Същност на материята...

[Hulk]

On 30.05.2022 г. at 20:06, skiahtro said:

Защото ако не го правиш, изпадаш до положението на Сканер, да приравняваш разума-живота до умряла жаба или още по лошо - устройство от кибритени кутийки....

Само че дори и това, колкото и да ви е неприятно е вид философия и конкретно в случая тясно свързана с някакъв диалектически материализъм, като резултат на посткомунистически травматизъм...

Очевидно е, че при устройството от кибритени кутийки липсва самосъзнателен субект на възприятие. Колкото и добро да е на играта на морски шах нито може да се зарадва и да "изживее" емоцията от победата, нито може да я осмисли.

 

  

[x_name41]

вижте, така нареченият "висш разум" съществува вечно и никога не е бил създаван защото вашата наука допуска и отчита един много важен фактор и параметър "време", който ако се пренебрегне ще се обезсмисли създаването му, защото той се намира извън времето и събитията, или в така нареченото "нулево време" или "нулева точка". Той създавайки материята и производните и от първоначалната ефирна основна субстанция, формира и времето и събитията в последователноста в която се случват. В едни от първите си постове се опитах да поставя като аргумент променливите в средата... но те бяха с лека ръка пренебрегнати от потребителя "scaner" и други и вместо това ме посъветваха "да съм си гледал работата", съжалявам но немога да приема за коректно подобно поведение от ваша страна, а в същото време получавам разни упреци и това онова от онези същите "коне с капаци" и затова си зададох риторичния въпрос, как? при което не видях смисъл за обсъждане по натам с такива като вас, освен това от логическа гледна точка, разсъжденията и предположенията на потребителя "scaner" вървят към религиозна основа, защото той "вярва" или изградил си е един вид "вяра" или уверенност [може би на база логика или незнам], че така нареченото "съзнание" би могло да се развие, постигне или еволюира на принципа на неговите "кибритени кутиики" които го биели на "морски шах", и че според него нямало смисъл и нужда от създаване на излишни неща, но мислите, мисълформите и други непредвидими неща съществуват и те би следвало да са предмет на една по развита наука, която включва по разширена представа за възприемане на заобикалящия ни свят, която се намира извън границите на ограниченията на съвременната наука и нормалното отношение и разумния вариант в случая е, че всеки би следвало да допусне нови възможности а не просто да се ограничава в рамките на орязаната наука. Допускам и то съвсем сериозно, че е възможно да има друга наука, паралелна на традиционната но много по развита и в която за тези неща, които неможем да обясним чрез традиционната наука, вероятно там те са добре формулирани, дефинирани и така нататък...

Редактирано Юни 1, 2022 от x_name41

[scaner]

On 30.05.2022 г. at 15:29, deaf said:

Не виждате ли,че това което ни пречи да приемем Големият взрив или Висшият разум е,че не знаем каква е тяхната ЦЕЛ?

Какъв е проблемът? Има ли ЦЕЛ Големият взрив? И какво им пречи на учените това, че не търсят такава хипотетична цел?

Изобщо, търсенето на цел (не причина!) под път и над път на всяка цена е само психотерапевтичен похват. Намирането на нечия цел трябва да е в края на научният процес, поради което няма как да пречи на неговото развитие по никакъв начин.

 

On 30.05.2022 г. at 15:29, deaf said:

Но физиците и учените отхвърлят целта,щото тя била въпрос на философията,а не на науката. А те учените са над тия "неща". Демек учените и науката само описват света,без да го обясняват. Чисто механично. Е,на мен механичното далеч не ми стига.

Именно. Който може да докаже наличието на ЦЕЛ, да се занимава с нея. Но да се оплакваш, че никой не търсел цел, която не е ясно съществува ли изобщо, някак не ми се вижда логично.

Учените следват една древна мъдрост, формулирана от Лао Дзъ: "цел не е целта, а пътят" Защото пътят разкрива средствата и възможностите за извървяване на други пътища, докато достигането на целта е край на пътя, в определен смисъл смърт. Едва в края на пътя целта става реална, през останалата му част тя е само химера.

[skiahtro]

Преди 1 час, x_name41 said:

вижте, така нареченият "висш разум" съществува вечно и никога не е бил създаван защото вашата наука допуска и отчита един много важен фактор и параметър "време", който ако се пренебрегне ще се обезсмисли създаването му, защото той се намира извън времето и събитията, или в така нареченото "нулево време" или "нулева точка". Той създавайки материята и производните и от първоначалната ефирна основна субстанция, формира и времето и събитията в последователноста в която се случват. В едни от първите си постове се опитах да поставя като аргумент променливите в средата... но те бяха с лека ръка пренебрегнати от потребителя "scaner" и други и вместо това ме посъветваха "да съм си гледал работата", съжалявам но немога да приема за коректно подобно поведение от ваша страна, а в същото време получавам разни упреци и това онова от онези същите "коне с капаци" и затова си зададох риторичния въпрос, как? при което не видях смисъл за обсъждане по натам с такива като вас, освен това от логическа гледна точка,

Ти пък не се напрягай толко! Голяма работа станало, не е нужно да се отдаваш чак на такива страдания и терзания...

 

Преди 1 час, x_name41 said:

разсъжденията и предположенията на потребителя "scaner" вървят към религиозна основа, защото той "вярва" или изградил си е един вид "вяра"

 Сус! Това не трябваше да го споменаваш, за потребителя Сканер! Сега ще те намрази и няма да ти дава от киселото грозде...

Редактирано Юни 1, 2022 от skiahtro

[skiahtro]

Преди 16 минути, scaner said:

Какъв е проблемът? Има ли ЦЕЛ Големият взрив? И какво им пречи на учените това, че не търсят такава хипотетична цел?

Изобщо, търсенето на цел (не причина!) под път и над път на всяка цена е само психотерапевтичен похват. Намирането на нечия цел трябва да е в края на научният процес, поради което няма как да пречи на неговото развитие по никакъв начин.

 

Ми да, взимаш си един конструктор "Лего" и си правиш големия зриф. Лесно, удовлетворяващо, без отговорности и водещо до божествени усещания..

Преди 25 минути, scaner said:

Учените следват една древна мъдрост, формулирана от Лао Дзъ: "цел не е целта, а пътят" Защото пътят разкрива средствата и възможностите за извървяване на други пътища, докато достигането на целта е край на пътя, в определен смисъл смърт. Едва в края на пътя целта става реална, през останалата му част тя е само химера.

Твърде изкривено, що касае реалноста и отговорността която трябва да имат учените... Но да речем, за физиците важи... 

[Hulk]

Преди 23 часа, x_name41 said:

 Допускам и то съвсем сериозно, че е възможно да има друга наука, паралелна на традиционната но много по развита и в която за тези неща, които неможем да обясним чрез традиционната наука, вероятно там те са добре формулирани, дефинирани и така нататък...

Може би това четиво (на английски) ще е от полза в търсенето на отговор на въпроса за същноста на материята. 

Mike Hockney - Why Math Must Replace Science
https://www.smashwords.com/books/view/633684

Редактирано Юни 2, 2022 от Hulk

[Станислав Янков]

Измерено: В експеримента с двойния процеп всяка частица поема и по двата пътя едновременно (offnews.bg)

ВАНЯ МИЛЕВА | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 01 юни 2022 в 00:01

Интерференчната картина при експеримента с двойния процеп показва, че квантовите частици могат да се държат и като частици, и като вълна. Снимка: Wikimedia Commons

Благодарение на технологичния напредък важен принцип на квантовата механика е потвърден чрез вариант на мисловен експеримент, предложен от Айнщайн. Изследователите предоставят доказателства за квантовата суперпозиция, използвайки отделни частици, а не статистически техники.

Група учени извършва експеримента с двойния процеп, използвайки неутрони, добавяйки оборудване за измерване на спина, за да изследва траекторията, по която минава всеки неутрон с точност, която предишните поколения физици не са си и представяли.

В списанието Physical Review Research авторите докладват резултат, който показва, че са измерили неутроните, преминаващи и през двата процепа, без измерването да унищожи характерната картина на интерференция.

Д-р Щефан Шпонар (Stephan Sponar) от Атомния институт към Технологичния университет във Виена (TU Wien) и колеги използват стандартен разделител на лъча, така че неутроните да могат да минават по два възможни пътя. Те прилагат магнитно поле само върху единия път и след това измерват ефекта върху спина на всеки неутрон.

„Резултатите показват, че отделните частици изпитват специфична част от магнитното поле, приложено в един от пътищата, което показва, че част от частицата е присъствала на пътя, преди да бъде регистрирана интерференцията на двата пътя“, пишат изследователите в статията. „Полученото присъствие на пътя [...] не е статистическа средна стойност, а се отнася за всеки отделен неутрон.“

Работата потвърждава твърдението на физиците от почти век, но чрез метод, който мнозина смятат за невъзможен.

Въведението в курсовете по квантова физика обикновено включва експеримента с два процепа, при който светлината осветява две тесни пролуки в панел, преди да стигне екран отзад. Знаем, че водата, преминаваща през два процепа като този, създава интерференчен модел, създаден от взаимодействието  на двете вълни. Междувременно твърди предмети, като топчета, ще преминат през единия или другия процеп и няма да интерферират едно с друго след това.

Светлината и субатомните частици комбинират и двете поведения - на топчета, и на вълна.

„В класическия експеримент с двоен процеп се създава интерференчен модел зад двойния процеп“, разказва Шпонар. "Частиците се движат като вълна през двата отвора едновременно и двете частични вълни след това интерферират една с друга. На някои места те се подсилват, на други места взаимно се гасят."

http://www.interferencerotics.hunterlonge.com/images/Doubleslit3Dspectrum_bw2.gifЕкспериментът с двойния процеп демонстрира един от основните принципи на квантовата физика - че точковите частици също са вълни. В стандартната версия на експеримента, частиците преминават през два процепа в непроницаема бариера. На екрана от другата страна се появява интерференчна картина, типична за вълните. Гребенитe и падините, излизащи от всеки прорез, взаимно се подсилват или гасят, докато се припокриват като създават на екрана редуващи се ленти с висока и ниска плътност на частиците.

http://bgchaos.com/wp-content/uploads/OTO/Slits.gifИлюстрацията от fr.wikipedia показва промяната на вълновата функция на електрона при преминаването му през двата процепа. Степента на сивото представя плътността на вероятността на присъствието на електрона. Действителният размер на електрона всъщност много по-малък от областта на вероятността от присъствието му. Вижда се ясно, че електронът “интерферира със себе си”: интерференчните ленти са ясно забележими при преминаването през двата процепа както след преградата, така и преди нея.

Това е демонстрация как на квантово ниво обектите могат да бъдат както частици, така и вълни. 

Физиците демонстрират този ефект в продължение на десетилетия, намалявайки светлината, излъчвана от източник до толкова ниско ниво, че само единичен фотон достига панела с процепите. Когато това се случи, фотонът интерферира сам със себе си, сякаш има множество фотони, някои преминаващи през единия процеп, а други през другия, доказвайки своята двойнствена природа. Фотонът, преминаващ през двата процепа едновременно, е пример за квантова суперпозиция - един обект е на две места едновременно.

Тези неща не са толкова трудни за разбиране, но има друга странност. Ако се измери преминаването на фотона, суперпозицията се губи. Актът на наблюдение променя резултата. За да се избегне това и да се разкрие суперпозицията в действие, бе необходимо да се използва статистически анализ на това къде на екрана попадат фотоните.

Вероятността за измерване на частицата зад двойния процеп на много специфично място зависи от този модел на интерференция: когато квантовата вълна се усилва, вероятността за измерване на частицата е висока. Там, където квантовата вълна е анулирана, вероятността е малка. Разбира се, това разпределение на вълните не може да се види, като се разглежда една частица. Само когато експериментът се повтаря многократно, моделът на вълната става все по-разпознаваем точка по точка и частица по частица.

„И така, поведението на отделните частици се обяснява въз основа на резултати, които стават видими само чрез статистическото изследване на много частици“, разказва Холгер Хофман (Holger Hofmann) от Университета в Хирошима, който разработва теорията зад експеримента. "Разбира се, това не е напълно задоволително. Затова обмислихме как феноменът на двупроцепната интерференция може да бъде доказан въз основа на детектирането на една отделна частица."

Експериментът

Сега изследователите заменят фотона с неутрон и твърдят, че са измервали неутроните, без измерването да унищожи суперпозицията.

Неутроните се изпращат към кристал, който разделя квантовата вълна на неутрона на две частични вълни, много подобни на класическият експеримент с двоен процеп. Двете частични неутронни вълни се движат по два различни пътя и се рекомбинират отново. Те интерферират и след това се измерват.

Освен това обаче се използва още едно свойство на неутрона: спинът му - ъгловият импулс на частицата. Той може да бъде повлиян от магнитни полета,  така че ъгловият импулс на неутрона след това да сочи в различна посока. Ако спинът на неутрона сочи определената за един от двата пътя посокка, е възможно да се определи след това кой път е поел. След това обаче интерференчният модел също би трябвало да изчезне като следствие от "колапса на вълновата функция" според Копенхагенската интерпретация на квантовата механика.

„Затова завъртаме спина на неутрона само малко“, обяснява Хартмут Лемел (Hartmut Lemmel), водещ автор на настоящата публикация. "Тогава моделът на интерференция остава, защото може да се получи макар и малко информация за пътя. За да се получи все пак точна информация за пътя, това "слабо" измерване се повтаря много пъти в конвенционалните експерименти. Тогава обаче получаваме само статистически резултат за целия ансамбъл от неутрони и може да каже малко за всеки отделен неутрон."

^{Схема на експеримента. Стандартен експеримент с два процепа, но с неутрони, а не протони и магнитно поле на един път, за да се промени спинът на неутрона. Кредит: Lemmel et al./Physical Review Research}

Обръщане на въртенето

Ситуацията е различна, ако след сливането на двете вълни на неутронните частици се използва друго магнитно поле, за да върне спина обратно. Чрез проба и грешка се определя ъгълът на въртене, който е необходим, за да се върне спинът на насложеното състояние обратно в първоначалната посока. Силата на това завъртане е мярка за това колко силно е присъствал неутронът във всяка от траекториите. Ако е поел само пътя, по който спинът е завъртян, щеше да е необходим пълният ъгъл на въртене, за да го завърти обратно. Ако е поел само по другия път, изобщо нямаше да е необходимо обратно въртене. В експеримента, проведен с помощта на специален асиметричен лъчев разделител, ше показано, че неутроните присъстват до една трета в единия път и до две трети в другия.

Чрез подробни изчисления екипът успява да покаже: Тук не се открива само средна стойност за съвкупността от всички измерени неутрони, а твърдението се отнася за всеки отделен неутрон. Необходими са много неутрони, за да се определи оптималният ъгъл на въртене, но веднага щом е зададен, присъствието на пътя, определено от него, се прилага за всеки един регистриран неутрон.

Следователно усъвършенстваното оборудване на авторите успява да определи колко се е промененил спинът на всеки неутрон от магнитното поле, без да се изкривяват резултатите.

„При измерване на една частица нашият експеримент показва, че тя би трябвало да е минала по два пътя едновременно. Експериментът ни количествено определя недвусмислено съответните пропорции“, разказва Спонар. Експериментът, ако бъде потвърден, ще сложи край на опитите за обяснение на резултатите от предишни експерименти с двоен процеп, без да се прибягва до суперпозиция."

Справка: Quantifying the presence of a neutron in the paths of an interferometer
Hartmut Lemmel, Niels Geerits, Armin Danner, Holger F. Hofmann, and Stephan Sponar
Phys. Rev. Research 4, 023075 – Published 27 April 2022, DOI: 10.1103/PhysRevResearch.4.023075 

Източници: 

One particle on two paths: Quantum physics is right, Vienna University of Technology

Neutrons In The Double-Slit Experiment Really Do Individually Take Both Paths, IFL Scienc

[Gravity]

Преди 50 минути, Ниkи said:

Аз, в този експеримент, не виждам потвърждение, че квантовите обекти са частици... а само, че са вълни... Кажете Вие?

Потвърждава това което квантовата механика казва. От теоретична гледна точка, нищо ново няма. 

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Ниkи said:

Аз, в този експеримент, не виждам потвърждение, че квантовите обекти са частици... а само, че са вълни... Кажете Вие?

Потвърждават се изводите на квантовата механика, но по съвсем различен от всички досегашни експерименти. Когато се съберат и анализират всички такива различни видове експерименти - това може да помогне за някое ново ключово прозрение, което да придвижи нещата напред.

Имам чувството, че нещата са много близо до някакъв следващ по-значим напредък, но нужното за целта ключово прозрение постоянно успява да се промуши извън полезрението. В основата на всичко е пространство-времето на Вселената и сложни негови деформации, може да има дори разни преплитания и пресичания, които дават на първо място разликите, нееднородностите, благодарение на които има наблюдаваните от нас сложни прояви на света.

Да вземем например частиците. Както се вижда от всички тези опити - за нас те са безизмерни/безразмерни и ние можем само да регистрираме при определени условия тяхно точково местоположение в пространството. В останалите случаи частиците са разположени навсякъде, абсолютно подобно на непроявено хологравско изображение, което на всичкото отгоре се и движи някак си. Една частица взаимодейства по множество различни начини (електромагнитно, гравитационно и силно - слабото взаимодействие и във връзка с Хигс-бозона са повече преходни взаимодействия, при които частици преминават от едни форми в други през времето). Разсъжденията могат да продължат и нататък в много интересни насоки...

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Ниkи said:

Да, още една "капка" в полза на вълната.

На мен ми се струва, че всичкото това е една много сложна плетеница от релативистки ефекти на множество равнища (нива, плоскости), сложно пресечени едни с други, в резултат на множество разнообразни деформации на вселенското пространство-време. Например, нека си зададем поредния важен въпрос, защо при движение на произволен масивен обект спрямо условно неподвижен наблюдател - от гледна точка на наблюдателя намалява само дължината по посока на движението? Защо не намаляват и широчината и височината (тогава при движение със скоростта на светлината подвижния обект буквално щеше да изчезне от възприятието на условно неподвижния наблюдател)? Какво е особеното на всичките сплетени перспективи на възприятие на условно неподвижния наблюдател, че широчината и височината да са толкова различни от дължината по посока на движението и поради това да не изчезват, за разлика от случая с размерите на елементарните частици, където всичките три пространствени измерения липсват? И на всичкото отгоре с времето също има някаква подобна сложна игра...

Редактирано Юни 3, 2022 от Станислав Янков

[x_name41]

Какво ви е мнението за "Ритмодинамиката" на Юрий Н. Иванов?. В нея накратко той разглежда материята, като проява на вълнова функция и предлага алтернативен изглед върху така наречените "паралелни светове" и други неща. Според мен той просто е надскочил времето си, но не всичко в неговата концепция ми допада...

[Станислав Янков]

Преди 49 минути, Ниkи said:

Първо, радвам се, че най-накрая реши да обърнеш внимание на СТО  

По време, когато теб те нямаше за известно време, в една тема разисквах с колегите едни леки разминаванки в интерпретациите на СТО. Въз основа на тях, не съм убеден, че обектите се скъсяват по начина, по който всеобщо е прието (както ти каза: обектът да изчезне). В кратце, за да се "стопи" разстоянието м/у две точки, те трябва да се намират и да се движат със скорост С, по направление спрямо нас (под нас разбирай също точка). Според мен, никога няма да видим в профил сплескан обект, защото скоростта с която ни приближава е нула, нищо че се движи настрани с релативистка скорост

Аз винаги съм обръщал внимание на СТО, просто не владея достатъчно добре нито относителностите, нито неопределеносттите, за да стигам по-лесно до по-сложните концепции. Преди бях започнал да цикля, да въртя само на едно място, без да мога да спомена нищо ново и по-различно и затова за малко спрях с писането. Няма нужда да повтарям по петстотин пъти едно и също нещо без никакъв напредък.

Нищо масивно не може да достигне скоростта на светлината без да се промени в някакви безмасови бозони (фотони, глуони или гравитони). Електрони, неутрино, дори протоните в Големия адронен колайдер успяват да бъдат ускорени максимално до 99,99+ процента от скоростта на светлината, но никога не могат да я достигнат.

[Gravity]

Преди 5 часа, Ниkи said:

Ако квантовия обект е частица, как ще се раздели на две парчета (1/3 и 2/3), ще минат парчетата през съответните процепи и после пак ще се "сглобят"?

Ако е вълна защо оставя петно само в една точка на екрана? Квантовите обекти не са нито частици нито вълни.

[Gravity]

Преди 3 часа, x_name41 said:

Какво ви е мнението за "Ритмодинамиката" на Юрий Н. Иванов?. В нея накратко той разглежда материята, като проява на вълнова функция и предлага алтернативен изглед върху така наречените "паралелни светове" и други неща. Според мен той просто е надскочил времето си, но не всичко в неговата концепция ми допада...

След бегъл поглед, простотии.

[Станислав Янков]

Нека разгледаме нещата така! Имаме два квадрата ABCD и A‘B‘C‘D‘, които са плоскостите на възприятие на двама неподвижни един спрямо друг наблюдатели, застанали на точка А и А’ съответно. Да кажем, че това са Бойко и Побойко, които разгорещено спорят, дали Айнщайн е прав за светлината или нещо се е заблудил... Квадратът ABCD е плоскостта на възприятие на Бойко, а квадратът A‘B‘C‘D‘ е плоскостта на възприятие на Побойко. Двата квадрата са плътно наложени един върху друг, защото Бойко и Побойко са неподвижни един спрямо друг.

Страната АВ е наложена върху страната А’В’ и това е координатата на времето t или на скоростта на светлината по времето сt, ако мерките на тази координата са преобразувани на светлинни метри. Страната АD е наложена върху страната А’D’ и това е координатата на дължината (изминатото разстояние) х или на скоростта на светлината по дължината сх, ако мерките на тази координата са преобразувани на светлинни секунди. Времето е съвсем равностойна координата на пространствената координата х или на която и да било от останалите две пространствени координати (широчина и височина), защото и то си е линейно и с периодични отрязъци, по същия начин като тях.

В един момент Побойко, според когото Айнщайн греши, започва да осъзнава, че губи спора, обаче не иска да си признае загубата, затова се ядосва и отива при колата си, пали я и я засилва с 400 км/ч (колата е Бугати Чирон), за да прегази Бойко, който продължава да стои в точка А, защото смята, че Побойко ще се върне да си продължат спора. В момента, в който Побойко започва да ускорява колата си и да се движи с все по-голяма скорост спрямо очакващия го неподвижно Бойко, неговия квадрат на плоскостта му на възприятие А’В’С’D‘ започва да се върти от гледна точка на Бойко около оста АС (тя през цялото време си остава наложена без промяна върху А’С‘ - това е отсечката под 45 градуса на скоростта на светлината в диаграмата на Минковски). По същия начин от гледната точка на Побойко неговата собствена плоскост на възприятието си остава квадрат като плоскостта на Бойко АВСD, защото всеки от двамата счита себе си за неподвижен, но според всеки от двамата плоскостта на възприятие на другия се завърта около оста АС=А’С’ и това довежда до все по-голямо приближаване на координатите до онази линия под 45 градуса на скоростта на светлината в диаграмата на Минковски, при което на тази линия отрязъка на времето на другия и дължината по посока на движението на другия се зануляват.

 

Редактирано Юни 3, 2022 от Станислав Янков

[Шпага]

Преди 24 минути, Gravity said:

Квантовите обекти не са нито частици нито вълни.

А всъщност квантовите обекти би трябвало да са хем частици, хем вълни. Нещо като двуликия Янус

[Станислав Янков]

Нека кажем така! Дължината по посока на движението на подвижен обект се променя от гледна точка на условно неподвижен наблюдател, когато разглеждания от този наблюдател обект започва да се движи спрямо него, защото плоскостта на подвижния обект от гледна точка на неподвижния наблюдател започва да се завърта все повече по диагонал спрямо неговата условно неподвижна плоскост на възприятие чрез времето и дължината, колкото повече расте скоростта на движение на подвижния обект спрямо налюдателя. Промяната на скоростта на движение води до промяна на дължината на измерението по посока на движението. Понеже липсва промяна на скоростта на движението по линиите на широчината и на височината - те не се променят. Обаче въобще наличието на размерности, различни от нула, както при дължината, така и при широчината, и при височината, и при времето, също така показва, че по всичките тези четири различни направления има неща, които се движат със скорости, по-ниски от скоростта на светлината, спрямо възприятието на условно неподвижния наблюдател.

Още нещо! Всички елементарни частици, които изграждат всички атоми, които регистрираме, са просто огромен брой местоположения на точки без размери, които непрекъснато са бомбардирани от всякакви взаимодействия и затова трудно пребивават в невзаимодействените си състояния на непроявени холографски изображения. Затова, когато някой обект се движи, скъсяват се по посока на движението не неговите съставни елементарни частици (те са точкови местоположения без размери), а само разстоянията между отделните безразмерни точки на местоположенията на взаимодействащите му частици.

Редактирано Юни 3, 2022 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 18 минути, Ниkи said:

Защото енергията й е неделима и я отдава цялата в една точка от екрана. За това изчезва при локализиране

Очевидно има нещо същностно, което досега упорито убягва от усилията на физиците, затова и не могат да обединят пълноценно общата относителност и квантовата механика. Обаче не може обяснението да отрича постигнатото досега. За да е годно, работещо обяснение, то трябва да обяснява всичко достигнато досега и да го допълва с нови неща. Затова не можеш отново да се връщаш към едностранно определяне на частиците само като вълни, при условие, че през това вече е минато и е установено, че не са само вълни, а са и вълни в едни ситуации, и частици в други ситуации.

Виж например това, което аз пробвам с холографията! Аз не отричам квантово-механичните заключения. Аз ги приемам и се опитвам да ги надградя във форма, която да задълбочи картината. Множеството интерференчни холографски изображения на дадена частица навсякъде, като при непроявявана холографска плака, съвпадат с вероятното разположение на частицата навсякъде, когато не е регистрирана, съгласно квантовата механика. Кой е проявяващия лазер в случая с частиците? Това са взаимодействията им помежду им. Всяка една елементарна частица от всичките 30 в невзаимодействащата и’ форма, когато не е точково местоположение, е холографска форма с разположение навсякъде. Това дава възможност при сближаване между някои частици - едната да се окаже холографската плака, а другата да се окаже проявяващия лазер. В други случаи сближаващи се частици нямат подходящите характеристики да станат плака и лазер и поради това си се разминават без никакво взаимодействие помежду си.

Всеки колапс на частици е свързан с взаимодействие между тях под различни форми и в крайна сметка всичко това води до феномените, наблюдавани на макрониво.

[scaner]

Преди 2 часа, Шпага said:

А всъщност квантовите обекти би трябвало да са хем частици, хем вълни. Нещо като двуликия Янус

Ми не може да са хем вълни, хем частици, няма такъв филм, защото вълната не може да е частица и обратното - това са две крайни и изключващи се апроксимации. Но може квантовите обекти да проявяват свойства и на вълни, и свойства на частици.

Преди 1 час, Ниkи said:

Защото енергията й е неделима и я отдава цялата в една точка от екрана. За това изчезва при локализиране

Енергията на вълната е делима, по определение, защото самата вълна има ралични участъци и всеки от тях има собствена енергия. Вълната не е локален обект, и се стреми да заеме цялото пространство - ограничена в пространството вълна притежава способността да се раздува. Простият експеримент с интерференцията от двата източника - първоначалната вълна се нацвъква на много области с различна енергия по интерференчният екран, разделени с области без енергия.

Но именно положението, че квантовият обект се локализира в само една точка демонстрира, че при това взаимодействие тя не е вълна. Вълната не го може това.

[Шпага]

Преди 46 минути, scaner said:

Ми не може да са хем вълни, хем частици, няма такъв филм, защото вълната не може да е частица и обратното - това са две крайни и изключващи се апроксимации. Но може квантовите обекти да проявяват свойства и на вълни, и свойства на частици.

Ми след като в определени ситуации обектът проявява свойствата на частица, значи е частица. И след като в други ситуации същият обект проявява свойствата на вълна, значи е вълна.

Просто един обект с две същности, които може би не се проявяват едновременно. А може и едновременно да се проявяват, но ние да нямаме способността - или апаратурата - да ги установим по този начин, тоест едновременно.

[scaner]

Преди 5 минути, Ниkи said:

Това важи за класическите вълни. Ще се опитам да обясня, какво имам в предвид: Когато топнеш пръст във вода и го вдигнеш, водата се увлича по пръста ти. Когато водата се отдели от пръста, пада надолу, енергията се разделя и се получава кръгова вълна (това е при класическата вълна). При квантовия обект, водата не пада надолу, защото енергията не се разделя. Стой си като възвишение... и т.н.

Вълната е математически обект, който има ясна дефиниция и свойства. Тази дефиниция не включва определения като "класическа" или "квантова".

Този обект може да се приложи във физичен модел. Най-простото му приложение е в класическата физика, за описание на вълновото движение. Приклагането му в квантовата механика обаче удря на камък - математическият модел не е способен да опише всички свойства на физичесскиият квантов обект. По тази причина се налага новата същност вълна-частица, нещо което не е вълна, не е и частица, но в определени ситуации може да демонстрира свойства на еднато или другото. Аз някога предлагах името "вълница".

В този смисъл "квантова вълна" няма смисъл - тя не е вълна, а "квантова"-та представка я праща в областта на езотериката. Изкривяваш смисъла с "квантовата вълна", наблягайки само на едната страна на квантовата същност. Равностойно е на "квантова частица", и изобщо в това словотворчество има много подводни камъни

[scaner]

Преди 7 минути, Шпага said:

Ми след като в определени ситуации обектът проявява свойствата на частица, значи е частица. И след като в други ситуации същият обект проявява свойствата на вълна, значи е вълна.

Частицата по определение показва свойства на частица във всички ситуацции. Както и вълна. Мелез от двете не е нито едното, нито другото. Проста дихотомия на понятията.

[Станислав Янков]

Единственото, което дефинира вида на частиците и въобще тяхното съществуване, това са взаимодействията, в които те участват. Ако една частица не взаимодейства с абсолютно нищо, по абсолютно никакъв начин - тя все едно въобще не съществува! Имаме четири вида взаимодействия между фундаменталните частици - силно, слабо, електромагнитно и гравитационно, като последното освен с особеностите на гравитацията и гравитоните също се описва и от механизма на Хигс. Самото естество на взаимодействията се определя само от три форми - привличане/свиване, отблъскване/разширение и липса на всякакво взаимодействие.

Относно релативистките ефекти - имаме добре изяснена обвързаност между пространство (три пространствени измерения) и времето. Това, което се пропуска много често е, че имаме и резултиращи взаимодействия от всичко това - релативистките обяснения за привличането или отблъскването на заредени частици от проводници с течащ ток по тях и даже самото възникване на магнитното поле при движение на заредена частица спрямо наблюдател/регистратор. Големият въпрос - възможно ли е описването на всичките взаимодействия между частиците чрез една достатъчно сложна система от релативистки ефекти на няколко равнища (поне три - гравитационно, електромагнитно и на макро-ниво), достатъчно сложни преплитания на различни плоскости, планове на пространство-времето на Вселената, които да дават и холографското подобие на частиците, и взаимодействията между тях.

[Шпага]

Преди 9 часа, scaner said:

Частицата по определение показва свойства на частица във всички ситуацции. Както и вълна. Мелез от двете не е нито едното, нито другото. Проста дихотомия на понятията.

Сканер, нали:

1. Обектът Е вълна, когато минава през двата процепа едновременно.

2. Обектът Е частица, когато оставя "петно" само в една точка на екрана.

И след като един-единствен обект се проявява по тези два различни начина, значи Е с две същности - едната на вълна, а другата на частица. Това е много по-логично, отколкото твърдението, че НЕ Е нито вълна, нито частица.

П.П. Ето го двуликият Янус - с едно усмихнато и с едно намръщено лице. Но в крайна сметка и двете лица са си негови, нали? Ако застанеш обаче срещу намръщеното му лице, няма да видиш усмихнатото. Както и обратното - видиш ли усмихнатото му лице, няма да видиш намръщеното. Просто така е "устроено" пространство-времето, което е достъпно за нас. Но това съвсем не означава, че няма безброй други аспекти на въпросното пространство-време, за които ние дори не предполагаме

 

[Станислав Янков]

Защо елементарните частици са безизмерни/безразмерни за нашето възприятие? Защото ако въобще има нещо свързано с тях, което ние да не сме способни да възприемем - то се движи спрямо нас със скоростта на светлината и в трите пространствени измерения. При взаимодействие елементарна частица се регистрира само чрез времето, затова има само точково местоположение в пространството в съответния времеви момент. (Означава ли последното, че без взаимодействие дадена частица не разполага спрямо нас нито с пространствени измерения, нито с времево такова?!)