Руско-украинската война 2022-2023 година.

[scaner]

Ключевое из утренней сводки Генштаба:

1. Противник ведет наступление в Харьковской области - в направлении Лебяжьего и Базалиевки. Бои продолжаются. Эти населенные пункты находятся к востоку от Чугуева.

2. К северу от Славянска идут бои в районе Мазановки и Новодмитровки (там вчера сообщалось о российском контрнаступлении). Попытку продвинуться под Богородичным ВСУ отбили.

3. Под Северском россияне атаковали Спорное, понесли потери и отступили. К востоку от Бахмута идут бои районе Соледара и Бахмутского.

4. Россияне пытаются продвигаться к северо-западу от Горловки: они пошли в наступление на Зализне (Артемово), Шумы и Зайцево. Как сообщает Генштаб - безуспешно. Но по сути идет атака на еще один крупный укрепрайон ВСУ.

5. Под Авдеевкой силы "ДНР" наступают в районе Опытного, бои продолжаются.

6. Между Марьинкой и Угледаром идут бои за Новомихайловку. К югу от Угледара противника отбросили от Шевченко.

7. В Херсонской области у Давыдова Брода была российская атака на Белогорку. Как пишет Генштаб - после потерь противник отошел.

----

Оперативная информация от Генштаба ВСУ

На Харьковском направлении россияне с целью корректировки огня артиллерии и определения позиций украинских подразделений Сил обороны продолжают активно вести разведку БПЛА.

Армия РФ нанесла авиаудары у Старого Салтова и Мосьпанова. Ведет наступление недалеко от Лебяжьего и Базалиевки, бои продолжаются. Россияне дистанционно минируют местность — на этот раз возле Лебяжьего.

На Славянском направлении войска РФ производили огненное поражение из танков, ствольной и реактивной артиллерии в районах населенных пунктов Бражковка, Большая Камышеваха, Дибровно, Вернополье и Мазановка.

Россияне провели дистанционное минирование местности вблизи Довгенького. В районе Богородичного пытались вести наступательный бой, успеха не имели, отошли. Вблизи Мазановки и Новодмитровки бои продолжаются.

На Донецком направлении россияне продолжают сосредотачивать усилия на Бахмутском и Новопавловском направлениях.
-----

ISW, 16 августа.

▪ Русские войска провели наземные атаки на Востоке, но не смогли продвинуться к северо-западу от Славянска и восточнее Северска.
▪ Российские войска начинают наступательные операции вокруг Бахмута, юго-западнее Авдеевки и юго-западнее Донецка.
▪ Российские войска вели безуспешные наступательные операции на севере и северо-западе Херсонщины.
▪ В Минобороны России заявили, что украинские силы в Никополе готовятся к провокациям на Запорожской АЭС, возможно, ставя информационные условия для дальнейших обстрелов Никополя или собственных провокаций.
▪ Сообщается, что чеченские подразделения передислоцируются в Херсонскую область для задержания российских военных-дезертиров.
▪ Российские силы с трудом набирают солдат даже на безопасные и престижные должности.

[Р. Теодосиев]

[новорегистриран3]

https://t.me/rybar/37335

Интересно. Източният военен окръг, или поне някакви негови части, атакува при Въгледар. Докато украинците държат тази най-важна позиция на донецкото направление руснаците не могат да напреднат нито към Запорожие, нито към Гуляйполе и да излязат в гръб на славянската групировка. 

Това е и първия път, в който се споменава руската морска пехота от обсадата на Мариупол насам. А щом тя настъпва на север, значи настъпление към Николаев няма да има. 

[scaner]

Крым: взрывы и пожары | Нейросети вместо пилотов | Мобилизация на Донбассе | Почему дешевеет нефть

00:00 ВСТУПЛЕНИЕ

00:40 НЕФТЬ ДЕШЕВЕЕТ

05:52 НЕЙРОСЕТЬ ВМЕСТО ПИЛОТОВ

09:18 МОБИЛИЗАЦИЯ НА ДОНБАССЕ

12:31 СВОДКИ С ФРОНТА

15:17 КАРТА БОЕВЫХ ДЕЙСТВИЙ

17:41 КОРОТКИЕ НОВОСТИ

19:03 ВОПРОСЫ ОТ ЗРИТЕЛЕЙ

19:28 ЛЕНД-ЛИЗ В США

20:18 STARLINK В УКРАИНЕ

[новорегистриран3]

 

Поне са го облекли, за да скрият китайския оригинал.

https://www.amazon.com/UNITREE-Electronic-Artificial-Intelligence-accompanying/dp/B09XF8H52N 

    

[Absurde]

Преди 57 минути, новорегистриран3 said:

 

Поне са го облекли, за да скрият китайския оригинал.

https://www.amazon.com/UNITREE-Electronic-Artificial-Intelligence-accompanying/dp/B09XF8H52N 

    

[resavsky]

https://pik.bg/жив-ли-е-създателят-на-чвк-вагнер-след-украински-обстрел-по-днепър-не-остана-здрав-мост-за-news1122940.html

На запад от Днепър става страшно интересно.

[scaner]

В Новой Каховке с помощью HIMARS была уничтожена военная база рашистов. Ночь в казарме по итогу провели двенадцать 200-х оккупантов и десять 300-х.

https://t.me/infosprotyv/1198

https://t.me/besarabskifront/1346   (а тук има и снимки)

Редактирано Август 17, 2022 от scaner

[новорегистриран3]

Стрелков Игорь Иванович

Третий удар партнеры нанесли по аэродрому у посёлка Гвардейское в районе Симферополя. Безпилотник.
Вот я теперь и думаю: может, это была их заявка на заочную победу в международных армейских играх?

 

[Сармат]

https://fb.watch/eYBqjnGgjG/

Химарсите в Нова каховка

[sir]

Преди 6 часа, новорегистриран3 said:

https://t.me/rybar/37335

Интересно. Източният военен окръг, или поне някакви негови части, атакува при Въгледар. Докато украинците държат тази най-важна позиция на донецкото направление руснаците не могат да напреднат нито към Запорожие, нито към Гуляйполе и да излязат в гръб на славянската групировка. 

Това е и първия път, в който се споменава руската морска пехота от обсадата на Мариупол насам. А щом тя настъпва на север, значи настъпление към Николаев няма да има. 

Към Николаев са ВДВ.

А руснаците не опитват настъпление в района на Вугледар от много хубав живот. Просто не могат да се оправят с Маринка (Ватерло), нито пък със самия Вугледар, и сега опитват да се промъкнат между двете точки. Въобще, разни странни маневри пробват в последните няколко дни, не само около Вугледар, но и на други места по фронта.

[kipen]

Преди 23 часа, gmladenov said:

Преди 23 часа, kipen said:

Аз примерно не знаех, че Бритиш петролиум и една американска компания имат подписани концесии за проучване и добив на нефт и газ в източна Украйна... мина Мейдана и хоп - подписани 10годишни концесии

Чакай сега, какъв е проблемът с концесиите? Че не са ги раздали на руски мутри-олигарси?
Това ли е проблемът?

Не! Левски-ЦСКА ти е проблемът, докато мен не ме интересува кой ще е шампион по футбол, а дали се чупят седалки по стадиона.

 

Преди 23 часа, Konche said:

Преди 23 часа, kipen said:

Аз примерно не знаех, че Бритиш петролиум и една американска компания имат подписани концесии за проучване и добив на нефт и газ в източна Украйна... мина Мейдана и хоп - подписани 10годишни концесии

 А Шел е взел на концесия половин Албания, и? 

....и преди това бомбардираха Сърбия с бомби с обеднен уран, от което сума време ни съхнеха боровите гори по кюстендилско.

Каква е разликата между войник със зелена и със синя каска - в обясненията по телевизията!

 

[новорегистриран3]

Преди 1 час, sir said:

Към Николаев са ВДВ.

Нали е крайбрежен град, значи трябва да участва и морската пехота.

Цитирай

А руснаците не опитват настъпление в района на Вугледар от много хубав живот.

Пробват те, пробват и все неуспешно. Това не е Попасна или Новото Ватерло. Украинските позиции са много по-добре подготвени, отколкото на вече споменатите места. На североизток има голяма мина, която прикрива тази посока, малко по на север е някакво голямо предприятие. Трудно ще им е на руснаците да щурмуват в голото поле без прикритие, особено ако става въпрос само за щурмови групи без подкрепата на бронетехника.

Цитирай

Просто не могат да се оправят с Маринка (Ватерло), нито пък със самия Вугледар, и сега опитват да се промъкнат между двете точки. Въобще, разни странни маневри пробват в последните няколко дни, не само около Вугледар, но и на други места по фронта.

Някой гении на военната мисъл може да се е придобил нови идеи, четейки руските форуми.

-----

След войната, ако съм на мястото на някой предприемчив руснак, ще купя тая ферма и ще пусна колбаси под марката "Новое Ватерло".

[Р. Теодосиев]

Коментар на Александър Стоянов

https://www.facebook.com/aleksandarleonardostoyanov/posts/pfbid026fcRCXhGUtMXgfQgpvAqFtvojuM4HHqmMySfVrbsfckzd4bNnbguQxucdmpHJf4jl

След седмица ще се навършат седем месеца от руската инвазия в Украйна и началото на най-голямата война в Европа от 1945 г. насам.

Войната в Украйна е ужасна трагедия. Тя е катастрофа за самата Украйна, но и за Русия и руския народ. Тя е трагедия за Европа и за Света. Във време, в което трябва да се борим с климата, пандемията и заплахата от световен глад, егото на една олигархична клика запрати света ни в един от най-мрачните периоди в най-новата ни история.

В България, войната в Украйна предизвика буря. Тази буря засегна нещо, което отдавна не беше трепвало - българската душа. У нас много се говори за "руската душа", но малко се коментира българската.

Исторически погледнато, българската душа твърде дълго е била възпитавана и дори тренирана по команда да харесва Русия и всичко руско. Не говоря тук само за тоталитарния режим на БКП. Русофилията е изключително силна сред българите още от средата на XIX век, въпреки призивите за трезвост и скептицизъм, издигани от хора като Раковски, Левски, Ботев, Захари Стоянов и Стефан Стамболов. Този процес се запазва дори и след Първата световна война, в която с Русия сме врагове. След 1920 г., СССР се превръща в модел за подражание на немалка част от младото поколение не само у нас, но и по света. Идеята за сбъдване на социалистическата революция е примамлива и не угасва напълно нито след Гражданската война в Русия, нито след налагането на Сталинския режим след 1927 г. За бедните, онеправданите и идеалистите, СССР става символ на алтернативната държава, държавата на народа. След 1944 г., аурата на победител във Втората Световна война и на "спасител на Европа" издига СССР в очите на следвоенното общество. После вече любовта към Москва се превръща в дирижиран процес, налаган със сила от тоталитарния политически апарат в Източния блок.

През 1989 г. България излезе от сянката на СССР, но не успя да излезе от сянката на руско-съветското културно-политическо наследство. Поколение след поколение бяха индоктринирани ако не в любов, то поне в страх и преклонение пред мощта на "най-голямата държава на Света". Руската култура остана ненадминат еталон в часовете по литература в училище, в театралната критика, в начина на изразяване на политиците ни - щедро подхранвани като младежи от партийните нравоучения.

Процесът на скъсване на България с пъпната връв, която продължава да я свързва със съветското минало все още не е завършен. Бизнес връзки, енергийна зависимост, политически васалитет - всички тези неща са на лице. Това, което се промени обаче е Украйна.

Войната в Украйна разтърси българите. Не като анексирането на Крим и битката за Донбас - тогава безкритичната русофилия взе връх в нашето общество, подхранвана и от желанието на втория кабинет Борисов да се прави на мост между Изтока и Запада. Някак си българина възприе случващото се тогава като справедливо - "руснаците се бият за земи, населени с руснаци", "границите на Украйна са изкуствено създадени от Хрушчов" - опорките, спускани от кремълските тролове бяха непоклатими в очите на средния Ганьо.

Какво се промени? За осем години българското общество преживя много. Появиха се нови тенденции и нагласи, политическата среда стана многополюсна. Путиновата външна политика изпя своята лебедова песен в Сирия през 2016 г., но все повече и повече скептицизъм се трупаше у нас на фона на тежките вътрешни репресии (2018 г.), активизирането на Алексей Навални, политическите убийства на критици на режима, както и засилването на многообразието от интерактивни източници на информация. Политическите провали на българския управленски елит, постоянните критики от ЕС, разклащането на социалната среда от пандемията и очевидното разминаване между онова, което пише във вестниците и се говори по телевизията , и това, което реално се случва в света около нас, направи българина по-малко податлив на манипулации. Политическата криза след падането на Третия кабинет Борисов също задълбочи критичното мислене на българина. Като цяло, дори болшинството от народа да остава подвластен на сериозни емоционални натрупвания, наследени от миналото, броят на разсъждаващите и онези, чийто илюзии за "златното соц минало" бяха разбити нарасна.

Всичко това доведе до ситуация, в която опитите на вечните приятели на Русия у нас - журналисти като Петър Волгин и Мартин Карбовски (щях да кажа и Кеворкян, но подозирам сериозно, че профилът във Фейсбук не е негов), политици като Костадин Костадинов, издатели като Петьо Блъсков и Недялко Недялков и прочие хора, не успяха да докоснат онези струни от българската душа, на които русолюбивите свиреха така изящно през 2014 г. Организации като ВМРО и Атака, явни привърженици на Путин до неотдавна, бяха като цяло смълчани. Други експерти и анализатори, които до 2020 г. разглеждаха Москва като гарант за световния мир и решаване на Близкоизточната криза изведнъж смениха позициите си на 180 градуса. Въобще последната половин година беше време забавно, изпълнено с жалки публични спектакли и опити за лъскане на имидж. Който има очи е видял, който има разум е разбрал.

Обратно в обществото, мнозина от тези, които симпатизираха безропотно на Русия, бяха принудени да се замислят. С изненада съм чувал от хора, които десетилетия наред са гледали на Москва през розови (или по-скоро червени) очила, да задават сериозни въпроси и да отричат правото на Путин да потъпква суверенитета на една свободна държава. Макар силата на тези съмнения да избледнява с избледняването на конфликта от информационния поток, семето на преоценката е посято.

Насред трагедията, която войната в Украйна донесе, тя донесе и една голяма полза за България - шансът да скъса веднъж за винаги със сляпото си преклонение към Русия. Такова сляпо преклонение българинът не изпитва към никоя друга Велика сила и никога не е изпитвал. Да се дават примери с американофилия тук би било смешно. Едва ли има и двеста души в България, която да се прекланят пред САЩ така, както онези, които се изсипаха с руски знамена на Шипка за националния празник или твърдят, че войната в Украйна е отбранителна за Москва и е предизвикана от НАТО (на което ние сме член, в случай че някой е забравил).

С цената на украинските жертви, ние получаваме правото да преосмислим своята национална идентичност, миналото, настоящето и бъдещето ни. Не трябва да има никакво съмнение - единствената "-филия" у нас трябва да е българофилията. Но за да обичаш истински своята родина, трябва да признаеш какви са нейните приоритети, какво искаш да бъде нейното бъдеще и кои са ценностите, които трябва да изграждат нашето общество. Десетилетие след десетилетие, сляпото ни преклонение пред Русия доказа, че чуждопоклонничеството не е пътя към щастие и просперитет. Да копираме чужди политики и идеологии е същото като да копираме чужда музика, литература и изкуство - евтино подражание на нещо, което не е част от българската душа.

Пътят напред минава през критично мислене, съмнение и внимателно претегляне на ценностите ни като общество. Дава ни се златен шанс, който малко народи и общества получават. Цената се плаща не с нашата кръв днес и ще бъде проява на върховно безумие да пропилеем този златен момент да бъдем преди всичко хора и преди всичко българи.

[gmladenov]

Преди 11 минути, Р. Теодосиев said:

Насред трагедията, която войната в Украйна донесе, тя донесе и една голяма полза за България - шансът да скъса веднъж за винаги със сляпото си преклонение към Русия. Такова сляпо преклонение българинът не изпитва към никоя друга Велика сила и никога не е изпитвал.

Имаме наистина златен шанс да се откъснем от сферата на влияние на Русия! Не трябва да го пропускаме.

Невероятна статия. Така се припокрива с моите виждания, че все едно аз съм я писал.

[sir]

Преди 54 минути, новорегистриран3 said:

Нали е крайбрежен град, значи трябва да участва и морската пехота.

Пробват те, пробват и все неуспешно. Това не е Попасна или Новото Ватерло. Украинските позиции са много по-добре подготвени, отколкото на вече споменатите места. На североизток има голяма мина, която прикрива тази посока, малко по на север е някакво голямо предприятие. Трудно ще им е на руснаците да щурмуват в голото поле без прикритие, особено ако става въпрос само за щурмови групи без подкрепата на бронетехника.

Някой гении на военната мисъл може да се е придобил нови идеи, четейки руските форуми.

-----

След войната, ако съм на мястото на някой предприемчив руснак, ще купя тая ферма и ще пусна колбаси под марката "Новое Ватерло".

Крайбрежен град, обаче го атакуват или по-точно имитират някакво настъпление през полето от изток.

А що се отнася до района Вугледар-Маринка - превзели са едно или две села, които бяха в сивата зона. Мъчат се там нещо да правят, ще видим.

Редактирано Август 17, 2022 от sir

[Skubi]

Преди 1 час, Р. Теодосиев said:

Коментар на Александър Стоянов

https://www.facebook.com/aleksandarleonardostoyanov/posts/pfbid026fcRCXhGUtMXgfQgpvAqFtvojuM4HHqmMySfVrbsfckzd4bNnbguQxucdmpHJf4jl

След седмица ще се навършат седем месеца от руската инвазия в Украйна и началото на най-голямата война в Европа от 1945 г. насам.

Войната в Украйна е ужасна трагедия. Тя е катастрофа за самата Украйна, но и за Русия и руския народ. Тя е трагедия за Европа и за Света. Във време, в което трябва да се борим с климата, пандемията и заплахата от световен глад, егото на една олигархична клика запрати света ни в един от най-мрачните периоди в най-новата ни история.

В България, войната в Украйна предизвика буря. Тази буря засегна нещо, което отдавна не беше трепвало - българската душа. У нас много се говори за "руската душа", но малко се коментира българската.

Исторически погледнато, българската душа твърде дълго е била възпитавана и дори тренирана по команда да харесва Русия и всичко руско. Не говоря тук само за тоталитарния режим на БКП. Русофилията е изключително силна сред българите още от средата на XIX век, въпреки призивите за трезвост и скептицизъм, издигани от хора като Раковски, Левски, Ботев, Захари Стоянов и Стефан Стамболов. Този процес се запазва дори и след Първата световна война, в която с Русия сме врагове. След 1920 г., СССР се превръща в модел за подражание на немалка част от младото поколение не само у нас, но и по света. Идеята за сбъдване на социалистическата революция е примамлива и не угасва напълно нито след Гражданската война в Русия, нито след налагането на Сталинския режим след 1927 г. За бедните, онеправданите и идеалистите, СССР става символ на алтернативната държава, държавата на народа. След 1944 г., аурата на победител във Втората Световна война и на "спасител на Европа" издига СССР в очите на следвоенното общество. После вече любовта към Москва се превръща в дирижиран процес, налаган със сила от тоталитарния политически апарат в Източния блок.

През 1989 г. България излезе от сянката на СССР, но не успя да излезе от сянката на руско-съветското културно-политическо наследство. Поколение след поколение бяха индоктринирани ако не в любов, то поне в страх и преклонение пред мощта на "най-голямата държава на Света". Руската култура остана ненадминат еталон в часовете по литература в училище, в театралната критика, в начина на изразяване на политиците ни - щедро подхранвани като младежи от партийните нравоучения.

Процесът на скъсване на България с пъпната връв, която продължава да я свързва със съветското минало все още не е завършен. Бизнес връзки, енергийна зависимост, политически васалитет - всички тези неща са на лице. Това, което се промени обаче е Украйна.

Войната в Украйна разтърси българите. Не като анексирането на Крим и битката за Донбас - тогава безкритичната русофилия взе връх в нашето общество, подхранвана и от желанието на втория кабинет Борисов да се прави на мост между Изтока и Запада. Някак си българина възприе случващото се тогава като справедливо - "руснаците се бият за земи, населени с руснаци", "границите на Украйна са изкуствено създадени от Хрушчов" - опорките, спускани от кремълските тролове бяха непоклатими в очите на средния Ганьо.

Какво се промени? За осем години българското общество преживя много. Появиха се нови тенденции и нагласи, политическата среда стана многополюсна. Путиновата външна политика изпя своята лебедова песен в Сирия през 2016 г., но все повече и повече скептицизъм се трупаше у нас на фона на тежките вътрешни репресии (2018 г.), активизирането на Алексей Навални, политическите убийства на критици на режима, както и засилването на многообразието от интерактивни източници на информация. Политическите провали на българския управленски елит, постоянните критики от ЕС, разклащането на социалната среда от пандемията и очевидното разминаване между онова, което пише във вестниците и се говори по телевизията , и това, което реално се случва в света около нас, направи българина по-малко податлив на манипулации. Политическата криза след падането на Третия кабинет Борисов също задълбочи критичното мислене на българина. Като цяло, дори болшинството от народа да остава подвластен на сериозни емоционални натрупвания, наследени от миналото, броят на разсъждаващите и онези, чийто илюзии за "златното соц минало" бяха разбити нарасна.

Всичко това доведе до ситуация, в която опитите на вечните приятели на Русия у нас - журналисти като Петър Волгин и Мартин Карбовски (щях да кажа и Кеворкян, но подозирам сериозно, че профилът във Фейсбук не е негов), политици като Костадин Костадинов, издатели като Петьо Блъсков и Недялко Недялков и прочие хора, не успяха да докоснат онези струни от българската душа, на които русолюбивите свиреха така изящно през 2014 г. Организации като ВМРО и Атака, явни привърженици на Путин до неотдавна, бяха като цяло смълчани. Други експерти и анализатори, които до 2020 г. разглеждаха Москва като гарант за световния мир и решаване на Близкоизточната криза изведнъж смениха позициите си на 180 градуса. Въобще последната половин година беше време забавно, изпълнено с жалки публични спектакли и опити за лъскане на имидж. Който има очи е видял, който има разум е разбрал.

Обратно в обществото, мнозина от тези, които симпатизираха безропотно на Русия, бяха принудени да се замислят. С изненада съм чувал от хора, които десетилетия наред са гледали на Москва през розови (или по-скоро червени) очила, да задават сериозни въпроси и да отричат правото на Путин да потъпква суверенитета на една свободна държава. Макар силата на тези съмнения да избледнява с избледняването на конфликта от информационния поток, семето на преоценката е посято.

Насред трагедията, която войната в Украйна донесе, тя донесе и една голяма полза за България - шансът да скъса веднъж за винаги със сляпото си преклонение към Русия. Такова сляпо преклонение българинът не изпитва към никоя друга Велика сила и никога не е изпитвал. Да се дават примери с американофилия тук би било смешно. Едва ли има и двеста души в България, която да се прекланят пред САЩ така, както онези, които се изсипаха с руски знамена на Шипка за националния празник или твърдят, че войната в Украйна е отбранителна за Москва и е предизвикана от НАТО (на което ние сме член, в случай че някой е забравил).

С цената на украинските жертви, ние получаваме правото да преосмислим своята национална идентичност, миналото, настоящето и бъдещето ни. Не трябва да има никакво съмнение - единствената "-филия" у нас трябва да е българофилията. Но за да обичаш истински своята родина, трябва да признаеш какви са нейните приоритети, какво искаш да бъде нейното бъдеще и кои са ценностите, които трябва да изграждат нашето общество. Десетилетие след десетилетие, сляпото ни преклонение пред Русия доказа, че чуждопоклонничеството не е пътя към щастие и просперитет. Да копираме чужди политики и идеологии е същото като да копираме чужда музика, литература и изкуство - евтино подражание на нещо, което не е част от българската душа.

Пътят напред минава през критично мислене, съмнение и внимателно претегляне на ценностите ни като общество. Дава ни се златен шанс, който малко народи и общества получават. Цената се плаща не с нашата кръв днес и ще бъде проява на върховно безумие да пропилеем този златен момент да бъдем преди всичко хора и преди всичко българи.

Поне няма да чакаме помощ закрила, /като ония в гората неволята/ а веднъж за винаги ще ни стане на ясно, че Росия не за нащите очи черние ни е помагала, воювала ами винаги за своите и ако това съвпадало с нашите очаквания е било в морална полза на тях....

 

 

[laplandeca]

Преди 1 час, Р. Теодосиев said:

Коментар на Александър Стоянов

https://www.facebook.com/aleksandarleonardostoyanov/posts/pfbid026fcRCXhGUtMXgfQgpvAqFtvojuM4HHqmMySfVrbsfckzd4bNnbguQxucdmpHJf4jl

След седмица ще се навършат седем месеца от руската инвазия в Украйна и началото на най-голямата война в Европа от 1945 г. насам.

Войната в Украйна е ужасна трагедия. Тя е катастрофа за самата Украйна, но и за Русия и руския народ. Тя е трагедия за Европа и за Света. Във време, в което трябва да се борим с климата, пандемията и заплахата от световен глад, егото на една олигархична клика запрати света ни в един от най-мрачните периоди в най-новата ни история.

В България, войната в Украйна предизвика буря. Тази буря засегна нещо, което отдавна не беше трепвало - българската душа. У нас много се говори за "руската душа", но малко се коментира българската.

Исторически погледнато, българската душа твърде дълго е била възпитавана и дори тренирана по команда да харесва Русия и всичко руско. Не говоря тук само за тоталитарния режим на БКП. Русофилията е изключително силна сред българите още от средата на XIX век, въпреки призивите за трезвост и скептицизъм, издигани от хора като Раковски, Левски, Ботев, Захари Стоянов и Стефан Стамболов. Този процес се запазва дори и след Първата световна война, в която с Русия сме врагове. След 1920 г., СССР се превръща в модел за подражание на немалка част от младото поколение не само у нас, но и по света. Идеята за сбъдване на социалистическата революция е примамлива и не угасва напълно нито след Гражданската война в Русия, нито след налагането на Сталинския режим след 1927 г. За бедните, онеправданите и идеалистите, СССР става символ на алтернативната държава, държавата на народа. След 1944 г., аурата на победител във Втората Световна война и на "спасител на Европа" издига СССР в очите на следвоенното общество. После вече любовта към Москва се превръща в дирижиран процес, налаган със сила от тоталитарния политически апарат в Източния блок.

През 1989 г. България излезе от сянката на СССР, но не успя да излезе от сянката на руско-съветското културно-политическо наследство. Поколение след поколение бяха индоктринирани ако не в любов, то поне в страх и преклонение пред мощта на "най-голямата държава на Света". Руската култура остана ненадминат еталон в часовете по литература в училище, в театралната критика, в начина на изразяване на политиците ни - щедро подхранвани като младежи от партийните нравоучения.

Процесът на скъсване на България с пъпната връв, която продължава да я свързва със съветското минало все още не е завършен. Бизнес връзки, енергийна зависимост, политически васалитет - всички тези неща са на лице. Това, което се промени обаче е Украйна.

Войната в Украйна разтърси българите. Не като анексирането на Крим и битката за Донбас - тогава безкритичната русофилия взе връх в нашето общество, подхранвана и от желанието на втория кабинет Борисов да се прави на мост между Изтока и Запада. Някак си българина възприе случващото се тогава като справедливо - "руснаците се бият за земи, населени с руснаци", "границите на Украйна са изкуствено създадени от Хрушчов" - опорките, спускани от кремълските тролове бяха непоклатими в очите на средния Ганьо.

Какво се промени? За осем години българското общество преживя много. Появиха се нови тенденции и нагласи, политическата среда стана многополюсна. Путиновата външна политика изпя своята лебедова песен в Сирия през 2016 г., но все повече и повече скептицизъм се трупаше у нас на фона на тежките вътрешни репресии (2018 г.), активизирането на Алексей Навални, политическите убийства на критици на режима, както и засилването на многообразието от интерактивни източници на информация. Политическите провали на българския управленски елит, постоянните критики от ЕС, разклащането на социалната среда от пандемията и очевидното разминаване между онова, което пише във вестниците и се говори по телевизията , и това, което реално се случва в света около нас, направи българина по-малко податлив на манипулации. Политическата криза след падането на Третия кабинет Борисов също задълбочи критичното мислене на българина. Като цяло, дори болшинството от народа да остава подвластен на сериозни емоционални натрупвания, наследени от миналото, броят на разсъждаващите и онези, чийто илюзии за "златното соц минало" бяха разбити нарасна.

Всичко това доведе до ситуация, в която опитите на вечните приятели на Русия у нас - журналисти като Петър Волгин и Мартин Карбовски (щях да кажа и Кеворкян, но подозирам сериозно, че профилът във Фейсбук не е негов), политици като Костадин Костадинов, издатели като Петьо Блъсков и Недялко Недялков и прочие хора, не успяха да докоснат онези струни от българската душа, на които русолюбивите свиреха така изящно през 2014 г. Организации като ВМРО и Атака, явни привърженици на Путин до неотдавна, бяха като цяло смълчани. Други експерти и анализатори, които до 2020 г. разглеждаха Москва като гарант за световния мир и решаване на Близкоизточната криза изведнъж смениха позициите си на 180 градуса. Въобще последната половин година беше време забавно, изпълнено с жалки публични спектакли и опити за лъскане на имидж. Който има очи е видял, който има разум е разбрал.

Обратно в обществото, мнозина от тези, които симпатизираха безропотно на Русия, бяха принудени да се замислят. С изненада съм чувал от хора, които десетилетия наред са гледали на Москва през розови (или по-скоро червени) очила, да задават сериозни въпроси и да отричат правото на Путин да потъпква суверенитета на една свободна държава. Макар силата на тези съмнения да избледнява с избледняването на конфликта от информационния поток, семето на преоценката е посято.

Насред трагедията, която войната в Украйна донесе, тя донесе и една голяма полза за България - шансът да скъса веднъж за винаги със сляпото си преклонение към Русия. Такова сляпо преклонение българинът не изпитва към никоя друга Велика сила и никога не е изпитвал. Да се дават примери с американофилия тук би било смешно. Едва ли има и двеста души в България, която да се прекланят пред САЩ така, както онези, които се изсипаха с руски знамена на Шипка за националния празник или твърдят, че войната в Украйна е отбранителна за Москва и е предизвикана от НАТО (на което ние сме член, в случай че някой е забравил).

С цената на украинските жертви, ние получаваме правото да преосмислим своята национална идентичност, миналото, настоящето и бъдещето ни. Не трябва да има никакво съмнение - единствената "-филия" у нас трябва да е българофилията. Но за да обичаш истински своята родина, трябва да признаеш какви са нейните приоритети, какво искаш да бъде нейното бъдеще и кои са ценностите, които трябва да изграждат нашето общество. Десетилетие след десетилетие, сляпото ни преклонение пред Русия доказа, че чуждопоклонничеството не е пътя към щастие и просперитет. Да копираме чужди политики и идеологии е същото като да копираме чужда музика, литература и изкуство - евтино подражание на нещо, което не е част от българската душа.

Пътят напред минава през критично мислене, съмнение и внимателно претегляне на ценностите ни като общество. Дава ни се златен шанс, който малко народи и общества получават. Цената се плаща не с нашата кръв днес и ще бъде проява на върховно безумие да пропилеем този златен момент да бъдем преди всичко хора и преди всичко българи.

 

Моите роднини, приятели , много познати и семействата им подкрепят Русия. Знаем всяка война е низ от частни и общи трагедии, но интереса и идеите ни са на страната на рунаците.Това сме стотици хора, а стотици по стотици са милиони..........

[gmladenov]

Преди 2 минути, laplandeca said:

Това сме стотици хора, а стотици по стотици са милиони..........

Милиони промити мозъци, които по инерция подкрепят идеята за Русия ... която шайката
престъпни мутри в Кремъл практично експлоатира за лични интереси и обогатяване.

[laplandeca]

Преди 7 минути, gmladenov said:

Милиони промити мозъци, които по инерция подкрепят идеята за Русия ... която шайката
престъпни мутри в Кремъл практично експлоатира за лични интереси и обогатяване.

 

Съвсем не. Повечето сме против опитите на <световната олигархия> необратимо да пречупи населението, възможност за реакция,координирани революц. действия, контраконспирация.

[gmladenov]

Преди 4 минути, laplandeca said:

Повечето сме против опитите на <световната олигархия> необратимо да пречупи населението ...

Русия е всичко това, срещу което вие уж се борите: олигархия, която държи на каишка собственото си население.

[scaner]

Преди 23 минути, Skubi said:

Поне няма да чакаме помощ закрила, /като ония в гората неволята/ а веднъж за винаги ще ни стане на ясно, че Росия не за нащите очи черние ни е помагала, воювала ами винаги за своите и ако това съвпадало с нашите очаквания е било в морална полза на тях....

Някой го бяха разбрали това нещо още преди да почне демокрацията.

Едно стихотворение, приписвано на Радой Ралин:

ПИСМО ДО ВАНКА С ТАНКА

 

Пиша ти от Плевен, драги Ванка.

Помниш ли кагда пришол със танка?

Беше млад, но се държеше мъжки.

Зарази семейството ми с въшки…

 

Взе на мама златните пендари

и дори галошите ми стари.

Помниш ли как кушаше картошки?

Наконец забърса три кокошки.

 

После си преспал със какa Сия

и изпил си всичката ракия.

А след време чухме и мълвата,

че си гръмнал тате във главата!

 

Длъжен бях да те обичам, Ваня.

Даже кръстих дъщеря си Маня.

Залъкът си давахме насила

на Русия – тая дива сила.

 

После цели девет петилетки

грабихте уран и руди редки.

Грабихте и жито, папироси…

Зарад тебе ходим голи-боси!

 

Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.

Ние всички хранехме танкиста.

А пък ти ни пазеше със танка

и ни взе последната луканка…

 

Пазеше и немците, и чехите.

Ние тук възпявахме успехите.

С паметник стърчиш ни на главата

и скверниш небето и земята.

 

[Konche]

 

Добре де, как са толкова точни? 

 

[scaner]

Основное в вечерней сводке украинского Генштаба:

1. На Славянском направлении россияне пытались продвинуться в направлениях Нововодмитровки и Мазановки, но безуспешно.

2. На Краматорском направлении войска РФ безуспешно пытались наступать в направлении Веселого.

3. На Бахмутском направлении ВСУ подавили попытки наступления в районах Белогоровки, Соледара, Бахмутского, Кодемы, Зайцево и Майорска.

4. На Авдеевском направлении россияне имеют частичный успех в направлении Опытного.

5. На Запорожском направлении войска РФ предприняли безуспешную попытку продвинуться в направлении Шевченковского и имеют частичный успех в направлении Новомихайловки.

6. На Южнобужском направлении россияне пытались наступать в направлении Белогорки, но были отброшены.

-----

Оперативная информация по состоянию 18.00 17.08.2022 по российскому вторжению

На Харьковском направлении враг попытался прорвать оборону ВСУ в районе н.п. Лебяже и Базалиевка, успеха не имел, отошел.

На Славянском направлении противник пытался продвинуться в направлениях Нововодмитровки и Мазановки, успеха не имел, отошел.

На Краматорском направлении противник штурмовыми действиями безуспешно пытался улучшить тактическое положение в районе н.п. Веселое.

На Бахмутском направлении ВСУ подавили все попытки врага улучшить тактическое положение в районах н.п. Белогоровка, Соледар, Бахмутское, Кодема, Зайцево и Майорск.

На Авдеевском направлении противник имеет частичный успех в направлении н.п. Опытное.

На Новопавловском и Запорожском направлениях оккупанты предприняли безуспешную попытку продвинуться в направлении Шевченковского.

На Южнобужском направлении враг пытался улучшить тактическое положение в направлении Белогорки, но был отброшен на предыдущие позиции.

-----

Атака под Горловкой, снарядная диета, ожидание "острых событий" в ближайшие недели. Итоги 175-го дня войны

[laplandeca]

Преди 4 минути, gmladenov said:

Русия е всичко това, срещу което вие уж се борите: олигархия, която държи на каишка собственото си население.

 

Едните мръсници имат спорни въпроси с други мръсници, по други разни <проблеми> работят донякъде синхронизирано. Ако в Русия настане рязка нестабилност и  недопуснати , ненарочени заграбят власт - идеална световна ситуация.