Веществено и Полево взаимодействие в природата

[Dok_1969]

Физиката е изследвала само полевото взаимодействие, 4 сили , Гравитацията, електро магнетизма , силното и слабото ядрено взаимодействие. Всички тези взаимодействия стават от дистанция с различни стойности от квадрата на разстоянията на взаимодействащи те си обекти. Съществуват обаче и веществени взаимодействия които са без дистанционни, така да се каже " допирни ", и те са причината за вълновите свойства на частиците, " интерференция и дифракция". Когато фотони взаимодействат със стените на процепите на дифракционната решетка, или пък електрони. Всички дистанционни взаимодействия: електро - магнитни, гравитационни, електро - слаби и ядрени сили, действат на принципа на медиатори (има нещо между тях чрез което се осъществява дистанционното взаимодействие) Това нещо може и да е ефир, или така наречените виртуални частици.

Редактирано Септември 3, 2022 от Dok_1969

[Tomata]

Преди 15 часа, Dok_1969 said:

Физиката е изследвала само полевото взаимодействие, 4 сили , Гравитацията, електро магнетизма , силното и слабото ядрено взаимодействие. Всички тези взаимодействия стават от дистанция с различни стойности от квадрата на разстоянията на взаимодействащи те си обекти. Съществуват обаче и веществени взаимодействия които са без дистанционни, така да се каже " допирни ", и те са причината за вълновите свойства на частиците, " интерференция и дифракция". Когато фотони взаимодействат със стените на процепите на дифракционната решетка, или пък електрони. Всички дистанционни взаимодействия: електро - магнитни, гравитационни, електро - слаби и ядрени сили, действат на принципа на медиатори (има нещо между тях чрез което се осъществява дистанционното взаимодействие) Това нещо може и да е ефир, или така наречените виртуални частици.

 

За това ли става въпрос?

[Станислав Янков]

 

Анимация на излъчване на радиовълни от вертикален симетричен полувълнов вибратор, показваща линиите на електричното поле. Антената се захранва в средата от предавател с променлив ток, изобразено чрез смяна на полярността в двата края на дипола чрез знаците (+) положителна и (−) отрицателна.

Ето така се формират електромагнитните вълни. Тук говорим за движението на множество електрони по периферията на проводника, в синхрон, а не за единични електрони, които да излъчват единични фотони и така да се включва и квантовата механика. Съвместното действие на множеството електрони по излъчващата антена води до съвместяване на действието и на множеството излъчвани фотони, точно както се укрупнява и ефекта на магнитното поле например при множество намотки под формата на бобина в сравнение с магнитния ефект от прав проводник, по който тече ток. Макар в случая антената да е права, вълните, които тя излъчва се деформират, защото промяната на съвкупното движение на електроните първо нагоре, а после и надолу протича не мигновено, а с крайна скорост и това води и до показаното огъване и деформиране на вълновите фронтове.

[Dok_1969]

Преди 20 часа, Tomata said:

 

За това ли става въпрос?

Не този ефект е преодоляване на потенциала бариера от квантова частица с по малка енергия необходима за това. Как става, не се ли нарушава в случая закона за запазване на енергията. Ами обяснението от квантовата механика е че частицата всъщност има енергията за този преход, но е неопределена , и изглежда че енергията и не достига за прехода през потенциалната бариера. Всъщност при опита се разглежда ансамбъл от частици които поединично разгледани са с по малка енергия необходима за преодоляване на потенциалната бариера, и само малцина от тях успяват да я преодолеят. И изглежда че има от тях такива с необходимата енергия за да преодолеят потенциалната бариера.

[Dok_1969]

Изглежда че електроните по някакъв начин обменят помежду си своята енергия, възможно това да става чрез контактно взаимодействие за което по горе споменах.

[Tomata]

Преди 20 минути, Dok_1969 said:

Всъщност при опита се разглежда ансамбъл от частици които поединично разгледани са с по малка енергия необходима за

Опитът е само за визуализация, с условно приближение. Както е казано, когато се говори за квантови процеси, понятието частица губи смисъла си, т.е. от учебниците знаем, че електрона напр. има вълнови свойства и затова той се намира в момент t едновременно в различни точки от пространството. Идеята е, тъй като се спомена дифракционната решетка, че това не са топчета прелитащи през процеп, а електромагнитни вълни. При тях няма как да приложим ΔI= 1/LxL  Процесите разглеждани от квантовата физика са доста абстрактни и мъгливи, за  мен поне   

[Tomata]

Преди 4 минути, Втори след княза said:

Моля за уточнение. Електронът "се намира" или "може да се намира" в различни точки, в см. "не можем да определим в коя точка се намира". 

Едновременното актуално намиране в различни точки е философско чудо (не зная за физическо). Можем ли да го установим, че съществува и тук, и там или не можем да го установим никъде и за това е възможно и тук и там?

Не можем, защото той няма да е там   Философски въпрос, така да се каже.. И все пак той има макар и мизерна, но някаква маса. Теоретично би трябвало да се подчинява на класич. физ. закони, но не го превел.. 

[scaner]

Преди 12 минути, Втори след княза said:

Уважаеми, съфорумци. Когато съм приемал нещата на готово, знаех, че токът произвежда поле. Ще направи ли някой доброжелателно усилие да обясни как така се случва дистанционната сила? Представям си билярдна топка да удари друга и й придаде сила. Представям си електрон, подобно земята около слънцето да се сблъска с друга система и да не позволи да проникне друго тяло в това. Обаче представите ми се ограничават с досег. Обаче дистанционно...?  Има ли някакво образно описание?

Всяко взаимодействие е локално, според съвременната физзика. Преносител е полето или неговите кванти. Ако има кванти (при достатъчно високо енергетично състояние на полето) - например светлината - пренасянето на взаимодействието трябва да е ясно. Ако няма кванти - полето е в основното си енергетично състояние - тогава взаимодействието се осъществява от виртуалните частици. Това са флуктуации на полето, имащи поведение на квантите, но не им достига енергия и импулс за да са реални кванти. Движението им е подобно на солитони в полето, и не надхвърля по скорост скоростта на светлината. Могат да осъществяват както отблъскване, така и привличане.

Преди 3 минути, Втори след княза said:

Моля за уточнение. Електронът "се намира" или "може да се намира" в различни точки, в см. "не можем да определим в коя точка се намира". 

Едновременното актуално намиране в различни точки е философско чудо (не зная за физическо). Можем ли да го установим, че съществува и тук, и там или не можем да го установим никъде и за това е възможно и тук и там?

Не става дума за едновременно намиране в различни точки. Това е нелокалност, и не се разглежда в съвременната физика. Нелокалността във физиката има други измерения, свързани със състоянието, например примера със сплетените двойки.

Самата представа че електронът е на конкретно място е порочна за физиката. Според принципът за неопределеност, ако електронът се намира в определено място, той ще притежава неопределен импулс, т.е. невъзможно е да се опише смислено поведението му във времето. "Мястото" е опростена абстракция, която не е достатъчно адекватна за описание на микрообектите. Затова и във физиката е заменена със "състояние".

[Tomata]

Преди 33 минути, Втори след княза said:

Моля за уточнение. Електронът "се намира" или "може да се намира" в различни точки, в см. "не можем да определим в коя точка се намира". 

 

[laplandeca]

Преди 8 часа, scaner said:

Всяко взаимодействие е локално, според съвременната физзика. Преносител е полето или неговите кванти. Ако има кванти (при достатъчно високо енергетично състояние на полето) - например светлината - пренасянето на взаимодействието трябва да е ясно. Ако няма кванти - полето е в основното си енергетично състояние - тогава взаимодействието се осъществява от виртуалните частици. Това са флуктуации на полето, имащи поведение на квантите, но не им достига енергия и импулс за да са реални кванти. Движението им е подобно на солитони в полето, и не надхвърля по скорост скоростта на светлината. Могат да осъществяват както отблъскване, така и привличане.

Не става дума за едновременно намиране в различни точки. Това е нелокалност, и не се разглежда в съвременната физика. Нелокалността във физиката има други измерения, свързани със състоянието, например примера със сплетените двойки.

Самата представа че електронът е на конкретно място е порочна за физиката. Според принципът за неопределеност, ако електронът се намира в определено място, той ще притежава неопределен импулс, т.е. невъзможно е да се опише смислено поведението му във времето. "Мястото" е опростена абстракция, която не е достатъчно адекватна за описание на микрообектите. Затова и във физиката е заменена със "състояние".

Съвременната физика изисква наличие на <поле> на някаква <матрица>, което е патологично според мен, остатъчно от консервативното мислене по времената на Етера и сетне по времето на Айнщаин за всеизпълващо ПространствоВреме. 
За мен правилния начин на мислене е локални полета , част от комплекса <частица - поле> . Самите взаимодействия относно локалното поле и материя не са строго дифинирани , те са <обемни> , относно Космос са взаимодействия в тясна област на локални поле-материя комплекси, т.е. са локални за Голямата картина.
Самото пространственно движение и съществуеане на фотон е взаимодействие от горния тип, поредици от <обемни> взаимодействия с локални комплекси. Няма първоприюинно поле, няма спусната <матрица> , неизбромите локалности дават илюзията за да се появят модели за <квантови полета> полета ха Хикс, Простр.Време и пр.

[scaner]

Преди 21 минути, Втори след княза said:

Вярно ли разбирам, че енергията в полето не е равномерно разпределена (с уговорката за квадратично намаляване с разстоянието), но е на струпвания, наречени кванти? Подобно на материалните струпвания, между енергийните също е вакуум, нулева енергия. Така ли?

Представи си полето като море. Като се вълнува, по него ходят почти самостоятелни структури, морските вълни. Те пренасят и енергия и импулс. Това са виртуалните частици. Когато почнат да хвърчат капки - това са квантите, които имат самостоятелен живот. Ако морето не се вълнува, то е в минимално енергетично състояние, но с ненулева енергия.

Преди 21 минути, Втори след княза said:

Оспорва ли се наличието на виртуални частици? Хипотеза ли са или утвърден модел, дали са вече експериментално доказани?

Полето има енергетични състояния. Най-ниското - това е "чистото" поле. По-високите енергетични състояния вече са квантите (например фотоните). Енергетичните състояния не са непрекъснат, а дискретен спектър - между най-ниското и първото и следващите има ясна енергетична разлика, поради квантуването.

Виртуалните частици са вълнуване (флуктуации) на най-ниското енергетично състояние на полето, притежаващи някаква степен на самоорганизация. Просто полето в това състояние произвежда "вълни" (като примера с морето по-горе) които не са достатъчно енергетични и самостоятелни за да бъдат кванти, но в голяма степен имат самостоятелно поведение. Затова и са виртуални, а не реални частици (кванти). От математична гледна точка самостоятелното им разглеждане като "частици" опростява нещата и има някои предимства,

Поради наличието на такива виртуални частици, полето в най-ниското си състояние не е лишено от енергия, а има някакъв минимум. Който се нарича "енергия на нулеватаа точка", или "zero point energy". Тоест, ако създадеш вакуум, изчистиш го максимално от всичко възможно, кванти и полета, в него ще има тази енергия, съответна на минималното енергетично състояние - не може да махнеш напълно полето. Определена енергия на кубичен метър, в цялото прострнство. Това състояние се нарича "физически вакуум", за разлика от класическото "празно пространство".

Редактирано Септември 5, 2022 от scaner

[Малоум 2]

Преди 11 часа, Втори след княза said:

Моля за уточнение. Електронът "се намира" или "може да се намира" в различни точки, в см. "не можем да определим в коя точка се намира". 

Едновременното актуално намиране в различни точки е философско чудо (не зная за физическо). Можем ли да го установим, че съществува и тук, и там или не можем да го установим никъде и за това е възможно и тук и там?

Без някакъв "модел за визуализация", е трудно да се обясняват особеностите.

(Затова: модел - топлийка. Пластмасовото топче е централна част-електрон, а металната стреличка е оста на вихровото поле - конус с връх в топчето - образуващо полето около топчето. 1. При липса на околни смущаващи полета електронът се движи по инерция, без да излъчва елмагн. вълни - класически. 2.Оста на конусчетата се сменя алтернативно: предно - с фотони от околното (по Дьо Бройл с пилотна вълна в посока движение)- образуване на "цял" електрон, с полето си и това действие го движи напред -  следва 3. реакция от центъра и се излъчва погълнатото назад. Там където е, 4.пак поглъща от околното поле до "цял" електрон, но заради забавяне на пулсациите - преместванията по направление не са равни. Следва пак поглъщане отпред и .т н. - на тласъци се движи електронът като цяло - поглъщане-излъчване са в рамките на обема на образуванието. Ако се има предвид, че големината му е колкото големината на половин протон (и по-малка)- вежда се, че не може да каже еднозначно къде е електронът. Всяко облъчване за подобна информация променя форма и обем на полето на електрона - предизвиква ускорителни движения, защото електронът се формира и от фотоните на околно поле, и траектория, и място - не могат да се установят, нито колко е моментната скорост на образуванието. Оста на конусите може да определя  "спин" на частицата - мени се по направление и посока, макар че, спин е проекция на част от това на оста, върху вектор механичен въртящ момент (спин 1/2). Сумарно е действието на спинов и мех. моменти за поведението на електрон - затова се говори за състояние, а не за точно измерване отделните физ. характеристики положение и скорост.)

Сила - при сблъсък - е взаимодействие на полетата на повърхностите (на обвивките) на сблъсък. Никой атом (частица, яйце с черупка) не си дава обема "без бой"!

Сила - на разстояние - суперпозиция на полета излъчвани, от тела - в междината на обектите "се наслагват". Ако е конструктивно - сила на привличане. Ако е деструктивно - отблъскване. (подреденост- неподреденост на полетата около обектите)

...

[Малоум 2]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Да и ако за материята що- годе ми е понятно, то за полето не ми идеше на ум "дистанционното" въздействие. 

Идеята за изпълнено с енергия пространство и напречни вълни на квантите и действието на виртуални частици ми обяснява някои неща. За по- дълбоко обяснение не ми достига разбиране на "висшата физика". 

(при каквито и да е изследвания, това което "се вижда" в резултат е смес от множество фотони на полета (смесени вълни), включително и тези на елементите (чарковете) на апаратурата. Напречни на посоката на разпространение са компонентите Е и Н - интензитет на електрично и магнитно поле)

...

...

Редактирано Септември 5, 2022 от Малоум 2

[Шпага]

Преди 8 часа, scaner said:

...

Поради наличието на такива виртуални частици, полето в най-ниското си състояние не е лишено от енергия, а има някакъв минимум. Който се нарича "енергия на нулеватаа точка", или "zero point energy". Тоест, ако създадеш вакуум, изчистиш го максимално от всичко възможно, кванти и полета, в него ще има тази енергия, съответна на минималното енергетично състояние - не може да махнеш напълно полето. Определена енергия на кубичен метър, в цялото прострнство. Това състояние се нарича "физически вакуум", за разлика от класическото "празно пространство".

И  тъй като енергията е свойство на материята, значи физическият вакуум всъщност е вид материя.

Т.е. отново вакчастиците на Малоум се включват в "картинката"

[scaner]

Преди 28 минути, Шпага said:

И  тъй като енергията е свойство на материята, значи физическият вакуум всъщност е вид материя.

Естествено. Нали това са полетат?

Преди 29 минути, Шпага said:

Т.е. отново вакчастиците на Малоум се включват в "картинката"

Не, тук работи Феята на зъбчетата

[Станислав Янков]

Преди 35 минути, Шпага said:

И  тъй като енергията е свойство на материята, значи физическият вакуум всъщност е вид материя.

Т.е. отново вакчастиците на Малоум се включват в "картинката"

Никой физик не отрича, че физическия вакуум е материя, но защо пък непременно трябва да е частици и то вак?! Защото не съществува "частица", която да не притежава и вълнови свойства. А и защо "празното пространство" и неговото разширение да не е движение на вакуумната материя пред възприятията с много-много бавна скорост, ако не и даже с един вид "отрицателна" скорост? След като ускоряването към скоростта на светлината скъсява дължината по посока на движението до нулева при достигане на скоростта на светлината, то "отрицателна" скорост, "под нулата", да води до разширяване на пространство-времето? Фундаментален момент, както при универсалната за всички скорост на светлината. По същия начин забавяне на движението за всички "под нулата", към отрицателни стойности, да води до разширяване на пространство-времето към по-голям от нулевия размер...

Редактирано Септември 5, 2022 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 59 минути, Шпага said:

И  тъй като енергията е свойство на материята, значи физическият вакуум всъщност е вид материя.

Т.е. отново вакчастиците на Малоум се включват в "картинката"

Преди 24 минути, Станислав Янков said:

...ако не и даже с един вид "отрицателна" скорост? След като ускоряването към скоростта на светлината скъсява дължината по посока на движението до нулева при достигане на скоростта на светлината, то "отрицателна" скорост, "под нулата", да води до разширяване на пространство-времето? Фундаментален момент, както при универсалната за всички скорост на светлината. По същия начин забавяне на движението за всички "под нулата", към отрицателни стойности, да води до разширяване на пространство-времето към по-голям от нулевия размер...

Всъщност, не точно! Ако движение със скоростта на светлината води до нулиране на дължината по посока на движението, то забавяне до пълен покой ще дава разширение до безкрайност, така че - не можем да говорим за нулево, камо ли пък за отрицателно движение за разширение, а само за движение с много-много бавна, но не и нулева скорост (Вселената не е безкрайна, даже и да е безгранична).

Редактирано Септември 5, 2022 от Станислав Янков

[Tomata]

Стана много квантова тази тема.. 

Taka, значи сингулярност, експанзия и т.н. е горе долу ясно. След това материята се разпръсква центробежно и звезди, галактики и т.н. се отдалечават една от друга по някаква закономерност. Въпросът е, колко дълго продължава този процес, импулсът така да се каже? Щом пространството е материално, то движението на галактиките би следвало да го раздува, или обратно- то ги тегли след себе си. Ако то  си е било там отпреди и по дефиниция като нематериален обект изпълнен рехаво с тъмна материя, не е ли вероятно все някога да има сблъсък ако тъмната материя не се движи със същата скорост като нашата?

[Шпага]

On 5.09.2022 г. at 9:20, scaner said:

Тоест, ако създадеш вакуум, изчистиш го максимално от всичко възможно, кванти и полета, в него ще има тази енергия, съответна на минималното енергетично състояние - не може да махнеш напълно полето. Определена енергия на кубичен метър, в цялото прострнство. Това състояние се нарича "физически вакуум", за разлика от класическото "празно пространство".

Сканер, възможно ли е да бъде "изградена" отправна система в поле, намиращо се в минимално енергетично състояние... Или казано по друг начин: възможна ли е отправна система в "чист" физически вакуум?

[scaner]

Преди 30 минути, Шпага said:

Сканер, възможно ли е да бъде "изградена" отправна система в поле, намиращо се в минимално енергетично състояние... Или казано по друг начин: възможна ли е отправна система в "чист" физически вакуум?

Не може. Нужно е да има стабилна във времето неравномерност, за да се привърже отправна система, а случайните флуктуации не осигуряват такава. Но в минималното състояние средната енергия на полето във всяка точка е една и съща. В по-високо енергетично състояние, с кванти, такава отправна система може да се създаде (а това вече не е физически вакуум). Но не със всяко поле, с електромагнитното например не става - то е лоренц-инвариантно. Но с електрослабото може.

[Шпага]

Преди 16 минути, scaner said:

Не може. Нужно е да има стабилна във времето неравномерност, за да се привърже отправна система, а случайните флуктуации не осигуряват такава. Но в минималното състояние средната енергия на полето във всяка точка е една и съща. В по-високо енергетично състояние, с кванти, такава отправна система може да се създаде (а това вече не е физически вакуум). Но не със всяко поле, с електромагнитното например не става - то е лоренц-инвариантно. Но с електрослабото може.

Но щом е така, как е установено каква е скоростта на светлината във вакуум? И въобще, след като не може да се каже "скорост на нещо спрямо вакуума", не се ли оказва, че вакуумът всъщност е неподвижен - абсолютно неподвижен?

П.П. Имам предвид че щом няма понятие "скорост на обект спрямо вакуума", значи няма и понятие "скорост на вакуума спрямо обект". Откъдето следва, че вакуумът - това "първично поле" - е абсолютно неподвижен...

Редактирано Септември 6, 2022 от Шпага

[scaner]

Преди 32 минути, Шпага said:

Но щом е така, как е установено каква е скоростта на светлината във вакуум? И въобще, след като не може да се каже "скорост на нещо спрямо вакуума", не се ли оказва, че вакуумът всъщност е неподвижен - абсолютно неподвижен?

След като не може да се дефинира скорост спрямо вакуума, вакуума притежава ли качество "движение", на което характеристика е скоростта? И след като не притежава, какво означава "неподвижен"? Да не говорим за някаква абсолютност, такава няма принципно, защото движението винаги е относително, както и покоят.

А как е установена скоростта на светлината във вакуум? Просто, създава се добър вакуум, и се определя времето за което светлината изминава пътя от А до Б в него Това е принципната идея, технически е малко по-сложно. А добър вакуум е такова разреждане на газ, че вероятността фотон да се сблъска с атом да бъде малка. На практика, от някакво разреждане нататък резултатът не се променя, така че имаме светлина във вакуум. Можем да я имерим и в сух дъздух, и да разделим резултатът на 1.0002, колкото е приблизително коефициентът на пречупване на въздуха. Както виждаш, въздухът слабо влияе на скоростта на светлината, разреждането само ще вкарва още нули след единицата.

Преди 40 минути, Шпага said:

П.П. Имам предвид че щом няма понятие "скорост на обект спрямо вакуума", значи няма и понятие "скорост на вакуума спрямо обект". Откъдето следва, че вакуумът - това "първично поле" - е абсолютно неподвижен...

Да де, вакуумът не притежава движение, за това и няма "скорост на вакуума спрямо обект" и обратно.

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Не мога да измисля "отрицателна скорост", както и "отрицателна големина" за нещо в природата. Всеки процес започва от някаква избрана от нас точка и си действа. Дали ще е някаква пулсация, примерно като дишането- изсмукване на вещество и излъчване на вещество, привличане и отблъскване, те просто си действат. Ако пък сменим посоката, процесът пак ще си върви, тялото ще се движи пак с положителна скорост, но за удобство можем да мерим и в отрицателни стойности. 

Идеята за два огледални конуса свързани във върховете си може да удовлетвори въображението ми за някакви размери, преминаващи във все по- малки, докато стигнат 0 и започнат да растат отрицателно, но моето въображение може да си направи и картина  на фея на зъбките. 

Всъщност ние можем да наречем някой процес "отрицателен", само защото е в противоположната посока, но изборът на координати си е наша работа и наименуването също. 

Смятам, че размерите, промените и масата са положителни, като минималните/максималните протяжност, вещество/енергия и продължителност на процес, което можем да измерим зависят от уредите с които разполагаме. 

Поправих се в следващия ми коментар - пределът е нулева подвижност спрямо възприятието, което ще доведе до безкрайни дължини. Само че, дори цялата ни Вселена е крайна, даже и да е безгранична (когато достигнеш "края" ѝ спрямо мястото, от което си тръгнал, ти пак си се върнал на стартовата ти точка, ако не е имало междувременно никакви вселенски промени, разширения и т.н.). И това означава, че имаш един универсален (възприеман от всичко масивно) пласт, слой, перспектива с изключително бавно, НО НЕ ЧАК НУЛЕВО, движение спрямо възприятието, който ти дава пространство-времето на Вселената с актуалните му размери (не безкрайни, дори и да са безгранични). На другия "край" се разполага пък друг пласт, слой, перспектива на движение спрямо възприятието ти, пак универсален за всички - движението със скоростта на светлината, което занулява хода на часовниците и размерите. Това нещо трябва да е налично в отделна, различна форма за всяко отделно от трите пространствени измерения, защото всяко от тях е различна посока на движението, която се разгъва чрез забавяне на скоростта отделно от другите две, макар и да действат съвместно - както се "уплътнява" магнитното поле при намотките на бобина и става различно в сравнение с магнитното поле на прав проводник с движение на ток по него. Разгъването на пространствените измерения от нулеви размери би трябвало да става чрез забавяне на скоростта от светлинна към все по-бавна подсветлинна (разширението на Вселената), а пък нищо масивно не може да достигне скоростта на светлината без фундаментална, качествена промяна на същността си от масивна във вълнова.

Редактирано Септември 6, 2022 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 11 часа, Tomata said:

Стана много квантова тази тема.. 

Taka, значи сингулярност, експанзия и т.н. е горе долу ясно. След това материята се разпръсква центробежно и звезди, галактики и т.н. се отдалечават една от друга по някаква закономерност. Въпросът е, колко дълго продължава този процес, импулсът така да се каже? Щом пространството е материално, то движението на галактиките би следвало да го раздува, или обратно- то ги тегли след себе си. Ако то  си е било там отпреди и по дефиниция като нематериален обект изпълнен рехаво с тъмна материя, не е ли вероятно все някога да има сблъсък ако тъмната материя не се движи със същата скорост като нашата?

Напротив! И в по-горния ми коментар, където съм копирал изображението на пораждане и излъчване на електромагнитни вълни специално съм подчертал, че избягвам разглеждането на излъчването на отделни фотони от отделни електрони (областта на квантовата механика), и в следващите ми два коментара разглеждам плътно релативистки теми. Вселената не се разширява центробежно, а се раздува навсякъде, поради което и всяка отделна нейна точка може да се приеме за мястото на така наречения Голям взрив (това не е бил обичаен взрив, а пораждането на пространството и времето). Досега са минали около 13,8 милиарда години от началото на този процес, съгласно последните изчисления до момента (съвършено точно никой не може да каже колко е). Материята свива пространство-времето, а местата във Вселената с достатъчно ниска концентрация на материята раздуват пространство-времето. Понеже Вселената се разширява и при това с ускорение - значи всички галактики, които не са обединени в някакъв вид притегляне помежду си, в някой бъдещ момент ще изчезнат от нашето полезрение и никога повече няма да могат да бъдат достигнати, дори и при движение със скоростта на светлината. Тъмната материя е пряко свързана със самите галактики и са открити няколко галактики, макар и много малко на брой, без регистрирана тъмна материя, свързана с тях.

Редактирано Септември 6, 2022 от Станислав Янков

[Tomata]

Преди 11 минути, Станислав Янков said:

избягвам разглеждането на излъчването на отделни фотони от отделни електрони

Точно, не пасва на математическо моделиране. Въвели са енергетични нива, те орбитали и ел. облаци  само за образност. Когато се възбуди и приеме виртуална частица той(полето) достига критично състояние и прескача на друга орбитала, т.е енергетично ниво. После обратно. При връщане към старото си стабилно състояние, емитира фотон. Всъщност това е полеви процес, както стана въпрос по-горе. За другото не знам. Някой твърдеше, че след "N"-на брой години вселената ще изтине и всички процеси ще спрат.