Колко са били Аспаруховите българи?

[tantin]

Дайте да обсъдим още една гледна точка. Дворци и замъци срещу шатри и палатки.

Кубрат оставя сума ти богатства и дори го има в писмени сведения, но няма дворци и замъци.

Аспарух минава Дунава, прави палатков лагер на Тича, но не оставя дворци и замъци.

Дворци и замъци се създават по-късно. Първите владетели са в шатри и палатки. И това им е бил стила на живот...

Няма лукс. Има луксозни плячки и подаръци, но няма разкош. Впоследствие Плиска се превръща в модерна столица с всякакви елемвнти на разкош и удобствата.  Докато идва Никифор и разрушава твърдината на прабългарите..

Съответно Никифор ще му се наложи да плати с най-скъпото задето си позволил това вероломство... 

А след Никифор и Крум България се славинизира..  Едва ли не благодарение на Никифор България се превръща в славяноезична. Никифор унищожава ядрото и твърдината на прабългарите-тюрки.

[БатеВаньо]

Преди 37 минути, tantin said:

Дайте да обсъдим още една гледна точка. Дворци и замъци срещу шатри и палатки.

Кубрат оставя сума ти богатства и дори го има в писмени сведения, но няма дворци и замъци.

Аспарух минава Дунава, прави палатков лагер на Тича, но не оставя дворци и замъци.

Дворци и замъци се създават по-късно. Първите владетели са в шатри и палатки. И това им е бил стила на живот...

Няма лукс. Има луксозни плячки и подаръци, но няма разкош. Впоследствие Плиска се превръща в модерна столица с всякакви елемвнти на разкош и удобствата.  Докато идва Никифор и разрушава твърдината на прабългарите..

Съответно Никифор ще му се наложи да плати с най-скъпото задето си позволил това вероломство... 

А след Никифор и Крум България се славинизира..  Едва ли не благодарение на Никифор България се превръща в славяноезична. Никифор унищожава ядрото и твърдината на прабългарите-тюрки.

Какво ще рече да се славянизират? Звучи малко като българизация на българите. 

Ако разглеждаме славяногласието като чуждо на българите, то има много по-добър пример от Крум. Например Пресиян как организира наказателни походи да укротява опърничавите славяни на юг и запад. Но за славянизиране тогава време няма, защото славянския език само след по малко от поколение ще стане официален. Това е все едно за една вечер всичкото народ да проговори на патагонски някак си. 

 

Виж какви са процесите в отвъд дунавските земи. И там хипотетичния прото български с лупа не мож се намери. Но се забелязва език който се е разтворил във романоезичното мнозинство. Даже е използван във влашките княжества като официален. 

Редактирано Юли 20, 2023 от БатеВаньо

[Tomata]

Преди 7 часа, tantin said:

Дайте да обсъдим още една гледна точка. Дворци и замъци срещу шатри и палатки.

Кубрат оставя сума ти богатства и дори го има в писмени сведения, но няма дворци и замъци.

Сигурно можеш да покажеш с пример, къде тюрки са построили град? Обикновено са опустошавали превзетите градове, или просто са се нанасяли да живеят там.

Може би познаваш някой „готски“ град? За славяните пък въобще...как да кажа.. ми то си пише, живели са в землянки.. В тези времена народите с традиции в градоустройство  са единици и един от тях са българите. Както е писал арменецът още през IVв. , „на север от Кавказ“ само българите имат каменни градове“.

Проблемът с „палатите“ е единствено и само в „проветривото“ и подложено на непрекъснати  набези място. Когато са се почувствали в безопасност веднага се заемат със строителство на градове с каменни стени като Мадара, Дръстър, Плиска и т.н.

[miroki]

Преди 10 часа, Янков said:

И според мен.

Така както ги давате тези карти с Кубер и Алцек, а и ако четем безкритично сведенията се получава ефекта на доминото. Ако те са били изначално отвъд Днестър, изиза че Аспарух ги е ударил и те бягат от него. Далеч по вероятно е обаче, те да са тръгнали заедно с Аспарух и след прекосяването на Днестър да са се отделили от него.

Характерното е, че всеки (освен Баян разбира се) е отишъл в нови земи. Защо им е на Алцек и Кубер да минават Дунав чак. Вероятно, земите отсам Дунав не са били  чужди. Това се случва след апогея на аварите. Земите северно от Дунав са една българо-аваро-славяно-тракийска смесица, според хрониките. Кубер успява да бие аварите, но явно не успява да наложи власт и бяга. Аспарух поне уж ги изгонил. Това си е част от експанзия. Характерно, е че хрониките за "Кубер" са доста по стари от тези на Аспарух. И вероятно Кубер не е този участвал в битките с аварите. Или не е тръгнал по време с Аспарух.

...

Още едно интересно нещо. Баян става данъкоплатец на хазарите и в същата хроника е написано, че ромеите стават данъкоплатец на българите. И поне до 800 г. докато пише Теофан, Баян е бил такъв. Това само показва, че Стара велика  България не е престанала да съществува. А си съществува точно, като ИРИ. Вероятно и за това ги споменава Багренородни. И те пак се споменават не къде да е, а около Днепър.

[БатеВаньо]

Преди 12 минути, miroki said:

Характерното е, че всеки (освен Баян разбира се) е отишъл в нови земи. Защо им е на Алцек и Кубер да минават Дунав чак. Вероятно, земите отсам Дунав не са били  чужди. Това се случва след апогея на аварите. Земите северно от Дунав са една българо-аваро-славяно-тракийска смесица, според хрониките. Кубер успява да бие аварите, но явно не успява да наложи власт и бяга. Аспарух поне уж ги изгонил. Това си е част от експанзия. Характерно, е че хрониките за "Кубер" са доста по стари от тези на Аспарух. И вероятно Кубер не е този участвал в битките с аварите. Или не е тръгнал по време с Аспарух.

...

Още едно интересно нещо. Баян става данъкоплатец на хазарите и в същата хроника е написано, че ромеите стават данъкоплатец на българите. И поне до 800 г. докато пише Теофан, Баян е бил такъв. Това само показва, че Стара велика  България не е престанала да съществува. А си съществува точно, като ИРИ. Вероятно и за това ги споменава Багренородни. И те пак се споменават не къде да е, а около Днепър.

Ако бъдем по - прецизни, в 800-та не Баян, а неговите черни българи са описани около Днепър, във връзка с експедициите на варяги. Точно там където е локализирана 2 века по-рано СВБ. Така че, може да се предположи че, все още съществува някакъв политически субект в северното причерноморие, под върховенството на хазарите, по времето на Теофан. И така да е, според мен черните българи са възприели почти на 100% хазарския бит и култура по това време. Затова и по линия на откритите погребения на културата сивашовка се бърка с българите, а тя си е хазарска. 

[Tomata]

По някое време в Хазария тюркски език „койне“ взема надмощие под влияние на гьотюрките, може би. При тях има също и голям брой склавини и това се е отразило в голяма степен и в/у укр. и рус. езици. След арабските и киевските военни кампании, Хазария силно отслабва, а след татарските нашествия изчезва окончателно. Изглежда черкезите са поне отчасти наследници на черните българи.

[Tomata]

Да обсъдим и събитията около Маврикий.

Балканска политика[редактиране | редактиране на кода]

Златен тремис на Маврикий

След втората половина на 6 век славяните започват да отсядат масово на юг от Дунав за постоянно. За кратко те завладяват голяма част от византийската територия и ромейската власт в Мизия, Илирик и Македония е само формална. Непревзети остават само големите градове. В същото време Аварския хаганат изисква плащане на разорителен данък, но неведнъж нарушава примирието и атакува Балканските земи на империята.

След като приключва войната с персите на изток император Маврикий предприема походи срещу варварите на Балканите, където са прехвърлени опитните ветерани от източния фронт, заедно с арменски подкрепления. През 592 г. е спряно плащането на данък на аварите, ромейските легиони възвръщат крепостта Сингидунум (дн. Белград) и прогонват славяните от Мизия. През 593/4 г. грабителските набези на славяните са отбити, а защитата на лимеса по Долен Дунав е възстановена. През 595 г. имперският флот предотвратява опита на аварите да пресекат Дунав и да нападнат Сингидунум, но варварите след това плячкосват в Далмация.

След кратък период на относително спокойствие и второстепенни схватки, в края на 597 г. аварите възобновяват атаките си на юг от Дунав. Въпреки частичният успех на ромейските сили през 598 г., аварският хан нахлува в Тракия чак до Аркадиопол, след което се оттегля поради появилата се епидемия. Маврикий сключва мир и се съгласява да плаща отново стария данък, но само за да спечели време. Преди края на същата година, легионите са прегрупирани и започват контраофанзива срещу аварите. В началото на 599 г. Маврикий нарежда на военачалниците Приск и Коментиол да пренесат бойните действия на север от Дунав. Ромейските армии пресичат Дунав при Виминациум и разбиват аварите на тяхната собствена територия, в равнините на Панония. След като опустошават вражеските земи, византийците се изтеглят на юг от дунавската граница. Същата стратегия се повтаря с успех през 601/2 г., когато братът на императора, куропалат Петър, побеждава славяните във Влахия и прогонва аварите отвъд Дунава. В Аварския хаганат избухват размирици и част от племената за кратко минават на византийска страна.

Маврикий (Византийска империя) – Уикипедия (wikipedia.org)

[Опълченец]

Преди 11 часа, БатеВаньо said:

Например Пресиян как организира наказателни походи да укротява опърничавите славяни на юг и запад.

Източник?

[БатеВаньо]

Преди 6 минути, Опълченец said:

Източник?

Щях да ти препоръчам учебника за 6ти клас, но сериозно ли питаш за източник или съм се изказал твърде общо

 

[Опълченец]

Преди 3 минути, БатеВаньо said:

Щях да ти препоръчам учебника за 6ти клас, но сериозно ли питаш за източник или съм се изказал твърде общо

Питам наистина в кой летопис се съдържат тези сведения, за да го прочета. Ако пък говориш за надписа от Филипи, то описанието ти е преувеличено.

[БатеВаньо]

Преди 12 минути, Опълченец said:

Питам наистина в кой летопис се съдържат тези сведения, за да го прочета. Ако пък говориш за надписа от Филипи, то описанието ти е преувеличено.

Да, интерпретация е. 

Все пак, не си позволявам да развия цяла теория от едно изречение, както например цялата прабългаристика е стъпила на десетина думи с неясен произход.

 

Редактирано Юли 21, 2023 от БатеВаньо

[resavsky]

Преди 4 часа, Tomata said:

 

Може би познаваш някой „готски“ град?

В интерес на истината когато Аспарух пристига при делтата на Дунав се настанява на остров Певки където е имало някакво готско поселение /или град или укрепен лагер/.Именно на остров Певки е роден прочутия готски вожд Аларих така че вероятно говорим за някаква владетелска резиденция.

[Tomata]

Преди 47 минути, resavsky said:

В интерес на истината когато Аспарух пристига при делтата на Дунав се настанява на остров Певки където е имало някакво готско поселение /или град или укрепен лагер/.Именно на остров Певки е роден прочутия готски вожд Аларих така че вероятно говорим за някаква владетелска резиденция.

 

Преди 54 минути, resavsky said:

В интерес на истината когато Аспарух пристига при делтата на Дунав се настанява на остров Певки където е имало някакво готско поселение /или град или укрепен лагер/.Именно на остров Певки е роден прочутия готски вожд Аларих така че вероятно говорим за някаква владетелска резиденция.

Да, островът е известен още от античноста. На кого ли не е бил дом в различни периоди. И Аспарух е минал оттам на път към новата си родина. Чудно само как е изчезнал безследно остров с размерите на Родос.. Другата странност е, че носил името на „бор“ с каквато гора бил гъсто обрасъл.. Малко ниско и прекалено влажно ми се струва там..

Пс. Аспарух, Аспар, средноперсийско име срещаме го дори и при грузинците,-

“They had a hereditary necropolis at the ancient Georgian capital, Mtskheta/Armazi. Pitiakhsh Asparukh is known solely from his sardony intaglio signet-ring gem, recovered from Grave I of this necropolis. His name and title are clearly engraved in Greek script; “

[resavsky]

Преди 2 минути, Tomata said:

 

Да, островът е известен още от античноста. На кого ли не е бил дом в различни периоди. И Аспарух е минал оттам на път към новата си родина. Чудно само как е изчезнал безследно остров с размерите на Родос.. Другата странност е, че носил името на „бор“ с каквато гора бил гъсто обрасъл.. Малко ниско и прекалено влажно ми се струва там..

Пс. Аспарух, Аспар, средноперсийско име срещаме го дори и при грузинците,-

“They had a hereditary necropolis at the ancient Georgian capital, Mtskheta/Armazi. Pitiakhsh Asparukh is known solely from his sardony intaglio signet-ring gem, recovered from Grave I of this necropolis. His name and title are clearly engraved in Greek script; “

Не е изчезнал разбира се.Вероятно е пресъхнал някой от ръкавите на Делтата и острова е станал част от голямата земя.

[Опълченец]

Преди 2 часа, БатеВаньо said:

Да, интерпретация е. 

Все пак, не си позволявам да развия цяла теория от едно изречение, както например цялата прабългаристика е стъпила на десетина думи с неясен произход.

За прабългаристиката съм съгласен.

Обаче смоляните спокойно могат да са си българи. Още повече, че когато предлогът „ἐπί“ се използва с винителен падеж, то е за място при означение на посока и означава: 1) на, към, до. 2) през, по. 3) срещу, против.

Така че превеждането на словосъчетанието „επι τους Σμολεανους“ като „срещу смоляните“ е само възможен, но не и необходим превод. По-безпристрастен превод би бил „до смоляните“.

[Янков]

Преди 11 часа, miroki said:

Характерното е, че всеки (освен Баян разбира се) е отишъл в нови земи. Защо им е на Алцек и Кубер да минават Дунав чак. Вероятно, земите отсам Дунав не са били  чужди. Това се случва след апогея на аварите. Земите северно от Дунав са една българо-аваро-славяно-тракийска смесица, според хрониките. Кубер успява да бие аварите, но явно не успява да наложи власт и бяга. Аспарух поне уж ги изгонил. Това си е част от експанзия. Характерно, е че хрониките за "Кубер" са доста по стари от тези на Аспарух. И вероятно Кубер не е този участвал в битките с аварите. Или не е тръгнал по време с Аспарух.

...

Още едно интересно нещо. Баян става данъкоплатец на хазарите и в същата хроника е написано, че ромеите стават данъкоплатец на българите. И поне до 800 г. докато пише Теофан, Баян е бил такъв. Това само показва, че Стара велика  България не е престанала да съществува. А си съществува точно, като ИРИ. Вероятно и за това ги споменава Багренородни. И те пак се споменават не къде да е, а около Днепър.

Не ме разбра. Според картите които пускате, Аспарух се заселва на земите които Кубер и Алцек завладяват преди него. Т.е., или те вече са се изнесли от тези земи, или той ги е изгонил от там. А най вероятно е да са се движили в група и те да са се отделили от него.

Проблема е че четете директно хрониките, без да се опитвате да ги разберете. Ако четете само Теофан, то картите са верни. Но ако прочетете и Никифор, се вижда съвсем различна картина. Алцек не преминава нито Дон, нито Днепър, Нито Буг (за която всички забравяте че съществува), нито Днестър, нито Истър, а директно се "телепортира" в Италия. В същото време според Теофан, Кубер и Алцек се предвижват заедно към Панония. От къде идва това раминаване?

Обяснението и много просто. Средновековните хронисти погледнато от съвременна гледна точка са по-скоро автори на романи, а не историци. Отделно от това, многословието струва скъпо. Няма нито копирни машини, нито печатници.  Никой не вижда смисъл в това да изпада в подробности за елементарни неща, които се подразбират. Отделно от това, много от хрониките имат освен информативен и поучителен и религиозен характер. Така че - кое е важното за авторите? Това кои реки са прекосили, или това че са пренебрегнали бащината заръка ( и съответно патриархиалността на средновековното общество). Днес броим реките през които синовете на Кубрат са преминали и щом не пише че те са прекосили някоя река, значи не са я прекосили. Обаче на Теофан и Никифор този проблем им е през оная работа. За тях той не е от никакво значение. И следователно, подробностите като това да опишат кой коя река е прекосил, не са от значение за тях.

Така че можем да разгледаме следните варианти

Баян си седи на задника между Днепър и Дон. Котраг преминава Дон в посока североизток. Аспарух, Котраг и Алцек поемат на запад. След Днестър се разделят, а в Панония Алцек се отделя от Котраг.

Баян си седи на задника между Днепър и Дон. Котраг преминава Дон в посока югоизток и незбежно следва сблъсък с хазарите. И се изнася на североизток.

Баян си седи на задника на изток от Дон. Всички останали тръгват на запад, като постепенно се разделят.

Какво обаче става ме Днепър и Днестър, никой не казва. А пък на мен ми е интересно.

Сега да погледнем сведенията на Теофан и Никифор по въпроса. И двете сведения са еднотипини ( въпреки че Теофан се опитва да разкраси неговото
 и на всичкото отгоре Баян е жив и си плаща данъците на хазарите. Малко е трудничко Баян да е жив по времето когато Никифор и Теофан си пишат хрониките, така че двамката просто преписват по-старо сведение. Което се потвърждава от еднотипността на някои фрагменти в техните хроники.

Но кога е писано това сведение? От една страна, разделянето на братята трябва да е станало преди 670та година. От структурата на сведението обаче можем да направим заключение, че първоначално сведението е касаело несретническа общата съдба на петимата непошлушни синчета, пренебрегнали завета на тати. По-късно, това сведение е обединено със сведението за случилото се във войната между Аспарух и Византия. И накрая достига при нас члез преразказите на Теофан и Никифор.

В крайна сметка, Аспарух е имал поне минимум (изсмукан от пръстите, но вероятно по-голям срок) от 10 години да се укрепи от другата страна на Днестър и да си живурка там.. От друга страна и Кубер има предостатъчно време да остави за себе си сведения "по-стари" от тези Аспарух. Всъщност, тези сведения не са по-стари, Просто за някой е писано, за друг не.

 

[Tomata]

Достоверно инфо, че братята са били 5? Тоз Алцокло е бил федерат на Аварите, само че стотина години преди Аспарух. За него пише Йорданес. Конфликт няма, просто хрониките са преписвани с грешна интерпретация на датировка и топонимия. Българите са мигрирали постоянно тук и там в тези бурни години.

Защо сме се втурачили в едни доста неточни извори, не знам. Има и сирийски такива, като едеските хроники напр. В други пише за белите хуни, около 350н.е. обсаждат с персите анадолските градове. След мирният договор изчезват. Но къде ли? Алтернативен маршрут е през Кавказ, като увличат много народи със себе си. Например албанци и аварци.. Да, кръстили са ги “псевдо“ щото по-пасва на полит-конюктурата. Според мен днешните албанци са се преселили от Кавказ следвайки хуни и авари и славяни, иначе би трябвало да говорят латински като власите, напр. Ето и тази река „Куфис“. Такава има близо до Багдат.. Рибата Мурсул, ми съжалявам да го кажа, но без угризения бих го спрегнал с “мърсол“.. Какво е общото ли? Ми Каленикът е зеленикав, страшно лигав и трудно се удържа в ръката. Живее в блатата, буквално заровен в тинята,-рибарите знаят. От там е и името „каленик“ според мен.

“CHIONITES (Lat. Chionitae, probably from Pahl. Xyōn/Hyōn [cf. Werner, pp. 525-29; Bailey, 1930-32a, p. 945], Av. X’iiaona [Hyaona]), a tribe of probable Iranian origin that was prominent in Bactria and Transoxania in late antiquity. The first mention of the Chionites is by the 4th-century Greek historian Ammianus Marcellinus (16.9.4), the chief authority on the events of the early history of the Chionites, in connection with the Sasanian emperor Šāpūr II (309-79 c.e.), who spent the winter of 356-57 c.e. in the territory of the Chionitae and Cuseni (amended from Euseni in the manuscripts, as suggested by Markwart, Ērānšahr, p. 36 n. 5), or Kushans. By 358 the Chionites and the Gelani (a tribe from which the name Gīlān is derived) were serving in his army (Ammianus, 17.5.1), evidence that he had succeeded in establishing military supremacy over them. As one of four main contingents (the others being the Albani [see albania], Gelani, and Sacae) in Šāpūr’s siege of Amida (modern Diyarbakır) in 359, during the war with the Roman emperor Constantius II (317-61; Ammianus 19.2.3; cf. Göbl, II, p. 287), they were responsible for the eastern section of the wall. Their king, Grumbates, lost a son in the battle, and the subsequent funeral ceremonies and cremation were vividly described by Ammianus (19.1.7­-19.2.1).“

[Tomata]

Преди 1 час, Tomata said:

Достоверно инфо, че братята са били 5? Тоз Алцокло е бил федерат на Аварите, само че стотина години преди Аспарух. За него пише Йорданес. Конфликт няма, просто хрониките са преписвани с грешна интерпретация на датировка и топонимия. Българите са мигрирали постоянно тук и там в тези бурни години.

Защо сме се втурачили в едни доста неточни извори, не знам. Има и сирийски такива, като едеските хроники напр. В други пише за белите хуни, около 350н.е. обсаждат с персите анадолските градове. След мирният договор изчезват. Но къде ли? Алтернативен маршрут е през Кавказ, като увличат много народи със себе си. Например албанци и аварци.. Да, кръстили са ги “псевдо“ щото по-пасва на полит-конюктурата. Според мен днешните албанци са се преселили от Кавказ следвайки хуни и авари и славяни, иначе би трябвало да говорят латински като власите, напр. Ето и тази река „Куфис“. Такава има близо до Багдат.. Рибата Мурсул, ми съжалявам да го кажа, но без угризения бих го спрегнал с “мърсол“.. Какво е общото ли? Ми Каленикът е зеленикав, страшно лигав и трудно се удържа в ръката. Живее в блатата, буквално заровен в тинята,-рибарите знаят. От там е и името „каленик“ според мен.

“CHIONITES (Lat. Chionitae, probably from Pahl. Xyōn/Hyōn [cf. Werner, pp. 525-29; Bailey, 1930-32a, p. 945], Av. X’iiaona [Hyaona]), a tribe of probable Iranian origin that was prominent in Bactria and Transoxania in late antiquity. The first mention of the Chionites is by the 4th-century Greek historian Ammianus Marcellinus (16.9.4), the chief authority on the events of the early history of the Chionites, in connection with the Sasanian emperor Šāpūr II (309-79 c.e.), who spent the winter of 356-57 c.e. in the territory of the Chionitae and Cuseni (amended from Euseni in the manuscripts, as suggested by Markwart, Ērānšahr, p. 36 n. 5), or Kushans. By 358 the Chionites and the Gelani (a tribe from which the name Gīlān is derived) were serving in his army (Ammianus, 17.5.1), evidence that he had succeeded in establishing military supremacy over them. As one of four main contingents (the others being the Albani [see albania], Gelani, and Sacae) in Šāpūr’s siege of Amida (modern Diyarbakır) in 359, during the war with the Roman emperor Constantius II (317-61; Ammianus 19.2.3; cf. Göbl, II, p. 287), they were responsible for the eastern section of the wall. Their king, Grumbates, lost a son in the battle, and the subsequent funeral ceremonies and cremation were vividly described by Ammianus (19.1.7­-19.2.1).“

“9. Защото много от тях бяха убити, а оцелелите избягаха сред хълмовете, с които бяха запознати. И тъй като това събитие повдигна духа и смелостта на нашата армия, те се обединиха в плътни колони и маршируваха бързо в териториите на Куадите; които, след като са се научили от миналото да се страхуват от злините, които ги надвисват, дойдоха смело в присъствието на императора, за да молят за мир като молители, тъй като той беше склонен да бъде милостив в такива случаи. В деня, определен за уреждане на условията, един от техните князе на име Зизаис, млад мъж с голям ръст, строи редиците на сарматите, за да предложи своите молби за мир под формата на армия; и щом се появиха пред очите му, той отхвърли ръцете си и падна като мъртъв, проснат на гърдите си пред императора; самият му глас от страх, отказващ службата си, когато трябваше да изрече молбите си, той събуди още повече съжаление, правейки много опити и едва успявайки от насилието на риданията си да изрече желанията си.“

[Tomata]

Преди 1 час, Tomata said:

“9. Защото много от тях бяха убити, а оцелелите избягаха сред хълмовете, с които бяха запознати. И тъй като това събитие повдигна духа и смелостта на нашата армия, те се обединиха в плътни колони и маршируваха бързо в териториите на Куадите; които, след като са се научили от миналото да се страхуват от злините, които ги надвисват, дойдоха смело в присъствието на императора, за да молят за мир като молители, тъй като той беше склонен да бъде милостив в такива случаи. В деня, определен за уреждане на условията, един от техните князе на име Зизаис, млад мъж с голям ръст, строи редиците на сарматите, за да предложи своите молби за мир под формата на армия; и щом се появиха пред очите му, той отхвърли ръцете си и падна като мъртъв, проснат на гърдите си пред императора; самият му глас от страх, отказващ службата си, когато трябваше да изрече молбите си, той събуди още повече съжаление, правейки много опити и едва успявайки от насилието на риданията си да изрече желанията си.“

10. Най-накрая, след като се възстанови и беше поканен да стане, той коленичи и след като възвърна използването на езика си, той помоли за прошка за своите престъпления. Неговите последователи също, чиито уста бяха затворени от страх, докато съдбата на техния водач все още беше съмнителна, бяха допуснати да предложат същата петиция и когато той, след като му беше заповядано да стане, им даде знака, който те отдавна очакваха, да представят своята петиция, всички те захвърлиха копията и щитовете си и протегнаха ръце в позиция на молба, стремейки се да надминат своя принц в смирението на своите молби.

11. Сред другите сармати принцът беше довел със себе си трима вождове на племена, Румо, Зинафер и Фрагилед, и много благородници, които дойдоха да предложат същата петиция с искрена надежда за успех. И те, въодушевени от обещанието за безопасност, се ангажираха да поправят предишните си враждебни действия, като изпълнят условията, които сега са им наложени; предавайки се доброволно във властта [Pg 149] на самите римляни, техните жени и деца и цялото им имущество. Добротата на императора, съчетана със справедливостта, ги покори; и той им нареди да бъдат бодри и да се върнат по домовете си, те върнаха нашите затворници. Те също доведоха заложниците, които бяха поискани от тях, и обещаха незабавно подчинение на всички заповеди на императора.

12. След това, насърчени от този пример на нашето милосърдие, други вождове дойдоха с цялото си племе, на име Арахариус и Усафер, мъже с отличия сред благородниците и начело на голяма сила от своите сънародници; единият от тях е началник на част от квадите, които са живели отвъд планините, а другият на подразделение на сарматите: двамата са обединени от близостта на техните територии и естествената им свирепост. Но императорът, страхувайки се от броя на техните последователи, да не би, докато се преструват, че сключват договор, те внезапно да се надигнат с оръжие, ги раздели; заповяда на онези, които действаха за сарматите, да се оттеглят за известно време, докато той проучи делата на Арахариус и квадите.

13. И когато се представиха пред него, като се поклониха според националния си обичай, тъй като не бяха в състояние да се изчистят от тежки обвинения, така че, страхувайки се от изключително наказание, те дадоха заложниците, които бяха поискани, въпреки че никога преди не бяха принудени да дават обещания за своята вярност.

14. Тъй като тези въпроси бяха уредени по справедлив и успешен начин, на Юзафер беше допуснато да предложи своята петиция, въпреки че Арахариус шумно протестира срещу това и поддържаше, че мирът, ратифициран с него, трябва да обхваща и Юзафер, като съюзник на неговата макара с по-нисък ранг и подчинен на неговото командване.

15. Но когато въпросът беше обсъден, сарматите бяха обявени за независими от всяка друга сила, тъй като винаги са били васали на Римската империя; и те охотно прегърнаха предложението да дадат заложници като залог за поддържане на спокойствието.

16. След това дойдоха огромен брой народи и принцове, стичащи се на тълпи, когато чуха, че на Арахариус е било позволено да си тръгне в безопасност, умолявайки ни да изтеглим меча, който беше до гърлото им; и [Pg 150] те също получиха мира, който поискаха при подобни условия, и без никакво забавяне дадоха като заложници синовете на своите благородници, които доведоха от вътрешността на страната; и те също предадоха, както настоявахме, всички свои затворници, от които се разделиха толкова неохотно, колкото и от собствените си роднини.

17. Когато тези договорености бяха завършени, безпокойството на императора се прехвърли върху сарматите, които бяха по-скоро обект на съжаление, отколкото на гняв. Невероятно е колко просперитет им беше донесла връзката ни с техните дела, така че да даде основания наистина да вярват, както си въобразяват някои хора, че Съдбата може да бъде преодоляна или създадена по волята на императора.

18. По-рано имаше много местни жители на това царство, с висок произход и голяма сила, но таен заговор въоръжи техните роби срещу тях; и тъй като сред варварите всяко право се състои в сила, те, тъй като бяха равни на своите господари по свирепост и превъзхождащи по брой, напълно ги победиха.

19. И тези местни вождове, изгубили цялата си мъдрост в страха си, избягали при Виктохали, [84] чиито селища били на голямо разстояние, смятайки, че е по-добре в избора на злини да станат подчинени на своите защитници, отколкото роби на собствените си роби. Но след това, когато получиха прошка от нас и бяха приети като верни съюзници, те съжаляваха за тежката си съдба и се позоваха на нашата пряка защита. Трогнат от незаслужената трудност на съдбата им, императорът, когато се събраха пред него, се обърна към тях с мили думи в присъствието на своята армия и им заповяда за в бъдеще да нямат господар освен него и римските генерали.

20. И за да може възстановяването на тяхната свобода да носи със себе си допълнително достойнство, той направи Зизаис техен крал, човек, както доказа събитието, заслужаващ наградите на забележително богатство и верен. След тези славни транзакции на никой от сарматите не беше позволено да си тръгне, докато всички наши пленници не се върнаха, както настоявахме преди.

29. „Тези племена, след тежки загуби, претърпени в техните атаки, и тяхната упорита и мъчителна съпротива, накрая научиха силата на нашата храброст и хвърлиха оръжията си, позволиха ръцете им, подготвени за битка, да бъдат вързани зад гърба им; и виждайки, че единствената им надежда за безопасност е в молитвата, паднаха в краката на вашия милостив император, чиито войни те откриха, че обикновено са успешни. След като се отърваха от тези врагове години ние с еднаква смелост победихме лимигантите и след като поразихме голяма част от тях, останалите намериха единствения си начин да избягат от опасността в бягството към своите скривалища в блатата.

30. „И когато тези неща бяха успешно прекратени, изглеждаше подходяща възможност за милост. Така че ние принудихме лимигантите да се преместят в много далечни земи, за да не могат повече да се движат за наша вреда; и пощадихме по-голямата част от тях. И направихме Зизаис цар над свободно родената част от тях, сигурни, че той ще ни бъде верен и смятайки, че е по-голяма чест да създадем крал за варварите отколкото да вземат един от тях, като достойнството се увеличава от [Pg 158] това почетно съображение, че владетелят, когото им дадохме по този начин, преди е бил избран и приет от тях.

[84]The Victohali were a tribe of Goths.,- Авитохол, бих казал..

[86]The Theiss.,- река Тиса в дн. Унгария.

За „несвободно родените“ смятам е ясно.

[Tomata]

 

1. Кралят, който се радваше на това нашето бедствие и плен и очакваше други успехи, напредна от този замък и марширувайки бавно, на третия ден стигна до Амида.

2. И на разсъмване всичко, докъдето можехме да видим, блестеше с блестящи ръце; и желязна конница изпълни равнините и хълмовете.

3. И самият той, възседнал своя бойник и по-висок от останалите, поведе цялата си армия, носейки вместо корона златна фигура на глава на овен, инкрустирана със скъпоценни камъни; като също така великолепен от свитата на мъже от висок ранг и от различни нации, които го последваха. И беше очевидно, че целта му беше просто да изпита гарнизона на стените с преговори, тъй като, следвайки съвета на Антонин, той бързаше към друга страна.

4. Но небесното божество, милостиво ограничаващо бедствията на империята в рамките на един регион, доведе този крал до такава екстравагантна степен на въодушевление, че той сякаш вярваше, че в момента, в който се появи, обсаденият внезапно ще бъде обзет от паника и ще прибегне до молби и молби.

5. Той язди до портите, ескортиран от кохортата на своята кралска гвардия; и докато натискаше по-смело, така че самите му черти да могат да бъдат ясно разпознати, неговите украшения го направиха такъв белег за стрели и други проектили, че той щеше да бъде убит, ако прахът не беше попречил на гледката на онези, които стреляха по него; така че след като част от дрехата му беше отрязана от удар на копие, той избяга, за да причини огромно клане в бъдеще време.

6. След това, яростен сякаш срещу кощунствени мъже, които са осквернили храм, той извика, че господарят на толкова много монарси и нации е бил обиден, и реши да използва всичките си усилия, за да унищожи града. Но след молбата на най-отбраните му генерали да не нарушава примера на милост, който той така славно бе дал, като се отдаде на гнева, той беше умиротворен и на следващия ден заповяда гарнизонът да бъде призован да се предаде.

7. Ето защо, на разсъмване, Грумбатс, кралят на хионите, смело се изкачи до стените, за да постигне тази цел, [Pg 186] с храбър корпус от стражи; и когато един умел разузнавач го забеляза да се приближава на изстрел, той пусна балистата си и порази сина си в цвета на младостта си, който беше до баща си, пронизвайки нагръдника му, гърдите и всичко останало; и той беше принц, който по ръст и красота превъзхождаше всички свои другари.

8. След смъртта му всичките му сънародници се разбягаха, но веднага се върнаха, за да предотвратят отнасянето на тялото му и след като събудиха с дисонансните си викове различни племена да им помогнат, възникна остър конфликт, стрелите летяха от двете страни като градушка.

9. След като смъртоносната битка продължи до края на деня, настъпи нощ, преди трупът на младия принц, който беше толкова упорито защитаван, да бъде изваден от купчината мъртви и потоци кръв, сред гъстата тъмнина; както преди в Троя, армиите се бият в яростни битки за другаря на тесалийския вожд.[102]

10. При смъртта му графът беше тъжен и всички благородници, както и баща му, бяха разтревожени от внезапната му загуба; и след като беше наредено спиране на оръжията, младежът, толкова благороден и обичан, беше оплакан според модата на своята нация. Той беше изнесен на ръце, които обичаше да носи, и поставен на просторна и висока купчина; около него бяха облечени десет кушетки, носещи изображения на мъртви мъже, толкова внимателно подредени, че приличаха на вече погребани трупове; и в продължение на седем дни всички мъже в ротите и батальоните празнуваха погребален празник, танцувайки и пеейки меланхолични песни в оплакване на кралската младеж.

11. И жените, с жалък ридание, съжаляваха с обичайния си плач за надеждата на своята нация, така отрязана в ранния разцвет на младостта; както поклонниците на Венера често се виждат да правят в тържествения празник на Адонис, който мистичните доктрини на религията показват като някакъв вид изображение на узрелите плодове на земята.

§ 1. Когато тялото беше изгорено и костите събрани в сребърна урна, която баща му беше заповядал да бъде пренесена [Pg 187] обратно в родната му земя, за да бъде там погребана под земята, Сапор, след като се посъветва, реши да умилостиви сянката на починалия принц, като направи разрушения град Амида свой паметник. Всъщност Гръмбейтс не желаеше да продължи напред, докато сянката на единствения му син оставаше неотмъстена.

2. И след като даде два дни за почивка и изпрати големи части от войски, за да опустошат плодородните и добре обработени полета, които бяха тежки с реколта, както по време на мир, врагът обкръжи града с линия от тежко въоръжени войници пет дълбоко; и в началото на третия ден блестящите ескадрони запълниха всяко място, докъдето погледът стигаше, във всяка посока и редиците, маршируващи бавно, заеха позициите, определени на всеки с жребий.

3. Всички перси бяха заети в ограждането на стените; онази част, която гледаше на изток, където беше убит онзи толкова фатален за нас младеж, падна на хионите. Vertæ бяха назначени на юг; албанците наблюдаваха севера; докато срещу западната порта бяха разположени сегестанците, най-свирепите войни от всички, с които имаше върволица от високи слонове, ужасни с набръчканите си кожи, които маршируваха бавно, натоварени с въоръжени мъже, ужасни отвъд дивачеството на всяка друга страшна гледка, както често сме казвали."

Годината е 359, Окт. месец.

 

 

Следва епична битка за обсаденият град, достойна за холивудски сценарии ала „Властелинът на Пръстена“...

По-важното обаче е, че същата есен персите се изтеглят обратно, а федератите им възможно преминават Кавказ и покоряват победените преди това от Рим сармати, както и готите и склавините. Тук откриваме потвръждение за причината задвижила хуните в яросните им атаки срещу Рим. Мотивът изглежда е освен грабежи,- лична вендета за нелепата смърт на сина на крал Грумбат, краля на белите хуни. Този знатен род може да е сърцевината на европейските хуни, което пък би могло да обясни защо след смърта на Атила хунската империя спонтанно се разпада.. Изглежда този управляващия род е загубил престиж и подкрепа което води до пръсване на прилепените към хуните десетки племена и народи във всички посоки.

Друг интересен детаил е церемонията по кремацията на принца. Дали това не е причината да липсват тленни останки от първите български владетели?

 

 

[БатеВаньо]

Да, това е след маркоманските войни и представя събитията от гражданската война на сарматите ако не се лъжа, между Лимигантите и Аркарагантите. 

Има някои съвпадения на имената между именника, анонимния и имена на племена и военачалници от тази война, като виктохалите и Зизай например. 

Каква ти е идеята, по принцип, с тези постове? 

Редактирано Юли 22, 2023 от БатеВаньо

[Tomata]

Преди 4 минути, БатеВаньо said:

Да, това е след маркоманските войни и представя събитията от гражданската война на сарматите ако не се лъжа, между Лимигантите и Аркарагантите. 

Има някои съвпадения на имената между именника, анонимния и имена на племена и военачалници от тази война, като виктохалите и Зизай например. 

Каква ти е идеята, по принцип, с тези постове? 

Нали търсим корените си?

Идеята е да не се ограничаваме само „ГИБИ“, защото там инфото е недостатъчно, както изглежда.

[miroki]

Преди 21 часа, Янков said:

Не ме разбра. Според картите които пускате, Аспарух се заселва на земите които Кубер и Алцек завладяват преди него. Т.е., или те вече са се изнесли от тези земи, или той ги е изгонил от там. А най вероятно е да са се движили в група и те да са се отделили от него.

Мнението ти е изкючително интересно и някои неща са точно, както ги казваш. Лошото е че съм ползвал тази стара карта и няма място да ги начертая по-хубаво използвах, че леко се вижда Дунав на запад. А сега пристигнах на морето и от телефона хич нищо не мога да направя. Дори не мога адекватно да ти прочета мнението. И ще го разгледам внимателно след 2 седмици.

Но, това, с което започна. Аспарух не минава след братята си. Той отив на юг към делтата, а те на запад. Много над Дунав (до колкото позволява теренът). Те нямат друга причина да слизат на Дунав посока Мизия, а се движат към Унгария. И аче мога да фриволнича и да кажа, че са били източно или западно от Карпатите, дори да са били водачи на склавоте и антите. Това не го казвам сериозно.

Виж и от картата, която качи bulgaroid, колко северно дават групата на Алцек и Кубер, дори по-северно отколкото и аз очаквах. Те вероятно изобщо не се доближават до империята.

И в именникът също се загатва, че са оттатък, но далеко от Дунав българите. Едва Аспарух слиза на Дунав.

Аз гледам да се пръдържам до изворите, защото иначе всеки тръгва в различна посока и се измисля нещо съвсем ново. Иначе за липсата на пергамент си прав, то е и труд и време. И другите преписвачи са съкратили, каквото са могли.

[Tomata]

On 17.07.2023 г. at 12:02, Tomata said:

Ксистон е название на риба, която кавказките българи ловят в река Кубан и продават в Цариград. Теофан Изповедник (759 - 818 г.), а и други летописци след него съобщават (ГИБИ, III, с. 261), че българите от Стара Голяма България ловели рибата  "мурзули" от Азовско море, както и "българската риба ксистон" от река Кубан. 

 

Тука нещо не се връзва отново.. Дали не са сбъркали местата на риболова? На тази карта река Муресул, е приток на Тиса, която се влива в Дунава- сарматска територия. Това е днешната река Муреш. Изворът и е в централни Карпати..

 

 

[БатеВаньо]

Преди 3 часа, Tomata said:

 

Тука нещо не се връзва отново.. Дали не са сбъркали местата на риболова? На тази карта река Муресул, е приток на Тиса, която се влива в Дунава- сарматска територия. Това е днешната река Муреш. Изворът и е в централни Карпати..

 

 

Не може хем да са кавказки българи, хем да ходят на риболов чак до Южен буг. Нещо не се връзва. 

Сегашната река Кубан, над Кавказ е много далече от некропилите, затова няма как да има общо с българите. Все едно да не правим разлика между Босфора и Боспор....