RQ:Електролитна дисоция

[Litenith]

Здравейте!

Ако можете да ми дадете малко информация относно електролитната дисоциация без да навлизате в дълбоки подробности.

Най-общото само.

[П. Теодосиев]

ТЕОРИЯ ЗА ЕЛЕКТРОЛИТНАТА ДИСОЦИАЦИЯ

При разтваряне във вода някои вещества проявяват специфични свойства. За да обясни свойствата на веществата във водни разтвори и взаимодействието между тях, шведският химик Сванте Арениус през 1887 г. създава теорията за електролитната дисоциация.

Същност на електролитната дисоциация. До основната идея на теорията за електролитната дисоциация може да се стигне, като се направят няколко опита. За целта се използва електрическа верига. Тя е показана на фиг. 23 а и б. Електрическата верига се състои от електрическа батерия (1), електрическа лампа (2) и две графитови пръчки (3), поставени в чаша (4), в която има кристални вещества или разтвори на тези вещества. Веригата е затворена, когато лампата свети, защото се създава насочено движение на електрически заредени частици. Последователно в чашата се поставят твърди вещества (натриев хлорид, меден сулфат, захар) или дестилирана вода. Лампата не свети. Следователно веригата не се затваря, защото няма движещи се електрически заредени частици. Тя не свети и ако захарта се разтвори. Ако намиращите се в чашата йоннокристални вещества — натриев хлорид, меден сулфат, се разтворят в дестилирана вода, лампата светва. Тя свети и ако в чашата се постави воден разтвор на хлороводород (HCI) — солна киселина. Резултатите от опитите са нанесени в табл. 17.

От таблицата се вижда, че веригата се затваря, лампата свети, когато в нея се включат разтвори на йонни съединения или на някои вещества с полярни молекули. Следователно при разтварянето им се получават електрически заредени частици. Как става това?

Промени на йонните съединения при разтваряне или в стопилка. Да се върнем към опита. При поставяне на твърд натриев хлорид веригата не се затваря, следователно няма свободно движещи се заредени частици. Чистата (дестилираната) вода е изградена от полярни молекули. При поставянето й в чашата лампата също не свети, защото няма свободно движещи се заредени частици. При смесването на натриевия хлорид и водата настъпват промени. Възникват електрични сили на привличане между положителните натриеви йони и отрицателните полюси на водните молекули. Същите сили се пораждат и между отрицателните хлоридни йони и положителните полюси на водните молекули. В резултат на това натриевите и хлоридните йони се откъсват от кристалната решетка и преминават във водата. Получава се воден разтвор на натриев хлорид, в който има натриеви Na⁺ и хлоридни Сl^- йони. В разтвора всеки йон е свързан с неопределен брой водни молекули. Такива йони се наричат хидратирани (фиг. 25). Те се движат хаотично. При разтварянето под действието на полярните водни молекули натриевият хлорид се разгражда до йони. Процесът се изразява с уравнението

NaCl -» Na⁺ + С^-.

Същият процес се наблюдава при разтварянето и на други йоннокристални вещества (Na₂SO₄, NaOH, KCl и др.).

Свободно движещи се йони се съдържат и в стопилките на тези вещества (фиг. 24). Те се получават при висока температура. При тези условия йоните от кристала повишават кинетичната си енергия и кристалната решетка се разрушава. В стопилката остават свободно движещи се йони.

Разграждането на йонните съединения в разтвор или в стопилка се нарича електролитна дисоциация*.

Промени на веществата с полярни молекули при разтваряне. При разтваряне на полярните молекули на хлороводорода във вода настъпват следните промени. Към положителните полюси на хлороводородните молекули се ориентират водните молекули с отрицателните си полюси и, обратно — към отрицателните полюси на хлороводородните молекули се насочват водните молекули с положителните си полюси. В резултат на възникналите електрични сили полярният характер на връзката в хлороводородната молекула се засилва и тя се превръща в йонна. Хлороводородът се разпада на йони, които са хидратирани и се движат хаотично (фиг. 26). Процесът се изразява с уравнението

Водните молекули са причина и други вещества с ко-валентна полярна връзка (HBr, H₂S и др.) да образуват йони в разтвор.

Процесът на разпадане на веществата на йони в разтвор или в стопилка се нарича електролитна дисоциация.

Електролити и неелектролити. Електролитна дисо-циация се извършва само с вещества, които имат йо-нен строеж или силно полярни химични връзки. Водните разтвори на тези вещества и стопилките на йонните съединения могат да провеждат електричен ток. Те се наричат електролити. Електролити са киселините, основите и солите.

Веществата със слабо полярни или с неполярни връзки не се разпадат на йони в разтвор или в сто-пилка. Те не провеждат електричен ток. Наричат се неелектролити (йод, захар, сяра, спирт и др.).

Това е от учебника по химия за 8 клас Дано ти свърши работа

[ROCK]

Разтвори на електролити. Теория на Аренус за електролитната дисоциация. Механизъм на електролитна дисоциация. степен и константа на електролитната дисоциация. Закон на Оствалд за разреждането. Теори на силните електролити. Активност, коефициент на активност на йоните, йонна сила.

Специфичните свойства на елекролитите обеснява шведския химик Сванте Аренус през 1883г. Според създадената от него теория електролитите се разпадат самоволно на йони във водни разтвори или в стопилка процеса се нарича електролитна дисоцисоциация разтворите на стопилки на някой вещества притежават електричен ток а други не.Това свойство е установено от М.Фарадей – веществата се разделят на електролити и на не електролити.Електролитите са вещества с йонен строеж или полярни молекули – киселини, онсови, соли. Водните им разтвори имат по ниска температура на замръзване от разтворите на не електролитите със същата концентрация. Количествената мярка за силата на електролитите е степента на електролитна дисоциация. Тя се определя от отношението на броя дисоциирани молекули към общия брой разтворени молекули. За силни електролити се приемат тези с   30 %. Това са вещества с йонен строеж или силно полярни ковалентни връзки в молекулата. За техните рзтвори дисоциацията може да се разгледа и изравнява като необратим процес. Коефициентът на активност съответства на ативноста на разтвора при концентрация на силния електролит единица, изменя се в границите от нула до единица при разреждането расте и така при безкрайно разредени разтвори расте конц. съвпадат. Определянето на коефициента на активност е важна и трудна задача безусловно необходима при работа с реални разтвори на силните електролити. Количествената теория на разтворите на силните електролити е разработена от Дебай и Хюсел(1923). За характеризирането на междуйонното взаимодействие се въвежда величината йонна сила на разтвора. По определение тя е равна на сумата от приозведенията на концентрацията на наличните в разтвора йони и квадратите от техните валентности. йонната сила се извежда и изчислява за всички налични в разтвора йони, а не само за йоните на интересуващия ни електролит. Според закона за йонната сила, открит от Люис и Рандел коефициента на активност на даден електролит е един и същ във всички разредени разтвори, имащи еднаква йонна сила. Коефициентът на активност се поддава на опитно определение по данни на разтворимостта, електропроводимостта, парното налягане и на разтворителя или по отклоненията от темп на кипене и топене.По всички тези методи може да се определи активността а от там и коефициентът. Понятието активност се използва и при слабите електролити когато те са разредени заедно със силни електролити и р-рът се характеризира със значителна йонна сила.

_____19_.doc