Атеизмът сред мюсюлманите се „разпространява като горски пожар“

[makebulgar]

Atheism Among Muslims is “Spreading Like Wildfire”

https://nationalinterest.org/feature/atheism-among-muslims-“spreading-wildfire”-193924

 

Атеизмът сред мюсюлманското население някога е бил немислим. Но хората сега се отказват от исляма с по-големи темпове от всякога.

от Даниел Пайпс

 

Бивши мюсюлмани публично парадират с отхвърлянето си на исляма както никога досега:  мемоари, които разказват всичко, оглавяват списъците на бестселъри в страната. Едно видео (с 1,5 милиона показвания) показва копие на Корана, разкъсано на парчета; друго видео показва жена в бикини, която готви и яде бекон; и богохулни карикатури на Мохамед.

Освен подобни провокации, бившите мюсюлмани работят за промяна на образа на исляма. Уафа Султан отиде по телевизия Ал Джазира, за да изобличи исляма на превъзнесен арабски и над тридесет милиона зрители гледаха видеото. Аяан Хирси Али написа въздействаща автобиография за израстването на жена в Сомалия и продължи да пише високопоставени книги, критикуващи исляма. Ибн Уарак написа или редактира малка библиотека от влиятелни книги за предишната си религия, включително Защо не съм мюсюлманин (1995) и Напускане на исляма: Отстъпниците говорят (2003).

Зад тези лица стоят базирани на Запад организации на бивши мюсюлмани, които насърчават мюсюлманите да се откажат от вярата си, предоставят подкрепа на онези, които вече са предприели тази стъпка, и лобират срещу исляма със знанието на вътрешни хора и страстта на ренегати.

Заедно тези явления сочат към безпрецедентна промяна: исторически незаконните и неописуеми действия сред мюсюлманите на открито неверие в Бог и отхвърляне на мисията на Мохамед се разпространиха до степен, че разтърсиха ислямската вяра.

За немюсюлманите тази промяна обикновено е почти невидима и следователно се отхвърля като маргинална. Що се отнася до арабите, отбелязва Ахмед Бенчемси , западняците виждат религиозността като „безспорна даденост, почти етнически мандат, вграден в тяхното ДНК“. Ислямисткият прилив може да е достигнал своя връх преди близо десетилетие, но видният историк Филип Дженкинс уверено заявява, че „по никакъв рационален стандарт не може да се каже, че Саудитска Арабия, да речем, се движи в светски посоки“.

За да помогне за коригирането на това недоразумение, следващият анализ документира феномена мюсюлмани, които стават атеисти. Думата „атеист“, заедно с организацията Бивши мюсюлмани от Северна Америка , в този случай се отнася до мюсюлмани, „които не приемат положителна вяра в божество“, включително „агностици, пантеисти, свободомислещи и хуманисти“. Атеистът категорично обаче не включва мюсюлманите, които се обръщат към християнството или към друга религия.

Два основни фактора затрудняват оценката на броя на бившите мюсюлмански атеисти.

Първо, някои от тях предпочитат да останат в границите на исляма, за да запазят гласа си в еволюцията на религията и особено за да участват в борбата срещу ислямизма, нещо, което губят с напускането на вярата. Съществува феномен , при който мюсюлманите „вземат тактическо решение да не скъсват напълно с религията, представяйки се като секуларисти, „прогресивни“ мюсюлмани или мюсюлмански „реформатори“. Те смятат, че може да се постигне повече чрез оспорване на потисническите религиозни практики, отколкото чрез поставяне под въпрос на съществуването на Бог, тъй като е малко вероятно да бъдат изслушани, ако се знае, че са атеисти.“

Пътят на реформите обаче е изпълнен с опасности. Изтъкнатият египетски авторитет по исляма, Наср Абу Зайд , настоя, че той остава мюсюлманин, докато опонентите му, вероятно мотивирани от финансови съображения, го смятат за вероотстъпник. Неговите врагове успяха както да анулират брака му, така и да го принудят да избяга от Египет. Още по-лошо, суданското правителство екзекутира великия ислямски мислител Махмуд Мохамед Таха като вероотстъпник.

Второ, откритото обявяване на себе си за атеист предполага наказания , които варират от остракизиране до побой, до уволнение, до затвор, до убийство. Семействата гледат на атеистите като на петно върху тяхната чест. Работодателите ги смятат за ненадеждни. Общностите ги виждат като предатели. Правителствата ги виждат като заплахи за националната сигурност. Идеята за отделен атеист като заплаха изглежда абсурдна, но властите осъзнават , че това, което започва с индивидуални решения, прераства в малки групи, набира сила и може да кулминира в завземането на властта. Като най-крайна реакция Кралство Саудитска Арабия обнародва антитерористични разпоредбина 7 март 2014 г., които забраняват „призоваването към атеистична мисъл под каквато и да е форма или поставянето под въпрос на основите на ислямската религия, на която се основава тази страна“. С други думи, свободното мислене е равно на тероризъм.

Наистина много държави с мюсюлманско мнозинство официално наказват вероотстъпничеството с екзекуция, включително Мавритания, Либия, Сомалия, Йемен, Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства, Иран, Афганистан, Малайзия и Бруней. Официалните екзекуции са рядкост, но заплахата надвисва над вероотстъпниците. Понякога смъртта наистина следва: Мубарак Бала беше арестуван в Нигерия и изчезна заради богохулните си изказвания. В случай, който привлече световното внимание, иранският върховен лидер аятолах Хомейни призова хора на свободна практика да убият Салман Рушди през 1989 г. за написването на „Сатанинските стихове “, магически реалистичен роман, съдържащ неуважителни сцени за Мохамед. Среща се и насилие от страна на бдителност; в Пакистан проповедници призоваха тълпи да изгорят къщите на вероотстъпниците.

Този външен натиск поне частично успява, отбелязва Иман Уилоуби, саудитски бежанец, живеещ в Канада: „Близкият изток щеше да бъде значително по-светски, ако не беше жестокото религиозно налагане от страна на правителството или силните джамии бяха дадени да наблюдават общностите.“ Страхувайки се от проблеми, повече от няколко бивши мюсюлмани крият възгледите си и поддържат примките на вярващите, което ги прави на практика неизброими.

Въпреки това, отбелязва Уилоуби , „атеизмът се разпространява като горски пожар“ в Близкия изток. Хасан Сурур , автор на Кой уби либералния ислям? отбелязва, че има приказка, че „обикновено не чуваме как ислямът е изправен пред вълна от дезертьорство от млади мюсюлмани, страдащи от криза на вярата. . . изоставени от умерени мюсюлмани, предимно млади мъже и жени, недоволни от нарастващия екстремизъм в техните общности. . . . Дори дълбоко консервативни страни със строги режими срещу вероотстъпничеството като Пакистан, Иран и Судан са засегнати от дезертьорство.“ Тази история обаче вече е по-публична: „Познавам поне шестима атеисти, които ми потвърдиха, че [са атеисти]“, отбеляза Фахад АлФахад, маркетинг консултант и активист за правата на човека в Саудитска Арабия, през 2014 г. „Преди шест или седем години дори не бих чул някой да казва това. Дори най-добрият приятел не би ми го признал“, но настроението се е променило и сега те се чувстват по-свободни да разкрият тази опасна тайна.

Уитакър заключава , че арабските невярващи „не са ново явление, но броят им изглежда нараства“. Професор Амна Нусаир от университета Ал-Азхар заявява, че четири милиона египтяни са напуснали исляма. Тод Нетълтън открива, че според някои оценки „70 процента от хората в Иран са отхвърлили исляма“.

Обръщайки се към проучването, проучване на WIN/Gallup от 2012 г. установи, че „убедените атеисти“ съставляват 2 процента от населението в Ливан, Пакистан, Турция и Узбекистан; 4 процента в Западния бряг и Газа; и 5% в Саудитска Арабия. Показателно е, че същото проучване показва, че „нерелигиозните“ хора са по-многобройни: 8 процента в Пакистан, 16 процента в Узбекистан, 19 процента в Саудитска Арабия, 29 процента в Западния бряг и Газа, 33 процента в Ливан и 73 процента в Турция. Обратно, проучване на GAMAAN установи, че само една трета, или 32,2 процента, от родените шиитски мюсюлмани в Иран всъщност се идентифицират като такива, плюс 5 процента като сунити и 3,2 процента като суфии.

Тенденцията е възходяща: проучване на Konda в Турция установи, че атеистите са се утроили от 1 на 3 процента между 2008 г. и 2018 г., докато невярващите са се удвоили от 1 на 2 процента. Проучванията на Арабския барометър показват значително увеличение на броя на говорещите арабски, които казват, че „не са религиозни“, от 8 процента през 2012-14 г. до 13 процента през 2018-19 г., което е увеличение от 61 процента за пет години. Тази тенденция е още по-силна сред хората на възраст между петнадесет и двадесет и девет години, сред които процентът е от 11 на 18 процента. Разглеждайки държава по страна , най-голямото увеличение се наблюдава в Тунис и Либия, със средни в Мароко, Алжир, Египет и Судан и почти без промяна в Ливан, палестинските територии, Йордания и Ирак. Йемен се откроява като единствената страна, която наброява по-малко нерелигиозни хора. Особено поразително е да се отбележи, че приблизително толкова много тунизийски младежи (47 процента), колкото и американци (46 процента), наричат себе си „нерелигиозни”.

Атеизмът сред населението, родено от мюсюлмани, исторически е бил от второстепенно значение. Изглеждаше особено незначително по време на вълната на ислямизма през последния половин век. Още преди двадесет години атеизмът сред мюсюлманите беше почти неоткриваем. Но вече не. Атеизмът се превърна в значителна сила с потенциала да засегне не само живота на отделните хора, но и обществата и дори правителствата.

Той се радва на такава мощ, защото съвременният ислям, с неговото потискане на неортодоксалните идеи и наказването на всеки, който напусне вярата, е изключително уязвим за предизвикателства. Точно както авторитарният режим е по-крехък от демократичния, ислямът, както се практикува днес, не разполага с гъвкавостта да се справи с вътрешните критици и бунтовници. Резултатът е ислямско бъдеще, което е по-несигурно от миналото.

Даниел Пайпс е президент на Близкоизточния форум. Следвайте го в Twitter @DanielPipes

 

Изображение: Ройтерс.

Редактирано Септември 18, 2022 от makebulgar

[makebulgar]

Близкият изток: хората губят ли религията си?

https://www.dw.com/en/middle-east-are-people-losing-their-religion/a-56442163

 

Последните проучвания показват категорично, че в Близкия изток и Иран почти половината от населението разхлабва връзките си с исляма. Правителствата реагираха различно на призивите за реформи на институционалната религия.

В проучване 58% от иранките заявяват, че изобщо не вярват в хиджаба - докато около 72% са против задължителното носене на хиджаб

Малко теми са толкова деликатни, колкото религията - особено в Близкия изток.

Официално арабските държави имат основно мюсюлманско население, което варира от около 60% в Ливан до почти 100% в Йордания или Саудитска Арабия. Тъй като религиозните институции на страните служат и като правителствени органи, правителствата играят значителна роля в религиозния живот, тъй като те често контролират молитвите, медиите или училищните програми.

Няколко наскоро проведени и много изчерпателни проучвания в Близкия изток и Иран обаче стигнаха до подобни заключения: всички те показват нарастване на секуларизацията и нарастващи призиви за реформи в религиозните политически институции. 

Ливан губи религията си

Заключението след 25 000 интервюта в Ливан от един от най-големите социологични институти в региона, Arab Barometer , изследователска мрежа към Принстънския университет и Мичиганския университет, е: „Личното благочестие е намаляло с около 43% през последното десетилетие, което показва по-малко повече от една четвърт от населението сега се определя като религиозно." 

Една ливанка разказа на DW за опита си от израстването в консервативно домакинство. „Произхождам от много религиозно семейство, родителите ми ме принудиха да нося воала, когато бях само на 12 години“, каза 27-годишната жена, която не иска името й да бъде публикувано от страх от репресии. „Непрекъснато ме заплашваха, че ако махна булото си, ще горя в ада.

Само години по-късно, в университета, тя се запознава с група приятели, които са атеисти. „Постепенно се убедих в техните вярвания, така че един ден преди да отида в университета, реших да махна булото си и да изляза от къщата“, каза тя.

„Най-трудната част беше да се изправя пред семейството си, дълбоко в себе си се срамувах, че унижих родителите си.“ 

В Ливан обаче е почти невъзможно човек да не бъде официално свързан с религията , тъй като гражданският регистър включва сектантската идентичност на всеки ливански гражданин. Сред 18-те варианта "нерелигиозен" не е посочен. 

Проучването включва 40 000 грамотни интервюирани над 19 години в Иран, като удивителните 47% съобщават, че са преминали от религиозни към нерелигиозни

Иранците търсят религиозна промяна

Неотдавнашно проучване сред 40 000 интервюирани от Групата за анализиране и измерване на нагласите в Иран (GAMAAN), която изследва отношението на иранците към религията, установи, че не по-малко от 47% съобщават, че „са преминали от религиозни към нерелигиозни“

Пуян Тамими Араб, асистент по религиозни науки в университета в Утрехт и съавтор на проучването, вижда този преход, както и търсенето на религиозна промяна, като логично следствие от секуларизацията на Иран. „Иранското общество претърпя огромни трансформации,  като нивото на грамотност се повиши грандиозно, страната претърпя масивна урбанизация, икономическите промени засегнаха традиционните семейни структури, процентът на проникване на интернет нарасна, за да бъде сравним с Европейския съюз, а нивата на раждаемост спаднаха “, каза Тамими Араб пред DW.

В сравнение с 99,5% шиитско преброяване в Иран, GAMAAN установи, че 78% от участниците вярват в Бог - но само 32% се идентифицират като шиитски мюсюлмани. Цифрите показват, че 9% са се идентифицирали като атеисти, 8% като зороастрийци, 7% като духовни, 6% като агностици и 5% като мюсюлмани сунити. Около 22% не се идентифицират с нито една от тези религии.

„Виждаме нарастване на секуларизацията и разнообразие от религии и вярвания“, каза Тамими Араб пред DW. От негова гледна точка обаче най-решаващият фактор е „заплитането на държавата и религията, което е накарало населението да възмути институционалната религия, въпреки че огромното мнозинство все още вярва в Бог“.

Една жена в Кувейт, която поиска DW да не публикува името й от съображения за безопасност, също прави стриктна разлика между исляма като религия и исляма като система. „Като тийнейджър не намерих никакво доказателство за твърдяните от правителството разпоредби в Корана.“

Тя си спомня как преди около 20 години подобни мисли са били основно недоволни, но днес разликата в отношението на хората към исляма може да се усети навсякъде. „Отхвърлянето на подчинението на исляма като система не означава отхвърляне на исляма като религия“, обясни тя. 

Възходът на "никой"

Социологът Роналд Ингълхарт, почетен професор по политически науки Лоуенщайн в Мичиганския университет и автор на книгата „ Религиозен внезапен упадък “, анализира проучвания в повече от 100 страни, проведени от 1981-2020 г. Ингълхарт отбелязва, че бързата секуларизация не е уникална за една страна в Близкия изток. „Възходът на така наречените „никой“, които не се идентифицират с определена вяра, е отбелязан в страни с мюсюлманско мнозинство, толкова различни като Ирак, Тунис и Мароко“, добави Тамими Араб.

Заплахата от промяна на нагласите

Колкото повече хората правят разлика между религията като вяра и религията като система, толкова по-силни са призивите за реформи. „Тенденцията поставя пробив в усилията на Иран, както и на неговите съперници Саудитска Арабия, Турция и Обединените арабски емирства, които се състезават за религиозна мека сила и лидерство в мюсюлманския свят“, каза Джеймс Дорси, старши сътрудник в Училището за международни изследвания S. Rajaratnam на Nanyang Technological University в Сингапур.

Дорси, експерт по региона, подчертава два контрастни примера. Докато Обединените арабски емирства премахнаха забраните за консумация на алкохол и неженени двойки, които живеят заедно, Саудитска Арабия определи атеистичните мисли като форма на тероризъм.

Като пример Дорси споменава саудитския дисидент и активист Раиф Бадауи , който беше осъден за вероотстъпничество или обида на исляма. Бадауи беше осъден на 10 години затвор и 1000 удара с камшик за това, че разпитва защо саудитците са длъжни да се придържат към исляма - и твърдейки, че религията няма отговорите на всички житейски въпроси.

Разан Салман допринесе за тази статия от Бейрут.

 

[makebulgar]

След смъртта на момиче, задържано заради неправилно поставен хиджаб, започнаха протести в Иран. Въреки, че смъртта на Махша Амини не е следствие от полицейско насилие, а е следствие от сърдечен проблем, в Иран се надигат протести, тъй като народа смята, че е виновна религиозната полиция.

 

 

 

 

[laplandeca]

Преди 2 минути, makebulgar said:

След смъртта на момиче, задържано заради неправилно поставен хиджаб, започнаха протести в Иран. Въреки, че смъртта на Махша Амини не е следствие от полицейско насилие, а е следствие от сърдечен проблем, в Иран се надигат протести, тъй като народа смята, че е виновна религиозната полиция.

 

 

 

 

Тази тема за Иран ми е много лична..............имам контакти с иранци, имам контакти с ирански офицери, с  иранската интелигенция, с иранските евреи ( не се чудете там имаме братя), имам лични контакти и с млади ирански момчета и момичета. Да речем така, голяма част от интелигенцията подкрепя режима за сега, повтарям за сега и както бихте се досетили праят го заради натиска от Запада и ОЧЗ, основно за това. Да ви спомена , че интелигенцията е прикрито атеистична, няма смисъл, то е логично, дори иранските офицери са атеисти, разбираш го , когато за да те <вербуват> се наложи да влезнат в много личен контакт

[makebulgar]