Древните германи

[Warlord]

Германите принадлежат към индоевропейското езиково семейство и се обособяват в края на новокаменната епоха от носителите на мегалитна култура проникващи на запад, и от носителите на културата на фуниевидните чаши и шнуровата керамика, респективно бойните брадви.

Населяват Южна Скандинавия, Дания и Шлезвиг. За пръв път името "германи" се споменава от Посидоний (ок. 90 пр.н.е.) и е въведено в римската литература от Цезар. Важни сведения за тях дават Плиний Стари в "Естествена история", Тацит в "Германия" и древногръцкия географ Птолемей. Делят се на три основни групи:

Северни - обхващат останалите в Скандинавия и Дания племена.

Източни - близки на северните, мигрират от Скандинавия в областта източно от р.Елба (вандали, бургунди, готи, руги)

Западни - от поречията на Рейн, Везер, Елба и крайбрежието на Северно море. Плиний ги разделя на три групи ( не етнически общности, а култови сдружения): ингвеони (на Северно море), иствеони (на Рейн) и хермиони (във вътрешността на страната) с родоначалници - тримата синове на Ман. Към тези групи принадлежат херуски, уби, батави, хати, франки (възникнали от обединението наузипети, тенктери, сугамбри и бруктери), хауки, фризи, сакси, свеви, семнони, хермундури, лангобарди, маркомани, квади и др.

Селища и стопанство. Заселват се в дребни стопанства или малки села. Срещащото се през желязната епоха правоъгълно наколно жилище от дърво обединява огнището, пещта за хляб и обора под двускатен покрив. Занимават се със земеделие (пшеница, ечемик, лен, ръж, овес, просо, зеленчуци) и скотовъдство (всякакви познати домашни животни), по-късно чрез римляните - с овощарство и лозарство. Заселването е по родове (идентичност на род и селска общност): разпределение на орната земя - тесни ниви с посменно ползване на землището. Общо ползване на мерите (гори, пасбища, води и др.) Характерната собственост е оградения имот (къща и двор) - обител на домашните богове и гробница на предците - който е свещен.

Търговията между германите и средиземноморските области съществува още от бронзовата епоха.

Обществото се дели на три съсловия: Аристокрацията (еделинги) е от родовете с божествен произход, свободните (фрилинги, мъже) съставляват масата от населението, годно да носи оръжие, и имат политически права и полузависимите - освободени роби (либерти) и селяни, държатели на земя (лити, лаци). Последните често са от покорено кръвнородствено племе. Несвободните (роби) са военнопленници, родени несвободни или станали такива поради неплатежоспособност (дългове от хазарт и др.)

Германското племе отделено от съседните племена чрез широка ивица запустяла земя, се разделя на области, а те на поделения от около 100 семейства. Най-важното обединение е родът, чиито членове са свързани от общ корен. Той им осигурява мир, защита и права. Възстановяването на честта (самоотбрана и кръвно отмъщение, по-късно заменени от откуп за убийство) е свещен дълг на целия род, а не на отделния му член.

Групираните по родове мъже, годни да носят оръжие, образуват отреди, сражаващи се в клинова формация.

Няма писмени правни норми, а само народно право, основано на разума, неписано и предавано устно.

Управление - висш орган е селската община (събрание, заседание), която се събира на равни интервали от време ( събрание на воините). Князете внасят предложения, които народът може да отхвърли или приеме. Гласува се (единодушно) за война и мир, за освобождаване. Като съд селската община се произнася за оскверняване, държавна измяна, военни престъпления и действия, плод на безчестни помисли. Тя прогонва извършителите от общността ("обявяване извън закона"), произнася смъртни присъди и определя вида на изпълнението им. Племената без крале (западните германи, които по-късно възприемат кралската институция) при война избират херцози от аристокрацията: от решително значение е не произходът, а способностите. Кралете, херцозите и аристократите имат право да поддържат свита (младежи, подлежащи на военно обучение, по-късно изпитани воини, дали клетва за вярност, която ги обвързва на живот и смърт).

Религия: освен боговете на плодородието ("вани") Ньорд (идентичен с Нерт, богинята-майка), Фрей и Фрейя, съществуват и старогермански божества. Обикновено се споменават три божества: Водан (Один), придружител на покойниците и господар на магиите, по-късно бог на войната, чийто екстатичен култ сочи източния му произход (яздене на кон), Тор (Донар), защитник на селяните срещу великаните, и Тивац (Циу, Тир), бог на войната, който на север се конкурира с Водан. Божествата се честват на култови празници, организирани от племето периодично или след победна война в определени култови райони: коляне на жертвени животни и общо култово пиршество с песни и танци. Култовите райони са свещени дъбрави, планини и места до свещени дървета, извори и камъни. Има също храмове с идоли от дърво и метал, а по-късно под външно влияние - и рисунки на божества.

Оракулите предсказват волята на божествата. Политическата и културна дейност са в ръцете на едно и също лице, а жреческо съсловие липсва.

Редактирано Януари 24, 2007 от Bathory

[Last roman]

Да вметна и аз няколко думи за отношенията на германските племена с Римската империя:

Първият сблъсък на Рим с германците започва с миграцията на племената кимври и тевтони в края на 2 в. пр. н. е. В състава на последните влизали и доста келти. Римляните не правели особена разлика между гали и германи до войната между Цезар и германският вожд Ариовист през 58 г. пр. н. е. Прославеният пълководец отбелязал, че жреците на германските племена са жени, а и войниците им превъзхождат по свирепост и сила келтите. Намесата на Цезар предотвратила мащабното преселие на германците в Галия, които изтласкали келтите от Бохемия и колонизирали левия бряг на р. Рейн. След разгрома на Ариовист и покоряването на галите, Цезар предприел няколко показни демонстрации на римското оръжие отвъд р. Рейн, но не се задържал там.

Конфликтите между римляни и германци зачестили по време на управлението на Август, когато легионите покорили земите по протежението на р. Рейн. Талантливият пълководец Друз предприел походи отвъд реката и подчинил племената, живеещи между р. Везер и Елба. След поражението на Вар и унищожението на три римски легиона в Тевтобургската гора /9г./, Рим се отказал от отвъдрейнските си владения. От време на време римляните предприемали наказателни експедиции в Германия, каквато е например широкомащабната кампания на Германик /сина на Друз/ през 15 - 17 г., целяща да върне загубените орли и да отмъсти за поруганата римска чест.

По времето на императорите Клавдий и Нерон, политиката на империята се свеждала до подклаждането на раздори между германските племена, тъй като "животът на един римлянин струвал повече от 1000 германски такива" /според Германик/. Умело разпалвайки междуособни войни, империята осигурила мир и спокойствие на рейнската си граница.

През управлението на император Адриан /117 - 138г./ бил изграден т. нар. рейнски лимес - система от укрепления и фортове, имаща за цел да държи варварите далеч от благата на цивилизования свят.

Първото голямо раздвижване на германските племена започнало през 160 г. когато обединените сили на маркомани и квади нахлули в Панония и дори застрашили Италия. В проточилата се 20 години "Маркоманска война" императорът Марк Аврелий успял да разбие нашествениците и да стабилизира североизточната граница на империята.

От 3 - 4 в. запонала консолидацията на германските племена. В Германия имало глад за земя и липсвало "жизнено пространство". Различията между старите племена били забравени и се оформили военно-племенните съюзи - франки /свободни/, сакси /ножари/, алемани /сган/, шваби /скитници/... Предимството на тези племенни съюзи била силната централизирана власт /както при ордата/, съсредоточена в ръцете на крал /конунг/. Използвайки кризата, която настъпила в Римската империя тези съюзи извършвали все по-чести и успешни набези /рейдовете на готите опустошили Балканите и Мала Азия, алеманите и франките тормозели Галия и Панония/.

Войнишките императори, управлявали Рим след династията на Северите прекарвали повечето време в походи срещу германските племена. През 251 г. готите разбили римляните при Абритус. В сражението загинал и император Деций.

Причината за успеха на германците се кореняла в слабостта на римляните. В империята царял сепаратизъм и децентрализация на властта, а изоставянето на традиционната римска тактика и въоръжение, поради варваризацията на армията, също бил значителен фактор за честите поражения на легионите.

Достатъчна била обаче силна личност с необходимите тактически умения и римското оръжие отново надделявало.

Така през 269 г. Клавдий II разгромил готите при Наисус и преустановил за близо век нашествията им на Балканите. Наследникът му Аврелиан пък се разправил с алеманите и възстановил рейнско-дунавската граница на империята, за сметка на изтеглянето на римляните от Дакия. През 4 в. Юлиан Август, назначен за Цезар на Галия, с ограничени ресурси и войски пак успял да разбие нахлулите в Галия алемани. При Аргенторат /Страсбург/ през 357 г. той им нанесъл значително поражение и пленил вожда им Хнодомар.

Тъй като населението на империята отказвало да служи в армията, императорите използвали германците за наемници. Все по-често римляните, позволявали на варварите да се заселят на територията на империята в качеството си на федерати /съюзници/ и да изпълняват воинска повинност. Това имало плачевни последствия през 378 г., когато възстаналите готски федерати унищожили римската армия при Адрианопол и убили императора на Източната Римска империя - Валент. В следващите десетиления те вилняли необезпокоявани из Балканския полуостров и се прехвърлили в Италия, където оплячкосали Рим през 410 г. Рейнският лимес също се пропукал и вандали, бургунди и франки опустошили западните провинции. Римляните даже изтеглили контингентите си от Британия и я оставили на произвола на скотите, саксите, ютите и фризите.

В крайна сметка римляните, безсилни да спрат варварските орди, позволили на последните да се заселят на територията на империята. Така възникнали варварските кралства на готите - в Мизия и Тракия, Панония, а по-късно и в Аквитания; швабите - в Испания; вандалите - в Африка; франките - в Галия; лангобардите - в Северна Италия...

С времето германците проникнали във всички слоеве на късноримското общество. Особено тежко било положението в Западната Римска империя, където императорите фактически се издигали и детронирали по волята на варварските вождове. Така херулът Одоакър свалил последния император Ромул Августул през 476 г. и изпратил инсигниите му на "източния колега" император Зенон, с което сложил край на Западната Римска империя.