Избори за български депутати в Европейския парламент

**ISTORIK** · Май 10, 2007

Какво свършиха българските евродепутати за четири месеца в Европейския парламент.

Откакто е член на Европейския съюз, България има 18 свои представители в Европейския парламент.

Четири месеца е кратък период в петгодишния мандат на институцията, но независимо от това българските евродепутати отчитат доста свършена работа и оценяват високо собствените си инициативи. Предвид скоростта на взимане на решения в ЕС и ограничената власт на европарламента е рано да се говори за ефект от техните действия за българските граждани. Въпреки това, освен да произведат купища хартия (съвсем в стил на парламента), евродепутатите имаха и някои добри идеи. Времето и изборите ще покажат дали те ще доведат до реални резултати.

За всички евродепутати националните интереси са приоритет и българите не са изключение. Един поглед върху инициативите им обаче е достатъчен, за да се направи изводът, че приоритетите на България са много малко - освобождаването на медицинските сестри в Либия, преотварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" и получаването на повече пари от европейските фондове. Но докато Европейският парламент има значително участие в разпределянето на европейския бюджет, в областта на външните отношения на ЕС (включително тези с Либия) и ядрената политика той може да изпраща само "политически послания", които страните членки и Европейската комисия често пренебрегват.

Всички представители, с които "Капитал" разговаря, оцениха като свое най-голямо постижение резолюциите и изказванията си в полза на осъдените медицински сестри и казаха, че са лобирали интензивно, за да получат подкрепа по случая. Те многократно призоваваха за незабавното освобождаване на сестрите, настояха ЕС да обвърже политиката си към Либия с този процес, а в края на април дори заявиха, че Европейската комисия трябва да коригира подхода си към делото. В резултат на всичко това комисията даде лаконичен отговор, че прави каквото може.

Подобна е и ситуацията с 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", за които евродепутатите водиха самостоятелни и групови битки въпреки мнението, че проектът е обречен. Членовете на Партията на европейските социалисти настояваха за нова договорка за реакторите в рамките на договора за присъединяване, докато тези от Европейската народна партия се концентрираха върху възможностите за получаване на по-големи компенсации за затварянето им. И двете страни получиха подкрепата на чужди евродепутати, внесоха няколко поправки по темата и организираха две конференции, посветени на "енергийния дефицит в региона", едната се проведе в Брюксел, а другата ще е в София през май. Равносметката е още няколко декларации в подкрепа на каузата "Козлодуй".

Евродепутатите, които откриха свои ниши на действие и имаха конкретни идеи и разумни предложения, успяха да постигнат по-реални резултати. Депутатът от СДС Мартин Димитров внесе поправка, в която настоява за премахването на акциза върху алкохолните напитки. Пак след запитване на Димитров Европейската комисия се е ангажирала да направи анализ на движението на работници от България и Румъния, за да покаже, че няма заплаха за масова емиграция от двете страни и да стимулира държавите членки да отворят напълно трудовия си пазар. Антония Първанова от НДСВ пък беше движеща сила по няколко проекта, свързани с правата на пациентите и достъпа на европейците до по-добро медицинско обслужване. По нейна инициатива до края на годината комисарят по здравеопазване Маркос Киприану ще предложи директива за медицинските услуги. Първанова преговаря и с комисаря по разширяването Оли Рен за създаване на център за превенция и контрол на трафика на хора. Решението за създаването му също се очаква тази година, а Първанова настоява той да се изгради в България.

Няколко депутати показаха засилен интерес към европейските фондове. Стефан Софиянски от ССД участва в два доклада, които настояват за по-добри условия за финансиране на проекти в най-слабо развитите региони, сред които попадат и българските. Депутатът от БСП Евгени Кирилов също внесе няколко предложения в тази насока, а колегата му Атанас Папаризов участва в поправки, които настояват за повече правомощия за местните власти при разпределянето на европейските средства. Освен това Софиянски подготвя ръководство за работа с инициативите Jessica, Jeremie и Jaspers, които подпомагат инвестициите в градските зони, малките и средните предприятия и регионите.

Българските депутати стартираха дебата против увеличаването на акцизите на дизела, предложено от социалиста Ласло Ковач. Наскоро те отново се противопоставиха на новото му предложение за уеднаквяване на данък печалба в целия ЕС. Тези наши депутати бяха Мартин Димитров и Филип Димитров от СДС. Двамата демонстрираха добре как може да се комбинират националните интереси с партийната идеология. Критиките към Л. Ковач бяха десни, но на 100 % защитават българските национални интереси.

Не всички акции обаче доведоха до окуражителен резултат. Европейската комисия отказа да увеличи средствата по структурните фондове въпреки запитване на Филип Димитров от СДС, в което той показа, че други страни с подобен брой на населението и брутен вътрешен продукт получават доста повече пари, отколкото България. Депутатът от ДСБ Константин Димитров също удари на камък с въпроса си за концесията на магистрала "Тракия" - комисията отговори, че би се самосезирала, ако България беше страна членка към момента на сключването на концесията.

Някои български представители подеха и по-дългосрочни инициативи, които са обещаващи, но е трудно да се каже кога и как ще бъдат реализирани. Такива са предложенията на Филиз Хюсменова от ДПС за модернизация на трудовото право и равен достъп до труд за малцинствата, както и координацията на пенсионните системи в страните членки, за която работи Христина Христова от НДСВ.

В четиримесечната си работа в Брюксел и Страсбург българските евродепутати се сблъскаха и с някои предизвикателства. Христина Христова каза, че й е било трудно да свикне с процедурните правила в институцията. Филиз Хюсменова пък твърди, че не е изпитвала трудности с ориентирането, защото принципите на действие в европарламента са близки до тези в българското Народно събрание. Според Мартин Димитров фактът, че в европарламента няма фиксирано мнозинство, означава, че за всяко предложение е необходима много солидна аргументация. Няколко депутати се оплакаха, че българското правителство няма готовност да предостави структури за практическото реализиране на някои техни инициативи. Стефан Софиянски даде пример с агенциите за усвояване на средства, а други представители казаха, че са имали затруднения в координацията си с българските министерства. Атанас Папаризов изтъкна, че най-голямото предизвикателство за един евродепутат е да е добре приет, да бъде забелязан и поздравяван. Според него активността и контактите са от голямо значение в този тип работа.

Българските евродепутати рядко споменават общоевропейски теми като конституционния договор, разширяването на ЕС, дебата за членството на Турция, климатичните промени. За разлика от тях опитните им колеги от по-старите страни членки обвързват всяко свое действие именно с по-глобалната европейска тематика. Подобен подход носи повече престиж, а и по-добри позиции в самата институция.

Откакто са пълноправни членове на ЕП, българските евродепутати показват завидна активност в производството на документи. Освен трудните за преброяване поправки, в които са участвали, те са изпратили 12 писмени запитвания до Европейската комисия и са автори или съавтори на пет резолюции, четири от които са за българските медици, осъдени в Либия. За същия период 35-те румънски представители са инициирали четири запитвания и една резолюция и са подкрепили две от българските резолюции за сестрите в Либия.

Няколко депутати използваха присъствието си в Брюксел, за да представят културата на България. Освен широко коментираната изложба на тракийската колекция на Васил Божков, организирана от Антония Първанова, предстои и фотоизложба на манастири от Врачанска област по инициатива на Христина Христова. Българските евродепутати са и редовни участници в официалните коктейли и вечери в парламента, но почти никога не могат да бъдат забелязани сред тълпата на площад "Люксембург" пред парламента в Брюксел, където вечер след работа изморените им колеги се смесват с простолюдието за чаша бира.

Редактирано Май 10, 2007 от ISTORIK

**ISTORIK** · Май 10, 2007

Група на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи

Да се увеличи конкурентноспособността на Европа чрез насърчаване на инвестициите в изследователската дейност и перманентното обучение – това е една от целите на групата на ЕНП-ЕД, която е най-важната политическа група в Европейския парламент.

Със своите 277 членове, представляващи 27-те държави-членки на ЕС, тази група е основна част от европейския политически пейзаж. В по-широк политически план заслужава да се отбележи, че 11 министър-председатели в ЕС, както и президентът на Европейската комисия принадлежат към това политическо семейство. Ако се вгледаме в националностите, германската делегация, с 49 депутати, представлява най-големият блок в тази група. Най-малките са тези на Дания и Естония, всеки с по един представител.

Днес групата е по-известна като ЕНП-ЕД, а пълното й наименование е „Група на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи”. Тя обединява партиите на Християндемократите, Консерваторите и дясната част от политическия център, както и депутати от цяла Европа. Това е най-многочислената политическа група от 1999 г. насам. Тя е създадена през 1953 г., като група на Християндемократите към Асамблеята на тогавашната Европейска общност за въглища и стомана – първата парламентарна институция. Групата има мнозинство пред своя политически съперник – групата на социалистите, която има 217 депутати от 25 държави-членки.

Европейските избори през 2004 г., които интегрираха за пръв път десетте нови страни от Централна и Източна Европа, донесоха истински успех на групата, която получи 38,11% от гласовете или увеличение от 3 пункта спрямо предишните избори през 1999 година.

От позицията си на най-важна политическа формация в пленарната зала, групата на ЕНП-ЕД има решаващ глас при разпределяне на влиятелните позиции в Парламента. Нейни членове председателстват 9 от общо 22 комисии и подкомисии. Групата е излъчила 4 от 14-те заместник-председатели на Парламента, а председателят на Европейския парламент Hans-Gert Poettering също е член ЕНП-ЕД.

Председателят на групата е Joseph Daul (Франция). Той е член на Европейския парламент от 1999 г. и е земеделец по професия. Преди това е бил председател на комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент. По произход е от френската област Елзас, говори свободно немски език и има две деца. През април 2007 г. г-н Daul ще навърши 60 години. Според него фактът, че ЕНП обединява депутати от 27-те държави-членки „е свидетелство за работата, която групата е извършила в полза на европейското обединение. Това превъзходство не е само числено: при всички важни гласувания (Reach, Директивата за услугите и др.) нашата група потвърди позициите си без прояви на сектанство. Ние играем основна роля на европейската политическа сцена, защото такава е волята на европейските граждани”.

Голямото разнообразие от европейски партии представени в политическите групи в Парламента и съответните им национални традиции и политики водят до това, че идеологическото сцепление в групите и партийният дух са по-слабо изразени, отколкото в националните партии.

Тази тенденция се наблюдава в групата на ЕНП-ЕД, която се стреми да сформира мнозинства по всички важни въпроси, без обаче да подценява малките групи. Докато ключовите позиции в специалните комисии досега бяха поделени между двете големи групи, то малките групи придобиват все повече влияние.

http://www.epp-ed.eu/home/en/default.asp

---

Група на социалистите в Европейския парламент

Солидарност, устойчиво развитие и социална справедливост са част от общите принципи, споделяни от социалдемократическите, социалистическите и лейбъристките членове на Европейския парламент. За да засилят своето влияние и да гарантират, че техните предложения ще получат истинска подкрепа, депутатите от Групата на социалистите започнаха да си сътрудничат още в самото начало на процеса на европейска интеграция. Днес, те са втората по големина политическа група в Парламента.

Социалистите получиха 27,19% от гласовете при изборите през 2004 г., с което получиха 200 места. Техните членове, представляващи 25 държави-членки, са представени във всички постоянни комисии и председателстват седем от тях. Петима от заместник-председателите са членове на тази група.

Председателят на групата, г-н Martin Schulz (Германия), е избран на този пост през 2004 г. и е европейски депутат от 1994 година. Той има основна роля за добрата работа на политическата група, като координира всички нейни дейности, говори от името на социалистите и отразява тяхната позиция по време на пленарните сесии.

Преди първите преки избори за Европейски парламент през 1979 г., социалистите публикуваха Манифест за европейските избори, определящ политическите приоритети на групата и оттогава насам поддържат тази традиция.

Техните цели включват икономически растеж, борба срещу бедността, социална интеграция, сигурност и защита на околната среда. Но с глобализацията и нарастващата безработица, създаването на работни места е най-голямото предизвикателство. Социалистите считат, че безработицата е огромна пречка пред социална Европа.

Европа е изправена пред комплексни проблеми, които понякога са твърде технически и трудни за разбиране. Според Групата на социалистите едно от главните предизвикателства днес е доближаването на Европа до нейните граждани. „В цяла поредица от дебати и решения относно политики, като разширяването на ЕС, химикалите, бюджетната рамка и дори назначаването на Комисията, групата на социалистите има ключова позиция, когато става дума за защита на интересите на гражданите при изработването на европейските закони”, каза г-н Schulz. Това са примери за области, в които „Европа се вслушва в своите граждани”.

http://www.socialistgroup.org/gpes/index.do?lg=en

---

Група на Алианса на либералите и демократите за Европа

Със своите 106 депутати от 22 страни, Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) е третата по важност политическа група в Европейския парламент. Тя определено е федералистка, като същевременно уважава различията и цели да наклони равновесието на властта към политическия център.

Поделянето на отговорностите между политическите групи даде възможност на АЛДЕ да излъчи трима председатели на парламентарни комисии (Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи; Рибно стопанство; Транспорт и туризъм) и двама заместник-председатели на Парламента (Luigi Cocilovo от Италия и Diana Wallis от Великобритания). Трите държави с най-много представители в тази група са Италия, Великобритания и Франция. Разположена между двете големи политически групи и по-малките такива, АЛДЕ успява да изразява своята позиция, а често играе и свързваща роля в политическото пространство.

Лидерът на групата е Graham Watson (Великобритания). Той е член на Европейския парламент от 1994 г. Според него: „Либералите и Демократите имат ясна идеология. Ние знаем какъв тип общество се стремим да създадем”. По пътя към този идеал групата бе определила пет приоритета за 2006 година:

1) Дългосрочен европейски бюджет, отговарящ на нуждите и предизвикателствата на европейските политики, особено в областите на научните изследвания и технологичните иновации.

2) Натиск върху държавите-членки с цел на провеждане на реформи за насърчаване на растежа и заетостта.

3) Насърчаване на всички европейски инициативи, целящи подобряване на качеството на околната среда и гарантиране на дългосрочна икономическа стабилност.

4) Възвръщане на общественото доверие, което да доведе до своевременен, открит и честен дебат относно конституционното бъдеще на Съюза.

5) Гарантиране на това, че при действията си ЕС се ръководи от ценностите, които е възприел, особено в отношенията си с трети страни.

Според Graham Watson най-големите предизвикателства на XXI век (демографския растеж и миграциите, климатичните промени, международната престъпност) могат да бъдат преодолени само чрез реакции на наднационално ниво, което изисква по-голямо съзнание от страна на европейските институции. „Комисията ни даде един „План Д” като „Диалог”. Но ние имаме нужда от „План В” като „Визия” и от „План Л” като „Лидерство”.

В този смисъл мнението на групата е ясно изразено от нейния председател: „ Ние се стремим да популяризираме ценностите на свободата, справедливостта, общността и върховенството на закона, както в Европа, така и извън нея. Нашата сила е в способността ни да съчетаем ползите от икономическия динамизъм и целите в областта на социалната справедливост.”

Последните политически битки на групата АЛДЕ са в сферата на либерализацията на пазара на услуги и слагане на край на практиката на „затворени врата” от страна на някои европейски институции. Накратко, комбинация от либерализъм и демокрация.

http://www.alde.eu/

---

Група на Съюза за Европа на нациите

Групата на Съюза за Европа на нациите (СЕН) се бори за Европа на държавите-нации, която дава на правителствата и страните възможността да обедният усилия за координация и сътрудничество с оглед на създаване на по-интегрирана и по-стабилна Европа, основана върху многообразието.

Тя подкрепя безрезервно субсидиарността, която според нея е от основно значение за справедливо разпределение на властта между ЕС, нациите и обществените власти, в интерес на всички граждани.

„Опазването на нашите културни ценности, подкрепата за народите, които търсят напредък, защитавайки свободата, демокрацията и човешките права, насърчаването на социална политика, съответстваща на икономическото развитие и солидарността с най-бедните, представляват първостепенни за нас цели”, заявява Cristiana Muscardini, съпредседател на групата СЕН. „Богатствата на многообразието и зачитането на различията – това е, което ни доближава едни до други”, добавя съпредседателят Brian Crowley.

С 3,7% от гласовете получени при европейските избори през 2004 г., групата спечели 27 места. Към тях се присъединиха и 17 депутати от Полша, Италия и Литва. Сега групата наброява 44 членове. Със своите 20 представители, полската делегация е най-голяма, а след нея е тази на Италия, която включва 13 депутати. Останалите четири държави, представени в групата са Литва, Латвия, Ирландия и Дания.

В съответствие с броя на местата си в Парламента, групата пое председателството на комисията по петициите, оглавена от Martin Libicki (Полша), както и едно заместник-председателско място на ЕП в лицето на Adam Bielan (Полша). Групата е излъчила и осем заместник-председатели на комисии и е добре представена в делегациите с четирима заместник-председатели и с председателството на делегацията за отношения с Канада.

Председателството на групата на СЕН е поделено между Brian Crowley (Ирландия) и Cristiana Muscardini (Италия). Групата е сформирана през 1999 г. и се бори за социална пазарна икономика, образование и изследователска дейност, както и за защита на околната среда. Противопоставя се категорично на една изключително материалистична концепция за обществото. Въпросите на националната идентичност, културата и езика са измежду нейните главни приоритети, а семейството бива разглеждано като основата на обществото и като най-доброто място за предаване на ценностите, които са основополагащи за ЕС.