Кой не иска евро?

[новорегистриран2]

  On 2.06.2022 г. at 6:07, Б. Киров said:

Липсва, но в случая М0 се разбира еднозначно като "пари в обращение", това са банкноти, монети и разплащателни сметки, масата налични пари, с които се извършват разплащанията в страната, включително тези с дебитни и кредитни карти. Точно тази маса пари М0 за последните 4 години е нараснала с 10 млрд лева и това е проинфлационно. Бордът много ясно е дефинирал какво подкрепя М0 - валутните резерви в чужда валута, а те са предимно евро.

Ако погледнете какви маневри са извършени вътре в рамките на "Емисионно" на БНБ през това време, прехвърлени са активи като облигации ДЦК към валутни резерви, за да се увеличи точно печат на М0, банкноти и монети. Как става това, по механизма за изкупуване на ДЦК от ЕЦБ, схемичката която горе сте линквал, държавата пуска ДЦК, продава ги по европейските програми на ЕЦБ и получава валута евро, която премества точно във валутните си резерви. Това освобождава пространство на печатницата да пуска повече парична маса М0 в банкноти и монети. затова напоследък тегля от банкомата само новички едри копюри, печатницата работи усилено.

Expand  

Не съм сигурен, че ЕЦБ има правото да купува български ДЦК.

-----

Има различни определения за това що е то инфлация. Според едни автори е увеличаването на паричната маса, според други увеличаването на цените.

Това хубаво, ама японците и корейците печатат пари като луди, но това не води до увеличаване на цените и инфлация. В България, както сам посочихте, паричната маса се е увеличила с много, в пъти, но до преди лятото на миналата година, това не водеше до инфлация. Напротив, имали сме дълъг период на дефлация или много ниска инфлация.

Единствено при храните има увеличение (не знам дали статистиката за инфлацията на храните е реалистична, на мен ми изглежда, че НСИ силно подценява хранителната инфлация) през до ковид периода и то е, донякъде, свързано с увеличението на МРЗ, донякъде с наличието на олигопол в сектора.

Което означава, че при другите сектори се оперира с маржове на печалба, които позволяват на всички по веригата от производител до снабдител и продавач да оперират без да вдигат осезаемо цените. (отново да повторя става въпрос за периода до ковид кризата и до руските приготовления за войната с Украйна)

Това ни връща на въпроса за структурата на икономиката ни и ниската капитализация. При наличието на конкуренция и висока капитализация (т.е. висока платежоспособност на клиентите и т.н.) инфлацията се минимизира от пазарните сили и цялостната сила на икономиката, както е случая с повечето развити държави при сегашната инфлационна вълна. При нас тези условия липсват. В икономиката ни има олигополи и монополи, конкуренция почти няма. Да не забравяме, че предишните ни управляващи създадоха цяла серия придворни олигарси, които бяха параван за управление на икономиката.

Другият голям проблем е ниската капитализация на икономиката. Левът бидейки завързан за еврото има своята покупателна способност, но имаме сравнително малко пари в обръщение. А, ако искаме да станем част от еврозоната, трябва да постигнем "конвергенция" със западните икономически показатели. При наличието на валутен борд трудно можем да очакваме инфлация в нормално време, чрез която да намалим разликата. Другата алтернатива е да чакаме да ги изработим тия пари с честни пот и труд... И така ще чакаме още десетилетия, докато всички останали тарикати печатат ли печатат.

Та, като нищо на назначените за бизнесмени им е казано да вдигнат цените си или те сами са решили да се възползват от първоначалната паника покрай войната. Пак ще повторя нашата икономика е силно регулирана, било то от държавата или от частни монополи и олигополи, които са допуснати пак от държавата.

Каквато и да е от двете причини инфлацията е силно желана от управляващите, именно заради конвергенцията с еврозоната. Това си пролича покрай ударното вдигане на пенсиите, проличава си покрай данните от преброяването и за БВП, проличава си и от предстоящото ударно вдигане на МРЗ догодина.

  Цитирай

Сега, тук аз няма да се съглася с вас, че пускането в обращение на повече парична маса в кеш не е проинфлационно, то очевидно е. От една страна имате растеж на стоки и услуги с 4-5 процента на годишна база покупателна способност БВП, от друга на пазара се появяват пари в кеш и електронни разплащания в обем на 30 процента на годишна база /това е предимно от вдигане на заплати/. Естествено кешът е повече от стоката и това провокира по-голямо търсене и купуване, което е проинфлационно. Така че и вътре в рамките на валутния борд е възможен ускорен печат на пари, макар и в един от сегментите на паричните агрегати, а именно МО. И, според мен, точно на това се дължи изпреварващата и по-голяма инфлация в България в сравнение с тази в Еврозоната, почти двойно.

Expand  

Това е много дискусионен въпрос, защото 1) да увеличава се паричната маса у нас, но 2) левът е завързан за еврото и ние заемаме пари в евро, т.е. не се намалява покупателната способност на лева, напротив поддържа се. И то с реален актив, какъвто е еврото.

  Цитирай

По отношение на външната търговия и износа, погледнето данните, от момента на влизането ни в ЕС, ние като цяло имаме отрицателен търговски баланс между износ и внос, тоест отрицателно търговско салдо, България внася повече, отколкото изнася, а това е изтичане на валута, а не втичане.

Expand  

Туризмът се брои като износ на услуги.

Що се отнася до износа на стоки за ЕС, ние имаме дефицит само с държави като Унгария, Полша и Чехия, където няколко японски и корейски корпорации отвориха заводи за битова техника и която ние внасяме от там.

А спрямо трети страни салдото ни е толкова лошо, защото внасяхме суровини от Украйна и Русия.

Редактирано Юни 2, 2022 от новорегистриран2

[Пандора]

  On 2.06.2022 г. at 7:43, новорегистриран2 said:

В България, както сам посочихте, паричната маса се е увеличила с много, в пъти, но до преди лятото на миналата година, това не водеше до инфлация. Напротив, имали сме дълъг период на дефлация или много ниска инфлация.

Expand  

Паричната маса не трябва ли да зависи от вътрешния продукт - ако е в растеж, очевидно и паричната маса трябва да се увеличи. Ако обаче няма повече произведен продукт и се увеличава паричната маса - цената на паричната единица пада - с нея може да се купи по-малко.

[Б. Киров]

  On 2.06.2022 г. at 10:29, Пандора said:

Паричната маса не трябва ли да зависи от вътрешния продукт - ако е в растеж, очевидно и паричната маса трябва да се увеличи. Ако обаче няма повече произведен продукт и се увеличава паричната маса - цената на паричната единица пада - с нея може да се купи по-малко.

Expand  

И според мен това е очевидно, но явно не се спазва стриктно от създателите на пари по света и у нас.

  On 2.06.2022 г. at 7:43, новорегистриран2 said:

Не съм сигурен, че ЕЦБ има правото да купува български ДЦК.

Expand  

Не могат, факт, само държавите в Еврозоната се радват на тази привилегия - от вратата на министерството на финансите излизат ДЦК /дълг/ а от вратата на ЕЦБ /образно казано/ влизат евро - и така до 9 трилиона дълг в балансите на ЕЦБ. Германски съд даже заведе дело срещу този празник на парипечатането, но докъде стигнаха с това дело не знам.

Вижте сега баланса на управление "Емисионно" на БНБ:

Това е последния седмичен отчет. В графата АКТИВ: Инвестиции в ценни книжа - никъде не уточняват какви са тези ценни книжа. Очевидно не са български. Какви да са тогава, според мен, предимно на страни от Еврозоната и американски. Те си имат пазар, нали? И сега следва интересната част:

Пет години по-рано: я каква изненада - Инвестиции в ценни книжа, с 11 млрд повече отколкото днес. Значи за тези 5 години имаме леко плавен преход, преливане така да се каже в структурата на АКТИВИ - от инвестиции в ценни книжа отиваме в кеш. Ама защо така? Според мен инвестициите в ценни книжа са по-рентабилни от тези в кеша. Кешът няма лихва, даже е отрицателна. А ценните книжа имат доходност. Защо да преливаме ценни книжа към кеш?

Моята версия е, че Паричния съвет, валутният борд в България, както е структуриран през далечната 1998 позволява печат на български левове единствено от наличността на актива валутен кеш, обозначено от БНБ като "Парични средства и предоставени депозити в чужда валута". Обръщаш ценните книжа в кеш и имаш златна кесийка за печат на левове, нещо като Сезам пещерата. В лимитите на трите актива де - кеш, ценни книжа и злато. Златото не го пипат, твърде малко е, а и ще се вдигне вой до небесата, пък и половината не е в България, може да не могат да си го изтеглят оттам по физически причини. Така че остават ценните книжа.

 

 

[Пандора]

  On 2.06.2022 г. at 11:02, Б. Киров said:

И според мен това е очевидно, но явно не се спазва стриктно от създателите на пари

Expand  

Е, аз имах предвид, че не всяко печатане на пари е грешно, а иначе, че не се спазва винаги също е ясно. 

  On 2.06.2022 г. at 11:02, Б. Киров said:

Не могат, факт, само държавите в Еврозоната се радват на тази привилегия - от вратата на министерството на финансите излизат ДЦК /дълг/ а от вратата на ЕЦБ /образно казано/ влизат евро - и така до 9 трилиона дълг в балансите на ЕЦБ. Германски съд даже заведе дело срещу този празник на парипечатането, но докъде стигнаха с това дело не знам.

Expand  

Въобще имали някакви гаранции, че Еврозоната ни гарантира някаква финансова стабилност по отношение на банки и финансови институции и че правилата се спазват или това е просто някакъв елитен клуб с определени практики?

 

Редактирано Юни 2, 2022 от Пандора

[Б. Киров]

  On 2.06.2022 г. at 11:18, Пандора said:

Въобще имали някакви гаранции, че Еврозоната ни гарантира някаква финансова стабилност по отношение на банки и финансови институции и че правилата се спазват или това е просто някакъв елитен клуб с определени практики?

Expand  

Според мен и двете неща - че гарантира НЯКАКВА банкова стабилност и че е елитен клуб - са верни.

Гарантира банкова стабилност, доколкото двете страни ядро на Еврозоната, Германия и Франция, гарантират на собствената си валута евро банкова стабилност, а останалите покрай тях се радват на тази гаранция. Еврото е предимно германски проект, в ядрото му е германската марка, а в основата на германската марка стоеше германската икономика с нейната производителност. Така че, според мен, германците ще са последните, които да искат нестабилно и уязвимо евро и нестабилна и негарантирана банкова и финансова система, основана върху евро. Това е тяхната валута, кръвоносната система на тяхната икономика. Каквото и да предричат икономически пророци като Стив Ханке за бъдещето на Еврозоната, то е ясно, че той говори от позициите на интересите на глобалната финансова система, базирана на щатския долар, ако изчезне основния валутен конкурент на щатския долар, още по-добре от тяхна гледна точка.

И да, елитен клуб са, защото вижте в условия на финансова и дългова турбуленция, каквато е днешната, какви реки от финансова подкрепа към страните в Еврозоната се изсипват. Без тези еврови инжекции икономики като Португалия, Италия и Гърция щяха да са във фалит.

[новорегистриран2]

  On 2.06.2022 г. at 11:02, Б. Киров said:

И според мен това е очевидно, но явно не се спазва стриктно от създателите на пари по света и у нас.

Не могат, факт, само държавите в Еврозоната се радват на тази привилегия - от вратата на министерството на финансите излизат ДЦК /дълг/ а от вратата на ЕЦБ /образно казано/ влизат евро - и така до 9 трилиона дълг в балансите на ЕЦБ. Германски съд даже заведе дело срещу този празник на парипечатането, но докъде стигнаха с това дело не знам.

Вижте сега баланса на управление "Емисионно" на БНБ:

Това е последния седмичен отчет. В графата АКТИВ: Инвестиции в ценни книжа - никъде не уточняват какви са тези ценни книжа. Очевидно не са български. Какви да са тогава, според мен, предимно на страни от Еврозоната и американски. Те си имат пазар, нали? И сега следва интересната част:

Пет години по-рано: я каква изненада - Инвестиции в ценни книжа, с 11 млрд повече отколкото днес. Значи за тези 5 години имаме леко плавен преход, преливане така да се каже в структурата на АКТИВИ - от инвестиции в ценни книжа отиваме в кеш. Ама защо така? Според мен инвестициите в ценни книжа са по-рентабилни от тези в кеша. Кешът няма лихва, даже е отрицателна. А ценните книжа имат доходност. Защо да преливаме ценни книжа към кеш?

Моята версия е, че Паричния съвет, валутният борд в България, както е структуриран през далечната 1998 позволява печат на български левове единствено от наличността на актива валутен кеш, обозначено от БНБ като "Парични средства и предоставени депозити в чужда валута". Обръщаш ценните книжа в кеш и имаш златна кесийка за печат на левове, нещо като Сезам пещерата. В лимитите на трите актива де - кеш, ценни книжа и злато. Златото не го пипат, твърде малко е, а и ще се вдигне вой до небесата, пък и половината не е в България, може да не могат да си го изтеглят оттам по физически причини. Така че остават ценните книжа.

Expand  

Събитията от последните години показаха, че расте нестабилността - било то икономическа, геополитическа или каквато още може да се сети човек, расте. Веригите за доставка се нарушават много лесно и това генерира последствия. Същото се отнася до финансите. Руснаците спестяваха с години, за да достигнат доста високи нива на ЗВР, пари с които можеха да създадат истинска армия и промишленост, а не сегашните жалкарски гледки. Обаче загубиха половината си пари.

Та, не се знае какво и как, винаги е по-добре да имаме кеш.

[новорегистриран2]

  On 2.06.2022 г. at 10:29, Пандора said:

Паричната маса не трябва ли да зависи от вътрешния продукт - ако е в растеж, очевидно и паричната маса трябва да се увеличи. Ако обаче няма повече произведен продукт и се увеличава паричната маса - цената на паричната единица пада - с нея може да се купи по-малко.

Expand  

Стойността на парите се определя от търсенето и предлагането им. Колкото повече се търси дадена валута, толкова по-висока е стойността ѝ и обратното. Като пазарните участници се разбират каква е най-оптималната ѝ стойност, която ежедневно наблюдаваме в информациите за курса на дадена валута, т.е. стойността ѝ спрямо друга.

Има валути като долара и еврото, в които пазарните участници имат силно доверие и знаят, че зад тяхната стойност стои обезпечение не само от злато и други полезни изкопаеми (commodities), но и реално произведена продукция, спазване на правилата и геополитическа сила. Т.е. това са глобални валути, с които можеш да си купиш даден продукт, актив или каквото искаш от производители и собственици по цялата планета.

Ако забелязваш цените на имотите в България се обявяват в евро, а не в левове. Същото е в Сърбия и другите страни от региона.

Та, с валутния борд ние сме завързали българската парична единица за германската, която преди беше марката, а сега е еврото. В една от темите описах как германците чрез еврото спонсорират търсенето в южноевропейските страни, за да има кой да потребява германските стоки и услуги, и по такъв начин германските пари да имат по-добра стойност.

От пазарна гледна точка, когато ние заемаме в евро или чуждестранен инвеститор влага у нас в евро това не води до обезценяване на местната валута, защото еврото е актив. Отделно покрай операциите за превалутиране се създава търсене за местната парична единица, което повишава стойността ѝ и покупателната ѝ способност, чрез която може да се закупят местни или вносни стоки и услуги, което също генерира БВП.

А откъм счетоводството мисля, че заемите в евро трябва да се водят като актив на ВБ и така не се създава инфлация, защото зад новосъздадените пари има реален актив - еврото.

[Р. Теодосиев]

Речник на българската евро митология

Единната валута няма да донесе вещания апокалипсис, но и не е панацея за дефектите на финансовия сектор

Темата накратко

• Дебатът с годините обрасна с митове, от които сега по-екстремни или прохождащи политически формирования могат да се захранват.
• Няма обективни причини при влизане в еврозоната цените да станат двойни.
• ЕЦБ няма как да разреши всички бъгове в българския финансов сектор, но второто око може да помогне.

---

Смяната на националната валута от лев на евро определено е знаково събитие за България. Затова и страховете на хората по темата са предвидими, а с тях нормално идват и политическите заигравки. И не само - както изтъкна и бившият финансов министър от два кабинета на ГЕРБ Владислав Горанов на кръгла маса по темата в парламентарната бюджетна комисия през седмицата, "някои икономисти градят кариерите си изцяло върху тезите си срещу еврозоната".

Резултатът е, че дебатът с годините обрасна с митове, от които сега по-екстремни или прохождащи политически формирования като "Възраждане" и "Български възход" могат да се захранват като борци за националния интерес. А това разколебава и партии от управляващата коалиция като ИТН и БСП, които пред перспективата да бъде засмукана съществена част електората им предпочитат да минат в мека опозиция. Тя не е под формата на отрицание, а във вида първо да преценим плюсовете и минусите, да помислим, пък после да видим. Като първа стъпка в тази посока ще се чака анализ на ползи и рисковете от БНБ и финансовото министерство. В това само по себе си няма лошо, но ако се чака произвеждането му, без да се прави нещо, целевата дата за приемането на еврото от началото на 2024 г. може да стане напълно непостижима.

Какво ще покаже поръчаният анализ естествено няма как да се знае от сега, но трезвата преценка е, че от икономическа гледна точка самото приемане на еврото нито ще предизвика небивал разцвет, тъй като след над четвърт век валутен борд много от позитивите са изконсумирани, нито ще доведе до икономически апокалипсис. Еврозоната далеч не е перфектна конструкция, ЕЦБ също може да води грешни политики и като цяло може да има и минуси, но те са далеч от развяваните мантри.

 

РЕКЛАМА

 

Ето и отговорите на най-често изтъкваните твърдения против или пък за смяната на лева с евро:

"Цените ще станат европейски, а заплатите ще си останат български"

Това е най-масовият страх, който се повтаря във всяка страна, тръгнала по този път. А той разбираемо се засилва в сегашната среда на двуцифрена инфлация, каквото в България не е виждана от 25 години - всъщност от когато беше овладяна именно чрез връзването на лева за германската марка. Отсяването на това коя инфлация идва от еврото, и коя от друго не е лесно, но като цяло статистическите данни не показват значим ефект никъде в индексите на потребителските цени. Срещу тях обаче неизменно се изправят недоверието към официалните данни и отделни истории по спомените на братовчед от Италия.

В най-фриволния им вид спекулациите по темата са "всички цени ще ги видите по две" или "ще си останат същите, ама в евро". Обективни причини за това няма, а с адекватна информационна кампания, достатъчно дълго паралелно изписване на цените и в левове и адекватен контрол опитите за подобни некоректни практики могат да се минимизират. Валиден аргумент за лек еднократен ефект е закръгляването, но в България то може и да е дефлационно - много търговци може да заложат стока с цена 2 лв. преди да се продава не за 1.02 евро (колкото би била при курс 1.95583), а за 1 евро.

"Губим суверенитет"

Естествено при отказа от националната валута практически България прехвърля правомощията за определяне на паричната си политика към ЕЦБ. Това не е изненадващо, защото включването във всяко международно споразумение има някаква форма на загуба на суверенитет, но и някакви ползи насреща. Това важи например за участието в самия ЕС, откъдето идват еврофондове, а и страната формално участва в изготвянето на всяка регулация. Същото важи и за паричната политика на ЕЦБ, в чието управление България ще има напълно равнопоставен глас, макар и едва ли той в обозримо бъдеще да е решаващ.

 

В случая обаче България практически се е отказала от воденето на независима парична политика от 1997 г. Реално при влизане в еврозоната единствено ще се загуби опцията валутният борд да бъде отменен (или да се разпадне, ако е управляван зле) и левът бързо да се върне към свободно плаване. Това обаче би могъл да е полезен ход в сравнително малко сценарии - например при разпад на самата еврозона.

"Вкарват ни потайно и набързо"

Всъщност ангажиментът на България да приеме еврото не е нов и е заложен още в договора за присъединяване към ЕС от преди 15 години, а от преди десетина и на всяка банкнота евро има надписи и на български. Намеренията това да стане максимално бързо бяха комуникирани още тогава и макар кризата от 2008 и последвалите трусове в еврозоната да отлагаха перспективата постоянно, декларираният политически консенсус от водещите партии по темата беше неизменен и те се явяваха на избори с тази заявка.

Конкретно ескалиралата напоследък тема с приемането на Националния план за въвеждане на еврото също трудно може да мине за нещо особено секретно. Самият документ беше изготвен и публикуван още миналото лято, като той реално очертава оперативните действия и стъпки, така че преходът да се случи без трусове.

"Да, ама няма гаранция при какъв курс ще ни приемат"

Теоретично при влизането на страната в еврозоната има опция, при която другите членки да поискат друго ниво освен познатите 1.95583 лева за евро, което е и неизменното съотношение на вече четвъртвековния валутен борд. Няма обаче никакви обективни предпоставки това да се случи. Българският лев влезе в ERM II преди близо две години при това съотношение и не е изпитвал никакъв натиск към обезценяване. Тогава българският парламент даде мандат на Министерството на финансите и БНБ да преговарят единствено за този курс, той е вписан и във въпросния план. Исторически страните, влезли с валутен борд в ERM II, са преминали към еврото с курса си отпреди това.

ЧетеноКоментираноПрепоръчвано

1. КОМЕНТАРИ И АНАЛИЗИ

Превзетата граница на България

1. ИМЕНА

Строител на капитализма: Кирил Домусчиев

1. ГЛАСЪТ НА КАПИТАЛ

Подкаст: Защо ни е еврото

"Ще станем като Гърция"

Със сигурност валутният борд има дисциплиниращ ефект. Освен че той забранява на БНБ да финансира правителството под каквато и да е форма, самото поддържане на фиксирания курс предполага поддържане на по-консервативна фискална политика без хронични бюджетни дефицити и трупане на дълг. Така че влизането в еврозоната определено развързва ръцете на държавата да харчи повече и това в екстремен вариант може да произведе гръцки сценарий. Това обаче далеч не е задължително и както може да се посочи негативен пример, има и доста успешни такива на държави (включително и от Централна и Източна Европа), приели еврото, без да се хлъзнат в дългова спирала, а напротив - развиващи се устойчиво. Всъщност дори донякъде парадоксално критиците на еврочленството често паралелно изтъкват и обратния аргумент: "Ще трябва да спасяваме Гърция."

"Защо да ходим, където други не искат"

Наистина има страни в ЕС, които макар да имат същия ангажимент като България и Хърватия, не показват никаква амбиция към скорошно приемане на еврото. От бившия соцлагер това са Полша, Чехия и Унгария, докато Румъния е по-скоро в клуба на желаещите, но вечно неготовите за такава крачка. Освен това Швеция има решение на референдум в обратна посока от преди 20 години, а Дания, макар да е в ERM II, има клауза, която ги освобождава от задължението да влязат в еврозоната.

Чисто механичните сравнения са сложни и всяка държава си има своя политическа динамика, но като най-малък общ знаменател изброените страни от ЦИЕ имат плаващ курс на валутите си спрямо еврото, така че реално могат (успешно или не) да водят своя парична политика. Иначе по същия йезуитски начин въпросът винаги може да се обърне: "А ако е толкова лошо, защо 20 други държави искат да са в този паричен съюз?"

"Не е сега моментът. Още не сме достатъчно богати"

Аргументът, че България освен да отговори на конкретните критерии, трябва и реално да е конвергирала (т.е. да се е приближила като богатство) към страните от еврозоната, се чува често. Всъщност той е по-скоро валиден от гледна точка на самата еврозона - да не приема държава, чието икономическо и институционално развитие не е адекватно и съответно би могла да създаде проблеми за останалите. За самата България няма съществена разлика дали ще наваксва с вързан лев за еврото или директно ползвайки еврото, като членството в еврозоната би могло по-скоро да ускори наваксването.

 

"Не е сега моментът. ЕЦБ прави глупости"

Еврозоната определено си има свои проблеми. Дългите години на поднулеви лихви и печатане на пари трудно могат да минат за далновидна парична политика. Все повече влиятелни гласове хвърлят голяма част от вината за настоящия инфлационен шок именно към изобилието от лесни пари, произведено от централните банки, макар и не само към европейската. Сега обаче ЕЦБ е в много по-трудна позиция да затяга политиката си в нужния мащаб, за да овладее цените. Освен риска да вкара икономиката в рецесия, който е валиден и в САЩ, и почти навсякъде, Франкфурт трябва да се съобразява да не вкара и поне няколко европейски правителства във фалит. И въобще концептуално единната парична политика за сравнително разнородни икономики е рецепта за търкания.

При всички тези дефекти обаче сегашната ситуация на валутен борд не дава никаква защита. През него паричната политика на ЕЦБ в момента се внася практически безпрепятствено и незабавно.

"Еврозоната носи много икономически ползи"

На другия полюс обикновено приемането на еврото се обрисува като мощен бизнес катализатор. Това не е съвсем така. Преките ефекти са по-скоро скромни и в голяма степен изконсумирани. Повечето са косвени - по-добър кредитен рейтинг и оттам по-евтини заеми, повече инвестиции и т.н. Като цяло еврозоната е своеобразен печат за качество, който поставя страната на друго място в географията на световните капитали. Дали зад него стоят наистина качествени институции, регулатори и въобще бизнес среда е нещо, за което трябва да работят българските власти. И за да е устойчиво, трябва не просто да е еднократен напън колкото да влезем, а постоянно и систематично усилие. Иначе със сигурност елиминирането на риска от атака срещу борда, ако в някой момент БНБ занемари грижата за него, е добре дошло. Както и на политическия риск на власт да дойде някой популист, който да се заиграе с паричния режим.

"С това ни се решават проблемите с..."

Не, ЕЦБ не е панацея, която да разреши всички бъгове в българския финансов сектор. Наистина трудно можем да си представим български банкер да пее в механа, прегърнал Кристин Лагард, или някак по друг начин местни бизнесмени да влияят на европейски регулатори. Същевременно обаче ЕЦБ определено е фокусирана да надзирава системно важните банкови гиганти и не изпитва особен ентусиазъм да поеме малки местни институции с по няколко милиарда евро активи. Затова и за да няма случки като раздаваните безогледно от ББР кредити на политически свързани лица и други местни публични тайни, ще трябва работата да си я свършат основно българските институции.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2022/06/03/4353025_rechnik_na_bulgarskata_evro_mitologiia/

[Р. Теодосиев]

Подкаст: Защо ни е еврото

Икономическата, политическата и геополитическата страна на влизането на България в еврозоната

 

 

Евъргрийн темата "България и еврото" наближава своя край. Планът на управляващата коалиция и мнозинството от депутатите в парламента (вкл. най-голямата опозиционна партия) е българският лев да бъде заменен от еврото на 1 януари 2024 г. Планът на партии като "Възраждане" и "Български възход" на Стефан Янев е това да не се случи - било то чрез натиск или чрез референдум.

Всъщност дебатът за еврото не е един, а е разделен на три части: икономическа, политическа и геополитическа. Икономическият дебат е за това какво България печели и какво губи от влизането си в еврозоната. Политическата е свързана с вътрешнопартийните боричкания в страната. Геополитическият е свързан с това доколко влизането в еврозоната показва и позицията на България по света.

В тазседмичния епизод на "Гласът на Капитал" водещият Йоан Запрянов и гостът му Николай Стоянов си говорят за всички тези аспекти на еврозоната, включително и чрез дълбоко гмуркане в аргументите против еврото, които вероятно ще се чуват все повече и повече през следващите месеци. Заради множеството си аспекти темата е значително по-сложна и дълбока, отколкото изглежда.

Целият епизод чуйте тук:

 

Гласът на "Капитал" e седмичен подкаст, в който журналистите разказват интересна история от седмицата в дълбочина, с контекст и анализ и в който търсим мнения от експерти от света на политиката, икономиката или бизнеса за важните въпроси на нашето време.

Ако този епизод ви хареса и искате да слушате новите епизоди веднага щом излязат, абонирайте се за "Гласът на "Капитал" в Apple Podcasts, Google Podcasts или Spotify. Може да следите подкаста и като добавите този RSS Feed във вашата програма за подкасти.

Обратна връзка за "Гласът на "Капитал" можете да ни изпращате на podcasts@capital.bg или в познатите ви профили на "Капитал" във Facebook и Twitter.

[Р. Теодосиев]

Референдум за еврото искат само руската колона и вярващи на пропагандата*

Явно приетият от правителството план за въвеждане на еврото (само с гласовете на ПП и ДБ) е дал сигнал за мащабен саботаж на този процес, чийто успешен финал би окончателно ни отделил икономически от руската орбита. (Например, защо България плащаше в долари руския газ, поемайки валутния риск, за разлика от европейските страни?)

Противниците са явни - БСП и ПатрЕоти и неявни (“загрижени”) : ГЕРБ и ДПС/ИТН.
На практика всички без ПП и ДБ.

Какви са топ 5 опорки срещу еврото?

Да ги обясним на разбираем език: 

 

1. С еврото губим суверенитет.

В момента нямаме суверинитет, защото във валутен борд най-важните аспекти на паричната политика се решават от Европейската централна банка, чиято парична единица - еврото е котва за нашия лев. А решенията на БНБ, които се вземат в България често са продукт на политически или сенчест натиск отвън - както случаите КТБ и ББР. Неслучайно в доклада на ЕЦБ за нашия напредък се споменават слабите институции и политически зависимата БНБ като основен проблем.
С членството си в Еврозоната, България придобива глас, който при паритет в гласовете на страните за две различни политики може да се окаже решаващ коя политика да бъде избрана за цялата еврозона! Това е суверинитет: гласът на България да значи нещо, а не да няма глас!
Но най-важно е да знаем какво значи суверенитет. Когато той се упражнява от наше име - както през почти Целия преход - от хора на ДС, мафията или директно Кремъл - такъв суверинитет не ни трябва.

 

2. Въвеждане на еврото ще доведе до скъпотия.

Никоя от бившите соц страни станали членки на еврозоната не са имали по-висока инфлация в годината на въвеждане спрямо предишната или в следващата година след въвеждане на еврото. Което значи, че това е спекулация.
Да, ако нашите медии продължават да участват (както БНР с Волгин) в разпространението на всякакви слухове - инфлацията се движи преди всичко от очаквания.
Ето - Бордът сега спомогна ли за по-ниска инфлация от еврозоната? Не, имаме пак по-висока инфлация от средната.
Всички примери за висока инфлация от нови членки са на страни, които не са били във валутен борд и не са били готови за еврото.
А ние на практика чрез валутния борд сме в еврозоната от самото й създаване.

 

3. Ако беше полезно еврото, защо Полша, Чехия и Унгария не го въвеждат?

Първо трябва да се каже, че те са длъжни да го въведат без определен срок. А всяка страна избира момента. Тези страни нямат валутен борд и ползват някои търговски предимства на плаващите валутни курсове. Но ние не можем, защото сме в борд с фиксиран курс. Също, тези страни няма нужда да поддържат огромен валутен резерв в евро, който да обезпечава националната валута - а това на нас ни коства стотици милиони евро от ниските или отрицателни лихви на евроактивите, в които сме инвестирали този задължителен резерв!
И така ще е докато не приемем еврото!

А и можем ли да се сравняме с Чехия:

- от сто години е сред топ индустриализираните икономики на Европа;
- Прага е по на Запад от Виена;
- когато Паисий е писал “О, неразумний юроде!”, Моцарт е поставял Дон Жуан в Прага!

Не знам това защо не е понятно на юрода.

А Полша? Ами нейният пазар е петият най-голям в Европа!
Унгария на проруския Орбан надали е пример за следване. По-скоро той обяснява защо и България още не е въвела еврото.

 

4. Ако сме в еврозоната ще трябва да плащаме за фалита на другите, а ние можем да задлъжнеем и да фалираме като Гърция.

Участието в еврозоната работи на същия принцип като застраховането - плащаш за застраховка, за да има кой да ти помогне в беда. Както ЕЦБ ни помогна в началото на пандемията с милиардна линия в евро, когато влязохме в чакалнята. Освен това поевтиняват кредитът и банковите транзакции и се облекчава цялата ни икономика приемайки общата валута.

А нашата финасова система става по-прозрачна и по-трудна за пране на пари от олигархията.
Няма как повече да задлъжнеем, отколкото сега можем - и това го показва целият Преход. Напротив, в еврозоната е по-трудно да водиш неразумна фискална политика.

Апропо, (почти) фалиралата Гърция пак плаща над два пъти по-високи средна заплата и пенсии от България. И няма никакво намерение да напуска еврозоната.

 

5. Еврото трябва да бъде прието с референдум.

Не, материята е прекалено сложна за разбиране, а финансовата грамотност на българина изключително ниска и податлива на манипулации - за да има смисъл такъв референдум.

А и не можем да правим референдум срещу договор, с чието подписване вече сме се задължили да приемем еврото.

Референдум иска само руската колона у нас и неграмотните хора, които вярват на нейната пропаганда. Всъщност целта й е излизане от Европейския Съюз, за да станем Беларус на Балканите.

А влизането в еврозоната ще е крах на този опит. А може би и на самата колона.

*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора - Евгений Кънев. Заглавието е на OFFNews

https://www.facebook.com/ekanev/posts/10222668473685039

https://offnews.bg/analizi-i-komentari/referendum-za-evroto-iskat-samo-ruskata-kolona-i-viarvashti-na-propaga-778274.html

[Р. Теодосиев]

Хубав разговор, в който доста неща се казаха за еврото и влизането на България в еврозоната:

 

[новорегистриран3]

  On 5.06.2022 г. at 15:13, Р. Теодосиев said:

Референдум за еврото искат само руската колона и вярващи на пропагандата*

Явно приетият от правителството план за въвеждане на еврото (само с гласовете на ПП и ДБ) е дал сигнал за мащабен саботаж на този процес, чийто успешен финал би окончателно ни отделил икономически от руската орбита. (Например, защо България плащаше в долари руския газ, поемайки валутния риск, за разлика от европейските страни?)

Противниците са явни - БСП и ПатрЕоти и неявни (“загрижени”) : ГЕРБ и ДПС/ИТН.
На практика всички без ПП и ДБ.

Какви са топ 5 опорки срещу еврото?

Да ги обясним на разбираем език: 

 

1. С еврото губим суверенитет.

В момента нямаме суверинитет, защото във валутен борд най-важните аспекти на паричната политика се решават от Европейската централна банка, чиято парична единица - еврото е котва за нашия лев. А решенията на БНБ, които се вземат в България често са продукт на политически или сенчест натиск отвън - както случаите КТБ и ББР. Неслучайно в доклада на ЕЦБ за нашия напредък се споменават слабите институции и политически зависимата БНБ като основен проблем.
С членството си в Еврозоната, България придобива глас, който при паритет в гласовете на страните за две различни политики може да се окаже решаващ коя политика да бъде избрана за цялата еврозона! Това е суверинитет: гласът на България да значи нещо, а не да няма глас!
Но най-важно е да знаем какво значи суверенитет. Когато той се упражнява от наше име - както през почти Целия преход - от хора на ДС, мафията или директно Кремъл - такъв суверинитет не ни трябва.

 

2. Въвеждане на еврото ще доведе до скъпотия.

Никоя от бившите соц страни станали членки на еврозоната не са имали по-висока инфлация в годината на въвеждане спрямо предишната или в следващата година след въвеждане на еврото. Което значи, че това е спекулация.
Да, ако нашите медии продължават да участват (както БНР с Волгин) в разпространението на всякакви слухове - инфлацията се движи преди всичко от очаквания.
Ето - Бордът сега спомогна ли за по-ниска инфлация от еврозоната? Не, имаме пак по-висока инфлация от средната.
Всички примери за висока инфлация от нови членки са на страни, които не са били във валутен борд и не са били готови за еврото.
А ние на практика чрез валутния борд сме в еврозоната от самото й създаване.

 

3. Ако беше полезно еврото, защо Полша, Чехия и Унгария не го въвеждат?

Първо трябва да се каже, че те са длъжни да го въведат без определен срок. А всяка страна избира момента. Тези страни нямат валутен борд и ползват някои търговски предимства на плаващите валутни курсове. Но ние не можем, защото сме в борд с фиксиран курс. Също, тези страни няма нужда да поддържат огромен валутен резерв в евро, който да обезпечава националната валута - а това на нас ни коства стотици милиони евро от ниските или отрицателни лихви на евроактивите, в които сме инвестирали този задължителен резерв!
И така ще е докато не приемем еврото!

А и можем ли да се сравняме с Чехия:

- от сто години е сред топ индустриализираните икономики на Европа;
- Прага е по на Запад от Виена;
- когато Паисий е писал “О, неразумний юроде!”, Моцарт е поставял Дон Жуан в Прага!

Не знам това защо не е понятно на юрода.

А Полша? Ами нейният пазар е петият най-голям в Европа!
Унгария на проруския Орбан надали е пример за следване. По-скоро той обяснява защо и България още не е въвела еврото.

 

4. Ако сме в еврозоната ще трябва да плащаме за фалита на другите, а ние можем да задлъжнеем и да фалираме като Гърция.

Участието в еврозоната работи на същия принцип като застраховането - плащаш за застраховка, за да има кой да ти помогне в беда. Както ЕЦБ ни помогна в началото на пандемията с милиардна линия в евро, когато влязохме в чакалнята. Освен това поевтиняват кредитът и банковите транзакции и се облекчава цялата ни икономика приемайки общата валута.

А нашата финасова система става по-прозрачна и по-трудна за пране на пари от олигархията.
Няма как повече да задлъжнеем, отколкото сега можем - и това го показва целият Преход. Напротив, в еврозоната е по-трудно да водиш неразумна фискална политика.

Апропо, (почти) фалиралата Гърция пак плаща над два пъти по-високи средна заплата и пенсии от България. И няма никакво намерение да напуска еврозоната.

 

5. Еврото трябва да бъде прието с референдум.

Не, материята е прекалено сложна за разбиране, а финансовата грамотност на българина изключително ниска и податлива на манипулации - за да има смисъл такъв референдум.

А и не можем да правим референдум срещу договор, с чието подписване вече сме се задължили да приемем еврото.

Референдум иска само руската колона у нас и неграмотните хора, които вярват на нейната пропаганда. Всъщност целта й е излизане от Европейския Съюз, за да станем Беларус на Балканите.

А влизането в еврозоната ще е крах на този опит. А може би и на самата колона.

*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора - Евгений Кънев. Заглавието е на OFFNews

https://www.facebook.com/ekanev/posts/10222668473685039

https://offnews.bg/analizi-i-komentari/referendum-za-evroto-iskat-samo-ruskata-kolona-i-viarvashti-na-propaga-778274.html

Expand  

Интересно, защо местните рубльовки мълчат за грандиозния успех на Орбан, който само за броени седмици успя да доведе унгарците до положението да се конкурират с българите за позицията на най-бедните в ЕС. 

[skorpion1980]

Според мен в еврозоната трябва да влезем тогава, когато минималната работна заплата е поне 800 евро, а минималната пенсия поне 500 евро. И понеже това няма как да се случи до януари 2024, процесът трябва да бъде отложен, може би за 2029 например, както направиха румънците. Но не по-рано.

[deaf]

  On 16.10.2022 г. at 6:51, skorpion1980 said:

Според мен в еврозоната трябва да влезем тогава, когато минималната работна заплата е поне 800 евро

Expand  

Защо да влизаме?! Минималните заплати в държави като Норвегия,Швейцария,Полша,Унгария,Чехия са много по-големи от българската,но те не щат и да чуят за членство в Евро-зоната.

[skorpion1980]

  On 16.10.2022 г. at 7:59, deaf said:

Защо да влизаме?! Минималните заплати в държави като Норвегия,Швейцария,Полша,Унгария,Чехия са много по-големи от българската,но те не щат и да чуят за членство в Евро-зоната.

Expand  

При нас е различна ситуацията спрямо тях. А ако даваме други примери, то Литва до голяма степен благодарение на влизането си в еврозоната, минало обаче преди това и през валутен борд също като при нас, си вдигна икономиката драстично и сега техния БВП на глава от населението е по-висок от този на Испания. Така че ако тръгнем в посоката на развитие на литовците, ползи ще има. Обаче примерно Капитал, които така анализират ситуацията пропускат факта, че има едни над 40 млрд., които не могат да се пипат докато сме в борд и никоя партия не коментира как те ще бъдат изхарчени след като се освободят. Ето защо ако ще влизаме, това трябва да стане и след предварителна яснота какво конкретно ще става с тези пари до последния петак ако приемем еврото. Просто със сегашния политически елит това би била кражбата на века, но той все повече издиша, така че след 6-7 години, може и да има нови неконтролирани от задкулисни кръгове лица, които да управляват тези пари.

[deaf]

  On 16.10.2022 г. at 8:13, skorpion1980 said:

Литва до голяма степен благодарение на влизането си в еврозоната,

Expand  

Чехия,която не е в Евро-зоната,настигна по доходи Гърция,което е в Евро-зоната. Научно след като имам както положителни,така и отрицателни научни опити,в случая трябва да приемем,че "Евро-зоната" не е панацея...

Редактирано Октомври 16, 2022 от deaf

[новорегистриран3]

  On 16.10.2022 г. at 8:19, deaf said:

Чехия,която не е в Евро-зоната,настигна по доходи Гърция,което е в Евро-зоната. Научно след като имам както положителни,така и отрицателни научни опити,в случая трябва да приемем,че "Евро-зоната" не е панацея...

Expand  

Австрия, която е в еврозоната изпреварва по доходи Чехия, която не е. Научно след като имаме както положителни,така и отрицателни научни опити, в случая трябва да приемем,че страненето от "еврозоната" не е панацея...

[новорегистриран3]

  On 16.10.2022 г. at 7:09, Втори след княза said:

Кой не иска евро?

Аз.

Водя се от следните съображения- Който управлява парите, той управлява. Ако искаме независима България, трябва парите ни да са свои. Ако искаме да сме провинция на ЕС, тогава трябва да приемем евро. 

Вие какво искате?

Когато Александър завоювал Персия, не искал друго, а две неща- военни гарнизони и парично обръщение само на неговите сребърни пари. Когато Рим завоювал Балканите искал само (?!) римски гарнизони и римски пари. Другото идвало от самосебе си.

Така че по въпроса искаме ли евро, трябва да си отговорим на въпроса "Искаме ли самостоятелна България?".

Аз искам независима България и не искам евро.

Expand  

България няма независима финансова политика от 1997 насам и няма как да има...

Унгарците тия дни и те се сблъскаха с последствията от опитите да си играят на големи, чехите и румънците са тръгнали и те в тази посока. Остават Дания с нейната колониална империя и Полша с нейното 40+ милиона население.

Алтернативата е "финансова независимост" от евразийски тип, при която Армения, Азербайджан, Беларус, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан, Грузия и Молдова сумарно имат по-малки валутни резерви от българските. 

[новорегистриран3]

  On 16.10.2022 г. at 8:52, Втори след княза said:

Това, че от 1997 г. сме с военни бази, които не са под български контрол и финанси без български контрол, показва, че тези, които искаха този прекрасен нов свят ни докараха да сме една тема в чужда империя. Нещо неясно?

Expand  

1. В България няма чужди военни бази.

2. Червената олигархия, която ограби българите, докара фалита от 1997. А сега е тръгнала да драпа към Евразия...

Едва ли си част от червените куфарчета, затова се чудя защо искаш да получаваш заплата като в Бишкек и пенсия като в Ташкент... Ако смяташ, че в Бишкек се живее по-добре, отколкото в София... гоу ахед, хев фън. 

[Р. Теодосиев]

  On 16.10.2022 г. at 8:52, Втори след княза said:

Това, че от 1997 г. сме с военни бази, които не са под български контрол и финанси без български контрол, показва, че тези, които искаха този прекрасен нов свят ни докараха да сме една тема в чужда империя. Нещо неясно?

Expand  

Ние в момента сме може би най-свободната България от стотици години, точно за това и сме на това положение. Българите, които ни управляват и които самостоятелно взимат решения ни докараха до тук, а не някой друга трета страна, сила там както искаш го наречи.

България в момента няма независимост спрямо печатането на пари и лева вече не е лев, а си е обвързан с европто от 1997 година, което означава, че още тогава лева вече е приключил и реално го нямаме. 

Всъщност имаме един много голям рист с приемането на еврото и това е политическият ристк - нашите български политици няма да слушат европейските си колеги, а ще продължат да си действат по български и да си крадат. Т.е. ще взимаме много по-некотрулируеми заеми, което е все едно че ще си печатаме пари

Освен този политически рист друг риск аз не виждам с приемането на еврото. 

[новорегистриран3]

  On 16.10.2022 г. at 9:29, Р. Теодосиев said:

България в момента няма независимост спрямо печатането на пари и лева вече не е лев, а си е обвързан с европто от 1997 година, което означава, че още тогава лева вече е приключил и реално го нямаме. 

Expand  

"Левът" е българското название за румънската "лея". Румънците наричат валутата си лъв, защото през 17-и и 18-и век холандския гулден е бил популярен по тукашните места и се е отличавал с изобразен на него лъв. 

Толкова за "българската независимост". Да не забравя да напомня за членството ни в латинския монетарен съюз... 

[Guest]

Задължението за приемане на еврото от договора ни за влизане в ЕС е безсрочно, а всички задължения без зададен срок на изпълнение, са само едно пожелание. ОК например напусна ЕС преди да приеме еврото. Ето защо много страни от ЕС със съпоставими с нас размери и икономики съвсем не бързат да приемат еврото. Вземете Дания например, тя не само че не е приела еврото, но и подобно на нас предпочита да плаща глобите на ЕС за това че не е отворила напълно пазара си за земеделска земя за гражданите на ЕС. Обосновката им е проста: докато доходите на датчаните са малки спрямо тези на гражданите от богатите и големи страни от ЕС, не можем да им разрешим да изкупуват нашата земя, защото това до голяма степен е необратим процес, подобен на затъването в блато.

Още по-съпоставими с нас са страните от Източна Европа по този и други въпроси на приемането на чужди икономически решения. За съжаление, през 90-те ние не последвахме примера на някои от тях като Чехия,  да върнем колективизираната земя в идеални граници и така да запазим изградените кооперативни ферми и най-вече изградената инфраструктура. Вместо това се реши да се върне земята в реални граници, чрез специално ликвидационни комисии се ликвидираха почти всички обекти от инфраструктурата, като краварници, напоителни системи и т.н. Резултатите са пред нас всеки ден в магазините.

Затова да не повтаряме решения, които други сравними с нашата страни се опасяват да вземат по много важни причини. Да не позволим пак да ни водят с идеологически клишета, както Желев тогава, който след 20-тина години си призна с "Каква я мислехме, каква стана".  Вместо това да действаме предпазливо и да изчакаме, особено в сегашните турбулентни времена. Доцент Сарийски има много интервюта в тубата, където обяснява подробно рисковете за нас ако приемем еврото.

Аристотел е казал, че май-добрия занаятчия могат за изберат само занаятчиите от неговия бранш, като контра пример на тезата за ползите от демократичния избор. Да внимаваме повече с този избор, достатъчно се парихме от него досега, или както казал Левски "Целите сме изгорени от парене и пак не се научихме да духаме".

[Пандора]

  On 16.10.2022 г. at 8:31, новорегистриран3 said:

Австрия, която е в еврозоната изпреварва по доходи Чехия, която не е. Научно след като имаме както положителни,така и отрицателни научни опити, в случая трябва да приемем,че страненето от "еврозоната" не е панацея...

Expand  

Най-близката по манталитет до нас европейска държава е Гърция и нейният пример показва, че страна в еврозоната може да задлъжнее толкова, че наистина да стане зависима. Тоест трябва наистина да си изградим авторитет и в политическо и икономическо отношение. И според мен имаме две задачи - 1. Веднъж за винаги да спре мисленото блуждаене за завръщане към СССР или реципрочно образувание. Да създадем политически елит, който повече да мисли за бъдещи положителни стратегии и по-малко как да краде. А това трудно става. Всъщност почти никакъв икономически ефект не сме получили, защото мисленето ни в голяма част е постсоциалистическо - бидейки в миналото част от една система, която не ни е давала пълна възможност за национална политика, ние и нямаме такъв елит, който да управлява в посока на националния интерес. За това и лично са моите опасения. Не само трябва да се стабилизира икономиката, но и мисленето трябва да се промени. А това иска време. 

Редактирано Октомври 16, 2022 от Пандора

[новорегистриран3]

  On 16.10.2022 г. at 13:28, Пандора said:

Най-близката по манталитет до нас европейска държава е Гърция и нейният пример показва, че страна в еврозоната може да задлъжнее толкова, че наистина да стане зависима. Тоест трябва наистина да си изградим авторитет и в политическо и икономическо отношение. И според мен имаме две задачи - 1. Веднъж за винаги да спре мисленото блуждаене за завръщане към СССР или реципрочно образувание. Да създадем политически елит, който повече да мисли за бъдещи положителни стратегии и по-малко как да краде. А това трудно става. Всъщност почти никакъв икономически ефект не сме получили, защото мисленето ни в голяма част е постсоциалистическо - бидейки в миналото част от една система, която не ни е давала пълна възможност за национална политика, ние и нямаме такъв елит, който да управлява в посока на националния интерес. За това и лично са моите опасения. Не само трябва да се стабилизира икономиката, но и мисленето трябва да се промени. А това иска време. 

Expand  

В България, от край време, се дава из форумите Гърция като добър и лош пример. В зависимост от контекста на дискусията. Само че, това за което никой не се досеща, е простия факт, за географското значение на Гърция. 

Ние нямаме такова, следователно никой не прави компромис с нас или с интересите ни. Даже напротив, швабите и сателитите им се опитват да ни уязвят по всякакъв възможен начин. Така е с фиромския въпрос, така е и с еврото.

Моето предположение е, че ние сме единствения свободен електрон по целия маршрут от Мюнхен до Истанбул и това бърка задните части на швабските стратези, обаче сме твърде далеч и невзрачни, за да правят големи инвестиции като в Унгария. И затова залагат на политически и пропаганден натиск върху нас.

Което прави швабите достатъчно тъпи, след като успяха да настроят срещу себе си, дори традиционно германофилска страна като нашата. След като те не ни искат в еврозоната, хубаво. Ще оцелеем и без нея, и все така ще сме трън в задните части на всеки швабски стратег. 

 

[Р. Теодосиев]