История на ранното християнство. Философо-психологически измерения на ересите. Христология

[alvassareiro]

Християнството, религия, послужила за основа на нашата цивилизация. Раздиряно от спорове, разцепления и конфликти, развило се до схоластичността на средновековната култура, влияейки върху почти всички науки на стария континент и моделирайки ги в грешна посока. Ами догматизма и суровостта на средновековните византийски фрески, вседостигащото влияние на църквата в държавните дела, суровостта на Инквизицията и още толкова неща, които задушават порива на Ренесансовия човек към познание и свобода. Не е ли това свъщност защитна реакция срещу всички онова, което се опитва да задуши новата религия още в зародиш..както силно нараненият човек се затваря в себе си и мисленето му става еднопосочно, потискащо порива към новото, сковано. Целта на тази тема не е да изложи фактологията и догматиката на християнската религия, а да предложи един нов поглед към нея, разглеждайки историческото развитие на сблъсъка между ортодоксалното християнство и различните ереси, учения, влияние, които само по себе си също биха могли да бъдат християнство. Защо сме избрали едни идеи, а сме загърбили други. Кой е решил , че нещата ще са така, а не иначе. И кой може да каже кое е правилно наистина. Няколко неща трябва да се кажат в началото.

1. Християнството, което познаваме, не е било такова в своето начало

2. Християнството не се ражда от нищото. То съществува много преди да се роди.

Християнството води началото си в първите векове на нашата ера. Но дали е достатъчна легендата, в която император Константин I вижда през ноща на 27 срещу 28 октомври 312 г. християнския кръст в небето и това му помага да спечели битката на моста Милвио срещу Максенций. Всъщност императорът не е видял кръст, а анаграма, т.нар. “кризмон”, поставени една в друга X и R и затворени в кръг. За ранните християни кръстът е бил ужасен инстумент за мъченията срещу тях, на него е загинал Спасителят. Нима това е достоен символ за тяхната религия. Истината е, че кръстът е въведен като знак на новата религия едва през 5 век и го дължим на...коптите. А ранните християни използвали като знак рибата, и то не защото е миролюбиво същество, а защото анаграмата от първите букви на гръцките думи “Исус Христос наш Баща” се чете като XTIS, xtios, т.е риба...Така оборихме два мита като начало. След битката на моста Милвио в центъра на Рим, откъдето се удавя самият Максенций, Константин приема Миланския едикт от 313 г. с който дава религиозна свобода на християните и признава тяхната религия за равностойна на другите. Но самият той остава езичник до края на живота си, и се покръства три месеца преди да умре, през 336 г, и то от Еузебий, най-върлият ариан. Чак век по-късно, в 393, император Теодосий I обевява християнството за единствена и задължителна религия в империята. Така именно той е първият християнски император. И затова именно той стой на върха на колелото но живота в православните черкви, като пръв василевс на вселената, властелин на земния свят и божи наместник.

Но какво е накарало императорът езичник да даде свобода на християните. Дали само един сън..Всъщност християните, през първите 3 века, стават такава огромна маса, че тяхното игнориране е немислимо. Дори висши сановници и генерали са такива...Свети Георги, Свети Димитър са само малка част от легионерите християни. Тогава, защо християнството добива такава популярност сред всички слоеве на Римската империя. Отговорът е един: Християнството има несравнимото качество да асимилира, да поглъща в себе си различни идеи, култове, практики от всякакви религии. Така техните последователи виждат в новата религия познати неща и лесно я приемат за своя. Християнството е синтетика на всички религии, съществували в Римската империя, към момента на своето създаване.

Кои са основните култове, който християнството е погълнало. На първо място това е митризмът. Култът към бога на светлината Митра идва от Персия. Сам той, син на девица, роден на 25 декември в деня на зимното слънцестоене, победил дивия глиган, символ на Злото. Било религия за привилегировани, подобно на днешните масони. Всъщност митристи били всички императори, генерали, сенатори, изобщо целият римски елит. Митристите се събирали в тайни светилища, пиели вино, което било кръвта на Бога-слънце, и ядяли хляб – неговата плът. Не е ли това нещо много познато....Хляб и вино, бог роден от девица по Коледа...истината е, че на всички вселенски събори умишлено са нагаждали христологията ( т.е възгледите за личността и природата на Христос ) към характеристиките на Митра... Не случайно е решено, че Христос е роден на 25 декември. Решението е взето на Втория Вселенски събор през 393 г..А дотогава никой не е знаел кога точно е роден Спасителя. Всъщност, Христос е роден през пролетта. Някъде около еврейската Пасха...Но това е друг въпрос. Изобщо целият образ на Христос е моделиран съзнателно по подобие на Митра, та да може митристите да разпознаят в него своя Бог. Дори самото слънце, което е Митра, е символ на Христос. Загледайте се в купола на някои черкви. Между другото, в нашия Балкан, недалеч от Монтана, се намира най-голямото разкрито светилище на митристи в Римската империя. Недостатък на митризма е, че било религия само за....мъже.

Култът към богинята Изида, майка на бог Хор и съпруга на Озирис, бога на смъртта, е внесен в Рим след превземането на Египет от Марк Антоний. В пирамидите са открити фрески на 3000 години – Изида държи в скута си Хор. Жените, гражданки на Рим, всяка пролет правели процесии със каменни статуи на Изида, облечени в бели мантии и развяващи палмови или лаврови клонки. И пазели девствеността си в чест на божеството. И така, цялата византийска иконография на Богородица с младенеца е точно копие на древните фрески на Изида и Хор в долината на царете. Ами женската девственост и процесиите със статуи...Нима това е случайно!

Мандеите са ранно християнско течение, според което има един месия и спасител, и това е ....Йоан Кръстител. Той подготвя евреите за идването на Спасителя и бързо около него се оформя голям кръг от последователи. Подразнени, римските войски ги изселили от Юдея в днешен северен Ирак и югоизточна Турция и така миряните никога не видели идването на месията.. Но запазили спомена за Йоан. И до днес те почитат за свой Спасител именно него и отричат Христос. Наброяват малко над 40 000 души. Но това е исторически изключение, споменавам го мимоходом...

Християнството дори погълнало култа към императора...та нали сам императора е Божи наместник на земята. По този начин, асимилирайки идеи и практики от други разпространени религии, християнството придобило такава популярност, че сам императорът се принудил да го признае...Ето една различна версия за причининте, довели до Миланския едикт. Разбира се, майката Елена била християнка, несъмнено това е повлияло на императора. Но не можем да отречем уникалната асимилационна способност на нашата религия в зората на своето рождение.

И така...една неупровержима отлика на християнството е, че между неговото зараждане и датата на неговото легализиране са изминали около 400 години. Изгубена била всякаква памет за истински събития, факти и хора. Всеки тълкувал както намери за добре, легенди и фантасмагории се сливали с реалостта. Никой не знаел как е изглеждал Христос, какви са подробностите на неговото битие и пр...Имало огромна бездна от 400 години, която църквата трябвало да запълни. Съществували над 40 евангелия със своя версия за нещата. Приема се, че първата институционална реформа в църквата е проведена през 160 г от н.е от един епископ в Лион, Ириней. Било епоха на нечувани гонения на християни. Вярата на мъчениците трябвало да бъде оправдана с някаква фактология , някакво писание, което да придаде истинност на устно предаваните истории за Христос и да внесе ред в десетките противоречащи си текстове, писани от незнайни образовани граждани. Така Ириней подредил 40 те евангелия , и от тях избрал 4 – на Марко, Матей, Лука и Йоан Богослов. Другите, като например Евангелието на Юда, на Филип, на Мария Магдалена, захвърлил. Прекалено философски и софистицирани били, трябвало доста усилия да се положат, да разбереш смисъла. А хората били в мнозинството неуки. Така избрал най-елемантарните тектове, звучали като приказка, без скрит мотив – Марко пише за раждането на Спасителя и земните му дни ( изобразява се като ангел, защото разкрива човешката същност на Христа); Матей описва чудесата на Христос , затова е лъв, разкрива Царската природа на Спасителя. Лука описва кръстната смърт и страданията, затове е телец, жертвеното животно у юдеите. А Йоан описва небесното царство след второто пришествие, затова е орел. Така се появили четирите евангелия, които познаваме днес. За другите, по-нататък.

Трябва тук да отбележим нещо от съществена важност. Първо, Римската империя бележи своя апогей при Адриян, през 1 век. Следват Диоклециян, Юстиниян и др, които разширяват границите, превземат Юдея, Армения, Персия, Египет. Все земи с древна култура и религия. Неминуемо от тях в римстото общество и традиции, а към 4 ти век и в християнството, нахлуват културни влияния , главна причина за появата на първите ереси. Всъщност, замислете се..Всички ереси и секти идват от Изтока, от Персия или Индия, не от дивия и необразован Запад. И второ, през 4 ти век, християнството става арена, бойно поле, на всички възможни сблъсъци и противоречия в огромната империя. Това са културни, социални, икономически и политически пртиворечия. Ето само основните конфликти в римското общество през четвъртия век, свързан с голямата криза на ценности, които се разразили в самото християнство.

1. Сблъсъка между Изтока и Запада. От една страна вече са налице две Римски империи. През 395 г. , на смъртното си легло, император Теодосий I разделя империята на две части, Западната дава на сина си Хонорий, а Източната на Аркадий, за да избегне гражданска война. Всъщност това е резултат от политиката на тетрархия, въведена от Деоклециан в края на 3 ти век – има двама цезари и двама августи. Оттук насетне Рим и Константинопол ще са въвлечени в безкрайна игра на съперничество и интриги, довела до Великата схизма от 1054 г, та до ден днешен.

2. Сблъсъка между Изтока и Запада, в смисъл на гръко-латинския,римския Запад срещу езическия Изток на персите, арменците, юдеите, египтяните, коптите и др, безпорно довел до едни от най-интересние културни продукти на цивилизационния конфликт, ересите. Както и самите христологически спорове.

3. Сблъсъка между бедните и богатите, между образовените и културни римляни и безимотните, онеправдани поданници от изтока...Довел до основното концептуално разграничаване в християнството – адопционизъм срещу енкарнационизъм.

4. Сблъсъка между Константинопол, новата сталица на империята, и старите културни центрове във Византия:Александрия, Антиохия и Ерусалим. Никак не се понравило на тези древни градове с философски школи и блестящи умове хегемонията на Константинопол, град, изникнал от нищото, който налага своите идеи. Макар в началото официално да има 4 религиозни центрове във Византия, век по-късно столицата не се свени да се признае за център на Вселената, пръв във Византия и равностоен на Рим.

Нека се спред по-подробно на това. Отколешно е съпарничеството между двете най-стари философски школа на Византия – Александрия и Антиохия. Александрия е най-големият културен център на Древността, град възпитан в ценностите на гръцката цивилизация и философия и дал безкрайно много имена – Талес, Архимед, Еврипит, Птолемей и мн.др. Да не забравяме Александрийската библиотека, най-голямото светилище на ръкописи на планетата в Античността. И този гради гледа на християнството през очите на гръцката философия, възприема Христос като носител на вечни истини, поуки и морал, не е важно смъртен ли е бил, важни са идеите му. Така се формира Александрийската философска школа, ревностен защитник на духовното у Христос. Срещу нея се изправят Ерусалим и Антиохия, градове от Близкия изток, незасегнати от гръцкото културно влияние. Но те са близо до местата, където е роден, живял и умрял Христос. Познават един материален Спасител, от плът и кръв, пазят неговата къща, стъпките и чудесата му. Така и деята на изтока, че Христос е човек като нас, от плът и кръв, смъртно същество. Генерирането на това първо противоречие в християнството, а именно човешка или божествена е природата на Христос, може да се обясни и другояче.

На древните юдеи се приписва идеята за месиите. Това са простосмъртни хора, всеки един от нас, които в определен момент са избирани от Бога за негови намесници на Земята, помощници, за да изразят посланията му. Самата дума месия значи избран, осиновен от Бога. Така се заражда доктрината на адопционизма, идея, че в един конкретен момент всеки един от нас може да бъде богоизбран за месия. Месията е смъртен, обикновен човек, сдобил се с божествена сила. Христос сам бил месия, първо обикновен човек, син на Мария, осиновен от Бога в момента на своето кръщение, умрял след като изпълнил мисията си.В този смисъл, месията не е истински Син Божи. Идея, много популярна сред бедното население на изтока, защото му дава възможност да се идентифицира с герой като Христос, и възлага надежди за спасението на еврейския народ, потискан от векове. В гръцката култура също фигурира подобно идея, въплатена в образа на Херкулес или Зевс.

На тази доктрина се противопоставя енкарнационизмът – идеята, че Христос съществувал преди да слезе на Земята като спасител, в друга форма и вид, единосъщностен с Бога, и след кръстната си смърт, т.е Спасителят е безсмъртен, и вечен Божи син ( по-точно, второто лице на Бога) .И само в един конкретен момент той слиза на земята, въплъщава се ( lat. Encarnio) в тялото на Христос от Назарет, за да предаде божието послание. След смъртта на кръста продължава вечния си живот на небето, както преди. Така, за енкарнационистите, Христос е вечен и не е създадено от Бога, а е единосъщностен с него. Това разбира се налага и някои противоречия, като например нуждата да се почитат няколко божества в една монотеистична религия. Всъщност, Господ се въплъщава в своята разновидност Син. По психологически причини тази доктрина особено допадала на богатите римляни, и се вписвала изцяло във философско-спиритуалното възприятие на христовия образ.

Казаното дотук е в контекстна на едруга, широко разпространена доктрина, монаркианизмът. Това е съвкупност от вярвания, концентрирани около абсолютното единство на Бога. В него съществуват два основни противоположни модела:

- адопционизмът, за който стана дума

- модализмът, или сибелианизъм, който счита, че Господ е една личност, която се изразява и действа с различни имена и разновидности ( lat. Modos), като Бог баща, Син и Светия дух. В този смъсъл, Христос е другото име на самия Бог или едно божествено въплъщение на божествения логос. Част от тях са патрипасияните, според които самият Бог баща е страдал на кръста. Свързват се с гностическата мисъл, според която Христос, понеже е Бог, не би могъл да страда. Затова на кръста е разпната не една телесна материя, тяло, а едно духовно същество, чиято материалност е само илюзорна, измамна, като халюцинация или мираж, съвсем в духа на адоцетистките възгледи на гностицита за христологията.

По този начин монаркианизмът се явява реакция срещу трианиталната христология на църквата. Трианиталната мисъл доминира, следвайки волята на патриарсите, докато догмата за Тройцата все още не е постулирана като кредо. Монаркианизмът защитава съществуването на един небесен владетел ( lat. monarca) срещу божествеността на Христос, която, според нейните защитници, не може да бъде същият владетелел от небето. В началото монаркианизмът осъжда цялата божественост на Христос, като същевременно се появяват последователи, които приамат частичната му божественост. Терминът монаркианизъм е използван за първи път от Тертулиан, когато защитниците на Бог (=monarca) се противопоставят на Светат Троица, с възгласи “ Имаме монархия”.

Така се заражда първото значимо противоречие в християнството, сблъсъка между идеита за божествената и човешката природа на Христос.

[tonkata3]

Във връзка с гореизложеното бих искала да направя някой поправки, защото смятам, че автора се е доверил на източник, в който са допуснати някой грешки:

1. По отношение видението на имп.Константин Велики - има основания да се смята, че това, което е видял е т.нар."лабарум" или Христовия монограм. Този Христов монограм е изобразен и върху монета изсечена от следващия император след Константин Велики - Магнеций.

За първи път, по отношение на това кой е знака явил се на Константин, споменава още Лактанций.

2. "Кръста" е символ на победата на Иисус Христос над смъртта, той е знак за Неговото Възкресене и този знак се употребява от християните ОЩЕ в зората на християнството: - множество са съдовете за битова употреба от 1, 2 век, на който е изобразен този знак.

Ето и писмени свидетелства, за това че "кръста" като символ и употреба не е от 5 век!

През второто столетие на християнството попадаме на Тертулиан (145 - 220г. сл. Хр.), който казва: "Във всичките си пътувания или преходи, във всичките ни влизания или излизания, когато се обличаме, когато сме в банята, когато запалваме свещите си, когато лягаме, когато сядаме, каквато и дейност да извършваме, ние поставяме на челата си кръстния знак" (За короната на воина, глава трета).

Столетие по-късно, славният св. Атанасий пише: "Чрез кръстното знамение ... се възпира всяко проклятие, съсипва се всяко магьосничество, идолите се напускат и изоставят, всяка безумна страст секва, когато окото на вярата поглежда от земята към небето" (За Въплъщението, IV, 31).

Свети Кирил Иерусалимски (315 - 386 г. сл. Хр.) е бил даже още по-настоятелен относно употребата на кръстния знак: "Нека не срамим да изповядаме Разпнатия. Нека кръстът като наш печат да бъде смело изобразяван на челата ни и то при всеки повод: над хляба, който ядем, над чашата, от която отпиваме; при всичките ни влизания и излизания; преди сън; когато лягаме и когато ставаме; когато сме на път и когато сме на място. Той е могъща закрила; не струва нищо заради бедните; не е мъчен заради болните; защото той е благословение от Бога - знак на верните и ужас за бесовете; защото Той ги опозори явно, и тържествуващо ги разпръсна чрез неговата сила (Колосяни 2:15). Понеже, когато те съзрат кръста, си спомнят за Разпнатия; ужасяват се от Него, който строши главите на змейовете (Псалом 73:13). Не презирайте кръста като дар безплатен, но именно поради това почитайте вашия Господ още повече" (Катехизис, ХIII, глава 36).

3. "риба" е акростих /на гръцки "ихтис"/ - на "Иисус" "Христос" "Теос" /Бог/ "Сотир" /Спасител/ т.е. Иисус Христос Бог и Спасител!

4. По отношение на това дали императора е бил поклонник на иранското божество Митра - неговите монети говорят друго:

Реверсите на неговите монети са доминирани за няколко години от неговия "спътник, непобедимото Слънце" — надписите гласят SOLI INVICTO COMITI. Изображението представя Аполон със слънчев ореол, подобен на Хелиос и държащ глобус в ръцете си. През 20-те години на 4 век самият Константин е изобразяван с ореол. Също така има монети, изобразяващи Аполон, каращ слънчевата колесница, върху щит, който Константин държи. Елементи от тази асоциация остават дори след прочутото преминаване на Константин към християнството през 312 г. Оттам нататък в имперската иконография започва да присъства християнската символика, в някои случаи неясна.[17] На монета от 312 г. например са изобразени хи и ро, първите две букви от името на Христос на гръцки, върху шлем, носен от Константин.

4. Още Галерий с едикт преди Константин Велики забранява преследването на християнството 311 г. т.е. още преди Миланския едикт имаме променено отношение на властта към християнството. Дори историците смятат, че някой от римските императори /например от династията на Северите/ пред 4 век са били тайни християни. Факт е, че е имало периоди на спокойствие за Църквата - периоди, в които има строителство на храмове, организация на църковния живот...

5. Относно твърдението:

Християнството има несравнимото качество да асимилира, да поглъща в себе си различни идеи, култове, практики от всякакви религии. Така техните последователи виждат в новата религия познати неща и лесно я приемат за своя. Християнството е синтетика на всички религии, съществували в Римската империя, към момента на своето създаване.

Това твърдение е невярно, защото християнството възниква на юдейска почва, първите християни са юдеи и като знаем колко консервативни са евреите в религиозно естество /пък и до днес/, при цялата драматична история на този народ, съприкосновение с толкова култури и религии. В границите на империята те са имали превилегията на религиозна свобода - в провинция Юдея никой не е бил длъжен да отдава почести на рим.император като бог, нито да участва в римските религ.церемонии. Тъй че да възникне едно такова компилативно учение на юдейска почва е повече от безумно да се твърди, защото то пък не би имало привърженици на местна почна, но виждаме, че то се разраства и никой от юдеите, които пишат апология срещу християнството /Талмуда/ не отхвърля християнството КАТО КОМПИЛАЦИЯ от всички религ.системи и учения в Рим.империя.

Още повече пък покорените народи, които по всякакъв начин искат да се разграничат от властта едва ли ще приемат ученията изповядвани от победителите - историята ни дава множество такива примери: например - арменците не се отказват от монофизитството, макар че то е осъдено на Вселенски събор и то упорството им е от полит.характер - разграничаване от Византия.

Ако християнството е било компилация от религ.учения и системи в Римската империя, то е непонятно, че преследванията, убийствата и гоненията срещу християните в първите векове са били иницирани и извършвани от населението изповядващо юдеизма и езичеството / в Рим/ - ето, че обикновените хора не разпознавали в него нищо свое, а много чуждо Нищо сродно, близко не разпознавали и учените-римляни, запознати със стоическата философия и достиженията на фил.мисъл тогава - те гледали с пренебрежение на това учение, КОЕТО БИЛО КОРЕННО ПРОТИВОПОЛОЖНО на техните идеали и затова ГЛЕДАНО С ПРЕЗРЕНИЕ от тях. Както споменава и един от апостолите в Евангелието - Коринтяни [1:23] а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство. За образования римлянин, който презира юдеите, но познавал учението на юдаизма, едно учение възникнало на юдейска почва за него не представлява интерес, а отвращение и това проличава в техните писания. Възприемали са го като поредната юдейска секта т.е. учение имащо общо с юдаизма, а НЕ НЕЩО БЛИЗКО, ИЗПОВЯДВАНОТО ОТ ТЯХ самите, нещо ПОЗНАТО.

В същото време пък християните в своите Апологии в защита на вярата си, които пишат и за императора - НИКЪДЕ НЕ ИЗТЪКВАТ ЕДНАКВОСТИ, АНАЛОГИИ С РИМСКИТЕ ИЛИ КАКВИТО И ДА БИЛИ ДРУГИ РЕЛИГИОЗНИ ВЯРВАНИЯ, за да привлекат на своя страна симпатии, защото християнството не е КОМПИЛАЦИЯ! Да, компилации са съществували и християнството с какво пък толкова се е отличило сред тези КОМПИЛАТИВНИ, СИНКРЕТИЧНИ УЧЕНИЯ, та е станало толкова многобройно, както никой друг култ в Рим.империя? Да, християнството асимилира, но не учения, а ОБРЕДИ, ОБИЧАИ, ТРАДИЦИИ като им вменява християнско съдържание! Не съдържанието, учението, се нагажда според обичая, традицията...., а обратното.

Има противоречие в двете твърдения- ОТКАЗВАЙКИ ДА изпълнят ритуалите за отдаване на почест на императора като към божество и следващото /мисля в другия постинг/ : че християнството понеже "погълнало" - взаимствало, идеята за императора като Божи наместник от римската традиция в същност вече представлявало интерес за императора и затова било наложено. Е, как се налага нещо, което пък е било добре приемано, защото всяка религ.група, народ, виждал в него нещо познато /понеже христ.било синкретично/? И защо е било предледвано от императорите именно заради това, заради което пък било и наложено - абсолютната власт на монарха като Божия воля, като божи наместник...?

Най-често пропагандаторите на "компилативния характер на християнството" или "в услуга на рим.империя", забравят, че то се е разпространило бързо И ИЗВЪН ПРЕДЕЛИТЕ НА РИМ.ИМПЕРИЯ - независимо от политиката на императорите: "за или против него" вътре в империята!

И още нещо забравят - ИМЕННО КНИГИТЕ НАПИСАНИ КАТО КОМПИЛАЦИЯ между различни религиозни вярвания /и в империята/+християнство - са били ясно разграничени от християните като "апокрифни" и нямащи нищо общо с канона, с учението на християнството!

6.По отношение на митраизма и аналогията му с християнството /девица, която ражда ... 25 декември..., причастие с "тяло" и "кръв"/ - източници за тези твърдения са доста съвременните ни теософски и антропософски "разсъждения", които нямат нищо общо с историческите факти относно митраизма и неговото учение - Щайнер и пр.!

7. Вторият вселенски събор не е проведен през посочената година!

8. Още в началото на 2 век се срещат в писмени източници ТОЧНИЯ БРОЙ ЕВАНГЕЛИЯ и това са познатите ни и днес влезли в т.нар. канон!

Св.Ириней Лионски “Против ересите”(“Adversus Hoereses”) - 2 век, споменава именно ВСЕОБЩО ПРИЗНАТИТЕ т.е. Омологумена - безспорно от всички, повсеместно признавани: четирите евангелия, Деяния апостолски, 14-те Павлови послания и първите послания на Петър и Йоан. Също творбата на Тациан "Диатесарон" (от гръцки “Според четирите”)в която пише ,че единствено в Евангелията според Марк,Лука,Матей и Йоан казват истината (170 г.).

Толкова за сега - има и още неточности, но по-късно за тях!