Рискът от глобална рецесия през 2023 г

[Р. Теодосиев]

Рискът от глобална рецесия през 2023 г. нараства на фона на едновременни повишения на лихвите

 

Проучването подчертава необходимостта от политики за ограничаване на инфлацията без изостряне на риска от рецесия

https://www.worldbank.org/en/news/press-release/2022/09/15/risk-of-global-recession-in-2023-rises-amid-simultaneous-rate-hikes

ВАШИНГТОН, 15 септември 2022 г.

 

Тъй като централните банки по целия свят едновременно повишават лихвените проценти в отговор на инфлацията, светът може да върви към глобална рецесия през 2023 г. и поредица от финансови кризи в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики, които биха ги направили трайни вреда, според цялостно ново проучване на Световната банка.

Централните банки по света повишават лихвените проценти тази година със степен на синхронност, невиждана през последните пет десетилетия – тенденция, която вероятно ще продължи и през следващата година, според доклада. И все пак очакваната в момента траектория на повишаване на лихвените проценти и други политически действия може да не е достатъчна, за да върне глобалната инфлация обратно до нивата, наблюдавани преди пандемията. Инвеститорите очакват централните банки да повишат лихвените проценти по глобалната парична политика до почти 4 процента до 2023 г. – увеличение с повече от 2 процентни пункта спрямо средното за 2021 г.

Освен ако прекъсванията на доставките и натискът на пазара на труда не отшумят, тези увеличения на лихвените проценти могат да оставят глобалната основна инфлация (с изключение на енергията) на около 5 процента през 2023 г. – почти двойно повече от петгодишната средна стойност преди пандемията, установява проучването. За да намалят глобалната инфлация до ниво, съответстващо на техните цели, централните банки може да се наложи да повишат лихвените проценти с допълнителни 2 процентни пункта, според модела на доклада. Ако това беше придружено от напрежение на финансовите пазари, растежът на глобалния БВП ще се забави до 0,5 процента през 2023 г. - свиване от 0,4 процента на глава от населението, което би отговаряло на техническото определение за глобална рецесия.

„Глобалният растеж се забавя рязко, като е вероятно допълнително забавяне, тъй като все повече страни изпадат в рецесия. Моята дълбока загриженост е, че тези тенденции ще продължат, с дълготрайни последици, които са опустошителни за хората в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики“, каза президентът на Групата на Световната банка Дейвид Малпас. „За да постигнат ниски темпове на инфлация, стабилност на валутата и по-бърз растеж, политиците биха могли да пренасочат фокуса си от намаляване на потреблението към стимулиране на производството. Политиките трябва да се стремят да генерират допълнителни инвестиции и да подобрят производителността и разпределението на капитала, които са от решаващо значение за растежа и намаляването на бедността.

Проучването подчертава необичайно тежките обстоятелства, при които централните банки се борят с инфлацията днес. Няколко исторически индикатора за глобални рецесии вече предупреждават. Глобалната икономика сега е в най-рязкото си забавяне след възстановяване след рецесията от 1970 г. насам. Глобалното потребителско доверие вече претърпя много по-рязък спад, отколкото в навечерието на предишни глобални рецесии. Трите най-големи икономики в света – Съединените щати, Китай и еврозоната – рязко се забавят. При тези обстоятелства дори умерен удар върху световната икономика през следващата година може да я насочи към рецесия.

Проучването разчита на прозрения от предишни глобални рецесии, за да анализира скорошното развитие на икономическата активност и представя сценарии за 2022–2024 г. Забавянето - като това, което е в ход - обикновено изисква антициклична политика в подкрепа на активността. Въпреки това заплахата от инфлация и ограниченото фискално пространство принуждават политиците в много страни да оттеглят политическата подкрепа, дори когато световната икономика се забавя рязко.

Опитът от 70-те години на миналия век, отговорите на политиката на глобалната рецесия от 1975 г., последвалия период на стагфлация и глобалната рецесия от 1982 г. илюстрират риска от това инфлацията да остане висока за дълго време, докато растежът е слаб. Глобалната рецесия от 1982 г. съвпадна с втория най-нисък темп на растеж в развиващите се икономики през последните пет десетилетия, втори след 2020 г. Тя предизвика повече от 40 дългови кризи] и беше последвана от десетилетие на загубен растеж в много развиващи се икономики.

„Неотдавнашното затягане на паричната и фискалната политика вероятно ще се окаже полезно за намаляване на инфлацията“, каза Айхан Косе, изпълняващ длъжността вицепрезидент на Световната банка за справедлив растеж, финанси и институции. „Но тъй като те са силно синхронизирани между страните, те могат взаимно да се усложняват при затягане на финансовите условия и рязко забавяне на глобалния растеж. Политиците в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики трябва да са готови да управляват потенциалните странични ефекти от глобално синхронно затягане на политиките.“

Централните банки трябва да продължат в усилията си да контролират инфлацията - и това може да бъде направено, без да предизвика глобална рецесия, установява проучването. Но това ще изисква съгласувани действия от различни политици:

Централните банки трябва ясно да съобщават политическите си решения, като същевременно запазват своята независимост. Това може да спомогне за стабилизиране на инфлационните очаквания и да намали степента на необходимото затягане. В развитите икономики централните банки трябва да имат предвид трансграничните ефекти на паричното затягане. В нововъзникващите пазари и развиващите се икономики те трябва да засилят макропруденциалните регулации и да изградят валутни резерви.
Фискалните власти ще трябва внимателно да калибрират оттеглянето на мерките за фискална подкрепа, като същевременно гарантират съответствие с целите на паричната политика. Делът на държавите, които затягат фискалната политика през следващата година, се очаква да достигне най-високото си ниво от началото на 90-те години. Това може да засили ефектите на паричната политика върху растежа. Политиците трябва също така да въведат надеждни средносрочни фискални планове и да осигурят целенасочена помощ за уязвимите домакинства.

Други създатели на икономическата политика ще трябва да се присъединят към борбата срещу инфлацията – особено като предприемат решителни стъпки за стимулиране на глобалното предлагане. Те включват:

  o Облекчаване на ограниченията на пазара на труда. Политическите мерки трябва да помогнат за увеличаване на участието на работната сила и намаляване на ценовия натиск. Политиките на пазара на труда могат да улеснят пренасочването на разселените работници.

  o Увеличаване на глобалното предлагане на стоки. Глобалната координация може да допринесе много за увеличаване на доставките на храна и енергия. По отношение на енергийните стоки политиците трябва да ускорят прехода към нисковъглеродни енергийни източници и да въведат мерки за намаляване на потреблението на енергия.

  o Укрепване на глобалните търговски мрежи. Политиците трябва да си сътрудничат, за да облекчат глобалните проблеми с доставките. Те трябва да подкрепят основан на правила международен икономически ред, който предпазва от заплахата от протекционизъм и фрагментация, които биха могли допълнително да нарушат търговските мрежи.

 

[Р. Теодосиев]

Инфлацията може да остане висока 10 години, показва историята

 

В 70% от случаите в САЩ, когато инфлацията е достигнала 8%, тя продължава да се ускорява до над 10%

https://www.bloombergtv.bg/a/4-analizi/112640-inflatsiyata-mozhe-da-ostane-visoka-10-godini-pokazva-istoriyata?fbclid=IwAR28cGOoe1uSwJat4R6ENQ6Nl-rTUJJ-43BETIjV1sjFxVnZrrl_pWfZXWE

Новините от миналата седмица, че нивото на инфлацията за октомври е под очакванията на икономистите, доведоха до ръстове на пазарите на акции и облигации. Те накараха мнозина да се надяват, че инфлационната криза скоро може да приключи.

Може би инфлацията е достигнала пик и ще започне да се охлажда? Задават ли се отново щастливи дни?

Вероятността за този сценарий се оценява на 20%, пише MarketWatch.

По-вероятният сценарий е, че дори инфлацията да започне да се охлажда, тя може да остане по-висока за по-дълго време, отколкото пазарите, управителите на активи и Федералният резерв смятат.

Това е така, защото на практика инфлацията е достигнала тази критична точка или импулс през тази година, което я прави много по-трудна за контролиране.

„Ускорението на инфлацията до 4% често е временно, но когато инфлацията премине 8%, тя преминава и към по-високи нива в над 70% от случаите“, пишат Роб Арнот, основател и председател на Research Affiliates, и неговият съавтор Омид Шакерния, който е анализатор.

Инфлацията в САЩ надхвърли 8% през март и остана около това ниво до септември, отбелязвайки връх от 9,1% през юни. (Това е годишният процент, което означава промяната на цените спрямо 12 месеца по-рано. Месечните изменения, макар и много по-нестабилни от годишните, показаха още по-бързо ускорение на инфлацията, като данните за октомври отново отчитат ускорение, а не забавяне.)

„Връщането към 3% инфлация, което разглеждаме като горна граница за доброкачествена устойчива инфлация, е лесно от 4%, трудно от 6% и много трудно от 8% или повече“, предупреждават Арнот и Шакерния.

Те установяват, че след като веднъж инфлацията е преминала прага от 8%, „забавянето до 3% обикновено отнема между 6 и 20 години – средно 10 години“.

Десет години?

Има няколко важни предупреждения. Първото от тях е, че миналото не е гаранция за бъдещето. Само защото нещата са се случвали по сходен начин през последните 50 години, когато инфлацията е достигала 8%, не значи, че ще се случат точно така и този път.

Авторите отбелязват, че те просто показват възможните резултати, а не правят прогноза. Всъщност, добавят те, ако инфлацията в САЩ наистина е достигнала своя връх и се охлажда, трябва да се считаме за големи късметлии. Само в 30% от случаите през последните 52 години инфлацията е достигала ниво между 8% и 10% и след това се е забавяла обратно. В останалите 70% от случаите – след като премине 8%, инфлацията се е ускорявала до над 10%.

Забележителното е, че пазарите и Фед включват подобен щастлив сценарий в своите прогнози. Едно е да се надяваш на слънце, когато има 80-процентна вероятност да вали. Друго е да отидеш на много дълга разходка без дъждобран или чадър.

И все пак Фед в момента (поне публично) заявява, че очаква инфлацията да се забави много бързо – средно 3,5% или по-малко през следващата година и 2,6% или по-малко през 2024 г.

Облигационните пазари също са оптимистични и към момента залагат. Че средното ниво на инфлацията ще е 2,4% през следващите пет години.

Ако са прави, всичко ще бъде наред. Но ако не са? Особена тревога будят пазарите на облигации. Дори след тазгодишния скок на доходността 10-годишните съкровищни облигации носят доходност от под 4% в среда, в която цените се покачват по-бързо от това ниво. Корпоративните облигации с рейтинг BBB – означаващ „най-рисковите“ облигации, които все още се считат за инвестиционен клас, плащат доходност от 6%. По-добре, но все още не е страхотно, ако инфлацията не се забави.

Числото, което трябва да се наблюдава, е месечната инфлация. Колко са се повишили цените между миналия и предишния месец? Какво означава това като годишна цифра?

Според американското трудово министерство цените се повишават, а не спадат. Изменението беше 0% за юли и август. Но това число се повиши до 2,5% през септември и почти се удвои до 4,9% миналия месец.

Може би това е отклонение, а може би е нов тренд. Кой знае? Реално – никой.

[новорегистриран3]

Май предстои нова инфлационна вълна, този път в електрониката и битовата техника.

 

[Absurde]

Втора банка "гръмна" в САЩ:

https://www.cnbc.com/2023/03/12/regulators-close-new-yorks-signature-bank-citing-systemic-risk.html

Междувременно от банковия сектор говорят че са загубили 620млрд. $

https://finance.yahoo.com/news/svb-collapse-highlights-620-billion-172512701.html

Слухове тръгнаха и за 3та банка в Калифорния FRB

https://twitter.com/search?q=first republic bank&src=typed_query

Може и да не са верни слуховете, но в момента не са никак добри. Индексите са червени от доста време...

[Absurde]

Ем...
 

 

[Р. Теодосиев]

от 2.5% до 3.7%

се очаква да бъде покачването на лихвените проценти през лятото. След три години на локдауни поради пандемията, бум на повторно отваряне, война, задръстени вериги за доставки и зараждаща се инфлация, европейските политици смятаха, че 2023 г. ще бъде годината, в която Старият континент ще се върне към новото нормално състояние на приличен растеж и инфлация под 2%. Икономиката на Европа наистина се успокоява. За съжаление обаче новото нормално е значително по-грозно, отколкото очакваха икономистите.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2023/03/10/4455530_kakvo_prichini_voinata_na_evropeiskata_ikonomika/

[Втори след княза]

Очакване на руски аналитици

"Това са само първите" звънчета "

Анализаторът прогнозира началото на световната икономическа криза след банковия колапс в Съединените щати

 Миналата година 80 процента от играчите на пазара вярваха, че рецесията в САЩ е неизбежна още през 2022 г. След това тя отслабна. И сега банките започват да фалират. Вечерта, както се казва, "престава да бъде томителна". Всяка банка фалира по своя причина, но тези банки ще стават все повече и повече всеки ден. Защото световната икономическа криза е на прага. И е на път да удари“, каза Владимир Шевченко, анализатор в банковия сектор. Според експерта в САЩ преди година инфлацията внезапно започна да расте, достигайки максимум от 9%. Федералният резерв започна да повишава лихвените проценти. Това беше последвано от увеличение на лихвите по депозити и кредити. Мярката засегна банките - през 2021 г. те плащаха 2% върху депозитите, а сега са принудени да плащат до 8%, издавайки заем при 5%. „Банките, които нямат време да се подготвят за това, започват да фалират. Можем да считаме, че тези три банки са само първите звънчета. Най-слабото звено. Ситуацията ще се влошава бавно, но сигурно“, обобщи Шевченко.

[Absurde]

 

 

https://finance.yahoo.com/quote/WAL/

 

[новорегистриран3]

Преди 2 часа, Absurde said:

 

 

https://finance.yahoo.com/quote/WAL/

 

«We Will See the Return of Capital Investment on a Massive Scale»

Market strategist and historian Russell Napier warns of a 15- to 20-year phase of structurally elevated inflation and financial repression. He shares his views on how investors should prepare for this new world.

https://themarket.ch/interview/russell-napier-the-world-will-experience-a-capex-boom-ld.7606

In summer of 2020, you predicted that inflation was coming back and that we were looking at a prolonged period of financial repression. We currently experience 8+% inflation in Europe and the US. What’s your assessment today?

My forecast is unchanged: This is structural in nature, not cyclical. We are experiencing a fundamental shift in the inner workings of most Western economies. In the past four decades, we have become used to the idea that our economies are guided by free markets. But we are in the process of moving to a system where a large part of the allocation of resources is not left to markets anymore. Mind you, I’m not talking about a command economy or about Marxism, but about an economy where the government plays a significant role in the allocation of capital. The French would call this system «dirigiste». This is nothing new, as it was the system that prevailed from 1939 to 1979. We have just forgotten how it works, because most economists are trained in free market economics, not in history.

Why is this shift happening?

The main reason is that our debt levels have simply grown too high. Total private and public sector debt in the US is at 290% of GDP. It’s at a whopping 371% in France and above 250% in many other Western economies, including Japan. The Great Recession of 2008 has already made clear to us that this level of debt was way too high.

How so?

Back in 2008, the world economy came to the brink of a deflationary debt liquidation, where the entire system was at risk crashing down. We’ve known that for years. We can’t stand normal, necessary recessions anymore without fearing a collapse of the system. So the level of debt – private and public – to GDP has to come down, and the easiest way to do that is by increasing the growth rate of nominal GDP. That was the way it was done in the decades after World War II.

 

What has triggered this process now?

My structural argument is that the power to control the creation of money has moved from central banks to governments. By issuing state guarantees on bank credit during the Covid crisis, governments have effectively taken over the levers to control the creation of money. Of course, the pushback to my prediction was that this was only a temporary emergency measure to combat the effects of the pandemic. But now we have another emergency, with the war in Ukraine and the energy crisis that comes with it.

You mean there is always going to be another emergency?

Exactly, which means governments won’t retreat from these policies. Just to give you some statistics on bank loans to corporates within the European Union since February 2020: Out of all the new loans in Germany, 40% are guaranteed by the government. In France, it’s 70% of all new loans, and in Italy it’s over 100%, because they migrate old maturing credit to new, government-guaranteed schemes. Just recently, Germany has come up with a huge new guarantee scheme to cover the effects of the energy crisis. This is the new normal. For the government, credit guarantees are like the magic money tree: the closest thing to free money. They don’t have to issue more government debt, they don’t need to raise taxes, they just issue credit guarantees to the commercial banks.

And by controlling the growth of credit, governments gain an easy way to control and steer the economy?

It’s easy for them in the way that credit guarantees are only a contingent liability on the balance sheet of the state. By telling banks how and where to grant guaranteed loans, governments can direct investment where they want it to, be it energy, projects aimed at reducing inequality, or general investments to combat climate change. By guiding the growth of credit and therefore the growth of money, they can control the nominal growth of the economy.

And given that nominal growth consists of real growth plus inflation, the easiest way to do this is through higher inflation?

Yes. Engineering a higher nominal GDP growth through a higher structural level of inflation is a proven way to get rid of high levels of debt. That’s exactly how many countries, including the US and the UK, got rid of their debt after World War II. Of course nobody will ever say this officially, and most politicians are probably not even aware of this, but pushing nominal growth through a higher dose of inflation is the desired outcome here. Don’t forget that in many Western economies, total debt to GDP is considerably higher today than it was even after World War II.

What level of inflation would do the trick?

I think we’ll see consumer price inflation settling into a range between 4 and 6%. Without the energy shock, we would probably be there now. Why 4 to 6%? Because it has to be a level that the government can get away with. Financial repression means stealing money from savers and old people slowly. The slow part is important in order for the pain not to become too apparent. We’re already seeing respected economists and central bankers arguing that inflation should indeed be allowed at a higher level than the 2% target they set in the past. Our frame of reference is already shifting up.

Yet at the same time, central banks have turned very hawkish in their fight against inflation. How does that square?

We today have a disconnect between the hawkish rhetorics of central banks and the actions of governments. Monetary policy is trying to hit the brakes hard, while fiscal policy tries to mitigate the effects of rising prices through vast payouts. An example: When the German government introduced a €200 bn scheme to protect households and industry from rising energy prices, they’re creating a fiscal stimulus at the same time as the ECB is trying to rein in their monetary policy.

Who wins?

The government. Did Berlin ask the ECB whether they can create a rescue package? Did any other government ask? No. This is considered emergency finance. No government is asking for permission from the central bank to introduce loan guarantees. They just do it.

You’re saying that central banks are powerless?

They’re impotent. This is a shift of power that cannot be underestimated. Our whole economic system of the past 40 years was built on the assumption that the growth of credit and therefore broad money in the economy was controlled through the level of interest rates – and that central banks controlled interest rates. But now, when governments take control of private credit creation through the banking system by guaranteeing loans, central banks are pushed out of their role. There’s another way of looking at today’s loud, hawkish rhetoric by central banks: Teddy Roosevelt once said that, in terms of foreign policy, one should speak softly and carry a big stick. What does it tell you when central banks speak loudly? Perhaps that they’re not carrying a big stick anymore.

Would that apply to all Western central banks?

Certainly to the ECB and definitely to the Bank of England and the Bank of Japan. These countries are already well on their path to financial repression. It will happen in the US, too, but we have a lag there – which is why the dollar is rising so sharply. Investment money flows from Europe and Japan towards America. But there will come a point where it will be too much for the US as well. Watch the level of bond yields. There is a level of bond yields that is just unacceptable for the US, because it would hurt the economy too much. My argument for the past two years was that Europe can’t let rates go up, not even from current levels. The private sector debt service ratio in France is 20%, in Belgium and the Netherlands it’s even higher. It’s 11% in Germany and about 13% in the US. With rising interest rates, it won’t take long until there will be serious pain. So it’s just a matter of time before we all get there, but Europe is at the forefront.

Walk us through how this will play out.

First, governments directly interfere in the banking sector. By issuing credit guarantees, they effectively take control of the creation of broad money and steer investment where they want it to. Then, the government would aim for a consistently high growth rate of money, but not too high. Again, history shows us the pattern: The UK had five big banks after World War II, and at the beginning of each year the government would tell them by what percentage rate their balance sheet should grow that year. By doing this, you can set the growth rate of broad money and nominal GDP. And if you know that your economy is capable of, say, 2% real growth, you know the rest would be filled by inflation. As a third prerequisite you need a domestic investor base that is captured by the regulatory framework and has to buy your government bonds, regardless of their yield. This way, you prevent bond yields from rising above the rate of inflation. All this is in place today, as many insurance companies and pension funds have no choice but to buy government bonds.

You make it sound easy: The government just has to engineer a level of nominal growth and of inflation that is consistently somewhat higher than interest rates in order to shrink the debt to GDP ratio.

Again, this is how it was done after World War II. The crucial thing is that we are moving from a mechanism where bank credit is controlled by interest rates to a quantitative mechanism that is politicised. This is the politicisation of credit.

What tells you that this is in fact happening today?

When I see that we are headed into a significant growth slowdown, even a recession, and bank credit is still growing. The classic definition of a banker used to be that he lends you an umbrella but would take it away at the first sight of rain. Not this time. Banks keep lending, they even reduce their provisions for bad debt. The CFO of Commerzbank was asked about this fact in July, and she said that the government would not allow large debtors to fail. That, to me, was a transformational statement. If you are a banker who believes in private sector credit risk, you stop lending when the economy is headed into a recession. But if you are a banker who believes in government guarantees, you keep lending. This is happening today. Banks keep lending, and nominal GDP will keep growing. That’s why, in nominal terms, we won’t see an economic contraction.

Won’t there come a point where the famed bond market vigilantes would step in and demand significantly higher yields on government bonds?

I doubt it. First, we already have a captured investor base that just has to buy government bonds. And if push comes to shove, the central bank would step in and prevent yields from rising higher, with the ultimate policy being overt or covert yield curve control.

What if central banks don’t want to play along and try to regain control over the creation of money?

They could, but in order to do that, they would really have to go to war with their own government. This will be very hard, because the politicians in government will say they are elected to pursue these policies. They are elected to keep energy prices down, elected to fight climate change, elected to invest in defence and to reduce inequality. Arthur Burns, who was the Fed chairman during the Seventies, explained in a speech in 1979 why he lost control of inflation. There was an elected government, he said, elected to fight a war in Vietnam, elected to reduce inequality through Lyndon B. Johnson’s Great Society programs. Burns said it wasn’t his job to stop the war or the Great Society programs. These were political choices.

And you say it’s similar today?

Yes. People are screaming for energy relief, they want defence from Putin, they want to do something against climate change. People want that, and elected governments claim to follow the will of the people. No central banker will oppose that. After all, many of the things that are associated with financial repression will be quite popular.

How do you mean that?

Remember I said that financial repression means engineering an inflation rate in the area of 4 to 6% and thereby achieving a nominal GDP growth rate of, say, 6 to 8%, while interest rates are kept at a lower level. Savers won’t like it, but debtors and young people will. People’s wages will rise. Financial repression moves wealth from savers to debtors, and from old to young people. It will allow a lot of investment directed into things that people care about. Just imagine what will happen when we decide to break free from our one-sided addiction of having pretty much everything we consume produced in China. This will mean a huge homeshoring or friendshoring boom, capital investment on a massive scale into the reindustrialisation of our own economies. Well, maybe not so much in Switzerland, but a lot of production could move back to Europe, to Mexico, to the US, even to the UK. We have not had a capex boom since 1994, when China devalued its currency.

So we’re only at the start of this process?

Absolutely. I think we’ll need at least 15 years of government-directed investment and financial repression. Average total debt to GDP is at 300% today. You’ll want to see it down to 200% or less.

What’s the endgame of this process, then?

We saw the endgame before, and that was the stagflation of the 1970s, when we had high inflation in combination with high unemployment.

People are already talking about stagflation today.

That’s utter nonsense. They see high inflation and a slowing economy and think that’s stagflation. This is wrong. Stagflation is the combination of high inflation and high unemployment. That’s not what we have today, as we have record low unemployment. You get stagflation after years of badly misallocated capital, which tends to happen when the government interferes for too long in the allocation of capital. When the UK government did this in the 1950s and 60s, they allocated a lot of capital into coal mining, automobile production and the Concorde. It turned out that the UK didn’t have a future in any of those industries, so it was wasted and we ended up with high unemployment.

So the endgame will be a 1970s style stagflation, but we’re not there yet?

No, not by a long shot. First comes the seemingly benign part, which is driven by a boom in capital investment and high growth in nominal GDP. Many people will like that. Only much later, when we get high inflation and high unemployment, when the scale of misallocated capital manifests itself in a high misery index, will people vote to change the system again. In 1979 and 1980 they voted for Thatcher and Reagan, and they accepted the hard monetary policy of Paul Volcker. But there is a journey to be travelled to get to that point. And don’t forget, by the time Thatcher and Reagan came in, debt to GDP had already come down to new lows. That enabled them to introduce their free market policies, which would probably not have been possible if debt to GDP were much higher. So that’s why we’re in for a long social and political journey. What you have learned in market economics in the past forty years will be useless in the new world. For the next twenty years, you need to get familiar with the concepts of political economy.

What would have to happen for you to conclude that we'll avoid this path?

If governments went out of interfering with the banking system, reinstated private sector credit risk and handed back control over the growth of money to central bankers. Also, if we had a huge productivity revolution that would make real GDP grow at 4%. This would allow us to keep inflation at 2% in order to get nominal growth of 6%. We can’t forecast productivity, and I never want to underestimate human ingenuity, so we’ll see about that. A third possibility would be voters telling their governments to stop these policies by voting them out of office. But this is not likely because, as mentioned, most people will like this environment at first.

What will this new world mean for investors?

First of all: avoid government bonds. Investors in government debt are the ones who will be robbed slowly. Within equities, there are sectors that will do very well. The great problems we have – energy, climate change, defence, inequality, our dependence on production from China – will all be solved by massive investment. This capex boom could last for a long time. Companies that are geared to this renaissance of capital spending will do well. Gold will do well once people realise that inflation won’t come down to pre-2020 levels but will settle between 4 and 6%. The disappointing performance of gold this year is somewhat clouded by the strong dollar. In yen, euro or sterling, gold has done pretty well already.

What about countries that don’t follow the path of financial repression?

That’s going to be tricky. Switzerland, for example, will probably stay away from these policies, but it will see continued inflows of capital, creating upward pressure on the franc. Sooner or later, Switzerland will have to bring back some forms of capital controls. That will be a feature worldwide. We have gotten used to sitting in Zurich or London and investing money in the US, in China, in Malaysia or Mexico. There are some emerging markets that are attractive today, as they have low levels of debt. But in a world where large parts of the global economy are in a system of financial repression, there will be all sorts of capital controls. That means that as an investor, you best invest in jurisdictions where you plan to spend your retirement. To me, that means I don’t want to be invested in China at all, for example. The risks of getting stuck there are way too high, as the example of Russia has shown. Many investors today still pretend that we’re in the system that we had from 1980 to 2020. We’re not. We’re going through fundamental, lasting changes on many levels.

[Absurde]

Преди 1 час, новорегистриран3 said:

«We Will See the Return of Capital Investment on a Massive Scale»

Market strategist and historian Russell Napier warns of a 15- to 20-year phase of structurally elevated inflation and financial repression. He shares his views on how investors should prepare for this new world.

https://themarket.ch/interview/russell-napier-the-world-will-experience-a-capex-boom-ld.7606

 

Можеше и само линк да дадеш...
Meanwhile:
 

 

[Absurde]

Мдааа, поне биткойна се качи да замие малко загубите ми от индексните фондове.. 
 

 

[gmladenov]

Преди 13 часа, Втори след княза said:

Очакване на руски аналитици

"Това са само първите" звънчета "

Анализаторът прогнозира началото на световната икономическа криза след банковия колапс в Съединените щати

Русия ке падне преди банковата система на САЩ.

[gmladenov]

Преди 22 часа, Absurde said:

Може и да не са верни слуховете, но в момента не са никак добри. Индексите са червени от доста време...

Няма страшно. Нищо общо със ситуацията през 2008г. Просто някои хора не са си направили добре
сметката по време на пандемията и сега има корекция.

Аз съм програмист и знам за съкращенията в технологичния сектор. Гугъл, Майкрософт, Амазон
и редица други техно компании обявиха масови съкращения на работни места през последните
месеци. Както се оказа, обаче, същите тези компании са наемали здраво по време на пандемията,
когато изглеждаше, че вече няма да ходим на работа в офиси, а ще си работим от вкъщи.

Е да, ама не, какво върви приказката. Същото важи и за банките. Някой са си направили криви
сметки и сега ще духат супата - но за банкова криза като през 2008г въобще не може да се говори.
Руските анализатори ще са много разочаровани.

[Absurde]

Преди 25 минути, gmladenov said:

но за банкова криза като през 2008г въобще не може да се говори.

Това лесно ще го проверим. Просто факта че ФЕД не действа а доверието в Байдън е критично ниско е идеално за домино ефект. 
 

Преди 25 минути, gmladenov said:

Руските анализатори ще са много разочаровани.

Ай стига с тая Русия, все тая е намесена, ебати толкова ли е могъща...

 

Редактирано Март 13, 2023 от Absurde

[новорегистриран3]

Фед има още да вдига лихвите. 

[новорегистриран3]

Преди 4 часа, gmladenov said:

Руските анализатори ще са много разочаровани.

Хазин беше нацелил много добре структурните проблеми на "новата икономика" още преди 20 години. От тогава нещата не са се променили много, само цената нужна, за да се поддържа расте с всяка измината година. 

[vvarbanov]

Преди 5 часа, Absurde said:

Ай стига с тая Русия, все тая е намесена, ебати толкова ли е могъща...

За да изсереш голямо лайно, няма нужда да си могъщ. Просто трябва да си дрисльо. 

Преди 5 часа, Absurde said:

Просто факта че ФЕД не действа а доверието в Байдън е критично ниско е идеално за домино ефект.

Доверието в Байдън спада, а към Тръмп се качва.

Още от 19 век Русия се въздига и западът загнива.

За първи път думите "гнилия запад се появяват през 1841 год в  списание «Москвитянин»  в статията на  С. П. Шевырёва.

"Тургенев в пятой главе романа «Дым» вкладывает рассуждение о гнилом Западе в уста западника Потугина:

Сойдётся десять русских, мгновенно возникает вопрос… о значении, о будущности России… Ну и конечно, тут же кстати достанется и гнилому Западу…"

 Историята на клишето е от преди нашето освобождение от турско робство. Но все още възбужда и носи радостни тръпки на нашите русофили.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гнилой_Запад

[Skubi]

Виц още от комунизмът. Връща се един от командировка....-Еееее и как е там на запад? Гние ли? -Гние, гние! Ама на многоу хубао мирише!

 

[Кухулин]

 

[Втори след княза]

За ситуацията на американския фондов пазар (анализ на Rybar)

Цитирай

Silicon Valley Bank, 16-ата по големина банка в страната и един от най-известните кредитори в технологичната стартираща индустрия, се срина миналата седмица в САЩ. Фалитът на SVB предизвика ефект на доминото, който бързо се разпространи в банковия сектор на САЩ. Въпреки вчерашните уверения на президента Байдън, че ситуацията е под контрол, ситуацията на американския фондов пазар е доста мрачна. Защо банките губят ликвидност точно сега? Според Суна Амхаз, основател и управляващ партньор на Volt Capital, не е тайна, че технически повечето американски банки са фалирали в момента, тъй като всички те седят върху дългосрочни съкровищни облигации, които са изложени на риск при процент от 4%. Повечето банки държат по-голямата част от активите си в държавни облигации на САЩ, с доходност до 4% в зависимост от падежа. При сегашните стойности на лихвения процент на рефинансиране от 4% и евентуалното му увеличение до 4,25-4,5% банките ще генерират нетна загуба, тъй като стойността на парите, получени от Фед под формата на заеми, ще бъде по-голяма от приходите получени от съкровищни облигации, които формират основния портфейл. Проблемът е, че този структурен дисбаланс съществува на пазара през последните 15 години. Банките привличаха средства от Фед при 0,5-1,5% годишно, купуваха съкровищни облигации с доходност от 3,5-4% годишно и поради огромните обеми съществуваха сравнително комфортно на тази разлика. В същото време инвестициите в реалния сектор бяха минимални, тъй като са по-рискови и, колкото и да е странно, трябва да се работи за ефективно управление на инвестициите. Тази система може да съществува за неопределено време, като се има предвид влиянието на Съединените щати върху световната икономика, но има малък нюанс - държавният дълг на САЩ. През юни ще има неприятна дискусия за повишаване на тавана на държавния дълг. По същество говорим за печатане на нова сума пари, но вкарването на всички банки в светлото цифрово бъдеще не е част от плановете на Фед. И в момента сме свидетели на тежка ликвидация на нерентабилните банки. Беше ли неочаквано? Точното време на срива е много трудно да се предвиди, но през изминалата година няколко събития ясно сигнализираха както за фундаменталните проблеми на банковия сектор, така и за усилията на САЩ да модернизират финансовата система и да въведат цифровите валути на централната банка (CBDC). На какво си струва да се обърне внимание? Още на 25 февруари 2022 г. Урсула фон дер Лайен проведе среща с всички финансови министри на ЕС по темата за въвеждане на контрол върху криптовалутите (MICA). През годината ЕС работи активно по създаването и тестването на цифровото евро. По стечение на обстоятелствата група американски банки приключиха тестването на технологията CBDC в края на февруари. Украйна беше избрана като полигон за тестване на тази система в реалната икономика. Успоредно с това Комисията за ценни книжа и борси (SEC), заедно с частните компании Elliptic и Chainalysis, поеха контрола над всички крипто борси, включително добре познатата Tornado Cash. През 2022 г. повечето децентрализирани крипто борси също бяха поставени под контрол или ликвидирани, включително LocalBitcoins и Bitzlato. Сривът на големите крипто проекти Terra-Luna и FTX сериозно засегна репутацията на крипто индустрията като цяло. Всички други големи борси, включително Binance, също бяха изправени пред необходимостта да приведат своите финанси в съответствие с изискванията на SEC. Министерството на финансите на САЩ, представлявано от Джанет Йелън, и SEC, представлявано от Гари Генслър, говориха открито за това. Каква е крайната цел? Въпреки емоционалните заглавия в медиите, тази финансова криза със сигурност е причинена от човека. И той преследва няколко цели, необходими на Фед, за да запази контрола върху световната финансова система. въвеждането на CBDC и установяването на пълен контрол върху индивидуалните доходи и разходи на гражданите с възможност за тяхното конфискуване въз основа на социален рейтинг. унищожаването на нерентабилните банки, като скъп и неефективен инструмент за контрол на населението чрез заеми. Както беше показано по-горе, банките просто игнорираха кредитирането, участвайки в чисто спекулативни транзакции с държавни облигации. Виждаме този процес в момента. широкото въвеждане на инструменти за криптовалута, които вече са под контрола на SEC и CIA. Точно в тези моменти, когато фондовият пазар пада, криптовалутата рязко се покачва. подмяна на финансовите системи на отделните държави със сурогатни решения, базирани на USDT и други подобни. Като пример преди това разгледахме Аржентина и Нигерия. Това ще даде възможност за индиректен контрол върху финансовите системи на цели региони.

 

[gmladenov]

Преди 16 часа, Absurde said:

Ай стига с тая Русия, все тая е намесена, ебати толкова ли е могъща...

Напълно съм съгласен, но незнайно защо тук в темата се цитират руски източници. Аз на това реагирам.
Ватниците да си решат собствените проблеми първо преди да занимават с проблемите на другите.

[Absurde]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Напълно съм съгласен, но незнайно защо тук в темата се цитират руски източници. Аз на това реагирам.
Ватниците да си решат собствените проблеми първо преди да занимават с проблемите на другите.

Никаде не съм давал руски източници... Както и да е, днес е малко зелено положението на борсата, да видим...

[Absurde]

Преди 12 часа, vvarbanov said:

За да изсереш голямо лайно, няма нужда да си могъщ. Просто трябва да си дрисльо. 

Доверието в Байдън спада, а към Тръмп се качва.

Още от 19 век Русия се въздига и западът загнива.

За първи път думите "гнилия запад се появяват през 1841 год в  списание «Москвитянин»  в статията на  С. П. Шевырёва.

"Тургенев в пятой главе романа «Дым» вкладывает рассуждение о гнилом Западе в уста западника Потугина:

Сойдётся десять русских, мгновенно возникает вопрос… о значении, о будущности России… Ну и конечно, тут же кстати достанется и гнилому Западу…"

 Историята на клишето е от преди нашето освобождение от турско робство. Но все още възбужда и носи радостни тръпки на нашите русофили.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гнилой_Запад

Фетиша ти към всичко руско е поразяващ...

 
 

[todorg]

Ако ще има рецесии те най много Русия ,ще ударят.Не е ли срамно най голямата старна по територия поне една трета от всички природни богатства с всички природни богатства струпани там нефт и диаманти ,и население преживяващо с 200-300 долара на месец.Къде отиват парите на Газпром ,частна фирма ли е държавна ли е така и не разбрах?

Редактирано Март 14, 2023 от todorg

[Absurde]

Преди 15 минути, todorg said:

Ако ще има рецесии те най много Русия ,ще ударят.Не е ли срамно най голямата старна по територия поне една трета от всички природни богатства с всички природни богатства струпани там нефт и диаманти ,и население преживяващо с 200-300 долара на месец.Къде отиват парите на Газпром ,частна фирма ли е държавна ли е така и не разбрах?

Добре що трябва да акаш по темата, от която явно не разбираш и то да даваш лъжливи твърдения. Интернет ли нямаш или не знаеш как се ползва Гугъл че не можеш да си провериш глупостите...