Светът в "капана на Киндълбергер"?

[Петър_Пейчев]

Преди 5 минути, новорегистриран3 said:

Голямата игра в Централна Азия... Интересно, че по времето на кайзерова, ваймарска и хетлерова Германия е било популярно мнението сред управленските среди, че "англосаксонците" искат да унищожат Германия... Риторика, прихваната от съветската пропаганда... 

 Англосаксонците искат да унищожат Германия, това е факт. В една от речите си Хитлер коментира изказване на Чърчил, цитат по спомен: "Аз съм благодарен на г-н Чърчил затова, че той казва открито това, което всички в Англия искат - Германия да бъде унищожена".

Политиката на Англия винаги е била да не се допусна възникването на голяма и силна европейска държава. Сега това се прави не толкова срещу Русия, англосаксите се разбират добре с нея, а срещу Германия и ЕС и то е именно борбата срещу двойните оси - Париж-Берлин и Берлин/ЕС/ - Москва и заместването й с четворната ос: Вашингтон/Лондон - Варшава - Киев - Анкара. В момента войната се води в изпълнение на тази доктрина, провъзгласена през 2006 г., но явно по нея се работи много преди това. Войната не е срещу Русия, тя е срещу ЕС.

 

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Петър_Пейчев said:

Това не е така. Сталин иска от Хитлер и Борис да му осигурят Проливите като принудят Турция да отстъпи под аренда територии от двете страни на проливите. Естествено, че никоя държава няма да се съгласи да си даде територията под аренда и Хитлер и Борис отказват, защото не искат война с Турция заради съветски интереси. В замяна на това предлагат СССР да излезе на топло море през Иран и Британска Индия, по точно през сегашен Пакистан. Същото е предложил и Наполеон преди сто и кусур години. СССР, като наследник на Русия, обаче е вярно англосаксонско куче и през ум не му минава да влезе в конфликт с господарите си, които го финансират за индустриализацията. Точно обратното, докато получава и то без никаква благодарност харизаните му от Хитлер земи, СССР води преговори за антихитлеристка коалиция и започва да трупа войски срещу Германия.

Не може да разберете политиката на Русия и СССР докато не схванете психологията на руското управление формирано от т.нар. монголщина.

Специално за вас го намерих това, черно на бяло Записки на Молотов, от указанията дадени му от Сталин преди срещата му с Рибентроп, обозначена е и датата, 9 ноемри 1940:

«С. секретно. В. М. Некот. дир-вы к Берл. поездке

(9/XI.40 г.)

1. Цель поездки:

а) Разузнать действительные намерения Г. и всех участников Пакта 3-х (Г., И., Я.) в осуществлении плана создания «Новой Европы», а также «Велик. Вост.-Азиатского Пространства»: границы «Нов. Евр.» и «Вост.-Аз. Пр.»: характер госуд. структуры и отношения отд. европ. государств в «Н. Е.» и в «В.-А.»; этапы и сроки осуществления этих планов и, по кр. мере, ближайшие из них; перспективы присоединения других стран к Пакту 3-х; место СССР в этих планах в данный момент и в дальнейшем.

б) Подготовить первоначальную наметку сферы интересов СССР в Европе, а также в Ближней и Средней Азии, прощупав возможность соглашения об этом с Г. (а также с И.), но не заключать какого-либо соглашения с Г. и И. на данной стадии переговоров, имея в виду продолжение этих переговоров в Москве, куда должен приехать Риб-п в ближайшее время.

2. Исходя из того, что с.-г. соглашение о частичном разграничении сфер интересов СССР и Герм. событиями исчерпано (за исключ. Финл.), в переговорах добиваться, чтобы к сфере интересов СССР были отнесены:

а) Финляндия — на основе с.-г. соглашения 39 г., в выполнении которого Г. должна устранить всякие трудности и неясности (вывод герм. войск, прекращение всяких политич. демонстраций в Ф. и в Г., направленных во вред интересам СССР).

б) Дунай, в части Морского Дуная, — в соответствии с директивами т. Соболеву.

Сказать также о нашем недовольстве тем, что Г. не консультировалась с СССР по вопросу о гарантиях и вводе войск в Румынию.

в) Болгария — главный вопрос переговоров, должна быть, по договоренности с Г. и И., отнесена к сфере интересов СССР на той же основе гарантий Болгарии со стороны СССР, как это сделано Германией и Италией в отношении Румынии, с вводом советских войск в Болгарию.

г) Вопрос о Турции и ее судьбах не может быть решен без нашего участия, т. к. у нас есть серьезные интересы в Турции.

д) Вопрос о дальнейшей судьбе Румынии и Венгрии, как граничащих с СССР, нас очень интересует и мы хотели бы, чтобы об этом с нами договорились.

е) Вопрос об Иране не может решаться без участия СССР, т. к. там у нас есть серьезные интересы. Без нужды об этом не говорить.

ж) В отношении Греции и Югославии мы хотели бы знать, что думает Ось предпринять?

з) В вопросе о Швеции СССР остается на той позиции, что сохранение нейтралитета этого государства в интересах СССР и Германии. Остается ли Г. на той же позиции?

и) СССР, как балтийское государство, интересует вопрос о свободном проходе судов из Балтики в мирное и военное время через М. и Б. Бельты, Эрезунд, Категат и Скагерак. Хорошо было бы, по примеру совещания о Дунае, устроить совещание по этому вопросу из представителей заинтересованных стран.

к) На Шпицбергене должна быть обеспечена работа нашей угольной концессии.

3. Транзит Германия — Япония — наша могучая позиция, что надо иметь в виду.

4. Если спросят о наших отношениях с Турцией — сказать о нашем ответе туркам, а именно: мы им сказали, что отсутствие пакта взаимопомощи с СССР не дает им права требовать помощи от СССР.

5. Если спросят о наших отношениях с Англией, то сказать в духе обмена мнений на даче Ст.

6. Сказать, что нам сообщили о сделанных через Рузвельта мирных предложениях Англии со стороны Германии. Соответствует ли это действительности и каков ответ?

7. На возможный вопрос о наших отношения с США ответить, что США также спрашивают нас: не можем ли мы оказать поддержку Турции и Ирану в случае возникновения опасности для них. Мы пока не ответили на эти вопросы.

8. Спросить, где границы «Восточно-Азиатского Пространства» по Пакту 3-х.

9. Относительно Китая в секретном протоколе, в качестве одного из пунктов этого протокола; сказать о необходимости добиваться почетного мира для Китая (Чан-Кайши), в чем СССР, м. б. с участием Г. и И., готов взять на себя посредничество, причем мы не возражаем, чтобы Индонезия была признана сферой влияния Японии (Маньчжоу-Го остается за Я.).

10. Предложить сделать мирную акцию в виде открытой декларации 4-х держав (если выяснится благоприятный ход основных переговоров: Болг., Турц. и др.) на условиях сохранения Великобританской Империи (без подмандатных территорий) со всеми теми владениями, которыми Англия теперь владеет, и при условии невмешательства в дела Европы и немедленного ухода из Гибралтара и Египта, а также с обязательством немедленного возврата Германии ее прежних колоний.

11. О сов.-японских отношениях — держаться вначале в рамках моего ответа Татекаве.

12. Спросить о судьбе Польши, — на основе соглаш. 1939 г.

13. О компенсации собственности в Прибалтах: 25% в один год, 50% — в три года (равн. долями).

14. Об эконом. делах: — в случае удовл. хода перегов. — о хлебе».

http://militera.lib.ru/research/bezymensky3/20.html

За съжаление не успях сега да открия фотокопието от документа с доклада на Молотов след тази среща, има такова, там Молотов вече докладва как е протекъл разговорът му с Рибентроп. Имайте предвид, че действието се развива около 6 месеца преди нахлуването на Хитлер в СССР.

[Петър_Пейчев]

Преди 9 минути, Б. Киров said:

За съжаление не успях сега да открия фотокопието от документа с доклада на Молотов след тази среща, има такова, там Молотов вече докладва как е протекъл разговорът му с Рибентроп. Имайте предвид, че действието се развива около 6 месеца преди нахлуването на Хитлер в СССР.

Това са общоизвестни неща, те какво доказват? Същите разговори водят всички с всички и относно всички. Даже по време на социализма Тодор Велики пише на Брежнев, че България има свои отношения с Югославия и Румъния, които може и да не се одобряват от другите соц.страни, но България не вижда в това повод за вътрешни дразги, както и във факта, че тя поддържа добри отношения с гръцките полковници и не смята да ги променя. България е малка страна и се занимава със съседите си, Русия, Германия, Англия са големи и се занимават с всички. Това, че Сталин дава акъл за нещо не означава, че смята да прати войски в Гибралтар да гони англичаните, нито иска да окупира Унгария, защото тя е  направила нещо.

[deaf]

Преди 2 часа, Петър_Пейчев said:

Из тези документи няма такива, които да говорят за подготовка на СССР да нападне Европа през 1941 г

През 1941г. Сталин има 24 000 танка,което е повече от всички държави в света взети заедно!!!  Прост въпрос,КАКВО е смятал да прави с тези танкове?!

[Петър_Пейчев]

Преди 5 минути, deaf said:

През 1941г. Сталин има 24 000 танка,което е повече от всички държави в света взети заедно!!!  Прост въпрос,КАКВО е смятал да прави с тези танкове?!

Вероятно да нападне Луната или да ги размени с България срещу гроздова, не го знам. Аз по принцип не лягам и не ставам с Путин и Сталин, не ме питайте за вътрешния им живот, ако са направили нещо ще го коментираме, но само глупави хора или безделници обсъждат какво било в главата на някой.

[Б. Киров]

Преди 1 час, Петър_Пейчев said:

Това са общоизвестни неща, те какво доказват?

Какво доказват ли? Хайде, много добре знаете какво доказват:

в) Болгария — главный вопрос переговоров, должна быть, по договоренности с Г. и И., отнесена к сфере интересов СССР на той же основе гарантий Болгарии со стороны СССР, как это сделано Германией и Италией в отношении Румынии, с вводом советских войск в Болгарию.

Нали вашата реплика беше

Преди 1 час, Б. Киров said:

Това не е така. Сталин иска от Хитлер и Борис да му осигурят Проливите като принудят Турция да отстъпи под аренда територии от двете страни на проливите.

6 месеца преди Вермахта да навлезе в Русия, Сталин иска от Германия "вводом советских войск в Болгарию." Сталин не иска от Борис/ и Хитлер "да му осигурят Проливите като принудят Турция да отстъпи под аренда територии от двете страни на проливите." За какво пък да го иска от Борис, след като в България влязат съветски войски? Те не могат ли сами без Борис да си осигурят от Турция достъп до проливите.

 

Преди 1 час, Б. Киров said:

г) Вопрос о Турции и ее судьбах не может быть решен без нашего участия, т. к. у нас есть серьезные интересы в Турции.

Да ви го преведа или ще ме питате пак какво доказва?

[Петър_Пейчев]

Преди 7 минути, Б. Киров said:

6 месеца преди Вермахта да навлезе в Русия, Сталин иска от Германия "вводом советских войск в Болгарию." Сталин не иска от Борис/ и Хитлер "да му осигурят Проливите като принудят Турция да отстъпи под аренда територии от двете страни на проливите." За какво пък да го иска от Борис, след като в България влязат съветски войски? Те не могат ли сами без Борис да си осигурят от Турция достъп до проливите.

Доколкото исканията на Сталин са факт, широко отразен в документите, вкл. и българските, заключенията ви са изцяло грешни. Наставленията на Сталин към Молотов не са официална позиция, докато картите с претендираните територии и цялата дипломатическа кореспонденция около тях са такава. Това, че Стали нимал някакво намерение да врънка от Хитлер влизане на Съветски войски в България, ако въобще е истина, говори за злоупотреба с нискокачествен алкохол, защото Хитлер не е могъл да вземе решение за такова нещо. През септември той и Мусолини искат България да се определи по отношение на Тристранния пакт, което България не прави, което е дало на Сталин някакви надежди България да мине в съветската сфера на влияние, каквато а практика в Европа няма. След срещата на Молотов започва и Соболевата акция в която хитлер и Германия ги няма никакви, което говори, че цитирания документ е просто нахвърляни бележки.

 

Преди 16 минути, Б. Киров said:

Преди 1 час, Б. Киров said:

г) Вопрос о Турции и ее судьбах не может быть решен без нашего участия, т. к. у нас есть серьезные интересы в Турции.

Да ви го преведа или ще ме питате пак какво доказва?

Това доказва, че СССР е имал интереси в Турция и иска да участва във Турския въпрос, като получи територии от двете страни на проливите, подробно отбелязани на карта. За да се съгласи да отстъпи тези територии Турция е трябвало да бъде принудена от Германия и България. Аз мисля, че случаят е описан и в нотата на Германия от 21.06.1941 г. с която обявява война на СССР.

[Б. Киров]

Преди 32 минути, Петър_Пейчев said:

Наставленията на Сталин към Молотов не са официална позиция,

Молотов е министър на Външните работи и главен преговарящ с Германия, Сталин е върховен главнокомандващ и генерален секретар на управляващата комунистическа партия. Как указанията на Сталин /главнокомандващ и генерален секретар/ към външния му министър да не са официална позиция? Но вие си разтягайте локумите, норма за това тук няма.

 

Преди 32 минути, Петър_Пейчев said:

Това доказва, че СССР е имал интереси в Турция и иска да участва във Турския въпрос, като получи територии от двете страни на проливите, подробно отбелязани на карта.

 

Преди 52 минути, Б. Киров said:

Вопрос о Турции и ее судьбах не может быть решен без нашего участия,

Решаването на съдбата на Турция, според вас, казано от Сталин "участие в турския въпрос" ли означава. Хм, според мен, решаването на съдбата на една държава от друга означава нещо съвсем друго. Но няма да спорим.

[nik1]

През септември 2019 г. министърът на външните работи на Индия С. Джайшанкар в изявлението си на среща на Алианса за мултилатерализъм недвусмислено заяви, че „капанът на Киндълбергер относно недостига на глобални стоки е много по-сериозен от капана на Тукидид“. Освен това той предупреди за национализма, меркантилизма, и нарушаването на международното право и механизми или институции, които са твърде остарели, за да се борят с бързо развиващите се глобални предизвикателства.

Тези предупреждения със сигурност бяха завоалирано обвинение срещу меркантилизма на Китай, авторитарните практики и незачитането на закони като Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), както и срещу умиращите многостранни режими като ООН, които не отразяват съвременните реалности и се оказаха неефективни при предотвратяването на съвременни кризи.

Три години по-късно, с определянето на продължаващите глобални военни кризи в Европа (Войната Русия-Украйна) и Индо-Тихия океан (Четвърта тайванска криза), започващи през същата година, е време да преоценим значението на капана Kindleberger и също така разглежда ролята на Индия в споделянето на глобалната тежест.

 

Поглеждайки назад, дебатите за капана на Kindleberger придобиха почва от 2017 г., когато известният американски политолог Джоузеф С. Най написа статия по темата точно преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на Съединените щати. Най предупреди за последствията от това, че един изолационист, слабият Китай се превръща в „разрушителен свободен ездач“ и не успява да осигури глобални обществени блага, като същевременно продължава да се издига и плъзга света в капана на Тукидид.
Въпреки че Най не отхвърли Капана на Тукидид, той отрече неговата неизбежност, заявявайки, че ефектите са „често преувеличени“.
В същото време, въпреки че се тревожеше, че светът ще се оттегли в капана на Kindleberger, той не отхвърли  ролята на Китай като глобален доставчик на стоки, като нарече рекорда му „смесен“ чувал.

Ерата след пандемията от COVID може да се наклони срещу Китай като глобален доставчик на стоки

 

Каква роля играе Индия в динамиката на Kindleberger? В края на краищата, Индия е пряко засегната от военните маневри на Китай в Индо-Тихия океан, както вътре, така и извън границите на самата Индия, и е изправена пред свой капан на Тукидид с Китай. Каква роля може да играе сътрудничеството между Индия и Тайван за укрепване на икономическата сигурност и подпомагане преодолеят ограниченията на Китай като отговорен участник в глобалното управление?

 

Като процъфтяваща икономика със средна сила и нововъзникваща глобална сила с ограничено влияние в разширено си съседство, Индия не само ще бъде пряко засегната от липсата на Китай като надежден доставчик, но също така може чрез различни регионални и глобални мерки за сътрудничество да повлияе на управлението на самият глобален механизъм.
Например, доверието в Индия получи тласък като глобален генеричен (евтин) център за фармацевтично производство по време на пандемията от COVID-19, с огромен натиск да осигури не само собственото си население от над един милиард, но и развиващия се свят. Според индийското правителство, в рамките на инициативата Vaccine Maitri, Индия е доставила над 250 милиона ваксини срещу COVID-19 на около 100 страни към август. Въпреки това Индия се нуждае от повече съгласувани усилия, за да преодолее свръхзависимостта си от Китай за основни суровини за лекарства, както и за медицинско оборудване.

Пандемията със сигурност разкри егоцентричните капризи на националните интереси и разцепи пропастта между богатите и бедните страни широко. Западът се престави зле, като лицемерно образование със своето трупане на медицински консумативи, както и с унищожаване или „на части и ad hoc“ дарения на оскъдни ваксини с почти изтекъл срок на годност, докато слаборазвитият свят се справяше с недостиг на доставки. Дипломацията на маските и ваксините на Китай, която предизвика опасения относно качеството и ефикасността, както и условните разпоредби, също доведе до „смесени“ резултати. Преди всичко международното сътрудничество липсваше крайно; Насилственото изключване на Тайван, който беше относително успешен в борбата с пандемията, от международните многостранни институции по нареждане на Китай подчерта липсата на политическа воля на китайския лидер Си Дзинпин да постави по-голямото добро над персоналистичните амбиции.

 

Скоро след това руско-китайската стратегия „без ограничения“ беше финализирана точно преди военната инвазия на Русия в Украйна. Ролята на Китай във войната Русия-Украйна придоби нова спешност на фона на множество широкообхватни, дългосрочни последици за глобалните хранителни, енергийни, финансови и хуманитарни кризи. Тясното партньорство на Китай с Русия отново постави под въпрос претенцията на Китай да бъде отговорен доставчик на глобални стоки.

Това не е въпрос на способности (заемащи позиция в променящия се баланс на силите и които Китай наистина може да изпълни), а на намерение. Планът на Си да отмъсти за „100 години унижение“ чрез преобръщане на водения от САЩ световен ред надделява над обявяването на Китай за насърчаване на многополюсно глобално управление. Например, непримиримият, засилен опит на Китай за териториално обединение доведе до все още възникващата Четвърта криза в Тайванския пролив. Като усложнява управлението на кризи и дипломацията, авантюризмът на Китай потенциално може да предизвика верижна реакция, която може да бъде избегната, в региона и изключително повишено напрежение по оспорваните граници в съседство (включително Южно и Източнокитайско море, както и Хималаите). Безразсъдството на Китай в момент, когато бушува война в Източна Европа, е не само дълбоко обезпокоително, но и самоунищожителна (отговорна) стратегия за прожектиране на сила, тъй като потенциалните блокади на веригата за доставки в морската зона биха осакатили и без това ужасната глобална ситуация.

Отмяната или преустановяването на диалозите за сътрудничество със Съединените щати по въпроси като действията в областта на климата като противодействие на спорното спиране на председателя на Камарата на представителите на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван допълнително разширява глобалната пропаст в доверието и управлението. На фона на предупрежденията за по-бавен икономически растеж и влошаващ се енергиен недостиг в Китай, една вече затруднена глобална икономика може да претърпи нов неуспех.

В такава ситуация ролята на средните сили да разширят своя проактивен принос и да създадат единен план за действие става все по-значима. За да избегнат капана на Kindleberger, средните сили трябва да увеличат дейностите си за популяризиране и да намалят зависимостта си от големите сили за координиране на отговорите. При липса на адекватна многостранна намеса, на партньори с еднакви възгледи се пада да предотвратят и ескалация на провокациите. Индия се нуждае от сериозна обмислена стратегия за ангажиране към редица партньори в региона – включително Тайван, който е надеждна икономика в Индо-Тихоокеанския регион.

Намиране на неуловимия баланс: Ренесанс чрез многополярност?

Въпреки своите ограничения, Индия признава необходимостта да запълни празнината в управлението, до голяма степен създадена от хегемонния конфликт между Китай и САЩ, и да работи за поддържане на по-равностойна, стабилна и устойчива глобална икономика в сътрудничество с различни партньори. Достигането на Индия до Съединените щати, Европейския съюз, Япония, Южна Корея, икономиките от Югоизточна Азия, Русия, Тайван и други е усилие да разнообрази своята икономическа свръхзависимост от Китай, а също и да изгради глобален профил. Неговата по-голяма асоциация както с центрирания в Китай „многостранен“ Четиристранен диалог за сигурност (Quad), така и с водената от Китай Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB) или BRICS (Бразилия-Индия-Китай-Русия) са внимателни опити за поддържане на баланса на силите и извлечете максимален ливъридж.

Освен това, тъй като пълното отделяне от Китай не е вероятна цел (или възможен сценарий) поне в близко бъдеще, съосноваването на Индия на Инициативата за устойчивост на веригата за доставки (SCRI) е смел ход, който ще осигури дивиденти. По подобен начин критичната роля на Тайван в глобалните вериги за доставки и доминирането му в производството на полупроводници го прави идеален партньор за изграждане на алтернативни, устойчиви вериги за доставки. Подновената решителност на Индия да ускори споразумението за свободна търговия (ССТ) с Тайван, фокусирано върху създаването на център за производство на полупроводници, ще допринесе много за намаляване на зависимостта от Китай, въпреки че самият Тайван зависи от Китай за суровини.

 

Досега Индия е възприела предпазлив подход, но неотдавнашната криза отвъд пролива само ще ускори това решение. В допълнение, новият натиск на Съединените щати за засилване на сътрудничеството с Тайван по редица въпроси може да проправи пътя за дългоочакваното ССТ между Тайван и САЩ и подобни инициативи от други страни. Участието на Тайван в SCRI и новосъздадената Индо-тихоокеанска икономическа инициатива (IPEF) също се превръща в жизнеспособна възможност.

Накратко, най-добрият залог на Индия за избягване на капана на Kindleberger е да обедини сили с регионалните икономики. Например нейните близки партньори и мощни азиатски икономики Япония и Южна Корея също се стремят да намалят зависимостта си от Китай (въпреки че отделянето е далечна идея). По този начин комбинираното влияние на регионалните средни сили може да поеме нововъзникващите и заинтересовани страни от Южна или Югоизточна Азия като Виетнам и Индонезия. В допълнение към това нарастващият извънрегионален обхват (в Европа и Африка, например) би бил стъпка към създаването на ефективна, съвместна, устойчива архитектура на многополюсно управление.

 

India and the Kindleberger Trap: Multipolarity Amid the Taiwan Crisis

https://thediplomat.com/2022/09/india-and-the-kindleberger-trap-multipolarity-amid-the-forth-taiwan-crisis/

 

 

[Петър_Пейчев]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Молотов е министър на Външните работи и главен преговарящ с Германия, Сталин е върховен главнокомандващ и генерален секретар на управляващата комунистическа партия. Как указанията на Сталин /главнокомандващ и генерален секретар/ към външния му министър да не са официална позиция? Но вие си разтягайте локумите, норма за това тук няма.

Официалната позиция е това което е прието като държавна доктрина, заявеното пред другата или трета страна. Горният документ в голямата си част са дадени напътствия от Сталин, които никога не са били обявявани официално и са останали само намерения или гледни точки. Да седнете с брат ти и да  започвате да обсъждате комшиите не е официална позиция на семейството, тя ще е такава като пуснете жалба в полицията срещу някой, заведете дело срещу друг и ожените щерката за трети. Част от казаното е официална позиция, друго - празни приказни за неща към които Русия не може да има никакви претенции, дайте са поклюкарстваме за Гибралтар. Какво значение има какво мисли Сталин за държави и събития на които не може да влияе?

"Официалната" позиция в напътствията на Сталин е да се договори с Хитлер въвеждането на  въоръжен руски контингент в България. Официалната позиция на СССР е изразена от Соболев в нотите и действията на СССР и България.

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Решаването на съдбата на Турция, според вас, казано от Сталин "участие в турския въпрос" ли означава. Хм, според мен, решаването на съдбата на една държава от друга означава нещо съвсем друго. Но няма да спорим.

Ако беше само това напътствие можеше да спорим. За щастие има стотици или поне десетки други документи, български, турски, руски, германски, италиански и въобще от цял билюк държави, които позволяват да се направи точна картина на събитията и тя изключва хипотезата СССР сам да си реши въпроса с Проливите или дори да участва с войска.

[новорегистриран3]

 

[nik1]

"Китай не го е грижа за чиповете ни": тайвански технологичен гуру нарече войната неизбежна

Ангел Петров, Тайпе

• Препоръчване
• Facebook
• Twitter
• Viber
• Още възможности за споделяне
• 08:10, 10 дек 22,  19320
• 78

© Ангел Петров

Робърт Цао по време на разговор с журналисти в Тайпе

 

 Извънредна новина

Най-важните новини в момента, в който се случват - директно в имейла Ви.

 

Война между Тайван и Китай е неизбежна и не бива тайванците да са наивни по въпроса, а високотехнологичната индустрия на острова, от която световната икономика е силно зависима, няма да го спаси.

 

Това заяви в разговор с европейски медии, сред които и "Дневник", Робърт Цао - основателят на втория по големина в Тайван и трети в света производител на чипове UMC (United Microelectronics).

 

На среща в Тайпе Цао, поел преди над 40 години задачата да изгради високотехнологична компания на печалба по инициатива на държавата, говори за отношенията с Китай, особено обтегнати в последните месеци, и ролята в тях на индустрията, в която той се смята за един от пионерите.

 

Работи ли "силициевият щит"

 

 

Както отбеляза "Тайм" преди няколко месеца, 55-те процента, които държи само Taiwan Semiconductors Manufacturing Co (TSMC), лидерът в бранша, на глобалния пазар, са много над 40-те процента дял на картела ОПЕК на пазара на петрол.

 

Всичко, което трябва да знаете за: Изборът на редактора (3247)

Тайван произвежда 65% от чиповете в света и над 90 на сто от най-ценните за високотехнологичната индустрия.

 

Тъкмо този сектор прикова вниманието на света през седмицата, след като TSMC обяви, че ще утрои инвестициите си в гигантски завод в Съединените щати до 40 млрд. долара - една от най-големите чужди инвестиции в американската история. Новината дойде с откриването на завода в Аризона от президента Джо Байдън, чиято администрация опитва да привлече към САЩ производството на компоненти за всякакви технологии - от телефони но изтребители.

Ходът на TSMC, която според различни публикации се готви и за инвестиция в Източна Европа, породи дебати както в Тайпе, така и сред международната експертна общност дали създаването на нови производствени мощности извън Тайван е целесъобразно за изграждането на т. нар. силициев щит - възпиращия ефект на концентрацията на чипове, заради която, според застъпниците на идеята, Китай не би нападнал. "Силициевият щит" би трябвало да принуди света да работи за деескалация, докато има нужда от Тайван, затова се чуват и опасения, че колкото повече са мощностите в Аризона и другаде, толкова по-малко ще е необходим островът.

Не е ли надценена обаче индустрията на Тайван като възпиращ фактор, когато светът се опитва да прогнозира какво би направила дадена държава? Лидери и експерти на запад нарекоха решението на Русия да нападне Украйна "ирационално" и до последно бяха убедени, че няма икономическа или друга логика президентът Владимир Путин да нареди нахлуване в Украйна, независимо, че войски се струпваха край границите.

 

 

 

© Reuters

Американският президент Джо Байдън заедно с директора на TSMC в Аризона, 6 декември.

 

 

"Не мисля, че Китай го е грижа особено", каза Цао в отговор на въпрос на "Дневник". "Може би, ако искат да завладеят света, биха искали да ударят първо чиповете, за да загуби западът изкуствения си интелект, облачните си изчислителни технологии."

 

 

Обект за производство на чипове е много уязвим при военна атака. Не бива да използваме индустрията като коз. Ако някой иска да ни подкрепи, трябва да е заради демокрацията, а не защото имаме чипове. Не може да сме толкова егоистични.

 

---

Робърт Цао, 

основател на United Microelectronics Corp.

 

 

Според него животът за крайния потребител не би се променил веднага при такава атака; проблемът е в дългосрочните последици. "Не би имало значение. Но ако дадена компания иска да разработи нов продукт, без чипове от Тайван програмата ѝ би била засегната."

 

В разговора Цао обясни и че ефектът от изнасянето на част от процесите няма да засегне конкурентоспособността на производството на острова: в САЩ или Източна Европа не може да се повтори синергията на места като Хсинчу, крайбрежния град, в който се съсредоточават важни брънки от производствената верига и водещият научноизследователски център; следователно и разходите са по-големи.

 

 

© Ангел Петров

Централата на TSMC в Хсинчу

 

 

Коренната промяна към Китай

 

Цао невинаги е бил толкова радикален в позициите си към Китай.

 

Под негово ръководство UMC инвестираше активно в Китай и предоставяше технологии на азиатския гигант още преди двайсет години. Говореше и за възможността за "мирно съжителство": ако Китай отправи конкретно предложение за мирно обединение, то да бъде подложено на референдум в Тайван, а азиатският гигант просто да приеме резултата. Близо десетилетие Цао не живееше в Тайван, а в Сингапур, чието гражданство придоби през 2011 г.

 

Тази позиция и днес не е нетипична за част от тайванския бизнес, въпреки напрежението между Пекин и Тайпе: в четвъртък "Уолстрийт джърнъл" писа, че основателят на друга тайванска компания за електроника, Foxconn призовал в писмо до Китайската комунистическа партия да се свалят ограниченията срещу коронавируса, защото позициите на Китай в световните производствени вериги са застрашени. Тъкмо това писмо от водещия доставчик на "Епъл" с ключови позиции в Китай накарало партията да обяви фактическия край на политиката на "нулев COVID" чрез разхлабване на ограниченията.

 

 

 

 

През 2019 г. обаче, с мащабните протести в Хонконг, довели до затягане на примката на Китай около специалния регион, позицията на Цао се промени. "Видях какво стана в Хонконг и се отказах от идеята си. Те (Китай - бел. ред.) не могат да спазят никакво обещание", обясни Цао, имайки предвид промените, ограничили свободите в Хонконг в последните няколко години след мащабните демонстрации. "Видях как бият хората. Помислих си, че много ще страдаме."

 

 

 

 

Play Video

 

 

През август, след посещението на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси в Тайван, Китай публикува нова "бяла книга" за Тайван, в която за пръв път по времето на Си открито заяви, че няма да се откаже от възможността да използва сила, за да си върне острова.

 

 

Китай намекна, че ще действа със сила при "фактическо отделяне" на Тайван

 

 

Две условия бяха очертани: ако "външни сили" подкрепят сепаратистки тенденции или ако Тайван обяви независимост. Последва серия от военни учения, които насочиха вниманието на Запада, а и на редица азиатски държави, към региона.

 

За да не стане като с Украйна

 

Малко по-късно това лято Цао обяви с връщането си в Тайпе, че се е отказал от сингапурското си гражданство и си е върнал тайванското. "Исках да предупредя хората: не се опитвайте да преговаряте с Китай, (за да не стане) като с Украйна. Трябва да насърчим Тайван да се сражава и да дадем още информация какво предстои. Няма да е лесно. Компромисът само ще донесе много агресия."

 

Опасенията от предстояща война са и причината, с която Цао обяснява решението си от септември: тогава той съобщи, че дарява 1 млрд. тайвански долара (32 млн. американски) за подготовка на 3.3 млн. души за гражданската отбрана на острова. Негови средства вече се използват за обучения, например от академията KUMA, която тази година започна курсове по първа помощ, реакция при бедствия и борба с информационната война. Курсисти към друга организация, Forward Alliance, чиито тренировки посети "Дневник", посочиха Китай като една от причините да се запишат.

 

"Мисля, че войната е неизбежна, (президентът на Китай - бел. ред.) Си Цзинпин каза, че така ще стане, че трябва да стане, и не се отказа от възможността да използва сила. Не искам да сме наивни и да си мислим, че няма да дойдат", бяха думите на Цао в отговор на въпрос защо финансира проекти за гражданска самоотбрана.

 

"Щетите от война ще са огромни", продължи Цао. "Украинците могат поне да избягат. Тайванците няма къде да отидат, защото сме на остров."

 

Цао вижда уроци за Тайван и във войната в Украйна. "Чувах, че много хора говорят с Путин по време на войната. Сега знаят, че единственият начин да спрат Путин е да се отбраняват. Путин нанесе големи щети на целия свят. Но какво да се направи? Можем само да го спрем. След тоа да искаме да плати. Цялото това богатство на руските олигарси може да се освободи и да се използва за възстановяването на Украйна."

 

 

 

В Украйна виждаме смелостта, куража на хората да се сражават срещу голяма сила. Това окуражава мнозина в Тайван - включително мен.

 

---

Робърт Цао, 

основател на United Microelectronics Corp.

 

 

Червени линии

 

"Тайванците са свободни от 1996 г., след като избраха президента си пряко. Тогава станаха граждани", продължи той обяснението си за гражданската самоотбрана. "Преди това нямаше граждани, като в Китай: само се подчиняваш на властите. Видя се и в локдауна, и при "нулевия COVID". А тайванците станаха граждани. Хората тук все повече ценят свободата, която получихме. Ако загубиш свободата си, си просто като горките хора в Китай: заключват те и нищо не можеш да кажеш."

 

Цао е сред поддръжниците - по принцип - на обявяването на независимост на Тайван: спорна идея, която би променила статуквото в отношенията между Тайпе и Пекин. Всъщност това е една от двете червени линии, които Китай изтъкна отново в заявяването на отказа да изключи употреба на сила, доколкото смята за свой вътрешнополитически въпрос.

 

 

Китайският президент: Армията трябва да е готова за война

 

 

"Знаем, че сме независими. Напълно независима държава сме. Република Китай (Тайван - бел. ред.) е създадена през 1911 г. Китайската народна република произлиза от комунистическата партия през 1949 г. Република Китай е независима от над век", казва Цао, попитан дали според него независимостта трябва да се обяви.

 

Темата разделя жителите на острова, на който бягат милиони китайци, след като националистите губят гражданската война през 40-те години и се прехвърлят там, като управляват авторитарен режим с условията на военно положение до 1987 г. Повечето тайванци към момента не подкрепят обявяването на независимост. "Но да, трябва да го направим. Нужна ни е и подкрепата на САЩ."

 

 

 

Защо хората искат да станат независими? Колкото по-малко е правителството, толкова по-щастливи са те.

 

---

Робърт Цао, 

основател на United Microelectronics Corp.

 

https://www.dnevnik.bg/sviat/2022/12/10/4426543_kitai_ne_go_e_grija_za_chipovete_ni_taivanski/?ref=home_layer2&fbclid=IwAR3S9nXBLa59E8X_mzXLXFYnV3RcKKNfd4KiImpggHK-UiMhiwvF2o2-wsU

[новорегистриран3]

Преди 7 часа, nik1 said:

"Китай не го е грижа за чиповете ни": тайвански технологичен гуру нарече войната неизбежна

Ангел Петров, Тайпе

• Препоръчване
• Facebook
• Twitter
• Viber
• Още възможности за споделяне
• 08:10, 10 дек 22,  19320
• 78

© Ангел Петров

Робърт Цао по време на разговор с журналисти в Тайпе

 

 Извънредна новина

Най-важните новини в момента, в който се случват - директно в имейла Ви.

 

Война между Тайван и Китай е неизбежна и не бива тайванците да са наивни по въпроса, а високотехнологичната индустрия на острова, от която световната икономика е силно зависима, няма да го спаси.

 

Това заяви в разговор с европейски медии, сред които и "Дневник", Робърт Цао - основателят на втория по големина в Тайван и трети в света производител на чипове UMC (United Microelectronics).

 

На среща в Тайпе Цао, поел преди над 40 години задачата да изгради високотехнологична компания на печалба по инициатива на държавата, говори за отношенията с Китай, особено обтегнати в последните месеци, и ролята в тях на индустрията, в която той се смята за един от пионерите.

 

Работи ли "силициевият щит"

 

 

Както отбеляза "Тайм" преди няколко месеца, 55-те процента, които държи само Taiwan Semiconductors Manufacturing Co (TSMC), лидерът в бранша, на глобалния пазар, са много над 40-те процента дял на картела ОПЕК на пазара на петрол.

 

Всичко, което трябва да знаете за: Изборът на редактора (3247)

Тайван произвежда 65% от чиповете в света и над 90 на сто от най-ценните за високотехнологичната индустрия.

 

Тъкмо този сектор прикова вниманието на света през седмицата, след като TSMC обяви, че ще утрои инвестициите си в гигантски завод в Съединените щати до 40 млрд. долара - една от най-големите чужди инвестиции в американската история. Новината дойде с откриването на завода в Аризона от президента Джо Байдън, чиято администрация опитва да привлече към САЩ производството на компоненти за всякакви технологии - от телефони но изтребители.

Ходът на TSMC, която според различни публикации се готви и за инвестиция в Източна Европа, породи дебати както в Тайпе, така и сред международната експертна общност дали създаването на нови производствени мощности извън Тайван е целесъобразно за изграждането на т. нар. силициев щит - възпиращия ефект на концентрацията на чипове, заради която, според застъпниците на идеята, Китай не би нападнал. "Силициевият щит" би трябвало да принуди света да работи за деескалация, докато има нужда от Тайван, затова се чуват и опасения, че колкото повече са мощностите в Аризона и другаде, толкова по-малко ще е необходим островът.

Не е ли надценена обаче индустрията на Тайван като възпиращ фактор, когато светът се опитва да прогнозира какво би направила дадена държава? Лидери и експерти на запад нарекоха решението на Русия да нападне Украйна "ирационално" и до последно бяха убедени, че няма икономическа или друга логика президентът Владимир Путин да нареди нахлуване в Украйна, независимо, че войски се струпваха край границите.

 

 

 

© Reuters

Американският президент Джо Байдън заедно с директора на TSMC в Аризона, 6 декември.

 

 

"Не мисля, че Китай го е грижа особено", каза Цао в отговор на въпрос на "Дневник". "Може би, ако искат да завладеят света, биха искали да ударят първо чиповете, за да загуби западът изкуствения си интелект, облачните си изчислителни технологии."

 

 

Обект за производство на чипове е много уязвим при военна атака. Не бива да използваме индустрията като коз. Ако някой иска да ни подкрепи, трябва да е заради демокрацията, а не защото имаме чипове. Не може да сме толкова егоистични.

 

---

Робърт Цао, 

основател на United Microelectronics Corp.

 

 

Според него животът за крайния потребител не би се променил веднага при такава атака; проблемът е в дългосрочните последици. "Не би имало значение. Но ако дадена компания иска да разработи нов продукт, без чипове от Тайван програмата ѝ би била засегната."

 

В разговора Цао обясни и че ефектът от изнасянето на част от процесите няма да засегне конкурентоспособността на производството на острова: в САЩ или Източна Европа не може да се повтори синергията на места като Хсинчу, крайбрежния град, в който се съсредоточават важни брънки от производствената верига и водещият научноизследователски център; следователно и разходите са по-големи.

 

 

© Ангел Петров

Централата на TSMC в Хсинчу

 

 

Коренната промяна към Китай

 

Цао невинаги е бил толкова радикален в позициите си към Китай.

 

Под негово ръководство UMC инвестираше активно в Китай и предоставяше технологии на азиатския гигант още преди двайсет години. Говореше и за възможността за "мирно съжителство": ако Китай отправи конкретно предложение за мирно обединение, то да бъде подложено на референдум в Тайван, а азиатският гигант просто да приеме резултата. Близо десетилетие Цао не живееше в Тайван, а в Сингапур, чието гражданство придоби през 2011 г.

 

Тази позиция и днес не е нетипична за част от тайванския бизнес, въпреки напрежението между Пекин и Тайпе: в четвъртък "Уолстрийт джърнъл" писа, че основателят на друга тайванска компания за електроника, Foxconn призовал в писмо до Китайската комунистическа партия да се свалят ограниченията срещу коронавируса, защото позициите на Китай в световните производствени вериги са застрашени. Тъкмо това писмо от водещия доставчик на "Епъл" с ключови позиции в Китай накарало партията да обяви фактическия край на политиката на "нулев COVID" чрез разхлабване на ограниченията.

 

 

 

 

През 2019 г. обаче, с мащабните протести в Хонконг, довели до затягане на примката на Китай около специалния регион, позицията на Цао се промени. "Видях какво стана в Хонконг и се отказах от идеята си. Те (Китай - бел. ред.) не могат да спазят никакво обещание", обясни Цао, имайки предвид промените, ограничили свободите в Хонконг в последните няколко години след мащабните демонстрации. "Видях как бият хората. Помислих си, че много ще страдаме."

 

 

 

 

Play Video

 

 

През август, след посещението на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси в Тайван, Китай публикува нова "бяла книга" за Тайван, в която за пръв път по времето на Си открито заяви, че няма да се откаже от възможността да използва сила, за да си върне острова.

 

 

Китай намекна, че ще действа със сила при "фактическо отделяне" на Тайван

 

 

Две условия бяха очертани: ако "външни сили" подкрепят сепаратистки тенденции или ако Тайван обяви независимост. Последва серия от военни учения, които насочиха вниманието на Запада, а и на редица азиатски държави, към региона.

 

За да не стане като с Украйна

 

Малко по-късно това лято Цао обяви с връщането си в Тайпе, че се е отказал от сингапурското си гражданство и си е върнал тайванското. "Исках да предупредя хората: не се опитвайте да преговаряте с Китай, (за да не стане) като с Украйна. Трябва да насърчим Тайван да се сражава и да дадем още информация какво предстои. Няма да е лесно. Компромисът само ще донесе много агресия."

 

Опасенията от предстояща война са и причината, с която Цао обяснява решението си от септември: тогава той съобщи, че дарява 1 млрд. тайвански долара (32 млн. американски) за подготовка на 3.3 млн. души за гражданската отбрана на острова. Негови средства вече се използват за обучения, например от академията KUMA, която тази година започна курсове по първа помощ, реакция при бедствия и борба с информационната война. Курсисти към друга организация, Forward Alliance, чиито тренировки посети "Дневник", посочиха Китай като една от причините да се запишат.

 

"Мисля, че войната е неизбежна, (президентът на Китай - бел. ред.) Си Цзинпин каза, че така ще стане, че трябва да стане, и не се отказа от възможността да използва сила. Не искам да сме наивни и да си мислим, че няма да дойдат", бяха думите на Цао в отговор на въпрос защо финансира проекти за гражданска самоотбрана.

 

"Щетите от война ще са огромни", продължи Цао. "Украинците могат поне да избягат. Тайванците няма къде да отидат, защото сме на остров."

 

Цао вижда уроци за Тайван и във войната в Украйна. "Чувах, че много хора говорят с Путин по време на войната. Сега знаят, че единственият начин да спрат Путин е да се отбраняват. Путин нанесе големи щети на целия свят. Но какво да се направи? Можем само да го спрем. След тоа да искаме да плати. Цялото това богатство на руските олигарси може да се освободи и да се използва за възстановяването на Украйна."

 

 

 

В Украйна виждаме смелостта, куража на хората да се сражават срещу голяма сила. Това окуражава мнозина в Тайван - включително мен.

 

---

Робърт Цао, 

основател на United Microelectronics Corp.

 

 

Червени линии

 

"Тайванците са свободни от 1996 г., след като избраха президента си пряко. Тогава станаха граждани", продължи той обяснението си за гражданската самоотбрана. "Преди това нямаше граждани, като в Китай: само се подчиняваш на властите. Видя се и в локдауна, и при "нулевия COVID". А тайванците станаха граждани. Хората тук все повече ценят свободата, която получихме. Ако загубиш свободата си, си просто като горките хора в Китай: заключват те и нищо не можеш да кажеш."

 

Цао е сред поддръжниците - по принцип - на обявяването на независимост на Тайван: спорна идея, която би променила статуквото в отношенията между Тайпе и Пекин. Всъщност това е една от двете червени линии, които Китай изтъкна отново в заявяването на отказа да изключи употреба на сила, доколкото смята за свой вътрешнополитически въпрос.

 

 

Китайският президент: Армията трябва да е готова за война

 

 

"Знаем, че сме независими. Напълно независима държава сме. Република Китай (Тайван - бел. ред.) е създадена през 1911 г. Китайската народна република произлиза от комунистическата партия през 1949 г. Република Китай е независима от над век", казва Цао, попитан дали според него независимостта трябва да се обяви.

 

Темата разделя жителите на острова, на който бягат милиони китайци, след като националистите губят гражданската война през 40-те години и се прехвърлят там, като управляват авторитарен режим с условията на военно положение до 1987 г. Повечето тайванци към момента не подкрепят обявяването на независимост. "Но да, трябва да го направим. Нужна ни е и подкрепата на САЩ."

 

 

 

Защо хората искат да станат независими? Колкото по-малко е правителството, толкова по-щастливи са те.

 

---

Робърт Цао, 

основател на United Microelectronics Corp.

 

https://www.dnevnik.bg/sviat/2022/12/10/4426543_kitai_ne_go_e_grija_za_chipovete_ni_taivanski/?ref=home_layer2&fbclid=IwAR3S9nXBLa59E8X_mzXLXFYnV3RcKKNfd4KiImpggHK-UiMhiwvF2o2-wsU

Остава само капиталци да обяснят как хан и мин колонистите в Тайван не са китайци, ами марсианци и как хан и мин колонистите нямат териториални претенции спрямо цялата КНР, Монголия, части от Русия и още 7 държави... Даже китайските комунисти са по-умерени в претенциите си, в сравнение с китайските националисти тайванците. 

И изобщо с кой акъл западняците - руснаци, американци, че и капиталци, си мислят, че има особена разлика между китайските комунисти и националисти?! Може би комунистите са с една идея по-умерени и отворени към света, в сравнение с "идеологическите си противници". 

Икономическият възход на КНР се дължи на притока на капитали от два основни източника - китайската емиграция в югоизточна Азия и тайванските конгломерати. И докато западните балъци си мислят, че между китайците в КНР и китайците в РК има някакви фундаментални различия чиповата индустрия тотално е доминирана от китайците... 

Корейците от Самсунг вече аутсорсват част от операциите си към тайванските китайци, а други към континенталните. Същевременно американските производители на чипове са заети със своите buybacks и тайванските китайци завладяват все нови и нови пазарни ниши. 

Редактирано Декември 12, 2022 от новорегистриран3

[новорегистриран3]

Socialism and anti-capitalist agitation[edit]

Main articles: Socialist ideology of the Kuomintang and Canton Merchant Volunteers Corps Uprising

The KMT had a left wing and a right wing, the left being more radical in its pro-Soviet policies, but both wings equally persecuted merchants, accusing them of being counterrevolutionaries and reactionaries. The right wing under Chiang Kai-shek prevailed, and continued radical policies against private merchants and industrialists, even as they denounced communism.^[88]

One of the Three Principles of the People of the KMT, Mínshēng, was defined as socialism by Dr. Sun Yat-sen. He defined this principle of saying in his last days "its socialism and its communism". The concept may be understood as social welfare as well. Sun understood it as an industrial economy and equality of land holdings for the Chinese peasant farmers. Here he was influenced by the American thinker Henry George (see Georgism) and German thinker Karl Marx; the land value tax in Taiwan is a legacy thereof. He divided livelihood into four areas: food, clothing, housing, and transportation; and planned out how an ideal (Chinese) government can take care of these for its people.^[88]

The KMT was referred to having a socialist ideology. "Equalization of land rights" was a clause included by Dr. Sun in the original Tongmenhui. The KMT's revolutionary ideology in the 1920s incorporated unique Chinese Socialism as part of its ideology.^[89]

The Soviet Union trained KMT revolutionaries in the Moscow Sun Yat-sen University. In the West and in the Soviet Union, Chiang was known as the "Red General".^[90] Movie theaters in the Soviet Union showed newsreels and clips of Chiang, at Moscow Sun Yat-sen University Portraits of Chiang were hung on the walls, and in the Soviet May Day Parades that year^[when?], Chiang's portrait was to be carried along with the portraits of Karl Marx, Lenin, Stalin, and other socialist leaders.^[91]

The KMT attempted to levy taxes upon merchants in Canton, and the merchants resisted by raising an army, the Merchant's volunteer corps. Dr. Sun initiated this anti-merchant policy, and Chiang Kai-shek enforced it, Chiang led his army of Whampoa Military Academy graduates to defeat the merchant's army. Chiang was assisted by Soviet advisors, who supplied him with weapons, while the merchants were supplied with weapons from the Western countries.^[92][93]

The KMT was accused of leading a "Red Revolution" in Canton. The merchants were conservative and reactionary, and their Volunteer Corp leader Chen Lianbao was a prominent comprador trader.^[92]

The merchants were supported by the Western powers, who led an international flotilla to support them against the KMT.^[93] The KMT seized many of Western-supplied weapons from the merchants, using them to equip their troops. A KMT General executed several merchants, and the KMT formed a Soviet-inspired Revolutionary Committee.^[94] The British Communist Party sent a letter to Dr. Sun, congratulating him on his military successes.^[95]

In 1948, the KMT again attacked the merchants of Shanghai. Chiang Kai-shek sent his son Chiang Ching-kuo to restore economic order. Ching-kuo copied Soviet methods, which he learned during his stay there, to start a social revolution by attacking middle-class merchants. He also enforced low prices on all goods to raise support from the proletariat.^[96]

As riots broke out and savings were ruined, bankrupting shop owners, Ching-kuo began to attack the wealthy, seizing assets and placing them under arrest. The son of the gangster Du Yuesheng was arrested by him. Ching-kuo ordered KMT agents to raid the Yangtze Development Corporation's warehouses, which was privately owned by H.H. Kung and his family. H.H. Kung's wife was Soong Ai-ling, the sister of Soong Mei-ling who was Ching-kuo's stepmother. H.H. Kung's son David was arrested, the Kung's responded by blackmailing the Chiang's, threatening to release information about them, eventually he was freed after negotiations, and Ching-kuo resigned, ending the terror on the Shanghainese merchants.^[97]

The KMT also promotes government-owned corporations. KMT founder Sun Yat-sen, was heavily influenced by the economic ideas of Henry George, who believed that the rents extracted from natural monopolies or the usage of land belonged to the public. Dr. Sun argued for Georgism and emphasized the importance of a mixed economy, which he termed "The Principle of Minsheng" in his Three Principles of the People.

"The railroads, public utilities, canals, and forests should be nationalized, and all income from the land and mines should be in the hands of the State. With this money in hand, the State can therefore finance the social welfare programs."^[98]

The KMT Muslim Governor of Ningxia, Ma Hongkui, promoted state-owned monopolies. His government had a company, Fu Ning Company, which had a monopoly over commerce and industry in Ningxia.^[99]

Corporations such as CSBC Corporation, Taiwan, CPC Corporation, Taiwan and Aerospace Industrial Development Corporation are owned by the state in the Republic of China.

Marxists also existed in the KMT. They viewed the Chinese revolution in different terms than the CCP, claiming that China already went past its feudal stage and was in a stagnation period rather than in another mode of production. These Marxists in the KMT opposed the CCP ideology.^[100]

^{https://en.wikipedia.org/wiki/Kuomintang#Socialism_and_anti-capitalist_agitation} 

[nik1]

Преди 11 часа, новорегистриран3 said:

И изобщо с кой акъл западняците - руснаци, американци, че и капиталци, си мислят, че има особена разлика между китайските комунисти и националисти?! Може би комунистите са с една идея по-умерени и отворени към света, в сравнение с "идеологическите си противници". 

Разликата е че Китай е в това най-многолюдната страна (или ще бъде втората след Индия) , и  страната не се явява част от западната цивилизация..

Китай, днес с партнирането си с Русия, е още по необичан от Запада. 

 

Русия според мен не можа да се озападни и този път - направи една крачка напред и две назад, както се случвало в историята и от възникването и , досега..
Във вътрешен план днес Русия живее в средновековието - с абсолютен и всевластен монарх, поддържан от най-близкия "болярски кръг" или болярски "съвет" и от "хранените хора". 

Апропо: Сталинова Русия е с подобно устройство - "болярския кръг (съвет)" по това време са ЦК и Политбюро, "хранените хора" - номеклатурата по места и службите.  Днес, "болярския кръг (съвет") са хората от Съвета по безопасност на РФ, "хранените хора" - са зависимите от Путин олигарси,, пропагандаторите, и  отново службите.

[новорегистриран3]

Преди 3 часа, nik1 said:

Разликата е че Китай е в това най-многолюдната страна (или ще бъде втората след Индия) , и  страната не се явява част от западната цивилизация..

Русия според мен не можа да се озападни и този път - направи една крачка напред и две назад, както се случвало в историята и от възникването и , досега..
Във вътрешен план днес Русия живее в средновековието - с абсолютен и всевластен монарх, поддържан от най-близкия "болярски кръг" или болярски "съвет" и от "хранените хора". 

Апропо: Сталинова Русия е с подобно устройство - "болярския кръг (съвет)" по това време са ЦК и Политбюро, "хранените хора" - номеклатурата по места и службите.  Днес, "болярския кръг (съвет") са хората от Съвета по безопасност на РФ, "хранените хора" - са зависимите от Путин олигарси,, пропагандаторите, и  отново службите.

Руското си е неофеодализъм и натам се опитват да ни завлекат местните руzоофили, докато китайската система е брутално материалистична, класически меркантелизъм. Същото е и с Тайван.

Цитирай

Китай, днес с партнирането си с Русия, е още по необичан от Запада. 

Партньорство има само в погрешните руски разбирания, китайците не са така слаби и разединени като германците, италианците и подобни, и путлер не може и няма как да приложи същата схема с газовата зависимост, както стори с Европа.