Най-големият организъм в света умира

[Р. Теодосиев]

© Скрийншот, Youtube

Десетките хиляди трепетлики, простиращи се на на стотици хиляди квадратни метри в южната част на американския щат Юта, може да изглеждат като обикновена гора. Те са и пример, че външният вид лъже: известни са и като Треперещия гигант - един единствен организъм, чието развитие е спряло и дейността на животни (сред тях - и на човека) са причината за това.

Изводът е част от проучване, публикувано от Държавния университет на Юта и показващо, че за подобни необичайни колонии може да са пагубни както тревопасните, така и опитът на хората да ги възпрат.

"Гигантът" е забелязан от американски изследователи от Колорадския университет в Боулдър през 1976 г. Те му дават и официално име - Пандо (от латински - "разпростирам се") - в съзвучие с твърдението, че е най-тежкият организъм на земята. Близо 47 хил. трепетлики в него имат обща коренова система и вероятно тегло от 6000 тона - колкото 35 сини кита.

Опасност създават и проблемът, и решението

"Гората от едно дърво", смятат изследователите, е под заплаха. Корените на Пандо според някои модели са на възраст 14 хил. години, но комбинация от фактори целостта им е застрашена.

От една страна са елените и други тревопасни - включително говеда - които изяждат фиданките и не дават възможност да поникнат нови дървета, които да заменят старите в иначе много гъстата гора. На теория изборът на тревопасни да ползват Пандо за храна изпраща до корените сигнали, че са нужни още кълнове. При неконтролирана паша обаче този баланс се поддържа трудно.

 

От другата страна са оградите, с които хората опитват да спрат тези животни. Те са обхванали само около половината от площта, като в едва 16% защитата е надеждна; в другата една трета оградите са по-стари и само частично предпазват Пандо. Когато нови дървета не заметя старите, се увеличава количеството светлина, която достига до земята, а това променя състава и биоразнообразието на организма. Начинът на използване на загражденията всъщност създава няколко различни зони в Пандо, всяка от които е поела собствен екологичен курс.

И цялостното ограждане на Пандо не е решение: ще се отрази на много животински и растителни видове в и около него. "Мисля, че ако опитаме да спасим организма само с огради, ще се окаже, че опитваме да създадем нещо като зоологическа градина в диви условия", отбелязва Пол Роджърс, автор на изследването. Пашата е толкова интензивна, че Пандо бавно умира, заключава Роджърс.

Намесата на човека

Човешката дейност допринася и за интереса на черноопашатите елени към района: поддържаната среда, която осигурява човешкото присъствие, ги привлича с достъпното листно меню. Няма ги и хищниците, които да се справят с елените: вълци, пуми, мечки гризли. Голяма част от популациите им е изтребена с лов. Роджърс вижда възможно решение в реинтродукцията на хищници и разрешаване на по-агресивния лов на чифтокопитни (каквито са елените).

Има и вторични фактори, също свързани с човешката дейност: сушата, климатичните промени. Последиците от тях, животните и оградите надхвърлят съдбата на Пандо: трепетликовите гори поддържат огромно биоразнообразие и само в тази има стотици растителни и животински видове. Въпросът за опазването на Пандо е показателен как дори добронамерените опити на човека да взаимодесйтва с природата могат да нарушат крехък баланс - в Юта и другаде по света.

 

"Ако това бе общност от човешки същества, би било като в цял град с население 47 хил. души да има само 85-годишни", казва през 2017 г. Пол Роджърс за "Ню Йорк таймс", за да обясни дисбаланса в Пандо. "Къде е следващото поколение?"

 

"Нешънъл джиографик" написа преди няколко години, че разрастването на Пандо до тези размери е мистерия, но бурното разпространение на трепетликите в Северното полукълбо навежда на мисълта, че "може да има още по-големи горички с единични коренови системи, които чакат да бъдат открити".

https://www.dnevnik.bg/zelen/2022/10/07/4400241_treperesht_gigant_nai-golemiiat_organizum_v_sveta/?ref=home_layer2