Как може да свърши войната

[scaner]

Преди 19 минути, deaf said:

Това е страхливост. В Древна Гърция са слагали знак на равенство между страхът и предателството. И пак - за трети път - нормалните хора при такава ситуация биха признали,че ги е страх за живота си и че той е причината да дезертират. Но руснаците не признават страхливостта си,а казват убедено че подкрепят войната срещу Украйна,въпреки че бягат позорно от нея! Пълна лудница!

Разбира се че е страхливост. Но да се страхуваш за живота сси не е шизофрения. Хората са меркантилни до голяма степен, поведението им се определя от ползите които могат да придобият, и загубата на живот не е търсена полза. Предателите и те не са шизофреници. Тук навлизаме в други морални норми, но и те нямат общо с шизофрения.

[scaner]

Преди 33 минути, deaf said:

Това е страхливост. В Древна Гърция са слагали знак на равенство между страхът и предателството. И пак - за трети път - нормалните хора при такава ситуация биха признали,че ги е страх за живота си и че той е причината да дезертират. Но руснаците не признават страхливостта си,а казват убедено че подкрепят войната срещу Украйна,въпреки че бягат позорно от нея! Пълна лудница!

Ще се поясня.

Да подкрепяш войната не е шизофрения. Може да я подкрепяш за това, че държава та ти ще завладее нови ресурси, и в крайна сметка ще има нещо и за тебе. Може да я подкрепяш и поради това, че мразиш нацизма на укрите (независимо какво значи това) и искаш те да бъдат унищожени, за да го няма тоя нацизъм.

От друга страна, не искаш тези действия да стават с твоето пряко участие. Голяма стана, все ще се намерят желаещи да свършат мръсната работа, ти не искаш. Или те е страх за живота ти.

Тоест двете състояния не се изключват взаимно, могат да съществуват едновременно, не предизвикват когнитивен дисонанс и не може отношението им да се определи като "шизофренично".

[deaf]

Преди 3 часа, scaner said:

Може да я подкрепяш за това, че държава та ти ще завладее нови ресурси, и в крайна сметка ще има нещо и за тебе.

Как ще получиш нещо,когато след като дезертираш,ставаш невъзвращенец,както им казваха комунистите?! Оплиташ се. Дезертьорството е акт след който няма връщане назад,освен в затвора или дори разстрел за предателство. От тези 150 000 американци дезертирали в Канада и до днес все още има някои,които не смеят да се върнат в САЩ,щото ги чака присъда от много години затвор.

Психологически меркантилния човек,използвача,този който търси само изгодата за себе си,е логично да остане в Русия и да се опита да избегне мобилизацията. Например,като подкупи военкомата,или се направи на болен и негоден за военна служба,или се уреди да служи в тила,или просто се скатава...

[scaner]

Преди 1 час, deaf said:

Как ще получиш нещо,когато след като дезертираш,ставаш невъзвращенец,както им казваха комунистите?! Оплиташ се. Дезертьорството е акт след който няма връщане назад,освен в затвора или дори разстрел за предателство. От тези 150 000 американци дезертирали в Канада и до днес все още има някои,които не смеят да се върнат в САЩ,щото ги чака присъда от много години затвор.

Чети внимателно де.

Дезертираш после, когато ножът опре до кокала. Преди това сляпо си вярвал в светлото бъдеще. Може да продължиш да вярваш и после. Осен това, получаването е само примерна изгода. Може да вярваш, че така се случва вселенската справедливост, и ти си "за". После биваш наказан за това и трябва да се спасяваш.

Имаш две състояния, разделени във времето. Смяната от едното в другото не е шизофрения а еволюция - шизофренията е когато ги изживяваш едновременно.

[deaf]

Преди 3 минути, scaner said:

Дезертираш после, когато ножът опре до кокала. Преди това сляпо си вярвал в светлото бъдеще.

Ама точно това е шизофреничното,че руснаци дезертирали в чужбина,продължават да вярват в светлото бъдеще,тоест подкрепят войната и за тях Путин е най-великия вожд на Русия. Ето чети:

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32085652.html

[skorpion1980]

Преди 8 минути, scaner said:

Чети внимателно де.

Дезертираш после, когато ножът опре до кокала. Преди това сляпо си вярвал в светлото бъдеще. Може да продължиш да вярваш и после. Осен това, получаването е само примерна изгода. Може да вярваш, че така се случва вселенската справедливост, и ти си "за". После биваш наказан за това и трябва да се спасяваш.

Имаш две състояния, разделени във времето. Смяната от едното в другото не е шизофрения а еволюция - шизофренията е когато ги изживяваш едновременно.

Мисля, че не е редно да съдим прекалено строго обикновените руснаци, вярвали толкова дълго на Путин. Не бива да забравяме колко време са били облъчвани с модернизираната версия на руската имперска пропаганда, възродена от Путин, Гундяев и разбира се Дугин. Когато Русия загуби войната, последиците ще са достатъчно тежки, за да се повярва на нов кагебистки бащица. Съответно най-после Русия ще тръгне по пътя, начертан от Александър 2, после за кратко и от временното правителство на Георгий Лвов. Днес този тип демократизация е по-осъществим, отколкото в периода 1856-1881 или пък в първата половина на 1917. Все пак има интернет и много повече информация.

[Пандора]

Много руснаци са попаднали в мрежите на пропагандата, а това е така, защото и те самите са вярвали, че са нещо повече от другите. Има руснаци, които бягат едва сега от Русия, заради мобилизацията, може би те вярват, че Русия по някакъв начин е била ощетена или , че някой нарочно третира руснаците, без да съзнават или да признават пред себе си, че загубата е чисто тяхна, те самите са допуснали това да се случи.

Но има и руснаци, които още 2008 година, а може би и по-рано, разбират докъде ще доведе този режим и си тръгват от Русия още тогава и преди дори анексията на Крим.

Ето един текст на Остап Кармоди за необходимостта от пресъздаване на руската нация. Това е само откъс, целият текст е по линка.

"Новый Новгород или нерусская идея"

https://novynovgorod.substack.com/p/novynovgorod

"

Большинство из нас уехали задолго до Крыма. Но некоторые сделали это только сейчас, после 24 февраля. Многие давно стали гражданами других стран, у большинства есть хотя бы ПМЖ, но у некоторых нет даже вида на жительство, и они сейчас живут на птичьих правах в Грузии, Армении или Казахстане. У большинства есть стабильная работа, но некоторые проедают то, что им удалось вывезти.

Но нас всех объединяет одно: мы уехали не от Путина, а от дорогих соотечественников, “великого русского народа“, который этого Путина породил, вознёс на вершину власти и продолжает быть его пушечным мясом: кто-то из страха, кто-то от безразличия, а кто-то и с искренним рвением.

Мы не верим, что Россия будет свободной, и не собираемся возвращаться, ни после смерти Путина, ни вообще никогда.

Мы не считаем Россию своей страной и не называем “нашими“ российских солдат.

Мы давно не чувствуем общности с теми, кто там остался, за исключением родных и друзей. Даже с “несогласными“, которые держат фигу в кармане и ходит на “выборы” голосовать за псевдонезависимых кандидатов, потому что “Что же нам ещё делать?“ У нас нет вопроса “Что делать?“ Мы знаем, что: помогать ВСУ, украинским беженцам и вообще Украине.

Это ставит нас в дурацкое положение: мы не чувствуем никакой общности с 99% русского народа, большинство из нас давно не живёт в России, но при этом мы продолжаем, пусть и скрипя зубами, чувствовать себя так, словно мы имеем самое прямое отношение к своей бывшей стране и её народу — хотя мы сами выбрали его не иметь и сделали для этого всё возможное.

После 24 февраля, это положение стало не просто глупым, но трудно выносимым. Мы видим, что сотворили русские солдаты в Буче, потом читаем посты россиян про “в трудную минуту нужно быть со своим народом“ и понимаем, что этот народ не наш."

"Но что нам даст новая нация?"

"

Я хочу предложить другую национальную идею, и надеюсь, что найдётся достаточно людей, которым она придётся по душе.

Эта национальная идея — Свобода и Предприимчивость."

"

Антропологи говорят, что у людей есть два типа лидерства. Первое основано на силе и подчинении, второе — на престиже и уважении.

Мы уже пожили в обществе, основанном на силе, и нам не понравилось. Так что не будем его копировать.

Новый Новгород — не Россия. Это антитезис России. Он должен управляться не не принуждением, а убеждением. В нём не должно быть президентов, премьеров и депутатов. Все главные решения, как и в историческом Новгороде или древних Афинах, должны приниматься общим голосованием, в котором может участвовать каждый гражданин.

Кроме этого, Новый Новгород должен быть конфедерацией, объединяющей общины новогородцев из Лондона, Праги, Нью-Йорка, Мельбурна и т.д. И все вопросы, которые могут решаться на местах, должны решаться именно там, оставляя для федерального уровня только самые главные проблемы, требующие всеобщих усилий."

 

Редактирано Октомври 22, 2022 от Пандора

[scaner]

Преди 7 часа, deaf said:

Ама точно това е шизофреничното,че руснаци дезертирали в чужбина,продължават да вярват в светлото бъдеще,тоест подкрепят войната и за тях Путин е най-великия вожд на Русия. Ето чети:

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32085652.html

Това което ми предлагаш не е шизофрения Това е поведение на  вярващ човек, чийто живот е заплашен.  Той продължава да вярва, но се опитва да съхранява живота си. Да, войната е правилна, Западът е виновен, но не ми е кеф да ходя на война, за това ще погледам отстрани.

Да обвиняваш това поведение за шизофрения, значи да обвиняваш всеки вярващ и всяка религия в шизофрения. Да, има Бог, Бог е любов, но мога да си похапвам и блажно понякога, нали?  Човекът вярва, но не стига до крайности. Тук е същото, вярва на Путин, но не стига до крайност да се жертва. Това не е шизофрения. Двете поведения не са противоположни, не се изключват взаимно, те са независими едно от друго. Един вид се допълват.

[Шпага]

Както е тръгнало, войната може да свърши и така:

"Украйна вече не ни трябва, тъй като ние я направихме негодна за живеене."

[skorpion1980]

Преди 31 минути, Шпага said:

Както е тръгнало, войната може да свърши и така:

"Украйна вече не ни трябва, тъй като ние я направихме негодна за живеене."

И съответно биха допълнили:

"Гнилият Запад сега с уж нов план Маршал ще я досъсипе, тогава Украйна сама ще ни се моли да се присъедини към нас."

Може да звучи смешно, но това напълно отговаря на стила на руската пропаганда при обстоятелства на изтласкани всички руски войници от международно признатите граници на Украйна.

[scaner]

Преди 1 час, Шпага said:

Както е тръгнало, войната може да свърши и така:

"Украйна вече не ни трябва, тъй като ние я направихме негодна за живеене."

Пътят към омразата
© Виталий Портников

Сега Кремъл практически не крие, че възнамерява да унищожи гражданската инфраструктура на Украйна. Разбира се, в първите месеци на войната бяха нанесени удари по гражданска инфраструктура, по жилищни райони, по търговски центрове. Но след това руското ръководство и военно командване всеки път твърдяха, че обвиненията в убийство на цивилни и унищожаване на инфраструктура са клевета срещу Украйна и Запада. Ужасните кадри на изтезанията в Буча, разрушенията в Мариупол и Харков вече обиколиха света, а Кремъл, като развален грамофон, повтаряше: клевета, клевета, клевета.

Безполезна жестокост

Но сега руските официални лица и пропагандисти получават заповед да се радват именно на унищожаването на гражданската инфраструктура. Както обичаха да казват предшествениците на Соловьов и Скабеева по московската телевизия, маските са свалени. И назначаването на генерал Сергей Суровикин за ръководител на руската военна групировка в Украйна, съдейки по случващото се, беше свързано именно с решението да се нанасят удари по цивилни цели, тъй като в Сирия Суровикин се прочу с тази безполезна жестокост.

Защо безполезна? Ами защото цялата история на войните показва, че унищожаването на гражданската инфраструктура и цивилното население никога не е помогнало на никого да спечели, ако групировката на вражеските войски не е била победена. Напротив, подобни методи само каляват населението и стимулират усещането за „обща съдба” на гражданите, армията и държавата. Бомбардировките на градовете на Великобритания и Съветския съюз не доближиха нацистите до успеха. Но и бомбардировките на германски или японски градове от съюзниците също не повлияха на ситуацията на фронтовете и не ускориха капитулацията. За капитулация беше необходимо да се победят вражеските армии. Армиите, а не жителите на Дрезден.

Следователно, при липса на военни успехи, бомбардирането на гражданската инфраструктура не е път към победата, а път към омразата. Още по-голяма омраза, която като огромна бездна ще разделя украинците и руснаците за десетилетия напред.

Война срещу жени и деца

Сега, между другото, народът на Русия знае за обстрелите на гражданската инфраструктура не от програмите на Радио Свобода или от своите роднини от Украйна, а от изказванията на собствените си политици и журналисти. И на това съзнателно унищожаване на цивилното население и създаване на условия за неговото непоносимо съществуване те реагират равнодушно или одобрително. Кой би искал взаимно разбирателство с такива съседи - съседи, които дори няма да могат да кажат по-късно, че "не знаехме", като германците след Втората световна война. Всички знаеха. Те просто разчитаха на собствената си победа, на това, че всички вие ще бъдете избити или наплашени и вие просто няма да можете да ни питате за нищо.

Но победа няма да има. За победа е необходима ефективна армия, а не война срещу жени и деца с помощта на ирански дронове. Това, на което сме свидетели сега, дори не е война на армии, а отмъщение на хората, които не смееха да капитулират пред полудялата диктатура. Осмелиха се да се защитят. Но, между другото, именно такава народна воля за съпротива е пътят към победата.

Между другото, пиша този текст през нощта, за да не натоварвам украинския енергиен сектор в пиковите часове. Нека аз да спя по-малко, но и Владимир Путин никога вече няма да спи спокойно.


Източник: vot-tak tv

[Skubi]

Преди 3 часа, scaner said:

Пътят към омразата
© Виталий Портников

Сега Кремъл практически не крие, че възнамерява да унищожи гражданската инфраструктура на Украйна. Разбира се, в първите месеци на войната бяха нанесени удари по гражданска инфраструктура, по жилищни райони, по търговски центрове. Но след това руското ръководство и военно командване всеки път твърдяха, че обвиненията в убийство на цивилни и унищожаване на инфраструктура са клевета срещу Украйна и Запада. Ужасните кадри на изтезанията в Буча, разрушенията в Мариупол и Харков вече обиколиха света, а Кремъл, като развален грамофон, повтаряше: клевета, клевета, клевета.

Безполезна жестокост

Но сега руските официални лица и пропагандисти получават заповед да се радват именно на унищожаването на гражданската инфраструктура. Както обичаха да казват предшествениците на Соловьов и Скабеева по московската телевизия, маските са свалени. И назначаването на генерал Сергей Суровикин за ръководител на руската военна групировка в Украйна, съдейки по случващото се, беше свързано именно с решението да се нанасят удари по цивилни цели, тъй като в Сирия Суровикин се прочу с тази безполезна жестокост.

Защо безполезна? Ами защото цялата история на войните показва, че унищожаването на гражданската инфраструктура и цивилното население никога не е помогнало на никого да спечели, ако групировката на вражеските войски не е била победена. Напротив, подобни методи само каляват населението и стимулират усещането за „обща съдба” на гражданите, армията и държавата. Бомбардировките на градовете на Великобритания и Съветския съюз не доближиха нацистите до успеха. Но и бомбардировките на германски или японски градове от съюзниците също не повлияха на ситуацията на фронтовете и не ускориха капитулацията. За капитулация беше необходимо да се победят вражеските армии. Армиите, а не жителите на Дрезден.

Следователно, при липса на военни успехи, бомбардирането на гражданската инфраструктура не е път към победата, а път към омразата. Още по-голяма омраза, която като огромна бездна ще разделя украинците и руснаците за десетилетия напред.

Война срещу жени и деца

Сега, между другото, народът на Русия знае за обстрелите на гражданската инфраструктура не от програмите на Радио Свобода или от своите роднини от Украйна, а от изказванията на собствените си политици и журналисти. И на това съзнателно унищожаване на цивилното население и създаване на условия за неговото непоносимо съществуване те реагират равнодушно или одобрително. Кой би искал взаимно разбирателство с такива съседи - съседи, които дори няма да могат да кажат по-късно, че "не знаехме", като германците след Втората световна война. Всички знаеха. Те просто разчитаха на собствената си победа, на това, че всички вие ще бъдете избити или наплашени и вие просто няма да можете да ни питате за нищо.

Но победа няма да има. За победа е необходима ефективна армия, а не война срещу жени и деца с помощта на ирански дронове. Това, на което сме свидетели сега, дори не е война на армии, а отмъщение на хората, които не смееха да капитулират пред полудялата диктатура. Осмелиха се да се защитят. Но, между другото, именно такава народна воля за съпротива е пътят към победата.

Между другото, пиша този текст през нощта, за да не натоварвам украинския енергиен сектор в пиковите часове. Нека аз да спя по-малко, но и Владимир Путин никога вече няма да спи спокойно.


Източник: vot-tak tv

СТОП. ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ РУСКИЯТ РЕЖИМ Е ПРЕСТЪПНИЧЕСКИ И ЗАТОВА НЕГОВИТЕ ЛИДЕРИ СА ПРЕСТЪПНИЦИ. ПО МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО СА ТЪРСЕНИ И СА ЗА АРЕСТУВАНЕ.