Как ще се отразят санкциите на Русия и как на останалия свят?

[gmladenov]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Другите два пътя са централизирана планова икономика от сталинов тип, към който очевидно висшите сановници и апартчици като Мишустин изпитват силен афинитет; и третата възможност е китайски тип капитализъм-комунизъм, който не е нищо друго, освен ленинския НЕП, модифициран от Дън Сяопин на китайска почва през 70-те.

И двата модела са възможни благодарение на силно еднопартийно управление - а в момента
властта в Русия е най-вече еднолична.  При таква власт планова икономика е трудна
(невъзможна?) за реализиране.

Путин няма как да спечели войната и според мен вече е пътник. Като замине ще видим какво
управление ще си избере Русия (или ще и наложат). То ще определи и икономическия модел.

Русия не изглежда готова за демокрация, а ще е много глупаво руснаците да сменят Цар Путин
с друг едноличен владетел. Затова ми се вижда най-смислено и вероятно те да изберат някаква
колективна форма на управление (военна хунта?) и съответно хибриден капитализъм-комунизъм
за икономически модел.

Редактирано Март 5, 2022 от gmladenov

[Р. Теодосиев]

Zara и Massimo Dutti затварят магазините си в Русия

Испанската група за модно облекло Inditex, която притежава марки като Zara и Bershka, обяви, че ще затвори магазините си в Русия, съобщава испанският вестник "Диарио". Групата има 502 магазина в Русия и сайтове за онлан продажби. Затварят и магазините на Pull&Bear, Massimo Dutti, Stradivarius и Oysho, които също са под шапката на испанската компания.

В предишните дни други големи компании, като Apple, Dell, Microsoft, IKEA, H&M и Siemens, обявиха, че преустановяват продажбите в Русия заради започнатата от Кремъл война в Украйна.

https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/05/4320077_voinata_den_deseti_za_putin_sankciite_sa_kato/?ref=home_mainStory

•  

[Р. Теодосиев]

"Аерофлот" спира международните полети

© Reuters

Най-голямата руска авиокомпания "Аерофлот" обяви в събота, че преустановява да извършва международни полети от 8 март, като ще продължи да поддържа само линията до беларуската столица Минск.

Причина са западните санкции, които доведоха да затварянето на небето над Европа, Великобритания и САЩ за руски самолети, което направи икономически неизгодно да се лети, тъй като маршрутите трябваше да бъдат променени, за да се заобикалят забранените зони. Руската авиационна агенция предупреди по-рано авиокомпаниите, че тъй като повечето им самолети са взети на лизинг от западни компании, е възможно те да бъдат арестувани на чужди летища.

"Росия" и "Аврора" също няма да летят извън границите на Руската федерация. Такова решение ден по-рано взе и най-голямата частна руска авиокомпания S7.

Пътниците, които имат билети за неосъществените полети могат да си поискат обратно стойността им, уверяват от "Аерофлот". Авиокомпанията уверява, че ще положи максимални усилия пътниците, които не могат да се върнат в Русия, да бъдат прибрани, без да уточнява как и кога.По-рано в събота федералната агенция "Росавиация" препоръча на руските авиопревозвачи да ограничат международните си полети, тъй като има риск лизингованите от тях от западни компании самолети да бъдат арестувани, съобщава руската агенция ТАСС.

https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/05/4320077_voinata_den_deseti_za_putin_sankciite_sa_kato/?ref=home_mainStory

[Р. Теодосиев]

Луксозните брандове затварят бутиците в Русия

© Цветелина Николаева, Капитал

Водещите световни луксозни марки се изтеглят от Русия заради нарастващата несигурност, съобщи Ройтерс.

Производителят на чанти "Биркин Ермес" (Birkin Hermes) и собственикът на "Картие" (Cartier) първи обявиха изтегляне, последвани от LVMH, която управлява 60 луксозни марки и "Шанел".

"Заради нарастваща загриженост около настоящата ситуация, нарастващата несигурност и сложността на работата, "Шанел" реши временно да спре бизнеса си в Русия", съобщи луксозната френска модна къща в публикация в "Линкедин".

Луксозният гигант LVMH, който притежава марки като "Кристиян Диор" (Christian Dior), "Живанши" (Givenchy), "Кендзо" Kenzo, TAG Heuer и "Булгари" (Bulgari) наред с други, ще затвори 124-те си бутика в Русия от неделя, но ще продължи да изплаща заплатите на своите 3500 служители в страната, каза говорител на компаншята пред Ройтерс.

Френската мултинационална компания Kering, чиито марки включват марки като "Гучи" (Gucci), "Сен Лоран" (Saint Laurent), "Ботега Венета" (Bottega Veneta) и "Бушерон" (Boucheron), има два магазина и 180 служители, които компанията ще продължи да поддържа.

Докато заможните руснаци са запалени потребители на луксозни стоки, анализаторите казват, че делът на луксозните продажби, генерирани от руски граждани, е малък в сравнение с Китай и Съединените щати.

Richemont, която също притежава "Дънхил" (Dunhill), "Джагер" (Jaeger-LeCoultre), "Монблан" (Montblanc), "Пиаже" (Piaget) и "Ван Клиф и Арпел (Van Cleef & Arpels) наред с други марки, е затворила магазините си на 3 март.

https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/05/4320077_voinata_den_deseti_za_putin_sankciite_sa_kato/?ref=home_mainStory

[Р. Теодосиев]

PayPal вече не работи в Русия

Компанията за плащания PayPal Holdings затвори услугите си рано в събота в Русия, позовавайки се на "настоящите обстоятелства". Така тя се присъедини към много финансови и технологични компании в преустановяването на операциите си там след инвазията в Украйна.

Президентът и главен изпълнителен директор Дан Шулман коментира, че компанията "застава с международната общност в осъждането на насилствената военна агресия на Русия в Украйна".

PayPal ще поддържа тегления в Русия "за определен период от време", но спря да приема нови потребители в страната в сряда. Спирането се отнася и за услугата за парични преводи Xoom. Конкурентите Wise и Remitly по-рано спряха някои свои услуги в Русия.

https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/05/4320077_voinata_den_deseti_za_putin_sankciite_sa_kato/?ref=home_mainStory

[Б. Киров]

Преди 49 минути, gmladenov said:

И двата модела са възможни благодарение на силно еднопартийно управление - а в момента
властта в Русия е най-вече еднолична.  При таква власт планова икономика е трудна
(невъзможна?) за реализиране.

Еднопартийното управление не е проблем, комунистите са си там, както и Единна Русия, пропутиновата партия с добре изградени структури.

Големият проблем на икономика от тип НЕП за Русия днес /смесено държавна и частно-корпоративна икономика, каквато съществува в Китай/ е пълната икономическа изолация.

Ленин след Гражданската война вдига икономическото ембарго над СССР с цената на големи външнополитически компромиси и вкарва съществени западни капитали. Тогава навлизат Форд и много нефтодобивни компании в СССР, това бързо изправя на крака счупената руска икономика. Същевременно заработва и селското стопанство, стимулирано от частен интерес, както и промишлеността, където се формират синдикати, някои държавни, други собственост на самите работници.

При ситуация на автаркия са възможни Сталин и Хитлер, но не и НЕП.

Китай започна своя поход към смесена икономика след посещението на Никсън и отварянето на СТО /Световна търговска организация/, без това и до днес китайците щяха да леят стомана в домашни пещи.

Китай на никаква цена няма да се съгласи да бъде върнат там, откъдето е тръгнал.

Русия, преди да поеме по път на развитие на капитализъм на и за средната класа, което е заложено в НЕП, трябва да отвори пазарите си за капитали, а това изглежда невъзможно в състояние на война. След постигане на мир, приемлив за двете страни, може да се правят някакви прогнози за пътя на Русия след олигархичния държавен модел. Едно е ясно, че тези олигарси, контролиращи големите суровинни отрасли в Русия днес са напълно изолирани от западни капитали и пазари.

[Atom]

Преди 18 минути, Б. Киров said:

Еднопартийното управление не е проблем, комунистите са си там, както и Единна Русия, пропутиновата партия с добре изградени структури.

Властта в Русия е персонална, а не институционална. Единна Русия няма идеология, а е клиентелистка партия подобно на ГЕРБ. Т.е. властта не е на партията, а на отделни нейни индивиди.  Проблемът на партията е точно, че е пропутниска.  КПСС на времето беше нещо коренно различно.  Партията си имаше идеология и не е проленинска, просталинска и т.н. Там индивидите  се сменят, но властта си остава в партията. Същото е положението и при китайските комунисти. 

С президентската институция е същата работа. Властта не е в ръцете на президента, а в ръцете на Путин. Самият Путин обезсмисли тази институция с врътката която направи с Медведев и показа на всички руснаци, че силата и властта не са в институцията "президент", а в неговите собствени ръце. 

Аз не виждам как може Русия да изработи нов модел, при сегашното без-институционално, еднолично управление.  Ще се чакат нареждания отгоре, но както се видя в "отгоре" няма капацитет.  Всички които имат достъп до Путин му казват това което иска да чуе той самия, без да смеят да му противоречат в каквото и да е. Следователно идеите за всички промени трябва да идват лично от него.  

Ако пък Путин не е във властта съвсем не виждам как ще стане номера.  

[gmladenov]

Преди 9 минути, Atom said:

Ако пък Путин не е във властта съвсем не виждам как ще стане номера.  

Надеждата е, че когато Путин бъде отстранен, едноличното му управление ще бъде заменено с
някаква форма на колективо управление.

[deaf]

Преди 55 минути, Atom said:

Ако пък Путин не е във властта съвсем не виждам как ще стане номера.  

Реалността ще го сложи на мястото му Путин...

Преди 55 минути, Atom said:

Там индивидите  се сменят, но властта си остава в партията.

Властта остава в партията,но управлението на държавата е много различно - при Ленин,при Сталин,Берия,Хрушчов,Горбачов...

Вижте снимката по-горе пусната от Теодосиев със самолета на Аерофлот. На корпуса под надписа "Аерофлот" пише "Руски въздушни линии",а до тях лого със...сърп и чук! Това казва всичко.

Редактирано Март 5, 2022 от deaf

[Orbit]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Еднопартийното управление не е проблем, комунистите са си там, както и Единна Русия, пропутиновата партия с добре изградени структури.

Големият проблем на икономика от тип НЕП за Русия днес /смесено държавна и частно-корпоративна икономика, каквато съществува в Китай/ е пълната икономическа изолация.

Ленин след Гражданската война вдига икономическото ембарго над СССР с цената на големи външнополитически компромиси и вкарва съществени западни капитали. Тогава навлизат Форд и много нефтодобивни компании в СССР, това бързо изправя на крака счупената руска икономика. Същевременно заработва и селското стопанство, стимулирано от частен интерес, както и промишлеността, където се формират синдикати, някои държавни, други собственост на самите работници.

При ситуация на автаркия са възможни Сталин и Хитлер, но не и НЕП.

Китай започна своя поход към смесена икономика след посещението на Никсън и отварянето на СТО /Световна търговска организация/, без това и до днес китайците щяха да леят стомана в домашни пещи.

Китай на никаква цена няма да се съгласи да бъде върнат там, откъдето е тръгнал.

Русия, преди да поеме по път на развитие на капитализъм на и за средната класа, което е заложено в НЕП, трябва да отвори пазарите си за капитали, а това изглежда невъзможно в състояние на война. След постигане на мир, приемлив за двете страни, може да се правят някакви прогнози за пътя на Русия след олигархичния държавен модел. Едно е ясно, че тези олигарси, контролиращи големите суровинни отрасли в Русия днес са напълно изолирани от западни капитали и пазари.

Твърде рано е да се анализира икономическото положение на Русия в момента. Както правилно отбелязахте, първо трябва да сърши конфликтът . Но според мен Европа и САЩ направиха голяма грешка. Те направиха това което Путин никога не би могъл да направи сам в Русия. Няма смисъл да изпадам в подробности, но мисля че разбирате за какво говоря. Нека да свърши конфликта и да мине 16 март, след което ще видим в какво състяоние са световните икономики и баланса на силите.

[Б. Киров]

Преди 1 час, Orbit said:

Нека да свърши конфликта и да мине 16 март, след което ще видим в какво състяоние са световните икономики и баланса на силите.

На 15-16 март има заседание на Федералния Комитет за отворен пазар (FOMC), който е оторизиран да определя лихвения процент; нищо особено няма да се случи и не се очаква от тази среща, Джеръм Пауъл заяви, че Фед ще предложи на тази среща 0.25 процента вдигане на лихвата, ако централните банкери издържат до края на годината на обещаните 8 вдигания на лихвения процент, то през 2023 ще имаме максимално 2 процента лихвен процент при инфлация 7.5 процента в момента, тоест 5.5 процента отрицателен лихвен процент. това е като да гасиш огън с по-малко бензин, значи хем правиш нещо, хем огънят си гори, пилат понтийски си измива ръцете.

Те и не могат - ако сега Пауъл обяви вдигане на лихвата с 2 процента, както е направил Пол Волкър през 1979 достигайки до 20 процента за няколко години, за да тушира инфлацията, цялата икономика ще се срине в развалини още на първата крачка. затова ще продължават да имитират "борба" с инфлацията, докато тя не премине в хиперинфлация и зануляване на борсите и валутите, голямото нулиране.

Процесът е най-директно свързан с шока от цените на суровия петрол и природния газ, който тепърва предстои от рестрикциите за внос от Русия /простреляха се в краката ЕС/:

 

 

Ей тази колона най-вдясно от 115 млрд. куб.м. газ е незапълнен внос от Русия за ЕС, няма кой да я плати като инфлация, освен всички ние гражданите на ЕС.

Със суровия петрол нещата са подобни, и още по-свързани с инфлацията и позицията на щатския долар.

Но засега еуфорията от войната е овладяла духовете и никой още не мисли какво следва. Блажени вярващите.

[Atom]

Преди 16 минути, Б. Киров said:

Но засега еуфорията от войната е овладяла духовете и никой още не мисли какво следва. Блажени вярващите.

Сигурен ли си? Тази война в момента е като топъл хляб за разни субекти и всеки мисли, трескаво планира и си прави сметки как да я използва за решаване на редица негови си проблеми.  Големият проблем е, че никой наистина не знае как точно ще свърши всичко и може само да се надява. Защото "интересите" и "проблемите" за решаване са разнопосочни и изключително широки.  Това е като хазартна треска. Всеки залага и разчита на всевъзможни стратегии, но кой ще спечели засега е мъгла. 

Засега според мен като губещи се очертават Русия и Украйна.  За потенциалните печеливши ми е все още мътно.

[Orbit]

Преди 23 минути, Б. Киров said:

На 15-16 март има заседание на Федералния Комитет за отворен пазар (FOMC), който е оторизиран да определя лихвения процент; нищо особено няма да се случи и не се очаква от тази среща, Джеръм Пауъл заяви, че Фед ще предложи на тази среща 0.25 процента вдигане на лихвата, ако централните банкери издържат до края на годината на обещаните 8 вдигания на лихвения процент, то през 2023 ще имаме максимално 2 процента лихвен процент при инфлация 7.5 процента в момента, тоест 5.5 процента отрицателен лихвен процент. това е като да гасиш огън с по-малко бензин, значи хем правиш нещо, хем огънят си гори, пилат понтийски си измива ръцете.

Те и не могат - ако сега Пауъл обяви вдигане на лихвата с 2 процента, както е направил Пол Волкър през 1979 достигайки до 20 процента за няколко години, за да тушира инфлацията, цялата икономика ще се срине в развалини още на първата крачка. затова ще продължават да имитират "борба" с инфлацията, докато тя не премине в хиперинфлация и зануляване на борсите и валутите, голямото нулиране.

Процесът е най-директно свързан с шока от цените на суровия петрол и природния газ, който тепърва предстои от рестрикциите за внос от Русия /простреляха се в краката ЕС/:

 

 

Ей тази колона най-вдясно от 115 млрд. куб.м. газ е незапълнен внос от Русия за ЕС, няма кой да я плати като инфлация, освен всички ние гражданите на ЕС.

Със суровия петрол нещата са подобни, и още по-свързани с инфлацията и позицията на щатския долар.

Но засега еуфорията от войната е овладяла духовете и никой още не мисли какво следва. Блажени вярващите.

От 25 февруари американските индекси се движеха на горе за разлика от европейските които се движеха на долу. Това е при положение че "европейския индекс" обикновенно се движи заедно с "американския индекс". Интересно ми е като се обърне "американския индекс" на долу, как ще се отрази това върху европейския. Още повече ако на 16 март в САЩ ще решат че е време за вдигане на лихвата, дори и с 0.25 %. То без да я вдигат лихвата пазара си реагира на долу ...

За Русия си мисля че Западът си "изгърмя патроните" преждевременно. Да Русия ще я заболи, но ако успее да устиска ...

[Tomata]

Ето дребен факт- лизинговите самолети на аерофлот(над 100, за 12 мил.$) ще фалират европейските лизингови компании. Няма и как да си ги приберат обратно, защото Путин ще умре от смях ако си ги поискат. Най-добрият случай ще се разплати с рубли  

[Tomata]

Just now, Tomata said:

Ето дребен факт- лизинговите самолети на аерофлот(над 100, за 12 мил.$) ще фалират европейските лизингови компании. Няма и как да си ги приберат обратно, защото Путин ще умре от смях ако си ги поискат. Най-добрият случай ще се разплати с рубли  

милиарда*

[Янков]

Преди 23 минути, Atom said:

Сигурен ли си? Тази война в момента е като топъл хляб за разни субекти и всеки мисли, трескаво планира и си прави сметки как да я използва за решаване на редица негови си проблеми.  Големият проблем е, че никой наистина не знае как точно ще свърши всичко и може само да се надява. Защото "интересите" и "проблемите" за решаване са разнопосочни и изключително широки.  Това е като хазартна треска. Всеки залага и разчита на всевъзможни стратегии, но кой ще спечели засега е мъгла. 

Засега според мен като губещи се очертават Русия и Украйна.  За потенциалните печеливши ми е все още мътно.

Всичко зависи от гледната точка.

https://www.bloombergtv.bg/a/8-novini-ot-sveta/103932-gazprom-se-srina-s-98-ruskite-aktsii-v-london-izgubiha-570-mlrd-dolara

Сега е момента в който руските олигарси да изкупуват акциите на компаниите си на безценица чрез подставени фирми. Ако ги имах парите, днес бих купувал акции на руски компании, чиято цена след две-три години би се най-малко утроила.

Редактирано Март 5, 2022 от Янков

[Tomata]

Преди 8 минути, Янков said:

За потенциалните печеливши ми е все още мътно.

Турция ще поеме като минимум самолетният трафик.

[Atom]

Преди 5 минути, Янков said:

Всичко зависи от гледната точка.

Сега е момента в който руските олигарси да изкупуват акциите на компаниите си на безценица чрез подставени фирми. Ако ги имах парите, днес бих купувал акции на руски компании, чиято цена след две-три години би се най-малко утроила.

Наистина всичко зависи от гледната точка.  Колкото до акциите - да, може и да се спечели, но ако нещата със санкциите се удължат във времето тези акции могат да станат и хартийки.  Гледам под разни клипове в интернет, че руснаците се нахъсват взаимно Путин да национализира големите компании и да накаже гадните олигарси.  

 

[Tomata]

Преди 7 минути, Atom said:

Путин да национализира големите компании

Почти е сигурно, че така ще стане. Ще има ресет на икономиката. Чудя се дали няма да излязат от МВФ като контра мярка, ако се закучат нещата.

[Б. Киров]

Преди 17 часа, deaf said:

Интересите на САЩ досега в историята са били директно застрашавани само от европейски държави. Или иначе казано,сами по себе си азиатски държави като Япония не са заплаха за САЩ. А причината е една - нито една азиатска държава не е достигала културното и цивилизационно ниво на нито една европейска Свръхсила. И на САЩ.

Защо не опитате да направите комедийно шоу, колега? Как започна ВСВ за САЩ, не беше ли Пърл Харбър причината, ама нейсе...

Или сега като пишем за Капан на Тукидид, в който са хванати САЩ и ... коя европейска страна, че забравих.

Не се излагайте тук така.

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Atom said:

Сигурен ли си? Тази война в момента е като топъл хляб за разни субекти и всеки мисли, трескаво планира и си прави сметки как да я използва за решаване на редица негови си проблеми.  Големият проблем е, че никой наистина не знае как точно ще свърши всичко и може само да се надява. Защото "интересите" и "проблемите" за решаване са разнопосочни и изключително широки.  Това е като хазартна треска. Всеки залага и разчита на всевъзможни стратегии, но кой ще спечели засега е мъгла. 

Засега според мен като губещи се очертават Русия и Украйна.  За потенциалните печеливши ми е все още мътно.

Няма печеливши в тази игра, но не искам да съм лошия вестоносец.

[новорегистриран2]

Преди 18 часа, Б. Киров said:

Другите два пътя са централизирана планова икономика от сталинов тип, към който очевидно висшите сановници и апартчици като Мишустин изпитват силен афинитет; и третата възможност е китайски тип капитализъм-комунизъм, който не е нищо друго, освен ленинския НЕП, модифициран от Дън Сяопин на китайска почва през 70-те.

Китай няма, според мен, да се отклони от неговия НЕП, защото той му носи просперитет и успехи. Китай не бърза да завладява света, а желае да накара света да признае превъзходството му като производител на благосъстояние.

«Нынешние события гарантируют победу Китаю»

— Китай, как правило, поддерживает Россию при голосовании в ООН, а теперь уже дважды воздержался. Что это говорит о его позиции?

Василий Кашин: — Китайцы обычно солидаризуются с Россией, но в каких-то случаях, когда российская позиция слишком противоречива, когда поддержка напрямую вовлечет Китай в какой-то глубокий конфликт, куда он лезть не хочет, тогда он и воздерживается. Пример — китайское голосование во время одного из заседаний Совбеза ООН при обострении кризиса вокруг сирийского города Алеппо в 2016 году. Шел штурм города, Россию все страшно осуждали, а Китай воздержался.

Когда речь идет о территориальных вопросах, Китай тоже воздерживается, например — когда Россия присоединила Крым. Поэтому предсказуемо было то, что при голосовании по поводу осуждения России в вопросе территориального конфликта на Украине Китай воздержится. Голосование «за» нанесло бы китайцам прямой внешнеполитический ущерб.

Они никогда не поддержат нарушение территориальной целостности на основе референдумов. Именно поэтому они не могли поддерживать ни Крым, ни признание «народных республик» Донбасса.

— У них у самих Тайвань под боком.

— Вот именно: референдум — любимый инструмент тайваньских сепаратистов. И одобрять такой прецедент, подписываться под ним китайцы не будут. Однако это никак не отражает их отношение к действиям России. В вопросе того же Крыма некоторую практическую поддержку России китайцы оказали.

— Практическую — это какую?

— Два года, в 2014‒2015-м, они давали России кредиты на рефинансирование долгов компаний более чем на 30 миллиардов долларов. И они построили энергомост в Крым, поскольку специальный подводный кабель такой мощности производится только в одной из европейских стран и в Китае. Что могли — сделали. Но стрелять сами себе в ногу из любви к России они, конечно, не будут.

— Но сама-то любовь к России — она есть? Если, скажем, Китаю придется выбирать, кого «любить» сильнее — Россию или США, он кого выберет?

— У нас с Китаем есть общие интересы. Обе страны вовлечены в конфронтацию с США. У Китая она началась в 2018 году, а в 2020-м на фоне ковида произошло еще и резкое ухудшение отношений. В какой-то момент, еще до начала боевых действий на Украине, Китай по уровню враждебности к США был близок к России. Когда началась «военная спецоперация» на Украине, у нас произошел уже просто обрыв связей, а у Китая все еще лишь плохие отношения.

При этом у американцев есть понимание: Россия, что бы она ни делала, не представляет из себя системной угрозы американскому доминированию в мировой экономике и не может претендовать на мировое лидерство. А Китай — это действительно экзистенциальная угроза для США. У них модели экономики несовместимы. Поэтому между США и Китаем борьба будет идти до тех пор, пока одна из сторон не проиграет и не отступит.

Пока у нас с Китаем общий интерес: противостоять и вредить Соединенным Штатам.

— Может ли Китай использовать это как инструмент против США? Будет ли он помогать России назло Америке?

— Они нам, как я уже сказал, существенно помогли в 2014‒2015 годах. Сейчас наша устойчивость основывается на том, что мы, судя по последним данным, значительную часть золотовалютных резервов перевели в китайские ценные бумаги. У нас около 130 миллиардов долларов сейчас в юаневых активах. Именно поэтому действия США и ЕС привели к аресту лишь половины российских золотовалютных резервов. А учитывая, что резервы были изначально избыточны, положение не столь печально, как могло бы быть.

Кроме того, Китай в последние годы очень активно замещал Европу в целом ряде сегментов рынка, связанных с поставками комплектующих, промышленного оборудования и так далее. У нас постепенно шло снижение доли Европы и рост доли Китая в торговле, в прошлом году Китай составлял уже примерно половину от европейского уровня. Я ожидал, что Китай сравняется с Европой по объемам торговли с Россией в течение примерно 10 лет. Но теперь со стороны Европы у нас практически блокада, остаются поставки энергоносителей и отдельных товаров, и то непонятно, что с ними будет дальше.

И теперь, я думаю, Китай станет нашим главным торговым партнером либо в этом году, либо в следующем.

И дальше зависимость России от торговли с Китаем начнет расти гигантскими темпами.

— Чем полезен перевод резервов в юани, если это неконвертируемая валюта?

— Юань включен в корзину резервных валют МВФ, хотя действительно есть определенные ограничения, он не так удобен для осуществления международных платежей, как доллар и евро. Но доля юаня в расчетах непрерывно росла, и в принципе вести международную торговлю на юани можно, хоть и с несколько большими транзакционными издержками.

А с Китаем просто можно торговать на юани, у нас для этого уже давно есть правовая база. И есть торги в валютной паре юань‒рубль, то есть не нужно через доллар их конвертировать, для этого есть инфраструктура.

И можно, как я понимаю, пробовать использовать юани в расчетах с третьими странами. У Китая вообще есть цель — продвинуть юань как инструмент международных расчетов. Думаю, происходящее сегодня даст потенциал для мощного рывка в этом направлении. Для Китая это может быть неплохой момент.

— Что мы можем получать из Китая, когда увеличится объем торговли? Например, автопроизводители прекращают поставки машин и запчастей в Россию. Китай их может заменить?

— Китай — крупнейший в мире производитель промышленной продукции всех видов. Полагаю, китайские автопроизводители займут места корейских и европейских. Им, видимо, могут как-то достаться и производственные активы.

— Вот эти все заводы в Ленобласти, в Калуге и другие перейдут к китайцам?

— Думаю, да. У нас уже есть сборочные предприятия китайских автопромышленников, например — Haval. На более раннем этапе китайцы пытались заходить в Россию, но оказались не очень конкурентоспособны. Сейчас они вновь зайдут сюда — и это будет мощный экспортный прорыв для китайского автопрома, все-таки Россия — не самый маленький рынок, а китайцы здесь, как я предполагаю, станут доминирующей силой.

— У них же машины плохие.

— Это уже не так. Они очень сильно вкладывали средства в повышение качества, шли примерно по пути корейцев. И сейчас репутация китайских автомобилей как «ведер с гайками» не соответствует действительности, качество приемлемое. В чем-то они могут, конечно, проигрывать, но в чем-то они сравнимы с бюджетными моделями европейских машин. Плюс — у них в России исчезает конкуренция. То есть у китайцев здесь два направления. Первое — занятие российского авторынка там, откуда уйдет европейский импорт, второе — постепенная замена европейцев в поставках автокомпонентов.

— Когда-то я неосторожно купила китайские фары для «Фольксвагена», потом сильно жалела.

— В каком году это было?

— Лет восемь назад.

— Это была другая реальность, тогда репутация китайского автопрома была другой.

— В России автопарк преимущественно европейский и корейский, в ближайшие годы запчасти нужны будут именно для него.

— Думаю, китайцы смогут их поставлять. Те же машины продаются на китайском рынке, там они имеют гораздо более высокую локализацию, и все это наверняка пойдет в Россию. Даже если европейцы попытаются этому препятствовать, то, с учетом китайских реалий, сразу возникнет огромное количество перекупщиков, которые обеспечат любой поток запчастей. Хотя тут, конечно, надо говорить со специалистами по автопрому.

— Гораздо более серьезная проблема нас ждет с авиапарком, когда западные компании отзовут самолеты, находящиеся в лизинге, перестанут обслуживать те, что в России останутся, и не будут продавать даже запчасти. Мы останемся с «Суперджетами», а их производится в год полтора десятка.

— «Суперджетов» мы можем и больше производить…

— Только у них двигатели состоят из французских комплектующих, которых не станет.

— Это правда. Но в этом плане Китай нам помочь не может. Китайцы находятся в еще худшем положении, чем мы, потому что их программы в сфере гражданской авиации еще больше, чем наш «Суперджет», зависят от иностранных компонентов. И если у нас есть возможность хотя бы ограниченного производства старых и полностью российских моделей — Ту-204 или Ил-96, то у китайцев таких перспектив не просматривается.

В сфере авиапрома они нам помочь, скорей всего, не смогут.

— Как Китай поможет нашему «спецоперационно»-промышленному комплексу? Он ведь тоже зависит от поставок с Запада?

— С нашим ВПК как раз проще. И у нас, и у китайцев он очень давно находится под практически всеобъемлющими западными санкциями. Китайцы усиливались в последние годы, а мы с ними сотрудничали в военно-промышленной сфере. Видимо, сотрудничество будет расти, на него, я считаю, санкции окажут наименьшее влияние. Единственно, в связи с полной невозможностью закупать западное промышленное оборудование будем покупать больше китайского.

— От Запада мы получали не только оборудование, но и технологии, программное обеспечение. Здесь тоже можно рассчитывать на Китай?

— Невозможно, конечно, говорить обо всех технологиях сразу, это поле состоит из тысячи разных направлений. По некоторым из них Китай уже стал одним из мировых лидеров, а по другим может только что-то уныло копировать. Есть группа отраслей, где у нас с Китаем может возникнуть мощная синергия, мы можем работать вместе.

Они будут заинтересованы в использовании российских разработчиков, математиков.

Есть сферы, где они могут быть заинтересованы в промышленной кооперации, есть сферы, где они способны закрыть наши потребности в оборудовании. И у них уже есть предприятия, которые в рамках экономической войны с США находятся под американскими санкциями. В том числе производители электроники и отдельных видов промышленного оборудования. Таким предприятиям просто сам бог велел идти на российский рынок. Хотя понятно, что будет целый ряд направлений, где китайское оборудование не сможет заменить европейское, и Россия все равно будет пытаться закупать его в Европе через какие-то каналы.

— Оборудование для нефтегазового сектора Китай нам сможет заместить?

— Какие-то виды сможет. С оборудованием для электроэнергетики у Китая совсем хорошо, как и с транспортным машиностроением. Если наши друзья начнут отказывать нам в обслуживании, скажем, «Сапсанов» или в запчастях, так Китай сходные поезда давным-давно скопировал, усовершенствовал и производит. Хотя есть области, где они нам помочь не смогут.

— Например — медоборудование?

— На самом деле, китайцы как раз крупные производители медицинского оборудования. Это проявилось и в ходе ковидного кризиса, когда именно они нарастили экспорт, например, аппаратов ИВЛ.

— А качество?

— Да в общем-то весь мир их оборудование покупал, включая американцев, никто особо не жаловался. Хотя медоборудование — тонкая вещь, с уверенностью я здесь говорить не могу, надо спрашивать узких специалистов.

— России, видимо, придется не только где-то искать импорт, но и куда-то девать свой экспорт. Нужно ли Китаю такое количество газа, нефти, металла и всего того, что Россия поставляет в Европу?

— Потенциально — да, нужно. Китай на 80% зависит от импорта железной руды, на 70% — от импорта нефти. И он будет сильно наращивать потребление газа, поскольку поставил амбициозную задачу снижения выбросов СО2. При этом отношения Китая с США обостряются, и это выражается в экономических войнах, в которые вовлекаются союзники Америки — Канада, Австралия и Новая Зеландия. А это наши прямые конкуренты как поставщики древесины, газа, нефти и прочего сырья в Китай. Поэтому интерес к переориентации у Китая будет.

— Откуда возьмется инфраструктура для этого? Над «Силой Сибири» специалисты смеются: там на одном конце нет газа, на другом — потребителей.

— Резкое увеличение поставок в Китай действительно требует новой экспортной инфраструктуры — строительства новых трубопроводов, расширения железнодорожной сети, строительства портовых мощностей. Это потребует времени и инвестиций. То есть мгновенно нарастить экспорт в Китай невозможно. Кроме того, когда Китай станет для многих наших товаров монопольным покупателем, у него появится возможность диктовать цены. И с этим придется жить.

Это позволит нашей промышленности выжить и обеспечить занятость, но мы будем терять деньги, пока не произойдет снижение внешнеполитической напряженности вокруг России.

— То есть до тех пор, пока мы не сможем вернуться к торговле с Западом?

— В общем-то так, да. Это будет очень высокая степень зависимости.

— Китайцы ведь не дают инвестиций просто так, они выдвигают очень жесткие требования по части своей доли прибыли.

— Не такие уж они и жесткие, они ведут себя как нормальные инвесторы: если видят возможность где-то вас дожать, они это сделают.

— В итоге у России возникнет огромная зависимость от Китая, гораздо большая, чем сейчас от Запада. Чем это нам грозит, кроме того что китайцы начнут диктовать цены?

— Если экономическая зависимость достигнет уж очень высокого уровня, то у Китая появится возможность подключать и рычаги экономической дипломатии для влияния на наши политические позиции.

— А Китай в принципе склонен к политическому давлению на тех, кто от него зависит?

— У Китая в последнее время хорошо развивается политика санкционного давления и экономического принуждения.

В тех случаях, когда они считают, что кто-то нарушил их коренные интересы, они делают это очень жестко.

Это может быть за любую неправильную позицию по вопросу Тайваня, за поддержку любых оппозиционных движений внутри Китая. Против Австралии они ведут с 2020 года санкционную войну. С Россией они так не поступали.

— Пока.

— Просто надо учитывать, что они так тоже могут. До того как началась «специальная военная операция» на Украине, считалось, что Китай будет добираться до уровня Евросоюза в торговле с нами еще лет десять, а мы тем временем будем заниматься развитием связей с другими азиатскими странами. И к моменту, когда Европа снизит свою значимость, у нас будет, помимо Китая, хорошая торговля с другими государствами. Но санкции уже нанесли удар по нашим отношениям с Южной Кореей и Японией. Теперь все ускорилось, и полная переориентация на Китай у нас, я думаю, произойдет в течение года-двух.

—  Если Китай решает на партнера давить, то это касается позиции по каким-то чисто китайским делам, вроде отношений с Тайванем, или он может захотеть подправить что-то в российской внутренней политике?

— Чем китайцы хороши как партнеры, за что их многие и любят, так это их невмешательство во внутренние дела.

— То есть они не будут требовать соблюдения прав человека и прочих «глупостей»?

— Не будут. И есть конкретный пример, который относится к 1990-м годам. Он сыграл важную роль в создании атмосферы российско-китайского доверия. Если помните, тогда был период, когда коммунисты контролировали исполнительную власть во многих российских регионах и имели крупнейшую фракцию в Госдуме. Они всячески демонстрировали Китаю, что любят его и хотят дружить. Но Китай, имея такой козырь, не сделал ни одного шага. Никакой активности, кроме межпартийных связей и совместных походов в Мавзолей, у них не было. Руководство России еще во времена Ельцина, как я понимаю, это оценило. Поэтому определенный уровень доверия есть.

— В 1990-е Китай и не мог сильно на что-то влиять.

— У них была возможность влезть к нам в политику, но они ею не воспользовались.

— Они и не помогали России в 1990-е так, как помогал Запад.

— У нас вся оборонка выжила за счет Китая. То есть свою роль китайцы все-таки сыграли.

— Получается, что не впрямую, но Китай фактически может «спецоперацию» в Украине поддержать? Потому что санкции призваны остановить боевые действия, а Китай может их эффект для России сгладить?

— Правильно было бы сформулировать так: Китай не будет портить отношения с Россией ради давления в сторону прекращения «спецоперации».

Западные санкции не будут отменены, даже если ее остановить сейчас, они призваны разрушить российскую экономику и привести к смене режима. А Китай в этом явно не заинтересован.

Китайцам «спецоперация» сама по себе не нравится, она вызвала у них удивление, есть высказывание министра иностранных дел Ван И по этому поводу, но поражение России им не нужно.

— Китай, получается, в этой ситуации — единственный выгодоприобретатель. Он тихо сидит и ждет, «пока мимо проплывет труп врага»?

— Именно так. От вооруженных конфликтов, как известно, больше всего выигрывают те, кто в них не участвует. Фактически все эти события гарантируют победу Китая в новой холодной войне. Все, кто в это вовлечен, понесут тяжелейшие экономические потери, а Китай — едва ли. Наверное, на нем отразится рост цен на энергоносители, но стратегически его позиции должны будут укрепиться. И Россия станет экономически зависимой от него. Еще один важный фактор: после введения экстремальных санкций против России у США не остается инструментов ее сдерживания, кроме военных. Соответственно, значительные американские военные силы будут привязаны к Европе и не смогут быть применены для сдерживания Китая в Азии.

 

директора Центра комплексных европейских и международных исследований Высшей школы экономики (ВШЭ) и бывшего сотрудника Центра анализа стратегий и технологий (ЦАСТ) Василия Кашина.

 

[БатеВаньо]

Преди 16 часа, Atom said:

Сигурен ли си? Тази война в момента е като топъл хляб за разни субекти и всеки мисли, трескаво планира и си прави сметки как да я използва за решаване на редица негови си проблеми.  Големият проблем е, че никой наистина не знае как точно ще свърши всичко и може само да се надява. Защото "интересите" и "проблемите" за решаване са разнопосочни и изключително широки.  Това е като хазартна треска. Всеки залага и разчита на всевъзможни стратегии, но кой ще спечели засега е мъгла. 

Засега според мен като губещи се очертават Русия и Украйна.  За потенциалните печеливши ми е все още мътно.

Има и още един много важен въпрос. Не се знае колко ще продължи войната, но това не е от чак толкова съществено значение. Голямото неизвестно е кой ще плати сметката, как и кога? 

Според мен ресурсноориентирания тип икономика на РФ е потенциалния кандидат за покриване на разходите и материалните поражения от този конфликт. Немалка част от големите играчи ще се възползват от евтините енергоизточници след края на войната. Бъдещето на РФ ще си остане същото - износ на природни блага. Те, в буквалния смисъл на думата ще бъдат без пари. Също важен въпрос ще е кой ще стопанисва добива, тъй като доверието в РФ, като предсказуем партньор в момента е на кота нула на практика. Възможно е след ерата Путин, да протекат процеси на децентрализация и делегиране на по-голяма автономия на азиатската част на РФ....

[nik1]

Христо Грозев казва че има информация от инсайдери до Путин, че той е говорил в края на  миналата година, че може да използва тактическо ядрено оръжие (според анализите целта вероятно ще е в Полша - инфраструктурна цел, а не Украйна)
Ако това стане реалност, какво ли следва?

 

 

Стрим с Христо Грозевым: первые предупреждения о том, что Путин собирается воевать от инсайдеров. Что он готов применить ядерное оружие. На что рассчитывали: гигантское количество агентов, якоб завербованных ФСБ, часто фейковых, видимо, в украинских городах. Лукашенко испугался и не лезет в Укрваину, хотя по уговору должен был. Вообще массу невероятных вещей рассказал Христо.; Честно предупреждаем., он был в пути, и звук первые полчаса ужасный. Потом мы вырубили картинку Христо, и звук пошел получше.

[БатеВаньо]

Преди 35 минути, БатеВаньо said:

Има и още един много важен въпрос. Не се знае колко ще продължи войната, но това не е от чак толкова съществено значение. Голямото неизвестно е кой ще плати сметката, как и кога? 

Според мен ресурсноориентирания тип икономика на РФ е потенциалния кандидат за покриване на разходите и материалните поражения от този конфликт. Немалка част от големите играчи ще се възползват от евтините енергоизточници след края на войната. Бъдещето на РФ ще си остане същото - износ на природни блага. Те, в буквалния смисъл на думата ще бъдат без пари. Също важен въпрос ще е кой ще стопанисва добива, тъй като доверието в РФ, като предсказуем партньор в момента е на кота нула на практика. Възможно е след ерата Путин, да протекат процеси на децентрализация и делегиране на по-голяма автономия на азиатската част на РФ....

И още....от Гардиън.

До момента иконом на РФ се е сринала моментално с 14, като този низходящ тренд ще продължи с всеки изминал ден. 480 млрд. От 650млрд резерви са в чуждестранна валута. Тоест не могат да се използват. Ще се изиска доста време златото да се развърже, а като се развърже то РФ вече ще е в галопираща инфлация с непредсказуемо голяма безработица.

Друг важен въпрос е дали има интерес абстрактния запад да поддържа военния конфликт и то е да. Колкото по-дълго, толкова по-големи щети за РФ. Няма да се налагат санкции върху износа на газ и петрол за момента за да е по-безболезнено за абстрактния запад, за да се спечели време за диверсификация и щом бъде постигната ще се спре крана временно и РФ за кратък период от време ще рухне.

 

https://amp.theguardian.com/business/2022/mar/06/russia-economy-sanctions-ukraine-west-cost-of-living-crisis