Емигрантите спасяват доходите в региона

[Bridget]

Доклад на Световната банка оцени приноса им в икономическия растеж

Автор: Чавдар ПЪРВАНОВ

в-к Дневник

Паричните трансфери от емигрантите имат съществено значение за икономическия ръст и повишаването на благосъстоянието на населението в страните в преход в Европа, сред които и България. Това е основният извод в доклад на Световната банка за ефектите от миграцията и паричните преводи върху развитието на 25 държави от Централна и Източна Европа и бившите съветски републики. След преките чуждестранни инвестиции и помощите преводите от емигрантите в чужбина са вторият по значение източник на външно финансиране за тези страни.

Според класацията на банката България е на 21 място по размер на емигрантските пари спрямо брутния вътрешен продукт - около 2% по данни от 2004 г. Начело е Молдова, за която този показател стига до 30%, следвана от Босна и Херцеговина и Албания . Едно от обясненията за сравнително ниския показател за страната ни е, че 80% от българските емигранти според международната финансова институция не прехвърлят парите си по банков път. Икономистите на банката обясняват тази нагласа с краткия престой на българските гастарбайтери в чужбина и традиционните им предпочитания към парите в брой. В изследването се прави и уговорката, че статистиката за парите от чужбина отразява само официално регистрираните от банковата система в България преводи.

Последните данни на БНБ за платежния баланс на страната показват, че приходите от трансфери от ноември 2005 г. до ноември 2006 г. надхвърлят 1 млрд. евро и са приблизително 5% от прогнозния размер на БВП за миналата година. Тези трансфери в значителна степен се генерират от средства на живеещи и работещи извън страната българи. В малка степен текущите трансфери включват и средства от предприсъединителните фондове на ЕС.

Според последните изследвания на български анализатори финансовите трансфери само от българите в чужбина надхвърлят 1 млрд. евро годишно. В доклад на Института за пазарна икономика се казва, че след 2001 г. преводите на емигрантите са достигнали по размер половината от привлечените в България чуждестранни инвестиции. Като сравнение се посочва, че от 2001 до 2005 г. равнището им стига, за да се покрият 80% от разходите на правителството за образование или за здравеопазване.

Трансферите на работещите зад граница са значителен ресурс за българската икономика и имат много по-голямо значение за развитието на регионите, отколкото подозират редица наблюдатели, коментира във вторник Лъчезар Богданов от консултантската група Industry Watch.

Паричните преводи от чужбина повишават доходите и потреблението на домакинствата, които са с най-голямо значение за икономическия растеж, доказват в изследването си експертите на Световната банка. Към това те добавят приноса им за увеличаване на спестяванията и инвестициите. По данни от анализа над 10% от емигрантските пари се влагат в образование и спестявания. Под 5% се използват за инвестиции като стартиране или подпомагане на частен бизнес. Основната част обаче отиват за храна и облекло на домакинствата, които се подпомагат чрез тези средства.

Ефектът от притока на емигрантски пари се усеща и на пазара на недвижими имоти, тъй като те формират значителна част от външното търсене на жилища с цел печалба от препродажба или отдаване под наем, отбелязват от Industry Watch. Според данните от доклада на Световната банка близо 10% от трансферите се влагат в покупка на земя и имоти.

На макрониво за България преводите на емигрантите са важни и за финансирането на отрицателното салдо в разплащанията по външната сметка, което се сочи като най-големия риск за стабилността на българската икономика в момента. Недостигът по текущата сметка през 2006 г. се очаква да надхвърли 15% от БВП и е основната причина за водената от правителството рестриктивна фискална политика с бюджетен излишък.

Петнайсетте стари държави - членки на ЕС, са основният източник на доход за емигрантите. Седемдесет и пет процента от финансовите преводи към изследваните държави идват от тези страни. Десет процента от ресурса идва от новите членки на съюза, включително България и Румъния.

Наред с положителните ефекти трансферите на пари от работещите в чужбина акумулират и негативни резултати за икономиките според доклада на Световната банка. По-съществен от тях за България е намаляването на стимулите за започване на работа в страната. Ползването на пари от близки в чужбина обезкуражава редица домакинства да работят, но с влизането на страната в ЕС експертите на банката считат, че доходите ще растат и стимулите за миграция ще намаляват. Това всъщност вече е факт, след като данните в доклада показват, че темпът на растеж на трансферите е започнал да намалява през последните години. Другата посочена от Световната банка опасност - повишаване на курса на националната валута и по този начин намаляване на конкурентоспособността на местните стоки и услуги, не е валидна за България заради фиксирания курс на лева спрямо еврото.

Евентуалното намаляване на инвестиционния интерес от страна на живеещите в чужбина българи ще доведе до забавяне на скоростта, с която в последните години поскъпват имотите, прогнозират от Industry Watch. Трайно намаляване на текущите трансфери вероятно ще се отрази негативно и на спестяванията, но анализаторите не предвиждат подобно развитие в близко време. От консултантската група обаче се опасяват от друг ефект, свързан с присъединяването ни към ЕС - трайно заселване на емигрантите в чужбина. Това ще създаде проблеми за пазара на труда в България, който вече изпитва недостиг от определени специалисти, както сигнализираха вече HR агенции.