Мадарският конник - българска адаптация на римската иконография, и паралелите му с изображението на един нубийски цар

[новорегистриран2]

Преди 2 часа, T.Jonchev said:

Нищо конкретно не мога да кажа - и за мен въпросите във връзка с това изображение са повече от отговорите. Струва ми се обаче, че при този конник липсва стреме, което (ако го приемем за автентичен) отпраща възможната му датировка назад към тракийската епоха, а очебийната му прилика с Мадарския прави отново актуален и въпроса за неговото датиране.

От друга страна - ако и двата конника са древнобългарски - това е основание за изоставяне на хипотезата, че на Мадарската скала е изобразен владетел (конкретно Тервел), тъй като по него време тази територия не е българска и е допълнителен аргумент в полза на схващането, че релефът представя божество.

Разбира се, това са само нестройни хрумвания от прима виста.

Добре, да оставим при нас може и траките да са оставили нещо. В Кавказкия регион намира ли се нещо подобно? Защото има косвени доказателства за продължаване на контактите между бояновите и аспаруховите българи и след хазарското покоряване на Кубратова България.

http://macedonia.kroraina.com/rbve/rbve_4_6.htm#4

Редактирано Юни 11, 2022 от новорегистриран2

[tervel]

 

Най - близки като стил и сюжет са този сарматски фалар и подобна сцена на сасанидски печат. 

https://www.academia.edu/3265654/_2001_Sarmatische_Phaleren

 

https://www.britishmuseum.org/collection/object/W_1861-0628-32

 

Няма никакъв смисъл и логика да се търси нещо подобно чак в Египет.

 

 

[К.ГЕРБОВ]

По-долу е представен колаж на откъси от книгата „Культ героев в античном Северном Причерноморье“, издадена през 2001 г. Автор е П. Д. Диатроптов. Сканираното копие, което притежавам, е в трудно четим вид. Може би трябваше да препиша текста, но реших, че ще ми е по-удобно да го представя в този  колажен вид.

Това е посочената в текста рисунка 10, има я и на корицата на книгата:

Че Тракийският конник се е подвизавал по българските земи по римско време, свидетелства една акварелна рисунка на Феликс Каниц, направена при т. н. Римска колона „Марков камък“ край село Мусина, което е близо до Русаля и се свързва с Никополис ад Иструм.

Детайл от рисунката:

Повече сведения за този сюжет има тук http://strannik.bg/o/5564/rimska-kolona-markov-kamak-dikilitash/ 

[самотния вълк]

Преди 19 часа, makebulgar said:

В гръцка среда царския лов на глиган е бил преобразуван в митология, като е превърнат в битката на Белерофонт и Химера. В този лов глигана е наречен химера - с лъвска глава (с грива), с тяло на коза (с копита) и с опашка на змия (навита опашка). 

 

Няма нужда от безсмислени аналогии с химера. В гръцката митология си има цикъл митове за Калидонския глиган. В неговия лов участват някои от най-прославените гръцки херои

[makebulgar]

Преди 5 часа, самотния вълк said:

Няма нужда от безсмислени аналогии с химера. В гръцката митология си има цикъл митове за Калидонския глиган. В неговия лов участват някои от най-прославените гръцки херои

Еми гръцката митология принципно са куп измислици, които не са били кодифицирани и не са били едни и същи през вековете, а са се меняли. Всеки полис си е имал свои ритуали и интерпретации на митовете. Химера примерно я видоизменят и й слагат още две глави, докато Омир я описва като глиган - лъвска (зъбата и с грива) глава, козе тяло (с копита) и змийска (завита) опашка. Това, че по-късно разни театрали и митолози са предали Химера вече с по-страшен вид е друга работа. Както няма кентаври и първообразите им са конници, така няма и химера и първообраза й е някакъв звяр от природата.