Преди 60 години СССР бе на косъм от това да порази Ню Йорк с ядрена ракета

[SAlexandrov]

Преди 60 години СССР бе на косъм от това да порази Ню Йорк с ядрена ракета

Пощенска картичка с мисия „Марс 1“, която по чудо излетя през 1962 г. вместо ядрена ракета

8 октомври 2022 г. 20:20 ч.

Светослав Александров. През този месец ще отбележим шест десетилетия от Карибската криза, когато СССР бе на косъм от това да използва космодрума Байконур, за да изстреля ракета с ядрена бойна глава и да порази Ню Йорк. Днес си спомняме за тази забележителна история и как светът се размина от глобална катастрофа.

Разказаната в долните параграфи случка е описана в книгата „Ракети и хора – Том 3“ на легендарния съветски учен Борис Черток и преразказана по-рано през тази година в сайта Арс Текника от журналиста Ерик Бъргър. Черток бе един от най-важните участници в ранната космическа надпревара. Той почина през 2011 г., като преди смъртта си написа четиритомен мемоар. Огромна чест за Черток е, че всичките му четири тома бяха преведени на английски език , редактирани от Асиф Сидики (известен американски историк и специалист по космическа история), след което качени на сайта на НАСА.

Какво представлява Карибската криза?

В началото на 60-те години политическото лидерство на САЩ се притеснява сериозно от въздигането на Фидел Кастро в Куба. Поради тази причина през април 1961 г. Щатите провеждат Операцията в Залива на прасетата, целяща преврат, която Кастро отблъсква. След този американски неуспех Кастро започва да сближава своята страна със СССР.

В хода на споразуменията Куба позволява на съветските власти да монтират на нейна територия междуконтинентални балистични ракети с ядрени бойни глави. Тези ракети са само на 300 километра от американския бряг. Ракетните установки са открити от САЩ по време на рутинна разузнавателна процедура на 14-ти октомври 1962 г., осъществена посредством самолет „Локхийд У-2“.

Към това време Джон Ф. Кенеди е президент на САЩ едва от девет месеца и трябва да реши как да постъпи. Сред вариантите, които му предлагат съветниците, е въздушна бомбардировка на установките. Вместо това Кенеди иска да избегне откритата агресия и организира морска блокада, която пречи на съветските кораби да достигнат до Куба. Така съветският лидер Никита Хрушчов се принуждава да преговаря с него. След изтощителни преговори СССР отстъпва и решава да демонтира ракетите си в замяна на публично обещание от страна на Кенеди, че САЩ няма да напада Куба. От своя страна Кенеди решава да премахне американските балистични ракети, които са позиционирани в Турция.

Междувременно на Байконур…

Малко преди разгара на Карибската криза повечето от ракетните специалисти на СССР заедно с Черток са разположени на космодрума Байконур. Това е мястото, откъдето преди 18 месеца е изстрелян космонавтът Юрий Гагарин. Когато кризата през октомври 1962 г. настъпва, съветските специалисти подготвят изстрелването на мисии до Марс. Целият „междупланетен елит“ на СССР е събран на това място с изключение на главния конструктор Сергей Корольов, който е в Москва.

За да увеличат шанса си за успех СССР са построили три четиристепенни ракети „Молния“ съответно с три автоматични междупланетни станции. Стартовият прозорец към Марс се отваря на 24-ти октомври и се затваря на 4-ти ноември. Първата ракета е изведена на стартовата площадка на 21-ви октомври.

За съществуването на Карибската криза е съобщено публично от Кенеди на 22-ри октомври, когато е обявена и морската блокада. Но на Байконур все още всичко е спокойно. Първата от трите мисии е изстреляна на 24-ти октомври. За съжаление четвъртата степен „Блок Л“ на ракетата „Молния“ не успява да се запали и автоматичната станция остава заклещена в околоземна орбита, вместо да поеме към Марс. Веднага на следващия ден е приготвена нова ракета „Молния“, а полетът е насрочен за 29-ти октомври.

Когато Черток ходи на работното си място, като правило на входа има един портиер, обикновено самотен войник, който проверява мързеливо пропуска му. На 27-ми октомври обаче ракетният специалист е посрещнат от рота войници с калашници, които го подлагат на щателна проверка. Най-накрая го пропускат, а вътре Черток става свидетел на страшна картина: никой не работи по марсианската мисия, вместо това войници и офицери се суетят около балистична ракета „Р-7А“. По това време ръководителят на стартовия комплекс е Анатолий Кирилов.

„Получих заповед да отворя плик, който се съхраняваше в специален сейф, след което да действам съобразно неговото съдържание“, съобщава Кирилов на Черток. „Съобразно заповедта трябва незабавно да подготвя бойната ракета в инженерното съоръжение, да монтирам бойната глава, която се намира в специално депо, да изведа ракетата на стартовата площадка, да я позиционирам, тествам, да я заредя с гориво и да чакам специалната команда за старт“.

Подготовката за полета към Марс, насрочен за 29-ти октомври, е преустановена. Ракетата „Молния“ трябва да бъде демонтирана и вместо нея на стартовия комплекс да бъде позиционирана „Р-7А“ с бойната глава. Черток моли Кирилов да отложи извеждането на балистичната ракета на стартовата площадка, защото стартовият прозорец към Червената планета ще бъде пропуснат и учените ще трябва да чакат още две години до следващия. Ракетният специалист вярва, че изстрелването на бойна глава към Ню Йорк е безумие и със сигурност няма да се осъществи. „Обади се на висшестоящите в Москва“, казва Черток на Кирилов.

„Не очаквах да си такъв наивник“, отвръща Кирилов. „Първо на първо, за неизпълнение на заповед ще бъда изправен пред военен съд и второ, повтарям, второ – невъзможно е да се обадя в Москва, какво остава на Корольов, Устинов и даже на самия Хрушчов“. Кирилов също така добавя, че е войник и ако има заповед, ще я изпълни на мига дори и това да означава края на целия свят.

Нищо друго не остава на Черток, освен да се отправи към Гагариновата вила, малка къщичка на космодрума Байконур, където Гагарин и първите космонавти са отсядали преди историческите им мисии. Там ракетният специалист открива своите колеги, които играят карти и пият коняк. Те вдигат тост в чест на генералния секретар на ООН У Тан и се надяват, че Бог няма да допусне това да е последното им питие.

Въпреки че Черток е информиран, че няма шанс да се свърже с Москва, той все пак опитва. Корольов със сигурност ще знае какво да се направи. И така, Черток сяда пред телефона и почва да върти шайбата. Години по-късно той не може да си спомни колко пъти е продиктувал паролите, преди да чуе сигнала на оператора, който трябва да прехвърли линията към Москва. Най-накрая операторът вдига, Черток диктува телефона на Корольов и чака. Докато сигналът дава свободно, Черток се чуди какво да каже, ако вдигне секретарката на Корольов.

Най-сетне някой вдига. „Антонина Алексеевна“, крещи Черток. „Тук е Черток. Спешно е! Свържи ме със Сергей Павлович!“.

Но вместо гласа на секретарката Черток чува тихия и спокоен глас на Сергей Корольов. „Борис! Знам всичко. Не прави глупости. Работим здраво и премахваме проблемите. Предай поздрави. Разбра ли ме?“

„Да, другарю!“

Целият разговор трае по-малко от минута. Но обстановката е толкова стресираща, че Черток трябва да си смени ризата и да попие потта с дунапренова гъба. Скоро след това той и неговите колеги получават официалната информация, че балистичната ракета няма да полети вместо марсианската им мисия.

В крайна сметка изстрелването е осъществено на 1-ви ноември 1962 година. Този път ракетата „Молния“ сработва нормално и космическият апарат е въведен на правилната траектория към Марс. Мисията получава официалното название „Марс 1“ и влиза в историята като първия космически апарат, отправил се към Червената планета. За съжаление три месеца по-късно радиосигналът прекъсва завинаги. Възможно е „Марс 1“ да е достигнал планетата, да е заснел снимки, но да не е успял да ги препрати към Земята. Това няма как да го разберем. През 1962 г. СССР провежда и третото изстрелване, като при него настъпва сходен провал на този при първото – авария на четвъртата степен.

Впоследствие СССР ще загуби тази част от космическата надпревара. През 1964 г. НАСА успява да изстреля автоматичната междупланетна станция „Маринър 4“, която вече успешно се сближава с Марс, заснема първи снимки и доказва, че на Червената планета няма разумен живот.

Но разказаната по-горе случка ни разкрива, че през 1962 г. на нашата Земя е имало разумен живот, пише журналистът Ерик Бъргър. Въпросът, който той и мнозина от нас се питаме, е следният: има ли разумен живот на Земята и днес, шест десетилетия по-късно?

https://cosmos.1.bg/space/2022/10/08/60-years-caribean-crisis/

[gmladenov]

Преди 11 минути, SAlexandrov said:

Но разказаната по-горе случка ни разкрива, че през 1962 г. на нашата Земя е имало разумен живот, пише журналистът Ерик Бъргър. Въпросът, който той и мнозина от нас се питаме, е следният: има ли разумен живот на Земята и днес, шест десетилетия по-късно?

Въпросът е дали на цялата земя има разумен живот ... или може би на определени географски ширини той липсва.

[Skubi]

Vaszilij Alekszandrovics Arhipov,

T-5 nukleáris torpedó 

B-59

1962. október 28-án, hajnali 5 óra 12 perckor áttörte a felszínt.

В кризата при Куба ей този човек спаси положението, като предотвари изтрелването на атомно торпедо към американската флота, а на 28/10/1962 година 05 часа и 12 минути се показа на американците, опъна съветското знаме и с тяхно придружаване напусна кубинските води....

Американците много по-късно узнават, че са били на косъм, понеже политическият и други старши офицери настоявали да се удари с атома по тях...

 

[scaner]

В този ред на мисли да споменем и Станислав Петров, човекът който спаси света от ядрена война.

Една хубава статия за него има ТУК.