Отиди на
Форум "Наука"

Защо много хора се надяват лунната мисия Артемис-1 да се провали


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Защо много хора се надяват лунната мисия Артемис-1 да се провали

2022-sls-rolls-to-launch-pad.jpg

На снимката: придвижването на първата ракета "Спейс Лонч Систъм" към стартовата площадка. Photo credit : NASA

17 август 2022 г. 10:50 ч.

Светослав Александров. Ако всичко мине наред, на 29-ти август НАСА ще изстреля за пръв път ракетата "Спейс Лонч Систъм" с кораба "Орион" на демонстрационната мисия до Луната "Артемис-1". Това ще е втората мисия от програмата "Артемис", като първата "Кепстоун" излетя в края на юни. Но голяма част от космическите ентусиасти не са ентусиазирани, а някои от тях открито стискат палци за провал. Как изобщо е възможно това? 

Както пише космическият експерт Ленърд Дейвид за уебсайта Инсайт Аутър Спейс, пътят към реализацията на този проект бе дълъг и криволичещ след налети милиарди долари и политически алабализми. Но имайки предвид, че десетилетия наред чакахме да се появи програма за завръщане на Луната, експертът е изненадан и не може да се сети за друг период в историята на космонавтикта, когато хората са стискали палци НАСА да се провали. Поради тази причина Дейвид реши да интервюира известни космически експерти, които да споделят своето мнение по темата.

"Не мисля, че става въпрос точно за това, че "искат НАСА да се провали". Става въпрос за гняв към НАСА, която е натисната от Конгреса да се провали, тъй като използването на "Спейс Лонч Систъм" като подход представлява още една задънена улица", смята Ранд Самбърг, анализатор и консултант в сферата на космическата политика, високите технологии и бизнеса.

"Ядосан съм като данъкоплатец, но още повече като космически ентусиаст, че НАСА бива притискана от Конгреса да харчи пари за нещо, което не е необходимо, за да се завърнем на Луната. Програмата ще бъде също толкова неустойчива, колкото някога беше и "Аполо" поради същите причини, а през това време не даваме пари за неща, които могат да ни заведат обратно на Луната по устойчив начин", твърди експертът. 

Това, което противниците на "Спейс Лонч Систъм" желаят, е на НАСА да бъде позволено да се завърне на Луната съобразно мащабируем и устойчив подход, в рамките на който Конгресът няма да бъде въвлечен в избора на конструктивните решения и архитектурата, но това ще означава, че нито "Спейс Лонч Систъм", нито "Орион" ще са необходими.

"На НАСА просто трябва да бъде позволено да закупи превоз от частния сектор по същия начин, по който днес закупува превоза от и до околоземна орбита. Изборът на "Старшип" за кацането на Луната бе добро начало, но логичното заключение е, че СпейсЕкс трябва да се ползват за всичките етапи на лунното пътешествие, а не само за кацането", категоричен е Самбърг.

"Да използваме технологиите от 70-те години, за да изпратим неколцина астронавти на Луната, при това в най-добрия случай едва няколко пъти през това десетилетие, за цена от милиарди долари за единичен полет - това е жалка липса на визионерство в сравнение с това, което милиардерите искат да направят и ще направят", заключава експертът.

Самбърг е сред критиците на "Спейс Лонч Систъм", но други експерти имат по-нюансирано становище.

"Не мисля, че хората искат НАСА да се провали в смисъла "Спейс Лонч Систъм" да гръмне. Те просто искат "Спейс Лонч Систъм" да се махне от пътя им, защото смятат, че това е античен динозавър, докато "Старшип" е лъскавото ново нещо", твърди Марсия Смит, основател и автор на Спейс Полиси Онлайн.

Смит смята, че критиците пренебрегват факта, че когато започна програмата "Спейс Лонч Систъм", "Старшип" все още не съществуваше. "Нямаше никакво състезание между "Спейс Лонч Систъм" и "Старшип". Тогава дилемата беше - или "Спейс Лонч Систъм", или няма да има никаква лунна ракета, защото президентът Барак Обама беше прекратил работата по свръхтежката ракета "Арес 5". Тогава "Фалкън 9" едва започваше своето съществувание, а какво оставаше за "Старшип". Когато Конгресът заръча на НАСА да построи "Спейс Лонч Систъм" през 2010 година, "Фалкън 9" имаше само един полет зад гърба си. Ракетата демонстрира своята възвръщаемост седем години по-късно".

Смит също така е на мнение, че критиците смятат "Старшип" за алтернатива на "Спейс Лонч Систъм", но най-новият проект на Илон Мъск още не е достигнал до космоса. Освен това критиците игнорират факта, че "Старшип", за разлика от "Спейс Лонч Систъм", не може да лети директно до Луната - ракетата има нужда от горивна станция в околоземна орбита, която тепърва ще се строи.

Но най-важното: "Старшип" трудно може да бъде сравняван със "Спейс Лонч Систъм", защото това е фирмен проект и бюджетът му е фирмена тайна. "Човек може да се надява, че не е очеизваждащо скъп като "Спейс Лонч Систъм", но само Илон Мъск и вътрешният му кръг знаят със сигурност. Колко струваха всички тези провали на прототипите на "Старшип"? Поддръжниците на Мъск го приветстваха, когато те се взривяваха, понеже той поемаше рискове, но щяха ли да се чувстват по същия начин, ако ставаше въпрос за средства на данъкоплатци?", пита се Смит.

Според експерта отношението може да се промени, тъй като Мъск наскоро получи $3 милиарда от НАСА за разработката на "Старшип": "Малка сума в сравнение със "Спейс Лонч Систъм", но все пак са много пари". 

Смит смята за положителна черта на Мъск това, че той благодари на НАСА всеки път, когато агенцията му се довери за изпълнението на дадена задача и недоумява защо толкова хора я презират. "Изглежда, че мнозина не са наясно колко пари от данъкоплатците е получил чрез НАСА за разработката на "Фалкън", "Драгън" и вече за програмата за пилотирано кацане на Луната", казва Смит.

Други експерти категорично оспорват необходимостта от "Спейс Лонч Систъм" и "Орион".  "Тези машини не могат да стигнат до Луната. Те просто ще обикалят около нея, докато китайците и руснаците построят своята изследователска станция долу на повърхността. И дори това приключение по съзерцаване на Луната ще е само за трима души. Космическият кораб на СпейсЕкс "Старшип" ще може да лети със 100 души в луксозна обстановка, ще може да каца на Луната, ще излита и ще се връща на Земята - всичко, което "Орион" и "Спейс Лонч Систъм" не могат да правят", е на мнение Хауърд Блуум от Комитета по насочване на космически разработки.

Историкът Джон Логсдън, хоноруван професор от университета "Джордж Вашингтон", твърди, че не може да се сети за нито един друг космически проект, който да е генерирал толкова отрицателни емоции. "Това е, защото той е олицетворение на стария подход, по който се правят нещата. "Спейс Лонч Систъм" бе наложен на НАСА от Конгреса, отразявайки гледищата на наследствените, традиционни аерокосмически поддоставчици и работната общност на НАСА. Всичко това превръща проекта в удобна мишена за тези, които са убедени, че старият начин на работа е погрешен", казва Логсдън.

Но той все пак смята, че известен консерватизъм не е излишен, особено на фона на факта, че "Старшип" още не е проработил. "Според архитектурата на "Артемис" НАСА ще използва горната степен на "Старшип" за спускаем апарат. Имаме нужда от 5-6 изстрелвания, които да доставят горивото, за да може това нещо да проработи. В известен смисъл е безумно", твърди Логсдън. "Спейс Лонч Систъм далеч не е идеален проект, но е готов да бъде закаран на стартовата площадка и се надяваме, че е в готовност и да полети. Да кажеш "не прави това" и да чакаш за "Старшип Хеви", в това няма никакъв смисъл. Разумно е да използваш това, с което разполагаш, а не да залагаш на това, за което се надяваш".

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4694-2022-people-wishing-sls-to-fail

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Александров, обясни ти самия защо се надяваш да се провали?

СЛС е една брилянтна машина - всичко по нея /без кораба/ е отработено и се е доказало като надеждно.

Тук е спазен принципът на консервативност и постепеност.

Освен това някои компоненти имат качествата /и са използвани вече/ за многократна употреба. Това са ускорителните блокове и двигателите на първата степен.

Старшип е доста в царството на фантастиката и малко в царството на реалността.. Не е коментирано има ли смисъл, има ли надеждност и каква е цената за всяка негова фантастична способност?

Link to comment
Share on other sites

Корпорациите трябва да се изритат от обществените усилия и финансиране при Космическите програми,  < екапанзия в космоса> . САЩ да си сложат в ред Космическата политика и налеят Държавни пари в Държавна агенция , суперорганизация НАСА . Контрола върху наса да е на щатско ниво, решения приемани от всеки щат , всеки с полагащите му се <мандати>, при 51 процента мандати, решенията минават. За изработване на дългогодишен  (25 години)  план, следва и президента да има право на <вето> .

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

В понеделник НАСА изстрелва ракетата СЛС обратно към миналото

2022-wdr-update.jpg

Космическата ракета "Спейс Лонч Систъм" на стартовата площадка. Photo credit : NASA / Joel Kowsky

26 август 2022 г. 14:00 ч.

Светослав Александров. През декември ще отбележим 50-годишнината от последното стъпване на човек на Луната. А пък на 29-ти август т.г. в 15:22 ч. българско време НАСА ще изстреля за пръв път ракетата "Спейс Лонч Систъм" с кораба "Орион". В случай че полетът бъде осъществен в срок (което не е гарантирано, тъй като по време на последните изпитания все нещо се повреждаше) и корабът се отправи на правилния курс към естествения ни спътник (което също не е гарантирано, защото новите ракети често пъти търпят провали), половин век след последните стъпки на лунната повърхност от астронавтите Харисън Шмит и Юджийн Сърнан, НАСА ще е успяла да направи повторение на мисията "Аполо 8" (т.е. окололунна обиколка), но без астронавти. А пък повторение на "Аполо 8" с астронавти е предвидено за 2024-та. 

Ентусиазмът, разбираемо, е нисък. Кому е нужно да повтаряме миналото? Не по този начин трябваше да изглежда грандиозното завръщане на Луната през 21-ви век. То трябваше да бъде осъществено по нов, модерен начин, гарантиращ устойчивото установяване на обитаеми бази в окололунна орбита и на лунната повърхност. Вместо това новата програма, носеща името "Артемис", е в някои отношения дори по-лоша от "Аполо". Малко са предимствата, които може да изброим - единственото, за което се сещам е, че корабите "Орион" ще могат да превозват по четирима души вместо трима. Всичко друго е назадничаво. Нещо повече - през 60-те години лунните експедиции се провеждаха по веднъж на няколко месеца. Ракетата "Спейс Лонч Систъм" ще може да лети само по веднъж на две години. Що за програма е това? 

Ако трябва да сме честни, в известен смисъл ние доживяхме да видим славното космическо бъдеще. Днес частната компания СпейсЕкс провежда средно по едно изстрелване на своите възвръщаеми ракети "Фалкън 9" веднъж на 6-7 дни. Преди няколко седмици, на 5-ти август, такава ракета изведе роботизирана мисия на път към Луната - южнокорейската "Данури". А пък в края на месец юни ракета "Електрон" на друга частна фирма, Рокет Лаб, изпрати, отново към Луната, мисията "Кепстоун", построена от фирмата Адвансд Спейс (макар и под шапката на НАСА и в рамките на програмата "Артемис"). Ако попитате някое от сегашните длъжностни лица в НАСА какво пречи на агенцията да постъпи по същия начин за изстрелването на хора - т.е. просто да наеме услугите на частните превозвачи, за да бъде работата свършена, отговор няма да получите. Провеждането на пилотирана лунна обиколка е напълно в силите на комерсиалните космически фирми - достатъчно е да бъде изведена транслунна степен посредством "Фалкън Хеви", която да се скачи с пилотиран кораб "Крю Драгън". Това може да стане сега, дори и "Старшип" да не стане готов още дълго време. 

Но ракетата "Спейс Лонч Систъм" не бе проектирана от предприемач. Нито от инженерите на НАСА. В разрез с досегашната практика, тази ракета бе създадена от политици - в частност от сенаторите Кей Бейли Хътчисън от Републиканската партия и Бил Нелсън от Демократическата партия. Може да не получите отговор кому е нужна "Спейс Лонч Систъм" от днешно длъжностно лице на НАСА, но отговор има. Лори Гарвър, бившата заместник-администраторка на агенцията, която участваше пряко в процесите, довели до появата на "Спейс Лонч Систъм", наскоро публикува книга, озаглавена "Бягство от гравитацията". В нея тя разказва потресаваща история - макар и да е работила съвместно с назначения от тогавашния президент Барак Обама администратор на НАСА Чарлз Болдън, двамата не са се погаждали. Болден е олицетворявал интересите на старите лобита в агенцията, а Гарвър е искала напредък и развитие. Уви, старите лобита са победили - и резултатите са налице. Имаме тромава програма, която по никакъв начин не може да се нарече устойчива. 

В свое интервю за Арс Текника, Гарвър разказва, че в онези дни поведението на Нелсън (който, между другото, днес е администратор на НАСА) и на Хътчисън е било хулиганско. И не е успяла да се противопостави - все пак това е била политически мотивирана програма, целяща запазването на работните места след края на совалките. Но бившата администраторка допуска варианти, при който при добро стечение на обстоятелствата е напълно възможно "Спейс Лонч Систъм" да изчезне от сцената.

Единият вариант може да настъпи, когато "Старшип" бъде въведен в експлоатация и започне да лети редовно. "Ще е изключително смущаващо, ако "Старшип" почне да лети дузина пъти като "Фалкън 9", докато "Спейс Лонч Систъм" бива изстрелвана веднъж на две години. Но вторият вариант е ако нещата със "Спейс Лонч Систъм" не минат добре. Мисля си, че един тестов полет означава само това -  тестов полет. Тези щастливи разговори, че ракетата е завършена - вижте само изказа, празненствата, планирането на НАСА и подготовката за изстрелването. Не е предвиден друг тестов полет, ако нещата не минат добре. Какво правим тогава? Ще качиш хора след две години, когато е насрочен вторият полет, в случай че първият не мине добре? Не съм чула никой да говори за подобен план. Може да се окаже комбинация от тези две неща - тестов полет, който не е перфектен, и излитането на "Старшип" - смятам, че това ще доведе до края на "Спейс Лонч Систъм", смята Гарвър.

Сходни коментари е дала Гарвър и за Сайънтифик Американ: "Да проведеш единичен тестов полет и след това да не си в състояние да летиш отново за още две години, това според мен не е никакъв тест. Защото, ако нещо се обърка, тогава какво правим? Не можеш да качиш астронавти на следващата ракета - така че, какво, ще проведеш още един тест след още две години? Много неща могат да се случат за две години. И, разбира се, тогава и "Старшип" ще е налице".

Бившата заместник-администраторка напомня още един факт: "Спейс Лонч Систъм" първоначално не се съревноваваше със "Старшип". "Старшип" се роди на по-късен етап. Първоначално състезанието беше между "Спейс Лонч Систъм" и свръхтежката ракета "Фалкън Хеви". "Наистина се надявах, че ще успеят да изстрелят "Фалкън Хеви" преди "Спейс Лонч Систъм", тъй като това беше вече обявено и СпейсЕкс започваха да работят по нея. При това само със собствени пари", споделя Гарвър. И когато "Фалкън Хеви" успя да излети за пръв път преди четири години, "това беше наистина специално. Вярно, аз знам, че двете ракети не са съвсем сравними, но не можете да сравните и $20-те милиарда държавни средства за "Спейс Лонч Систъм" спрямо никакви правителствени субсидии, нали така?" 

За нас, обикновените хора, не ни остава нищо друго, освен да чакаме. Понеделник ще мине и ще отмине. Ракетата или ще излети, или нещо ще се обърка и няма да излети. Ако излети, или ще успее, или ще се провали. 

Каквото и да се случи, ще ни даде храна за размисъл. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4707-2022-sls-rocket-past

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Фолкън Хеви е доста добро решение.  Дали не е възможно партньорство, така че :

Фолкън Хеви, 2 ст. Центавър, кораб Дрийм Чейсър - пилотиран или новите криогенни бустери за карго?

Сглобка от 3 изстрелвания за 10 дни за лунна мисия?

1.  Фолкън Хеви с лунния хардуер и хабитат.

2. Фолкън Хеви с криогенния бустер.

3. Фолкън обикновен с  пилотирания кораб/капсула.

4. Евентуално на монтажната орбита да чака екипаж да помага при сглобяването и после да си отиде към МКС.

70-80% възвръщаемост и нисък човешки риск при етапа на изстрелването. 

Дано се сетят!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Очаквано разочарование: НАСА не успя да изстреля мисията Артемис-1 до Луната

2022-wdr-update.jpg

Космическата ракета "Спейс Лонч Систъм" на стартовата площадка. Photo credit : NASA / Joel Kowsky

29 август 2022 г. 15:40 ч.

Светослав Александров. Излагациите, касаещи ракетата "Спейс Лонч Систъм", не стихват. Както можеше да се очаква, днес тя не успя да излети и да изведе на път към Луната космическия кораб "Орион". Подобно на проведените през изминалите месеци статични изпитания (през които ракетата нито веднъж не премина цялостно и успешно), така и днес "Спейс Лонч Систъм" не спираше да се поврежда по време на нейното зареждане с течен водород и кислород, следователно полетът беше отложен за една от резервните дати - 2-ри или 5-ти септември. 

Проблемите започнаха незабавно след началото на пълненето с гориво. Появи се неочакван теч на водород, но сред рестартиране на зареждането течът бе овладян. Предстартовата подготовка вече закъсняваше с един час, когато специалистите се притесниха за наличието на пукнатина в междустепенния отсек на ракетата. Впоследствие анализът показа, че е напукано единствено корковото покритие, но не и нейната вътрешна структура. Третият проблем вече се оказа фатален за днешния опит за полет - един от двигателите "RS-25" не достигна до оптималната предстартова температура.

Редакция в 16:18 ч. - току-що бях информиран, че температурната оптимизация на двигателите е процедура, която никога не е била изпитвана досега. Тя трябваше да бъде изпробвана по време на предишните "мокри" изпитания по-рано през годината, но обратното броене нито един път не е успявало да стигне до този етап. Поредното доказателство, че НАСА се опита да изстреля днес ракета, която не е минала качествено през всички изпитания.

Някои космически ентусиасти смятат, че съм прекалено критичен към програмата "Артемис", в частност към ракетата "Спейс Лонч Систъм" и космическия кораб "Орион". Подобни проблеми, казват те, се очакват, защото това е нова ракета. СпейсЕкс от своя страна нямали такива проблеми по време на изстрелването на свръхтежката ракета "Фалкън Хеви" през 2018 г., защото те вече са натрупали опит с "Фалкън 9".

Но това не е вярно - "Спейс Лонч Систъм" е стара технология - структурата на основната степен е базирана на горивния резервоар на совалките, страничните ускорители също са производни на совалковите ускорители (макар и с пет, а не с четири сегмента), даже двигателите са същите като на совалките. Реално проблемът, който отложи днес полета, касаеше ракетен двигател "RS-25", използван на eдна от совалките в периода между 2006 и 2011 година... 

Неведнъж съм казвал, че прекратяването на програмата "Космическа совалка" бе едно от най-положителните събития в американската космонавтика. И тук не говоря единствено за факта, че имаше две катастрофи с общо 14 смъртни случаи. Както бившият инженер от НАСА Кеси Хендмър подчертава, нито един от компонентите на совалковата система не е бил достатъчно надежден, за да се впише в какъвто и да е сертификационен стандарт. И това е основната причина, поради която програмата за завръщане на Луната и ракетата "Спейс Лонч Систъм" в никакъв случай не трябваше да бъдат базирани на совалкови технологии. Но не - двама сенатори, Кей Бейли Хътчисън и Бил Нелсън (който днес е администратор на НАСА) прокараха политики, които да гарантират, че НАСА ще разчита именно на совалковите технологии за строежа на "Спейс Лонч Систъм"- за да не бъдат съкратени работниците след пенсионирането на космическите совалки през 2011 година.

Резултатът е налице - една ракета, която все още не може да излети.

Ето какво пише инж. Хендмър за характеристиките на совалковите двигатели : "Главните двигатели на совалките, създадени на принципа на затворения цикъл, притежават склонността да дефектират, в това число витлата на турбините да се напукват и връзките да протичат. Въпреки всичко не е осигурена възможност за спасяване в случай че някой от трите двигателя на совалката откаже, освен ако това не се случи много късно по време на изстрелването. Когато совалките са проектирани, подобно решение звучи разумно - предвидено е двигателите да са също толкова надеждни, колкото самолетните. Но не се оказва така. Склонността към дефекти е причина след всеки совалков полет двигателите да се разглобяват, преглеждат, повторно сглабят и изпитват статично. И разходите за всичко това са огромни.

Двигателите са совалката също така работят с течен водород. Проектантите са се спрели на този вариант, тъй като специфичният импулс е по-голям в сравнение с този на двигателите с друг тип гориво. Днес обаче се счита, че ако вземем предвид цената, комплексността и допълнителната маса, която е необходима, то водородът не се справя по-добре в сравнение с останалите горива като керосин или метан. Водородът е криогенно гориво, което лесно протича през клапаните, промъква се през металите и води до крихтене, освен това водородът е толкова студен, че изборът на материали е ограничен. Също така специфичният импулс не е всичко. При излитане е нужна сериозна тяга, а тук възможностите на водородните двигатели са ограничени. Ето защо разработчиците на совалката е трябвало да играят руска рулетка, като добавят още два странични твърдогоривни ускорителя."

"Спейс Лонч Систъм" още не е излетяла. Няма и гаранции, че ракетата ще излети през първата половина на септември. Но още от сега си проличава, че програмата не е устойчива и придържането на НАСА към нея гарантира по-нататъшен провал. Единственият начин, по който американската космонавтика може да придобие устойчива програма за завръщането на Луната, е НАСА да излезе незабавно от ракетостроителния бизнес и да закупува услугите по превоз от частни компании. Експерти са категорични, че СпейсЕкс със съществуващи ракети "Фалкън" (не със "Старшип") могат да проведат полет до Луната. Бившият инженер от НАСА Хомър Хикам и Робърт Зубрин, президентът на Марсианско Общество, смятат, че е добра идея пилотираният кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън" да бъде изстрелян към Луната

"На НАСА просто трябва да бъде позволено да закупи превоз от частния сектор по същия начин, по който днес закупува превоза от и до околоземна орбита. Изборът на "Старшип" за кацането на Луната бе добро начало, но логичното заключение е, че СпейсЕкс трябва да се ползват за всичките етапи на лунното пътешествие, а не само за кацането", категоричен е Ранд Самбърг, анализатор и консултант в сферата на космическата политика, високите технологии и бизнеса. "Ядосан съм като данъкоплатец, но още повече като космически ентусиаст, че НАСА бива притискана от Конгреса да харчи пари за нещо, което не е необходимо, за да се завърнем на Луната. Програмата ще бъде също толкова неустойчива, колкото някога беше и "Аполо" поради същите причини, а през това време не даваме пари за неща, които могат да ни заведат обратно на Луната по устойчив начин"

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4708-2022-sls-first-launch-scrubbed

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А се канеха да изстрелят и хора със следващия Артемис.. 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

Американски астроном: SLS е големият боклук на НАСА

we-are-going-1024x683.webp

Преизползвай, обновявай, рециклирай. Това се превръща в основната тематика на нашия модерен свят със счупени производствени вериги, климатична криза и замърсявания с пластмаси. Рециклирането на дрехи и реновирането на обзавеждането се е превърнало в начин на живот. Тези дни се усеща като морално задължение да възпрепятстваме всички химикали, газове, странични продукти и отпадъци да навлизат в околната среда.

Преизползвай, обновявай, рециклирай – това е правилното нещо, което трябва да вършим, независимо за какво става въпрос.

Особено ако става дума да изследваме космоса.

Преди около седем години една ракета излетя и после любезно се върна на Земята по начин, който ѝ позволи да бъде рециклирана или поне превърната в паметник на собствения ѝ успех. Тази историческа ракета бе „Ню Шепърд“ на Блу Ориджин и, заедно с „Фалкън 9“ на СпейсЕкс, двете ракети проправиха нова епоха към възвръщаемите ракетни степени. Днес всяка космическа държава и комерсиална структура работи по собствени възвръщаеми ракети. В дългосрочен план това ще намали цената на космическите пътешествия, както и количеството материал, което ще изгаря в атмосферата или ще бъде изхвърлено като боклук (какъвто не бива да е) в океана.

Голямото изключение от този план за рециклиране и преизползване е финансираната от НАСА „Спейс Лонч Систъм“. Със своята височина от малко под 100 метра, тази тежкотоварна ракета е малко по-дребна от „Сатурн 5“ и товароподемността ѝ е 80% от нейната. Тя е проектирана да извежда хора и товари на път към Луната и Марс и ще заеме своето място в историята като по-малкия и по-бърз братовчед на „Сатурн 5“, който върши по-малка работа за повече пари.

(Когато чувате хората да ви казват, че „Спейс Лонч Систъм е най-мощната ракета, построявана някога“, те имат предвид нейната тяга, която е с 15% по-голяма от тягата на „Сатурн 5“. Това означава, че ракетата може да изведе по-малко общ товар, но с по-голяма скорост).

Всяка ракета „Спейс Лонч Систъм“ също така незабавно се превръща в боклук. Най-общо казано, „Спейс Лонч Систъм“ е еднократно използваната ракета, която никой не иска.

Ако трябва да сме честни спрямо НАСА, агенцията се опитва да рециклира оставените от совалките части по време на първите 4 мисии от програмата „Артемис“.

„Спейс Лонч Систъм“, или накратко казано SLS (СЛС), беше план в стил „О, Боже, американците си нямат ракета“, обявен през септември 2011 г., след като програмата „Съзвездие“ бе прекратена и совалките бяха пенсионирани. НАСА никога нямаше намерение да пенсионира совалките без да има план, който да ги замени. За съжаление, докато совалките бяха налични, нямаше спешна нужда да се спонсорира превръщането на НАСА от агенция, която използва космически самолет, в агенция, която… не използва любимия си космически самолет. Докато програмата „Съзвездие“ изглеждаше добре на хартия, на нея никога не бе дадена творческата или финансовата свобода, за да се превърне в революционна система. Това оповестяване през 2011 бе ясно: трябваше да се запазят колкото се може повече работни места от епохата на совалките, да се използват колкото се може повече компоненти от совалките и да се направят нещата колкото се може по-бързо.

Първоначалната дата за изстрелване, каквато бе заповядана от конгреса, бе 2016 година.

„Артемис 1“ не излетя през 2016 година.

Днес, на 29-ти август, ракетата отново не излетя, но поне остана на стартовата площадка и както говорителят на НАСА обяви, „беше частично заредена, но не изцяло заредена“.

Твърде много проблеми възпрепятстваха развитието на „Спейс Лонч Систъм“. Вероятно някой някога ще напише книга по темата, като този някой няма да съм аз. Казано просто, има едно правило, което беше нарушено – „между трите неща, бързо, евтино и качествено, можеш да избереш само две“. Опитът да се свършат и трите едновременно не проработи и не е ясно дали някое от тези неща ще бъде изпълнено от крайния продукт.

Също така, опитвайки се да рециклират ограниченото количество останки от совалковата епоха, те се затвориха в едно доминирано от боклуци бъдеще.

Понастоящем има 16 двигателя „RS-25“, които са ни останали от совалките. Първоначално те бяха монтирани на опашките им и взимаха гориво от гигантския оранжев резервоар, т.е. тези грубовати двигатели бяха проектирани с идеята да се преизползват. Всяка основна степен на „Спейс Лонч Систъм“ ще използва четири такива двигателя, които ще осигуряват 15% от тягата на ракетата посредством смес от течен водород и кислород. Тази смес ще бъде доставяна от резервоар, който е базиран на оригиналния совалков резервоар. Практически старият резервоар бива удължен, двигателите се изместват отдолу и след това върху него могат да се трупат други степени. Това би могло да се възприеме като рециклиране на тези стари двигатели … само че совалките ги връщаха обратно на Земята, докато „Спейс Лонч Систъм“ просто ги яхва, след което ги изхвърля в атмосферата, където изгарят и се разпадат на атоми във въздуха. По-големите парчета отиват в Тихия океан. (Да, възможно е да дишате парчета от ракети. Малко вероятно е, но е възможно).

Тези 16 двигателя ще бъдат използвани и изхвърлени в хода на четири мисии. След това Аероджет Рокетдайн ще започне да произвежда нови и донякъде по-евтини двигатели, нова версия, които отново ще бъдат изхвърляни след всеки полет.

Заедно с унищожаването на двигателите, „Спейс Лонч Систъм“ унищожава и твърдогоривните си ускорители.

По времето на епохата на совалките бяха изстреляни 270 твърдогоривни ускорителя, от които 266 бяха рециклирани (два бяха загубени при катастрофата на „Чалънджър“ и по време на мисията „STS-4“ имаше отказ на парашути). Около 5000 части бяха реновирани и някои от тези части бяха ползвани дузина пъти.

„Спейс Лонч Систъм“ използва компоненти, зарязани от совалковата програма, за да се създадат по-големи и донякъде ъпгрейднати ускорители, които в никакъв случай няма да бъдат рециклирани. Какво ще кажем за частите, които са преминали през дузина полети? Ако бъдат използвани на „Спейс Лонч Систъм“, това ще е техният най-добър шанс да идат при рибите. В най-добрия случай след 30 години аз ще съм на пътешествие сред Атлантическия океан, където коралови рифове ще са се образували от тези твърдогоривни ускорители. Това ще е най-добрата съдба, която мога да си представя за тези забележителни машини.

НАСА буквално изхвърля цяла ракета след всяка мисия. Когато казвам, че „Артемис“ е гигантско парче боклук, аз нямам предвид качеството на ракетата, а нейната съдба.

Спори се, че понеже „Спейс Лонч Систъм“ ще лети толкоз нарядко (веднъж годишно или нещо от сорта), няма време или икономическа изгода да се създава инфраструктура за връщане и рециклиране. В дългосрочен план, ако програмата продължи, ще увеличат продукцията на твърдогоривните ускорители. Тази конструкция е заклещила НАСА в едно бъдеще, където ще има еднократни, невъзвръщаеми ракети и както аз се старая да изхвърля еднократните пластмаси от своя живот, така искам да премахна еднократните ракети от агенцията на своята държава.

Усещам, че нейде между редовете конструкцията на ракетата падна жертва в заблудата на невъзстановимите разходи, както и паниката, че, О, БОЖЕ!, ни е нужна ракета сега. Нещата се усложняват от всички тези работни места, които съществуваха за совалковата програма и които хората се надяваха да бъдат прехвърлени към „Спейс Лонч Систъм“. Всички тези неща генерираха емоционални причини да продължим финансирането и строежа на „Спейс Лонч Систъм“.

Но вероятно най-доброто решение в дългосрочен план е такова, което е лошо в краткосрочен. Понякога просто трябва да признаем, че дадените досега пари са прахосани и трябва да създадем нов план, който да съхрани парите за по-нататък. Понякога трябва да уволниш цели дивизии хора, които работят върху вече ненужен продукт, за да може да се работи по революционни идеи. Понякога … понякога просто трябва да оставиш паниката настрана и да започнеш отначало, да отложиш нещата още малко, но да ги свършиш както трябва.

Артемис ми шепне на моето сърце на човек от Поколение X. Това е любовното послание към ракетите, което зажужава в моите гърди по време на „Мечтата е жива“. Цветовата гама, с твърдогоривните ускорители и оранжевия резервоар, това са цветовете на моите плакати със совалки, с които отраснах. Те ми напомнят на програмата „Шатъл-С“, за която лобирах. Ако беше построена през 90-те години, „Спейс Лонч Систъм“ щеше да е великолепна. Но днес… не.

Това е красива ракета и красиво парче боклук. Надявам се, че „Артемис 1“ наистина ще излети. И след това се надявам, че програмата ще бъде прекратена, като така оставащите 12 двигателя ще заживеят нов живот в музеите, където ще вдъхновяват хората да създадат нещо ново и вълнуващо.

Трябва да посмеем да вършим смели неща.

Автор: д-р Памела Гей, превод: Светослав Александров

https://cosmos.1.bg/space/2022/08/30/american-astronomer-garbage-nasa/

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Космически науки

SLS пак протече: американската космическа жигула отново не потегли към Луната

we-are-going-1024x683.webp No, you are NOT going

3 септември 2022 г. 18:10 ч.

Светослав Александров. „Американската космическа жигула“ – лунната ракета SLS, чиято основна задача е да крепи работните места от програмата „космическа совалка“ и поради това е построена с 50-годишни технологии, отново не успя да излети към Луната. Този път обратното броене не успя дори да достигне напреднал етап – ракетата се продъни и протече още в началото на пълненето ѝ с течен водород.

Инженерите направиха всичко възможно, за да овладеят теча дистанционно, но след три опита се отказаха. Нещо повече – изглежда, че той е откъм регион, който е труднодостъпен за техниците на стартовата площадка и може да се наложи връщане на ракетата в хангара. Междувременно се случи абсурдна ситуация: след като инженерите групово решиха да препоръчат отлагане на полета поради продължаващата липса на техническа готовност, директорът Чарли Блакуел-Томпсън ги игнорира и им заповяда да разгледат какви други опции имат, за да може SLS да полети днес. Но такива нямаше…

Ако все пак по случайност проблемът се окаже сравнително дребен, последна възможност за изстрелване през този месец има в понеделник. Или в най-краен случай вторник, но тогава стартовият прозорец трае само половин час и в случай че предстартовите процедури пак се туткат заради възникващи проблеми, лесно може да бъде пропуснат.

Колкото повече SLS се отлага, толкова по-голям шанс „Старшип“ да полети първи.

https://cosmos.1.bg/space/2022/09/03/sls-пак-протече-американската-космическ/

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...