Защо съвременният човек е инфантилен?

[Шпага]

Неприятен, но все по-основателен въпрос.

https://kerchtt.ru/bg/infantilnyh-i-t-d-i-pochemu-infantilen-sovremennyi-chelovek-kak/

https://psychology.framar.bg/10-признака-човекът-до-вас-е-инфантилен-и-как-да-се-справите-с-това

"Психичният инфантилизъм има редица характеристики и може да се прояви на различни етапи от живота на човек и в различни области. Това се отнася както за отношенията с близки, така и за работата. При възрастен инфантилен човек и мисленето, и чертите на характера са твърде сходни с тези на децата. Ето основните признаци на психологически инфантилизъм:

 

• Липса на независимост.
• Желанието да се избегнат проблеми.
• Липса на житейски цели и стремежи.
• нежелание за развитие.
• Неадекватност.
• Егоизъм.
• Склонност към пристрастяване.
• Безотговорност.
• Неспособност за общуване.
• Липса на социален растеж.
• Заседнал начин на живот и др."

Редактирано Май 27, 2022 от Шпага

[valerakomitova]

Понеже имам познати девойки, които се държат по подобен начин имам подозрението, че една от причините за прояване на подобен характер е липсата на чувство за отговорност. Когато си отговорен си отговорен както към заобикалящия те свят, така и към самия себе си. Означава, че можеш да поемеш отговорност и например да признаеш вината си. Ей, имам досег с един човек, който освен, че се държи инфантилно и лъже изключително много. За разни дребни неща. И то защото, аз поне си мисля така, не умее да признава пред себе си някакви неща. Например, че харесва определен тип мъже, че оправдава нанасянето на корекции по тялото. Например, аз я питам - абе ти май си си сложила инжекция хиалуронова киселина в устата, а тя отрича, въпреки че то е видимо, че е така. И то отрича и лъже, защото знае, че ще получи неодобрението ми. Защото не може да застане с лицето си да каже "Да, сложих си. Ако не ти харесва, това е твой проблем". И разбира се, се държи инфантилно. Та така... бягане от отговорност е за мен това.

[gmladenov]

Преди 9 часа, Шпага said:

Неприятен, но все по-основателен въпрос.

https://kerchtt.ru/bg/infantilnyh-i-t-d-i-pochemu-infantilen-sovremennyi-chelovek-kak/

От статията:

• Причини за инфантилизъм
  Това неприятно най-често се развива в резултат на неправилно възпитание. Когато родителите
  се стремят да предпазят детето си (дори и вече доста възрастно дете) от отговорност и всички
  неприятности. Ако самият човек не иска да се научи как да решава проблемите си без външна
  помощ, тогава инфантилните черти на неговия характер само ще растат и ще набират скорост.

Напълно съм съгласен с написаното.

В стремежа си да се погрижат възможно най-добре за своите деца, родители завършват да ги
разглезват и инфантилизират.

Някога на децата се е гледало като на бъдеща работна ръка, а не като на принцове/принцеси.
Съответно нашите баби и дядовци не са били инфантилни, за разлика от новите поколения.

[Втори след княза]

Инфантилна или незряла личност – грешки във възпитанието Автор: kunchev 

Цитирай

 

1.Психически инфантилизъм

Възниква поради изоставане и задръжки в психиката на детето. С други думи, възниква в резултат на задръжки във формирането на личността, причинено от изоставане в развитието на емоционалната и волевата сфера. Емоционално-волевата сфера е базата, върху която се изгражда личността. Без такава база човек по принцип не може да порасне и на всяка възраст остава „вечно“ дете.

Тук също трябва да се отбележи, че инфантилните деца се отличават от умствено изостаналите или децата с аутизъм. При тях умствената им сфера може да бъде развита, те могат да имат високо ниво на абстрактно-логическо мислене, да са способни да прилагат получените знания, могат да бъдат интелектуално развити и независими.

Психичният инфантилизъм не може да бъде идентифициран в ранна детска възраст. Той може да бъде забелязан по поведението на детето, когато в училищна или юношеска възраст се наблюдава, че при него устойчиво доминират игровите интереси над образователните. С други думи, интересите на детето се ограничава само до игри и фантазии, всичко, което излиза от рамките на този игров свят не се приема, не се изследва, а се възприема като нещо наложено отвън – неприятно, сложно, чуждо.

Поведението става примитивно и ригидно към всякакви дисциплиниращи изисквания и детето потъва още повече в света на играта и фантазията. С течение на времето това води до проблеми със социалната адаптация. Например, едно дете може да играе на компютъра с часове, искрено не разбирайки защо трябва да си мие зъбите, да си оправя леглото или да ходи на училище. Всичко извън играта е чуждо, ненужно, неразбираемо.

Трябва да се отбележи, че за инфантилизмът на едно нормално родено дете могат да са виновни неговите родители. Несериозното отношение към детето в детството, забраната на тийнейджъра да взема самостоятелни решения и постоянното ограничаване на свободата му, са най-често срещаните причини, които водят до недоразвитие на емоционално-волевата сфера.

2.Психологически инфантилизъм

При психологически инфантилизъм детето има здрава психика, без изоставане. То може напълно да съответства на своето развитие по възраст, но на практика това не се случва, тъй като по редица причини избира ролята на дете в поведението си.

Като цяло основната разлика между психическия и психологическия инфантилизъм може да се изрази по следния начин:

Психическа инфантилност: „Не мога, дори и да искам“.

Психологически инфантилизъм: „Не искам, дори и да мога“.

3.Как се проявява инфантилността?

Инфантилността не е вродено качество, а придобито чрез възпитание. Но какво правят родителите и възпитателите, което кара детето да расте инфантилно?

Инфантилността се развива в периода от 8 до 12 години. Как се случва това?

През този период детето вече може да поеме отговорност за действията си. Но за да започне едно дете да предприема самостоятелни действия, трябва да му се вярва, да му се има доверие. Именно тук се крие основното „зло“, което води до инфантилизъм.

Ето няколко примера за позиция на родителите при възпитание в инфантилизъм:

-„Имаш ли проблеми с писането на есе? О, ще помагам, писах добре есета“

-„Знам по-добре какво е правилно!“

-„Ще слушаш майка си и всичко ще бъде наред с теб.“

-„Какво мнение можеш да имаш пък ти!“

-„Казах ти, така ще бъде!“

-„Ръцете ти растат от грешното място!“

-„Да, при теб винаги всичко не е като при другите деца.“

-„Махай се, ще го направя сам.“

-„Е, разбира се, каквото и да правиш, всичко ще чупиш!“

По този начин постепенно родителите програмират децата си. Някои деца, разбира се, ще се противопоставят и ще го направят по свой начин, но те винаги са заплашени да получат такъв натиск, че желанието им да правят каквото и да било ще изчезне напълно и завинаги.

С течение на годините детето може да повярва, че родителите му са прави, че то е провал, че не може да направи нищо както трябва и че другите могат да го направят много по-добре. И ако потискането на чувствата и емоциите продължава, детето никога няма да ги опознае и неговата емоционална сфера няма да бъде развита.

-„Е, какво, ще ми плачеш ли сега!“

-„Защо крещиш? Боли ли? Трябва да бъдеш търпелив."

-„Момчетата никога не плачат!“

-„Защо крещиш като луд.“

Всичко това може да се характеризира със следната фраза: „Детенце, не ни пречи да си живеем живота“. Факт е, че това е основното изискване на много  родителите към децата – да са тихи, послушни и да не пречат. А ако е така, тогава не трябва да се учудваме, че инфантилизмът е широко разпространен.

Това е един от вариантите. Но има и други. Например, когато майка отглежда сина си (или дъщеря си) сама. Тя започва да се грижи за детето повече, отколкото то има нужда. Тя иска той (тя) да порасне много известен, да докаже на целия свят какъв талант е, за да може майка му да се гордее с него.

Ключовата дума е, че майката може да се гордее. В този случай тя дори не мисли за детето, основното е да задоволите своите амбиции. Такава майка ще се радва да намери за детето си занимание, което ще му хареса, ще вложи всичките си сили и пари в него и ще поеме върху себе си всички трудности, които могат да възникнат по време на това увлечение.

В този смисъл, много често в живота се случва така, че талантливите деца растат без да се приспособяват към обкръжаващия ги свят. Такова дете по-късно, когато порасне  е добре да има до себе си съпруга – аналог на майката, която иска да служи на неговия талант. Но ако не попадне на такава или още по-зле, ако се окаже, че всъщност няма талант? Можете ли да познаете какво очаква такова дете в живота? И майка ми ще скърби: „Защо е такъв (такава)?! Направих толкова много за него (нея)!“ и нито за момент такава майка няма да разбере, че усилията, които е полагала са били заради нея самата.

Още един пример, когато родителите се влюбват в детето си. В този случай детето от най-ранна възраст започва да чува само суперлативи за себе си – колко е прекрасен, талантлив, умен и всичко от този род. Самооценката на детето става толкова неадекватно висока, че то е убедено, че заслужава повече и просто няма да полага никакви усилия, за да постигне това повече. Родителите му ще направят всичко вместо него и ще гледат с възхищение как чупи играчки (толкова е любознателен), как наранява децата в двора (толкова е силен) и т.н. И когато се изправи пред истински трудности в живота, той ще се издуе като балон.

Друг много ярък пример за появата на инфантилизъм е бурният развод на родителите, когато детето се чувства нежелано. Родителите изясняват отношенията помежду си и детето става заложник на тези отношения. Цялата сила и енергия на родителите е насочена към „нанасяне вреда“ на другата страна. Детето не разбира какво всъщност се случва и често започва да поема вина върху себе си – татко си отиде заради мен, бях лош син (дъщеря).

Тази тежест става непоносима и настъпва защитно потискане на емоционалната сфера, тъй като детето не разбира какво се случва с него, а няма възрастен наблизо, който да му помогне да разбере себе си и ситуацията. Тогава детето започва да се „оттегля в себе си“, да се изолира и да живее в свой собствен свят, където се чувства комфортно и добре. Реалният свят е представен като нещо плашещо, зло и неприемливо.

Всеки резултат от възпитанието, водещ до потискане на емоционално-волевата сфера, води до инфантилизъм.

За да се възпита личност, самите родители трябва да бъдат личности.  За да бъде едно дете съзнателно (мислещо, отговорно, самостоятелно), самите родители трябва да са осъзнати.  В живота обаче нещата стоят различно. Най-добре е родителите да се запитат: а) Опитват ли се да проектират своето раздразнение от неразрешените си проблеми върху децата си и б) Опитвате ли се да наложат своето виждане за живота на децата си (потискане на волевата сфера)?

Ние несъзнателно правим същите грешки, които нашите родители са направили и ако не ги осъзнаем, то нашите деца ще направят същите грешки при отглеждането на собствените си деца.

И така:

Психичният инфантилизъм е неразвита емоционално-волева сфера;

Психологическият инфантилизъм е потисната емоционално-волева сфера.

4.Как се проявява инфантилността?

Проявите на психичен и психологически инфантилизъм са почти еднакви. Разликата между тях е, че при психичния инфантилизъм човек не може съзнателно и самостоятелно да промени поведението си, дори и да има мотив. При психологически инфантилизъм човек може да промени поведението си, когато се появи мотив, но най-често не се променя от желание да остави всичко както е.

Няколко конкретни примери за проявата на инфантилизъм.

-Човек е постига успех в науката или изкуството, но в ежедневието, на битово ниво се оказва напълно неприспособен. В заниманията си се чувства възрастен и компетентен, но е абсолютно дете в ежедневието и в отношенията. По тази причина той се опитва да намери някой, който да поеме тази област от живота и това да му позволи да остане дете.

-Типичен е случая на вече възрастни синове и дъщери, които продължават да живеят с родителите си и не създават собствени семейства. С родителите всичко е лесно и познато. При тях „детето“ можете да остане вечно дете, за което всички ежедневни проблеми ще бъдат решени. Докато създаването на собствено семейство означава да се поеме отговорност за собствен живот и неизбежен риск от сблъсък с непредсказуемото.

-Друг вариант на поведение на психологически инфантилната личност са ситуациите, когато изведнъж стане непоносимо да живее с родителите си – например, последните също започват да изискват нещо. Тогава инфантилният стар ерген (мома) ще е принуден да напусне детската си люлка, но интересното е, че той ще търси някой друг, на когото може да прехвърли отговорността, за да продължи да води същия начин на живот като с родителите си – да не поема нищо и да не носи отговорност за нищо.

-Търсенето на „спасител” или „вълшебна таблетка” също е признак на инфантилизъм.

Основният критерий може да се нарече неспособността и нежеланието да се поеме отговорност за собствения живот, да не говорим за живота на близките. Най-лошото е да си с човек и да знаеш, че не можеш да разчиташ на него в критичен момент! Такива хора създават семейства, раждат деца и прехвърлят отговорността вече върху други плещи!

5.Как изглежда инфантилността?

Не винаги е възможно да определите от пръв поглед дали човекът срещу вас е детински или не. Инфантилността ще започне да се проявява в взаимодействието и особено в критични моменти от живота, когато човек сякаш забавя темпото, не взема никакви решения и очаква някой да поеме отговорност вместо него. Както се казва, един човек може да се опознае само и единствено в ситуация на някаква криза (стрес, напрежение, при избор на решение и пр.)

Инфантилните хора могат да бъдат сравнени с вечните деца, които всъщност не ги е грижа и не се интересуват от нищо. Освен това, те не само не се интересуват от другите хора, но и не искат да се грижат за себе си (психологически инфантилизъм) или не могат (психически инфантилизъм) да се грижат за себе си.

Ако говорим за мъжки инфантилизъм, то това определено е поведението на мъж, който не се нуждае от жена, а от майка, която да се грижи за него. Много жени се хващат на тази стръв (защото е добър, смирен, с чувство за хумор, веселяк, забавен и пр.) и след това започват да се възмущават: „Защо трябва да правя всичко аз през цялото време? И да печеля пари, и да поддържам къща, и да се грижа за деца, и да изграждам отношения. Имам ли въобще мъж до себе си?“

Веднага възникват въпросите: „Мъж ли? А за кого се омъжихте госпожице?  Кой беше  инициаторът на запознанството, кой организираше срещите? Кой вземаше решенията как и къде да прекарате вечерта заедно? Кой винаги измисляше къде да отидете и какво да правите? Май бяхте само вие,а?“ Тези въпроси са безкрайни.

Ако от самото начало сте поели всичко върху себе си, измислили сте и сте направили всичко сами, а мъжът просто послушно ви е следвал, съгласявал и изпълнявал, тогава мислите ли, че действително сте се омъжила за възрастен мъж? Със сигурност – не! По-скоро сте се свързала с дете. И най-вероятно сте харесали в него чертите и качествата на дете – игривост, веселие, безгрижие, звънлив смях и красива усмивка, чувство за хумор, палавостта, спонтанността, наивността, добродушието, искреността и пр. И тъй като сте била влюбена, сте пропуснала да забележите онези качества, които ще са ви нужни по-късно, когато не сте просто влюбена двойка момче и момиче, а съпрузи. Това е драмата на много съпруги, това е и причината за много разводи. А ако не се стигне до развод, то постоянно ще стои на дневен ред един въпрос: Какво да правя? Това е най-важният въпрос, който възниква винаги.

 

Интересно е положението:

"Психичният инфантилизъм е неразвита емоционално-волева сфера;

Психологическият инфантилизъм е потисната емоционално-волева сфера."

Мисля, че авторът излишно раздробява явлението или поне вмъква не на място наименованието. Можеше да определи "Инфантилизъм поради неразвитост на ЕВ сфера" и "Инфантилизъм поради подтискане на ЕВ сфера", но това не е от голямо значение.

Редактирано Октомври 30 от Втори след княза

[ramus]

On 27.05.2022 г. at 17:33, gmladenov said:

Напълно съм съгласен с написаното.

 А аз не съм. Всъщност написаното е фрагментарно, неточно и на моменти е съвсем погрешно - за статията на руски

Опитите за популяризиране на по-сложни казуси винаги минава с компромисно опростяване само и само райтърите да печелят нещичко от кликванията . Това рефлектира и спрямо опитите да се предлагат такива казуси на разсисквания, а същински компетентните в казуса просто липсват.

Преди 1 час, Втори след княза said:

че авторът излишно раздробява явлението

Всъщност не. Въобще не го раздробява и заложения в двете цитирани изречения смисъл, е съвсем точен. Въпроса е да се чете и да се направи разликата - изразено е точно, стегнато и съвсем ясно. Може би е и въпрос на достатъчна компетентност. Последната винаги, ама винаги има значение...

Редактирано Октомври 30 от ramus

[Втори след княза]

Преди 15 минути, ramus said:

Може би е и въпрос на достатъчна компетентност.

Надявам се сте я усвоил в последните години  

On 16.06.2018 г. at 9:57, ramus said:

Гледам че "татенцето" за пореден път и той дава мнения, пояснения (за публиката, разбира се, при него също въобще отсътства "личността", той е пример за обективност, мъдрост и възвишеност). И той имал мисия, и той да ми посочи правилния път, грешките... да се поуча, науча, да видя истинското знание... Ми то аслъ че не съм сполучил на "правилните учители", в комбинация с личен мързел и с тва двойкаджийство...  си останах простичък невеж среднист и пълня форума само с глупости...

 

[Втори след княза]

Тъй като в Уики.бг липсва определение за инфантилизма, ще дам това от Вики.ру,(преведено)

Психически инфантилизъм
Психичният инфантилизъм е незрялост на човека, изразяваща се в забавено умствено развитие, при което поведението на човека не отговаря на възрастовите изисквания за него. Изоставането се проявява главно в развитието на емоционално-волевата сфера, неспособността за вземане на самостоятелни решения и запазването на детските личностни черти [2]. Преценките на инфантилните хора естествено се характеризират с незрялост, повърхностност и конкретност [2].

В ранна възраст признаците на инфантилизъм и намаляването на нивото на поведенческа мотивация са трудни за откриване. Следователно за психичния инфантилизъм обикновено се говори едва от училище и юношеството, когато съответните характеристики започват да се проявяват по-ясно.

Един от най-важните фактори за развитието на психически инфантилизъм са родителите на човек, които не приемат човека достатъчно сериозно в детството, не им позволяват да вземат самостоятелни решения - като по този начин ограничават свободата на тийнейджъра (но не и на детето). Тоест самите родители може да са виновни за инфантилността на човек, роден нормален.

Типични за инфантилните деца са преобладаването на интересите към развлеченията и игрите над академичните, неадекватната привързаност към майката, отхвърлянето на училищните ситуации и свързаните с тях дисциплинарни изисквания[2]. Това води до училищна дезадаптация, а впоследствие и до социални проблеми. Дезадаптацията (както в училищната сфера, така и в други) се дължи главно на незрялостта на емоционално-волевата сфера [2]. Характерни черти на индивидите с психичен инфантилизъм: егоцентризъм, мечтателство, капризност, пакост, впечатлителност и пренебрегване на колективните интереси [2].

Инфантилните деца обаче са много различни от умствено изостаналите деца или децата с аутизъм. Те се отличават с по-високо ниво на абстрактно-логическо мислене, умеят да пренасят научените понятия в нови конкретни задачи и са по-продуктивни. Динамиката на възникващия интелектуален дефицит при инфантилизма се характеризира с благоприятство с тенденция за изглаждане на нарушенията в когнитивната дейност.

Простият инфантилизъм трябва да се разграничава от дисхармоничния инфантилизъм, който може да доведе до разстройства на личността (психопатия)[3]. В ICD-10, в раздела „други специфични разстройства на личността“ (F60.8), се разграничава инфантилно разстройство на личността. В допълнение, психиката на хората с истерично разстройство на личността също се характеризира с краен егоцентризъм и психичен инфантилизъм [4]. При детския тип шизофрения се наблюдава "дисхармоничен" психичен инфантилизъм. Инфантилизмът при пациенти с шизофрения се характеризира с преувеличена дисхармония и карикатурни форми[5].

Понастоящем в актуализираната Международна класификация на болестите (МКБ-11) и като се започне от четвъртото издание на DSM (Диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства), инфантилното разстройство на личността е изключено.

и от Уики.англ

В медицината инфантилизмът е остарял термин за различни, често несвързани нарушения на човешкото развитие , до увреждане на развитието , което се състои в запазване на физическите и/или психологическите характеристики на ранните етапи на развитие ( бебе , дете ) до относително напреднала възраст. [ 1 ]

...

Подобно на някои други медицински термини ( кретинизъм , идиотизъм ), "инфантилизъм"/"инфантилен" може да се използва пейоративно (синоним на " незрял "). [ 3 ]

[ramus]

Преди 12 минути, Втори след княза said:

Тъй като в Уики.бг липсва определение за инфантилизма, ще дам това от Вики.ру

на кого точно " ще го дадете"? И какво общо има Уики с казуси, за които се изисква компетентност?

Може би вие фантазирате, че хората, които изучават и практикуват в психонауките се учат от Уики, както и четат популярните статии по народните виртуалии? Ако е така - браво на вас, респект. Добре че са и "пейоративните използвания"...

Е, сега вече, въоръжен с "истинските познания", които даже великодушно ги "дадохте"... , предстои да потеглите към любимите ви хрумки и лични импровизации. Взимам си пуканките и заставам пред монитора в очакване на шоуто.

Редактирано Октомври 30 от ramus

[ramus]

Преди 43 минути, Втори след княза said:

Надявам се сте я усвоил в последните години  

О, дааа... Малко съм разочарован, че вие НЕ сте усвоили нищо, защото и тогава, в 2018, та досега всичко си е останало, каквото е било и преди посочената година.

Тук в този форум само един автор на ник притежава заявена и доказана компетентност и информираност по психологическите казуси - @Дора. 

Принципно празните виртуални локуми само ме отегчават, а баналността им идва от това, че масово се леят от Вживяващи се на "разбирачи". Та идва следният ми въпрос:
Изглежда ли ви че като си бълбукате "давайки сводки от УИКИ" нещо разбрахте или обяснихте на любопитните по темата?

Редактирано Октомври 30 от ramus

[Втори след княза]

Както става ясно, инфантилност не е болест, а пейоратив. Казва се за някого, когото смятаме незрял.

Това ме подсеща за много художествени произведения, които поставят неивнността на детството по- високо от зрелостта на възрастните. "Бог е дете" на Андре Стил, "Малкият принц" на Екзюпери, "Дива невинност" с Антъни Куин и Питър О` Туул ... 

Последното, https://en.wikipedia.org/wiki/The_Savage_Innocents, пък и Апокалипто на Мел Гибсън ме навеждат на мисълта, че добре адаптиран и Зрял човек, гледан от позициите на нетолерантна култура изглежда незрял. 

[ramus]

Преди 58 минути, Втори след княза said:

инфантилност не е болест, а пейоратив. Казва се за някого, когото смятаме незрял.

1. инфантилизъм... и инфантилност не са синоними. Първото е психична и дори психиатрична диагноза (или част от симптоматика ), в зависимост от "нивото" и проявите в поведението, за което има тестове и различни методики.

2. некомпетентността е сред цялата тема - в заглавието е едната думичка, още от антрето преминава в другата думичка. Вие също си ги менкате съвсем произволно.

Всичко идва от липсата дори на базови знания. Но те няма как да се вземат от "уики'' и темите се превръщат в заложник на хора, които просто гледат да си бъбрят нещо си.

 

Редактирано Октомври 30 от ramus

[Втори след княза]

Пример за буржоазен разказ за инфантилността и прехода й в зрелост е "Пинокио". Там дървеното човече продава буквара си, предпочитайки театър(кино, телевизия, социални мрежи). Доверява парите си на лъжливи приятели, не се грижи за създалия го (родителя), не се труди за доходи. Очовечавайки се, става зрял- ученик, загрижен за баща си, трудещ се.

Явно в постиндустриалното общество сме подминали тези ценности и ни е насаждано да предпочитаме сериалите пред науката и живота; мамят ни да влагаме парите си в пирамиди, където "ще поникнат"; положителните примери са от курорти, разгул; семейството вече не е ценност- нито грижата за деца, нито за възрастни.

Става дума, че едни ценности и мерки за зрялост, а то и инфантилност биват заменими с други и са съвсем условни. Така основния въпрос на темата "Защо съвременният човек е инфантилен" е съвсем коректен, но съизмерва човека с други, предишни мерки. 

Редактирано Ноември 1 от Втори след княза