Тайнствените надписи от Норовския псалтир

[tantin]

https://bg.wikipedia.org/wiki/Норовски_псалтир

Имах доста насъбрани материали по тоя псалтир, но от доста време не съм гледал по него. Значи с няколко думи: в тая доста древна книжка на старо-български език има едни календари . И между тях са включени едни имена вероятно имена на месеци:

По тия тайнствени думи има вече няколко научни публикации, но все още няма достатъчно убедителни обяснения на какъв език са, откъде и как са се появили в тая старо-славянска книжка.  А иначе книжката е достатъчно древна. За автора и се предполагаше че е ходил на мисия някъде из Мала Азия.

 

 

Повече по темата има от Веселин Тракийски, за календарната таблица на лист 1а, един текст за времеизчисляването, за целите на християнската хронография, по изданието на „Норовская псалтырь Средноболгарская рукопись XIV века”, Издательство Болгарской академии наук, София, 1989, с отговорни редактори, Член-кореспондент БАН, проф. Кирил Мирчев 1975, Член-кореспондент БАН, проф. Дора Иванова-Мирчева 2012 , подготвено от Е. В. Чешко, И. К. Бунина, В. А. Дыбо, О. А. Князевская и Л. А. Науменко.

Редактирано Октомври 6, 2022 от tantin

[tantin]

Ето статията от В. Тракийски:

https://www.academia.edu/8565249/Норовският_псалтир_писмен_паметник_на_българското_средновековие_и_пасхалните_измервания_на_българите

[tantin]

Норовския псалтир го имате сканиран в ПДФ, перфектно качество:

http://inslav.ru/images/stories/pdf/Norovskaja_psaltyr'_1.pdf
http://inslav.ru/images/stories/pdf/Norovskaja_psaltyr'_2.pdf

 

Четете и се наслаждавайте. 

[Tomata]

On 5.10.2022 г. at 21:38, tantin said:

 

Тантине, ще се опитам да съм ти полезен и без да спекулирам, това ми прилича на списък на греховете. Верно думите са 12 като месеците на годината, но тогава все щяха да приличат поне малко на някои термини в известните ни езици. Това е по-сложно от неясните думички в именника

[tantin]

Преди 21 минути, Tomata said:

Тантине, ще се опитам да съм ти полезен и без да спекулирам, това ми прилича на списък на греховете. Верно думите са 12 като месеците на годината, но тогава все щяха да приличат поне малко на някои термини в известните ни езици. Това е по-сложно от неясните думички в именника

Най-вероятно е да са месеци.
При това ще ти подскажа:
Деос - е месеца на Зевс.
Арфа - може да е месеца на Афродита.
Ира - предполагам че е месец на Хера.
Реафамъ - предполагам че е Рея - жената, тоест богинята майка, богинята на земята, наричана още Гея или Деметра. 
Никан - може да е от персийските календари или арабско-еврейския Нисан. 
Кустерина - ми звучи типично балканско, но не знаем много.  
Имай предвид че имената на месеците са били различни при племената. Само при гърците има няма едно 10-тина варианта на календарите им.
Македонците имат сходен с гръцките календари. 

Този Псалтир е основно ориентиран към календарни събития. Коя проповед към коя дата да се чете. Затова там се отделя доста за изчисляване на датите, има и други календарни елементи, но другото е разбираемо на славянски. Само тези думички са вероятно ориентирани към някакво местно балканско население, може да са траки, илири, власи или други. А може и да са някакви малоазиатци - там дето българския монах е ходил на стаж.. 

[К.ГЕРБОВ]

Кръст се поставя при името на починал човек. При помен се чете Псалтира и се споменава името на починалия. В манастирите би следвало да се споменават повече имена на починали. Монасите, ако не могат да запомнят имената, следва да си ги запишат. 

Четене на Псалтир с поменаване на имена за живи и починали 

За удобство в богослужението е било установено Псалтирът да бъде разделен на 20 части, наречени катизми. Всяка катизма се състои от 3 части ­ “слави”. “Славата” завършва с думите: Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков. Амин. Алилуия, Алилуия, Алилуия, слава Тебе Боже (3 пъти). Господи, помилуй (3 пъти).

Когато четем Псалтир за поменаване на имена казваме следните молитви: 

Молитва за живи: 

“Спаси, Господи, и помилуй всички православии християни, и Божиите раби...  (тук се споменават имената на живите). Дай им, Господи, душевен мир и телесно здраве, прости им всяко прегрешение, волно и неволно и по техните свети молитви помилуй и мен, окаяния.” 

След това казваме: “Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога и во веки веков. Амин.”

И продължаваме да четем псалмите на втората “слава”. След нея вместо за живите четем следната молитва за починали “Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби, нашите отци и братя, които са погребани тук и навсякъде, и на   Божиите раби... (тук се споменават имената на покойниците). Дай им, Господи, Твоето Царство и участие в Твоя безкраен блажен живот и прости им всяко волно и неволно прегрешение.” http://www.sveta-gora-zograph.com/psaltir/psalom.php?id=22 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Възпоменание на починалите в църквата

Необходимо е да се възпоменава починалия в Църквата възможно най-често, не само в определените специални дни за възпоменание, но и във всеки друг ден. Църквата извършва главната молитва за упокой на починалите православни християни на Божествената литургия, като принася безкръвна жертва на Бога за тях. За да направите това, преди началото на литургията (или предната вечер), в църквата трябва да се представи бележка с имената им (могат да бъдат въведени само кръстени православни)... Броят на имената в бележката няма значение. https://podarilove.ru/bg/molitvy-na-upokoi-dushi-doma-chitat-chtenie-domashnei-molitvy-kakie-molitvy/

 

[Tomata]

Преди 14 часа, tantin said:

Най-вероятно е да са месеци.
При това ще ти подскажа:
Деос - е месеца на Зевс.

Може би, но се пак почти всички думи дават някакъв аналог със сака езика. Нпр. "кустерина"- castāña [DKS] ‘to be taken, drunk(?)’
[DKS Image], (на български нагостен, почерпен). "Ира,-" īra-[DKS] ‘intoxicant drink, possibly ale’[DKS Image], (*бира, шера) и т.н.  Има и друг вариант-īra-[DKS] ‘precious stone, prabably jade’, (подобно на името Бисер), което кореспондира с разяснението на г-н К.Гербов. За мен обаче, това е еднозначно ИЕ лексика. Някои думи са доста близки до словенските, а други до готските езици.

 

 

 

 

[makebulgar]

On 6.10.2022 г. at 7:38, tantin said:

И между тях са включени едни имена вероятно имена на месеци:

По тия тайнствени думи има вече няколко научни публикации, но все още няма достатъчно убедителни обяснения на какъв език са, откъде и как са се появили в тая старо-славянска книжка.  А иначе книжката е достатъчно древна. За автора и се предполагаше че е ходил на мисия някъде из Мала Азия.

 

Ето ги имената на месеците в календарът използван от битините в Мала Азия: 1. Iraios (23.IX.), 2. Ermeos (24.X.), 3. Mitros (23.XI.), 4. Dionusios (23.XII.), 5. Herakleios (24.I.), 6. Dios (21.II.), 7. Bendiaios (24.III), 8. Strateios (23.IV.), 9. Areios (24.V.), 10. Periepios (23.VI.), 11. Afrodisios (24.VII.), 12. Dimitrios (23.VIII.). 

В Етолия месеците са: Лапарий, Паамос, I. Прококлий, Атанаий, Букатий, Диос, Евсей, Хомолой, Гермей, Дионисий, Агией, Хиподроми.

В Македония месеците са: Лой, Горпай, Хиперборетай, I. Диос, Апелайос, Ауднайос, Феритий, Дистрос, Ксандик, Артемисий, Дайсий, Панем.

"Имената на месеците обикновено идвали от празниците, които се отбелязват в съответния месец. Примерно Скирофорион идва от Скирофориите, празници в чест на Атина Скирада. Таргелион, от празниците в чест на Аполон и Артемида, като покровители на жаркото лято."

 

 

 

[tantin]

https://inslav.ru/images/stories/pdf/Norovskaja_psaltyr'_1.pdf