Ето какво знаят в Нидерландия за българското възраждане.

[nik1]

Преди 5 минути, Atom said:

Православието  познава и приема автокефални поместни църкви, които са част от единната и всеобща църква, но ги третира като териториални, а не като етнически или национални

Според мен е допустимо и нормално в една вселенска или автокефална/голяма църква да има етнически (езикови) диоцези (нормално с оглед на разнообразието на вярващите) , но  според мен  отделянето  им в автокефалии по етнически признак, или в "национални" църкви по етнонационален признак (то нациите са съвременно понятие) , не може да се свърже директно с православието. 

Касически пример за църква с етнически (езикови) диоцези е Orthodox Church in America (тя обхваща не само САЩ), в която (в чийто диоцези) богослуженията се извършват на различни езици
https://en.wikipedia.org/wiki/Orthodox_Church_in_America
 

[skiahtro]

Преди 1 минута, nik1 said:

Според мен е допустимо и нормално в една вселенска или автокефална/голяма църква да има етнически (езикови) диоцези (нормално с оглед на разнообразието на вярващите) , но  според мен  отделянето  им в автокефалии по етнически признак, или в "национални" църкви по етнонационален признак (то нациите са съвременно понятие) , не може да се свърже директно с православието. 

Касически пример за църква с етнически (езикови) диоцези е Orthodox Church in America (тя обхваща не само САЩ), в която (в чийто диоцези) богослуженията се извършват на различни езици
https://en.wikipedia.org/wiki/Orthodox_Church_in_America
 

Езиковите ограничения са били свързани с това, че не на всички езици е възможно да се предаде "познанието", поради липса на понятия.

 

[laplandeca]

Преди 4 минути, nik1 said:

Според мен е допустимо и нормално в една вселенска или автокефална/голяма църква да има етнически (езикови) диоцези (нормално с оглед на разнообразието на вярващите) , но  според мен  отделянето  им в автокефалии по етнически признак, или в "национални" църкви по етнонационален признак (то нациите са съвременно понятие) , не може да се свърже директно с православието. 

Касически пример за църква с етнически (езикови) диоцези е Orthodox Church in America (тя обхваща не само САЩ), в която (в чийто диоцези) богослуженията се извършват на различни езици
https://en.wikipedia.org/wiki/Orthodox_Church_in_America
 

От гледна точка на българските интереси, БПЦ трябва да държи позиция за национална българска църква.Бог търпи еволюция и Бог е Българин трябва да стане реалност.

[laplandeca]

Преди 1 минута, skiahtro said:

Езиковите ограничения са били свързани с това, че не на всички езици е възможно да се предаде "познанието", поради липса на понятия.

 

Хайде бе!, ограниченията са свързани с Властта, при богослужение на уж гръцки език , Кой  Църковен Брат е по-по Най?

[skiahtro]

Преди 18 минути, laplandeca said:

От гледна точка на българските интереси, БПЦ трябва да държи позиция за национална българска църква.Бог търпи еволюция и Бог е Българин трябва да стане реалност.

За твоя бог знаем. Ти си Той и е нормално да търпиш еволюция. Християнския Бог е нещо различно..

Преди 17 минути, laplandeca said:

Хайде бе!, ограниченията са свързани с Властта, при богослужение на уж гръцки език , Кой  Църковен Брат е по-по Най?

Добре. Ще имам в предвид твоите и божествени интерпретации...

Редактирано Август 9, 2022 от skiahtro

[nik1]

Преди 13 минути, skiahtro said:

Езиковите ограничения са били свързани с това, че не на всички езици е възможно да се предаде "познанието", поради липса на понятия.

 

Зависи за кои времена става дума и за кои езици..
През средновековието освен гръцкия, арамейският, коптският, еритрейският, арменският, грузинският, и църковнославянският са напълно развити да предават понятията от християнството..
(т.е. почти всички големи езикови групи вярващи си развиват езиците, изключвам власите, аромуните, албанците, които извършвеат служения на грузки и на църковнославянски)
Днес например на църковнославяски се служи не само в множество  автокефални църви, но и в някой църви в североизточна Италия, които са към Вселенската Патриаршия

Днешните езици са напълно развити академично и писмено за предавеане на информация и познание, пример  за това   е Orthodox Church in America, където богослуженията се водят на множество езици: English, Church Slavonic, Albanian, Bulgarian, Romanian,^[3] French,^[4] Aleut, Tlingit, Yup'ik^[5]

Редактирано Август 9, 2022 от nik1

[skiahtro]

Just now, nik1 said:

Зависи за кои времена става дума и за кои езици,
През среновековието освен гръцкия, арамейския и църковнославянския са напълно развити да предават понятията,
Днес например на църковнославяски се служи не само в множество  автокефални църви, но и в някой църви в северозиточна Италия, които са към  Вселенската Патриаршия

Днешните езици са напълно развити академично и писмено за предавеане на информация и познание, пример  за това   е Orthodox Church in America, където богослуженията се водят на множество езици: English, Church Slavonic, Albanian, Bulgarian, Romanian,^[3] French,^[4] Aleut, Tlingit, Yup'ik^[5]

Да, по-принцип би трябвало да е така, иначе не би имало начин да получат признание.

Но реално, не е точно така. Да речем, едно от основните понятия "Логос", е непреводимо на славянски, липсва такова понятие и се превежда като "Слово", което не е точно същото, а само част от понятието. Всеки път когато се споменава "Логос", трябва да бъде доуточнявано.

[skiahtro]

Преди 53 минути, kirasirrav said:

Още едно обобщено тълкуване ако позволите - давате доста примери от тъй наречение ,,възрожденски" период, съответно с цитати от хора със значителен принос поместени времево в значителен диапазон.

Та искам да добавя - във нашите разсъждения по въпроса мисля че трябва да поставим и следното - записаните изказвания и определения по свързаните въпроси не бива да се тълкуват винаги буквално и еднозначно - сигурно когато са били обсъждани и/или помествани в тогавашните медии, се е допускало поради различни причини съответно и по различно тълкувание, тоест една част от нещата можем да ги сложим в графа конюнктура и подобни.

В "тълкуванията си", съм се стремял единствено към точност-буквалност, т.е. конкретното значение на съответната дума. Самите думи могат да имат различни допълнителни значения и тълкувания, както на български, така и на гръцки, които в повечето случаи се припокриват, това е съвсем различно нещо...

В линковете които съм дал на думите, по-горе, има примери за различни тълкувания и значения на съответните...

Редактирано Август 9, 2022 от skiahtro

[laplandeca]

Преди 2 часа, skiahtro said:

Да, по-принцип би трябвало да е така, иначе не би имало начин да получат признание.

Но реално, не е точно така. Да речем, едно от основните понятия "Логос", е непреводимо на славянски, липсва такова понятие и се превежда като "Слово", което не е точно същото, а само част от понятието. Всеки път когато се споменава "Логос", трябва да бъде доуточнявано.

От Кого да получат признание? Времето за Даване на Признание е приключило преди векове. Така ще има и Украинска самостоятелна църква ( стига да има такава държава) и Македонска независима църква и всякаква бъдеща самостоятелна Държавна/Национална Църква. Както казах Бог търпи еволюция, Църквата ще-неще се променя.

Принципно за да има бъдеюе при монотеист. религиоз. начинания, религии, псевдорелигии, църкви Бог се налага да се приспособи като Личен/Персонален Спасител, Учител, Зрял и Мъдър Приятел-Пазител, Манифакторист за Надежди и Прошка. Църквата трябва да се адаптира и да вземе функция на  Наставник в Персонализирането и Личната приватизация на  Висшата сила , общуваща лично и интимно с всяка отделна глава.

[Atom]

Ето какво знаят в България за българското възраждане.

"Промените, които настъпват в българското общество през първите десетилетия на XVIII в., довеждат до възникване на националноосвободителната идеология. Това е естествен процес, свързан с промените в съзнанието на българите, с промените в начина на живот и с промените в начина на възприемане на заобикалящата ги действителност."

П. Хилендарски пръв долавя и дава ярък израз на процеса на зараждането на българската нация. Но със своя труд той помага за развитието на този процес. Заедно с това Паисий посочва и трите основни задачи, които стоят пред българския народ: развитие на българската национална просвета, борба за самостоятелна българска църква, борба за извоюване на политическа независимост. По такъв начин той очертава ясно основното съдържание на българската национална революция.

П. Хилендарски е изразител на коренните интереси, на стремежите и настроенията на селяните, на занаятчиите и търговците, на патриотично настроената част на зараждащата се българска буржоазия. Ето защо той е идеолог на целия български народ. Неговата идеология има антифеодален, буржоазнодемократичен, националноосвободителен характер.

Това е много по-голям виц от глупостите на госпожата заради която се отвори тази тема. Ние обаче толкова сме свикнали със собствените си глупости, че не им обръщаме внимание.  Чуждите глупости за нас са псевдонаука, но нашите глупости за нас са научна наука.

Редактирано Август 9, 2022 от Atom

[skiahtro]

Преди 1 час, laplandeca said:

Принципно за да има бъдеюе при монотеист. религиоз. начинания, религии, псевдорелигии, църкви Бог се налага да се приспособи като Личен/Персонален Спасител, Учител, Зрял и Мъдър Приятел-Пазител, Манифакторист за Надежди и Прошка. Църквата трябва да се адаптира и да вземе функция на  Наставник в Персонализирането и Личната приватизация на  Висшата сила , общуваща лично и интимно с всяка отделна глава.

Това е точно казано. Всяка религия ако не го прави умира! Приспособяване, без да променя принципите си! Ако се приспособява. като променя принципите си също умира!

[gmladenov]

Преди 34 минути, Atom said:

Неговата идеология има антифеодален, буржоазнодемократичен, националноосвободителен характер.

Зашо смяташ това за виц? От днешна гледна точка Историята е точно такава по характер.

Идеата да се отхвърли османското владичество е автоматично анти-феодална, след като
турксите феодали не са били замененени с български/руски такива, а заедно с игото
цялата система се е сменила.

[Atom]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Идеата да се отхвърли османското владичество е автоматично анти-феодална, след като
турксите феодали не са били замененени с български/руски такива, а заедно с игото
цялата система се е сменила.

И къде в Историята видя идея да се отхвърли османското владичество? Единственото което има в нея е българите да знаят своята история. 

[gmladenov]

Преди 1 минута, Atom said:

И къде в Историята видя идея да се отхвърли османското владичество? Единственото което има в нея е българите да знаят своята история. 

Срам ме е, но съм чел Историята. Все пак ми е странно да чуя, че в нея няма идея за нациолно освобождение.
Нали е писана по време на чуждо владичество и призовава българите да не се срамят, че са българи.

[laplandeca]

Преди 4 минути, Atom said:

И къде в Историята видя идея да се отхвърли османското владичество? Единственото което има в нея е българите да знаят своята история. 

Да си го кажем, българското Възраждане до голяма степен( по - голямата) е инсцинирано от външни сили и интереси. В крайна сметка рано или късно би довело до нова държавност - българска.

[gmladenov]

Преди 4 минути, laplandeca said:

Да си го кажем, българското Възраждане до голяма степен( по - голямата) е инсцинирано от външни сили и интереси.

С това не съм съгласен. Всичко, което съм чел по въпроса сочи, че на самите българи им е било
писнало от чуждо владичество. Така че Възраждането не е инсценирано от външни сили.

Виж самото Освобождение вече със сигурност е дело на външни сили.

[Atom]

Преди 3 минути, gmladenov said:

Срам ме е, но съм чел Историята. Все пак ми е странно да чуя, че в нея няма идея за нациолно освобождение.
Нали е писана по време на чуждо владичество и призовава българите да не се срамят, че са българи.

Ами няма. То няма нация, ти искаш да има национално освобождение. Нацията тепърва ще се създава.  Нашият разказ обаче е написан така, че внушава наличието на нация още от средновековието. Да питам тогава, след като в средновековието има написани маса истории и хроники, дали всички те са антифеодални? 

Ето какво пише Паисий за ползите от историята: Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях.

И още:  
Искаш ли да седиш у дома си и да узнаеш без много трудно и опасно пътуване миналото на всички царства на тоя свят и ставащите сега събития в тях и да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите, чети историята! 

Искаш ли да видиш като на театър играта на тоя свят, промяната и гибелта на големи царства и царе и непостоянството на тяхното благополучие, как господстващите и гордеещите се между народите племена, силни и непобедими в битките, славни и почитани от всички, внезапно отслабваха, смиряваха се, упадаха, загиваха, изчезваха — чети историята и като познаеш от нея суетата на този свят, научи са да го презираш.

Това е някаква странна смесица от мотиви: от една страна рекламира История си като нещо "полезно, но и твърде потребно", от друга като "умна наслада", от трета историята е "да видиш като на театър играта на тоя свят"  и накрая "като познаеш от нея суетата на този свят, научи са да го презираш"

[gmladenov]

Преди 12 минути, Atom said:

Ами няма. То няма нация, ти искаш да има национално освобождение. Нацията тепърва ще се създава.  Нашият разказ обаче е написан така, че внушава наличието на нация още от средновековието. Да питам тогава, след като в средновековието има написани маса истории и хроники, дали всички те са антифеодални?

Абсолютно си прав. Току що свалих Историята и набързо я прелистих и тя наистина е само история.
Значи всякакви внушения, че тя е анти-феодална или пък национално-освободителна, са просто
фантазии.

От друга страна Историята цели да покаже, че и ние сме имали царе ... на които гърците са плащали
данък. Така че да не величаем гърците, а нашите царе.

[nik1]

Преди 1 час, Atom said:

"Промените, които настъпват в българското общество през първите десетилетия на XVIII в., довеждат до възникване на националноосвободителната идеология. Това е естествен процес, свързан с промените в съзнанието на българите, с промените в начина на живот и с промените в начина на възприемане на заобикалящата ги действителност."

П. Хилендарски пръв долавя и дава ярък израз на процеса на зараждането на българската нация. Но със своя труд той помага за развитието на този процес. Заедно с това Паисий посочва и трите основни задачи, които стоят пред българския народ: развитие на българската национална просвета, борба за самостоятелна българска църква, борба за извоюване на политическа независимост. По такъв начин той очертава ясно основното съдържание на българската национална революция.

П. Хилендарски е изразител на коренните интереси, на стремежите и настроенията на селяните, на занаятчиите и търговците, на патриотично настроената част на зараждащата се българска буржоазия. Ето защо той е идеолог на целия български народ. Неговата идеология има антифеодален, буржоазнодемократичен, националноосвободителен характер.

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Стоянов_(историк)

https://electronic-library.org/books/Book_0011.html

 

Ако оставим настрана Паисий, и какво е написал, то има няколйко  принципни и сериозни въпроса които не са разгледани от автора (изглежда сериозно име)
 

Съществуват ли ли преди Танзимата:
-"буржоазия с български характер"  - такава която желае  нация в собствени граници и държава.
-"българска нация", 

Според мен авторът си ги е изсмукал  от пръстите, и после ги е сложил в устата на Паисий
 

[Atom]

Преди 21 минути, nik1 said:

Според мен авторът си ги е изсмукал  от пръстите, и после ги е сложил в устата на Паисий

Проблемът не е, че авторът е изсмукал тези неща от пръстите. Проблемът е, че така се възприемат и от останалите българи. Пусни един сърч в Гугъл със "Зараждане на националноосвободителната идеология" и виж какво ще излезе. Навсякъде е едно и също - 18-ти век, Паисий, Софриний и т.н.  То не са готови кандидат-студентски теми, помагала за курсови работи и какво ли не още. Виж и страницата за възраждането в Укипедия.  Достатъчно е да се прочетат само първите редове  и внушението е набито в главите на читателите:

Българското възраждане е период на националноосвободително движение на българския народ от Османската империя. То започва през XVIII век, според някои с първата писана българска история на Паисий Хилендарски, и продължава повече от столетие до Освобождението на България през 1878.

Цялото възраждане се свежда до "националноосвободително движение". После госпожата пишела глупости. Ами пише, какво друго да пише. Има ли разказ за тази епоха, който да не е глупости?

 

 

Редактирано Август 9, 2022 от Atom

[Atom]

Преди 12 часа, nik1 said:

Съществуват ли ли преди Танзимата:
-"буржоазия с български характер"  - такава която желае  нация в собствени граници и държава.
-"българска нация", 

Колкото и да ни се иска, такива неща няма. Буржоазията през 18-ти век доколкото я има е османо-имперска буржоазия. Тя може да се раздели по верски признак, съответно на православна, еврейска, арменска и мюсюлманска, но за някакъв "национален характер" не може да става и дума. Вярно е, че в редиците на буржоазията от православното вероизповедание има идея за възстановяване на Византия, като някаква нео-православна империя, но тази идея няма нищо общо с модерния национализъм и така или иначе не се реализира.  То другояче не може и да бъде. Едрата буржоазия няма интерес от разцепването на ОИ на малки национални държави. Нейният интерес е реформи в ОИ или в по-далечна перспектива преобразуване на ОИ в православна империя или ако това не става в дуална - мюсюлмано-православна империя. 

Елинската национална идея и създаването на Сръбското автономно княжество слагат край на тази идилия и разцепват православната буржоазия. Едва след тези събития може да се говори за буржоазия с национален характер - такава, която желае нация в собствени граници и държава. При това, такива желания и стремежи имат тези от средите на дребната и средната буржоазия. По-голямата част от едрата буржоазия, така и до края си остава османо-имперска, а не национална. Или както пише Славейков "не търсят гърци(елини), а ромеи да бъдат". Това обаче не е някакво изключение за ОИ. И в трите империи - османската, руската и австрийската, едрата буржоазия няма интерес от разпада на империите на отделни, по-малки национални държави.  

Дори и българската "едра" националната буржоазия, или тези които тръгват от средите на дребната или срадна буржоазия, но със собствени усилия се издигат до едра, по отношение на идеята за "нация в собствени граници и държава" са плахи, неуверени и по-скоро консервативни. Просвещение, учебно дело, модернизация - да. Когато се опре до "нация в собствени граници и държава" нещата стават други и ентусиазмът изчезва.  

Редактирано Август 10, 2022 от Atom

[Втори след княза]

Преди 16 часа, Atom said:

Ето какво знаят в България за българското възраждане.

"Промените, които настъпват в българското общество през първите десетилетия на XVIII в., довеждат до възникване на националноосвободителната идеология. Това е естествен процес, свързан с промените в съзнанието на българите, с промените в начина на живот и с промените в начина на възприемане на заобикалящата ги действителност."

П. Хилендарски пръв долавя и дава ярък израз на процеса на зараждането на българската нация. Но със своя труд той помага за развитието на този процес. Заедно с това Паисий посочва и трите основни задачи, които стоят пред българския народ: развитие на българската национална просвета, борба за самостоятелна българска църква, борба за извоюване на политическа независимост. По такъв начин той очертава ясно основното съдържание на българската национална революция.

П. Хилендарски е изразител на коренните интереси, на стремежите и настроенията на селяните, на занаятчиите и търговците, на патриотично настроената част на зараждащата се българска буржоазия. Ето защо той е идеолог на целия български народ. Неговата идеология има антифеодален, буржоазнодемократичен, националноосвободителен характер.

Това е много по-голям виц от глупостите на госпожата заради която се отвори тази тема. Ние обаче толкова сме свикнали със собствените си глупости, че не им обръщаме внимание.  Чуждите глупости за нас са псевдонаука, но нашите глупости за нас са научна наука.

Чудесен повод да развиеш критични места от разказа на Иван Стоянов за възраждането. Подкрепям!

Преди 15 часа, Atom said:

Това е някаква странна смесица от мотиви: от една страна рекламира История си като нещо "полезно, но и твърде потребно", от друга като "умна наслада", от трета историята е "да видиш като на театър играта на тоя свят"  и накрая "като познаеш от нея суетата на този свят, научи са да го презираш"

Мисля, че поставяш прекалени изисквания пред Хилендарския монах от 18 в.. Първо, уводът е взаимстван, второ читателите нямат и нивото на автора, трето не е "странна смесица", а многостранно представяне ползите от Първото историческо съчинение от Българското възраждане.

  

Преди 2 часа, Atom said:

Едва след тези събития може да се говори за буржоазия с национален характер - такава, която желае нация в собствени граници и държава. При това, такива желания и стремежи имат тези от средите на дребната и средната буржоазия.

Имам възражение не толкова до думата, колкото до мисленето, че буржоазията желае нация, просто защото няма от кого да я пожелаеш. По- съгласен съм, че инициативни търговци и производители създават контакти, обикновено с териториално и езиково близки хора, с което създават чувство за близост и самочувствие за единство, а от нам и национално самочувствие. Идеята за "пазар" ми се струва продуктивна. Вече пазарът не е място сред селището, а район, голям район. Габровските чекии, келифаревските гайтани се продават далеч, а там габровецът, търновлията се срещат и общуват с охридчанина и тракиецът на един език. Те искат това да е своя, защитена пазарна територия, на която има свои закони. Искат държава, но СЪГРАЖДАТ чрез разбираемо общуване и взаимни интереси нация, която впоследствие желае и се бори за постигането й на държава. 

Редактирано Август 10, 2022 от Втори след княза

[Atom]

Преди 25 минути, Втори след княза said:

Чудесен повод да развиеш критични места от разказа на Иван Стоянов за възраждането. Подкрепям!

Нямам такова намерение. Писах вече, че смятам сегашния ни исторически разказ за възраждането за менте. Той не може да се поправи, а е нужен изцяло нов  с акцент върху формирането на българската нация. При това разказът трябва да се напише от българи, а не от чужденци.

За да се направи това обаче, преди това е нужно да се извършат един куп изследвания и проучвания именно от тази гледна точка.  Такива общо-взето няма. Например, може да се каже, че цялата публицистика от 50-те, 60-те и 70-те години на 19-ти век, никога не е проучвана с цел да се изясни въпроса за формирането на нацията. 

Редактирано Август 10, 2022 от Atom

[Пандора]

On 9.08.2022 г. at 11:01, laplandeca said:

Да си го кажем, българското Възраждане до голяма степен( по - голямата) е инсцинирано от външни сили и интереси. В крайна сметка рано или късно би довело до нова държавност - българска.

 

On 9.08.2022 г. at 11:09, gmladenov said:

С това не съм съгласен. Всичко, което съм чел по въпроса сочи, че на самите българи им е било
писнало от чуждо владичество. Така че Възраждането не е инсценирано от външни сили.

Виж самото Освобождение вече със сигурност е дело на външни сили.

Чела съм, че една част от българите се покатоличват, защото към християните католици ОИ се отнасяла по- меко, тоест все още няма изразена сила, която да защитава православните християни, а отношенията между самите католици и православни никога не са били особено братски, което е било може би грешката за единение на Европа. В българската уикипедия е написано, че Чипровското въстание се смята за начало на Възраждането, може би защото отразява осъзнато желание за освобождение от игото. В училищата никога не се е наблягало на това / поне по мое време/ възможно и защото все пак националната религия е православна. 

Цитирай

 

 

Огромните разходи около неуспешните военни кампании карат османските султани да прибягнат към налагане на непосилни данъци и отнемане на част от привилегиите на някои категории християни. Австрия и влашките княжества също имат аспирации към северозападните османски територии.

През 1644 г. Марцианополският архиепископ Марко Бандулович посещава Чипровци, запознава се с Парчевич и му предлага да заеме поста секретар и помощник на Марцианополския епископ в град Бакъу, в Румъния. Този пост му позволява да обикаля земите заселени с християни от днешна Молдова, през Добруджа, до Североизточна България. Същата година султан Ибрахим започва война с Венецианската република и сред българите се надига сериозно движение срещу султана. Парчевич взема участие в българското съзаклятие за освобождение на България. През 1646 г. Петър Парчевич е приет от дожа на Венеция. С тази среща се започват серия от дипломатически мисии в европейските дворове в търсене на помощ за освобождаване на християнските народи. Той не получава желаната военна помощ от Венецианската република. 

В края на 1649 г. в град Търговище, столицата на Влахия, архиепископ Петър Богдан се среща с Матей Басараба, след което намиращият се по това време в МолдоваПетър Парчевич е натоварен с нова мисия. Той посещава последователно Варшава, където новият крал Ян II Кажимеж дава принципно съгласие за военни действия, Виена, където не среща подкрепа, и Венеция, където в началото на юли се среща два пъти с дожа Франческо Молин, който не обещава друго съдействие, освен войната, която Венеция вече води срещу османците в Крит. След това Парчевич се среща в Рим с папа Инокентий X и в Анкона с Петър Богдан.^[4] 

Парчевич заминава като пратеник на заговорниците при хабсбургския император Фердинанд ІІІ.^[1] Хабсбургите поставят подкрепата си във връзка с умиротворяването наУкрайна.^[6] На 10 януари 1657 г. Парчевич получава от Фердинанд III специално кралско пълномощно за преговори с хетмана Богдан Хмелницки с уверението, че същият може да се довери напълно на пратеника и че всички разговори между тях ще бъдат запазени в пълна тайна. 

Идеите на Парчевич и Петър Богдан за освобождение на България представляват и началото на българското национално Възраждане. Дипломатическите опити на епископ Петър Парчевич остават неуспешни, но няколко години по-късно, след битката при Виена, когато османските войски са разбити и в коалицията срещу тях вече участват Австрия, Полша, Венеция и Русия, българските католици от неговия роден край решават, че е време за въстание. То избухва през 1688 г. под ръководството на Георги Пеячевич, но е потушено и българите отЧипровци са принудени да се изселят в Европа, най-вече в областта Банат.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Парчевич

https://bg.wikipedia.org/wiki/Чипровско_въстание

 

 

"През XVI—XVII в. католическата пропаганда изиграла важна роля за развитието на Чипровци и на други селища от покрайнината. Макар че не били много, измежду Чипровските католици се издигнали редица дейци, които имат определен принос и заслуги пред българския народ. Особено през XVII в. те са ръководили процеса на народностно осъзнаване и настойчивите опити да бъде решен българският въпрос, да се възстанови българската държава. Още повече, че самите те са били носители на българското народностно съзнание. А това съзнание, подчертава проф. Л. Милетич, в Северозападна България през XVII в. „е било толкова силно, че не бива вече дословно да вземаме думите на Паисия, гдето той кори своите еднородци, че се срамели да се нарекат българи”. Напротив, още от документите, публикувани в споменатата книга на Е. Ферменджин се вижда, че през XVI—XVII в. българският народностен дух не е бил унищожен и името българин се е употребявало навсякъде и с пълно съзнание независимо от религиозната принадлежност на неговите носители. И не може да не се признае, че огромната просветна и политическа дейност на българските патриоти католици в Северозападна България наистина е допринесла, за да се подготви почвата за Българското възраждане [68].

Разбира се, католическата пропаганда в поробените български земи през тази епоха имала и отрицателни последици. Нейното влияние в онези времена върху определен, макар и незначителен брой българи, спечелени по различни начини за католическата религия, е отдалечавало тези българи от традиционните бит, мислене, стремежи, народностна култура и др.

Мнозина свързват проникването на католическата религия в Чипровско и приобщаването на част от чипровчани към нея с идването на саксонските рудари през XIII—XV в.

Това не е изключено, защото и те водели със себе си свещеници, които се опитвали да увеличат последователите на римската църква. Още повече, че рударите католици, както и дубровнишките търговци при настаняването си в българските земи са имали известни привилегии. Това не е могло да не направи впечатление и да не породи стремеж у някои чипровчани и те да живеят така, поради което трябвало да се откажат от старата си вяра — православната — и да приемат за своя католическата. 

Други автори, между които и Д. Цухлев, съобщават, че след временното завладяване на Видинското царство на Иван Срацимир от маджарите през 1366 г., под страх от смъртно наказание били покатоличени насила много българи, включително и от Чипровци. Още в началото на 1369 г., когато маджарите били изгонени от Видин, българите от областта, на които била наложена насилствено католическата вяра, не само се отказали от нея, но и избили с настървение католическите духовници францисканци и отново се върнали към вярата на прадедите си....

През 1368 г. папа Урбан II изпратил нови католически проповедници в Северозападна България, където след прогонването на маджарските нашественици не всички новопокръстени католици се върнали в лоното на бащината си вяра....

Между 1372 и 1385 г. във Влашко (в Шебеш, Оршова, Турну Северин и Гъвождия) също се настанили францисканци от Босна, за да разпространяват католицизма във Влашко и България. Тогава била учредена от римската църква „Кустодия България"

 

Клайнер, Бл. Цит. съч., с. 137.

 Милетич, Л. Из историята на българската католическа пропаганда в XVII в. С., 1894, с. 72. Кустодия (църк.) означава управление на определен район, територия. Често пъти така се назовава и самата територия.

http://www.promacedonia.org/chipr/chipr_5.html

Редактирано Август 10, 2022 от Пандора

[sir]

Преди 15 часа, Atom said:

После госпожата пишела глупости.

Ами дебил си е госпожата, какво да направим сега. Това, че и други писали глупости, не я оправдава.

И Златарски е изписал куп глупости, но това не прави Ценов по-малък дебил.