - Обектът, е Воистина Страдащият, или по-скоро Същият да представлява: Страданието/Страдателността на Своя Деятелно (от латинското "Dei" - Бог) Страдащ - Страдащ Го Него (или дори - Изстрадващ Него наместо Него) - Субект?! 

Ще си позволя да се самоцитирам, за да обоснова защо грешите по отношение на моята позиция: 

"...ти вече доброволно като субект си решил да се превърнеш в обект - и в обект - на своето бъдене....." - не случайно съм положил тоя, свещен всъщност, съюз "И" преди и по отношение превръщението на субекта ... "И в обект" !!!

"Хората често казват "моята душа", "моят свят" и дори "моят Бог" - не, не и пак не: бъди техен - и чак в последствие - може и те твои да станат!" - завършекът и на това ми речение дава ясно да се разбере, че становището ми не е крайно или безкрайно в полза на пасивността и на обектността, напротив: и да - то, под знака на своята  тезисност - подобно на лозунг, има за цел само и единстевно да придвижи нещата и към обратната страна на медала! Функционално е, а не - абсолютно! И има за цел, разбира се, да изкара хората от тяхната манийност за "своещина", за "себещина" - и да ги въведе в симбиотична връзка със света, с битието - и в последна сметка - с Божеството: да ги превърне от богоискатели, в боговъздаятели! 

 

Защото в болшинстовто си людете - могат или пък само го искат!? - разбират идеализма строго субективно, дори не субектно, егоистично, а не - отговорно: според угодата за себе си и за тия около си; като някакво чиракуване, сервиращо им на масата - по тяхно поръчение..... 

Бог им е сервитьор или дори някакъв си Дядо Коледа - а те са деца: на които следва да се угажда! 

Следва да се разбере, че нито онтологичните, метафизическите категории - като Бог, Битие, Време ........ , нито гносеологичните - Знание, Познание... , нито Аксиологическите - Стойност, Ценност, а защо не и Смисъл, оттам и Етичните и Естетичните - Добро, Красота ...... Нищо от това не е тяхно, на е собствено принадлежно на тях - и под нищо разбирайте именно: Нищо! ... Дори: Нищото............. А после вече може и да се узрее за диалектическата мисъл, че: Зависимостта е Обща! - Че: Необходимостта е Обща!! - И че: Абсолютът - макар и Живеещ Се на Отделни Дихания и на Малки Глътки Битие, на Части (при все - и Нему Фрактални/Огледални) - че: Абсолютът е Общ (... а Не: Нечий!) !!! 

 

 

Редактирано 17, 2022 от Слов

[Слов]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Съпреживявам искрено.

Имам някои затруднения да участвам по- активно, защото смятам, че идеята за бог е продукт на човешкото мислене и като такава, влияе според личността на тези, които са я формирали у себе си и според особеностите на това което се е формирало. 

Разбирам, че отказвайки се от тленните, суетни щения, доближавате своя идеал и един ден може да се слеете с него. С вяра очаквате, че когато се превърнете в съсъд за бога, той ще ви насити със себе си. 

Аз намирам позицията на Бейкън и Галилей за по- смислена. Да правим нещата, да запомняме последиците, да обмисляме връзките, така ще станем по- опитни. 

Не смятам, че латинското "Dei" е свързано с българското "деятелен". Твърде повърхностно е и поп- фолк. Простете.

Не иде реч за Бог като хоризонт на някаква човешка религиозност, но дори и да махнем това понятие, това име, и да оставим просто Общото като Всеобщо, Обективността на Съществуващото, Целият Океан на Всемирското Случване - отново се пита в картинката: наш ли е Той, или по-скоро/право - ние сме Негови !? 

Не съм се отказал от нищо тленно и не виждам отде произтичат тия Ви предположения за мене - навярно: поради някакви наложени и насложени в главата Ви стереотипи за подобен тип говорене..... 

Еднакво мислими и смислени са и Бейкъновите, и Лайбницовите, да кажем, допущения и пропущения за действителност! 

ДЕЙно и иДЕЙно се противопоставям на последното Ви смятане, хех! 

Редактирано 17, 2022 от Слов

[Марин Йорданов]

On 14.02.2022 г. at 16:07, Слов said:

Бъди бъден ... от тях - от всички(те) тях: за да бъде бъденето ти ... цяло!!!

Бъди буден!...