Отиди на
Форум "Наука"

Средното българско IQ e намаляло до 83


Recommended Posts

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 5 часа, nik1 said:

Това не го разбирам

Ако приемем интелекта като някакъв вид информационна ефективност, то индивидуалният IQ е функция от взаимодействието на невроните. Груповият IQ съответно ще е функция от взаимодействието на индивидите. Всеки от тях може да е гениален, но да няма добра комуникация.

Редактирано от Кухулин
  • Потребители
Публикува
Преди 5 часа, Atom said:

 

Така е, но според мен връзката за България е лоша демография ->  по-нисък IQ.   Връзката между демографията и IQ по принцип  e  обратна: по висок IQ -> по-ниска раждаемост. Т.е. по-интелигентните хора са склонни да имат по-малко деца.  При нас като допълнителен фактор влияе и много силната емиграция. Т.е. по-интелигентните хора не само, че се възпроизвеждат по-трудно, но и са по-склонни да емигрират в сравнение с останалите.  В резултат средният ΙQ на популацията спада, започват процеси на лумпенизация на низините и профанизация на по-горните нива, които от своя страна засилват още повече емиграцията, а в резултат средният IQ на нацията спада още повече и т.н.

Да, има права и обратна връзка.

Според мен има много неизследвани фактори за състоянието  на националното IQ

- образование;

- места от които се черпи познание и начини на получаването му, навици (дали местата са класическите библиотеки, в които темите са  е написани и развити от авторитети, или е "мрежата" или сайтовете);

- масова култура;

- хранене (мафията на границата е пускала и пуска в България и ЕС системно храни с няколко пъти по високи концентрации от допустимите за пестициди)

 

Преди 5 часа, Gravity said:

Зависи от дефиницията на националнто IQ.

Националното IQ може да го приемаме-като "средно". В случая на България са използвани 2 изследвания на  IQ на групи ("човешко"" IQ) и резултати от PISA (също "човешки")

 

  • Потребители
Публикува
Преди 11 минути, Кухулин said:

Ако приемем интелекта като някакъв вид информационна ефективност, то индивидуалният IQ е функция от взаимодействието на невроните. Груповият IQ съответно ще е функция от взаимодействието на индивидите. Всеки от тях може да е гениален, но да няма добра комуникация.

И "да" и  "не"., смятам по- скоро "не": Така или иначе интелектът ни се развива в някаква група, защото сме социални същества и водим социален живот. "Отшелниците" по физически, или  психологични и/или медицински причини са изключения

Иначе, мисля че Гравити  е на погрешен път, самоцитирам се:

Цитирай

В случая на България са използвани 2 изследвания на  IQ на групи ("човешко"" IQ) и резултати от PISA (също "човешки")

 

  • Потребители
Публикува
Преди 4 минути, Втори след княза said:

Остава спорен въпросът за коректността на данните, щом данните за Бразилия и България са идентични, това е смущаващо, макар и възможно. Напълно възможно е да е грешка, но само този ред от таблицата не променя установената корелация

Грешката е в текста,
В Таблицата обаче са правилните стойности - 91 за България

  • Потребител
Публикува
Преди 20 минути, nik1 said:

И "да" и  "не"., смятам по- скоро "не": Така или иначе интелектът ни се развива в някаква група, защото сме социални същества и водим социален живот. "Отшелниците" по физически, или  психологични и/или медицински причини са изключения

Не разбирам как тези иначе безспорни факти аргументират горното "по-скоро не".

  • Потребител
Публикува
Преди 6 часа, Gravity said:

Зависи от дефиницията на националнто IQ. Ако дефиницията е свързана с стандарта на живот или икономиката на страната, а не с това как се представят хората на тестове за IQ, то националното IQ няма да средноаритметичното на индивидуалнит IQ-та.

Обаче в случая трябва да отчетем и че по-интелигентните хора са по-склонни да тестват своята интелигентност, отколкото по-малко интелигентните. За да се приложи като представителна извадка тестването на IQ, то следва това тестване да е задължително, а в България не е такова.

Но с оглед на нивото на образованието в последните години, бих казал че вървим към застрашително високо ниво на QI.

  • Потребител
Публикува (edited)

Коефициента ни спада основно заради застаряването на населението. При по-възрастните интелигентността спада - по-бавни са, по-трудно решават логически задачи и са по-асоциални. 

Редактирано от makebulgar
  • Потребител
Публикува

БВП-то на човек расте всяка година, също и номиналния БВП. СРЗ се удвоява на всеки 8-10 години. Нещо тезата им не издържа...

  • Потребители
Публикува (edited)
Преди 12 часа, makebulgar said:

Коефициента ни спада основно заради застаряването на населението. При по-възрастните интелигентността спада - по-бавни са, по-трудно решават логически задачи и са по-асоциални. 

Няма такова нещо.
Групите са от 20 годишни хора, а тестовете на PISA са върху тинейджъри. Предплагагам също че има възрастови коефициенти , които отчитат промените/ зависмостите на IQ от възрастта и образованието (в една група , изследваните ще покажат по-високо IQ , ако групата се състои са студенти, сравнено със случай на нестуденти)

Цитирай

При по-възрастните интелигентността спада - по-бавни са, по-трудно решават логически задачи и са по-асоциални. 

 

Трябва да се разглежда  средната възраст. а не тази на най-възрастните.

IQ на човек на възраст 42 години (колкото е средната възраст в България) е малко по-високо от IQ-то му,  когато той е на 40 или 38 години. 

Цитирай

The intelligence (ability itself) increases till the age 20-50 (based on the intelligence factor), while after that point it decreases. The highest point differs across people and it also depends on the intelligence factor ("type of intelligence").

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3149731/

 

Цитирай

При по-възрастните интелигентността спада - по-бавни са, по-трудно решават логически задачи

 

Интересното е за логическите задачи е че възратсните (над средна възраст) се справят по добре с тях от младите. Имаше и обяснение за това, но не ми се търси сега

Редактирано от nik1
  • Потребители
Публикува
Преди 1 час, новорегистриран2 said:

БВП-то на човек расте всяка година, също и номиналния БВП. СРЗ се удвоява на всеки 8-10 години. Нещо тезата им не издържа...

Става дума за корелации..
А причините за растеж може да са всякакви..

 

  • Потребител
Публикува
Преди 14 часа, nik1 said:

Националното IQ може да го приемаме-като "средно". В случая на България са използвани 2 изследвания на  IQ на групи ("човешко"" IQ) и резултати от PISA (също "човешки")

Това е твърдението им, но до колко е надежден начина по-който са получени тези ИQ резултати. Погледна ли линка, който дадох по-горе? 

Цитирай

Central to the book's thesis is a tabulation of what Lynn and Vanhanen believe to be the average IQs of the world's nations. Rather than do their own IQ studies, the authors average and adjust existing studies and use other methods to create estimates.

https://web.archive.org/web/20200810182007/https://ehbea2020.com/wp-content/uploads/2020/07/EHBEA_IQ_statement.pdf

Цитирай

Multiple papers published in evolutionary journals have used ‘national IQ’ data, developed by Richard Lynn, and datasets derived from this work. Although these datasets are treated in these publications as neutral and objective indicators of variation in intelligence across countries and regions, the datasets fall a long way short of the expected scientific standard of rigour, in terms of both data curation and measure validity, as discussed below. Any conclusions drawn from analyses which use these data are therefore unsound, and no reliable evolutionary work should be using these data.

 

  • Потребители
Публикува (edited)
Преди 13 минути, Gravity said:

Central to the book's thesis is a tabulation of what Lynn and Vanhanen believe to be the average IQs of the world's nations. Rather than do their own IQ studies, the authors average and adjust existing studies and use other methods to create estimates.

 

Е, то много неща са се променили в монографията от 2019-та (Lynn and Becker)

https://www.gwern.net/docs/iq/2019-kirkegaard.pdf

 

Цитирай

Multiple papers published in evolutionary journals have used ‘national IQ’ data, developed by Richard Lynn, and datasets derived from this work. Although these datasets are treated in these publications as neutral and objective indicators of variation in intelligence across countries and regions, the datasets fall a long way short of the expected scientific standard of rigour, in terms of both data curation and measure validity, as discussed below. Any conclusions drawn from analyses which use these data are therefore unsound, and no reliable evolutionary work should be using these data.

Ествествено, монографията и изследванията нямат връзка с "еволюционната биология" (и доколко изобщо "еволюционната биология" е наука, отговаряща на критериите на Попър за наука). 
Изобщо - само около 50 процента от IQ-то е билогично обусловено (оснатаната част са "фактори на средата", за част от които споменах) и "вкарването" на IQ-то, когнитивната психология   в еволюционата биология (наука) е като да направим "манджа с грозде"

ПС

За да схване какво е влиянието на "факторите на средата" върху интелекта , може да се хвърли поглед върху  върху изследванията на А.Лурия (има и тема в форума)

Редактирано от nik1
  • Потребители
Публикува (edited)
Преди 16 часа, Кухулин said:

Всеки от тях може да е гениален, но да няма добра комуникация.

 

По дефиниция интелигентността е способността не само да се разбират, но и да се обясняват концепции. 
Ако индивидът не разбира каква е концепцията, или не може да я обясни - той със сигурност не е "гениален". (Или ако чака някой друг да му обясни, за да приложи и демострира своята гениланост, това което мисля че се опитваш да кажеш)

Пример:
Задата е: избери излишното: "пила", "лопата", "мотика" и "копач"
Ако  човекът иска повече подробности, защото вижда "недобра комуникация" (представяне), той вероятно не е достъчно интелигентен за направи абстракциите

Един необразован селянин би избрал едно (на него лопатата не му е в списъка), гражданина - друго, морякът вероятно би имал познати граждани и  би избрал това което избира гражданина.. и т.н.
Както написах - отшелниците са изключения

 

Цитирай

Груповият IQ съответно ще е функция от взаимодействието на индивидите. 

 

Мери се индивидуалната интелигентност и върху данните се правят корекции и интерполации за да се намери средната за нацията

Не се измерва никаква "групова интелигентност", няма дефиниция за нея, няма и разработен инструментариум и методики,
А дали има смисъл да се мери, и какъв е той (ако се дефинира някаква такава)  - е неясно.


За това как се извършва вазимодействието на хората в групи и колективи съществуват отдавна използвани и влезнали в научна употреба дисциплини и направления - социлогична психология, културна антропология и други подобни..

Редактирано от nik1
  • Потребители
Публикува
Преди 10 минути, Gravity said:

Какво точно се е променило в методологията им?

Оценките от 1978 г. често са от непредставителни елитни извадки и не са правени корекции за ефекта на Флин, на който не е обърнато значително внимание до 6 години по-късно от Джеймс Флин (Flynn, 1984). Все пак корелацията между стойностите от 1978 г. и 2019 г. е r .81
(n 23). Това е доста силно, особено като се има предвид, че ранните оценки се основават на приблизително 30 проучвания, докато последният набор от данни се основава на 667 проучвания (версия 1.3.1, откритата в книгата).
Имайки предвид стабилността на резултатите във времето, читателят може да се чуди:

Какво е новото в тази книга, в сравнение с предишните работи? Първо и най-вече, Тату Ванханен почина през 2015 г., така че Лин вербува много по-младия (роден през 1983 г.) изследовател на германската интелигентност Дейвид Бекер да му помогне.

Предишните издания понякога бяха критикувани за непрозрачни методи и грешни изчисления (напр. Barnett & Williams, 2004). Да се обърне внимание на тези критики и да се премахне грешки в изчисленията, авторите възнамеряват да повторят всички изчисления за настоящата книга.                             

Те също се стремят да приведат своята методология в съответствие с възникващите принципи за отворена наука, включително отворена
данни, методи и код (Hesse, 2018; Lindsay, 2017; Paxton & Tullett, 2019). 

Авторите следователно се опита да получи копие от всяка хартия, която е била използвана. Много от тези обаче проучвания все още не са получени (514 отчетени, 70%, като 216 все още липсват) и така бяха изключени от настоящото издание на книгата.       

Това не е толкова изненадващо, като се има предвид, че много от оригинални статии бяха публикувани през миналия век в изключително неясни, понякога неанглийски издания, които вече не съществуват.
Основният извод от новия набор от резултати е, че стойностите, изчислени в по-ранни работи, са валидни
добре при повишена методологична строгост и преизчисляване от нов изследовател (Бекер направи това
изчисления, Лин предостави копия от източниците). 

Струва си да кажем нещо за новите използвани методи, което е темата на втора глава. Авторите илюстрират своята методология чрез
приканвайки читателя да разгледа данните за две измислени държави.
Те предоставят различни характеристики относно фиктивните проучвания, използваните тестове, годината на провеждане на теста, годината на стандартизация на теста, представителността, размера на извадката, възрастовата граница и т.н. След това запознават читателя с различните начини за коригиране за изкривяващи ефекти (включително ефекта на Флин, който се различава както по тест, така и по регион),
и различните начини за претегляне на резултатите според качеството на изследването.
Процесът завършва като донякъде подобен на този, използван за систематичните прегледи на Cochrane, въпреки че авторите не го правят
изглежда се вдъхновяват от всякакви насоки за мета-анализи (напр. Предпочитани елементи за отчитане за
Систематични прегледи и мета-анализи; Swartz, 2011). След това авторите обсъждат методите за
изчисляване на национални коефициенти на интелигентност (IQ) от международни училищни постижения/
тестове за оценка (PISA, TIMSS и др.), както беше направено и от Хайнер Риндерман по-рано (Rindermann, 2007, 2018). След като процесът е обяснен, се представят таблици с новите оценки на IQ.
Въпреки това е малко вероятно някой да използва тези таблици специално, защото, както авторите
обясняват, националните коефициенти на интелигентност сега се актуализират по-често и са достъпни на David Becker’s
уебсайт за изтегляне в удобен за машини формат (http://viewoniq.org/).
Текущата версия е 1.3.2, който съдържа няколко малки корекции на грешки в сравнение със стойностите в книгата и добавя няколко
нови изследвания. Този подход изравнява базата данни с национални IQ с други широко използвани данни
комплекти, като например проекта Мадисън (https://www.rug.nl/ggdc/historicaldevelopment/maddison/),
който предоставя национални икономически мерки, и Clio-Infra (https://clio-infra.eu/), който предоставя
исторически данни от интерес за икономическите историци

И т.н.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!