Веществено и Полево взаимодействие в природата

[Станислав Янков]

Преди 50 минути, Tomata said:

Точно, не пасва на математическо моделиране. Въвели са енергетични нива, те орбитали и ел. облаци  само за образност. Когато се възбуди и приеме виртуална частица той(полето) достига критично състояние и прескача на друга орбитала, т.е енергетично ниво. После обратно. При връщане към старото си стабилно състояние, емитира фотон. Всъщност това е полеви процес, както стана въпрос по-горе. За другото не знам. Някой твърдеше, че след "N"-на брой години вселената ще изтине и всички процеси ще спрат.

Още не съм достатъчно добре подготвен да коментирам по-убедено, но ми се струва, че ако при електромагнетизма отрязъците време се деформират спрямо пространството по един начин (в посока на движението и съобразно скоростта), а при гравитацията отрязъците време се деформират по друг, различен начин (в посока на центъра на масата и съобразно големината на масата), то тия две неща не могат да се съчетая в квантовата механика и изискват пренормировка, защото на квантово равнище отрязъците време се деформират по трети, различен от предните два начина. Да, ако елементарните частици бяха микроскопични черни дупки, това води до голи сингулярности и по такъв начин до нарушения на причинно-следствената връзка, но защо толкова просто да отхвърляме такива голи сингулярности и нарушения, ако те се случват само на квантови равнища и не могат да проникнат на макронивата? Защото, например - как се получава зануляването на отрязъците време при електромагнитните вълни? Всяка вълна задължително се състои от две части, гледано отстрани на посоката ѝ на движение - една част, чийто токов кръг се върти условно по посока на часовниковата стрелка и веднага след нея втора част, чийто токов кръг се върти обратно на посоката на часовниковата стрелка (всичкото това е съставено от огромен брой фотони, действащи в синхрон, затова тук квантовата механика не участва). Само по този начин, с тези две противоположни посоки на токовите полета, свързани едно с друго и взаимосвързани, разбира се, със съответстващите им магнитни полета, може да се излъчи електромагнитна вълна (енергия), а пък това нещо някак елиминира протичането на времеви отрязъци, има само пространствен елемент (дължината/честотата на вълната). Не ми е известно да може да се отдели електромагнитна вълна/енергия само от токово поле с въртене само в едната посока, задължително трябва да присъства и свързано с първото поле второ такова, с посока на въртене в противоположната посока. А това пък по някакъв начин балансира хода на времето и така занулява отрязъците му при скоростта на светлината.

[Малоум 2]

Преди 16 часа, Tomata said:

Стана много квантова тази тема.. 

Вероятно обяснима?!?

...

...

(когато не се отчита, че има "скрито" време в честотата на фотоните, за майтап и ... баба Яга не помага. Анихилация на частици - това е "разплитане" на фотоните от които са образувани, отпадане на обвивките, които определят цялостност на частиците. Възвръща се полевата форма на материя, употребена във вещевите.)

...

[Tomata]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Вероятно обяснима?!?

...

...

(когато не се отчита, че има "скрито" време в честотата на фотоните, за майтап и ... баба Яга не помага. Анихилация на частици - това е "разплитане" на фотоните от които са образувани, отпадане на обвивките, които определят цялостност на частиците. Възвръща се полевата форма на материя, употребена във вещевите.)

...

За сега се анализират само резултатите за хигс бозона. Може това да хвърли светлина върху теориите за произхода и свойствата на материята. Всичко тръгва още от атомизма при Демокрит през корпускулзма в средновековието и т.н. Всичко с времето си  

[Dok_1969]

Къде изчезват частиците при анихилация, защо така наречените бозони частици на полето и така наречените фермиони частиците на материята, имат и вълнова и корпускулярна природа. Вълните, чистите вълни не са обект, а възмущение и то колебливо на някаква среда, те са процес, как една частица може да бъде и вълна. Никак не се връзва тази представа. Единственото обяснение е че частиците са си частици, и вълновата им природа се обяснява с едновременното им позициониране в пространството, нещо подобно на роенето на организмите в природата, частицата изчезва и се появява мигновено на друго място, тя не се губи, просто тя е енергийно състояние на някаква среда.

[scaner]

Преди 1 час, Dok_1969 said:

Къде изчезват частиците при анихилация, защо така наречените бозони частици на полето и така наречените фермиони частиците на материята, имат и вълнова и корпускулярна природа. Вълните, чистите вълни не са обект, а възмущение и то колебливо на някаква среда, те са процес, как една частица може да бъде и вълна. Никак не се връзва тази представа.

Проблема е, че този който се мъчи с тая представа, не е дозрял за нея, и не я разбира. Затова не му се връзват фльонгите

Преди 1 час, Dok_1969 said:

Единственото обяснение е че частиците са си частици, и вълновата им природа се обяснява с едновременното им позициониране в пространството, нещо подобно на роенето на организмите в природата, частицата изчезва и се появява мигновено на друго място, тя не се губи, просто тя е енергийно състояние на някаква среда.

Не е единственото, а е най-дървеното обяснение.

Вълните и частиците са крайни абстракции, реалността не е толкова крайна. Човек трябва да си промени абстракциите, за да разбере реалността, не да нагласява реалността по закостенелите си представи.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Dok_1969 said:

Къде изчезват частиците при анихилация, защо така наречените бозони частици на полето и така наречените фермиони частиците на материята, имат и вълнова и корпускулярна природа. Вълните, чистите вълни не са обект, а възмущение и то колебливо на някаква среда, те са процес, как една частица може да бъде и вълна. Никак не се връзва тази представа. Единственото обяснение е че частиците са си частици, и вълновата им природа се обяснява с едновременното им позициониране в пространството, нещо подобно на роенето на организмите в природата, частицата изчезва и се появява мигновено на друго място, тя не се губи, просто тя е енергийно състояние на някаква среда.

При анихилация частицата и античастицата се превръщат във високоенергийни (с голяма честота) фотони. Както Гравити и Скенер са споменавали на други места във форума (а двамата гарантирано са доста добре подготвени относно физиката) - елементарните частици не са нито вълни, нито частици, а нещо трето, което все още не сме успели да си обясним по-ясно. Моята импровизация: Знаем, какво става, когато далекоглед, бинокъл, фотоапарат не са фокусирани - образът може да се размаже дори до неразпознаваемо петно.

В елементарния свят това размазване е още по-обхватно и губи своите очертания не просто до едно петно, а до множество неопределени петна. По наподобяващ начин се записва върху холографска плака холографското изображение - има го нанесено по цялата плака и само след осветяване с подходящ (кохерентен) лъч светлина се формира на някакво място в пространството конкретен холографски образ. Явно, елементарният свят има нещо общо с холографския принцип. Без регистрация (взаимодействие) на произволна елементарна частица, тя има нещо общо с непроявеното холографско изображение, а при регистрацията (взаимодействие), моментно (вследствие на взаимодействието) се проявява (и после пак се връща в непроявената форма) или точково местоположение, или скорост на частицата, в зависимост от формата на регистрацията (взаимодействието).

 

[tantin]

Тая тема нещо много се е раз-квантовала. Докато аз се мъча с генетиката вие тука сте го ударили на 3-тата. Човек да се чуди за какво ли въобще става дума. 

Dok_1969 - създателя на тази тема нека се изкаже в каква посока би желал да върви тая дискусия, но аз нещо не съумявам да хвана посоката.

Май сте се хванали да играете на хорото на аматьор, щото дори заглавието е "Веществено и Полево взаимодействие"  .

Какви вещества, какви полета ви гонят? Та веществото съдържа в себе си премного полета.. Въобще материята е неотделима и неотличима от полето. Те са си вързани едно към друго да не обясняваме нагледно..

Взаимодействията:  дали са веществени или полеви?

Имаше някакви хипотези, че полето не взаимодейства.. Въобще полето е вид изкривяване на пространството.. Силата като физическа структура е несъществуващ обект. Имаме пространство, структура на пространството, изкривявания и вскичко останало са следствия..

Гравитацията , силата F,  няма такава... Има изкривено пространство, дето всичко следва по кривината на линиите... 

По тая причина няма моментално задействане на силите.. Примерно има промяна на полето, но въздействието пристига в мястото на действие със закъснение, изчислявано със скорост на светлината.. И такива ми ти работи.. Това с материя и вещество са отживелици от зората на ранния социализъм и комунизъм, времето на Ленин..  В съвременния свят всичко се обяснява с полетата. Кванти-манти .  Там е истината.. Материята и материализма са остатък от социализма.  Днес сме на идеологически / тоест  полеви/ вълни...  Материалното е глупав остатък от капитализма, а ние сме ги надскочили отдавна тези неща..

[Станислав Янков]

Преди 8 часа, Втори след княза said:

Това ми напомня за махалото на Фуко.

Още по-просто е. Виж какво се случва с повърхността на един балон, ако той започва да се надува от една точка. След това където и по повърхността му ти да застанеш - когато върнеш назад нещата, всяка една точка по повърхността на балона ще бъде началото. Раздуването протича равномерно от всяка една точка и нито една не може да се определи като по-специална от останалите. Същото е и с Вселената, само там нещата са тримерни, а не двумерни пространствено - ти винаги си в центъра на Вселената, където и да се намираш (тука, на Андромеда, където и да е другаде) и когато се движиш, пак си оставаш в центъра на Вселената, а само едни неща в далечина се приближават към тебе, докато други неща в близост се отдалечават от тебе. По подобен на вечното ти пребиваване в центъра на Вселената начин, светлината се движи с една и също скорост спрямо всичко без изключение, непрекъснато и първото е универсална най-минимална скорост за всички, а второто е универсална скорост на светлината за всички. Нещата се променят драстично чак при наличие на масивна концентрация и гравитационни ефекти.

Редактирано Септември 7, 2022 от Станислав Янков

[Шпага]

Преди 20 часа, scaner said:

А как е установена скоростта на светлината във вакуум? Просто, създава се добър вакуум, и се определя времето за което светлината изминава пътя от А до Б в него Това е принципната идея...

Сканер, възможно ли е - поради ефекта "скъсяване на дължините" - някакъв обект, движещ се във вакуум с по-ниска от светлинната скорост, да стигне от А до Б за по-малко време от това на светлинен лъч?

[Dok_1969]

Преди 10 часа, scaner said:

Проблема е, че този който се мъчи с тая представа, не е дозрял за нея, и не я разбира. Затова не му се връзват фльонгите

Не е единственото, а е най-дървеното обяснение.

Вълните и частиците са крайни абстракции, реалността не е толкова крайна. Човек трябва да си промени абстракциите, за да разбере реалността, не да нагласява реалността по закостенелите си представи.

Общи приказки на пазара, ти нямаш никакви разбирания, само плуваш и потъваш , пъни се още 

[Dok_1969]

Преди 6 часа, tantin said:

Тая тема нещо много се е раз-квантовала. Докато аз се мъча с генетиката вие тука сте го ударили на 3-тата. Човек да се чуди за какво ли въобще става дума. 

Dok_1969 - създателя на тази тема нека се изкаже в каква посока би желал да върви тая дискусия, но аз нещо не съумявам да хвана посоката.

Май сте се хванали да играете на хорото на аматьор, щото дори заглавието е "Веществено и Полево взаимодействие"  .

Какви вещества, какви полета ви гонят? Та веществото съдържа в себе си премного полета.. Въобще материята е неотделима и неотличима от полето. Те са си вързани едно към друго да не обясняваме нагледно..

Взаимодействията:  дали са веществени или полеви?

Имаше някакви хипотези, че полето не взаимодейства.. Въобще полето е вид изкривяване на пространството.. Силата като физическа структура е несъществуващ обект. Имаме пространство, структура на пространството, изкривявания и вскичко останало са следствия..

Гравитацията , силата F,  няма такава... Има изкривено пространство, дето всичко следва по кривината на линиите... 

По тая причина няма моментално задействане на силите.. Примерно има промяна на полето, но въздействието пристига в мястото на действие със закъснение, изчислявано със скорост на светлината.. И такива ми ти работи.. Това с материя и вещество са отживелици от зората на ранния социализъм и комунизъм, времето на Ленин..  В съвременния свят всичко се обяснява с полетата. Кванти-манти .  Там е истината.. Материята и материализма са остатък от социализма.  Днес сме на идеологически / тоест  полеви/ вълни...  Материалното е глупав остатък от капитализма, а ние сме ги надскочили отдавна тези неща..

И ти нищо не схващаш от темата, и само си пъхаш муцуната . Айде бегай в генетиката.

[Dok_1969]

Преди 10 часа, Станислав Янков said:

При анихилация частицата и античастицата се превръщат във високоенергийни (с голяма честота) фотони. Както Гравити и Скенер са споменавали на други места във форума (а двамата гарантирано са доста добре подготвени относно физиката) - елементарните частици не са нито вълни, нито частици, а нещо трето, което все още не сме успели да си обясним по-ясно. Моята импровизация: Знаем, какво става, когато далекоглед, бинокъл, фотоапарат не са фокусирани - образът може да се размаже дори до неразпознаваемо петно.

В елементарния свят това размазване е още по-обхватно и губи своите очертания не просто до едно петно, а до множество неопределени петна. По наподобяващ начин се записва върху холографска плака холографското изображение - има го нанесено по цялата плака и само след осветяване с подходящ (кохерентен) лъч светлина се формира на някакво място в пространството конкретен холографски образ. Явно, елементарният свят има нещо общо с холографския принцип. Без регистрация (взаимодействие) на произволна елементарна частица, тя има нещо общо с непроявеното холографско изображение, а при регистрацията (взаимодействие), моментно (вследствие на взаимодействието) се проявява (и после пак се връща в непроявената форма) или точково местоположение, или скорост на частицата, в зависимост от формата на регистрацията (взаимодействието).

 

Физиката не е доказала че частиците са холограми, това е само хипотеза фантастика, а частици които не са нито вълни нито частици, а нещо си което никой не знае, срива цялата квантова та дори и класическа физика, и обвива в мистика цялата наука физика. Така науката става мистика.

[scaner]

Преди 2 часа, Шпага said:

Сканер, възможно ли е - поради ефекта "скъсяване на дължините" - някакъв обект, движещ се във вакуум с по-ниска от светлинната скорост, да стигне от А до Б за по-малко време от това на светлинен лъч?

Тук отговорът зависи от това, какво се има пред вид под "светлинен лъч". Отделните фотони имат различна скорост от "скоростта на светлината", специално формирани лъчи също могат да са по-бавни от светлината, както сравнително скоро имаше експериенти които някъде дискутирахме (да си припомниш, статията с обяснения на руски ТУК, самият сайт е полезен) Най-голяма скорост както сега се приема, има лъч с гаусов профил, и неговата скорост е "скорост на светлината във вакуум", константата която имаме пред вид. Няма обект, който движейки се във вакуум, да достигне от А до В по-бързо от такъв лъч.

Ефектът на скъсяване на дължините тук няма място - дистанцията А-Б не се скъсява в лабораторната система, в която мерим скоростите.

Не знам дали знаеш, но има сериозни предположения, че скоростта на светлината не е константа, и се подготвят експерименти това да бъде установено. Причината е във вакуумните флуктуации, средната енергия на вакуума в даден обем флуктуира, и това може да се отрази на времето за преминаване на светлината през този обем. Вярно, вариацията в скоростта се изразява в мизерни числа, за един метър път светлината може да изостане с около една атосекунда (една милиардна от милиардната част на секундата), но въпросът е принциипен. Ако това се установи, скоростта на светлината вече няма да е максималната скорост. Но ще има друга константа за максимална скорост на взаимодействията, която леко ще се различава от скоростта на светлината Просто известната константа ще си смени името. Предполагам, сега някой ще извие на умряло, че СТО не била верна...

[Малоум 2]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Просто било, въздух под налягане било  ... Ще го мисля

Щом ще се мисли - терминът "налягане" във физиката е: Сила/Площ (N/m^2)

В средните мащаби, в които съществуваме,  без понятие за Сила, много неща не биха могли да се обяснят.

По-общо - трудности в обяснения се срещат за "действие на Сила от/на разстояние" - електрическа, магнитна, например и гравитационна. На базата на сили се определят и физ. характеристики - маса, заряд (F=m.a - инертна, ... F=G.m.M/l^2 - гравитационна, ... F=k.Q1.Q2/l^(2) - електрическа и др.).

(Когато се премине към полета (полева форма на материя, доказано, че съществува), обикновено се намират т. нар. геодезични линии (геометрия) и ако пробно тяло при движението си следва тях - върху него не действат странични привличащо-отблъскващи сили (не е така за заряди, защото се движат ускорително и променят полетата с излъчванията си). При подреждане на частици на веществото по посока "спин" се проявяват подреждания на околността и извън обема на веществото. При постоянните магнити - подреденото магнитно поле е  и извън обема на магнита. Ако друго тяло попадне (се внесе) в подреждането, стремежът на неговите частици е да се подредят в това поле.

При желязото, с прав ток лесно се задава иглеста  структура на частиците му - всяка "игла" прилича на "малка бобинка и има "полюси".  Обемът на Общото подредено поле излиза извън обема на магнита. Другото пробно парче желязо също може да си  подрежда ориентацията на частиците. Така, ако друго тяло попадне (се внесе) в подреждането, стремежът на неговите частици е да се подредят в това поле - алтернативно, противопосочно на създаващото го - плюс и минус се привличат. При други материали - трудно се подреждат частиците им и взаимодействията са "слаби по сила".)

...

 

Редактирано Септември 7, 2022 от Малоум 2

[scaner]

Преди 31 минути, Ниkи said:

Което предполага, че Тъмната енергия влияе на скоростта на светлината и нов прочит на идеята за темпа на Разширяването на Вселената

Не, не предполага това. Няма допирни точки с тъмната енергия. Познатите квантови флуктуации, създаващи виртуални двойки електрон-позитрон са в основата на това което споменах.

По-малко конспирации в мисленето трябва

[scaner]

Преди 20 минути, Втори след княза said:

И на мен ми е трудно де си го обясня. Обаче и една частица да е, пак реагира чрез интерференция  и дифракция, преминавайки през отвор. Представях си отвора като футболна врата и топката с фалц/спин се удря в страничен стълб и излиза под ъгъл. Обаче ъгълът си изменят и частици, които не се удрят в стълб. Тогава приех, че частицата има поле, което взаимодейства. Обаче фотонът интерферира и без да взаимодейства. Тогава го приех на вяра, че движещата се частица (в посока и въртеливо) реагира като вълна и толкова. А каква е дължината на вълната/честотата и зависи ли от някаква скорост на въртене, не зная.

То няма и обяснение - частицата - по дефиниция - не е вълна, както и обратно. Следователно, в случая не става дума за частици/вълни, а за нещо трето, наречено "квант", което проявява при различни обстоятелства свойствата на двете крайни абстракции. Вълновите свойства позволяват на кванта да ограничи траекторията си в зависимост от околността - например дали има един или два процепа в промера с процепите. То и за "траектория" не може да се говори при вълни и в случая, така че това е само за пояснение. Механическо описание на поведението, както желаем, не може да се даде, затова и не можем да си го представим чрез интуицията.

Преди 26 минути, Втори след княза said:

Можем ли да приемем, че понятието "сила" е обяснително и няма обективност? Както скорост например.

Освен в механиката, понятието "сила" не се употребява в съвременната квантова физика и физиката на елементарните частици, защото е объркващо и антипедагогично

Нобеловият лауреат Франк Уилчек има една хубава статия по този повод, за "културата на силата" - Whence the Force of F = ma?. Имаше я на български, но вече сайта на който я беше сложил ентусиастът който я беше превел, не съществува...

На английски може да я намериш в колонката на Уилчек във Physics Today например ТУК (първата част, има линкове към другите), или ТУК (където са и трите части). На популярно ниво, отваря очите как се е появило понятието за сила и защо не трябва да се ползва.

[tantin]

Преди 8 часа, Втори след княза said:

Чудесно, обаче обясни 1. как действа магнитът от разстояние, 2. кое привлича/отблъсква желязната и не засяга медната стружка? Ако е изкривено пространството, то е за всички. А за "силата" съвсем нямам понятие с какво би била заменена. Не че имам представа кое би характеризирало силовите линии, ако няма някакви "кванти".

Темата е дълбока. Да си помагаме без да бързаме!

Изкривяванията засягат финната структура на пространството. Там, където са кварките и фотоните. Нали имаме частици-античастици в непрекъснато сливане и ре-генериране.
При гравитацията имаме един вид нехомогенност / изкривяване. А при електромагнетизма има друг вид  подобно изкривяване.
Гравитационното изкривяване се предава с кварките за маса, а електрическото чрез електрически заредените кварки,  те си имат и спин, посоката на въртене.

Модела отдавна е направен.
Няма кой знае какви изменения по него от последните години. Магнетизма и магнитните въздействия са електрически по природа. Предават се чрез електромагнитните вълни.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Кварк

[tantin]

Преди 7 часа, Ниkи said:

Тантин, опитваш се да "даваш наклон" на чужда тема. Никой не ти се бърка в "генетиката". Осъзнай се.

Щом "всичко" е от изкривяване на пространството, какво пречи да се запази термина "сила"?

Естествено че нищо не пречи да си ползваме силите така както се учат по учебник. Само дето "физическата" същност на силата е куха като празен варел.   Силата като такава не съществува.  Щото при нашите изчисления силата възниква и се прилага моментално,  с нулево закъснение,  без изобщо да има някакви колебания или смущения в пространството.
А на практика от момента на възникване на силово въздействие до момента на прилагане на силовото въздействие има винаги времезакъснение.

В ни една формула за силите не се отчита това времезакъснение.   Впоследствие с разработването на електро-динамиката на физиците им става ясно че тези времезакъснения важат за всички физични явления, включително и в механиката. Няма идеално твърдо тяло. Няма въздействие на разтояние,  всичко става максимално бързо със скорост на светлината.  

 

Пространството е като локум, като ластик.  И всичко в него се точи и влачи все едно си дъвчете локума....

[Малоум 2]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

без понятие за Сила, много неща не биха могли да се обяснят.

Можем ли да приемем, че понятието "сила" е обяснително и няма обективност? Както скорост например.

Файнман казва (по памет) - може да не казваме "сила", може например, да казваме "жила" ... и т. н. няма значение. Имаме понятие за "сила".

(Имам част от Уилчек - тук-там - машинен превод:

The  paradox deepens when we consider force from theperspective of modern physics. In fact, the

 concept of force isconspicuously absent from our most advanced formulations of the basic laws.

 It doesn't appear in Schrödinger's equation, orin any reasonable formulation of quantum field

 theory, or inthe foundations of general relativity. Astute observerscommented on this trend to eliminate force even before theemergence of relativity and quantum mechanics.

461/5000

Парадоксът се задълбочава, когато разглеждаме силата от гледна точка на съвременната физика. Всъщност  концепцията за сила отсъства от нашите най-напреднали формулировки на основните закони.

  Той не се появява в уравнението на Шрьодингер, нито в някаква разумна формулировка на квантовото поле  теория или в основите на общата теория на относителността. Умните наблюдатели споделят тази тенденция да премахнат силата още преди появата на относителността и квантовата механика.

"In all methods and systems which involve the idea of forcethere is a leaven of artificiality. . . . there

 is no necessity for theintroduction of the word "force" nor of the sense−suggestedideas on which

 it was originally based."1Particularly striking, since it is so characteristic and soover−the−top, is what

 Bertrand Russell had to say in his 1925popularization of relativity for serious intellectuals,The ABC

of Relativity:FreeThisMonthSpecialReport:PresidentialCandidates SpeakOut on SciencePoliciesNASA

Bows toPressure to SaveHubbleWhencethe Forceof  F = ma?I: Culture ShockNewBooksLettersAlso Thi

sMonthWere FundamentalConstants Differentin the Past?R-ProcessNucleosynthesis inSupernovae

Shallow-WaterAcoustics"If people were to learn to conceive the world in the new way,without the

 old notion of "force," it would alter not only theirphysical imagination, but probably also their morals

 andpolitics. . . . In the Newtonian theory of the solar system, thesun seems like a monarch whose

 behests the planets have toobey. In the Einsteinian world there is more individualismand less

 government than in the Newtonian."2The 14th chapter of Russell's book is entitled "The Abolition

 ofForce."If F = ma is formally empty, microscopically obscure, andmaybe even morally suspect,

 what's the source of itsundeniable power

"Във всички методи и системи, които включват идеята за сила там, е квас на изкуственост ... там

 не е необходимост от въвеждане на думата "сила", нито от смисъла на предложените онези, върху които се намира тя е била първоначално базирана. "1 Особено поразителен, тъй като е толкова характерен и изкачващ се в началото, е какво Бертран Ръсел трябваше да каже в своята 1925популяризация на относителността за сериозните интелектуалци - The ABCна относителността: FreeThisMonthSpecialReport: Президентски кандидати SpeakOut на SciencePoliciesNASAПоклони за натискане, за да спасишСъбирайСъзнавашФорсатаФ = ма? И: Култура ShockNewBooksLettersAlso ThisMonthWhere фундаменталните константи са различни в миналото? R-ProcessNucleosynthesis inSupernovae

Плитка вода-акустика "Ако хората трябва да се научат да зачеват света по нов начин, без него

 старо понятие за "сила", то би променило не само тяхното физическо въображение, но и вероятно техния морал andpolitics. , , , В Нютоновата теория за слънчевата система, тя изглежда като монарх, чийто планетите трябва да се подчиняват. В Айнщайнския свят има повече индивидуализъм и по-малко правителството, отколкото в Нютониана. "14-та глава от книгата на Ръсел е озаглавена" Премахването на Форс ". Ако F = ma е официално празен, микроскопски неясен и може би дори морално подозиран, какъв е източникът на неоспорима мощ

Here I conclude with some remarks on the psychologicaquestion, why force was— and usually still s—

 Introducedinthe  foundations of mechanics, when from a logicalpoint ofview energy would serve

 at  least equallywell, and arguablybetter. The fact that changesin momentum— whichcorrespond, by

 definition, to forces— are visible, whereaschanges in energy oftenare not, is certainly a major factor.

Another is that, as active participants in statics— for example,when we hold up a weight— we definitely feel weare doingsomething, even though no mechanical workis performed.Force is an abstraction of this sensoryexperience of exertion.D'Alembert's substitute,the virtual work done in response tosmall displacements,is harder to relate to. (Though ironicallyit is a sort of virtual work, continually made real, thatexplainsour exertions. When we hold a weight steady,individualmuscle fibers contract in response to feedback signals they getfrom spindles; the spindlessense small displacements, whichmust get compensatedbefore they grow.4) Similar reasonsmayexplain why Newton used force. A big part of theexplanation for its continued use is no doubt (intellectual)inertia.

Тук заключавам с някои забележки относно психологическата теза, защо силата е била - Въведени в основите на механиката, когато от логическа гледна точка енергията ще служи най-малкото еднакво добре, и може би по-добре. Фактът, че промените в импулса - които съответстват, от дефиницията, силите - са видими, докато промените в енергията често не са, със сигурност е основен фактор.

Друг е, че като активни участници в статиката - например когато държим тежест - ние определено се чувстваме, че нещо се случва нещо, макар и да не се извършва никаква механична работа. Форс е абстракция на този сензорен опит на усилието. Заместникът на Алембърт, работа, извършена в отговор на малки разселвания, е по-трудно свързана. (Въпреки че иронизацията е нещо като виртуална работа, непрекъснато се правят истински, thatexplainsour усилия.Когато държим тежест стабилна, индивидуални мускулни влакна договор в отговор на сигнали за обратна връзка те получават от шпиндели, на spindlessense малки измествания, които трябва да се компенсират преди да растат. причината Smay обяснява защо Нютон използва сила. Голяма част от изясняването за неговото продължаващо използване е без съмнение (интелектуална) инерция.)

...

...

...

[Малоум 2]

Преди 9 минути, tantin said:

В ни една формула за силите не се отчита това времезакъснение.

Физиците не щат да я отчитат - в импулса я има - сила по време - на базата на тая сила се забиват пирони, заради краткото време на действие на силата. И поради високата скорост на проникване в материалите, материалите се запазват като структура..., почти липсват деформации... Иначе - съгласен съм - не само, че не се отчита време-интервал, ами въобще не се отчита времето скрито в честотата на фотоните... ( При Планк енергията - силата е като "ъгло-квантов момент" по  време и умножено по честотата, директно дава енергия, съдържаща се в образуванието)

Ами силите на триене ... Нямат прилични разработки за нея... Уилчек се прави на интересен, а на другите им отърва да няма яснота от съвместно действие на множество "мини"-сили.

...

[Dok_1969]

Преди 4 часа, Втори след княза said:

Преди 21 часа, Dok_1969 said:

как една частица може да бъде и вълна

И на мен ми е трудно де си го обясня. Обаче и една частица да е, пак реагира чрез интерференция  и дифракция, преминавайки през отвор. Представях си отвора като футболна врата и топката с фалц/спин се удря в страничен стълб и излиза под ъгъл. Обаче ъгълът си изменят и частици, които не се удрят в стълб. Тогава приех, че частицата има поле, което взаимодейства. Обаче фотонът интерферира и без да взаимодейства. Тогава го приех на вяра, че движещата се частица (в посока и въртеливо) реагира като вълна и толкова. А каква е дължината на вълната/честотата и зависи ли от някаква скорост на въртене, не зная.

Да излезем от концепцията за части и вълна, тогава какво представляват градивните елементи на материята, не са топчета или зърна боб, не са и познати вълни, трептения и колебания, но обединяват и двете. В обикновената действителност на наблюдател на макроскопично ниво, не съществуват такива обекти, или не могат да бъдат забелязани поради някаква причина. Значи науката физика, само констатира тези обекти на микроскопично ниво, но не може да ги обяснява какво представляват.

[gmladenov]

Преди 21 минути, Ниkи said:

Док, какво странно има в това.

За мен също е забележително, че редица явления могат да бъдат описани математичаски, но не
и истински разбрани. Да оставим квантите ... ами гравитацията? Имаме модели и теории, но в
действителност не знаем какво представлява тя и какво я причинява - а тя е вездесъща.

Хубаво е да имаме формулите и количествените зависимости, но истинското знание би било да
разбираме същността на нещата. Това засега ни убягва и се отнася за доста широк спектър от
явления.

[scaner]

Преди 49 минути, gmladenov said:

Хубаво е да имаме формулите и количествените зависимости, но истинското знание би било да
разбираме същността на нещата. Това засега ни убягва и се отнася за доста широк спектър от
явления.

Какво разбираш под "същност", когато не можеш да създадеш представим за интуицията модел? Това е въпросът, и той няма отговор. Затова и физиката решава по-простата задача: да създаде такъв модел на реалността, че да получава коректен резултат без да се прави експеримента, само като се задават условията. Такъв модел ще съдържа всичко (или достатъчно много), и ще замести неясното понятие "същност" - защото ще знаем това което искаме да знаем. Математиката помага да се реши тази задача.

[gmladenov]

Преди 32 минути, scaner said:

Какво разбираш под "същност", когато не можеш да създадеш представим за интуицията модел?

Така е. Физиката решава това, което може и както може. И е напълно е възможно интуитивен
модел да не съществува ... но също така е възможно ние просто да не го виждаме, защото
нямаме достатъчно знания.

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Така е. Физиката решава това, което може и както може. И е напълно е възможно интуитивен
модел да не съществува ... но също така е възможно ние просто да не го виждаме, защото
нямаме достатъчно знания.

Да го кажем и по друг начин.

Представи си реалността като математическа функция. Има два начина да изразим тази функция - или да познаваме пълната и формула - тогава знаем всичко за нея, всичките и свойства, познаваме "същността" и в смисъла по-горе; Или да познаваме всичките членове на нейното разложение например във ред на Тейлър. Двата варианта са напълно еквивалентни - познавайки всичките членове на раазложението, ние познаваме самата функция, знаем всичко за нея.

Същото е и с физиката - познвайки всичките свойства на даден обект, ние познаваме същността му. И тъй като нямаме метод за директно изучаване на същности, ние се съсредоточаваме да изучаваме свойствата на обектите (свързвайки ги количествено във все по-качествени модели), и така се доближаваме до това което се нарича "същност". И това е естественият път по който се развива науката. Така че крайната цел е същата - да се опознае същността, макар задачата на всеки етап да е само частично решима, като поредното приближение/парадигма. И като се огледаш, ще видиш че това е единственият възможен път, и физиката уверено вървии по него. Класичесската физика също никога не е познавала същности