Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 39 минути, Втори след княза said:

За Дугин- друг да пише каква радост е да убиеш дъщеря на противника си. Терор.

Дугин плати висока цена за ученията си. "Руският мир" е смърт и сега той го живее.
С неговите камъни по неговата глава. Съвсем справедливо.

Съжалвам, че справедливостта те скандализира.

Редактирано от gmladenov
  • Мнения 14k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • scaner

    2628

  • Пандора

    1252

  • sir

    1237

  • resavsky

    968

  • Потребител
Публикува
Преди 47 минути, Втори след княза said:

За Дугин- друг да пише каква радост е да убиеш дъщеря на противника си. Терор.

Защо пък "дъщеря на противника"? Тя си е била самостоятелна личност и впрочем е убита много професионално - сиреч, най-вероятно, защото тя самата е направил нещо, което на някого не му се е харесало. Може и самият Дугин също да е бил цел, то ще си покаже много скоро.

Ето слухче:

  • Харесва ми! 3
  • Потребител
Публикува
В този контекст вече писах за тактическото значение на пътя Т-1508 Николаев - Снигуривка между Первомайски и Снигуривка, особено в участъка между Партизанский и Широки. Вчера с действията си противникът потвърди "интереса" си към тази част на фронта. Със силите на 2 БТГр от 20-a мсд, подсилена с БТГр от остатъците на 108 дшп от 7дшд , той атакува предните позиции на въоръжените сили в посока Василка - Благодатне и Калиновка - Благодатне. По данни, които трябва да бъдат уточнени, в атаките са участвали и подразделения на 127-ма мсд от 5-та ЗВА, прехвърлени в този район. (до 1 БТГр). 
В резултат на престрелка между напредналите части на въоръжените сили на Украйна и атакуващите сили на противника, последните успяха да напреднат в това направление и да се „засекат“ в южните покрайнини на Благодатни. Опитите на противника да напредне и в съседния район, вляво от Благодатни (между Благодатни и Новопетровка) и да заобиколи самата Новопетровка от запад, завършиха напразно за него. Очевидно е, че този многократен, упорит опит за настъпление в тази област (ще ви припомня, че преди няколко дни врагът вече се опита да настъпи тук) се дължи на възможността той да постигне реализацията на няколко цели едновременно, по-специално:
- значително усложняват снабдяването и маневреността на нашите войски, които водят интензивни битки северно и северозападно от Снигуривка.
 
- създаване на удобни "стартови" условия за провеждане на по-мащабни настъпателни действия, по отношение на заобикалянето на Николаев от изток и североизток - и най-важното - напълно разбираемо желание да се постави в затруднено положение групировката на Силите за отбрана на Украйна, която в момента води активни настъпателни боеве от двете страни на пътя Николаев - Херсон.
Разбира се, в този смисъл би било по-логично да се очакват упорити атаки на противника в посока линията Шевченкове - Зелени Гай, тъй като неговите напреднали части вече са разположени източно от Новогригоровка и имат възможност след малка подготовка ( главно подкрепления...), да преминат в настъпление . И всъщност преди месец врагът направи точно това... опитвайки се да пробие поне от Любомировка до Зоря и Новогригоровка... Но тогава претърпяха провал... Следователно най-вероятно , командването на вражеските войски реши нещо да промени своя „сценарий“ относно „отхвърлянето“ на въоръжените сили на Украйна от Херсон.
Според мен, за да успее да "реши куп проблеми наведнъж с един пробив", противникът ще се опита да реализира най-вероятния план за пробив по общото направление Новомиколаевка - Зелени Гай - Николаевске (Кулбакине) . Той е най-оптималния вариант за противника от гледна точка на ВЪЗМОЖНОТО му оперативно-тактическо "връщане". В края на краищата, това му позволява не само да „реши проблема с Херсон“ по сравнително кратък път, както по време, така и по разстояние, но и всъщност „връща“ руските войски в покрайнините на Николаев. Но за практическото осъществяване на тази идея е необходимо противникът да може повече или по-малко организирано, скрито и безопасно да съсредоточи подходяща ударна тактическа група (от поне 3-4 "прясно възстановени" БТГр) именно в района на гр. Новомиколаевка. Освен това е необходимо да се направи това в условията на наличие на високоточни и мощни артилерийски средства за поразяване (.. артилерия) във въоръжените сили по това направление. Ето защо врагът толкова упорито се опитва да напредне към пътя Т-1508. Не толкова заради желанието да се съкрати (въпреки че и то със сигурност е налице), а заради желанието да се осигури бъдещият район на дислокация на бъдещата тактическа група от север. Между другото, според някои данни, 3-ти АК, който беше "стратегически резервен" .. също е изпратен "някъде в зоната на отговорност" на войска "Юг". . тоест по-близо до плацдарма.
В този смисъл появата през изминалата седмица на плацдарма на най-малко 2 БТГр от 5-та (127-а мсд) и 35-та (64-та мсбр), особено в района южно от Снигуровка... по някакъв начин ме тревожи. 
1. По отношение на мостовите прелези през Днепър - при Антонивка, железопътни прелези при ВЕЦ Приднепрово и Каховка, както и - през Ингулец при Даривка. За разлика от повечето наши медии и различни експерти, не съм сигурен, че степента на тяхната повреда е такава, че напълно да изключва използването им или напълно да елиминира възможността и перспективите за тяхното възстановяване и ремонт. Например, в района на Даревка, руското командване доста уверено пропуска моторни превозни средства през "закърпения" обикновен мост, а тежката бронирана техника - през  понтонен (за уточнение) мост в близост. Освен това е необходимо да се разбере, че мостовите прелези НЕ са ЕДИНСТВЕНИТЕ транспортни и логистични комуникации през водно препятствие, с помощта на които е възможно да се доставят артикули МТЗ до плацдарма или да се извърши маневра и прехвърляне на ОВСТ. Например, има фериботи, моторизирани понтони, други плавателни съдове, включително такива, способни да транспортират танкове и друго тежко оборудване. Да, една нощ ще бъде напълно достатъчно за врага да прехвърли 1-2 БТГр на десния бряг по този начин, и да. повтори тази процедура... и т.н. Да не говорим за боеприпаси, гориво, храна и прочее... Затова в този контекст...
2. Може би въпросът е, че средствата за поразяване на ЗСУ могат да извършват т. нар. „управление на огъня“ само върху неподвижни обекти на опората на пътен или железопътен мост, или язовир...?
3. "Бягство и евакуация на командването на противника" от плацдарма. По този начин редица елементи от системата за бойно и оперативно управление на вражеската група войски "Юг" бяха преместени на левия бряг на Днепър...- този факт, в контекста на нивото на боеспособността на войските на противника, има значение изключително в сферата на морално-психологическото състояние на техния личен състав..
 
  • Харесва ми! 3
  • ХаХа 1
  • Глобален Модератор
Публикува

Главное из вечерней сводки Генштаба:

1. Под Славянском у россиян - разведка боем по линии Петрополье – Дмитровка и Пасека – Богородичное, без успеха.

Неудачная попытка вести штурмовые и наступательные действия в направлениях Бражковка - Новая Дмитровка, Довгенькое - Долина, Сулиговка - Дибривне и Петрополье - Карнауховка.

То есть в сторону Барвенково.

2. На Бахмутском направлении бои в направлениях Покровское – Бахмутское, Семигорье – Зайцево, Новоселовка – Нью-Йорк.

3. На Авдеевском направлении враг провел неудачную разведку боем в направлении Спартак – Опытное.

Также пытался улучшить положение в направлениях Новоселовка Вторая – Красногоровка, Веселое – Пески, Александровка – Марьинка, с потерями отступил.

А вот на направлении Лозовое – Пески имеет частичный успех.

4. Враг совершил неудачную попытку наступления в направлении Луганское (Запорожская область) – Перемога (Донецкая обл).

5. На Южнобужском направлении противник пытался продвинуться в направлении Александровка – Таврическое, успеха не имел. Но по направлению Васильки – Благодатное имеет частичный успех.

----

Оперативная сводка Генштаба ВСУ по состоянию на 18:00 21 августа

По имеющейся информации, россияне закрывают отдельные участки воздушного пространства в Липецкой, Воронежской и Белгородской областях в период с 22 по 25 августа.

На Славянском направлении войска РФ провели разведку боем по направлениям Петрополье – Дмитровка, Пасека – Богородичное, но потерпели неудачу и отошли.

Россияне пытались вести штурмовые и наступательные действия в направлениях Бражковка - Новая Дмитровка, Долгенькое - Долина, Сулиговка - Дибровное и Петрополье - Карнауховка, но отступили с потерями.

На Авдеевском направлении войска РФ неудачно провели разведку боем в направлении Спартак – Опытное и отошли.

На Южнобужском направлении наступательными действиями россияне пытались продвинуться в направлении Александровка – Таврийское, но потерпели неудачу и отошли.

По направлению Васильки – Благодатное имеют частичный успех.

----

ВСУ отразили штурм в Херсонской области, - ОК "Південь"

Благодаря слаженным действиям подразделений ВСУ атака была отбита, противник с потерями отошел. В направлении Благодатного Херсонской области бои продолжаются.

Также сейчас состоянием на 17.46 включили сирену в НК

----

Атака на Нью-Йорк, Россия достает "Кинжал", слухи об ударе по Киеву 24 августа. Итоги 179-го дня войны

  • Харесва ми! 3
  • Потребител
Публикува

Може би Дугин е семейството му са били най-слабо охранявани от руския варварски елит и затова са станали мишена на недоволните от войната руснаци.

  • Харесва ми! 2
  • Потребител
Публикува

ISW: Россияне вряд ли захватят больше территорий в ближайшие месяцы

Россияне вероятно так и не смогут выделить достаточно ресурсов для какой-либо одной наступательной
операции и не смогут захватить больше территории в ближайшие месяцы, если события не будут
разворачиваться "непредсказуемым образом".

Источник: американский Институт исследования войны (ISW)

Детали: Институт отмечает, что российские наступательные операции на востоке, вероятно, исчерпали
импульс, который они приобрели в конце июля. Россияне не способны извлечь выгоду из предыдущих
успехов вокруг Бахмута и Авдеевки, что является примером более фундаментальной российской военной
проблемы — неспособности превратить тактические успехи в оперативные успехи. Российским силам
постоянно не удавалось воспользоваться тактическими прорывами, чтобы маневрировать в тыловые районы
или вывести из строя значительную часть украинских оборонных рубежей. Поэтому они постоянно дают
украинцам время, чтобы тактически выйти из боя и восстановить оборонительные позиции, против которых
россияне должны начать новые атаки.

...

https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/08/22/7364251/

  • Харесва ми! 2
  • ХаХа 1
  • Потребител
Публикува

 

  • Харесва ми! 1
  • Глобален Модератор
Публикува

Дугин: отголоски войны в Москве? | Солдат-отказников не отпускают домой | Уроки истории для Путина

00:00 ВСТУПЛЕНИЕ

00:27 АЛЕКСАНДР ДУГИН

03:54 СОЛДАТЫ-ОТКАЗНИКИ

07:04 КРЫМСКАЯ ВОЙНА

09:45 СВОДКИ С ФРОНТА

11:16 КАРТА БОЕВЫХ ДЕЙСТВИЙ

13:01 КОРОТКИЕ НОВОСТИ

14:38 СМОТРИМ ВЕСЬ ЮТУБ

14:45 НАУКА В РОССИИ

16:00 ПЕРЕГОВОРЫ МОСКВЫ И КИЕВА

  • Харесва ми! 1
  • Глобален Модератор
Публикува

Про сокрушительную силу украинского самогона :)

В Херсонской области оккупанты погибли не от снарядов, а от некачественного самогона, который изготовила местная бабушка.

О сокрушительной силе украинского самогона сообщил у себя на странице в социальных сетях Дмитрий Ярош, ссылаясь на информацию Центра партизанского движения УДА.

Как пишет Ярош за последнее время, это не редкие случаи, а массовое отравление некачественным алкоголем солдат, сержантов, прапорщиков и офицеров российских оккупационных войск.

Бабушка варила самогон по своей рецептуре, но как оказалось, не соблюдала необходимые стандарты в процессе. Именно во время изготовления проводились плановые репрессивные фильтрационные мероприятия и российские оккупанты, прибыли в дом с обыском.

Услышав запах самогона, они приняли решение конфисковать всю «незаконную жидкость», после чего оккупанты ее уничтожили.

В результате "уничтожения" 22 - 200, более 50 - тяжелых 300.

  • Харесва ми! 1
  • Потребители
Публикува

Какво не разбра Владимир Путин за Украйна

 

%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0-300x168.j

Старата Одеса      Снимка: tic.in.ua

 

Петър ПОМЕРАНЦЕВ, The Economist

Трудно ли разбирахте Украйна преди инвазията? Можехте ли да я разположите на картата или да си представите нейното население? Може би тя е съществувала в периферията на въображението ви, мрачно предградие на Велика Русия, за която Владимир Путин твърди, че не съществува в действителност. Не сте сами. До неотдавна нямах представа за тази страна — а съм роден там.

Лесно е да се разбере защо Украйна обърква хората. За неосведомения външен наблюдател тя обърква всички представи за това какво прави една нация. Повечето хора там са небрежно двуезични. Тя съдържа в себе си много истории едновременно: Руската, Съветската и Австро-Унгарската империя, Полша, Румъния и, разбира се, самата Украйна. Тази решетка от исторически разкази кара мнозина на Запад да се чувстват така, сякаш страната не е съвсем реална.

Сега хората са по-информирани. Светът намери своя народ-герой. Нейният еврейски президент, някогашен комик, който се превърна в един по-млад и по-съпричастен Чърчил. Възрастните жени, които се подиграват на руските войници. Хипстърите, които взимат картечници. Разтревожените, но изразителни майки с техните искрящи деца, които се крият под земята. Блогърката от Инстаграм, взривена в родилното отделение.

Украинците ни припомниха какво означава свобода — дума, която за мнозина в богатите демокрации отдавна се е превърнала в баналност. Устойчивостта на населението впечатли Запада и изненада Кремъл. Не би трябвало. През последните няколко години се опитвам да разгадая тайната на украинската идентичност, като разговарям с украинци. В рамките на изследователския ми проект Arena, базиран първоначално в London School of Economics, а сега в John Hopkins University, работих с украински журналисти и социолози, за да намеря начини за укрепване на демокрацията. Екипът ми е интервюирал хиляди възрастни хора в цялата страна. Нашата работа на терен показва, че отговорът на руската инвазия има дълбоки корени в украинската история.

Роден съм в Киев през 1977 г. от украински родители. Семейството ми беше изгонено от Съветския съюз, когато бях на девет месеца, след като баща ми, поет, беше арестуван от КГБ за чудовищното престъпление да разпространява копия от книгите на Солженицин и Набоков сред приятели.

Въпреки това никога не съм се възприемал като украинец. Израснах в Лондон, говорейки на руски, и съучениците ми ме смятаха за „руснака“. За първи път посетих Украйна, когато бях на 18 години, и останах изумен: широките съветски булеварди, които се спускат към хълмове с диви гори; миризмите на бира и пирожки (пълнени кифлички), които се носят между жилищните блокове в пастелни цветове и стил „арт-нуво“; реката, която е толкова широка, че изглежда почти като море. Киев е град на непукисти, който никога не се взима твърде насериозно. Той е създаден за разходки и целувки. Хората сменят езиците си така ритмично, че ушите ви се залюляват от пеещите вълни на руски и украински. Когато го посетих през четвъртата седмица на войната, градът беше празен. От време на време напрежението се разкъсваше от писъците на сирените. Но той беше по-красив отвсякога. Елегантните сгради се виждаха по-лесно в отсъствието на хора и коли, а заплахата от предстоящо разрушение правеше улиците да изглеждат още по-ценни.

През 2014 г. силите на Путин нахлуха и окупираха най-източните покрайнини на страната, след като Майданът свали от президентския пост клептократичния му съюзник Виктор Янукович. Путин твърдеше, че защитава етническите руснаци. Почувства се като атака не само срещу моите приятели, семейство и страната, която бях опознал, но и срещу космополитния начин на живот и мислене.

Работата ми се насочи към Украйна и информационната война на Кремъл. Целта на руското правителство беше да раздели и отслаби страната, за да подготви почвата за нахлуване, както ясно изглежда сега. Руските държавни медии, онлайн фермите за тролове и, може би най-опасното, сбирката от изключително богати проруски олигарси, се обединиха, за да подкопаят демократичните реформи, да очернят Запада и да разбият чувството за единство на Украйна.

Докато провеждахме нашите проучвания чрез анкети, фокус групи и задълбочени интервюта, тайните служби на Кремъл провеждаха своите проучвания, търсейки уязвимите места на Украйна. Винаги имахме усещането, че сме в надпревара да разберем по-добре украинците. Екипът ни започна с опити да разбере отношението им към историята. За да потвърди инвазиите си, Путин нарича украинското правителство „нацисти“ и описва инвазията като акт на „денацификация“. Обидата е абсурдна, но и стратегическа. Някои изтъкнати украински националисти застанали на страната на нацистите през Втората световна война, защото са смятали, че Хитлер ще предостави на Украйна независимост; редица от тях не са се притеснявали от антисемитизма на нацистите. Когато Хитлер ги предава, мнозина се обърщат срещу германците и се сражават както срещу тях, така и срещу Съветския съюз. В съветската следвоенна пропаганда украинските националисти са окарикатурени като фашистки враг на добрия съветски гражданин. Всеки, който е израснал в тази среда, е възприемчив към това рамкиране.

Путин и неговите привърженици се опитват да разделят страната на уж просъветски изток и пронационалистически запад. Според нашето проучване обаче това разделение е мираж. Има поне четири отделни групи. Украинците, които са най-просъветски настроени, са по-възрастни, често пенсионери и с по-ниско образование, живеещи предимно в селските райони в южната и източната част на страната. Малка част от населението, по-малко от 5%, одобряваше Сталин (в Русия този процент е 70%). Споменът за Голодомора — предизвикания от Сталин глад, който убива около 4 млн. украинци през 1932-33 г., все още пари.

Друга група е по-млада и по-образована и живее в големите градове в южната и източната част на страната, като Одеса и Харков. Отношението на тези хора към Съветския съюз е по-различно. Въпреки че критикуват репресиите му, те са склонни да изпитват носталгия по предполагаемите социални „ценности“ на комунистическото минало и имат негативно отношение към украинските националисти, които са се сражавали срещу Червената армия през Втората световна война.

Групата, която най-много не харесва Съветския съюз, са образованите средни класи в градовете в Централна и Западна Украйна. Тези хора, които съставляват една трета от населението, са по-склонни да се възхищават на Степан Бандера, лидер на украинското националистическо движение през Втората световна война, който първо застава на страната на нацистите, а след това се разминава с тях.

Бандера е, меко казано, сложна фигура. Той е вдъхновен от италианския фашизъм, но прекарва по-голямата част от войната в затвора на нацистите. Много от поддръжниците му по време на Втората световна война са били пламенни антисемити. Парадоксално е, че днес либералите, които вярват, че всеки може да бъде украинец, независимо от произхода си, мислят за него в най-положителна светлина. Те му се възхищават за това, че се е изправил срещу тираните на Москва, а не за етнонационалистическите му убеждения.

Разделенията са типични за разделението между либералните градове и социално консервативните села, което се наблюдава в много европейски страни, но те не се равняват на политически предпочитания. Огромното мнозинство от хората в цяла Украйна имат сходна визия за бъдещето: те искат култура на приобщаващ национализъм в рамките на Европейския съюз.

Когато поставихме съветски носталгици в една стая с украински патриоти, имаше много разногласия по въпроса дали е правилно да се събарят статуи от съветската епоха или дали Бандера е възхитителна личност. И все пак установихме, че хората бързо се съобразяват с гледните точки на другите. „Ако някой има нужда от статуя на Бандера, нека си я постави“, каза ни жена от Източна Украйна.

И двете групи изглежда са наясно, че политиците винаги се опитват да разделят страната, и се опасяват да не бъдат манипулирани. „Няма разделение, ние сме единни. Просто сме разделени от информационна война“, каза един от участниците. Проведохме фокус групите си точно след избирането на Володимир Зеленски през април 2019 г.: той се възползва от недоволството от политиката на поляризация, за да спечели внушителните 70% от гласовете. Телевизионната му кариера напомняше за актьорски стилове от съветската епоха и комедийни препратки, но той имаше капиталистическа оценка за предприемачеството. По време на кампанията Зеленски беше обвиняван от опонентите си, че е идеологически неясен и не желае да говори за историята. Може би в това се криеше част от неговата привлекателност: той въплъщаваше дълбоката украинска традиция да умееш да се разбираш с хора, чиято история се различава от твоята собствена.

Проучванията ни показаха, че в Украйна има култура на „живей и продължи да живееш“. Предполагаемо проруските градове Харков и Одеса се гордеят със своята космополитност. На запад, в очевидно националистически градове, като Лвов, винаги е отеквала какофония от езици и църкви. Украинците са свикнали да превключват между кодове и езици. Те са обединени от знанието за своите различия.

Когато започнахме да говорим за по-новата история, разногласията относно статуите на Ленин и партизаните от Втората световна война бързо се стопиха. Участниците се опитваха да намерят думи, с които да опишат живота в късния съветски период: преживяванията им по време на ядрената катастрофа в Чернобил; спомените за роднините, изпратени на война в Афганистан; икономическите лишения и объркването през 90-те години. Борбата за осмисляне на тези събития беше трудна, тъй като хората често избягваха да ги обсъждат. „Семейството ми изобщо не е говорило за това (съветския период)”, признава един от участниците. Хората понякога преминаваха в пасив, докато говореха, знак за това колко малко са се чувствали отговорни по отношение на близката история на страната си, като използваха фрази като „когато ни се случи независимостта.”

Украинците са били потискани от Хабсбургите, Руската империя, поляците, нацистите и Съветския съюз. Дори Чехословакия някога е заграбила парче от Западна Украйна. След обявяването на независимостта през 1991 г. украинските олигарси се държат като поредните експлоататори-колонизатори. Смята се, че само през ХХ век в Украйна са били убити около 14 млн. души в резултат на чистки, глад и Холокост. Тимъти Снайдър, историк, нарича този регион „Кървавите земи“. Терминът „геноцид“ е измислен от адвокат от Лвов.

„Украинският избор е изборът между несъществуването и съществуването, което те убива“, пише Оксана Забужко в „Полеви изследвания на украинския секс“ (1996 г.) [изд. “Изток-Запад”, 2005 г.] — роман за това как травмата се предава от поколение на поколение. Главната героиня е украинска писателка, попаднала в любовна връзка, изпълнена с насилие. „Ние бяхме отгледани от мъже, прецакани от всички страни по всякакъв начин“, пише тя. Това от своя страна води до модел на отношения на насилие, в които мразещите себе си мъже си изкарват гнева върху жените. Това е алегорична творба: връзката на двойката представлява страна, в която историята на потисничеството прониква във всичко — от изкуството до взаимоотношенията.

Тази история на насилие и унижение е накарала украинците да мислят конспиративно. Повече от две трети от хората, с които разговаряхме за нашето проучване, смятат, че „тайните организации“ оказват голямо влияние върху политическите решения. Тези нагласи са разбираеми, но вредни. Дори в дните, предшестващи 24 февруари, много членове на украинския елит смятаха, че американските предупреждения за предстояща руска инвазия са тайно средство за принуждаване на страната да направи отстъпки. До последния момент те не приемаха сериозно намеренията на Путин.

Тъй като в миналото управниците са били колонизаторски сили, украинците имат малко доверие в правителството. Популярността на Зеленски започна да намалява още от момента на идването му на власт (преди войната рейтингът му беше едва 30%). Тази липса на уважение към властта означава, че украинците могат енергично да свалят управници, както направиха през 2004 и 2014 г. Но тя също така затруднява изграждането на ефективна бюрокрация. Държавата се възприема като нещо, което трябва да се избягва или което може да се използва за лична изгода. Корупцията е смазката, която кара нещата да работят. Съдилищата се завладяват от всеки, който може да плати. Това отношение вбесява реформаторите и западните донори като ЕС. Дори когато правителството успее да изгради нова инфраструктура, хората говорят за тези постижения, сякаш са се случили почти по магически начин. Украинците просто не могат да си представят, че държавата прави нещо успешно.

Руските тайни служби изглежда са смятали, че този начин на мислене е фатална слабост: според Royal United Service Institute, британски мозъчен тръст, Кремъл е базирал плановете си за инвазия на проучвания, които са предвиждали, че украинската подкрепа за правителството ще се срине след инвазия. Но цялото това недоверие има и обратна страна. Хората са се научили да разчитат един на друг. Украинците се гордеят със своята устойчивост и хитрост. Те винаги са намирали начини да се самоорганизират. Доверието в гражданското общество, в местните църкви и сдруженията на дребния бизнес е високо. Съществуват и не толкова приятни сдружения: футболни хулигани, дребни гангстери и крайно десни милиции, които след 2014 г. сформираха полкове, за да се бият в Донбас. Бедствието е принудило хората да се сдружават. „Бедствието и скръбта ни обединяват“, казваха хората, когато ги питахме. Много от интервюираните от нас разказаха как през 2014 г. активисти са се заели да хранят, обличат и осигуряват транспорт за изхабената украинска армия.

Украинските митове за националната идентичност се обединяват около един колектив: казаците — отряди от самоуправляващи се воини, които са бродили из степите. Неотдавнашен успешен филм разказваше за това как украинските евреи и кримските татари създават нелегални мрежи, за да си помагат взаимно през Втората световна война и да се борят първо с нацистите, а след това с КГБ. Един от най-популярните коледни филми в Украйна е „Сам вкъщи“, чийто сюжет резонира с историята на Украйна: малка страна, изоставена от родителите на света, винаги нападана от по-големи сили и принудена да импровизира самозащита с всичко, което ѝ попадне под ръка.

В тази война украинците показват, че могат да се противопоставят на един от най-честите си и жестоки насилници — Кремъл. Сред приятелите, с които разговарям, има усещане, че те се борят не само срещу това нашествие, но и срещу всички други случаи, когато Украйна е била насилвана. Самият Путин нарече инвазията изнасилване: „Спи красавицата ми, така или иначе ще трябва да се примириш с това“, каза той на зашеметената преса по време на сесията с френския президент Еманюел Макрон. В Лвов днес можете да видите плакати на жена в украинска народна носия, която пъха пистолет в устата на Путин: „Аз не съм вашата красавица“, казва тя.

В сряда, 23 февруари, представихме най-новите си изследвания в Киев. Присъединих се през Zoom и видях как чувството на страх и гняв се настани в залата с ярки млади хора. На следващия ден руските танкове навлязоха и разпръснаха екипа ни. Някои от тях се превърнаха във временни бежанци. Журналистите правят репортажи от фронтовата линия. Други са взели оръжие. Денис Кобзин, водещият ни социолог в Харков, ми изпрати селфи с преметната през рамо картечница.

Работата ни не е спряла. Планираме мултимедиен проект за устна история, за да запишем свидетелствата на хората за бомбардировките, изнасилванията на жени и нападенията над бежанци, така че когато камерите си тръгнат, да можем да помогнем на украинците да разкажат историята си — в съдилищата за военни престъпления, във филми и пиеси, в книги и изложби.

От миналогодишното ни проучване за това „какво обединява украинците“ се появи любопитен отговор. Когато попитахме хората кога са се почувствали най-горди, че са украинци, те почти винаги си спомняха за момент на международно признание, когато са почувствали, че Украйна е била забелязана. Често това са били дребни неща: украинско дете, спечелило международно състезание по математика; чужденец, който им е споменал по време на почивка, че знае къде се намира Украйна.

По онова време си мислех, че този копнеж е свързан основно с идентичността, с желанието да бъдеш познат. В „Полеви изследвания на украинския секс“ на Забужко героинята пътува от един международен литературен семинар на друг, принудена да докаже, че украинският език е жив, и изтощена от необходимостта постоянно да отговаря на въпроса „Украйна? Къде е това?“ Сега осъзнавам, че това желание да бъдеш видян не е свързано само с идентичността, а и със сигурността. Да бъдеш видян от света означава, че има по-малък шанс да те убият.

 

От: Antonia Nacheva, Фейсбук

  • Харесва ми! 3
  • Upvote 1
  • Потребител
Публикува

Лоши новини за Антоновския мост се чуват.

https://twitter.com/bayraktar_1love/status/1561656619615780864

https://twitter.com/bayraktar_1love/status/1561666285041336324

https://t.me/hueviyherson/24443

https://t.me/hueviyherson/24442

Да видим дали са си довършили работата този път.

  • Харесва ми! 4
  • Потребител
Публикува
Преди 10 часа, deaf said:

Може би Дугин е семейството му са били най-слабо охранявани от руския варварски елит и затова са станали мишена на недоволните от войната руснаци.

На ФСБ мирише отвсякъде, но да видим. Може пък и наистина да текат процеси в Русия.

Ето една версия от GeneralSVR. Предупреждавам, че е доста откачена - четете на собствен риск. :)

https://t.me/generalsvr/1016

  • Харесва ми! 2
  • Глобален Модератор
Публикува

Антоновский мост - ВСЕ 🔥

ВСУ подтвердили сегодняшние удары по Антоновскому мосту вблизи Херсона: «
Антоновский мост – одно из транспортных направлений, которое россияне пытаются реанимировать. Мы держим это под контролем и напоминаем о своем дистанционном присутствии», — сообщила пресс-секретарь сил юга Наталья Гуменюк.

 

Твърди се, че този път невъзвратимо са го думнали.

  • Харесва ми! 2
  • Глобален Модератор
Публикува

800 компаний из США предлагают поставки оружия Украине в рамках ленд-лиза

Производители вооружений в США предлагают Украине более 1,5 тыс. образцов вооружений и военной техники в рамках ленд-лиза.

Об этом рассказал директор по развитию информационно консалтинговой компании Defense Express Валерий Рябых.

"В соответствии с законом о ленд-лизе есть большая надежда, что к поставкам оружия Украине присоединятся непосредственно производители вооружений. Длительный период обсуждают в США, что идет конкурентная борьба за будущие заказы и в ней принимают участие более 800 компаний, предлагая более 1,5 тыс. образцов вооружений и военной техники", - сказал он.

Рябых добавил, что этот процесс модерируется Министерством обороны США.

"Со вступлением этого закона в полную силу можем надеяться, что поток вооружений может качественно и количественно измениться к лучшему" . – подытожил эксперт.

https://t.me/infosprotyv/1469

  • Харесва ми! 4
  • Потребител
Публикува

https://t.me/VolodymyrZolkinChat/715508

По достоверной информации из оккупированного Херсона - Антоновский мост всё. Один из пролётов обрушился.

Ждём видео/фотопруфов

Чакаме наистина.

В същото време слухове за взривове и на доста други места из Херсонска област. Това е от Каховка: https://t.me/hueviyherson/24447

 

  • Харесва ми! 3
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 14 минути, scaner said:

Антоновский мост - ВСЕ 🔥

ВСУ подтвердили сегодняшние удары по Антоновскому мосту вблизи Херсона: «
Антоновский мост – одно из транспортных направлений, которое россияне пытаются реанимировать. Мы держим это под контролем и напоминаем о своем дистанционном присутствии», — сообщила пресс-секретарь сил юга Наталья Гуменюк.

 

Твърди се, че този път невъзвратимо са го думнали.

Моста май вече е история.

  • Харесва ми! 4
  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, sir said:

На ФСБ мирише отвсякъде, но да видим. Може пък и наистина да текат процеси в Русия.

Ето една версия от GeneralSVR. Предупреждавам, че е доста откачена - четете на собствен риск. :)

https://t.me/generalsvr/1016

Не че нещо, ама Дугин е никой... Нито има власт, нито пък е някакъв духовен гуру, та да има влияние. Едно плямпало, на което е поставена задачата да се прави на геополитически мислител за пред най-нахъсаните.

И понеже е никой, но е добре познато лице в геополитическите среди, затова са искали да го изгърмят него. Ефектът е виден. 

  • Харесва ми! 3
  • Потребител
Публикува
Преди 7 минути, новорегистриран3 said:

Не че нещо, ама Дугин е никой... Нито има власт, нито пък е някакъв духовен гуру, та да има влияние. Едно плямпало, на което е поставена задачата да се прави на геополитически мислител за пред най-нахъсаните.

И понеже е никой, но е добре познато лице в геополитическите среди, затова са искали да го изгърмят него. Ефектът е виден. 

Дугин е никой, това е ясно. Аз обаче силно се съмнявам, че той е бил целта, а не именно дъщеря му. Ликвидирана за някакви нейни си прегрешения. А сега моментът е удобен - можеш да го припишеш на злите укронацики.

  • Харесва ми! 3
  • Потребител
Публикува

Залужний днес казал, че украинските убити са "почти 9000".

https://twitter.com/InterfaxUkraine/status/1561674918428872705

Леко занижено ми се вижда, но предполагам, че е възможно. Като добавим онези около 7000 пленени+дезертирали+изчезнали, които със сигурност към днешна дата са малко повече, отиват на 17-18 хиляди безвъзвратни загуби. Това без по-тежко ранените, които в голямата си част реално също са практически безвъзвратни загуби.

  • Потребител
Публикува
Преди 5 минути, sir said:

Залужний днес казал, че украинските убити са "почти 9000".

https://twitter.com/InterfaxUkraine/status/1561674918428872705

Леко занижено ми се вижда, но предполагам, че е възможно. Като добавим онези около 7000 пленени+дезертирали+изчезнали, които със сигурност към днешна дата са малко повече, отиват на 17-18 хиляди безвъзвратни загуби. Това без по-тежко ранените, които в голямата си част реално също са практически безвъзвратни загуби.

Изял е едната нула. 

  • Потребител
Публикува
Преди 42 минути, sir said:

Дугин е никой, това е ясно. Аз обаче силно се съмнявам, че той е бил целта, а не именно дъщеря му. Ликвидирана за някакви нейни си прегрешения. А сега моментът е удобен - можеш да го припишеш на злите укронацики.

За пръв път чух за нея вчера. Толкова фойерверки и шум заради нея е малко странно. 

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!