Как ерата на гласност и перестройка се отрази върху космонавтиката

[SAlexandrov]

Как ерата на гласност и перестройка се отрази върху космонавтиката

На снимката: съветският лидер Михаил Горбачов (вторият отдясно) позира с френския президент Франсоа Митеран пред симулатор на орбиталната станция „Мир“ през 1986 година. Фото: ТАСС

2 септември 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Смъртта на съветския политически лидер Михаил Горбачов на 30-ти август доведе до множество полярни мнения, оценки и преоценки на неговите политики, доминирани преди всичко от две думи: гласност и перестройка. Това са реформите, които слагат края на дългогодишната цензура в СССР и водят до частично преструктуриране на съветската икономика, при което се въвеждат елементи от капитализма. В тази статия аз няма да правя оценки на самия Горбачов като политик, а ще се опитам да представя как гласността и перестройката навлизат в космонавтиката, за да я променят завинаги.

Историята на науката в СССР може да се раздели на няколко периода: първият е Сталинският период, от 20-те години на 20-ти век до смъртта на диктатора през 1953 г., който безспорно е най-мрачният. Като дипломиран биолог аз добре познавам лисенковщината (псевдонаучно течение, кръстено на неговия създател – агронома Трофим Лисенко), която води до отхвърлянето на модерните биологични и генетични открития под предлога, че са несъвместими с комунистическата идеология (откритията са заклеймени под названията вайсманизъм-менделизъм-морганизъм). Лисенковщината води до цялостна разруха в селското стопанство и връща равнището на биологическите науки в СССР с десетилетия назад. Сталинският период се характеризира с назначаването на партийни функционери начело на научно-изследователските институции, фокус върху приложния характер на науката и стремеж към автаркия от западната научна общност.

След смъртта на Сталин учените започват да си връщат контрола върху управлението на научния апарат. През следващите години, благодарение на победата във Втората световна война, разработката на ядрени оръжия, строежа на атомния реактор и изстрелването на първия изкуствен спътник, съветските физици се сдобиват с огромен престиж и политическа мощ. През 50-те години текат процеси на скъсване с централизацията, наложена от Сталинизма, по време на които изследователите с подкрепата на Хрушчов премахват влиянието на Академията на науките (АН СССР) върху технологичните институти и ги прехвърлят към специализирани индустриални министерства. Лека-полека научният свят престава да толерира твърденията, че теорията на относителността, квантовата механика и кибернетиката са буржоазни измишльотини и „идеалистически“ науки (макар че забраната срещу генетиката продължава чак до 1965 г.). Но ако Хрушчовата епоха е в общи линии благоприятна, следващата (Брежневата, до 1982 г.), оказва по-скоро лошо влияние върху научната дейност поради нежеланието на партията да отпусне желязната си хватка. Като резултат по времето на Брежнев научните институти страдат от засилващата се бюрокрация, а изследванията продължават по инерция или съобразно тяхната стойност за режима.

Следва Горбачовата епоха (от 1985 до 1991 г.), по времето на която отново се правят опити да се намали влиянието на партията и да се даде повече власт на специалистите. „Перестройката“ тук включва ускоряване на пенсионирането на внедрените бюрократи, въвеждане на компютрите в научната практика, намаляване на цензурата спрямо западните научни списания и по-широко международно сътрудничество (изт. Josephson, American Journal of Physics, 1989).

Развитието на космонавтиката следва донякъде това на науката. Космическите изследвания са силно привилегировани (за разлика, например, от биологическите), а през 50-те години Никита Хрушчов обявава ракетно-космическата технология за „стартовата площадка на социализма“. Огромните успехи в края на 50-те и началото на 60-те (първите полети до Луната, мисията на Гагарин, първата „космическа разходка“ на Леонов) се дължат най-вече на неуморната работа на главния конструктор Сергей Павлович Корольов. По-късно, през хода на Брежневата епоха привилегированата космонавтика е обхваната в по-малка степен от стагнацията и разпада в сравнение с останалите научни дисциплини, но и тук застоят е налице. Наблюдава се обща атмосфера на разочарование, властимащите не се съобразяват с лидерите и специалистите в ракетно-космическия отрасъл, смъртта на Корольов е съкрушаваща, увеличава се намесата на партийната администрация. Всичко това се отразява зле на космонавтиката. В епохата на стагнацията започва работа по совалката „Буран“ и на ракетата „Енергия“, а техните изстрелвания се случват през перестройката. Горбачовата епоха води до разкриването на тайните на ранната космическа надпревара, а съветските корпорации започват да рекламират услугите си и много забрани са вдигнати (източник: Владимир Сиромятников, съветски космически учен и създател на механизмите за скачване).

Изключително подробно описание на процесите в съветската космонавтика през перестройката има на страниците на сп. Space Policy (изд. Elsevier) с автор Джефри Пери. Следващите редове от тази публикация ще са преразказ от наблюдаваното от Пери, който по това време е част от т.нар. Група Кетъринг, обединяваща независими наблюдатели на космическит полети.

Пери подчертава, че в периода между 1962 г. до перестройката по-голямата част от съветските мисии са били обвити в строга секретност. Рядко се е говорило за това какви ракети-носители са били използвани и докато официалната съветска преса като правило не си е позволявала да публикува откровени лъжи, същевременно не е представяла и цялостната истина.

По този повод експертът разказва за любопитна случка в неговия живот. През 1975 г. Пери очаква изстрелването на пилотирания космически кораб „Союз 15“ до новата орбитална станция „Салют 3“. Стартът се очертава да се случи на 22-ри август, но на този ден СССР нищо не обявява. Четири дни по-късно Пери се опитва да прихване радиосигнал от кораба, но не успява. За щастие негови колеги от Швеция успяват да засекат радиосигналите и от Ройтерс се свързват с експерта за коментар, като му обещават, че ще го информират когато от СССР публикуват официално обявление на мисията (това най-после се случва в нощта на 27-ми август).

На следващия ден Пери включва радиоприемника си, очаквайки да научи, че „Союз 15“ се е скачил успешно със „Салют 3“. Вместо това получената от станцията телеметрична информация показва, че скачването не се е състояло и също така няма радиосигнал от кораба. Поглеждайки през прозореца експертът вижда, че космическият кораб е локализиран в съзвездието Кит, а станцията го следва. Очевидно нещо не е наред, но кой може да каже какво точно се е случило толкова рано, в 4 и половина сутринта?

В 08:00 ч. Москва оповестява, че „Союз 15“ е маневрирал около „Салют 3“ и е доближил станцията неколкократно, но космонавтите вече привършват полета и се готвят за завръщането си на Земята. Веднага след това Пери пише материал за британски вестник, в който твърди, че заради неспособността на „Союз“ в стандартната си конфигурация да поддържа живота на екипаж за повече от 48 часа, без да има скачване, вероятно ще се наложи спешно приземяване през нощта – първото в историята на съветската космонавтика. На следполетната пресконференция в Звездното градче обаче изобщо не е съобщено, че е имало план корабът да се скачи. Нощното кацане не е представено като резултат от проваленото скачване, а като демонстрация на способността на корабите „Союз“ да се завръщат по всяко време на годината, във всякакви метеорологични условия, по всяко време на денонощието.

Ето какви са характеристиките на съветската космонавтика преди Горбачовата епоха според Джефри Пери. Заради военната им приложимост, точното местоположение на съветските космодруми е обвито в секретност. Първият чужденец, който посещава Байконур (това се случва за наблюдението на полета на „Космос 122“ през юни 1866 г.), е френският президент Шарл дьо Гол, като тогава той е придружаван само от личния си лекар. Четири години по-късно друг френски президент Жорж Помпиду отново пристига на Байконур, този път да наблюдава старта на „Космос 368“. След това, през 1975 г., по времето на проекта „Аполо-Союз“, космодрумът Байконур е отворен за три групи американски техници и астронавти, но те умишлено са извозени дотам през нощта.

Що се касае до северния космодрум Плесецк, неговото съществуване не е обявено официално чак до 1983 година, макар че през 1972 г., по време на полета на „Интеркосмос 8“, експерти от други държави, част от програмата Интеркосмос, са пристигнали на място да гледат предстартовата подготовка. Също така, на 7-ми август 1981 г., по време на изстрелването на българския спътник „България 1300“, на Плесецк е пристигнала делегация от нашата страна заедно с първия ни космонавт Георги Иванов.

Как стои въпросът с ракетите-носители? Тяхното съществуване и характеристики също са обвити в секретност, твърди Пери. Изминават цели десет години след полета на „Спутник 1“ и едва тогава (през 1967 г.) ракетата-носител от мисията е представена на изложението в Париж. Тежкотоварната ракета „Протон“ е разработена от гражданско, а не от военно бюро, но дори и в този случай, макар и да дебютира през 1965 година, първите ясни кадри от полет на „Протон“ са показани през 1984 г. по време на изстрелването на двете космически мисии от програмата „Вега“ до Халеевата комета и Венера. През перестройката руснаците започват да налагат „Протон“ като комерсиална ракета и вече излизат наяве множество детайли за характеристиките ѝ.

Когато през 1987 г. (в разгара на Горбачовата епоха) е въведена в експлоатация новата ракета-носител „Енергия“, дебютният ѝ полет се радва на широко медийно отразяване. Тогава в космоса е изпратен военният апарат „Полюс“ и впоследствие медиите подчертават, че той се е повредил, поради което не е достигнал орбита, но същевременно журналистите разкриват, че ракетата-носител е сработила според очакванията.

По времето на перестройката режимът на СССР е по-отворен да разкрива провалите на космическите си мисии, но през Брежневата и Хрушчовата епоха такава думичка като „провал“ изобщо не се споменава. В случай че някоя лунна или междупланетна мисия не успее да напусне околоземната орбита, тя получава названието „Космос“. Поради цензурата широката общественост добива представа, че съветската програма е изцяло успешна, докато американската – не (ранните изстрелвания на американските спътници са излъчвани на живо по телевизията и всеки човек става свидетел на авариите им). Дори и по времето на писането на статията на Пери (през 1989 г.) малцина в западния свят знаят, че между успешните изстрелвания на двата „Спутник 1“ и „Спутник 2“ (с кучето Лайка) и изстрелването на роботизираната станция „Луна 1“ (която не си изпълнява успешно мисията да уцели Луната) е имало три аварийни изстрелвания на лунни мисии и на един спътник, докато същите западняци са чували поне за някои от авариите на САЩ -било то за „Вангард“, „Експлорър“ или „Бийкън“. Разбира се, СССР не успява да скрие най-големите си провали – смъртта на космонавта Владимир Комаров („Союз 1“) и на Доброволски, Волков и Пацаев („Союз 11“), но точните причини за аварията на „Союз 11“ се крият месеци наред. Единствено благодарение на натиска от САЩ, непосредствено преди мисията „Аполо-Союз“, историята излиза наяве.

Епохата „гласност“ и „перестройка“ не само извежда наяве тайните на руската космонавтика, но полага началото и на нейната комерсиализация, за която, както знаем, продължава след краха на СССР. Пери разказва, че един от най-ранните признаци за настъпващата комерсиализация е наблюдаван по време на полета на втория български космонавт Александър Александров (мисията „Союз-ТМ 5“, 1988 г.). Тогава швейцарската рекламна агенция Punto подписва договор с Главкосмос и ЛИЦЕНЗИНТОРГ за поставянето върху станция „Мир“ на два рекламни панела с размери 2 на 3 метра. Рекламни банери и знаци е трябвало да бъдат сложени и на костюмите на космонавтите, както и да бъдат позиционирани рекламни табла на стартовата площадка. Договорът е сключен за сумата от 1 милион швейцарски франка.

По времето на управлението на Горбачов е създадена „гражданската“ космическа агенция Главкосмос. Агенцията става отговорна по съблюдаването на научната продукция, програмата за орбитална станция „Мир“ и комерсиалните дейности. За пъв път са предложени услуги по изстрелвания, обхващащи всички действащи съветски ракети, включително новите по това време „Зенит“ и „Енергия“.

Като заключение може да кажем, че какъвто и да е – добър или лош управител, именно Горбачов е този, който отваря съветската космонавтика към света и това се оказва политика, характеризираща и руската космонавтика след разпадането на СССР. Но сега, когато Русия воюва с Украйна и множество съвместни инициативи са рухнали, предстои да видим какво ще се случи занапред в сферата на международното сътрудничество. Рано е да се каже, но поне може да се радваме, че Дмитрий Рогозин бе уволнен и ако не друго, на негово място бе поставен Юрий Борисов – който открито призовава за разграничаването на политиката от космическите дейности.

https://cosmos.1.bg/space/2022/09/02/gorvachev-space/

[Петър_Пейчев]

Общо взето краят на Студената война, ако не спря напълно, то забави изключително на космонавтиката и медицината, в частност фармацията.