"Второто освобождение" - Целият Филм (1944-47) - окупацията на България от съветската армия

[nik1]

"Второто освобождение" - Целият Филм (1944-47) - окупацията на България от съветската армия

 

 

Филмът е разтърсващ, и с оглед на днешни паралели в Украйна:

Фалшив предлог за започване на война, с цел окупация и създаване на марионетен режим
Цинично отношение на агресора СССР/днешния му наследник към победения обект на агресията
Ограбване на окупираната страна
Разбиване на икономиката на окупираната страна
Мародерства, грабежи, убийства и изнасилвания  на местното гражданско население

Изкласяване на колаборационистите, опортюнистите и  на всякаква друга "пяна"
Поставяне на марионетно управление и унищожаване  на опозицията
Подмяна на понятията и на историята на окупираната страна.

 

 

[БатеВаньо]

"от къде се взеха толкова много хора? "  - коментар при посрещането на съветската армия. 

Интересен въпрос. 

Стотици хиляди стават комунисти буквално за една нощ. 

Руската пропаганда не случайно е толкова устойчива днес всред русоробите. Щом за вечер превръща в комунисти половината държава не е за учудване, че днес сме свидетели на същото. 

 

Редактирано Май 3, 2022 от БатеВаньо

[Skubi]

Прави ми впечатление, че за партизани ни кадри, ни думи няма...Макар, че и тези са си извадили доста дял от грабеж, изнасилване, убиване на представителите на старият режим....Малко пропагандистически е изострен, всякаш за всичко зло случило се след девети е за сметка само на братушките....

[nik1]

Преди 8 часа, БатеВаньо said:

"от къде се взеха толкова много хора? "  - коментар при посрещането на съветската армия. 

Интересен въпрос. 

 

В 1944 г ВСВ е в България, и войната се усеща болезнено от населението. Бомбардировки, разрушения,, миграция и изселвания от гродовете  (баба ми  с дъщерите си , вкл майка ми, се  е изселила от Пловдив, дядо ми е през това време бил мобилизиран и в  Гърция), мобилизация на мъжете, лишения и инфлация, купони и черна борса..

Мнозинството гражданите посрещащи на 8 септември руските войски, свързват това  навлизане с край на войната и на мизерията..

 

Цитирай

 

Стотици хиляди стават комунисти буквално за една нощ. 

Руската пропаганда не случайно е толкова устойчива днес всред русоробите. Щом за вечер превръща в комунисти половината държава не е за учудване, че днес сме свидетели на същото. 

 

Не е точно така според мен за процентите (иначе същите тенденции виждаме и днес).
Половината държава не е станала комунистическа, Малцинството от 2-3 процента комунисти и 10-12 процента друга измет, с помощта на руските щикове и русакия терор успяват да заладеят изцяло държавата.
Подобните на тях и днес се надяват на същото.. Въпросът е какво правим ние останалите? 

 

Тази  статия, написана от Чарлс Ланиус е непозната в българската подменената история (не се преподава и не се споменава)

Аз видях как руснаците завладяха България

ЧАРЛС ЛАНИУС

Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 година. Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна.

Пристигнах от Турция на 7 септември. Официалните лица на българското консулство в Истанбул искаха американски журналисти да дойдат в страната и да изпреварят руснаците. Един автомобил ме чакаше на границата и с двама тайни полицаи, въоръжени с пистолети, потеглих за София. На следната сутрин се срещнах с новия министър-председател Константин Муравиев, дългогодишен либерал. Неговото правителство бе съставено само преди седмица. Той ми направи впечатление на честен и искрено говорещ демократ. Съобщи ми колко безнадеждно се опитал да сключи примирие със съюзниците. На другия ден коалиционно правителство, доминирано от комунисти, свали правителството на Муравиев и той бе хвърлен в затвора.

Първите руснаци бяха преминали границата на 8 септември. Сега един лъскав американски автомобил “Пакард” водеше колона от изкаляни и изпочупени джипове и камиони, американско производство. Бойното поделение се състоеше от момчета с розови бузи, загрубели старци с увиснали мустаци и едрогърди жени – всички с общ знаменател: вид на свирепи безжалостни воини.

Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Одобрителните викове и приветствия на посрещачите започнаха, когато водещата колона премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо построената победна арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Контролираха движението военни полицаи, които скоро бяха заменени от едрогърдести рускини с ботуши и шмайзери. Една седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България.
Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат.Скоро стана явно, че Съветите ще управляват България твърдо, неумолимо и тоталитарно. Те действуваха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа “предпочитан и покровителствуван от Москва”.
Отечественият фронт бе организиран от хитрата Цола Драгойчева, фанатична комунистка, обучена от Москва, а днес диктатор на България. При факта, че комунистите контролират въоръжените партизани и проникването на руската армия в страната, то за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на най-важните министерски постове в новото правителство.

По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5 процента от цялото население, което възлизаше на около 8 милиона. Мнозинство са селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност антикомунисти. Почти всеки селянин притежава собствената си земя и си е господар. Гражданите на София са синове и дъщери или внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма.

Във всеки град и село на България комунистите завзеха цивилната администрация. Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде биещите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт. Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни прадставители и дворцови служители на починалия цар бяха осъдени на смърт от така наречения народен съд. Според официалните съобщения “народните съдилища” са осъдили на смърт и затвор над пет хиляди души. Десетки хиляди са избити и репресирани без съд и присъда.

Малко по-късно започна да се проявява силна реакция срещу Съветския съюз и поставеното от него правителство. Българите очакваха либерално демократично управление, излъчено от народа, но вместо това получиха комунистическа диктатура. Пряк политически резултат бе, че започнаха да гледат към САЩ повече от когато и да било преди. Имаха достатъчно лош опит от фашизма и не искаха комунизъм. Мислеха, че Съединените щати ще им помогнат да станат демократична страна. Руснаците и комунистите обаче бяха добре осведомени за тази тенденция и започнаха усилено да пречат и подбиват престижа на Америка.

Първа възможност за това им се удаде, когато от Турция дойдоха четирима американски военни да търсят и освободят американски летци от свалени в България американски самолети. Възглавявана от поручик Хари Харпър, групата свърши отлична работа. Само за три дни 355 американски офицери и войници бяха на път за Турция. От Харпър и подчинените му зависеше да бъдат открити и други американски военни в провинцията. Една вечер обаче руски поручик им заявил, че не са желани в България. Харпър протестирал пред руския комендант, но той им дал 24 часа да напуснат страната. Британската мисия, оглавявана от Харолд Гибсън, получила същото нареждане.
Поручик Харпър искаше да остане с риск да бъде арестуван, но полковник Гибсън бе загрижен да не се предизвика международен инцидент. Затова към шест часа вечерта двете мисии с 15 автомобила се срещнаха пред хотел “България”. Съветските представители задържаха потеглянето им с два часа, за да не разберат софийските граждани какво става. След това, придружени от руски конвой, мисиите потеглиха за Турция. Стотиците българи, станали свидетели на това престъпление, с право бяха слисани – нали руснаците, британците и амеиканците са съюзници? На следващия ден това събитие с добавки и украшения бе публикувано в българската преса.

Американски и британски членове на Съюзническата контролна комисия започнаха да изпитват големи трудности при получаване на доставки или влизане на техни сътрудници в България. Мнозина служители на американското външно министерство чакаха със седмици да влязат в страната, а после ги лишаваха от право да действат свободно. Без специално разрешение американците не можеха да се движат на повече от 6 км около София, а и тогава трябваше да бъдат придружавани от руски офицер. През зимата трябваше да имат специално разрешение, за да карат ски в неделя – въоръжени руснаци ги пазеха като че ли са военнопленници. Когато американски офицери отиваха на лов през януари, бяха задължени да доставят храна на придружаващите ги руски офицери. Ако генерал-майор Джан А. Крейн, началник на военната ни мисия, както и представителят на външното ни министерство Мейнард Б. Барнс, искаха просто да се разходят из страната, трябваше дни напред преди това да питат за разрешение и да вземат руски офицери със себе си.

През март един американски преводач, сержант Борис- Бъки Кувшинов, беше жестоко бит от двама съветски офицери. От болничното си легло той ми разправи какво е станало. Една вечер руснаци го спрели на главна улица в София и му поискали документите: “Разбрах, че искаха да предизвикат скандал, псуваха ме по руски и казваха, че американците били копелета и двулични съюзници. Предложих да отидем в руския щаб и там да покажа документите си, но единият офицер извади пистолета си и ме удари през брадата, а след това двамата започнаха да ме бият, повалиха ме на земята, ритаха ме и ми блъскаха главата в циментовите стълби”.
Генерал Крейн изпрати официален протест. След три седмици руският командир полковник Смирнов повика в канцеларията си един американски офицер с преводач и каза: “Проведохме внимателно разследване и установихме, че тези мъже не са офицери от Червената армия. Те са били беларуси, които откраднали съветски униформи и нападнали сержанта ви, за да ви дискредитират храбрата Червена армия”.

В София изобилстваха доносници и полицейски шпиони. В хотел “България” трима мъже седяха малко встрани от входа и мислейки се за незабележими, записваха влизането на всеки чужденец освен на руснаците. Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат заедно с американец. Дори отказваха да говорят на друго място освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат там. Неприятелското и подозриелно отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Повечето се чудеха как една самоуважаваща се и велика дъжава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия.

Когато новината за смъртта на президента Рузвелт достигна София, един комунист адвокат ме удиви с въпроса си: “Мислите ли, че новият ви президент ще бъде комунист? Нали знаете, че ние тук сме много силни и Сталин сигурно настоява за това.”
Комунистите искаха да превърнат България в икономически зависима държава от Русия. Познавам американски тютюнотърговец, който месеци наред се мъчеше да купи тютюн. Преговаряше с доминирания от комунисти търговски комитет на ОФ, който бе иззел всичкия тютюн. Предложи да плати в долари, но комунистите поискаха да заплати в натура. Тогава американският търговец им предложи 4 кг памук за 1 кг тютюн. Комунистите обаче продадоха тютюна на руснаците, които им платиха на цена приблизително 1 кг памук за 1 кг тютюн. По-късно в Америка научих, че Русия е предложила на американски тютюневи компании големи количества български тютюн на много високи цени.

Комунистите полагаха свръхусилия да русифицират страната. В училищата беше наложено политическо обучение от нови учители, а много от бившите учители изпратиха в концлагери за превъзпитание. Учебниците бяха преработени в комунистическо-руски дух. Руската пропагандна машина беше в пълен ход. Установен беше и контрол върху кината и театрите.

За мен беше невъзможно да пращам обективни и верни репортажи. Контактите с външния свят практически спряха. Съветската цензура наложи строг контрол. Нямах право да изпращам писма вън от страната. Телефонните и телеграфните съобщения бяха прекъснати. Само цензурирани телеграми до Ню Йорк и Лондон можеха да бъдат изпращани, и то само чрез Москва.

Въпреки всичко навън проникваше достатъчно информация за положението в страната.

READER S DIGEST
October 1945
Авторът Чарлз Ланиус от началото на Втората световна война
е кореспондент на National Broadcasting Company
в Европа – първо в Рим, после в Берлин.
През 1941 година следва германската армия на Балканите,
наблюдава нахлуването й в Русия. След това е преместен в Швейцария,
а към края на 1943 г. – в Турция, в очакване да влезе отново на Балканите.

Преводът на статията ни е изпратен от свещеник Георги Недялков,
избягал от България през 1944 г., който не е забравил родината си,
продължава да помага за християнското възпитание на сънародниците ни в Америка и у нас чрез издавания от него тримесечен бюлетин “Христос посред нас” на Bulgarian Orthodox Religious Education Society, P.О .Box 4233, Sidney, OH, 45365-4233 USA.
Вестник “АНТИ”, бр.2 от 15-21 януари 2004 г

 

http://www.extremecentrepoint.com/archives/11476

 

 

Редактирано Май 4, 2022 от nik1

[Р. Теодосиев]

 

[Absurde]

On 12.07.2022 г. at 12:51, Р. Теодосиев said:

 

Малко Офф, но професора малко отегчен в момента когато когато Любо му обеснява как работи youtube  

Иначе интересно благодаря!

[Кимон Георгиев]

On 4.05.2022 г. at 9:50, nik1 said:

В 1944 г ВСВ е в България, и войната се усеща болезнено от населението. Бомбардировки, разрушения,, миграция и изселвания от гродовете  (баба ми  с дъщерите си , вкл майка ми, се  е изселила от Пловдив, дядо ми е през това време бил мобилизиран и в  Гърция), мобилизация на мъжете, лишения и инфлация, купони и черна борса..

Мнозинството гражданите посрещащи на 8 септември руските войски, свързват това  навлизане с край на войната и на мизерията..

 

Не е точно така според мен за процентите (иначе същите тенденции виждаме и днес).
Половината държава не е станала комунистическа, Малцинството от 2-3 процента комунисти и 10-12 процента друга измет, с помощта на руските щикове и русакия терор успяват да заладеят изцяло държавата.
Подобните на тях и днес се надяват на същото.. Въпросът е какво правим ние останалите? 

 

Тази  статия, написана от Чарлс Ланиус е непозната в българската подменената история (не се преподава и не се споменава)

Аз видях как руснаците завладяха България

ЧАРЛС ЛАНИУС

Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 година. Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна.

Пристигнах от Турция на 7 септември. Официалните лица на българското консулство в Истанбул искаха американски журналисти да дойдат в страната и да изпреварят руснаците. Един автомобил ме чакаше на границата и с двама тайни полицаи, въоръжени с пистолети, потеглих за София. На следната сутрин се срещнах с новия министър-председател Константин Муравиев, дългогодишен либерал. Неговото правителство бе съставено само преди седмица. Той ми направи впечатление на честен и искрено говорещ демократ. Съобщи ми колко безнадеждно се опитал да сключи примирие със съюзниците. На другия ден коалиционно правителство, доминирано от комунисти, свали правителството на Муравиев и той бе хвърлен в затвора.

Първите руснаци бяха преминали границата на 8 септември. Сега един лъскав американски автомобил “Пакард” водеше колона от изкаляни и изпочупени джипове и камиони, американско производство. Бойното поделение се състоеше от момчета с розови бузи, загрубели старци с увиснали мустаци и едрогърди жени – всички с общ знаменател: вид на свирепи безжалостни воини.

Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Одобрителните викове и приветствия на посрещачите започнаха, когато водещата колона премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо построената победна арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Контролираха движението военни полицаи, които скоро бяха заменени от едрогърдести рускини с ботуши и шмайзери. Една седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България.
Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат.Скоро стана явно, че Съветите ще управляват България твърдо, неумолимо и тоталитарно. Те действуваха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа “предпочитан и покровителствуван от Москва”.
Отечественият фронт бе организиран от хитрата Цола Драгойчева, фанатична комунистка, обучена от Москва, а днес диктатор на България. При факта, че комунистите контролират въоръжените партизани и проникването на руската армия в страната, то за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на най-важните министерски постове в новото правителство.

По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5 процента от цялото население, което възлизаше на около 8 милиона. Мнозинство са селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност антикомунисти. Почти всеки селянин притежава собствената си земя и си е господар. Гражданите на София са синове и дъщери или внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма.

Във всеки град и село на България комунистите завзеха цивилната администрация. Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде биещите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт. Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни прадставители и дворцови служители на починалия цар бяха осъдени на смърт от така наречения народен съд. Според официалните съобщения “народните съдилища” са осъдили на смърт и затвор над пет хиляди души. Десетки хиляди са избити и репресирани без съд и присъда.

Малко по-късно започна да се проявява силна реакция срещу Съветския съюз и поставеното от него правителство. Българите очакваха либерално демократично управление, излъчено от народа, но вместо това получиха комунистическа диктатура. Пряк политически резултат бе, че започнаха да гледат към САЩ повече от когато и да било преди. Имаха достатъчно лош опит от фашизма и не искаха комунизъм. Мислеха, че Съединените щати ще им помогнат да станат демократична страна. Руснаците и комунистите обаче бяха добре осведомени за тази тенденция и започнаха усилено да пречат и подбиват престижа на Америка.

Първа възможност за това им се удаде, когато от Турция дойдоха четирима американски военни да търсят и освободят американски летци от свалени в България американски самолети. Възглавявана от поручик Хари Харпър, групата свърши отлична работа. Само за три дни 355 американски офицери и войници бяха на път за Турция. От Харпър и подчинените му зависеше да бъдат открити и други американски военни в провинцията. Една вечер обаче руски поручик им заявил, че не са желани в България. Харпър протестирал пред руския комендант, но той им дал 24 часа да напуснат страната. Британската мисия, оглавявана от Харолд Гибсън, получила същото нареждане.
Поручик Харпър искаше да остане с риск да бъде арестуван, но полковник Гибсън бе загрижен да не се предизвика международен инцидент. Затова към шест часа вечерта двете мисии с 15 автомобила се срещнаха пред хотел “България”. Съветските представители задържаха потеглянето им с два часа, за да не разберат софийските граждани какво става. След това, придружени от руски конвой, мисиите потеглиха за Турция. Стотиците българи, станали свидетели на това престъпление, с право бяха слисани – нали руснаците, британците и амеиканците са съюзници? На следващия ден това събитие с добавки и украшения бе публикувано в българската преса.

Американски и британски членове на Съюзническата контролна комисия започнаха да изпитват големи трудности при получаване на доставки или влизане на техни сътрудници в България. Мнозина служители на американското външно министерство чакаха със седмици да влязат в страната, а после ги лишаваха от право да действат свободно. Без специално разрешение американците не можеха да се движат на повече от 6 км около София, а и тогава трябваше да бъдат придружавани от руски офицер. През зимата трябваше да имат специално разрешение, за да карат ски в неделя – въоръжени руснаци ги пазеха като че ли са военнопленници. Когато американски офицери отиваха на лов през януари, бяха задължени да доставят храна на придружаващите ги руски офицери. Ако генерал-майор Джан А. Крейн, началник на военната ни мисия, както и представителят на външното ни министерство Мейнард Б. Барнс, искаха просто да се разходят из страната, трябваше дни напред преди това да питат за разрешение и да вземат руски офицери със себе си.

През март един американски преводач, сержант Борис- Бъки Кувшинов, беше жестоко бит от двама съветски офицери. От болничното си легло той ми разправи какво е станало. Една вечер руснаци го спрели на главна улица в София и му поискали документите: “Разбрах, че искаха да предизвикат скандал, псуваха ме по руски и казваха, че американците били копелета и двулични съюзници. Предложих да отидем в руския щаб и там да покажа документите си, но единият офицер извади пистолета си и ме удари през брадата, а след това двамата започнаха да ме бият, повалиха ме на земята, ритаха ме и ми блъскаха главата в циментовите стълби”.
Генерал Крейн изпрати официален протест. След три седмици руският командир полковник Смирнов повика в канцеларията си един американски офицер с преводач и каза: “Проведохме внимателно разследване и установихме, че тези мъже не са офицери от Червената армия. Те са били беларуси, които откраднали съветски униформи и нападнали сержанта ви, за да ви дискредитират храбрата Червена армия”.

В София изобилстваха доносници и полицейски шпиони. В хотел “България” трима мъже седяха малко встрани от входа и мислейки се за незабележими, записваха влизането на всеки чужденец освен на руснаците. Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат заедно с американец. Дори отказваха да говорят на друго място освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат там. Неприятелското и подозриелно отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Повечето се чудеха как една самоуважаваща се и велика дъжава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия.

Когато новината за смъртта на президента Рузвелт достигна София, един комунист адвокат ме удиви с въпроса си: “Мислите ли, че новият ви президент ще бъде комунист? Нали знаете, че ние тук сме много силни и Сталин сигурно настоява за това.”
Комунистите искаха да превърнат България в икономически зависима държава от Русия. Познавам американски тютюнотърговец, който месеци наред се мъчеше да купи тютюн. Преговаряше с доминирания от комунисти търговски комитет на ОФ, който бе иззел всичкия тютюн. Предложи да плати в долари, но комунистите поискаха да заплати в натура. Тогава американският търговец им предложи 4 кг памук за 1 кг тютюн. Комунистите обаче продадоха тютюна на руснаците, които им платиха на цена приблизително 1 кг памук за 1 кг тютюн. По-късно в Америка научих, че Русия е предложила на американски тютюневи компании големи количества български тютюн на много високи цени.

Комунистите полагаха свръхусилия да русифицират страната. В училищата беше наложено политическо обучение от нови учители, а много от бившите учители изпратиха в концлагери за превъзпитание. Учебниците бяха преработени в комунистическо-руски дух. Руската пропагандна машина беше в пълен ход. Установен беше и контрол върху кината и театрите.

За мен беше невъзможно да пращам обективни и верни репортажи. Контактите с външния свят практически спряха. Съветската цензура наложи строг контрол. Нямах право да изпращам писма вън от страната. Телефонните и телеграфните съобщения бяха прекъснати. Само цензурирани телеграми до Ню Йорк и Лондон можеха да бъдат изпращани, и то само чрез Москва.

Въпреки всичко навън проникваше достатъчно информация за положението в страната.

READER S DIGEST
October 1945
Авторът Чарлз Ланиус от началото на Втората световна война
е кореспондент на National Broadcasting Company
в Европа – първо в Рим, после в Берлин.
През 1941 година следва германската армия на Балканите,
наблюдава нахлуването й в Русия. След това е преместен в Швейцария,
а към края на 1943 г. – в Турция, в очакване да влезе отново на Балканите.

Преводът на статията ни е изпратен от свещеник Георги Недялков,
избягал от България през 1944 г., който не е забравил родината си,
продължава да помага за християнското възпитание на сънародниците ни в Америка и у нас чрез издавания от него тримесечен бюлетин “Христос посред нас” на Bulgarian Orthodox Religious Education Society, P.О .Box 4233, Sidney, OH, 45365-4233 USA.
Вестник “АНТИ”, бр.2 от 15-21 януари 2004 г

 

http://www.extremecentrepoint.com/archives/11476

 

 

Отдавна не се бях смял така...

[Кимон Георгиев]

Не, бе... Наистина не бях срещал толкова лъжи на едно място. Очарователен е и факта, колко много хора са се вързали като баламурници на един проект, финансиран от НПО.

[Петър_Пейчев]

On 4.05.2022 г. at 9:50, nik1 said:

В 1944 г ВСВ е в България, и войната се усеща болезнено от населението. Бомбардировки, разрушения,, миграция и изселвания от гродовете  (баба ми  с дъщерите си , вкл майка ми, се  е изселила от Пловдив, дядо ми е през това време бил мобилизиран и в  Гърция), мобилизация на мъжете, лишения и инфлация, купони и черна борса..

Мнозинството гражданите посрещащи на 8 септември руските войски, свързват това  навлизане с край на войната и на мизерията..

 

Не е точно така според мен за процентите (иначе същите тенденции виждаме и днес).
Половината държава не е станала комунистическа, Малцинството от 2-3 процента комунисти и 10-12 процента друга измет, с помощта на руските щикове и русакия терор успяват да заладеят изцяло държавата.
Подобните на тях и днес се надяват на същото.. Въпросът е какво правим ние останалите? 

 

Тази  статия, написана от Чарлс Ланиус е непозната в българската подменената история (не се преподава и не се споменава)

Аз видях как руснаците завладяха България

ЧАРЛС ЛАНИУС

Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 година. Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна.

Пристигнах от Турция на 7 септември. Официалните лица на българското консулство в Истанбул искаха американски журналисти да дойдат в страната и да изпреварят руснаците. Един автомобил ме чакаше на границата и с двама тайни полицаи, въоръжени с пистолети, потеглих за София. На следната сутрин се срещнах с новия министър-председател Константин Муравиев, дългогодишен либерал. Неговото правителство бе съставено само преди седмица. Той ми направи впечатление на честен и искрено говорещ демократ. Съобщи ми колко безнадеждно се опитал да сключи примирие със съюзниците. На другия ден коалиционно правителство, доминирано от комунисти, свали правителството на Муравиев и той бе хвърлен в затвора.

Първите руснаци бяха преминали границата на 8 септември. Сега един лъскав американски автомобил “Пакард” водеше колона от изкаляни и изпочупени джипове и камиони, американско производство. Бойното поделение се състоеше от момчета с розови бузи, загрубели старци с увиснали мустаци и едрогърди жени – всички с общ знаменател: вид на свирепи безжалостни воини.

Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Одобрителните викове и приветствия на посрещачите започнаха, когато водещата колона премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо построената победна арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Контролираха движението военни полицаи, които скоро бяха заменени от едрогърдести рускини с ботуши и шмайзери. Една седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България.
Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат.Скоро стана явно, че Съветите ще управляват България твърдо, неумолимо и тоталитарно. Те действуваха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа “предпочитан и покровителствуван от Москва”.
Отечественият фронт бе организиран от хитрата Цола Драгойчева, фанатична комунистка, обучена от Москва, а днес диктатор на България. При факта, че комунистите контролират въоръжените партизани и проникването на руската армия в страната, то за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на най-важните министерски постове в новото правителство.

По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5 процента от цялото население, което възлизаше на около 8 милиона. Мнозинство са селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност антикомунисти. Почти всеки селянин притежава собствената си земя и си е господар. Гражданите на София са синове и дъщери или внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма.

Във всеки град и село на България комунистите завзеха цивилната администрация. Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде биещите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт. Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни прадставители и дворцови служители на починалия цар бяха осъдени на смърт от така наречения народен съд. Според официалните съобщения “народните съдилища” са осъдили на смърт и затвор над пет хиляди души. Десетки хиляди са избити и репресирани без съд и присъда.

Малко по-късно започна да се проявява силна реакция срещу Съветския съюз и поставеното от него правителство. Българите очакваха либерално демократично управление, излъчено от народа, но вместо това получиха комунистическа диктатура. Пряк политически резултат бе, че започнаха да гледат към САЩ повече от когато и да било преди. Имаха достатъчно лош опит от фашизма и не искаха комунизъм. Мислеха, че Съединените щати ще им помогнат да станат демократична страна. Руснаците и комунистите обаче бяха добре осведомени за тази тенденция и започнаха усилено да пречат и подбиват престижа на Америка.

Първа възможност за това им се удаде, когато от Турция дойдоха четирима американски военни да търсят и освободят американски летци от свалени в България американски самолети. Възглавявана от поручик Хари Харпър, групата свърши отлична работа. Само за три дни 355 американски офицери и войници бяха на път за Турция. От Харпър и подчинените му зависеше да бъдат открити и други американски военни в провинцията. Една вечер обаче руски поручик им заявил, че не са желани в България. Харпър протестирал пред руския комендант, но той им дал 24 часа да напуснат страната. Британската мисия, оглавявана от Харолд Гибсън, получила същото нареждане.
Поручик Харпър искаше да остане с риск да бъде арестуван, но полковник Гибсън бе загрижен да не се предизвика международен инцидент. Затова към шест часа вечерта двете мисии с 15 автомобила се срещнаха пред хотел “България”. Съветските представители задържаха потеглянето им с два часа, за да не разберат софийските граждани какво става. След това, придружени от руски конвой, мисиите потеглиха за Турция. Стотиците българи, станали свидетели на това престъпление, с право бяха слисани – нали руснаците, британците и амеиканците са съюзници? На следващия ден това събитие с добавки и украшения бе публикувано в българската преса.

Американски и британски членове на Съюзническата контролна комисия започнаха да изпитват големи трудности при получаване на доставки или влизане на техни сътрудници в България. Мнозина служители на американското външно министерство чакаха със седмици да влязат в страната, а после ги лишаваха от право да действат свободно. Без специално разрешение американците не можеха да се движат на повече от 6 км около София, а и тогава трябваше да бъдат придружавани от руски офицер. През зимата трябваше да имат специално разрешение, за да карат ски в неделя – въоръжени руснаци ги пазеха като че ли са военнопленници. Когато американски офицери отиваха на лов през януари, бяха задължени да доставят храна на придружаващите ги руски офицери. Ако генерал-майор Джан А. Крейн, началник на военната ни мисия, както и представителят на външното ни министерство Мейнард Б. Барнс, искаха просто да се разходят из страната, трябваше дни напред преди това да питат за разрешение и да вземат руски офицери със себе си.

През март един американски преводач, сержант Борис- Бъки Кувшинов, беше жестоко бит от двама съветски офицери. От болничното си легло той ми разправи какво е станало. Една вечер руснаци го спрели на главна улица в София и му поискали документите: “Разбрах, че искаха да предизвикат скандал, псуваха ме по руски и казваха, че американците били копелета и двулични съюзници. Предложих да отидем в руския щаб и там да покажа документите си, но единият офицер извади пистолета си и ме удари през брадата, а след това двамата започнаха да ме бият, повалиха ме на земята, ритаха ме и ми блъскаха главата в циментовите стълби”.
Генерал Крейн изпрати официален протест. След три седмици руският командир полковник Смирнов повика в канцеларията си един американски офицер с преводач и каза: “Проведохме внимателно разследване и установихме, че тези мъже не са офицери от Червената армия. Те са били беларуси, които откраднали съветски униформи и нападнали сержанта ви, за да ви дискредитират храбрата Червена армия”.

В София изобилстваха доносници и полицейски шпиони. В хотел “България” трима мъже седяха малко встрани от входа и мислейки се за незабележими, записваха влизането на всеки чужденец освен на руснаците. Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат заедно с американец. Дори отказваха да говорят на друго място освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат там. Неприятелското и подозриелно отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Повечето се чудеха как една самоуважаваща се и велика дъжава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия.

Когато новината за смъртта на президента Рузвелт достигна София, един комунист адвокат ме удиви с въпроса си: “Мислите ли, че новият ви президент ще бъде комунист? Нали знаете, че ние тук сме много силни и Сталин сигурно настоява за това.”
Комунистите искаха да превърнат България в икономически зависима държава от Русия. Познавам американски тютюнотърговец, който месеци наред се мъчеше да купи тютюн. Преговаряше с доминирания от комунисти търговски комитет на ОФ, който бе иззел всичкия тютюн. Предложи да плати в долари, но комунистите поискаха да заплати в натура. Тогава американският търговец им предложи 4 кг памук за 1 кг тютюн. Комунистите обаче продадоха тютюна на руснаците, които им платиха на цена приблизително 1 кг памук за 1 кг тютюн. По-късно в Америка научих, че Русия е предложила на американски тютюневи компании големи количества български тютюн на много високи цени.

Комунистите полагаха свръхусилия да русифицират страната. В училищата беше наложено политическо обучение от нови учители, а много от бившите учители изпратиха в концлагери за превъзпитание. Учебниците бяха преработени в комунистическо-руски дух. Руската пропагандна машина беше в пълен ход. Установен беше и контрол върху кината и театрите.

За мен беше невъзможно да пращам обективни и верни репортажи. Контактите с външния свят практически спряха. Съветската цензура наложи строг контрол. Нямах право да изпращам писма вън от страната. Телефонните и телеграфните съобщения бяха прекъснати. Само цензурирани телеграми до Ню Йорк и Лондон можеха да бъдат изпращани, и то само чрез Москва.

Въпреки всичко навън проникваше достатъчно информация за положението в страната.

READER S DIGEST
October 1945
Авторът Чарлз Ланиус от началото на Втората световна война
е кореспондент на National Broadcasting Company
в Европа – първо в Рим, после в Берлин.
През 1941 година следва германската армия на Балканите,
наблюдава нахлуването й в Русия. След това е преместен в Швейцария,
а към края на 1943 г. – в Турция, в очакване да влезе отново на Балканите.

Преводът на статията ни е изпратен от свещеник Георги Недялков,
избягал от България през 1944 г., който не е забравил родината си,
продължава да помага за християнското възпитание на сънародниците ни в Америка и у нас чрез издавания от него тримесечен бюлетин “Христос посред нас” на Bulgarian Orthodox Religious Education Society, P.О .Box 4233, Sidney, OH, 45365-4233 USA.
Вестник “АНТИ”, бр.2 от 15-21 януари 2004 г

 

http://www.extremecentrepoint.com/archives/11476

 

Откровени глупости, писани наскоро. Първо, не комунистите са в основата на масовите саморазправи, а основно различните земеделци в ОФ. Комунисти в селата няма, а там убийствата са изцяло но лична основа, най-често обосновани за нравите на времето. Напр. имал съм изпит за Народния съд и съм чел протоколите. Когато просто кажеш, че както сте си пили в кръчмата сте видели дъщерята и жената на шумкаря, завели сте ги в кметството и сте си "поиграли с тях до сутринта", е трябвало да си много тъп за да чакаш мъжа-шумкар да се върне в селото с оръжие в ръка и просто всичко да си мине ей така и на Сирни заговезни да си простите. Ние сме на Балканите - убиваме.

Слушал съм много жалби на "патриоти" от ВМРО как комунистите ги изтребвали, но същите още се хвалят как преди това избивали комунисти. Има една персийска поговорка, която се отнася за властите преди 9.IX - "Който се учи да краде се учи на въже да виси". Е, те не се учиха да крадат, а убиваха, изнасилваха, палиха, въобще докараха нещата до там, че Европа да дава политическо убежище на комунистите и да налага санкции на България, а много директно искаха България да бъде разделена между съседите й като изключително диво място,  Димитров не случайно се тръшка за "дивите българи и тъмните балкански субекти", това е била България за Европа.

Съветската армия е вършила магарии заради което още към края на септември Георги Димитров пише писмо на Сталин с искане да въведе ред. На подобно писмо на Тито Сталин отвръща - "нашите наказателни органи взимат мерки, но и двамата много добре знаем, че всяка армия изнасилва". Същото е било винаги даже в мир около военни бази и казарми.

Редактирано Септември 24, 2022 от Петър_Пейчев

[Кимон Георгиев]

Пейчев, не само това. Целият филм е една абсолютна пропагандна простотия.
Нека да започнем първо с авторите. Евелина Келбечева до преди две-три години, никой не я беше чувал даже в техният квартал. Тя стана популярна покрай онова малоумно предаване "История БГ", където ръсеше откровени глупости, естествено антируски и антикомунистически. Примерно, че Възродителният процес бил "първият" акт на репресии на държавата към мюсюлманското население, което е абсурд на абсурдите. После НПО-тата вероятно (почти съм убеден) ги активираха покрай скандалите с учебниците, понеже видите ли комунизма не бил описван по правилният начин. Христо Христов и Лъчезар Стоянов също бяха "активирани" с безумни твърдения, примерно, че жертвите на червеният терор били над 30 000 души. Как ги сметнаха, еб*ли му мамата... Само да вметна, че Келбечева държеше да се напише из учебниците, че турско робство нЕмало, ама видите ли крепостничеството в Русия било класическо такова. Освен това битката при Нормандия била и най-ключовата за Втората световна война. Това по повод съмненията за "Америка за България" и "Отворено общество".
Второ, това, че гражданите, които посрещали РККА с цветя и печени кокошки го свързвали с "краят на войната" е доста съмнително. Първо, защото по време на едноличното управление на царчето, пропагандната машина е толкова силна, че до бомбардировките общо-взето българският народ е бил на мнение, че немците взимат войната. Освен това, чел съм и изследванията на един изключително уважаван професор за мен, става дума за Николай Поппетров от БАН, от което става ясно, че дори и след 9-ти септември населението не е имало изобщо хабер, какъв ще е изхода от войната.
Трето и най-важното. 3% били комунягите, 10% били "друга измет" (да цитирам съфорумеца), всичко останало било "принудено" чрез репресии да сдаде държавата. Това е откровена лъжа на хора, които живеят в паралелен свят. Абсолютен факт е, че референдума  за обявяване на републиката от 1946-та, показва реалното желание на българският народ. Ясно е, че не са 97%, процентите са манипулирани, но при всички положения едни 60% от хората си гласуват "за" обявяването на република с чисто сърце. Абсолютно всички документи, писма, дневници и т.н. сочат това. Примерно Есто Везенков, един от последните говорители на Радио "София" говори за събитията след 9-ти септември като за "социална инфекция", за "разпалване на масите". Нещо буквално е "запалило" тълпата...
Народа не желае монархията, понеже е разочаровано от поредната загубена война. Народа не желае повече монархията, понеже е настроен русофилски. Народа не желае повече монархията, понеже мизерията у нас е била отвратителна, особено по селата. И т.н. и т.н.
Четвърто, тезата за "лошият" Сталин, дето ни бил окупирал е теза за идиоти. Вече съм обяснявал защо...
Колкото до репресиите след 9-ти септември, според най-сериозните изследователи жертвите са между 14 000 и 16 000 души.

Редактирано Септември 24, 2022 от Кимон Георгиев

[laplandeca]

Преди 2 часа, Петър_Пейчев said:

.... Комунисти в селата няма, а там убийствата са изцяло но лична основа, най-често обосновани за нравите на времето. Напр. имал съм изпит за Народния съд и съм чел протоколите. Когато просто кажеш, че както сте си пили в кръчмата сте видели дъщерята и жената на шумкаря, завели сте ги в кметството и сте си "поиграли с тях до сутринта", е трябвало да си много тъп за да чакаш мъжа-шумкар да се върне в селото с оръжие в ръка и просто всичко да си мине ей така и на Сирни заговезни да си простите. Ние сме на Балканите - убиваме.

Слушал съм много жалби на "патриоти" от ВМРО как комунистите ги изтребвали, но същите още се хвалят как преди това избивали комунисти....

 

Това не е вярно. По стечение на разни събития, обстоятелства, някои села имат сериозно комунистическо присъствие. Примерно село Белица, Любимецко точно преди войнатаи самата война 1938-44 г, е обитавано от голям брой комунисти.  Село Любимец ( тогава е било село) е също с комунист. присъствие.

Убийатвата..........да, лични, но и по <списак>.............след 9 ти в близките дни  е имало убийства и на комунисти, избити съшо от Списак , написан на руски език..........

 

[Кимон Георгиев]

Изключително ми е нелепа тезата за "лошият" чичо Джо, дето ни бил обявил война. Някои хора, очеизбождащи олигофрени с два пръста чело, явно смятат, че ръководител на велика сила дала между 26 и 28 милиона жертви, ще се съобразява с някаква малка държава на Балканите, понеже там имало тяхно посолство и не било пращало войници срещу тях. Това последното между другото не е точно така, понеже страната ни участва с войски във войната преди 9-ти септември 1944-та. Има изпратени окупационни корпуси в Беломорска Тракия, Македония и Сърбия, с което се цели освобождаване на немски войски за операции на Източният фронт и Западна Европа. Партизанските съединения в Югославия (ЮНА) и Гърция (ЕЛАМ и ЕЛАС) са част от войските на съюзниците и са включени в техния оперативен простор. Освен това, по споразумение между Адолф Хитлер и царчето основната част от българската армия пази немския югоизточен фланг срещу Турция, при която има индикации, че скоро ще се включи на страната на Англия и САЩ. Т.е. по този начин се освобождават още и още човешки ресурси на швабите. Да не забравяме и, че българските пристанища в Бургас и Варна са основна база на немския черноморски флот и атаките му над съветския черноморски флот и бази. Следователно, да се твърди, че България не участва с войски във войната е смешно и невярно. Участваме си индиректно срещу СССР...
Някои хора, явно очакват, държавата-победител, да посреща победена държава с хляб и сол... Интересно, защо във въпросният филм нямаше, ни дума за това, какво очакваше страната ни, ако бяхме окупирани от "демократичният" Запад, в лицето на Великобритания и САЩ !? Сигурно не им е стигнала лентата... та затова.

[laplandeca]

Преди 45 минути, Кимон Георгиев said:

Изключително ми е нелепа тезата за "лошият" чичо Джо, дето ни бил обявил война. Някои хора, очеизбождащи олигофрени с два пръста чело, явно смятат, че ръководител на велика сила дала между 26 и 28 милиона жертви, ще се съобразява с някаква малка държава на Балканите, понеже там имало тяхно посолство и не било пращало войници срещу тях. Това последното между другото не е точно така, понеже страната ни участва с войски във войната преди 9-ти септември 1944-та. Има изпратени окупационни корпуси в Беломорска Тракия, Македония и Сърбия, с което се цели освобождаване на немски войски за операции на Източният фронт и Западна Европа. Партизанските съединения в Югославия (ЮНА) и Гърция (ЕЛАМ и ЕЛАС) са част от войските на съюзниците и са включени в техния оперативен простор. Освен това, по споразумение между Адолф Хитлер и царчето основната част от българската армия пази немския югоизточен фланг срещу Турция, при която има индикации, че скоро ще се включи на страната на Англия и САЩ. Т.е. по този начин се освобождават още и още човешки ресурси на швабите. Да не забравяме и, че българските пристанища в Бургас и Варна са основна база на немския черноморски флот и атаките му над съветския черноморски флот и бази. Следователно, да се твърди, че България не участва с войски във войната е смешно и невярно. Участваме си индиректно срещу СССР...
Някои хора, явно очакват, държавата-победител, да посреща победена държава с хляб и сол... Интересно, защо във въпросният филм нямаше, ни дума за това, какво очакваше страната ни, ако бяхме окупирани от "демократичният" Запад, в лицето на Великобритания и САЩ !? Сигурно не им е стигнала лентата... та затова.

Самият Сталин нарежда и обкръжението му подканва България да се включи в съюза с Германия. България попада в плановете по-скоро като <наставлявана> от СССР по времето кага СССР и Германия поделят Полша. През 1944 СССР трябва да обяви война на Бг за да могат съветски войски да навлезнат, дадът гръб на преврата и достъп до югославските граници и близост до проливите.Сталин,Американците, Англичаните изобщо не са имали доверие по - между си и си трябва пряка намеса и позиции  в близост до тези морета.

[Петър_Пейчев]

Преди 7 часа, laplandeca said:

Самият Сталин нарежда и обкръжението му подканва България да се включи в съюза с Германия.

Сталин не подканва България да се включи в Тристранния пакт, оставете ги тези лакардии на слабоумни хора. При третото искане на Германия за присъединяване на България има непотвърдено от друг сведение, че в частен разговор съветски функционер казва на български дипломат, че СССР не е против това и вероятно и той ще се присъедини към пакта. Някой на някого нещо казал. Като военните бази във Варна и Бургас -царкинята казала на някой, че царо говорил по телефона и май руснаците искали бази във Варна и Бургас.

Крайно време е след толкова години да се направи правилна преценка на събитията и най-вече на това коя е била правата и коя кривата страна и със сигурност ние не сме били на кривата.

[Кимон Георгиев]

Преди 6 часа, Петър_Пейчев said:

Крайно време е след толкова години да се направи правилна преценка на събитията и най-вече на това коя е била правата и коя кривата страна и със сигурност ние не сме били на кривата.

Прекалено е хубаво за да се случи. Историята се пише от победителите. САЩ победиха в Студената война и затова те пишат своята гледна точка на историята. Аз самият бях шокиран, когато разбрах, че в техните учебници по история няма нито думичка за Сталинград, за Москва, за Курск... В учебниците им Втората световна война започва с Пърл Харбър и завършва с Нормандия.
У нас пропагандната машина не е спирала, да работи. Справя се и повече от отлично. Доказателство за това е успеха на въпросният филм.

[Кимон Георгиев]

Както винаги когато казвам "А" казвам и "Я"... Факт по факт съм разнищил въпросната гнусна манипулация. В интерес на истината, очаквах нещо доста по-добро, дори и от Евелина Келбечева и Христо Христов. Държа да отбележа, че направих въпросните клипове буквално за половин-един час (всяка част) и съм пропуснал доста други разобличаващи факти, както твърденията за обявяването на война на САЩ и Великобритания или пък за позицията на страната ни преди нахлуването на РККА на наша територия. Ама мисля, че общо-взето крайният резултат е ясен...