Какво знаят за западна Европа средновековните български "Букари"?

[Р. Теодосиев]

ОТ Манол Глишев: 

Тези дни дни мой приятел, архитектът Недялков Владимир ме пита дали знам кога за първи път се споменават англичани, англосакси, сакси или брити на български език. А аз не знаех, така че ми се наложи да поумувам, да поровя и да почета по темата. Дори ми стана неприятно, че сам не съм се сетил да си задам въпроса. И двамата помъдрувахме известно време дали това може да е станало още в Средните векове. Отговорът обаче най-вероятно е отрицателен. Някакви средновековни българи може и евентуално да са чували нещо за най-отдалечените западни острови на Европа, но смятам, че нямаме писмени данни в български извор. Което е изненадващо, предвид, че примерно още в края на девети или началото на десети век, непосредствено след мисията на Климент, Наум и Ангеларий в Първото българско царство, Черноризец Храбър изрежда голям брой антични и средновековни, вече християнски, народи в "За буквите" (списъкът може би отразява по-скоро византийски познания за света, а не толкова непосредствено български). Нито един от тези народи обаче не е англосаксонският. Което е любопитно, защото в края на девети век уесекският крал Алфред Велики, съвременник на Борис-Михаил и Симеон Велики, определено е чувал за българите: в неговия англосаксонски превод на Павел Орозий са добавени народът "полгаре" и страната му "Полгараланд" в съседство с Илирия и Истрия.

Средновековните българи освен това имат откъде да научат за съществуването на англосаксите и изобщо на Британските острови: от Византия. Българските, общо взето, начетени съседи, ромеите, имат известни връзки с Британия. През шести век ромейският пълководец Велизарий се подиграва с остроготските крале, които му предлагат Сицилия в замяна на мир, като им "обещава" насреща бившата римска провинция Британия. Прокопий Кесарийски ни съобщава това, заедно с информацията, че на големия остров Британия живеят няколко народа. Англосаксите от седми и осми век са горе-долу наясно с положението на Константинопол, още повече, че един от най-ранните архиепископи на Кентърбъри, Теодор от Тарс, е грък по народност и византийски поданик от Мала Азия. Беда Преподобни през осми век редовно датира църковната си история на английския народ по управленията на римските императори от Константинопол. Англосаксонската поема "Уидсит" (може би от седми век) изрежда много земни народи, за които се пеят героични песни и споменава сред тях "гърците, управлявани от Цезар". Норвежкият изгнаник и по-късно крал Харалд Хардрада има един младежки епизод от кариерата си като наемник на византийска служба срещу българите на Петър Делян около 1041 г. и четвърт век по-късно загива като нашественик в Англия. Скандинавският историк и поет от тринайсети век Снори Стурлусон отлично знае, че един от прякорите на Харалд е "Опожарител на България". Анна Комнина също добре познава и различава кръстоносците, преминаващи през Константинопол - в това число англо-нормандци. През тринайсети и четиринайсети век каталонските и италианските наемници във Византия познават "империята Загора", тоест България - а тези наемници имат контакти, стигащи чак до Британските острови. Документирано е, че в 1400 г., едва четири години след никополския кръстоносен поход, докато синовете на Шишман и Срацимир още се борят за възстановяването на властта си над някаква българска територия, византийският император Мануил II е гост на английския крал Хенри IV в Лондон. В последните девет години от царуването на Мануил II константинополски патриарх пък е българинът Йосиф II, който естествено е в контакт с императора. Куриоз е, че през четиринайсети век се появява анонимната средноанглийска римувана поема "Сър Орфио" - много свободен и красив преразказ на античния мит за Орфей и Евридика. В тази версия сър Орфио е крал на град, наречен "Трасиенс", който е съвсем фриволно идентифициран с английския Уинчестър. Тоест средновековна Европа не е чак толкова затворена и аристокрацията, търговците и клирът на отделните страни имат доста сериозни, чисто практически географски познания.

Но има и по-преки възможности за контакт между средновековна България и Англия. Най-малкото контактите на български владетели с космополитния Константинопол и с папски Рим са предпоставка за наличието на някакви знания. След 1066 г. в Константинопол се установява известен брой англосаксонски и англо-датски наемници, изгнаници от Англия. В 1122 г. контингент константинополски англичани участват в битка срещу печенегите край Берое (Боруй или Верея, днешна Стара Загора на наша територия), както ни съобщава Йоан Кинам. Разбира се, значителна част от Кръстоносните походи, засягащи включително българските земи, включва английски участници. В 1204 г. Жофроа дьо Вилардуен вижда с очите си англичани и датчани, биещи се срещу фламандците и венецианците на византийска страна. А няколко години по-рано българският владетел Калоян е бил заложник в Константинопол, в двора на Исак II, така че вероятно е виждал тези хора, които са притежавали и собствена църква в столицата. Нещо повече - при успешните преговори за приемането на кралска корона и уния с Рим, Калоян заявява, че желае да стане "роб на свети Петър и Твое Светейшество" в писмо до папа Инокентий III. Инокентий е вероятно най-влиятелният средновековен папа и по едно и също време васали са му кралете на Арагон и Англия (по това време крал на Англия е Джон Безземни), а влиянието на Светия престол стига и до Киевска Рус. Тоест в един и същи момент между 1203 и 1207 Калоян и почти съименникът му Джон са васали на един и същи папа. В Рим, където по това време от векове действат английско училище, църква и приют за поклонници, известно време живее и един син на Калоян (името на царския син може би е Витлеем).

Отделен въпрос е, че преследването на богомилите от Търновския събор при Калояновия приемник Борил още няколко години по-късно съвпада с провеждането на антикатарския (а значи - и буквално "антибългарски") кръстоносен поход в Тулуза. Походът е предвождан от англо-нормандския благородник Симон дьо Монфор, който е наясно, че воюва срещу "бугрите" или "celz de Bolgarie". Стара моя теза е, че при царуванията на Калоян и Борил унията с Рим е напълно реална и действаща, а това схващане се поддържаше и от покойния наш църковен историк проф. архим. Павел Стефанов. Можем да предполагаме, че Калоян и Борил са били наясно с поне някаква част от събитията в Западна Европа, особено когато тези събития косвено засягат и България.

Друга тема е, че през четиринайсети век България е част от търговските контакти на Италия и имаме българския цар Йоан Стефан, приключил живота си в анжуйски Неапол. В петнайсети век пък според Леонтий Махера в кипърското кръстоносно кралство сред много други чуждестранни наемници има и българи. Това все пак става в епоха, когато Кипър поддържа връзки например с Родоския орден, а между хоспиталиерите от Родос има рицари от цяла католическа Европа, включително англичани.

При това положение е просто невероятно, че в български средновековни текстове никога не се появява името на англичаните, саксите, скотите или бритите. Не е изключено някой раннохристиянски светец и/или мъченик от още римския период на Британия да е споменат в старобългарски превод на византийски диптихи, но доколкото има старобългарска и среднобългарска география и историография, тя директно пропуска съществуването на Британските острови като бяло поле. Англосаксите и англо-нормандците знаят за България; но знаят ли българите за Англия?

Разбира се, някой много запален любител би могъл да реши, че Англия просто е по-малко значима и съответно - относително по-малко позната средновековна страна в сравнение с бляскавите български царства на Балканите... но това би било нелепо предположение, което споменавам само на шега.

Изглежда, че литературата на българското Средновековие просто не познава не само Англия, а изобщо Западна Европа. На запад от Унгария и на север от Италия започва една неустановена "земя на фръзите", може би понякога и "немска земя", която включва всичко - и Германия, и Франция (плюс Фризия и Фландрия заради познатия ни Бодуен Фландърски), и Испаниите, и Скандинавия, и Британските острови. Няма български извори, които да отличават Англия от Бургундия или Арагон от Дания. Нормандия изобщо не се появява. Дали изобщо някой наш средновековен текст казва нещо за Полша или Чехия? След едно бързо споменаване на Бодуен като завоевател на "гръцкото царство", дошъл от "фръзките земи", патриарх Евтимий започва да говори за Бодуен като за "гръцки цар", защото Константинопол очевидно е по-важен за търновския автор в сравнение с цялата непозната територия на далечните западни народи. Докато например имена като "България" или "Македония" се появяват в различни средновековни западни източници. Това неравномерно знание вероятно очертава границите на познатия за средновековните български книжници свят и може да бъде много благодатна тема за изследвания.

Името на Англия и англичаните се появява на български език може би едва в деветнайсети век - и то в османотурската форма "ингилизи".

Vladislav Ivanov, Александър Стоянов, Stoyan Drinkov, Антон Велев, вие бихте могли да ме поправите, ако греша.

***

Manol Glishev

 

[skorpion1980]

Хм, аз бях чел някъде, но не помня къде, че средновековната ни аристокрация е имала англичаните за бедняци, защото са били лишени от плодородна земя и са гледали на тях високомерно именно по тази причина. 

Редактирано Октомври 20, 2022 от skorpion1980

[Tomata]

Преди 14 часа, skorpion1980 said:

Хм, аз бях чел някъде, но не помня къде, че средновековната ни аристокрация е имала англичаните за бедняци, защото са били лишени от плодородна земя и са гледали на тях високомерно именно по тази причина. 

Има го и обратния момент. Смятали са ни за диво непознато племе някъде на ръба на  цивилизацията. Дори етнонима "българи" е еволюирал  в средновековния английския via френски и нормански в крайно негативеният и обиден епитет "bugger". Е, заслугата е преди всичко на католическата църква, която с това анатемосва богомилите за подривната им дейност. 

[Евристей]

Коментирам същността на самата публикация, защото авторът ѝ  М. Глишев не пише вече във форума и не ще да е коректно да се отправят забележки към него

Но...учудва ме интересът как средновековните българи са наричали западно-европейците и по специално англичаните/жителите на Острова...

Ми....средновековните българи сами себе си не наричат никак (с изключения), а да изискваме сведения от тяхна страна за други далечни народи...? 

Българите не пишат за своята си история, камо ли за чужда...(или няма достатъчно запазени сведения...да звучи по неутрално)

А...че средновековните българи са знаели и познавали западно-европейците е безспорно

Сведенията обаче уви не са български, а чужди..., но все пак

Пратеничества на Омуртаг до Людовик (Лудвиг) Западно Франкския повелител ..... след внимателен прочит изводът е, че по скоро българите знаят много повече за франките, отколкото франките за българите. Западняците научават повече по трудния път ... след ...речната експанзия на българите по Драва..

Иначе в Етерията - елитната имперска гвардия на Византия има представители от целия Запад.  В различни периоди доминирани от различни етноси ..

При Ангелите - англо-саксонците са вече преобладаващи в състава на гвардията. Имат си собствена църква в Константинопол. Няма как българите да не знаят за тях...по тези времена

Интересно е че по времето на Йоан Асен II те употребяват за латинците от Константинопол политонима ...фризи/фръзи/ 

Цр҃ѣград и самого того град дрьжахѫ фрѫзи 

Неправилно преведен като ...франки ! 

Не са франки ....

Голяма част от личния състав на IV-ти Кръстоносен поход :  рицари, сержанти и оръженосци са от Графство Фландрия, което е под формална зависимост на кралство ФранКия или вече Франция (ако не се лъжа Филип II Огюст първи се титулува като крал на ФранЦия -12 век )

Но Иван Асен не визира нито фламандци, нито французи, нито франки 

Той говори за ....фризи 

Кои са тези фризи ? 

Ами автохтонното забравено население на бъдещата Фландрия от 13 век . (Тоест - тази по негово време) 

 

Значи - Иван знае че сегашните дошляци владеещи Константинопол идват от земи в които някога ...по римско време са живеели фризи ! 

Архаизирайки, той показва завидна историческа грамотност , защото никой фландърски рицар не се идентифицира с древен фриз 

......................................................

Отделно българите първи наричат (писмено) източните римляни - грекоси (края на VII началото на VIII век)

Чак в края на VIII век на Запад започват да наричат поданиците на Ирина Сарантапихина : гърци !

 

[Евристей]

Преди 22 часа, skorpion1980 said:

Хм, аз бях чел някъде, но не помня къде, че средновековната ни аристокрация е имала англичаните за бедняци, защото са били лишени от плодородна земя и са гледали на тях високомерно именно по тази причина. 

Много вятърничево твърдение. Като не помниш .. къде от кой и какво, по добре не пиши и не се излагай. 

Щото константинолските гъркини (или каквито са) щедро разтваряли краката си за ..етериотите...

Из хрониките на бивши етериоти /скандинавски и западноевропейски произход и ....англо-саксонци /

Пари, подаръци, привилегии, като излизали вечер  жените се тълпели пред тях и били готови на всичко за да ги..."видят" ?  Етериотите   впечатляват обществото. Имат и потомци - варангопулите ! Деца на северняци и ромейки.

......................................

Явно си само за алтернативнки и само за бг историята в Ново и Най-ново време

Редактирано Октомври 21, 2022 от Евристей

[Евристей]

Да опитам да върна интереса към темата, отклонена заради грозните и нелицеприятни за четене постове от снощи. Благодаря за намесата

Има ли градове с имена Лондон и Йорк извън Англия ?  Има ли земи наречени Нова Англия ? Разбира се, че да. Но.. не от 16 век насам, а преди това ?

Втората половина на 11-то столетие норманите на Вилхем размазват англо-саксонците и завладяват историческа [АЕ]нглиа. Хиляди англи най-вече от едрата и средната земевладелска класа (и свързаните с тях разбира се) напускат острова. Една значителна част от тях на брой ...хм...много,  поема с пълна скорост право на...Юг и после на Изток

235 кораба (или нека е плавателни съда) със страшно много народ акостира в пристанищата на Константинопол в година 1075.  Хиляди и хиляди англосаксонци заливат улиците на имперската столица. Така : 4350 англо-сакси с техните семейства са приети на служба - голяма част от по боеспособните мъжаги постъпват в армията. Но другите мигранти са вече тежко бреме за Империята ударена от изток от селджуците, от запад от печенеги и нормани, а сама тя в гражданска война.  И въпреки това Византия осигурява мигрантите с храни и подслон в продължение на години.

Сега интересното : 

[Евристей]

Но първо за сагата на победените англо-сакси от Оредрик Виталис (книжовник-монах) 

И така... англичаните въздишаха на глас за изгубената си свобода и крояха непрестанни заговори да намерят някакъв начин да се отърсят от игото, което беше толкова непоносимо и непривично. Някои изпратиха вест до Свен - краля на Дания и го призоваха да предяви претенции за трона на Англия, който неговите предци Свен и Кнут бяха извоювали с меч. Други избягаха в доброволно изгнание, за да могат или да намерят свобода от норманите, или да осигурят чуждестранна помощ и да се върнат, за да водят война за отмъщение. Други от тях, които все още бяха в разцвета на младостта си  пътуваха до отдалечени земи и  предложиха оръжията си на Алексий, император на Константинопол - Велик, благороден, но най-вече изключително мъдър мъж !

................................................................................................................................................

Има си хас, Алексия да не е ...мъдър

Та той веднага разбира проблематиката на тези нещастни мигранти....Ужасно много мразят нормандци. Идват му ...дюшеш ...Та той води война на живот и смърт с италийските нормани

Като Ураган връхлитат англичаните биещи се на страната на Алексий Комнин норманите на Роберт Гискар. Омразата и жаждата им за реванш е впечатляваща и подробно описана от ...Анна Комнина (която слага в малкия си джоб съвременните хронисти мъже)

И англичаните са ..луди както и норманците . Битката е жестока и едните и другите се бият с безумно ожесточение....Но ..въпреки че им се иска...англичаните отстъпват както във физически показатели - по ниски са от норманите, така и в тактика и професионални умения. С две думи : опердашани са

 

[Евристей]

И така ...мнозинството от бежанците извън тези 4350 с техните семейства,  отплават към място, наречено Domapia, на шест дни път от Византия (може би от  Константинопол моя бележка)  завладява и го преименува на Нова Англия

Този разказ за тези два източника привлече вниманието на редица учени, които спекулираха относно вероятността за такова англосаксонско селище, неговото местоположение и възможната му роля като аванпост на латинския християнски свят. Въпреки че има фантастични и противоречиви елементи в разказите за тази емиграция, повечето учени са съгласни, че те се основават на реално събитие или поредица от събития. Това, което е най-интересно в тези разкази, са елементи на етническа идентичност, които са доказани и в други източници, които се занимават с англичаните във варяжката гвардия.

Някъде на шест дни посока Североизток англо-саксонски мигранти завладяват земя ..Домапиа която прекръстват на Нова Аенглиа и основават градове Лондон и Йорк

Източници : https://deremilitari.org/2014/06/english-refugees-in-the-byzantine-armed-forces-the-varangian-guard-and-anglo-saxon-ethnic-consciousness/

https://thewildpeak.wordpress.com/2013/10/19/seeking-revenge-the-english-varangian-guard-at-the-battle-of-dyrrhachium-in-1081/