за хан Кардам?

[goliatho]

понеже от различни източници чета различни непълни информации, които и си противоречат до известна степен, някой може ли със сигурност да подреди хронологично българо-византийските отношения и действия през управлението на Кардам?

[П. Теодосиев]

http://www.bgnauka.com/view_bg_his.php?id=16

Заповядай. Ако ти трябва нещо конкретно - битка или събитие питай.

[goliatho]

Тук почти нищо не пише

Въпросите ми са:

когато през 789 разбива виз. стан край Струма, Константин 6 правил ли е накакви военни деийствия там, за да му е там войската? Как се стига до това? (Защото нали присъства и годината 783, когато пълководеца Ставрикий подчинява славините там)

И кога всъщност е битката при Маркели и кога договорът. Нали договорът е след битката? Която я срещам да я пише че е 792, а договорът различно- или 91-ва или 92-ра?!

През 796 в крайна сметка подновен ли е договорът от 792?

информацията ми трябва с кандидатстуденска цел имайте го в предвид

[Warlord]

когато през 789 разбива виз. стан край Струма, Константин 6 правил ли е накакви военни деийствия там, за да му е там войската? Как се стига до това?

Ами точно военни действия са си били - пряк отговор на българските нападения по поречието на Струма, само че походът му е през април 791 и тогава Кардам го пресреща още в Тракия близо до Одрин.

И кога всъщност е битката при Маркели и кога договорът. Нали договорът е след битката? Която я срещам да я пише че е 792, а договорът различно- или 91-ва или 92-ра?!

20 юли 792 е сблъсъкът при Маркели, примирието е сключено малко след това, същата година.

През 796 в крайна сметка подновен ли е договорът от 792?

Ами по принцип след 17 дневните ежби на изправените една срещу друга армии се сключва някакво примирие, но не се знае дали е същото като това от 792 - императорът отказва да плаща годишния данък.

[ISTORIK]

Кан Кардам е бил владетел на България в периода 777-802г.

Смята се, че Кардам е приемник на хан Телериг, въпреки че името му се среща в историческите извори за първи път едва през 791г.

През месец април 791 византийският император Константин VІ /780-797/ потеглил на поход срещу българите. Акцията целяла да ги накаже заради проникването им по поречието на р.Струма и изтребването на ромейските войски. Хан Кардам взел своевременно мерки и ги посрещнал на тяхна територия - при градчето Проват край Одрин. Привечер двете войски влезли в сражение и ромеите отстъпили. Вечерта те напуснали лагера си и избягали в Константинопол. Сражението нямало решителен характер, въпреки че бойното поле останало в ръцете на хан Кардам. През юли 792г. Константин VІ излязъл от столицата и пристигнал с войските си край българо-византийската граница, където се заел с укрепяването на крепостта Маркели /при Карнобат/. Българският хан Кардам се появил с войските си на 20 юли, като заел съседните височини. Времето минавало в разузнаване и приготовления. "Въодушевен и убеден от лъжепророци, че победата ще бъде на негова страна", императорът излязъл от лагера и дал решително сражение на българите. Още при маневрирането той разстроил редиците си /нападнал безредно/ и претърпял тежко поражение. Загинали много от военачалниците му, в това число и "лъжепророкът" /астрономът Панкратий/, който уверявал императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех. Хан Кардам празнувал голяма победа - той пленил целия вражески обоз заедно с императорския шатър и цялата прислуга. Константин VІ едва успял да се спаси и пристигнал като беглец в столицата. Последвали преговори, които завършили с подписването на мирен договор - императорът се задължил да плаща на българите ежегоден данък. През 796г. Кардам изпратил послание на Константин VІ, в което заявявал: "Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врати и ще опустоша цяла Тракия." На това предизвикателство императорът отговорил с присъщата му самонадеяност, като изпратил на българския владетел конски тор, вместо злато и го придружил с думите: "Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели и ти излез насреща, пък каквото бог отсъди." В декларацията на императора имало повече поза, отколкото желание за решаваща битка - той не само не стигнал до Маркели, но бил принуден да се спре северно от Одрин, тъй като хан Кардам вече бил с войските си в близките гори. В продължение на цели 17 дни императорът напразно призовавал българския владетел на бой, но той не се усмелил да излезе от укрепленията си - така поне твърди византийският хронист Теофан.

Думите му явно стоят далеч от истината. Чудно е наистина как цели 17 дни мечтаещият за реванш Константин VІ не намерил сгоден случай да придобие със силата на оръжието онова, което манифестирал с надменните си слова. Вероятно през тези дни са водени преговори за мир - както свидетелстват последвалите събития - те завършили с подновяването на договора от 792 г.

А през 784 г. византийската императрица Ирина, посещава дн. град Стара Загора. При посещението си в Августа Траяна (тогавашното име на града) през 784г., византийската императрица Ирина много го харесва и пожелава той да носи нейното име, прибавяйки наставката полис (от гръцки - град) – Иринополис. Ирина възобновява крепостните стени, за да удържи натиска на младата българска държава.

Повече сведения за живота на хан Кардам няма. Не са известни и обстоятелствата около неговата смърт, но дори и да е била насилствена, не бива да се поставя във връзка с интригите на Византия. Управлението на българския хан Кардам е забележително преди всичко с ликвидиране на междуособиците, с умиротворяването на страната и извеждането на България от политическата й немощ. Пак с неговото име трябва да свържем и новия етап в българо-византийските отношения - през 90те години на VІІІ век България минала в настъпление на юг от Стара планина. Тази активна външна политика осигурила не само толкова мечтания мир, но - и просперитета на България през следващото столетие.

[Galahad]

През 783г. виз. армия командвана от логотета на бързия дромос (образно казано министъра на пощите, съобщенията и външните работи; но виз. адм. система е рангова, което ще рече, че длъжността показва къде се намира в държ. йерархия, но чиновника изпълнява каквото му възложи началника - в случая командване на армията) Ставракий подчинил славяните в региона на Пелопонес и Солун. Същата година имп. Ирина се разходила до Пловдив, като въстановила Берое (Стара Загора) и Анхиало (Поморие). Не се споменава за сражения.

Около 789г. българите нападнали стануващия в неохраняем лагер при Струма стратег на Тракия Филит, нападнали го, убили него и част от хората му.

През месец април 791г. император Константин VІ потеглил на поход срещу България. В местността Проват бил пресрещнат от войските на хан Кардам. Станало кратко сражение. След него византийците се оттеглили, но и българите се завърнали обратно без да минат в настъпление.

През юли същата година Константин VІ предприел нов поход срещу България, но при Маркели претърпял катастровално поражение, в което загинали доста видни сановници, била пленена имп. шатра с прислугата, а самия император с бягство се спасил в крепостта.

През 796г. Кардам поискал данък от императора, но Константин му изпратил оборски тор. Двете страни извършили мобилизцащия и войските се срещнали между Версиникия и двете Авролеви. В продължение на 17 дни, двете войски стояли една срещу друго без да влязат в сражение. Св. Теофан казва, че и двете войски побягнали. Но така или иначе сражението е повретен момент, защото показало, че времето на успешните настъпателни походи срещу България на Константин V Копроним е вече минало. И макар че Никифор І също се опитал да поднови настъпателната политика, в България вече имало династия успешно закрепила се на трона. Въпреки, че е спорно дали Кардам е от Крумовата династия (като надделяват мненията, че не е) управлението на Кардам бележе края на вътрешно-политическата криза в България.

[П. Теодосиев]

Ето какво пише в христоматията том 1

Из „Хроника на Теофан Изповедник

А. Филит, стратег на Тракия, отишъл в областта на Струма и като се разположил на стан без охрана, българите внезапно го нападнали и го убили заедно с мнозина други [789 г.].

През месец април [791 г.] Константин се отправил на поход срещу българите и дошъл в т. нар. местност Проват, до рекичката Св. Георги. Той срещнал Кардам, господаря на България. След една малка битка, станала привечер, ромеите се уплашили, избягали през нощта и се завърнали безславно. А и българите, уплашени, се завърнали.

А през месец юли [792 г.] императорът се отправил на поход срещу българите и застроил крепостта Маркели [при Карнобат]. И на 20 юли излязъл Кардам, господарят на България, с цялата си войска и се установил в укрепленията. А императорът, въодушевен и убеден от лъжепророци, че негова ще бъде победата, завързал сражение необмислено и безредно и претърпял страшно поражение. Завърнал се като беглец в града, загубвайки мнозина не само от обикновените войници, но и от началниците, между които и магистъра Михаил Лахано-дракон, и патриция Варда, и протоспатария Стефан Хамей, и бившите стратези Никита и Теогност, и немалко царски хора, и лъжепророка и астронома Панкратий, който му бил предсказал, че ще победи. Българите взели и обоза, пари, коне н императорската палатка с цялата нейна прислуга.

[goliatho]

мерси, вече всичко ми е ясно

[Svetleto]

iskam da pomolq za otkasa na "Ювиги хан Кардам" ot knijkata Prerazkazvame li dobre ot 5-8 klas na bulvest 2000 ms predvaritelno

[КГ125]

Не знам някой да има тази книжка подръка?