По отношение на определението за понятието "философия", дадено му от деятелите на тоя виртуален формат

[Слов]

"Философията е питане и ориентир за мястото на човека в битието и за смисъла на човешкото съществуване."

По този начин дефинирана, философията е изцяло в полето на човешкото (... знание и битие) и се антропоцентрира и антропофиксира онтологически, апропо - и се синкретира/редуцира метафизично! 

Опитите за приближение на философията - на Истината, на Знанието и на Мъдростта (плюс Ценността от Всичкото Това Нещо, разбира се) - до човека и нейното вкарване, вковаване о границите на човеческия наглед могат се проследят от най-древни времена, та и до ден днешен (когато същата е доведена до състояние на сервилност по отношение на нашата материална и социална действителност): можем провидим тая не просто антропологична, но и азо- и себе-централизираща всьо, вся и все манийност както в идеалистичните учения (и прежде философските теогонични и космогонични такива, и в самата концепция за така наречения субективен идеализъм, който по своето същество е едно своего рода радикализиране на геоцентричната материалистическа концепция, но на едни по-логицизирани и рационалистични основания), така и, разбира се, в соматизираната перцепция за свят и себесвят на неопозитивистичното и емпирическо, ескалирало до сциентизъм, (квази)мисловно потекло! 

Да мислим нещата без нас самите - да ги мислим като "неща за/в себе си", как би казал Канта, стои в основата на философския дискурс! Всички учения и течения, кои се отклоняват от тая концепция, които дирят по-скоро някаква полза, изгода за човека от цялото тва нещо - знание и битие ведно - като например евдемонизма, хедонизма, а в по-късни времена и прагматизма: вси те се отклоняват от строго абстрактната природа на съзерцателността и по този начин компрометират Истината, взета като Такава! 

Превръщането на знанието в познание - на гносеологията в епистемология - има своите основания само дотолкова, доколкото: човекът е участник в процеса на това случване - но не е началото, средата и края на съответното случване, не и като някакъв си тамо съответен, конкретен човек! 

Това изпъчване на човека по конкретност, о пределност, създава една "смъртна (и тленна) преграда" пред безначалните и нескончими негови способности за обезсмертение и за овечностение на ... онова, което той може, което той следва и кое в края на краищата и в безкрая на безкраищата ще да стори: но що, все пак, той самият - даденият челяк - не е (Не-Той-Е!!!)!!!

Философията не е само антропология (какво е битието за човека и как той го осмисля, преживява), тя е и гносеология (какви са възможностите на човека за познание и каква е комуникацията между знанието като такова, по възможност, и самия човек, о десйтвителност), тя преди всичко е и онтология (знание за битието като такова, за съществуващото като съществуващо, за онова, което е било преди всяко едно от него, което е всякое едно от него и което ще бъде след всякое едно от него), но тя е и метафизика (онова, заради което е, това, което /то/ е), а също така и аксиология - етика + естетика (битието и знанието през призмата на ценността, на стойността си - но не просто и не само за нас, ами и въобще: кое е красивото само по себе си, доброто само за себе си и т.н.) ......... 

 

Човекът играе централна роля във всичкото това нещо - така е, но конкретният челяк (и не само индивидуален, но и под формата на колективен такъв) е само брънка от онова, кое наистина следва да визираме в понятието: Човек! 

Философията е начинът на човека ... да бъде повече, да бъде отвъд себе си, да надмогва и надраства - да надскача себе си - тя прави тъй, щото: "човекът да не е това, което е, и да е онова, което не е" (Сартр), той да е "Нищото на битието (или - битие по възможност)" (Хайдегер) .... Тя не е до съществуването на човека и до смисъла от тая работа - тя е в осъществяването и онищостяването на всяко едно съществуване, на всяка същност, в разкостяването и съзидаването на всеки смисъл, на всяка стойност: в нея ние се отстраняваме от света и от себе си в него - за да то го погледнем, оценим (или - обезценим) - разсъдим (и осъдим) - и да ги одругостим, да го = да се стрием на прах и пепел, та в последствие кат същ феникс - да постигнем своето и негово, на света си, възкресение ... за едно ново начало! 

[makebulgar]

Философията, метафизиката, онтологията, не са ли архаични науки, които днес са безпредметни. Не са ли те като астрологията, която в миналото е обяснявала света и небето, а днес е псевдонаука изместена от астрономията и метерологията. Не са ли вече самостоятелни науки логиката, психологията, физиката, химията, социологията и други науки със задачите, на които в миналото са се занимавали философите. Какво е онова, което не може да се обясни логично или чрез научен опит? Защо трябва да цитираме постоянно древногръцки философи, при положение, че те са толкова изостанали назад в миналото, че са нямали представа какво е кварк, гама-лъчение или аксон. Дали ако можехме да ги пренесем във времето до днешния ден щяха да си губят времето с размисли върху мисленето на човека или щяха да се заемат с научна работа в някоя от съвременните истински науки, които водят всъщност до истините, мъдростта и знанието?

Редактирано Март 12, 2022 от makebulgar

[Слов]

Преди 1 час, makebulgar said:

Философията, метафизиката, онтологията, не са ли архаични науки, които днес са безпредметни. Не са ли те като астрологията, която в миналото е обяснявала света и небето, а днес е псевдонаука изместена от астрономията и метерологията. Не са ли вече самостоятелни науки логиката, психологията, физиката, химията, социологията и други науки със задачите, на които в миналото са се занимавали философите. Какво е онова, което не може да се обясни логично или чрез научен опит? Защо трябва да цитираме постоянно древногръцки философи, при положение, че те са толкова изостанали назад в миналото, че са нямали представа какво е кварк, гама-лъчение или аксон. Дали ако можехме да ги пренесем във времето до днешния ден щяха да си губят времето с размисли върху мисленето на човека или щяха да се заемат с научна работа в някоя от съвременните истински науки, които водят всъщност до истините, мъдростта и знанието?

Философията, която преди време е носила име метафизика, в последие - и онтология, винаги е била "безпредметна" и най-малко да се е интересувала тя ... от предметното, от света на предметните неща! 

"Какво е онова, което не може да се обясни логично или чрез научен опит?" Пример: интуитивните нагледи, като аксиомите в математиката, които нямат доказателствена стойност, но служат като такава за всякое едно последващо на тях изчисление! Ако пък стигнем до тезата, че нещата, за които говори абстрактната философия, нямат никаква практическа стойност, то следва да отречем, да речем, и теоретичната физика, и постиженията на Айнщайн и на последвалата го квантова механика! Каква връзка с реалността, взета като пазнатата ни реалност (!?), може да имат положения и понятия от сорта на "квантова суперпозиция", "квантово заплитане", "квантов скок" и/или цялата Теория за относителността (на пространствено-времевия континуум) от страна на А. Айнщайн?! 

Философията е способността ни да се абстрахираме от конкретните нагледи на действителността - колкото и те да са (само) привидно самоочевидни (истини), и да допуснем, например, че: няма крайна, завършена и съвършена истина - въпреки всичките доказателства понастоящем в полза на нея, на въпросната конкретна истина, и че рано или късно всеки Евклид си получава своето опровержение в някакъв там Лобачевски....... 

И който не разбира какво значи да абстрахираш - не заради, ами въпреки смисъла!, не заради, ами въпреки целта!! и не заради, ами въпреки онова, което иска или пък очаква да се случи и да на него се получи!!! - който не разбира това: няма и как да разбере значението и основанието на философския дискурс!!! ... И тоя не е даже приближил контура на това безпределие, що зове се философия! 

 

Редактирано Март 12, 2022 от Слов

[Малоум 2]

Преди 22 минути, Втори след княза said:

За "смисъла на човешкото съществуване" смятам, че е само странична линия във философстването. А човек може да философства (да търси мъдростта) във всичко, което опознава от обикалящото го. По- скоро смятам философията като пионер, първопроходец за другите науки и дори за художествените описания на света. Като нещо, което тепърва обсъжда непознати неща, тя използва методи и от изкуството (прим. диалога), и от науките. Дори в някои науки, когато няма установени точни факти, може да се философства. Ето, във форума се философства за разширението на вселената. Пиша "философства", защото нямаме достъп и високи знания за това "червено отместване", но мислим за решаване на проблема с достъпните ни знания. Така че философията поражда другите науки, предхожда ги. Философстването може да породи и религиозни възгледи, ако приеме свръхестествени същества като двигатели на събитията и нещата.

Доколкото философията възприема мъдростта  от всички науки, заедно със законите си, може да оформи правилен мироглед към обективната действителност. В този смисъл е наука - има метод, постулати, закони и затова  може правилно да стикова и тълкува факти от частните науки.  В мирогледа, обаче, се вписват и отношенията към цялостно съществуване на реалност, посредством съзнание, доколкото е субективно (носителят е субект), но надскача към сравнително обективно съотнасяне към действителността... Това, обикновено, е трудната част в мисленето - дуализъм в "минало" което "се вижда" и е забавено във времето на "сега" и почти невъзможно точно предсказание на проявления на  "дребното". В този смисъл и времето, и пространството стават атрибути на философията. Признаването на съществуване на "едно" и/или "много" в смисъл на обекти - е основен, дори парадоксален,  проблем за начало. Затова - почти във всички науки може да се философства - не е празнодумие "на чашка" Но, трябва да се съблюдават и законите й.

...

[Слов]

Науките конкретизират общото в частното - те са подвластни изцяло на емпиричния индуктивен подход, догато философията абстрахира частното в общото: и тя пиедестализира рациото на дедуктивния метод! Философията е власт на умозрението над зрението, на ведомото - над видимото: тя е "мета"-та на всеки физис! 

И ако медикът види медицинското, социологът - социологическото, психологът - психологическото, политологът - политическото, химикът - химическото, литературоведът - литературното ... измерение на света, то: философът ще се докосне до всички тях, но няма да остане при ни едно от тях - защото ще да дири не просто общото помежду им, фундиращото ги, но и излаза от тях самите, но и отвъдностяването им ... дори и взети в единство, даже разгледани в синтезата на свойто единение! 

Редактирано Март 14, 2022 от Слов

[Слов]

Философията е (в) пътността на тая разширяваща се безкрайност (о спираловидното си развитие), вътре щото всякое едно - и дори Едното, взето като Едно(То), дири своето друго: търси се нещо повече ... - от кое да е веч познато ни вече !!! 

[gmladenov]

On 12.03.2022 г. at 8:03, Слов said:

"Какво е онова, което не може да се обясни логично или чрез научен опит?"

Божественото.

[Слов]

On 14.03.2022 г. at 16:25, Втори след княза said:

Не съм съгласен.

Тва е моо хубаво! Да тропнем с краче ... като аргументация?! 

[Слов]

On 14.03.2022 г. at 18:57, gmladenov said:

Божественото.

Ми - не само допущението за универсално съзнание, но и индивидуалното такова им е голяма мъка на науките да го обясняват: даже се изпокараха в шестте психологически школи по тоя ми ти випросец, хех! 

[Слов]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Проблемът е следният

Не приемам съществуване на отвъдно и съответно "отвъдностяване".

Самата идея, че нещо, щом отива в отвъдното се отвъдностява се нуждае от обяснение. Това не е акт на преминаване, а на превъплъщаване, поне според моята идея за езика, но това е моята, а не авторската обосновка.

Като цяло- Не съм съгласен.

Дори когато говорите, тоест - пишете, всичкото тва нещо, вие отвъдностявате предмета во идеята, предметното в идейното!

Думата "отвъд", макар и натоварена, и претоварена с редица езотерични конотации, има за лингвико-семантично основание от-пределяването на някаква пределност (вероятно, прочее, в друга подобна ней пределност)! Но дори и да е от пределността като такава вътре безпределието, ситуиращо се априори вън от нея, то отвъдното на самото-това-отвъдно ще бъде именно ... пределността "ни"(Му?)! 

Това е люлка - и на нея, и в нея няма привилегировани! 

Не е до отвъдното като състояние (на някаква си "вънкашност" спрямо мира сего - о Бог-Всего), а до отвъдностението под формата на интегрален процес и на корелативна зависимост помежду всяко со всякое едно - не просто действително, ала и възможно - съществуващо (или пък нищуващо)! 

И другото като друго - на всякое едно едно - го прави да бъде, е легитимацията му, че биде то: самото то! 

Не състоянието (и не целеразположението), ами - пътят към него; и от него: дори към онова, из дето ужким сме тръгнали ... и надето (отново) вървиме! 

 

[bulgaroid]

Преди 18 часа, Слов said:

Тва е моо хубаво! Да тропнем с краче ... като аргументация?! 

Тропането с краче е силен аргумент, особенно за индивиди от женски пол,това е пряка заплаха за санкции от най-различно естество и обикновено действа. Също като махането с пръстче Как да го обясним философски?

[Слов]

Преди 22 часа, Втори след княза said:

Нъц. Аз го кодирам в разбираем за другите код. Информацията в мен е различна от тази, която е извън мен, но това е информация. Предметът си стои някъде. Нито е в мен, нито в думите. Аз съм приел чрез сетивата и съм сравнил с предишния опит някаква информация за него. Кодирал съм информацията за предаване, а другият я е приел. Има загуба на информацията във всеки от процесите и бъгове, но е все някаква информация. Да смятате, че предметът става идея не е перспективно, заради това НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН да смесвате предмета с информацията за него и да наричате информационните процеси "Отвъд".

Неологизмът "пределяване" вероятно е лошо изразяване на преодоляване. Общуването с неологизми, съдържащи някаква допълнително вложена информация и без дефиниция за нея води до домислици от получаващия и съответно до повече бъгове, а впоследствие и до шизофренично мислене у емитента, но това си е ваш избор.
А иначе съдържанието на съждението е доста семпло- границата разграничава за този, който е от едната страна (която и да е тя), онова, което е отвъд нея, съответно наречено  отвъдно. Такива ми ти работи и в последващия текст от коментара, драги ми Уотсън.
 

Когато кажете "дърво", Вие изваждате и извеждате от дървото всички негови признаци и характеристики, които го идентифицират като дърво, но които и го раздалечават от самото него като "именно това дърво", та да го обединят с останалите действителни и възможни дървета в едно общо понятие, в една единна идея - и именно: идеята за(д) дървото! Вие разграничавате битието на дървото - на кое да е дърво - от битието на, как го рекохте, "информацията" за него! Но ако знанието за дървото бе само информация, то ние бихме останали на равнището на описанието по отношение на това дърво, на онова дърво и на всякое едно отделно дърво - а нямаше да имаме представата за идеалното дърво, на коя да подлежат и да са подвластни всички дървета! Информацията е само път на случващото (ни) се знание и съзнание - тя не е крайна цел, нито пък може да бъде изначална причина на това случване! Никое дърво в понятието за дървото не живее като себе си, не присъства като себе си - не е самото себе си: в понятието за дървото, в идеята за дървото - в идеалното дърво - всякое едно дърво присъства със състването на всички останали дървета! Знанието (теория /и с двете ударения!/) е битие по идея, битието (праксис /от санскритското - Пракрити в опозиция на Пуруша/) е знание в реалност! Това са скачени съдове - То е Едно, ЕдноТо, но живеещо своите Два Живота ... в Два Отделни, ал НаЕдно с Това и Взаимосвързани Свята: при Две Движения измежду Двете Си Тез Състояния на Пребивание!

 

Не, стара формула за превръщение (пардон - превръщане, хех) на съществително (нарицателно) в глаголно осъществително: "пределът" може да се "раз-пределява" (явно на /нови/ предели), но пък му е запретено да се "от-пределява" за разлика, да речем, от синонимната и абсолютно еквивалентна семантически на него "граница", която има пълната свобода да си се "от-граничава" из себе си на нови граници или до някаква си тамо ... "без-граничност" (аууу, ако пък беше "без-пределност", ужас-ужас, и архаизмите не са на мода, и неологизмите под запрещение - и да си блееме на воля всякакви клишета и баналности???) !!!

"Семпло" е това да се разреши всецелият философски въпрос и проблем и да се въздигне копулата, връзката, над всякой субект и нади всеки обект ли!? - Ми, може: ще се радвам, всъщност, ако да е дорасло човешкото съзнание дотолкоз, та да му е простовата таз ми мисъл! 

 

 

 

[Слов]

Преди 22 часа, bulgaroid said:

Тропането с краче е силен аргумент, особенно за индивиди от женски пол,това е пряка заплаха за санкции от най-различно естество и обикновено действа. Също като махането с пръстче Как да го обясним философски?

Силата е точно толкова производна на слабостта, колкото и слабостта - на силата! Щението за покровителствувание над слабостта - което има своите основания както в сексуалната релация мъж-жена, така и вътре виталната и ментална, и дори идеална връзка родител-дете (отец-младенец) - всъщност е повик към легитимация, към самоопределение и автоидентификаеция на едното посредством другото нему! Ние сме това, което сме, заради онова, което не сме! И без него в насрещност, не бихме се срещнали - нито като знание, а дори и като битие - със самите себе си: не бихме имали право на свое собстевно "съм" !!! 

...и нека Е-то поблагодари на НЕ-то (си) - че Е..... 

Редактирано Март 17, 2022 от Слов

[Слов]

Преди 54 минути, Втори след княза said:

Не съм съгласен!

Да речем у Ахил и у Терсит има и сила, и слабост, но Ахил е силен, а Терсит- слаб. Как ще изведем силата на Ахил от слабостта му и слабостта на Терсит от силата му? 

Вашето са празни приказки. Особено не на място сложената "производна".

Излишно много Кант.Излишно много 18 в. 

Информацията за дървото не е извадена от него. По- скоро е добита (майнинг  ).

Прим. За външния му вид- приемаме чрез очите отразената от него светлина (усещане) и я сравняваме с подобните изображения (възприятие) и се обобщава (обобщение). Свързва се и с неговото наименование (вашето общо понятие). Промененото състояние на свързаните мозъчни клетки (хардуер  ) се съхранява (памет). Съхраненото може да се възпроизвежда като идея в мозъка, да се преработва (въображение) и да се споделя с други чрез език, картина и др.

Представете си Ахил без Терсит, като под Терсит визирате всички слабости и слабосилници - и действителни, и възможни такива: и назовете в тая си непредставима за мене представа тогава сам Ахила (Богоравен) силен (и Самаго Бога - на никой неравен - ... ВсеСилен?!)!? 

Истина Ви казвам: ако турите и най-грозната жена в свят на мъже без жени - тя ще се окаже ... невъобразима красавица! 

А какво ще кажете за интуитивните абстрактни истини (въ жалоните на математиката, например), какво ще речете и за творческата потенция на човека - те също ли са ... добити/добици!? 

Как ще ... отграничите (хех), например, една колективна илюзия от ... една колективна действителност; и колко на брой случвания от колко на брой потвърждения и потвърдители могат да конституират отликата на реалността от ... съня за такава?!? 

Кой Ви е казал, че отражението има за каузален път движението из вънка навътре?!? Каква индукция ... отграничава произвола на твърдението от неговата евентуална ... твърдост ??? 

Редактирано Март 17, 2022 от Слов

[Guest]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Излишно много Кант.Излишно много 18 в.

Не е Кант, а Платоновото учение за идеите. Например в "Тимей":

Цитирай

Во-первых, есть тождественная идея, нерожденная и негибнущая, ничего не воспринимающая в себя откуда бы то ни было и сама ни во что не входящая, незримая и никак иначе не ощущаемая, но отданная на попечение мысли. Во-вторых, есть нечто подобное этой идее и носящее то же имя — ощутимое, рождённое, вечно движущееся, возникающее в некоем месте и вновь из него исчезающее, и оно воспринимается посредством мнения, соединенного с ощущением. В-третьих, есть ещё один род, а именно пространство: оно вечно, не приемлет разрушения, дарует обитель всему роду, но само воспринимается вне ощущения, посредством некоего незаконного умозаключения, и поверить в него почти невозможно.

А пък

Цитирай

пространство: оно вечно, не приемлет разрушения, дарует обитель всему роду, но само воспринимается вне ощущения

показва откъде Кант е взел тезата че пространството е a priori, само че Кант е прибавил и времето като a priori, а

Цитирай

посредством некоего незаконного умозаключения, и поверить в него почти невозможно.

е това което Кант нарича "вродена структура" която е извън нашето способност за осъзнаване. Именно затова Уайтхет смята че,

Цитирай

Наиболее правдоподобная общая характеристика европейской философской традиции состоит в том, что она представляет собой серию примечаний к Платону.

— Уайтхед «Процесс и реальность: очерк космологии», 1929

Това отговаря на един въпрос по-горе "Защо трябва да цитираме постоянно древногръцки философи, при положение, че те са толкова изостанали назад в миналото, че са нямали представа какво е кварк, гама-лъчение или аксон". Явно защото са мислили задълбочено. Това отговаря и на въпроса "Що е философия?", с "Философията е това с което за занимават философите", също както "Обущарството е това,  с което се занимават обущарите", "Историята е това с което се занимават историците". Тогава кои са философи, обущари и историци, и по какво те се отличават от другите хора? Явно по произведената философия, обуща и история, колко те са привлекателни и трайни във времето.

[Guest]

Преди 2 минути, Втори след княза said:

За съжаление, тавтология и омагьосан кръг, от който сме изключени.

Ако ние философстваме, то нашето занимание философия ли е? Да. Ние философи ли сме? Не!

Заниманието има ли резултат, който може да бъде оценен от околните, които имат интерес или нужда от този резултат, още повече ако са квалифицирани в тази сфера. Обучението не е ли точно това? Разликата е, че може да бъде даден документ за проведено обучение от квалифицирани хора в тази област. И все пак, за обществото продуктът на заниманията е важен сам по себе си, не непременно свързан с преминатото обучение. Човек живее в омагьосан кръг в който сам създава и използва абстрактни понятия, но надеждата му е, че не е Сизиф, а на всеки оборот на този кръг има новопридобито знание за света и най-вече за него самия.

[Guest]

Преди 20 минути, Втори след княза said:

Заради това използвам по- удобния термин "философстване" в см. обич към търсене на мъдрост, а то и откриване на знание. Любопитство и любознателност, познавателен инстинкт към неоткритите или неизвестни ни тайни на света и човека. Нещо такова.

По същата причина хората се интересуват от каквото и да е, например от историята, създават хипотези, описват ги в книги. Откриват знание и го представят като продукт на околните. Дали това е философстване или някакво хоби, принципна разлика няма. Единствено може да се оценява продукта от него.

[Guest]

Преди 38 минути, Втори след княза said:

Не ми е лесно да преценя кое е философстване и кое "физикосване" например.

В тема "Химия" няма теми за философстване. Там се "химикосва"

Традиционно в Европа физиката произлиза от "естествената философия", в някои стари английски университети това име все още се използува, но само в смисъл на физика. Химията не използува интуитивно известни понятия и затова с нея трудно се философства, макар че атомите са въведени от Демокрит. Само че тези "чисто философски" времена на физиката и химията отдавна са минали, сега се работи с експериментални и количествени методи, които са неотделими от "философстването", което обикновено се свързва с умствени спекулации. Затова за да се стигне сега до научен принос не може да се избегне подходящия формат нужен за да бъде въобще разглеждан някакъв продукт на занимания по научни теми и въпроси. За съжаление, следването на този формат не е гаранция за качество, но той е незаобиколим, затова трябва да се познава и спазва стриктно. Това рядко е по силите на любителите без академичен наставник, както и изисква не малко време и усилия. Затова любителите предпочитат да изяснят нещата за себе си, т.е. създаденият от тях продукт е за употреба на малка общност от хора. Ако се намери някой да го представи в "наукообразна" форма, тогава той може да стане научен принос защото науката е колективно творчество на общественото съзнание, затова трябва да е представено във форма приета и разбираема от всички.

[Слов]

On 17.03.2022 г. at 18:30, Втори след княза said:

По- добре беше за диалога да защитите твърдението си, че  "Силата е точно толкова производна на слабостта, колкото и слабостта - на силата!" на което написах, че е празни приказки, но вие засипвате с въпроси. Тъй като не защитавате тезите си и не отговаряте на въпросите ми, аз ще се съобразя с въведения от вас ред и няма да отговарям на вашите.

Отбелязвам, че грозотата в цитата не е в жената и това противоречи на по- горните ви възгледи. Преправил съм съждението за дървото като съм заменил "дърво" с "грозна жена"

с което ми давате възможност да се порадвам на нещо, което отдавна твърдя, че красотата, силата и пр. са отношения, а не субстанции в нещата. Грозотата не е нещо вътрешно присъщо, а е отношение. Терсит в страната на лилипутите би навързал и откарал вражеската флота подобно бог, докато в стана на ахейците е посмешище.  

Аз искам да довнадя туй твърдение, като река, че сами субстанциите - не могат са субстанции - без да бъдат наедно с това ... и отношения(та помежду си)! ... (на философски жаргон: това превръща субстанциите в квазисубстанции, бидейки и акциденции, хех)......

Въпросите ми бяха риторически и имаха за цел да Вами обяснят именно това положение, кое изрекох ей сегинка - че, как го казва именно Платон о диалога "Парменид": "Едно без друго не е!" (цитатът е по памет/смисъл). 

И няма значение дали ще третирате релацията сила-слабост, красота-грозота или която и да е друга такава под формата на субстанциална или на някаква си тамо съ-относителна среща (на идеи във време-пространствен обмен) - но за да разумеете това, следва и да се оттласнете из тая мания за емпирична детерминираност на всьо, на вся и на все! 

Същото, разбира се, да важи за "по-големите релации" - като: "вътре-вънка", "душа-тяло", "бог-свят/ад" ... и насетне, ... и нататъка .......... 

И с оглед на това положение - крайните емпиристи и сциентисти (като Вас, например) са /ми/ също толкова нелепи, колкото и радикалните рационалисти, идеалисти (платонисти) и, да речеме, религиозни-те дейци! 

Редактирано Март 19, 2022 от Слов

[Слов]

Ако я нямаше тъмнинана или нюанса в светлосенките на светлината - сама светлината би била за самата себе си ... тъм/н/а (отрицание/НЕ/)! 

И всякое едно залитане в едната или восреди другата посока - кое е неминуемо и що е станало, става и ще да стане то тепърва: е само половината или дори половината на половината ... от онова - КОЕТО Е ПЪТЯТ! 

[Шпага]

Преди 1 час, Слов said:

Ако я нямаше тъмнинана или нюанса в светлосенките на светлината - сама светлината би била за самата себе си ... тъм/н/а (отрицание/НЕ/)! 

А ако я нямаше светлината, не бихме осъзнавали колко е тягостна нейната липса - липса, която наричаме тъмнина

 

[Малоум 2]

Преди 19 часа, Шпага said:

А ако я нямаше светлината, не бихме осъзнавали колко е тягостна нейната липса - липса, която наричаме тъмнина

 

Сравнително скоро бях писал за отговора на блондинката, на въпрос: "Като угасим лампата, къде отива светлината?"... Блонди, отива при хладилника, отваря вратата, посочва вътре и казва: "Ето я!"... Непробиваема логика!..

А, иначе, да - всички обекти са направени от светлина. Но не тази, която виждаме, а невидимата, наречено "тъмно". Така че - тъмнината ни е "рождена територия"!.. Странното е, че "мислим" със светлина, а тя "идва" от миналото... и ... затова, бъдещето ни е "тъмно"...

...

 

[Guest]

Колко добре познавате физиката? Светлината и тъмнината са еднакво невидими, те са ноумени. Необходим е друг обект, който да взаимодействува със светлината, доколкото и каквато я има, за да се получи ефект (феномен), измерим физически или осъзнат като образ на този обект чрез визуалните или други биологични рецептори. Оттам съзнанието получава представа за измерен физически параметър или за пространствен образ на предмета, не директно на светлината или липсата й (тъмнината). Това че на Земята има светлинен фон се дължи на взаимодействието на светлината с атмосферата, т.е. това е образ на атмосферата. Извън атмосферата обаче могат само да се измерят ефекти или видят образи на светещи тела (Слънце, Луна), отново не самата светлина. Пространството около тях ни изглежда тъмнина, колкото и светлина да има в него физически, т.е. установимо отново чрез подходящо взаимодействащ с нея обект. При слепите хора такъв обект са ръцете им, те опипват предмета от всички страни, както светлината прави това за нас, за да създадат в съзнанието си пространствена представа за този обект.

[Малоум 2]

"Виждаме" със светлина, благодарение на дуалистичната й природа. Фотони взаимодействат с други обекти (дори и с рецепторите в очите ни), а разпространението на светлината като "вълна" е заради вълновите характеристики на фотоните.

Именно дуалистичната природа на светлината е  била въпрос и на философията.

(В последно време се счита, че светлината се състои от фотони, но пак няма яснота какво представлява фотонът. За "скорост на светлина" се счита скоростта на светлинните вълни, т. е., скорост на разпространение на вълнова характеристика. И ... проблем: чия вълнова характеристика?, на каква "среда" за разпространение е тази характеристика? Ако се приеме неподвижно ЕМПоле за основа - няма проблем за пренос на разлики от пренасян импулс (няма "маса"), изразен от "нещо" (частица, примерно) което притежава собствен момент на импулс и собствено време, т е. променлив във времето вектор на момент на импулс. Така, векторите на интензитет на електричното и магнитното поле ще са взаимно перпендикулярни, а разпространение на ефект "разлика в импулси" ще има, ако съседни по редичка обекти (ток) са сфазирани и "правят" обща обвивка която се забавя по време сравнение с "ток". При достигане до несфазиран елемент - възбудените околни частици възвръщат "равновесното" състояние - с обратен ток и пак повтарят образуване - така, притежават собствен обем. Това образувание трепти около собствен геом. център и са "неподвижни" по мястото си на образуване - фотони на вакуума (на неподвижното ЕМПоле). Ако се случи разликите да сфазират - тръгва вълнов пренос на импулс, с възможно най-голяма скорост - нищо не го "спира". Имаме скорост на електромагнитни вълни... във вакуум.)

...

[Guest]

К

Преди 7 часа, Малоум 2 said:

"Виждаме" със светлина, благодарение на дуалистичната й природа. Фотони взаимодействат с други обекти (дори и с рецепторите в очите ни), а разпространението на светлината като "вълна" е заради вълновите характеристики на фотоните.

Именно дуалистичната природа на светлината е  била въпрос и на философията.

Коя (или чия философия) имате впредвид? Моля, укажете конкретно.

А дуалистична природа има всичко съществуващо, действително по отношение на микрочастиците тя е актуална. Например, има електронни микроскопи които използват електрони вместо фотони, поради предимствата които дава тяхната еквивалентна дължина на вълната. Само че, какво отношение има това към виждането въобще? Тук такива техничарски детайли не се разглеждат, а принципната нужда от взаимодействие на обекти. На микрониво това взаимодействие е особено важно, особено при провеждането на експерименти, само че отново повтарям, целта не е да си обясняваме детайлите на тези всичко това. Слепите хора да не би да използват законите на микросвета? Или Кант е разбирал дали корпускулярната теория на светлината на Нютон е вярната или вълновата на Хюйгенс? За да не загубим степен на общност не можем да си позволим техничарски забежки, защото губим общност, а е факт че подходът на Кант към науката все още е актуален ако и да не е знаел какво точно става технически.