ХХ – Векът на науката

[Warlord]

В апогея на техническата революция (1900-1909), Част І

 

 

(Една авторска статия за новия брой на списанието)

 

Още с възникването на цивилизацията, преди около 7 хилядолетия, човешкото познание и технологичен напредък започват да бележат бавен, но упорит напредък през вековете. Макар не съвсем постоянен и понякога прекъсван задълго, поради най-различни бедствия от природен или социален характер, пламъкът на прогреса така и никога не угасва напълно. А особено силно той се разгаря най-вече в епохата непосредствено след Великите географски открития, когато всички отделни култури и цивилизации по един или друг начин влизат в контакт помежду си и започват обмен на опит и идеи. Най-мощният тласък на прогреса идва след Индустриалната революция и най-вече след като от средата на ХІХ век електричеството става приложимо за използване в технологиите. Но истинският технологичен бум настъпва през ХХ век и ако в началото кривата на развитието е пълзяла едва забележимо към своя растеж, ускорявайки се осезаемо чак след Ренесанса, то през този век тя направо излита в небесата, че и в космоса. Буквално.

Целият ХХ век е доминиран от поредица значими събития, които определят облика на съвременната епоха: пандемията от испански грип и развитието на медицината, Първата и Втората световна война, появата на нови военни технологии, ядрените оръжия, ядрената енергетика и изследването на космоса, национализма и деколонизацията, технологичният напредък през Студената война, появата на интернет и цифровата революция, развитието на транспортните комуникации в глобализиращия се свят. В резултат на всичко това настъпват сериозни промени в политическата и социалната структура на земното кълбо.

Също така през ХХ век се наблюдава огромна трансформация и на отношенията на човечеството към природния свят. Глобалното население, морското равнище и екологичните сривове се увеличават, докато конкуренцията за земя и намаляващите ресурси ускоряват обезлесяването, изчерпването на водата и масовото намаляване и изчезване на много от биологичните видовете. Докато същевременно глобалното затопляне, причинено включително и от човешката дейност, увеличава риска от екстремни метеорологични условия.

В тази поредица от статии ще разгледаме хронологично как човечеството успя да постигне всичко това само за един век?

В зората на последния век от второто хилядолетие

Първото десетилетие на века започва с поредица от невероятни научни и технологични постижения като първият полет на братя Райт, Теорията на относителността на Алберт Айнщайн, първият Model-T на Хенри Форд и въобще широкото приложение на двигателите с вътрешно горене, включително масовото производство на автомобили, както и въвеждането на пишещата машина. Но също така включва и трудности като бунта на боксерите в Китай, Руско-японската война и разрушителното земетресение в Сан Франциско.

През тези години се наблюдава и разцвета на индустрията на нямото кино, като 400-ият филм на Жорж Мелис „Пътуване до Луната“ е заснет през 1903 г. 

През 1908 г. пък мистериозна мега експлозия, с епицентър край река Подкаменная Тунгуска, разтърсва целия Сибир. За щастие районът е много слабо населен, поради което инцидентът се разминава почти без жертви. До ден днешен случилото се там остава загадка за науката, теориите варират от сблъсък на Земята с малка черна дупка до мащабен електромагнитен експеримент на Никола Тесла, но днес обикновено се смята, че причината е въздушен метеоритен взрив.

Голям напредък през това десетилетие бележи първата вълна на феминизма, в резултат на която жените в Япония, България, Русия, Куба и Перу са допуснати до университетите. С официалното навлизане на жените в науката изключително много се увеличава потенциалът на човечеството за реализиране на научни иновации и нововъведения. В България специално още през 1901 г. е разрешено на жените да следват в Софийския университет.
В 1905 г. българският микробиолог Стамен Григоров открива млечно-киселата бактерия, наречена Lactobacillus bulgaricus, която предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. 

През това десетилетие България обявява и своята независимост (на 22 септ. 1908 г.) и от княжество става царство. По този начин страната отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, която дотогава затормозява стопанското ѝ развитие и ограничава нейните възможности в международните отношения. С това окончателно отпадат и точките от Берлинския договор, задължаващи княжеството да се съобразява с режима на капитулациите, наложен от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. 

Студенти в действащия амфитеатър на Женския медицински колеж в Пенсилвания през 1903 г. Снимка: Drexel University College of Medicine Legacy Center Archives.

Цялата статия, заедно с цялата поредица, можете да прочетете оттук - https://kupinauka.com/product/naukata-xx-vek

Редактирано Март 19, 2023 от Warlord

[Р. Теодосиев]

Браво, много хубава статия.

Ще има ли продължение?

Може да прозвучи като изместване от темата, но ако XX век е векът на науката, то може ли да кажем, че XXI е векът на технологиите

[deaf]

"Не победата на науката (к.а.) е това,което отличава нашият 19-ти век,а победата на научният метод над науката" – Фридрих Ницше

[makebulgar]

Преди 4 часа, Р. Теодосиев said:

Може да прозвучи като изместване от темата, но ако XX век е векът на науката, то може ли да кажем, че XXI е векът на технологиите

При това технологиите развиват науката. 

Примерно, аз лично, използвайки интернет, накои софтуерни приложения и сателитни технологии, успях да направя научни открития, които са били недосъпни досега без тези технологии. 

[Guest]

Науката е резултат на стремежа на човека за познание, на първо място, а след това става дума за употреба на това познание. Техниката се занимава с практическата реализация на тази употреба. Успехи в тази употреба наистина има много и сега условията за живот и творчество са най-добрите в известната човешка история.

Само че така се появи и разви въпросът за посоката на употреба на познанията. Науката по дефиниция е насочена към околния свят, човекът в него включително. Само че ако прогресът вървеше симетрично, би трябвало познанието на света и самопознанието на човека да съответстват едно на друго. Тогава и ученият като пример на съвременния човек на знанието, би трябвало да може да наблюдава и познава себе си, както е обучен да може да наблюдава и познава предмета на своите изследвания. Само че такава симетрия не съществува, тя дори не се поставя като необходима пред търсещите познания, не влиза в обучението и не се третира като ценност от обществото като цяло, защото фокусът е върху познанието на околния свят и употребата му за външни придобивки, не вътрешни за човека сам по себе си.

В миналото, особено в античността, тази симетрия на насочеността на познанието е била поддържана в самата система на придобиване на познания, тоест в обучението. Тогава това е било и по-лесно, защото самото познание не е било толкова обемно като информация, затова чак до 18 век е имало стремеж към енциклопедичност, който е бил осъществим. Сега е друго, всичко го знаем и използуваме доколкото можем, но насоката на тази употреба следва обществената нагласа, а тя е на външни придобивки. Затова често се получава, че ако някой е учен, съвсем не означава че има смисъл да се общува с него, защото може да се окаже на същото ниво на самопознание колкото и някой типичен каруцар. Илюстрации на това има колкото щете и в историята на науката, и в наши дни, в този форум особено много.

Накратко, въпросът на епохата ни е "Да имаш или да бъдеш", както беше формулиран от Ерик Фром, тя ни дава условия да имаме, но не и да бъдем.

[Малоум 2]

Лошото е, че технологиите изпреварват науката и резултатът е, по-скоро, замърсяване на околната среда.

(макар че има и "приятни" технологии по стария виц:

" Интервю с циганин:

- Защо правиш толкова много деца, като нямаш пари?

- Па харесва ми технологията бе, бате..")

...

 

[Warlord]

ХХ - Векът на науката (Част ІІ)

Науката в години на световна война и световна пандемия (1910-1919)

 

 

Автор: Радослав Тодоров

 

Второто десетилетие от века е белязано от огромни човешки трагедии като потъването на най-големия параходен лайнер в света “Титаник”, колосалната експлозия в Халифакс (Канада) и пандемията от испански грип, известна още като инфлуенца.
Епохата се характеризира и с кулминацията на европейския милитаризъм, който започва да набира сила още от средата на ХІХ век и да нагнетява все по-голямо напрежение между нациите. Ескалацията започва постепенно с Итало-турската война (1911-12), последвана от Балканските войни (1912-13) и накрая от Сараевския атентат (1914), при който е убит престолонаследникът на австро-унгарския трон ерцхерцог Франц Фердинанд. Инцидентът предизвиква верига от събития, в резултат на които 33 дни по-късно в Европа избухва нова война, много по-страшна от предишните, която бързо се разраства до невиждани размери, превръщайки се в световна. Тя продължава повече от 4 години и приключва с подписването на противоречивия и едностранчив Версайски договор на 28 юни 1919 г., който от своя страна ще доведе впоследствие до нови, още по-тежки кризи и конфликти на планетата.

Бурните събития предизвикват абдикацията на различни монарси и рухването на пет от големите империи на тогавашната епоха - Русия, Германия, Китай, Османска Турция и Австро-Унгария. 
Десетилетието е и период на революции в редица страни като Португалия, Мексико, Русия и масови протести на жените в западния свят за равенство между половете. Специално Октомврийската революция в Русия, избухнала през 1917 г., прераства в особено жестока гражданска война, завършила с идването на власт на болшевиките, събитие което ще доведе до огромни промени в много общества и държавни строеве по света.
Но въпреки всички тези сътресения, предизвикали смъртта на милиони хора, научният прогрес на човечеството не спира. Даже и когато то задълго е ангажирано в тотална война. Дори напротив - оказва се, че войната освен причинител на разруха, може да бъде и двигател на технологичния прогрес.

 

Техническата ера навлиза на бойното поле

 

Докато Първата световна война бушува през голяма част от десетилетието, науката и изобретенията помагат значително за модернизиране на начините, по които се сражават армиите. От скоро например вече е използван сонар (механизъм, който открива наличието на подводни обекти) обикновено за намиране на рибни пасажи, който по време на войната започва да се използва за засичане на вражески подводници. Сред военните инструменти, изобретени или разработени през десетилетието, са леките картечници, запалителните бомби, едрокалибрените артилерийски снаряди, подслушващите устройства с малък и голям обсег, огнехвъргачките, танковете, морските мини и отровните газове. Самолетите са пригодени да носят картечници и да хвърлят бомби, а едни от най-известните бойци във войната са пилоти, чието участие във въздушните битки мигновено ги прави герои в очите на останалите. 

Макар да води три големи войни и да преживява две национални катастрофи, през този кратък период, България също дава своя принос в развитието и на бойната и на гражданската авиация, още в тяхната зора. През 1911 г. българският авиоконструктор и изобретател Георги Божинов построява модел на моторен самолет с много добри летателни качества, за който получава свидетелство за патент във Франция година по-късно. За рожденна дата на българското самолетостроене се счита 10 август 1915 г., когато у нас е конструиран и изпитан българският самолет „Експрес“ („Йорданов-1“), на младия изобретател Асен Йорданов. В този самолет той въвежда третото крило за първи път в света. То служи за стабилизиране на самолета при по-големи наклони от 45 градуса.
Първата авиационна бомба е конструирана от Симеон Петров през 1912 г. и е използвана за първата тактическа бомбардировка в света, която Радул Милков и Продан Таракчиев извършват над Одрин, по време на Балканската война през 1912 г. 

Подобно използване на науката и технологиите на бойното поле служи за илюстрация, че технологичните иновации могат да имат и деструктивен характер. Но все пак нововъведенията във военното инженерство допринасят и за общото развитие на технологиите и производството, а отделно в перспектива някои от тях биват трансферирани и адаптирани от военната в цивилната индустрия.

 

Първата световна война - времето когато за първи път на бойното поле се появяват танковете.

 

Цялата статия, заедно с цялата поредица, можете да прочетете оттук - https://kupinauka.com/product/naukata-xx-vek

Редактирано Март 19, 2023 от Warlord

[Warlord]

Появата на съвременното кино като неизменна част от живота (1920-1929)

 

Филмов проектор от 20-те години, времето когато започват да се появяват цветни филми със звук.

 

20-те години на миналия век са плодовит период за нови изобретения и значителни подобрения на вече съществуващите технологии, които оказват огромно влияние върху начина на живот на хората. Много от предметите за бита, които днес приемаме за даденост откакто сме се родили, са или изобретени, или развити в жизнеспособни търговски продукти и пуснати на пазара именно през този период. Различни приспособления за спестяване на труд, за забавление и за комфорт като електрическите ютии, тостери, хладилници, климатици, радио, телевизори и прахосмукачки са само някои от тях.

Тогава е разработена технологията за записи и възпроизвеждане на звук и видео върху магнитна лента, полиграфът (известен като детектор на лъжата) и железният бял дроб. Открити са също така и няколко нови витамина, включително B1, С, D и Е. 

Учените продължават да изследват небесата и да провеждат експерименти, изследващи свойствата и състава на материята. За първи път са направени опити с помощта на научни принципи да се прогнозират основните метеорологични модели и те се увенчават с голям успех, изживян след правилното предсказание за студеното лято на 1927 г.

 

Трудно ни е да си представим днес вълнението, което тогава са предизвикали технологичните чудеса на съвременната наука когато радиото и телевизията за първи път са демонстрирани на широката публика. Това са едни нови и вълнуващи времена, в които се откриват изцяло нови индустрии и възможности за работа и производство на стоки за бързо разрастващия се пазар на дребно, подхранван от лесен потребителски кредит под формата на планове за изплащане на вноски.

 

Възходът на автомобилите

 

През 20-те години идеите и изобретенията, върху които учените и инженерите са работили дълги години, излизат от етапа на развитие и налагане на пазара и започват да навлизат масово в живота не само на богатите, но вече и в този на обикновените хора. Автомобилът например се превръща в неразделна част от ежедневния американски и западноевропейски живот. Класическият модел T на Ford Motor Company продължава да бъде най-популярният и достъпен автомобил. Когато продажбите му започват да намаляват, Хенри Форд пуска на пазара напълно нов дизайн, наречен Модел А. Междувременно конкурентният производител Chevrolet, започва да посяга на господството на Ford в автомобилната индустрия.

 

Ford Model A Phaeton.

 

Цялата статия, заедно с цялата поредица, можете да прочетете оттук - https://kupinauka.com/product/naukata-xx-vek

Редактирано Март 19, 2023 от Warlord

[Warlord]

Ерата на машините (1930-1939)

 

 

Автор: Радослав Тодоров

 

Това десетилетие се характеризира със световна икономическа и политическа криза, които кулминират с Втората световна война. Тогавашното поколение стават свидетели на колапса на международната финансова система след краха на Уолстрийт от 1929 г., и най-големият срив на фондовия пазар в историята. Това води и до икономически срив, станал известен като Голямата депресия, предизвикал травматични социални последици, бедност и безработица в световен мащаб.

Но въпреки Голямата депресия, или може би именно заради нея, европейците и особено американците проявяват голям интерес към бъдещето през 30-те години на миналия век. Световните панаири, като изложението „Век на прогреса“ в Чикаго (1933-34 г.), са пълни с експонати, предсказващи технологичния напредък. Мощна индустриализация с високи темпове се извършва същевременно и в Съветския съюз. Навсякъде науката и технологиите се разглеждат като правилния път към едно по-добро общество. Небостъргачите, самолетите, автомобилите и напредъкът във физиката и биологията изглеждат като добри причини за тогавашните хора да бъдат оптимисти за бъдещето.

 

Срива на фондовия пазар през 1929 г. не успява да предизвика сътресение в научните и технологичните изследвания и те продължават със своята висока интензивност. Спонсорството от институции, като Рокфелерския институт, които не са повлияни от пазарните условия, правят възможен един толкова голям технологичен напредък, че 30-те години на ХХ век стават известни като „епохата на машините“. 

Голям напредък е постигнат в атомната физика, както и в пластмасите и синтетичните материали. Покрай тези дейности се появява нова група хора, наричащи себе си "технократи". Те вярват, че новите научни постижения ще осигурят инструментите за прекратяване на Голямата депресия и решаване на проблемите на обществото. През 30-те г. технократите вече могат да бъдат намерени навсякъде, от църковните амвони до университетите и пресата. Идеята машините да поемат функциите на хората при рутинни работни места е особено привлекателна. Евтините, масово произвеждани домакински стоки изглежда предлагат по-добър живот за всички. В началото на десетилетието повсеместното използване на пластмаси като продукт, наречен бакелит, предлага нов свят на евтини, стилни и масово произвеждани стоки.

 

Епохата на машините повлиява сериозно на жилищата по няколко начина. Най-вече тя вдъхновява идеята, че подобно на машините и общностите също могат да бъдат проектирани. Движението Баухаус проектира сгради, построени възможно най-удобно и ефективно, като жителите споделят общите пространства. Швейцарският архитект Льо Корбюзие дори говори за сградите като за „машини за живеене“. Но най-очевидното влияние на ерата на машините върху жилищата е сглобяемостта. "Готови за изграждане" единици вече пристигат на камиони и се построяват за броени часове. Както се казва в един тогавашен лозунг, къщите могат да бъдат „сглобени като фордове“. 

В крайна сметка обаче нито едно от тези решения не проработва особено добре тогава. По време на депресията, тези които имат пари за закупуване на къщи, желаят нещо по-съществено от сглобяема такава, докато мащабните жилищни проекти често пренебрегват нуждите на хората, които трябва да живеят в тях.

 

Сградите в центъра на Манхатън с току що завършената Емпайър Стейт Билдинг вдясно, 1932 г. Снимка: wikipedia

 

Цялата статия, заедно с цялата поредица, можете да прочетете оттук - https://kupinauka.com/product/naukata-xx-vek

Редактирано Март 19, 2023 от Warlord

[Warlord]

Учените, които се превърнаха в “унищожители на светове” (1940-1949)

 

 

Автор: Радослав Тодоров

 

През 40-те години на ХХ век светът преживява най-голямото сътресение в историята на човечеството, предизвикано от избухването на Втората световна война. През първата половина на десетилетието се водят опустошителни военни действия из цяла Европа, Северна Африка, Източна Азия, Пасифика и Северния Атлантик. Втората половина на 40-те преминава в бавно и трудно възстановяване от разрушенията, докато изтощената Европа бива разделена на две сфери на влияние между Западния свят и Съветския съюз, което води до началото на Студената война. 
Предстои през следващите няколко десетилетия хората от Запада и Изтока да живеят разделени от невидима “желязна завеса”. Това от една страна спира сътрудничеството и обмяната на идеи в областта на технологичния напредък, но от друга го стимулира невероятно много, тъй като между двата враждуващи лагера започва надпревара в развиването на всякакви нови технологии, оръжия и дори в изследването и покоряването на космоса. Никога правителствата не са отделяли толкова голяма част от държавните си бюджети за учените, инженерите и техните институции, колкото тогава.

Но дори преди началото на надпреварата от Студената война, темпото на научните открития през 40-те години е зашеметяващо. Втората световна война несъмнено е огромна човешка трагедия и удар върху цивилизацията, но същевременно тя стимулира изключително много научните изследвания в областта на науката и технологиите чрез държавно финансиране. Това води до появата на много нови технологии, които коренно ще променят живота на хората занапред. Нуждите на войната изискват производството на нови вещества и материали като антибиотика пеницилин, инсектицида ДДТ и синтетичния каучук. Новите технологии като радари, реактивни двигатели (звуковата бариера е премината през 1947 г.), хеликоптери и електронни компютри са все иновации от онова време. Със създаването на атомната бомба американските учени оказват влияние върху политическата и културната атмосфера през останалата част от века и след това.

Повечето учени в началото на 40-те г. се занимават с изследвания, които обслужват военните нужди. Правителствата наливат милиони и милиарди в изследователски проекти, които биха помогнали за спечелването на войната, поради което се постига голям напредък в транспорта, комуникациите, оръжията и технологиите за събиране на разузнавателна информация. Но правителственото финансиране също така обединява науката и политиката по нов начин. За първи път правителството на САЩ финансира научни изследвания, които ще му помогнат да постигне политическите си цели. Може би най-важният и противоречив от всички тези проекти е изследването и създаването на атомната бомба.

Още през 1939 г. австрийската физичка Лизе Майтнер и немският химик Ото Хан установяват, че атомът може да бъде разделен и по този начин да се отделят огромни количества енергия. Процесът, който те описват, е делене на атомните ядра на тежките елементи - реакцията, която протича вътре в атомната бомба. 

Алберт Айнщайн се установява в Съединените щати през 1933 г., след като бяга от нацистка Германия. Въпреки че той винаги е бил противник на насилието и войната, опитът му с нацистите го убеждава, че западните демокрации ще трябва да се борят с всякакви средства, за да запазят свободата си. След като новините за експериментите с ядреното делене в Европа достигат до американските учени, Айнщайн е принуден да пише до президента Франклин Рузвелт, предупреждавайки го за опасността. Той успява да убеди Рузвелт, че САЩ трябва да се опитат да разработят атомна бомба преди Германия. В резултат на това през 1942 г. Рузвелт упълномощава Проекта „Манхатън“ да започне изследвания за създаване на ядрени оръжия. В резултат на това през 1945 г. Съединените щати стават първата ядрена сила в света.

Въпреки, че Айнщайн не участва пряко в Проекта Манхатън, той е един от редицата европейски учени, които емигрират в САЩ през 30-те и 40-те години и много от които помагат за разработването на атомната бомба. Физици и химици като Ханс Бете от Германия, Феликс Блох от Швейцария и италианците Енрико Ферми и Бруно Роси, заедно с други учени от Русия, Унгария, Полша и Австрия - всички те работят по проекта Манхатън.

 

Среща относно проекта за 184-инчов циклотрон, проведена в Калифорнийския университет, Бъркли, на 29 март 1940 г. Отляво надясно: Ърнест Лорънс, Артър Холи Комптън, Ванивар Буш, Джеймс Брайънт Конант, Карл Тейлър Комптън и Алфред Лий Лумис.

 

Цялата статия, заедно с цялата поредица, можете да прочетете от тук - https://kupinauka.com/product/naukata-xx-vek

Редактирано Март 19, 2023 от Warlord

[Warlord]

 

Част VІ - От руини към разцвет (1950-1959)

 

Автор: Радослав Тодоров

 

 

Светът вече се е възстановил от Втората световна война, подпомогнат от следвоенния икономически бум, който продължава чак до рецесията от средата на 70-те години. Периодът понякога е наричан и “Златната епоха на капитализма”, макар че същевременно и в СССР и сателитите му също има необичайно висок, устойчив растеж, пълна заетост и мощна индустриализация, развиваща се с бързи темпове.

 

Освен икономическия бум, в годините непосредствено след войната, се наблюдава и т. нар. Baby boom (бум на бебета) в раждаемостта, с което кривата на световния прираст на населението тръгва рязко нагоре, както никога дотогава.

Въпреки всички тези положителни процеси, първоначално негласната и незабележима Студена война от края на 40-те сега вече започва да се разгорещява с все по-явната и агресивна конкуренция между САЩ и Съветския съюз в развитието на икономиката и технологиите. Идеологическият сблъсък между комунизма и капитализма доминира през десетилетието и води до редица конфликти, като Корейската война (1950-53), Кубинската революция (1953-59), Индокитайската война между Франция и Виетнам (1946-54), деколонизацията, тестовете на нови ядрени оръжия и началото на космическата надпревара с пускането на първите изкуствени спътници около Земята през 1957 г. 

 

Повече комфорт в ежедневието 

През 50-те години се наблюдава драматичен напредък в редица технологии, които постепенно променят културата и начина, по който хората гледат на цивилизацията. Все повече и повече семейства вече притежават телевизори, от които все повече зависят за новини и забавления, особено след като европейското и дори японското кино преживяват ренесанс през това десетилетие. С развитието и масовото навлизане на електрическата китара рокендрола и блуса набират голяма популярност и изпълнители като Елвис Пресли записват и пускат тогава своите първи видеоклипове, а телевизионните шоута стават практически неразделна част от всекидневието.

През този период са произведени и пуснати на пазара първите цветни телевизори и са излъчени първите телевизионни предавания, представени „в жив цвят“. Подобренията в качеството на магнитната лента водят до увеличаване на записването на телевизионни програми, докато преди лентата всички предавания са се излъчвали само на живо. 

 

Американско семейство, гледащо телевизия, през 1958 г.

 

От Европа до Северна Америка е положен трансатлантически кабел, позволяващ подобряване на телефонната комуникация между континентите. Въведени са в експлоатация транспортни самолети с реактивно задвижване, с което хора започват да пътуват практически постоянно по въздух през и между континентите. Научен напредък е постигнат и в редица дисциплини, от геология до генетика. Разработени са много нови продукти, като фотокопирни машини, орални контрацептивни противозачатъчни хапчета, дългосвирещи плочи и течна хартия. Дори най-ранната видео игра датира от 1958 г.

Едно от важните събития на десетилетието е пускането на пазара на първия комерсиално произведен компютър, UNIVAC I. По съвременните стандарти UNIVAC е огромен и физически внушителен. Той е закупуван единствено от големи корпорации и държавни агенции; концепцията за личния домашен компютър няма да бъде реализирана в продължение на десетилетия.
Докато мнозина по това време са очаровани от компютрите, други се страхуват от тези нови машини. Дали появата на компютърните технологии няма един ден да доведе до бъдеще, в което машините ще управляват хората? 

Друго важно развитие е еволюцията и търговския маркетинг на транзистора. Първоначално разработен през 1947 г., транзисторът (малко, издръжливо електронно устройство, използвано за усилване и превключване на звука) се превръща в ключов компонент в множество продукти, включително телевизори, компютри, радиостанции и слухови апарати.

Наскоро изобретеният биполярен транзистор, макар първоначално доста слаб, има ясен потенциал и е бързо подобрен и разработен в началото на 50-те години от компании като GE, RCA и Philco. Първото търговско производство започва в завода Western Electric в Алънтаун, Пенсилвания, през октомври 1951 г. на германиев транзистор с точков контакт. Едва около 1954 г. транзисторните продукти започват да постигат истински търговски успех с малките преносими радиостанции.

Направен е пробив и в полупроводниковата технология с изобретяването на MOSFET (метал-оксид-полупроводников полеви транзистор), известен също като MOS транзистор, от Мохамед Атала и Дауон Кан от Bell Labs, през ноември 1959 г. Той революционизира електронната индустрия и се превръща в основния градивен елемент на цифровата революция, ставайки най-широко произвежданото устройство в дотогавашната история.

През 1954 г. RCA intro Bell Telephone Labs произвежда първата слънчева батерия, а през 1956 г. вече е изобретен ръчен часовник на слънчева енергия.
През август 1958 г. радиоинженерът на Texas Instruments Джак Килби сглобява първия си прототип на интегрална схема, по-известна като микрочип. Въпреки че ще измине много време докато тази технология бъде усъвършенствана и получи патент, американските военновъздушни сили ще поръчат серия от прототипи на интегрални схеми за тяхната програма за молекулярна електроника.

По това време метър контактна хартия може да бъде закупена само за 59 цента. Тогава е изработен и полипропиленът, който започва често да се използва за направата на широк спектър от материали – от текстил като например термобельо, през пластмасови контейнери за многократна употреба, до електрическо оборудване като високоговорители и опаковки за всякакви продукти, с което става втората най-произвеждана пластмаса в света след полиетилена.

 

Цялата статия - в новия брой 157 на списанието - линк за безплатно сваляне в pdf

Редактирано Март 19, 2023 от Warlord

[Warlord]

ХХ - Векът на науката (Част VІІ)

“Малка стъпка за човек, гигантски скок за човечеството“ (1960-1969)

 

Автор: Радослав Тодоров

 

До преди 60-те години на миналия век космическите пътувания са се смятали за чиста проба фантазия и обект на научнофантастични филми и романи, създадени от писатели с доста живо въображение. Още в началото на десетилетието обаче хората започват да излизат в космическото пространство и да обикалят около Земята, а малко преди края на същото десетилетие успяват да кацнат и на Луната. Това е най-много рекламираното и коментирано научно и технологично постижение на 60-те. В един от най-популярните цитати на десетилетието космонавтът Нийл Армстронг казва за първата си стъпка на Луната, че това е една малка стъпка за човек, но един гигантски скок за човечеството.

 

 

Впускане в необятния космос

Изследването на небесата далеч не се ограничава единствено до първите хора, пътуващи в космически кораби и кацащи на Луната. Сателити са изстрелвани в открития космос в продължение на цялото десетилетие. Докато обикалят Земята, те изпълняват набор от функции, от предаване на преки телевизионни сигнали през океаните до записване на метеорологични модели. През 60-те години на ХХ век астрономите увеличават знанията си за слънчевата система, като измерват разстоянията между планетите и картографират техните повърхности. Те наблюдават отдалечени на милиони светлинни години от тук космически събития, новооткрити звезди и квазари – изключително ярки активни галактически ядра.

Космическата надпревара между Съединените щати и Съветския съюз навлиза във вихъра си през 60-те години и води до небивали исторически постижения и за двете страни, които тогава не жалят никакви средства за космическите си програми, а и въобще за наука. 

На 12 април 1961 г. от космодрума Байконур, с ракета носител Р-7, е изстрелян космическият апарат “Восток 1”, с Юрий Гагарин на борда, който става първият човек, излязъл в космическото пространство. Той прекарва 108 минути в космоса, извършвайки една пълна обиколка около планетата преди да се приземи. По време на полета първият космонавт изпитва някои тежки затруднения, поради това, че с оглед на състезанието с американците, при конструирането на “Восток”, от бързане са взети ред неоптимални решения. Това води до технически проблеми при приземяването, капсулата започва да се върти безпорядъчно и да прегрява след навлизането в по-плътните слоеве на атмосферата, но в крайна сметка Гагарин се справя и катапултира благополучно от нея.

Американците биват изпреварени само с 23 дни, преди и те да изстрелят своя първи космонавт Алън Шепърд на 5 май 1961 г. Но затова пък те имат време да конструират по-умело своя апарат “Мъркюри-3” и докато полетът на Гагарин е напълно автоматичен, то Шепърд има възможност ръчно да установява известен контрол върху положението на апарата и да променя траекторията му при кацане. Изстрелването му в космоса е наблюдавано по телевизията от милиони зрители, а автоматична кинокамера, монтирана на един от илюминаторите заснема целия полет, който продължава малко повече от 15 минути.

 

Макет на апарата “Восток 1” в парижкия Музей на авиацията и космонавтиката.

 

В следващите години руснаците продължават да водят с лека преднина пред американците в изследването на космоса. През юни 1963 г. Валентина Терешкова става първата жена космонавт по време на мисията „Восток 6“. А през 1965 г. СССР изстрелва сондата “Венера 3”, която става първият създаден от човека апарат, достигнал до повърхността на друга планета от Слънчевата система. Той се разбива в повърхността на Венера, а поради повреда, още отпреди това, не успява да предаде данни от атмосферата ѝ. На следващата година обаче СССР изпраща “Луна 9” – първата сонда, която прави меко кацане на друго космическо тяло и успява да изпрати снимки и данни от измервателните си прибори. През март 1966 г. Съветският съюз изстрелва и “Луна 10”, която пък става първата космическа сонда, която влиза в орбита около Луната и накрая през септември 1968 г. изстрелват “Зонд 5” – първият космически апарат, който обикаля Луната и след това се връща и каца обратно на Земята, при това с първите земни същества на борда, които обикалят Луната (костенурки, винени мушици, плодни червеи, растения, семена, бактерии)..

Междувременно възниква пожар на борда на командния модул CM 012 при тренировка на стартовия комплекс LC 34 в Космическия център “Джон Ф. Кенеди” във Флорида на 27 януари 1967 г. Инцидентът води до смъртта на космонавтите Гюс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи, което временно спира космическата програма на САЩ, но скоро след това бележат колосален напредък когато по Коледа на 1968 г. “Аполо 8” с екипаж Франк Борман, Джим Ловел и Уилям Андерс, става първата пилотирана мисия в орбита на друго небесно тяло – Луната, а екипажът стават първите хора, видели с очите си обратната страна на естествения ни спътник.

Най-знаменитото постижение идва в самия край на десетилетието, когато на 20 юли 1969 г. с пилотираната мисия “Аполо 11”, за първи път хора кацат на Луната в местността, наречена Mare Tranquillitatis (Море на спокойствието). Векове наред ранните астрономи са мислели, че по-тъмните участъци от видимата страна на Луната са морета, но сега хора на място се убеждават, че това не е така, а всъщност те представляват обширни базалтови равнини, покрити с лунен прах. Нийл Армстронг става първият човек в историята на човечеството, стъпил на повърхността на друго космическо тяло, след него от меко приземения Лунен модул “Ийгъл”, излиза и Едуин Олдрин, а Фред Хейз остава да орбитира около Луната с Командния модул, към когото Лунният трябва отново да се скачи навръщане. Външната бордова камера предава на живо по телевизията, пред цялото човечество, това невероятно историческо събитие.

Съветската програма постепенно губи усещането си за посока след смъртта на главния конструктор на ракетна и космическа техника Сергей Корольов през 1966 г. Политическият натиск, конфликтите между различните конструкторски бюра и инженерните проблеми, причинени от неадекватен бюджет, в крайна сметка обричат окончателно съветските опити за пилотирано кацане на Луната. Оттук нататък руснаците започват осезаемо да изостават в космическата, а като цяло и в технологичната надпревара със Запада.
Паралелно с тези събития поредица от безпилотни американски и съветски сонди пътуват до Луната, Венера и Марс през 60-те години, а също така в употреба вече навлизат и търговските сателити.

 

Едуин “Бъз” Олдрин поставя американското знаме на Луната.

 

Надолу към дълбините

Докато астрономите изследват природата на космоса, а космонавти и сателити обикалят около планетата, учените същевременно изследват и никога недостиганите преди дълбини на океанското дъно. През 1960 г. Жак Пикар и Дон Уолш достигат до дъното на Марианската падина (най-дълбоката точка на планетата), спускайки се на дълбочина от 10 911 м с помощта на изследователски батискаф. За най-голямо свое учудване там те откриват риби и други дълбоководни форми на живот, където дотогава въобще не се е предполагало, че е възможно да живее каквото и да било в пълен мрак и под прекомерно огромно налягане. 

Пак по това време учените установяват, че с течение на времето океанското дъно се разширява – т. нар. процес на спрединг в основните части на средноокеанските хребети, които се явяват и граници между тектонските плочи. Три експедиции на Sealab в океанските дълбини се заемат да установят дали хората могат да живеят и работят под вода за продължителни периоди от време.

Покрай изучаването на тектониката продължава стремежът на изследователите да научат повече за историята на нашата планета. Геолозите, археолозите и антрополозите измислилят начини за определяне на произхода и възрастта на Земята; начина, по който са еволюирали човешките същества и праисторическите животни; както и да определят възрастта на артефакти от по-ранни периоди от време.
Откриването и потвърждаването на реликтовото лъчение през 1964 г. затвърждава сред научните среди теорията за “Големия взрив” като най-правдоподобната теория за произхода и еволюцията на Вселената.

Но освен фокуса върху миналото на Земята, учените започват да обръщат все по-сериозно внимание и на бъдещето на планетата. Науката за околната среда (екология) се развива като сравнително нова област на изследване през десетилетието. Появява се нарастваща загриженост относно ефектите от замърсяването, генерирано от човешката дейност и през това десетилетие за първи път се чуват предупреждения, че парниковият ефект – известен също като глобално затопляне – може да промени температурата на Земята с всички тежки последствия от това.

 

Цялата статия

[Warlord]

ХХ - Векът на науката (Част VІІІ)

 

В борба за по-чиста планета (1970-1979)

 

 

Автор: Радослав Тодоров

 

Вълненията около изследването на космоса продължават и през 70-те години на миналия век, след като през 1969 г. милиони хора по света с удивление наблюдават по телевизията как космонавти се разхождат по лунната повърхност. Само след няколко години обаче това, което тогава толкова ги е изумявало, започва да изглежда просто като една рутинна процедура. Космическата програма, особено кацанията на Луната в началото на десетилетието, символизира силата на Съединените щати и техните неограничени технически и научни възможности. 
Редовната и прецизна, програмата Аполо бързо си проправя път в американската култура. Продуктите, разработени първо за астронавтите, скоро стават достъпни за широката публика. Tang - популярна напитка с вкус на портокал, сладкият снакс Food Sticks и Actifed, назален деконгестант, са рекламирани на пазара като “закуска за космонавти” взета от полетите на Аполо.

През 1971 г. и 1972 г. са осъществени още две кацания на Луната или по едно годишно, всяко почти идентично с останалите. Кацанията комбинират както връзки с обществеността, така и твърда наука. Стартирала в началото на 1971 г., мисията Аполо 14 включва астронавта Алън Шепърд, който удря топка за голф на Луната. При следващата мисия на Аполо астронавтът Дейвид Скот пък демонстрира ефекта от нулева атмосфера, като изпуска едновременно геоложки чук и перо, които падат едновременно. Макар и безгрижни, тези експерименти потвърждават научните теории. Всяка следваща лунна мисия връща все по-големи чували с лунни камъни, което позволява на учените да научат повече за състава на Луната. Металният състав на лунната повърхност се оказва значително по-различен от този на Земята, което насърчава нови спекулации за произхода на двете тела.

 

Лунната панорама около мястото за кацане на Аполо 14, заснета през 1971 г.

 

Движещата сила зад страстта към изследването на космоса всъщност е Студената война между Съветския съюз и Съединените щати. Всяка от страните е загрижена за потенциалното военно предимство, което другата може да спечели чрез превъзходство в космоса. В началото на 70-те години се оказва, че американското предимство е в кацанията на Луната, докато руснаците се отличават с по-продължителни престои в космоса.

За да се противопостави на това предполагаемо съветско превъзходство НАСА изстрелва първата американска космическа станция Skylab през май 1973 г. Станцията е предназначена за астрономически наблюдения и изследвания на ефектите от безтегловността. Учените от космическата агенция също така се надяват станцията да осигури постоянно човешко присъствие в космоса. По време на шестте години на експлоатация, общо девет астронавти в три отделни мисии прекарват 28, 59 и 84 дни на борда на Skylab, поставяйки нови рекорди за издръжливост в космоса.

Студената война се размразява за кратко през лятото на 1975 г., когато модулите Аполо и Союз (съветският еквивалент на програмата Аполо) се срещат и скачват в космоса. Мнозина смятат, че скачването на космическите кораби на двете нации скоро ще доведе до скорошни международни космически станции, но това няма да се случи в продължение на още две десетилетия. След два дни съвместни научни експерименти, двата космически кораба се разделят и се връщат на Земята, завършвайки последната мисия на Аполо.

Вълнението около космическата програма, което бележи началото на 70-те години на миналия век, скоро изчезва, тъй като американците се изправят пред по-належащи социални проблеми като здравеопазване, образование, бедност, престъпност и контрол на наркотиците. Бедствията засягат и космическата програма. През 1967 г. трима астронавти загиват на стартовата площадка, когато пожар обхваща кабината на космическия кораб Аполо 1. Три години по-късно трима астронавти на път към Луната в Аполо 13 са почти блокирани в космоса, когато кислороден резервоар на космическия апарат експлодира и се изпразва, спират да работят и две от трите горивни камери, произвеждащи електроенергия за кораба. Тази авария се случва на разстояние 320 000 км от Земята. Използвайки лунния модул като спасителна лодка, астронавтите се отправят обратно към Земята. За да спестят кислород и електричество, те понижават температурата вътре в модула до 3°С. Астронавтите едва успяват да се върнат живи на Земята, преди ограниченият им запас от кислород да се изчерпи.

Тези аварии и злополуки, (претърпявани същевременно и от съветската космическа програма) предизвикват обществена загриженост относно напредъка на космическите полети. Когато Skylab пада от небето през 1979 г., тази загриженост се превръща в презрение. През юни същата година НАСА обявява, че космическата станция на стойност 2,6 милиарда долара е в разпадаща се орбита и оборудването, предназначено да я издигне по-високо, се е повредило. За да влоши нещата, Skylab не пада в океана, както се надяват от НАСА, а вместо това се приземява в западна Австралия. За щастие районът е рядко населен и пострадали няма.

 

Skylab, както е снимана от заминаващия си последен екипаж.

 

Цялата статия, заедно с цялата поредица, можете да прочетете от тук - https://kupinauka.com/product/naukata-xx-vek

 

Редактирано Март 19, 2023 от Warlord

[Warlord]

 

ХХ - Векът на науката (Част ІХ) - Пред портите на виртуалния свят (1980 - 1989)

 

 

Автор: Радослав Тодоров

 

 

Осемдесетте години на миналия век са благодатно време за технологичното и икономическото развитие на света, останало известно за поколенията като “превъзходните” или “рейгъновите” 80-те, тъй като управлението на американския президент Роналд Рейгън (1981 – 1989 г.) става период на рекордно икономическо развитие в историята на САЩ, а и на Западния свят като цяло.
През това десетилетие настъпват големи социално-икономически промени в резултат на напредъка в науката и технологиите и преминаването на много страни от планова икономика към лесе-фер капитализъм, или свободен пазар с минимални държавни регулации.

В резултат на икономическата либерализация редица многонационални корпорации в областта на производството се преместват от развитите страни в Тайланд, Мексико, Южна Корея, Тайван и Китай. По същото време Япония и Западна Германия отбелязват изключително голям икономически ръст.
САЩ и Великобритания възприемат все повече принципите на икономика на предлагането, започвайки тенденция към стабилност в международната търговия, която ще се затвърди през следващото десетилетие, когато разпадането на СССР прави по-популярни десните икономически политики.

Въпреки големия технологичен напредък през тези години, хората все още чувстват, че не могат да разчитат на научни методи, за да предскажат точно вълненията на планетата. Учените знаят, например че Маунт Сейнт Хелънс (спящ вулкан в щата Вашингтон) се активизира през пролетта на 1980 г., но не могат да кажат точно кога ще избухне, колко голяма може да е разрушителната му сила и как ситуацията може да бъде овладяна. В 8:32 часа на 18 май 1980 г. се случва гигантско изригване на вулкана, което е най-смъртоносното и най-разрушителното, в икономически план, в историята на САЩ. Загиват 57 души, разрушени са 250 къщи, 47 моста, 24 км жп линии и 298 км магистрали. От изригването горната част на конусовидния вулкан е разрушена и изхвърлена във въздуха. Височината на върха Сейнт Хелънс намалява с около 400 м (от 2950 на 2500 м). Образува се масивно свлачище и срутище от каменни блокове и дървета с обем около 2,9 куб. км.

 

Изригването на вулкана Сейнт Хелънс на 18 май 1980 г.

 

Катастрофи и тревоги

Общото безпокойство, което много хора изпитват към науката и технологиите през 70-те години, се задълбочава през следващото десетилетие. Опасностите от замърсяване на околната среда се изострят и предотвратяването им поглъща все повече средства – идентифицирани са много депа за опасни отпадъци и правителствата започват да предприемат действия за тяхното почистване.
Освен това по същото време учените официално оповестяват настъпването на глобалното затопляне, против което все още не е ясно как точно можем да се борим и дали въобще това е възможно.

Откриването през 1985 г. на дупка в защитния озонов слой на Земята, за която много учени смятат, че е причинена от създадени от човека химически съединения, известни като хлорфлуорвъглеводороди, подхранва опасенията, че технологиите унищожават фундаменталната екологична основа на човешкия живот. 

Ядрената катастрофа, настъпила след взрив на реактор в АЕЦ Чернобил (Украинска ССР) през 1986 г., при която е изхвърлен радиоактивен материал в атмосферата над голяма част от Европа, поражда още по-големи страхове. Изпълненото със замърсявания десетилетие завършва с друга голяма екологична катастрофа – петролният разлив, причинен от мега танкера Exxon Valdez край бреговете на Аляска, при който в морето изтичат 37 000 тона нефт.

Огромни, скъпи, спонсорирани от правителствата научни проекти, даващи малко незабавна възвръщаемост и отклоняващи ресурси от социалните програми, са често атакувани през десетилетието. Общественото доверие в такива скъпи проекти е още по-дълбоко разклатено след експлозията на космическата совалка Чалънджър малко след нейното изстрелване на 28 януари 1986 г. За много критици това доказва, че програмата не си струва цената: космическите совалки са скъпи и сложни, а техните провали струват твърде скъпо.

 

Изглед към АЕЦ Чернобил от мъртвия град Припят.

 

Изследването на космоса

Американските междупланетни сонди продължават да летят и през новото десетилетие, като двата Вояджър-а, летящи към планетите от далечния космос (намиращи се отвъд Астероидния пояс), придобиват най-голяма популярност. След като те правят прелитане покрай Юпитер през 1979 г., се приближават до Сатурн през 1980-1981 г. Вояджър 2 достига Уран през 1986 г. (само няколко дни преди катастрофата на Чалънджър) и Нептун през 1989 г., преди сондите да напуснат Слънчевата система. Тогава са открити пръстените на Нептун, като Вояджър 2 изпраща снимки на тях.

През 1988 г. е установено съществуването и на първата екзопланета, макар и това да бива потвърдено значително по-късно, дотогава съществуването на планети извън Слънчевата система не е наблюдавано.
През 1980 г. физикът Луис Алварес за първи път развива теорията, че изчезването на динозаврите е настъпило поради сблъсък на огромен астероид със Земята.
На 19 ноември 1989 г. Учени от Калифорнийския технологичен институт обявяват, че са открили най-стария и най-отдалечен обект, известен дотогава – квазар на ръба на наблюдаваната Вселена.

Никакви американски сонди не са изстрелвани на Марс през 80-те години, а сондите Viking, изпратени там през 1975 г., завършват операциите си до 1982 г. Съветският съюз изстрелва две сонди към Марс през 1988 г., но те се провалят.
Пристигането на Халеевата комета през 1986 г. е посрещнато от поредица от съветски, японски и сонди на Европейската космическа агенция (EКA), наречени Халеевата армада.

 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 160 на списанието.

Редактирано Март 19, 2023 от Warlord

[Warlord]

ХХ - Векът на науката (Част Х) - Когато технологиите коренно промениха нашия свят (1990 - 1999)

 

Автор: Радослав Тодоров

 

С наближаването на края на двадесетото столетие потенциалът на човешката изобретателност и разум изглежда безграничен. Това е време, в което научните открития се разширяват ежедневно във всички възможни области – от основните градивни елементи на материята през изходния код на целия живот до произхода (и може би евентуалния край) на Вселената.
Новият напредък в науката и технологиите сякаш обещава решения на проблеми, вариращи в широк диапазон от елиминирането на токсичните отпадъци до достъпа до всякакви технологични стоки и услуги за цялото общество.
Оптимизмът е властващият тон на десетилетието.

Проектът за човешкия геном, стартиран през 1990 г., с мисия да декодира целия човешки генетичен състав, обещава, че източникът на генетичните заболявания може да бъде открит и съответно причиняваните от него болести – излекувани.
Въпреки това, много хора се тревожат какво биха могли да направят след това учените с пълното разчитане на човешкия генетичен код. Някои се страхуват, че тази информация може да се използва за дискриминация срещу хора, податливи на определени генетични неизправности, за групиране или сегрегация на индивидите въз основа на техните генетични данни. Идеята, че частни компании се състезават за спечелване на патенти върху генетични открития, също предизвиква тревожност. Въпреки това повечето хора подкрепят това фундаментално изследване, което в крайна сметка може да предостави информация, която значително да подобри качеството на живота.

 

В известен смисъл 90-те са истинското начало на електронната ера. Тъй като именно през тази епоха, персоналните компютри се превръщат от любопитни джаджи в съществена, повсеместна част от ежедневието; информацията, от физически носител, отпечатван на хартия и съхраняван в библиотеки, метаморфира в постоянно променяща се цифрова стока; а интернет и безжичните комуникации разширяват своя периметър по целия свят и правят възможно милиарди хора да се свързват помежду си. Тези промени създават свят, който се движи с по-бързи темпове от всякога, където идеите се разпространяват с вирусна скорост и големи богатства могат да бъдат направени само за една нощ, както и могат да бъдат загубени също толкова бързо.

 

Прозорецът към виртуалния свят

90-те години са революционно десетилетие за цифровите технологии. Между 1990 г. и 1997 г. индивидуалната собственост на персонални компютри в САЩ се увеличава от 15% на 35%. Мобилните телефони от началото на десетилетието и по-ранните им прототипи са твърде големи, нямат никакви допълнителни функции и се използват от нищожен процент от населението дори на най-богатите нации.
Но първият уеб браузър е пуснат онлайн през 1993 г. и с това западните страни започват бързо да навлизат в света на глобалната свързаност и комуникации.

С разпространението на Интернет и световната уеб мрежа (въведена от Тим Бърнърс-Лий през 1991 г.) много хора откриват, че по-широкият достъп до информация увеличава чувството им за лична свобода и сила. Той ражда едно ново общество от технологично свързани граждани в свят на цифровизирана информация, търговия и комуникация на една ръка разстояние.
Вече съществуващата “информационна супермагистрала“ обаче още не е отворена за всички. Много хора, предимно от по-възрастните и по-консервативните граждани, както и онези, които не могат да си позволят новата технология, нямат достъп до нея. Все пак до 1999 г. Близо ⅓ от населението на Северна Америка и ок ⅕ от това на Япония и Западна Европа вече имат достъп до интернет, но и друга голяма част от гражданите им също са включени по някакъв начин в новото цифрово общество.

Една от първите големи разработки на десетилетието, които променят играта, е Microsoft Windows 3.0, интерфейс за персонален компютър, който се появява на пазара през 1990 г. Уиндоус имитира много от функциите на патентованата операционна система на Apple Macintosh, но може да бъде инсталиран на по-евтин хардуер от множество различни производители. Вместо да се налага да се взират в екрани, пълни със зелен шрифт на черен фон, пред потребителите на персонални компютри изведнъж излизат шрифтове, графики и цветни картини. С новите улеснения всички свикват просто да посочват и щракват с мишка за да изпълняват няколко задачи едновременно или да правят няколко неща наведнъж в различни части от екрана.
Възходът на Windows води до свят, в който милиони хора по света вече могат да притежават достъпни и лесни за използване компютри.

 

Така скоро „сърфирането“ в мрежата се превръща в широко разпространено забавление и мания, дори ако повечето потребители трябва да го правят, като включват компютрите си в телефонни линии и се свързват със скорости, които в днешно време изглеждат направо летаргични.
До средата на 90-те години търсачките, които използват софтуерни роботи за „обхождане“ на мрежата и индексиране на нейното съдържание, правят възможно намирането на уеб страници и информация чрез търсене по ключови думи, което променя и оптимизира начина, по който хората събират и споделят знания.
През 1995 г. предприемач на име Джеф Безос стартира уебсайта Amazon.com, през който започва да продава книги, които съхранява в гараж. Това поставя началото на онлайн търговията, която в крайна сметка ще се превърне в основна част от световната икономика, а той ще стане един от най-богатите хора на планетата.

Деветдесетте са епоха, в която и мобилният телефон – изобретение, постепенно развито през предходните две десетилетия – наистина започва да променя начина, по който ние общуваме. До средата на десетилетието обемистите телефони с размер на тухла отстъпват място на тънки устройства с джобен размер като Motorola StarTAC, който е първият сгъваем телефон (със сгъваема клавиатура). Това дава възможността да се говори почти навсякъде и по всяко време.
Приблизително по същото време нарастващата наличност на SMS услугата, която позволява на потребителите да изпращат текстови съобщения до други по телефона, създава изцяло нова, съкратена версия на английския език.

 

През 90-те широко разпространение получават и пейджърите – безжични телекомуникационни устройства, които получават и показват буквено-цифрови или гласови съобщения.

 

Други технологии също преобразяват ежедневния свят. През 1994 г. Apple и Kodak обединяват усилията си, за да пуснат на пазара първата достъпна цифрова камера, която записва снимки като електронни данни, вместо да използва филм.
През 1997 г. за първи път на пазара се появяват филми, записани на DVD, а през следващите няколко години лъскавите пластмасови дискове ще изместят напълно видеокасетите като начин, по който хората гледат филми у дома. 

През 1998 г. корейска компания представя MPMan F10 – първото преносимо устройство, което възпроизвежда музика, записана в MP3 формат. Това проправя пътя за бъдеще, в което песните ще станат индивидуални стоки, продавани или търгувани по интернет.

 

Транспортът

На 1 декември 1990 г. строителни групи от Великобритания и Франция, копаещи железопътен тунел едни към други под Ламанша, се срещат под земята, която лежи под водата на пролива. На 6 май 1994 г. британската кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват официално тунела, който и досега е единствената сухопътна връзка между Обединеното кралство и континента, както и е един от най-натоварените гранични пунктове в Европа. Отварянето на този ок. 50-километров жп тунел дава началото на съвместната услуга Eurostar от трите национални железопътни компании на Белгия, Франция и Великобритания, съответно SNCB/NMBS, SNCF и British Rail. През 1995 г. влака постига 171,5 км/ч средна скорост за цялото трасе от Париж до Лондон.

Една от пробивните машини в южната част на тунела под Ламанша.

 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 161 на списанието.

[skorpion1980]

Аз лично бих определил 19 век като век на науката. През 20 век просто са многократно усъвършенствани великите научни открития на 19 век. 

[Warlord]

Е нормално - ясно е, че учените през ХХ век са "стъпвали на раменете на гиганти" отпреди това. Но революционните открития и най-вече приложения - особено на електричеството в индустрията и бита се случва именно тогава.

[skorpion1980]

Преди 1 час, Warlord said:

Е нормално - ясно е, че учените през ХХ век са "стъпвали на раменете на гиганти" отпреди това. Но революционните открития и най-вече приложения - особено на електричеството в индустрията и бита се случва именно тогава.

Не бих казал, че са революционни, просто откритията относно електричеството и приложимостта му в индустрията и бита през 20 век се случват в много по-големи мащаби, отколкото през 19, когато само една шепа богаташи се ползват от привилегиите им, но после стават масови в усъвършенствани версии.

[vvarbanov]

Има някаква последователност в откритията. Първо се осъществява пробив с основно откритие. То пък отваря пътя на следващите. 

Но сякаш има някаква плашещо-радваща  тенденция .Човечеството е използвало лъкът и стрелата(60-70 000 хил, год. пр. н. е.) десетки хиляди години до появата на барута. Сега обаче откритията се случват много по бързо. Сякаш има тенденция скоростта с която възникват да се увеличава. Това ми прилича на колело търкалящо се по склон, което увеличава все повече скоростта си търкаляйки се надолу. Вече не са необходими десетки хиляди години. Откритията следват едно след друго през месеци, и дори дни. Има сякаш някаква математическа прогресия. Нещата се случват все по бързо и бързо. Все повече нови стоки се произвеждат. Просто не мога да си представя бъдещото при тази тенденция.

 

Редактирано Януари 14, 2023 от vvarbanov

[Skubi]

Преди 7 часа, vvarbanov said:

Има някаква последователност в откритията. Първо се осъществява пробив с основно откритие. То пък отваря пътя на следващите. 

Но сякаш има някаква плашещо-радваща  тенденция .Човечеството е използвало лъкът и стрелата(60-70 000 хил, год. пр. н. е.) десетки хиляди години до появата на барута. Сега обаче откритията се случват много по бързо. Сякаш има тенденция скоростта с която възникват да се увеличава. Това ми прилича на колело търкалящо се по склон, което увеличава все повече скоростта си търкаляйки се надолу. Вече не са необходими десетки хиляди години. Откритията следват едно след друго през месеци, и дори дни. Има сякаш някаква математическа прогресия. Нещата се случват все по бързо и бързо. Все повече нови стоки се произвеждат. Просто не мога да си представя бъдещото при тази тенденция.

 

Неограничено развитие и то свързано с консумация без рециклиниране в една ограничена обстановка е невазможно. СМСМ

Или всемирна война с значително падане на нивото /мад макс/ или колонизиране на други планети...Па може и някой по-голям метеорит да се е завтирил към нас само да незнаем за него....