Кой не иска евро?

[новорегистриран2]

Преди 11 часа, Янков said:

Както знаеш, не съм икономист, но имам някои забележки:

1. Левът не се държи изкуствено евтин, а скъп. При положение че инфлацията в България е по-висока от инфлацията в ЕС, не виждам как може да се нарече че се поддържа евтин.

Левът е вързан за германската марка при курс 1:1. Германците определиха да приемат еврото при курс от 1,958...

Цитирай

2. Има един изключително важен въпрос, който не се коментира - при какъв курс евро-лев ще влезнем в зоната? Кой ще определя този курс - БНБ или ЕЦБ? Защото ако този курс се определя от ЕЦБ и ни бъде зададен курс като например 3 лева за 1 евро, това автоматично представлява инфлация в размер на 50%. И нали разбираш, че в подобна ситуация фирмите и секторите зависещи от най-евтината работна ръка в ЕС, автоматично ще се превърнат във фирмите и секторите използващи възможно най-евтината работна ръка в ЕС. И тогава, сегашните ни проблеми с демографията ще се превърнат в мечта да си ги върнем тях. А и какво правим се пенсионерите, ако покупателната им способност падне примерно с 50%?

Отдавна бе определено, че еврото ще се приеме при сегашния обменен курс.

[Иван Боянов]

От къде ще купуваме този общ газ и нефт на по - ниски цени ? Да не мислите, че това е като при стоките на едро - купувате от производителя и Ви правят отстъпка ? Икономистите очакват в перспектива, че ако започнат по - големи доставки на втечнен газ от САЩ или някъде от по - далечни дестинации, цената му ще се повиши, като ще следва обстоятелството  високо търсене - висока цена. 

Колкото до еврото - също не съм съгласен с Вас. Това, че се приема определен вид валута, не означава, че ставаме част от "богатото семейство". Богатството на една държава се измерва по много други фактори - производство, БВП, търговско салдо, финанси, кредитна задлъжнялост и прочие. Ако валутата определяше богатството, в целия свят щяха да са с обща валута и всички да сме богати.

[Иван Боянов]

Според мен, увеличаването на цените ( сегашно и бъдещо ) е не само проблем на икономически фактори - цените на газа и нефта, войната в Украйна, санкциите срещу Русия  и др., а умишлено се повишават. Защо ? За да се изравнят цените на някои стоки с тези в еврозоната [ В България повечето западни стоки са с 200 - 300 % по - високи, като причината за тези надценки не е икономическа а картелна, тоест, група от хора внася стоките в България, като тези хора се договарят за цените, което изключва всякакъв вид конкурентен пазар. Това е, като в малките населени места - работодателите решават в кой сектор какви заплати да се дават и местното население е принудено да работи на ръба на оцеляването. ] Повишиха се цените на горивата, стоките от първа необходимост, имотите и още много други неща. Очаквам за година и половина да се повишат цените и на цигарите, алкохола, услугите. Очаквам също така, след влизане в Еврозоната, някои от досега произвежданите стоки в България да изчезнат от пазара, тъй като, субсидирането на производителите на Запад е много по - голямо и техните стоки са с много ниска добавена стойност, което автоматично ще измести нашите. Производителите ни едва успяват да не фалират с тези цени на промишления ток ( които се променят всеки ден ) и горивата. Може да се получи и друго нещо - липса на хранителни стоки, което също ще завиши цените, особено в България, която внася 75 -80 % от хранителното си потребление. 

Мисълта ми е, че приемането на еврото, само по себе си не е обуславя добро или лошо икономическо състояние на една страна. Не че не е фактор, но други, макроикономически фактори оказват по - голямо влияние. 

 

 

[новорегистриран2]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Ние, имам предвид България, в момента подкопаваме валутния борд с вземане на прекомерни заеми, оттам идва по-голямата инфлация у нас, отколкото в Еврозоната. Всеки взет заем означава печат на пари - взел си един милиард евра заем, печатницата на БНБ печата 1.96 млрд лева, а стоките на пазара не си ги увеличил с това количество. Затова са критериите на Маастрихт, които засега се спазват май единствено от Германия, държавният ти дълг да не надхвърля 60 процента от БВП.

Позволете ми да не се съглася с вас за инфлацията. Проблемът е породен от структурата на икономиката и някои специфики на валутния борд като система.

Както знаем левът е завързан за марката/еврото, с цел да се стимулира износа и пестенето и създаването на българска класа от капиталисти, за сметка на което се ограничава вноса и потреблението. ВБ-то играе ролята на котва за курса на лева и ограничава възможностите на ЦБ и държавата да влияят чрез финансови мерки на инфлация идваща от печатането на трилиони долари и евро. В нормално време това води до ниска инфлация или дефлация, а в бурни до двуцифрена...

А икономиката ни е такава, че няма достатъчно капитал в нея и всяко едно увеличение на цените на нефта (или което и да е друго полезно изкопаемо) води до инфлация. Това е структурно наследство от както започнахме да правим икономика на частния капитал... Или иначе казано в икономиката няма достатъчно пари, доходите на работещите са ниски, а произвежданата продукция е с ниска добавена стойност...

https://www.investopedia.com/ask/answers/032715/what-are-some-examples-different-types-capital.asp

Идеята, че у нас има инфлация, защото се взимат заеми от вън се тиражира от някои "либертарианци", които имат малък допир с реалната икономика и копи-пействат тиражираното от американските либертарианци. Само че в САЩ наистина има проблем с печатането, а тук даже нямаме собствена финансова политика.

Същото важи за "комунистите", "либералите" и "консервите" у нас, които действат на принципа за подковаването на жабата...

Редактирано Юни 1, 2022 от новорегистриран2

[новорегистриран2]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Ами аз по-горе го казах - през всичките тези години има напъни да се махне валутния борд, затова през всичките тези години е спешен случай. Левът изкушава лукавите да си мислят, че са в разграден двор - между тях и печатницата е само бордът, който е просто един договор, а не валута. И сега виждам особено засилване на тази активност, предвид ставащото по света - пандемия, развихрено харчене за ненужни неща, война. Турция е добър пример. Ако си в еврозоната, край на всякакви възможности за злоупотреба, освен ако не лъжеш с данните за брутния продукт и общото финансово състояние, както правеха гърците, със съдействието на една голяма рейтингова агенция, не без взаимни облаги помежду им разбира се. Но общо взето машините на печатницата вече няма да са в български ръце. И тъй като лично си спомням болезнено ясно какво преживях през зимата на 1997, просто не ми се ще нито аз, нито който и да нормален човек в България пак да го преживее.

Като нищо ще пуснат в обръщение не особено умната идея, че губим "финансовия си суверенитет". При условие, че от 1997 насам нямаме собствена финансова политика ще загубим едно нищо...

Отделно, че валутата ни носи името на румънската такава и е остатък от времето, когато сме имали аспирации към латинския монетарен съюз...

[makebulgar]

Преди 1 час, Иван Боянов said:

Колкото до еврото - също не съм съгласен с Вас. Това, че се приема определен вид валута, не означава, че ставаме част от "богатото семейство". Богатството на една държава се измерва по много други фактори - производство, БВП, търговско салдо, финанси, кредитна задлъжнялост и прочие. Ако валутата определяше богатството, в целия свят щяха да са с обща валута и всички да сме богати.

Еми това, че еврото го използват богатите страни от Западна Европа не означава, че като го приемем автоматично ще станем богати като тях, а означава, че онези страни са умни и са приели да го използват и това не им вреди, а ги кара да стават по-богати чрез различни улеснения и облекчения. Като го приемем и ние ще станем по-богати, но ще трябва време, и това богатство няма да идва единствено защото сме приели еврото, а ще е само част от ръста на БВП. Може еврото да помогне само с 0,5% ръст на БВП, но и това ще е достатъчно и ще е по-добре.    

[Б. Киров]

Преди 1 час, Янков said:

Сега, какво излиза? С тези три лева съм се изхвърлил, но ние при влизането в еврозоната трябва да предоговорим курс. Да го предоговорим, не ние да го определяме. Зоната за предоговаряне е 1,60 - 2,30 лева за евро. Или иначе казано, можем да добавим или да изтрием до 15% от спестяванията си. Аз си имам определено мнение, какво точно ще направят. Така че, работата не е "Боже, що за въпрос", а Боже, защо не задаваме този въпрос.

 

Преди 3 часа, makebulgar said:

Е това не е вярно. Като вземеш заем не печаташ пари, а ги вземаш от друг, и после трябва да ги върнеш. Тоест стоките на пазара ги увеличаваш, тъй като с въпросните пари правиш внос на стоки, финансираш някой бизнес, който произвежда стоки или услуги и т.н. 

Само да уточня най-важното за валутния борд, за да не стават такива недоразумения:

Какви са правилата на валутния борд ?

„Валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики:

А. валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута – долар или евро) срещу местна валута в брой или по банков път;

Б. валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение (т.нар. паричен агрегат М0);

Валутен резерв

Валутните резерви, представляват активите на БНБ, които трябва да осигурят 100% покритие на паричната база (пари в обръщение и депозити на търговски банки в БНБ. За да се поддържа баланса на БНБ, всяка промяна в задълженията на банката трябва да бъде придружена с промяна във валутните й резерви; и обратно – ако има намаление на валутните резерви, това автоматично ще води до свиване и на пасива на банката. Например, ако чуждестранен предприемач иска да инвестира в България, той обменя валута срещу левове, което едновременно увеличава паричната база и валутните резерви на страната с еднакъв размер

Георги Ангелов, Димитър Чобанов, „Въвеждането на валутния борд – основа на икономическата стабилизация”

За да е нагледно:

Това отгоре е от официалния сайт на БНБ. Вляво е размера на валутния резерв на БНБ през 2018, вдясно същите данни за 2022, точно 4 години по-късно. Валутният резерв на БНБ е обозначен като "актив", банкноти и монети в обращение са обозначени като "пасив". Правилото на борда е пасивите /паричната маса в обращение/ да не надхвърлят активите /валутния резерв, който ги обезпечава/. Тънкостта в случая е, че когато държавата тегли заем в евро, тези евра влизат на депозит на БНБ като актив. Но едновременно с това този заем е и дълг по който държавата има има задължения.

Когато еврата са грант по европрограмите, те не са дълг. Когато чужденец или българин инвестира в евро, те са актив, без дълг, същото е когато българи в чужбина преведат пари на свои близки или ги харчат в България, тези пари влизат и отиват във валутния резерв, ерго резервът расте. БНБ може да емитира парична маса в границите на този актив от валутния резерв, не повече. Както се вижда от отчета на "Емисионно" в момента се е отворила ножица от близо 15 млрд лева между актив на валутен резерв и пасив на парична маса, която сума несъмнено може да бъде трансформирана в парична маса-пасив в рамките на валутния борд. Въпросът е, че когато задълженията на държавата във валута растат, може да дойде момент, когато валутните резерви започват да се стопяват много бързо. А това зависи от дълговете и бюджетния дефицит. В момента Турция страда от такъв проблем, защото валутните й резерви са изчерпани и не съумява да покрие плащанията си по дълга, а същеврменно, тъй като Турция не е във валутен борд, държавата печати местна валута, за да догонва покачващите се цени на вътрешния пазар. Този процес прилича на спирала и може да премине в хиперинфлация. Ограничава се с валутен контрол, но в повечето случаи неуспешно.

 

[новорегистриран2]

Преди 10 минути, Б. Киров said:

Какво "странно" съвпадение.

https://www.ecb.europa.eu/pub/annual/balance/html/index.en.html

Редактирано Юни 1, 2022 от новорегистриран2

[deaf]

Преди 25 минути, новорегистриран2 said:

1997 насам нямаме собствена финансова политика ще загубим едно нищо...

Българската държава сама си наложи валутен борд и само го контролира.

[Б. Киров]

Преди 23 минути, новорегистриран2 said:

Какво "странно" съвпадение.

https://www.ecb.europa.eu/pub/annual/balance/html/index.en.html

Ами това са "количествените улеснения" на Супер Марио, които отначало се опита да пробута на евробизнеса и след като не успя го дадоха на европравителствата, раздута парична маса в евро, да харчат политиците на воля за социални програми, които, естествено, след като сме в паричен борд се отразиха и в баланса на БНБ. Затягането ще е болезнено, то си има и термин за него - рецесия, а по-тежкото заболяване, вече хронично, е депресия.

Проблемът с цифричките в отчета на БНБ е простичък - имаш около 30 процента растеж на БВП /стоки и услуги/ в България за период от 4 години и увеличаване на валутния резерв /който е рамка за печат на левове/ над 100 процента /от 15 млрд. 2018 на 39 млрд. 2022/. Това несъответствие между реални продукти /стоки и услуги/ генерира инфлация, парите са повече от стоките и цената на стоките расте. Болестта не е само българска, тя е световна.

Лекува се с повишаване цената на парите /лихвения процент/ и изтегляне на парична маса от обращение /количествено затягане, обратния процес на количествено улеснение/. И двете неща обаче са кошмар за длъжниците, частни и държави, защото плащанията по дълговете могат да убият реалната икономика.

[новорегистриран2]

Преди 11 минути, Б. Киров said:

Ами това са "количествените улеснения" на Супер Марио, които отначало се опита да пробута на евробизнеса и след като не успя го дадоха на европравителствата, раздута парична маса в евро, да харчат политиците на воля за социални програми, които, естествено, след като сме в паричен борд се отразиха и в баланса на БНБ. Затягането ще е болезнено, то си има и термин за него - рецесия, а по-тежкото заболяване, вече хронично, е депресия.

Това многократно сме го дискутирали в темата за Тукидид - японизацията на Запада.

Цитирай

Проблемът с цифричките в отчета на БНБ е простичък - имаш около 30 процента растеж на БВП /стоки и услуги/ в България за период от 4 години и увеличаване на валутния резерв /който е рамка за печат на левове/ над 100 процента /от 15 млрд. 2018 на 39 млрд. 2022/. Това несъответствие между реални продукти /стоки и услуги/ генерира инфлация, парите са повече от стоките и цената на стоките расте. Болестта не е само българска, тя е световна.

Резервите на БНБ са за 58 млрд. лева

https://www.bnb.bg/Statistics/StBNBBalances/StBalancesIssueDepartment/StBIDWeekly/index.htm?date=02.10.2020&archiveYear=

Ако приемем, че имаме 100% увеличение на валутните резерви на БНБ при 30% номинален растеж на БВП, значи системата, заради която бе наложен валутния борд, работи. А именно - стимулиране на износа и спестяването, с цел трупане на капитал, който после да се използва за нови инвестиции, а не за внос и потребление.

Друг е въпроса, че това донякъде се дължи на реален ръст на българската икономика и донякъде на привнесена отвън валута. И в двата случая ние печелим, защото се повишава наличието на капитал в икономиката, който после ще се разпредели към нови инвестиции и заплати.

 

[Б. Киров]

Преди 10 минути, новорегистриран2 said:

Резервите на БНБ са за 58 млрд. лева

Общите резерви, да, включително злато и задължителни резерви на търговските банки на депозит в БНБ. За валутния борд обаче важат само валутните резерви, които съм извадил от отчета им, те са рамката за печат на левове.

 

Преди 10 минути, новорегистриран2 said:

А именно - стимулиране на износа и спестяването, с цел трупане на капитал, който после да се използва за нови инвестиции, а не за внос и потребление.

Да, така е, но във валутните резерви, както писах, влизат и валутните заеми, които са дълг. така че балансът между плащането на този дълг и реалните активи във валута в този отчет не е показан, тоест каква част от тези депозити във валута на БНБ са и държавен дълг.

За стимулирането на износа, безспорно, вътрешната инфлация означава по-евтина валута, която е стимул за износа. между другото, точно сега в условията на голяма инфлация в Турция износителите от Турция бележат бум на износ на продукция, тази инфлация работи за тях. И като знаем как е структурирана турската икономика на принцип на олигарси собственици на холдинги, които са монополисти за износа, явно в чия полза работи такава политика. Едва ли Ердоган е планирал това, защото там причините са политически, финансовият натиск върху Турция започна още при Тръмп, американските банки затегнаха кредитирането, целта беше Ердоган да клекне, той пък взе че се направи на мъж и т.н.

[Б. Киров]

Преди 1 час, новорегистриран2 said:

Като нищо ще пуснат в обръщение не особено умната идея, че губим "финансовия си суверенитет".

Ами нали го видяхме "финансовия суверенитет" при Димитър Попов, Беров и Виденов, "За Бога, братя, не купувайте!". Някои са по-суверени от други.

[новорегистриран2]

Преди 19 минути, Б. Киров said:

Ами нали го видяхме "финансовия суверенитет" при Димитър Попов, Беров и Виденов, "За Бога, братя, не купувайте!". Някои са по-суверени от други.

Нали тогава пробваха да приложат смесица между китайския НЕП и новопоявилата се руска мутроолигархия с български характеристики...

[новорегистриран2]

Преди 36 минути, Б. Киров said:

Общите резерви, да, включително злато и задължителни резерви на търговските банки на депозит в БНБ. За валутния борд обаче важат само валутните резерви, които съм извадил от отчета им, те са рамката за печат на левове.

Имайте предвид, че липсва единна методология за това що е то М0, М1, М2, М3.

А що се отнася до валутния борд, то той покрива всичко в баланса на управление "Емисионно". https://www.bnb.bg/Statistics/StBNBBalances/StBalancesIssueDepartment/StBIDWeekly/index.htm?date=27.05.2022&archiveYear=

Цитирай

Да, така е, но във валутните резерви, както писах, влизат и валутните заеми, които са дълг. така че балансът между плащането на този дълг и реалните активи във валута в този отчет не е показан, тоест каква част от тези депозити във валута на БНБ са и държавен дълг.

Нето ЗВР трябва да са към 50 милиарда лева.

Цитирай

За стимулирането на износа, безспорно, вътрешната инфлация означава по-евтина валута, която е стимул за износа. между другото, точно сега в условията на голяма инфлация в Турция износителите от Турция бележат бум на износ на продукция, тази инфлация работи за тях. И като знаем как е структурирана турската икономика на принцип на олигарси собственици на холдинги, които са монополисти за износа, явно в чия полза работи такава политика. Едва ли Ердоган е планирал това, защото там причините са политически, финансовият натиск върху Турция започна още при Тръмп, американските банки затегнаха кредитирането, целта беше Ердоган да клекне, той пък взе че се направи на мъж и т.н

Това което ние направихме 1995-1996. Беше пусната инфлацията, която 45 години беше изкуствено държана ниска, икономиката се преструктурира и започна строителството на истинско стопанство. За съжаление още не можем да се отървем напълно от неофеодализма наложен ни след 1944, но поне се движим в такава посока. И както е тръгнало скоро ще привърши и демутризацията на стопанския живот. Който се е нагодил към новите условия ще оцелее, който не, ще остане в историята на прехода.

Както споменавате при турците големия проблем е политическото им ръководство, което деградира страната до една малка версия на Русия, а и докара демографски срив на турците. Веднъж влезнат ли в демографския преход няма как да се върнат към естествен ръст на населението. От там следва икономическа стагнация...

Всеки може да види какво се случва с руската и японската икономика, че и с българската. С тази разлика, че ние сме малка страна и с малко население и винаги можем да компенсираме с износ на повече стоки и услуги или с привличането на имигранти.

А Русия и Турция изсмукаха милиони хора от Средна Азия и Близкия изток и не им стигат...

[Пандора]

Преди 14 часа, новорегистриран2 said:

Отдавна бе определено, че еврото ще се приеме при сегашния обменен курс.

За това решение има ли документ ?

[новорегистриран2]

Преди 1 час, Пандора said:

За това решение има ли документ ?

Мисля, че беше решено на преговори между нас и еврозоната, дали има публично достъпни протоколи от тях е друг въпрос.

[Пандора]

Промените в закона за Българската народна банка (ЗБНБ, по-специално в чл. 29, в който е фиксиран курс от 1.95583 лева за 1 евро), инициирани от управляващите, будят тревога. Мнозина смятат, че с тях се отваря възможност за натиск за обезценяването на българския лев от страна на други членки на ЕС. Според правителството, измененията в закона са необходимо условие за присъединяването на България към европейския валутно-обменен механизъм (ERM II), т.нар. чакалня на еврозоната. Очаква се България да влезе в нея след броени седмици - през април 2020 година. По същество промените означават, че след влизането на страната в чакалнята курсът между лева и еврото ще стане обект на преговори c ocтaнaлитe държави в ЕRM II и EЦБ.

За да отговори на страховете, вчера (30 януари) парламентът реши, че България ще се откаже от присъединяване към еврозоната, ако не успее да договори влизане при сегашния фиксиран (чрез паричния съвет) валутен курс на лева към еврото в съотношение 1.95583.

Има ли основания за тревога?

И да, и не. Да започнем с положителните примери. Преди влизането си в еврозоната Естония и Литва се намират в режим на валутен съвет, при който националните им валути са обвързани с европейската. При присъединяването на Естония към еврото на 1.01.2011 година, обезценяването на естонската крона е незначително (с по-малко от 0.001%); запазва се и стойността на литовския литас, докато той не е напълно заменен от еврото на 1.01.2015 година.

Тогава какъв е проблемът? Първо, България не е нито Естония, нито Литва. Трудно можем да сравняваме влиянието на Прибалтийските републики и това на най-бедната страна в ЕС. Следователно не можем да изключим (успешен) натиск за неизгодна за България промяна на фиксирания курс на лева спрямо еврото. Освен това самото участие в ERM II позволява разменният курс спрямо еврото да се колебае в граници ±15% от "централния курс", който е договорен между ЕЦБ и присъединилата се страна.

Един от "плюсовете" на членството в еврозоната е, че България би получила помощ от ЕЦБ в условията на ликвидна криза. По-бедните страни в ЕС са заинтересовани от въвеждането на еврото, защото са облагодетелствани от механизмите на преразпределение.

Но дали новата икономическа криза вече не дебне зад ъгъла? Какво ще прави България, ако трябва да запретва ръкави, за да спасява, примерно, икономика с мащабите на италианската (в която все по-често фалират банки)? Според проф. Стив Ханке, присъединяването на България към еврозоната е "абсолютна глупост", защото бързо ще доведе до загуба на всякаква парична дисциплина.

Проблемът, според мен, не е в механизмите и начините на работа на ЕС, а в качеството на елита. От него зависи фискалната дисциплина, а така също дали приетите политически решения и закони са добре обмислени и отстоявани последователно.

https://www.dw.com/bg/българия-и-еврото-има-ли-основания-за-тревога/a-52211519

Европейският механизъм за обменен курс (ERM) II е система, въведена от Европейската икономическа общност на 1 януари 1999 г. заедно с въвеждането на единна валута, еврото (заменящо ERM 1 и предшественика на еврото, ECU) като част от европейската валута Система (EMS), за намаляване на променливостта на обменния курс и постигане на парична стабилност в Европа. След приемането на еврото политиката се промени към обвързване на валутите на страните от ЕС извън еврозоната с еврото (с общата валута като централна точка). Целта беше да се подобри стабилността на тези валути, както и да се получи механизъм за оценка на потенциалните членове на еврозоната. От юли 2021 г. в ERM II участват три валути: датската крона, хърватската куна и българският лев.

Редактирано Юни 1, 2022 от Пандора

[Пандора]

Всички нови членове на ЕС, които са се присъединили към блока след подписването на Договора от Маастрихт през 1992 г., са задължени да приемат еврото съгласно условията на своите договори за присъединяване.[5] Въпреки това, последният от петте критерия за икономическа конвергенция, които трябва да бъдат спазени, за да отговарят на изискванията за приемане на еврото, е критерият за стабилност на обменния курс. Това изисква членство в ERM минимум две години без наличие на „сериозно напрежение“ за валутния курс.

На 1 май 2004 г. десетте национални централни банки (НЦБ) на новите страни членки станаха страна по Споразумението за централна банка ERM II. Самите национални валути трябваше да станат част от ERM II на дати, които трябва да бъдат договорени.[18] Естонската крона, литовските лита и словенските толар са включени в ERM II на 28 юни 2004 г.; кипърската лира, латвийския лат и малтийската лира на 2 май 2005 г.; словашката крона на 28 ноември 2005 г.[19] Всички тези държави оттогава се присъединиха към еврозоната и следователно напуснаха ERM II: Словения (1 януари 2007 г.), Кипър (1 януари 2008 г.), Малта (1 януари 2008 г.), Словакия (1 януари 2009 г.), Естония (1 януари 2011 г.), Латвия (1 януари 2014 г.) и Литва (1 януари 2015 г.).[20] На 10 юли 2020 г. беше обявено, че българският лев (който се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г.) и хърватската куна (които се присъединиха към ЕС на 1 юли 2013 г.) ще бъдат включени в ERM II.[21][22]

От 2011 г. нечленството на България в ERM е основният фактор, възпрепятстващ членството им в евро, тъй като България отговаря на другите критерии за приемане на еврото. През юли 2011 г.  През 2011 г. българският министър на финансите Симеон Дянков заяви, че приемането на еврото ще бъде отложено, докато кризата в еврозоната се стабилизира.[21]

Горанов каза, че ще започне преговори с Еврогрупа] и координационен съвет за подготовка на страната за членство в еврозоната. Съветът трябваше да изготви план за въвеждане на еврото, да предложи целева дата, организация и подготвителна работа и координация на експертните работни групи. Това подкрепи бившият управител на БНБ Кольо Парамов, който беше на поста при създаването на валутния съвет на държавата. Парамов твърди, че приемането ще „задейства редица положителни икономически ефекти“: достатъчно парично предлагане (водещо до увеличено кредитиране, което е необходимо за подобряване на икономическия растеж), премахване на валутния борд, който пречи на националната банка да функционира като кредитор от последна инстанция за спасяване на банки във финансови проблеми и накрая частните и публичните заеми биха се възползвали от по-ниски лихвени проценти (поне наполовина по-високи).

Бившият подуправител на БНБ Емил Хърсев се съгласи с Парамов, като заяви, че е възможно еврото да се приеме още през 2018 г., а „членството на България в еврозоната ще донесе само положителен ефект върху икономиката“, тъй като „от създаването валутния борд през 1997 г., ние приемаме всички негативни ефекти от присъединяването към еврозоната, без да получаваме положителните (достъп до европейския финансов пазар)"

България изпрати писмо до Еврогрупата през юли 2018 г. относно желанието си да участва в ERM II и ангажимента да сключи споразумение за „тясно сътрудничество“ с Банковия съюз.

През януари 2019 г. финансовият министър Владислав Горанов заяви, че се надява България да може да се присъедини към механизма ERM-II през юли и да въведе еврото на 1 януари 2022 г. Този срок обаче беше върнат до юли 2019 г. поради допълнителни условия, поискани от правителствата на еврозоната, а именно, че България:Засилване на надзора върху небанковия финансов сектор и пълно прилагане на правилата на ЕС за борба с изпирането на пари. Задълбочено прилагане на реформите от Механизма за сътрудничество и проверка (CVM).

На 24 април Fitch Ratings обяви, че вероятно ще повиши IDR в чуждестранна валута на България с две нива между присъединяването на България към ERM II и приемането на еврото: „… Като се има предвид, че отговорът на пандемията от COVID-19 отнема значителни ресурси по отношение на политическата ангажираност на ниво ЕС, улесняването на присъединяването на българския лев към ERM2 може да отпадне като относителен приоритет за европейските институции. Ако опасенията относно рисковете отслабнат и процесът се възобновява, това би било в подкрепа на рейтинга, както е подчертано от нашето виждане, че при равни условия бихме повишили дългосрочния IDR на България в чуждестранна валута с две нива между приемането в ERM II и присъединяването към еврото."

На 30 април 2020 г. България официално подаде документи до Европейската централна банка, за да кандидатства за присъединяване към ERM II, първата стъпка за въвеждане на еврото.[45] На 12 май изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия Валдис Домбровскис заяви, че България може да се присъедини към ERM II заедно с Хърватия през юли 2020 г.[46], което и двете страни направиха на 10 юли.[1] Състояние[редактиране] България изпълни 3 от 5 критерия в последния доклад за конвергенцията, публикуван от Европейската централна банка през юни 2020 г.

https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgaria_and_the_euro

[Пандора]

Националният план за въвеждане на еврото в България е стратегическият документ, въз основа на който ще се реализира оперативната работа за замяна на лева с еврото.  Планът е разработен от Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната и при изготвянето му са следвани добрите практики от държавите-членки на еврозоната.

Документът е подготвен и приет в срока – 30 юни 2021 г., поставен в Постановление № 103 на МС от 25 март 2021 г. за изменение и допълнение на Постановление № 168 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната (ДВ, бр. 52 от 2015 г.).

Проектът на Националния план за въвеждането на еврото в Република България ще бъде публикуван за обществено обсъждане преди внасянето му за разглеждане от Министерския съвет.

В Националния план за въвеждане на еврото в България са описани принципите, институционалната и правно-нормативната рамка за приемане на еврото, както и основните дейности за успешното въвеждане на еврото от 1 януари 2024 година.

Документът разглежда всички важни оперативни дейности и мерки, които участниците в подготовката за въвеждането на еврото – частният, публичният сектор и гражданите – следва да извършват като част от процеса по въвеждането на еврото. Дефинирани са правилата за преизчисляване на цените и други стойности, обяснени са процедурите за замяна на пари в брой и за конвертиране на левови депозити и заеми с фиксирани и променливи лихвени проценти. Посочени са процедурите за снабдяване и разпространение на евробанкноти и монети, описани са необходимите законодателни промени. Този документ включва и основните принципи и етапи на информационната кампания, насочена към повишаване информираността на българските граждани за начина на замяна на лева с евро, визуалните и защитни характеристики на евробанкнотите и монетите, мерките за защита на потребителите и други важни въпроси, свързани с въвеждането на еврото.

Конкретните задачи, които трябва да се извършат в процеса на подготовка за членство в еврозоната, с конкретните срокове и отговорни за изпълнението институции ще бъдат детайлно разписани впоследствие в План за действие към Националния план за въвеждане на еврото в Република България.   

https://www.minfin.bg/bg/news/11399

[Пандора]

Bяpнo e, чe финaнcoвият миниcтъp Aceн Bacилeв зaяви, чe пpи eвeнтyaлнoтo въвeждaнe нa eвpoтo ĸaтo eдинcтвeнo зaĸoннo плaтeжнo cpeдcтвo y нac, лeвoвeтe щe ce зaмeнят c eвpoпeйcĸитe пapични знaци пo ceгaшния фиĸcиpaн ĸypc, oпpeдeлeн в Зaĸoнa зa БHБ. ..... B cлyчaя дyмитe нa финaнcoвия миниcтъp нe ca пpaвнo oбвъpзвaщ дъpжaвeн aнгaжимeнт. Taĸъв мoжe дa имa caмo и eдинcтвeнo, aĸo във вcичĸи дoĸyмeнти oт тyĸ нaтaтъĸ изpичнo e зaпиcaнo, чe зaмянaтa нa лeвa c eвpo щe cтaвa пo ceгaшния зaĸoнoвo-фиĸcиpaн ĸypc. Kaĸтo и чe пpи пpeдлoжeниe зa дpyг oбмeнeн ĸypc, бългapcĸoтo пpaвитeлcтвo e длъжнo дa oтĸaжe влизaнe в eвpoзoнaтa.

B тoзи cмиcъл тpябвa дa бъдe и дoпълнeнo Peшeниe нa Hapoднoтo cъбpaниe зa oпpeдeлянe нa ycлoвиятa зa дoгoвapянe нa цeнтpaлeн ĸypc нa лeвa ĸъм eвpoтo cъглacнo пapaгpaф 2.3 oт Peзoлюция нa Eвpoпeйcĸия cъвeт зa ycтaнoвявaнe нa мexaнизъм нa oбмeннитe ĸypcoвe пpeз тpeтия eтaп нa Иĸoнoмичecĸия и пapичeн cъюз Aмcтepдaм. To бe взeтo нa 30 янyapи 2020-a cъc 140 глaca "зa", 2 глaca "пpoтив" и 66 "въздъpжaли ce". B нeгo ce ĸaзвa, чe пpи дoгoвapянe нa цeнтpaлeн ĸypc нa лeвa ĸъм eвpoтo, cъглacнo пapaгpaф 2.3 oт Peзoлюция нa Eвpoпeйcĸия cъвeт зa ycтaнoвявaнe нa мexaнизъм нa oбмeннитe ĸypcoвe пpeз тpeтия eтaп нa Иĸoнoмичecĸия и пapичeн cъюз Aмcтepдaм, миниcтъpът нa финaнcитe и yпpaвитeлят нa БHБ ce зaдължaвaт дa пpeдлaгaт, пoддъpжaт и глacyвaт пoзиция зa цeнтpaлeн ĸypc oт 1,95583 лв. зa eднo eвpo. Бългapия нe yчacтвa в Mexaнизмa нa oбмeннитe ĸypcoвe /Eхсhаngе Rаtе Месhаnіѕm ІІ/ пpи цeнтpaлeн ĸypc мeждy eвpoтo и лeвa, paзличeн oт 1,95583 лeвa.

Πpиeмaнeтo мy ce нaлoжи, зaщoтo oт eвpoпeйcĸитe дoĸyмeнти, peглaмeнтиpaщи пpecтoя нa eднa дъpжaвa в двeгoдишния вaлyтнo-oбмeнния ЕRМ ІІ, oщe тoгaвa ce видя, чe ĸypcът нa нaциoнaлнaтa вaлyтa ĸъм eвpoтo мoжe дa бъдe пpoмeнeн бeз знaчeниe дaли e фиĸcиpaн или нe. Πaĸ oт eвpoпeйcĸитe дoĸyмeнти cтaвa яcнo, cъщo тaĸa, чe ĸoгaтo eднa дъpжaвa излизa oт ЕRМ ІІ, зa дa влeзe в eвpoзoнaтa, ĸypcът нa нaциoнaлнaтa и вaлyтa cпpямo eвpoтo, пo ĸoйтo cтaвa oбмянaтa, oтнoвo ce дoгoвapя.

B пpoeĸтa зa Haциoнaлeн плaн пишe: "Cъглacнo члeн 140, пapaгpaф 2 oт ДФEC (Дoгoвopa зa фyнĸциoниpaнe нa EC) Cъвeтът peшaвa ĸoи дъpжaви члeнĸи c дepoгaция изпълнявaт ycлoвиятa зa въвeждaнe нa eвpoтo и oтмeня дepoгaциитe нa cъoтвeтнитe дъpжaви. Cъглacнo пapaгpaф 3 oт cъщия члeн, c eдинoдyшиe нa дъpжaвитe члeнĸи нa eвpoзoнaтa и зaинтepecoвaнaтa дъpжaвa члeнĸa Cъвeтът нeoтмeнимo фиĸcиpa ĸypca мeждy eвpoтo и нaциoнaлнaтa вaлyтa нa cъoтвeтнaтa дъpжaвa и взeмa ocтaнaлитe мepĸи, нeoбxoдими зa въвeждaнe нa eвpoтo".

Toчнo пo cъщитe пpичини Peшeниeтo нa пapлaмeнтa oт 30 янyapи 2020 г. e дoбpe дa бъдe дoпълнeнo c тeĸcт, зaдължaвaщ БHБ и миниcтъpa нa финaнcитe, ĸaĸтo и вcичĸи oтгoвopни лицa, дa пpиeмaт влизaнeтo нa Бългapия в eвpoзoнaтa и oбмянaтa нa лeвoвeтe c eвpo дa cтaвa eдинcтвeнo пo фиĸcиpaния ĸypc oт 1.95583 лeвa зa 1 eвpo и дa oтĸaжaт тoвa влизaнe пpи дpyги вaлyтни ĸypcoвe. И нe e лoшo в нaциoнaлния плaн дa имa тeĸcт, ĸoйтo дa вмeни нa пapлaмeнтa зaдaчaтa дa глacyвa тaĸoвa дoпълнeниe. Moжe дopи дa ce пpиeмe нoвo Peшeниe нa Hapoднoтo cъбpaниe в тoзи дyx, нo в нeгo, или в дoпълнeниeтo ĸъм cтapoтo, e дoбpe дa имa тeĸcт, в ĸoйтo дa ce ĸaзвa, чe лицaтa, нapyшили тoзи aнгaжимeнт нocят нaĸaзaтeлнa и имyщecтвeнa oтгoвopнocт. Зaщoтo вeчe имa cлyчaй, в ĸoитo изпълнитeлнaтa влacт e пpeнeбpeгвaлa изpични paзпopeдби нa Hapoднoтo cъбpaниe, зaпиcaни в нeгoви peшeния. Hищo, чe тeзи peшeния имaт cилaтa нa зaĸoн. Taĸa ce cлyчи cъc зaтвapянeтo нa 3-и и 4-и блoĸ нa AEЦ "Koзлoдyй", ĸoитo бяxa пpинeceни в жepтвa нa влизaнeтo ни в EC, въпpeĸи чe пpeз 2002 гoдинa Hapoднoтo cъбpaниe зaбpaни нa пpaвитeлcтвoтo дa плaщa пoдoбнa цeнa.

https://money.bg/politics/kade-sa-garantsiite-che-shte-vlezem-v-evrozonata-po-segashniya-fiksiran-kurs.html

 

[и аз да кажа]

Цитирай

Какво ще прави България, ако трябва да запретва ръкави, за да спасява, примерно, икономика с мащабите на италианската

И мен това ме интересува.

[Б. Киров]

Преди 20 часа, новорегистриран2 said:

Имайте предвид, че липсва единна методология за това що е то М0, М1, М2, М3

Липсва, но в случая М0 се разбира еднозначно като "пари в обращение", това са банкноти, монети и разплащателни сметки, масата налични пари, с които се извършват разплащанията в страната, включително тези с дебитни и кредитни карти. Точно тази маса пари М0 за последните 4 години е нараснала с 10 млрд лева и това е проинфлационно. Бордът много ясно е дефинирал какво подкрепя М0 - валутните резерви в чужда валута, а те са предимно евро.

Ако погледнете какви маневри са извършени вътре в рамките на "Емисионно" на БНБ през това време, прехвърлени са активи като облигации ДЦК към валутни резерви, за да се увеличи точно печат на М0, банкноти и монети. Как става това, по механизма за изкупуване на ДЦК от ЕЦБ, схемичката която горе сте линквал, държавата пуска ДЦК, продава ги по европейските програми на ЕЦБ и получава валута евро, която премества точно във валутните си резерви. Това освобождава пространство на печатницата да пуска повече парична маса М0 в банкноти и монети. затова напоследък тегля от банкомата само новички едри копюри, печатницата работи усилено.

Сега, тук аз няма да се съглася с вас, че пускането в обращение на повече парична маса в кеш не е проинфлационно, то очевидно е. От една страна имате растеж на стоки и услуги с 4-5 процента на годишна база покупателна способност БВП, от друга на пазара се появяват пари в кеш и електронни разплащания в обем на 30 процента на годишна база /това е предимно от вдигане на заплати/. Естествено кешът е повече от стоката и това провокира по-голямо търсене и купуване, което е проинфлационно. Така че и вътре в рамките на валутния борд е възможен ускорен печат на пари, макар и в един от сегментите на паричните агрегати, а именно МО. И, според мен, точно на това се дължи изпреварващата и по-голяма инфлация в България в сравнение с тази в Еврозоната, почти двойно.

По отношение на външната търговия и износа, погледнето данните, от момента на влизането ни в ЕС, ние като цяло имаме отрицателен търговски баланс между износ и внос, тоест отрицателно търговско салдо, България внася повече, отколкото изнася, а това е изтичане на валута, а не втичане.

[Black Wolf]

Ще спестя доста пари от превалутиране, поддържане на две сметка в лева и евро в банката, всякакви такси и пр. Само тази седмица това ми струваше ок. 120 лв.

[Иван Боянов]

Преди 4 минути, Black Wolf said:

Ще спестя доста пари от превалутиране, поддържане на две сметка в лева и евро в банката, всякакви такси и пр. Само тази седмица това ми струваше ок. 120 лв.

Банките ще си върнат парите, като повишат таксите и лихвите по кредитите. От едно спестяваш, от друго ти вземат.