Офицерският бунт на русофилите в Русе

[Донатело Версаче]

След Съединението и Сръбско-българската война (1885) настъпва остра поляризация между политическите сили в България. В страната се оформя силна русофилска партия. На нея симпатизират и много офицери, които емоционално или политически са свързани с Русия. Княз Александър I Батенберг има подкрепата на почти всички, които са ангажирани в извършването на Съединението. Към тях принадлежат бившите либерали в Източна Румелия, хората около Захари Стоянов и Димитър Петков, както и привържениците на Васил Радославов. В своята външнополитическа ориентация те са насочени към западните Велики сили. Към тях могат да бъдат причислeни и немалко офицери, които са свързали съдбата си и съдбата на България с Батенберг. Посочените два лагера на русофили и русофоби заемат крайни позиции спрямо личността на княза и външнополитическата ориентация на България. Заедно с тях и по същото време се формира умерено течение от бившата Либерална партия начело с Петко Каравелов. Тези хора се отнасят добронамерено към Русия и са против насилственото отстраняване на княз Батемберг от българския престол.

 

През лятото на 1886 г. възелът от противоречия се затяга и политическата борба се изостря. Засилва се влиянието на Русия, която чрез отстраняването на княз Батенберг се опитва да укрепи своите позиции в България. Води се активна политическа агитация за спечелването на войската. През лятото на 1886 г. кап. Атанас Бендерев, кап. Радко Димитриев организират военен заговор за свалянето на княз Александър I. Те успяват да съсредоточат в София военни части, на които имат доверие. Кръгът на посветените не е широк. Извън него остават почти всички офицери от гарнизоните в провинцията. През нощта на 8 срещу 9 август 1886 г., юнкерите от военното училище, подпомогнати от Струмския полк, завземат София. Дворецът е обкръжен и княз Александър I Батенберг е принуден да подпише следната прокламация към българския народ: “Понеже българският народ и войската намират, че моето по-нататъшно стоене на българския престол е вредно за интересите на страната, то аз се отказвам от престола, като обещавам, че няма да имам за него и занапред никакви претенции.” След това князът е изпратен под конвой до град Оряхово на река Дунав, откъдето с параход заминава за град Рени.

 

Какво е отношението на Русенския гарнизон и русенските граждани към детронацията на княза Александър І.

 

В деня на преврата – 9 август 1886 г. председателят на Народното събрание Стефан Стамболов е в Търново и с телеграма уведомява Захари Стоянов и Димитър Мантов в Русе за извършения преврат. Официалното известие хвърля в смут привържениците на правителството. На обяд русофилската опозиция в Русе свиква митинг. Ораторите Тома Кърджиев и Теодор Теодоров одобряват преврата и отправят нападки срещу кабинета на Петко Каравелов и княза. Кметът Петър Винаров чете резолюция до столицата, че русенци одобряват детронацията и имат доверие на временното правителство. Тома Кърджиев демонстративно скъсва портрета на княза и заплашва с уволнение държавните и общински служители.

 

На 11 август Стефан Стамболов излиза с прокламация против преврата. Започва контрапреврата. Стамболов телеграфира на Никола Обретенов, тутракански околийски управител, да следи княжеската яхта по Дунава и да поиска от детронаторите да освободят княза. Междувременно от разговор между Стамболов и бригаден командир Димитър Филов става ясно, че русенският гарнизон още не се е определил на чия стана да застане и изчаква събитията.

Съставянето на наместничество начело със Стамболов и правителство на Васил Радославов, очертават пълна победа на контрапреврата. На 13 август в Русе отново се свиква митинг, но този път срещу преврата от 9 август. Политическите противници на Тома Кърджиев твърдят, че той уверявал руското правителство в готовността на българите да приемат руска окупация.

 

На 17 август, с тържественото посрещане на княза в Русе, започва неговата кратка реинтронизация на българския престол. Посрещнат е на дунавския бряг от Стамболов, Радославов и хиляди русенци. Вечерта в княжеската резиденция в Русе има прием на чуждестранните консули. Кметът Петър Винаров, който преди това подкрепя преврата, сега не намира думи да ласкае княза и прави гаф: “Вий, г-н Стамболов, върнахте позора на България”. Няколко часа по-късно княза ще подпише в Русе окончателната си абдикация, връчвайки на руския консул Шатохин телеграма до руския император, с която поставя в негови ръце съдбата на българския престол.

 

По време на престоя си в Русе министър-председателят Васил Радославов назначава за окръжен управител Димитър Мантов. Русофилите Тома Кърджиев и братя Златеви са обвинени в злоупотреба с обществени средства и приемане на подкупи от руския консул Шатохин. Започват арести на известни русофилски дейци. В подземията на окръжното управление, получило прозвището “Мантовата гробница”, задържаните са малтретирани.

 

На 28 септември 1886 г. са насрочени изборите за ІІІ ВНС, което ще избере нов княз. По нареждане на цар Александър III в София пристига ген. Каулбарс, военен аташе при руското посолство във Виена. Неговите неумели и груби действия влошават още повече руско-българските отношения. В Русенския гарнизон има раздвижване – офицерите русофили водят преговори с Шуменския, Видински и Сливенския гарнизон за общи действия, ако се преизбере Батенберг или друг неудобен за Русия кандидат. Докато делегацията обикаля европейските дворове в търсене на кандидатура за български княз в Русе назрява обстановка за избухване на бунт. Усилено се говори за организирано от Русия въстание в България през пролетта на 1887 г. от емигрантския революционен комитет в Букурещ, начело с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Атанас Бендерев срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов. За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Гражданското общество създава първият комитет “България за себе си”, в който се записват 72 души и се въоръжават.

 

Най-подготвени за бунта се оказват гарнизоните в Силистра и Русе. В Русе участва и русофилски комитет с председател: Тома Кърджиев и членове - Петър Златов, Андон Златов, Александър Цветков, Георги Геров, Пенчо Черковски. Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари бунт в града, който бързо е потушен.

 

На 19 февруари 1887 г. избухва бунта срещу Регентството в Русе. Ръководителите са изтъкнати военни като майор Атанас Узунов, комендант на града и командир на пионерния полк, майор Олимпи Панов, подполковник Димитър Филов и др. В миналото те са видни дейци на българската национална революция, герои от Освободителната (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885). Останалите верни на клетвата пред Отечеството русенските офицери и войници от Пети пехотен Дунавски полк с помощта на народния комитет “България за себе си” успяват да потушат метежа на русофилите в Русе. Пред възможността да избухне гражданска война Регенството предпочита да действа с подчертана твърдост. Военен съд, организиран и ръководен от правителствения пратеник майор Рачо Петров осъжда ръководителите на бунта на смърт. На 22 февруари са изпълнени смъртните присъди на майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Зеленгоров, поручик Кръстеняков, поручик Кожухарски, подпоручик Енчев, подпоручик Тръмбешки, Тома Кърджиев и Александър Цветков. Други офицери и войници са осъдени на затвор.

 

Преживяната от България криза е важен знак в нейния политически живот. Опиянението от свободата и романтичното отношение към Русия постепенно отминават. Позицията на руската дипломация към България след Съединението усилва недоволството, а в някои кръгове поражда враждебност към страната-освободителка. Определена роля вече играят и оформилите се икономически интереси. Българската търговско-промишлена буржоазия укрепва връзките си с държавите от Централна и Западна Европа. В тази област Русия, чиито интереси са предимно политически, няма какво да им противопостави. Икономическата доминация крие големи възможности за сериозно политическо влияние. Без съмнение, по време на българската криза сериозно се преплитат интересите на няколко велики сили. Русия, в резултат на агресивната си дипломация в България, губи едно стратегическо сражение. Настаняването на Фердинанд І на българския престол има важно значение не само за развитието на вътрешнополитическия живот на България, но и за нейната ориентация в наближаващите съдбовни сблъсъци на стария континент.

 

(на снимката - разстреляния заради активно русофилство и оттам участие в бунта герой от опълчението и Сръбско-българската война майор Олимпи Панов)

Редактирано Май 12, 2022 от Донатело Версаче

[skorpion1980]

Интересно, че по тази тема не се е писало. И то при толкова аналогии със събития от днес. Все пак да изтъкнем основната разлика. Тя е, че за разлика от сега, тогава България е една аграрна страна с прохождаща промишленост, която не се нуждае от руски суровини, съответно чисто икономически Русия няма никакви лостове на влияние. Дунавските ни градове живеят и се развиват предимно заради търговията с Австро-Унгария, а останалата част от страната предимно заради търговията с Османската империя. Единствената основа, на която тогава Петербург е можел да стъпи за влияние в България, е наличието на маса вербувани офицери в армията. Дори проруските чувства на населението вследствие на пресния спомен за Освобождението, са вече по-резервирани след поведението на Русия относно Съединението. Точно по тази причина русофилските бунтове в армията не срещат някаква всенародна подкрепа. Иначе Русе е правилно избран като град от гледна точка на стратегията за извършване на проруски преврат в страната. Овладяването му и установяването на паралелна военна власт в него дава добра възможност при ответен удар от страна на управляващите в София за защита, тъй като при една гражданска война, за руснаците е много удобно да го снабдяват по Дунав с кораби, тръгващи от Исмаил, съответно бунтовниците биха имали перманентна логистика. Нещо повече - маскирани като доброволци, немалко руски войници могат да се включат на тяхна страна. За целта обаче Узунов, Филов и Панов е трябвало първо да овладеят напълно Русе и най-вече пристанището, да се укрепят, да затворят тези русенци, които биха тръгнали да се съпротивляват и чак тогава да разчитат на логистична подкрепа и такава в жива сила по речния маршрут Исмаил - Русе. Но това слава богу не се случва.